Дипломни работи, защитени в Катедрата по славянско езикознание и етнография*

Милена Любенова

(Институт за етнология и фолклор с етнографски музей, Българска академия на науките)

В резултат от работата по проекта „Изследванията по славянска етнография и фолклор във ФСФ¹, осъществени до 1990 г. от студенти и дипломанти под ръководството на проф. Цветана Романска и ст. преп. Антонина Афанасиева - Колева. Резултати от събирателската и кръжочна дейност” бяха комплектувани и описани ценни разработки – дипломни работи, курсови и контролни работи, както и материали от студентски теренни експедиции. Архивната сбирка обхваща хронологичния отрязък от 60-те до края на 80-те години на XX век, а териториално са представени различни селища от цялата страна.

В този текст акцент ще бъде поставен върху дипломните работи, които са разработвани под научното ръководство на проф. Цветана Романска основно през 60-те години на XX век и при ст. преп. Антонина Афанасиева-Колева в края на 70-те и през 80-те години на XX век.

Дипломните работи при проф. Цветана Романска са предимно етнографски и фолклористични изследвания на селища от различни региони на страната. В друга част от текстовете обект на анализ са отделни фолклорни жанрове и мотиви, направени са и сравнителни изследвания на отделни особености на фолклора при различните славянски народи.

Текстовете, в които са проучвани отделни селища, представляват значителен дял от всички разработки и наброяват 160 теми, като съответно такъв е броят и на изследваните селища. Дипломните работи са писани в периода от 1961 до 1970 година. Преобладават етнографските изследвания на селата, както и проучването на отделни дялове от фолклорната култура. Една част от разработките съвместяват етнографското описание на селището и характерните за локалната общност фолклорни традиции. В повечето дипломни работи обект на внимание са предимно песенният фолклор и прозата, като документираните песни преобладават. Приложен е голям обем теренен материал – песни, проза, календарна и семейна обредност. Обемите на текстовете са различни, като някои достигат над 500 страници.

Приложенията съдържат и допълнителни материали – албуми, снимки, рисунки, карти, чертежи, скици, графични материали, речници, библиографии. Изработени са и картотеки към някои от текстовете – разделени по тематика, по селища, по информатори. Също така са предадени и фонозаписи от теренната работа на дипломантите, които са на ролкови носители. Голяма част от дипломните работи имат и втори екземпляр.

Разработвани са теми за селища от почти всички днешни административни области на България (Благоевград – 9; Бургас – 13; Видин – 7; Варна – 3; Велико Търново – 6; Враца – 10; Габрово – 8; Кюстендил – 2; Ловеч – 3; Монтана – 3; Пазарджик – 6; Перник – 4; Плевен – 8; Пловдив – 8; Разград – 2; Русе – 1; София – 19; Сливен – 7; Силистра – 1; Смолян – 14; Стара Загора – 3; Търговище – 4; Хасково – 6; Шумен – 2; Ямбол – 12)². Липсват разработки за селища от областите Кърджали и Добрич.

На фона на преобладаващите теми, свързани с изследвания на етнографията и фолклора на oтделни селища, в една дипломна работа акцент е поминъкът на село Сухиндол, някогашната околия Павликенска³ и една разработка е посветена на конкретен занаят – златарството в София, в периода ХVІІ - ХІХ век”⁴.

В няколко текста обект на изследователски интерес са и носителите на фолклора. Защитени са теми като: „Народната певица Еленка Златкова Гюрова от с. Горочевци, Трънско и нейният фолклорен репертоар”, „Народните певици Катерина Спасова Терзийска, Цветана Спасова Терзийска, Невена Спасова Терзийска от с. Мирянци, Пазарджишки окръг и техният фолклорен репертоар”, „Изследване на песните на певица от с. Грамада, Видинско”.

В периода 1955-1970 гoдина под ръководството проф. Цветана Романска са написани приблизително 50 дипломни работи, в които изследвателския интерес е насочен към различни фолклорни жанрове или отделни фолклорни мотиви като: „Приказките и анекдотите за Хитър Петър в българското народно творчество”, „Българските народни песни за чумата (мотиви)”, „Обществено-политически мотиви в южнославянския хайдушки епос”, „Преглед на мотивите на легендите за произход в българския фолклор” и др. Разработени са редица съпоставителни теми, свързани с фолклора на славянските народи: сръбските и българските народни пословици; полските народни исторически песни в сравнение с историческите песни на останалите славянски народи; сравнение на обичайно-празничните календарни системи (летен и еснен цикъл) у чехи и българи; народен празничен календар у сърби и българи (празници, празнични обичаи и обреди през през зимата и пролетта); задругата у българи и сърби. Има изследвания върху руския фолклор, както и сравнителни анализи върху руския и български фолклор⁵.

