Littera Scripta Manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева

Съдържание

[Увод]

• Написаното остава - с. 13-14
• Пашов, Петър. Проф. дфн. Василка Радева - виден учен езиковед и университетски преподавател - с. 15-26
• Биолчев, Боян. „Троицата-поезия“ на Карол Войтила - с. 27-28
• Федотов, Александър. „Аз спя в пещерата на трансцедентната истина“ - с. 29-48
• Стефанов, Валери. Червената мишка (Опит в дяволската реч) - с. 49-71
• Карагьозов, Панайот. Същност и езикови аспекти на светостта - с. 72-79
• Семов, Марко. Кучешки живот - с. 80-85

Ареална лингвистика. Диалектология. Етнолингвистика. Фонетика

• Kostov, Kiril. Die Partizipien Perfekt Aktiv der bulgarischenVerben des Sehens und als Vorbild zur Schaffung des neuen Substantivs dikhlo mit zwei Bedeutungen 1. „Spiegel“ und 2. „Laterne“ im Balkanzigeunerischen - p. 89-95
• Schubert, Gabriela. Sprache, Identität, Sprachwechsel - p. 96-107
• Клепикова, Галина П. Из болгарской диалектной лексики: страндж. 'гугла, гугул/кукул' и под. - с. 108-117
• Лешбер, Корина. Нови тенденции в ареалната лингвистика: методи и резултати - с. 116-125
• Младенова, Дарина. Производната и метафоричната лексика от гледище на ареалната лингвистика - с. 126-146
• Бояджиев, Тодор. Фонема /в/ в българските диалекти. - с. 147-155
• Младенов, Максим Сл., Младенова, Олга M. За един тип притежателни конструкции в българския език - с. 156-165
• Тетовска-Троева, Маргарита. Централните балкански говори в светлината на лингвогеографските данни в Българския диалектен атлас - с. 166-180
• Керемидчиева, Славка. Съдбата на едно българско говорно ядро в Солунско. - с. 181-190
• Павлова, Неда. Към въпроса за следите на саксонските рудари в България - с. 191-201
• Витанова, Марияна. Архаични черти и иновации в диалекта на преселниците от с. Кръстополе (Еникьой), Ксантийско – с. 202-211
• Тончева, Христина. За някои неописани диалектни думи в българското словно богатство. - с. 212-215
• Колев, Георги. Названия на запушалката в българския и словашкия език - с. 216-231
• Русинова, Румяна. За фонетично-морфологичната интерференция в един мезолект - с. 232-239
• Миланов, Владислав. Абстрактни названия за беда в българските диалекти - с. 240-248
• Шишков, Петър. Вокална елизия в гребенския говор - с. 249-252
• Узенёва, Елена С. Свадебное деревце у болгар (этнолингвистический аспект) - с. 253-262
• Kanchev, Ivan. Las consonantes oclusibas del español en posición implosiva (descripción y contarste) - p. 263-270
• Жобов, Владимир. Законът на Грасман и родопската фонетика - с. 271-274

Словообразуване

• Балтова, Юлия. Словобразувателни иновации в българския книжовен език от периода на Възраждането - с. 277-287
• Маровска, Вера. Словобразувателни процеси с конотативен характер в съвременния български език - с. 288-302.
• Ликоманова, Искра. Езиковата икономия в южнославянските езици (български, сръбски, хърватски, македонски и словенски) - с. 303-313
• Попов, Димитър. Стилистика на произносителните практики в българската реч - с. 314-333
• Кяева, Елена. Словобразувателната категория nomina loci в българските и словашките говори - с. 334-345
• Аврамова, Цветанка, Осенова, Петя. Отново по въпроса за границата между сложна дума и словосъчетание (Върху материал от най-новата българска лексика) - с. 346-358
• Петрова, Красимира. Словобразувателни особености на междуметията в руския и българския език - с. 359-367
• Македонска, Емилия. За мястото на чешкото словообразуване в някои от първите граматики на чешкия език - с. 368-371
• Бонджолова, Валентина. Редеривацията като начин за оказионално словообразуване (Върху материал от масмедиите и рекламата) - с. 372-381

Морфология. Синтаксис

• Валтер, Хилмар. За „метаморфозата“ на една местоименна форма в съвременния български език - с. 385-392
• Асенова, Петя. Морфологизацията - средство за формообразуване и словообразуване - с. 393-397
• Парашкевов, Борис. Генетично-типологични общности в резултат на морфологично реализирани множествени форми за среден род в български и немски - с. 398-406
• Пашов, Петър. „Волни съчетания“ на морфеми при именното словообразуване и формообразуване в българския език (Може ли наставка да разкъса окончание и „да се вмъква“ в него, а една словоформа да има едновременно два определителни члена?) - с. 407-421
• Куцаров, Иван. За термините, с които назоваваме тъй наречените девет български глаголни времена - с. 422-429
• Буров, Стоян. За семантичната основа на родовата именна класификация в българския език - с. 430-438
• Алексова, Красимира. За отношението синонимия – бипартиципиалност – бидетерминативност в българската глаголна система - с. 439-456
• Чакърова, Красимира. Към въпроса за наративните прехоси в българската художествена проза - с. 457-468
• Гаравалова, Илияна. Действието на принципа на компенсацията в рамките на категориите 'вокатив' и 'определност/неопределност' при съществителните имена в съвременния български език - с. 469-479
• Ницолова, Руселина. Бележки за значението на именнитегрупи с артикли в българския език - с. 480-492
• Влахова, Радка. Към семантичната и синтактична характеристика на глаголите с префикс о- - с. 493-498
• Тишева, Йовка. За "паразитите" в речта ни - с. 499-510
• Бъркалова, Петя. Синтактични позиции и словообразувателни матрици - с. 511-520
• Бъчваров, Янко. Динамика и иновации в българския и чешкия синтаксис през 90-те години на XX век - с. 521-528
• Гугуланова, Иванка. За таксисната характеристика на изречението в българския език - с. 529-536
• Хаджиева, Елена. Словоредните различия между българския и руския език - източник на синтактична интерференция - с. 537-545
• Георгиева, Мариана. Метаезикът на сложното изречение - с. 546-558
• Стефчева, Росица. За една интерактивна (системно-структурна, семантична и когнитивно-прагматична) стратегия на прочита ( Върху материал от български и сърбо-хърватски език) - с. 559-567
• Джонова, Марина. Предикати със задължителен аргумент експериенцер от типа дострашее ме, домъчнее ми - с. 568-577

Лексикология. Стилистика

• Марти, Роланд. „Звукова чуждост“ на заемките в българския език – с. 581-592
• Петков, Павел. Семантичната специфика на лексическите единици и отношението на еквивалентност в двуезиковите речници – с. 593-600
• Зидарова, Ваня. Лексикализация на деминутиви в съвременния български книжовен език – с. 601-608
• Krejći, Pavel. Proč má Chorvatsko v bulharštině tři jména? (plus pět připadů dublet v bulharském zeměpisném názlosloví) – p. 609-626
• Stantschev, Christo. Lexikalisch-sematische Aspekte der Spache von Nikolai Chaitow aus übersetzungswissenschaftlicher Sicht („Das Ziegenhorn“ in deutscher Sprache) – p. 627-633
• Панайотов, Величко. Още за българо-словашката лексикална близост – с. 634-641
• Железарова, Радост. Как идват заемките от английски в славянските езици? - с. 642-646
• Михайлова-Сталянова, Надежда. Глаголите за възприятие и менталните действия – с. 647-656
• Херей-Шиманска, Кристина. Семантика на славянското *golъ – с. 657-661
• Korytkowska, Małgorzata. Cechy stylistyczne tekstu w perspektywie konfrontatywnej – na przykładzie polskiego i bułgarskiego przekładu Biblii – p. 662-671
• Draganova, Ekaterina. Reflexions sur la composition des Chroniques de Froissart – p. 672-682
• Димова, Ана. Игрословици в афоризми и вицове при превод – с. 683-693
• Баракова, Пенка. Специфика на комуникативната схема на рекламния текст – с. 694-703
• Дачева, Гергана. Дискурси на преживяното в мемоарно-автобиографичния жанр – с. 704-708
• Замбова, Антония. За думите, за тяхната сила и безсилие – с. 709-719
• Китанова, Мария. Употребата на диалектни фразеологични единици в разказите от сборника „Диви разкази“ на Николай Хайтов – с. 720-725

История на езика. Езикова култура. Детска реч

• Steinke, Klaus. Bulgarsich in der diaspora. Anmerkungen zu den beiden Übersetzungen des Neuen Testaments in die Sprache der Banater Bulgaren – p. 729-736
• Rusek, Jerzy. Z historii nazwy имот 'majątek, mienie, posiadłość ziemska' w języku bułgarskim – p. 737-746
• Първев, Христо. Възрожденско-следосвобожденски български времена езикостроителни – с. 747-757
• Велчева, Боряна. Из историята на мизийските говори – с. 758-761
• Славова, Татяна. Езически реалии в старата българска книжнина (Названия на амулети и обредни празници в кормчиите) – с. 762-770
• Вълчев, Боян. Забележителни постижения на българската възрожденска мисъл. По случай 140 години от издаването на Кратка българска граматика от Добри Войников – с. 771-781
• Колева, Красимира. Личното име Василка в българската антропонимия – с. 782-787
• Костадинова, Петя. Значението на прилагателното 'благополученъ' в текста на Паисиевата „История славяноболгарская“ - с. 788-794
• Антонова – Василева, Лучия. Изходият глагол във видовете двойки с перфективен корелат, съдържащ суфикс -и- - 795-803
• Стоянова, Юлияна. Функции на деминутивите в общуването между възрастни и деца – с. 804-820
• Popova, Velka. Frühe Stufen beim Aspekterwerb im Bulgarsichen – p. 821-834
• Бунджулова, Галина. Езиковото формиране в ранна детска възраст: езикови игри – с. 835-841
• Мурдаров, Владко. Словообразуване и правопис (За един вид сложни прилагателни имена) – с. 842-845
• Холиолчев, Христо. Колебания в българския правоговор – с. 846-859
• Пантелеева, Христина. Две наблюдения над съвременната българска езикова ситуация – с. 860-867
• Байрамова, Мая. Случи се да ни се случи – с. 868-874

[Библиография]

• Михайлова-Сталянова, Надежда, Жобов, Владимир. Библиография на проф. дфн Василка Радева – с. 875-886.