В друга част от текстовете се проследява работата на изследователите на българския фолклор. Темите са: „Марин Дринов като етнограф”; „Цани Гинчев като фолклорист”; „Стою Неделчев Шишков – фолклорист”; „Васил Стоин”; „Шафарик за българите”; „Н. С. Державин по въпросите на българската етногафия и фолклор”; „Иржи Поливка – изследвач на българския фолклор”; „Любен Каравелов като редактор на Панайот Хитовата творба „Моето пътуване по Стара планина”; „Феликс Каниц за етнографията на българите”.

Дипломните работи засягат и въпросите свързани с етнографията и фолклора в различни научни издания и поредици – разгледана е жанровата библиография, направени са критико-библиографски прегледи. Сред тях са: „Въпросите на фолклора в сп. „Прилози за књижевност, jезик, историjу и фолклор". Критико-библиографски преглед”; „Към жанровата библиография на Сборника за народни умотворения и народопис, кн. 48 и кн. 50”; „Жанрова библиография на сборниците: „Народни песни от западните покрайнини” и „Народни песни от североизточна България”; „Въпроси и материали по българска етнография в Славянски старини на Лубор Нидерле, София, 1965”; „Етнография и фолклор в трудовете на К. Иречек - „История на българите" и „Княжество България”; „Етнография и фолклор в труда на К. Иречек „Пътувания по България” и др.

Общо обработените и описани дипломни работи, защитени при проф. Цветана Романска, са 220.

Дипломните работи, разработени под ръководството на ст. преп. Антонина Афанасиева-Колева обхващат периода 1979-1990 г. Те са 44 на брой, като темите са насочени предимно към сравнителен анализ на сюжети и мотиви от фолклора на славянските или балканските народи, както и на обичаи, обредност, вярвания и т.н. Проучвани са демонологичните същества във вярванията на южните славяни⁶, обредите и обичаите за дъжд в техния общославянски контекст⁷, баладата в българското и полското народно творчество⁸, българските и сръбските хайдушки песни и песните на гръцките клефти⁹, изследвана е поетиката при някои цикли български, словашки и украински народни исторически песни¹⁰ и т.н..

Сред разгледаните дипломни работи открихме и разработки от по-ранен период – 40-те години на XX век, в които обект на проучване са поверията за растения и животни, поверията за болести и баяния, облеклото и др. През 1947-1948 г. са направени етнографски изследвания на отделни селища: Царшишманово и Плакудер, Видинско; Джурилово (дн. Нивянин), Врачанско; Каменица, Пазарджишко; Скалица и Оман, Ямболско; Садово, Пловдивско; Драгоданово, Сливенско¹¹. Текстовете на тези дипломни работи са ръкописни и към тях има приложения с рисунки.

Студентските разработки са много на брой, разнообразни са по тематика и включват изследвания от различни региони на страната. Ценно е, че приложените теренни материали са документирани в един по-ранен хронологически период, когато ситуацията на терена е била различна и по-благодатна за класическите фолклористични и етнографски изследвания, отколкото в наше време. Също така в голямата си част направените локални проучвания в селищата вероятно ще се окажат единствени, което определя и ценността на архивната сбирка.

Работата по проекта, свързана с комплектуване и описване на дипломните работи и другите студентски материали, разработвани в Катедрата по славянско езикознание и етнография, ще даде възможност за ефективен достъп до архивната сбирка, до пълноценно използване на материалите и включването им в научно обръщение. Архивните документи ще бъдат в помощ на специалисти и студенти, както и на различни изследователи и краеведи, които се интересуват от локалната история и културните традиции на проучените селища.

Бележки

*. Текстът е резултат от работата върху Проект № 4/2011 г. по НИД на ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски” на тема „Изследванията по славянска етнография и фолклор във ФСФ, осъществени до 1990 г. от студенти и дипломанти под ръководството на проф. Цв. Романска и ст. преп. А. Афанасиева-Колева. Резултати от събирателската и кръжочна дейност” и е представен на заключителната конференция на проекта „Проф. Цветана Романска и ст. преп. Антонина Афанасиева-Колева – изследователска и педагогическа диря в българската фолклористика”, състояла се на 02.12.2011 г. в София.

1. Факултет по славянски филологии – СУ “Св. Кл. Охридски”.

2. Вж. Приложение 1.

3. Лазарова, Ивелина. Поминък на село Сухиндол, околия Павликенска. С., 1957.

4. Даракова, Иванка. Златарството в София от ХVІІ до ХІХ век. С., 1957.

5. Димитрова, Василка. Руските народни предания от Източен Сибир въз основа на книгата на Л. Е. Елиасов „Русский фольклор Восточной Сибири”. С., 1966; Петкова, Радка. Руските социално-класови приказки в сравнение с българските народни приказки с подобна тематика. С., 1965; Станчева, Надка. Сравнителен преглед на руските и българските пословици въз основа на Вл. Даль „Пословицы русского народа и П. Р. Славейков „Български притчи или пословици и характерни думи”. С., 1966; Йорданова, Димитра. Българските народни вълшебни приказки в сравнение с руските народни вълшебни приказки въз основа на материалите от „Българско народно творчество”, т. 9, С., 1963 и „Народные русские сказки”, т. 1, 2, 3, на Афанасиев, М., 1957. С., 1965; Недялкова, Нора. Руските народни битови приказки в сравнение с българските битови приказки, въз основа на материалите от „Народные русские сказки” - т. 1, 2, 3, Афанасиев, А. Н. Москва, 1957 и „Българско народно творчество”, т. 10, С., 1963. С., 1965.

6. Гергова, Галя. Някои демонологични същества във вярванията на южните славяни. С., 1980.

7. Нешкова, Мария. Южнославянските обреди и обичаи за дъжд в техния общославянски контекст. С., 1979.

8. Таслаков, Тодор. Баладата в българското и полското народно поетично творчество. С., 1979.

9. Панициду, Цветана. Типологичен анализ на формулите в българските и сръбските хайдушки песни и песните на гръцките клефти. С., 1981.

10. Младенова, Маргарита. Върху поетиката на някои цикли български, словашки и украински народни исторически песни. С., 1978.

11. Вж. Приложение 2.

За автора

Милена Любенова работи в Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей в БАН, изследванията й са в областта на архивистиката и архивирането на фолклорни материали, както и върху историята на селищата, населявани от етнически български общности.

Електронен адрес / E-Mail: istoria76[at]hotmail[dot]com

Приложение 1

Изследвани селища

Благоевградска област – Гърмен, Иланско, Левуново, Кашина, Сатовча, Хотово, Добринище, Хаджидимово, Баничан.

Бургаска област - Българи, Зидарово, Писменово, Зимен, Терзийско, Бръшлян, Грудово, Искра, Росен, Каблешково, Бата, Тръстиково, Стоилово.

Варненска област - Дългопол, Черковна, Яребична.

Великотърновска област – Коевци, Карайсен, Плаково, Павликени, Сломер, Страхилово.

Видинска област - Грамада, Шишинци, Дражинци, Шипот, Царшишманово, Плакудер, Карбинци.

Врачанска област – Люти дол, Долна Бешовица, Михайлово, Селановци, Рогозен, Ребърково, Баница, Фурен, Букьовци, Джурилово.

Габровска област – Жълтеш, Сенник, Лесичарка, Поповци, Гостилица, Млечево, Балванци, Крамолин.

Кюстендилска област – Соволяно, Червен брег.

Ловешка област – Шипково, Смочан, Орешак.

Монтанска област – Митровци, Долна Вереница, Медковец.

Пазарджишка област – Мало Конаре, Дъбравите, Капитан Димитриево, Лесичево, Каменица, Попинци.

Пернишка област – Горна Секирна, Горочевци, Рани луг, Радово.

Плевенска област – Одърне, Коиловци, Староселци, Пордим, Каменец, Буковлък, Катерица, Телиш.

Пловдивска област – Васил Левски, Бяла река, Кричим, Сопот, Царимир, Клисура, Калояново, Садово.

Разградска област – Осенец, Каменово.

Русенска област – Хотанца.

Софийска област – Гинци, Баракьовци, Белица, Курило, Бусманци, Вакарел, Кремиковци, Каменица, Правец, Горубляне, Царичина, Веринско, Суходол, Смолско, Ихтиман, Алино, Говедарци,Челопеч, Долна баня.

Сливенска област – Нова Загора, Ичера, Драгоданово, Радецки, Самуилово, Гавраилово, Кортен.

Силистренска област - Татарица

Смолянска област - Косово, Манастир, Девин, Турян, Забърдо, Петково, Славеино, Левочево, Орехово, Проглед, Широка лъка, Полковник Серафимово, Чепеларе.

Старозагорска област - Дунавци, Мъглиж, Долно Сахране.

Търговищка област – Търговище, Гагово, Драгановец, Посабина.

Хасковска - Горно поле, Стамболово, Генералово, Радиево, Чернодъб, Свирачи.

Шуменска област - Осмар, Кюлевча.

Ямболска област - Радовец, Горска поляна, Стралджа, Жребино, Кабиле, Маломирово, Бояново, Скалица, Окоп, Кирилово, Воден, Оман.

Приложение 2

Трайкова, Милка. Етнографско изследване на село Царшишманово, Кулска околия. С. 1947-1948.

Ангелова, Виолета. Етнографско изследване на село Плакудер, Видинско. С., 1948.

Стефанова, Велика. Етнографско изследване на с. Джурилово, Белослатинска околия. С., 1948.

Белухова, Елена. Етнографско изследване на село Каменица, Пазарджишка околия. С., 1947-1948.

Бозакова, Анна. Етнографско изследване на село Скалица, околия Ямболска, област Бургаска. С., 1947-1948.

Великова, Величка. Етнографско изследване на град Търговище. С., 1947-1948.

Минкова, Мария. Етнографско изследване на село Садово, Асеновградско. С., 1947-1948.

Маринова, Лидия. Етнографско изследване на село Оман, Елховско. С., 1947-1948.

Димитрова, Маргарита. Етнографско изследване на с. Драгоданово, Сливенско. С., 1947-1948.

Архив “Проф. Цв. Романска” – ФСФ