Български
EnglishВ разгара на лятото сме готови да Ви представим новия, пролетен брой на списанието. Подготовката му бе съпътствана с многобройни технически проблеми. Да се надяваме, че те са вече в миналото.
Настоящата книжка е пролетно пъстра тематично и езиково, а също и празнична – отбелязва две годишнини – на Макс Фасмер и на Васил Райнов. Броят започва със секция, посветена на формалната, корпусната и компютърната лингвистика, както и на приложението на електронните технологии в превода. Адриана Славчева, Красимира Алексова, Ласка Ласкова и Йорданка Велкова представят проекта GeWiss (Gesprochene Wissenschaftssprache), многоезиков сравнителен корпус от академична немска, английска, полска и българска реч с възможност за разработка на различни видове лингвистични проучвания.
Следват две изследвания за приложението на формалните и компютърни методи в превода. В статията „HPSG-based Bulgarian-English Statistical Machine Translation“ екип от институции от България, Англия и Германия предлага подход за моделиране на синтактичния анализ в семантичен за целите на машинния превод. Във втората статия Мария Стамболиева представя курса „Компютър и превод“, провеждан от нея в департамент „Чужди езици и литератури“ в Нов български университет. Важна насока на курса е създаването на умения за работа с различен тип компютърни системи и усвояването им за целите на превода и при решаване на различни приложни езиковедски задачи.
По случай предстоящата 70-годишнина на проф. Васил Райнов редакцията помества неговия материал „Към въпроса за появата на преходните езикови диалектни системи“. В него диалектологът се връща към своите проучвания на говори от Югоизточна България и специално върху възможността за обособяването на отделна диалектна подсистема, която да обхваща говорите в селищата Черноморец/Св. Никола, Росен, Зидарово, Извор, Русокастро, Равна гора и незагорското село Габър.
Анна Чолева-Димитрова продължава темата за топонимията. Нейното своебразно начало е в пролетния брой за 2011 г., където е представен проекта „Електронна база данни на микротопонимите от Западна България“. Материалът този път обхваща около 80 селищни наименования от Трънско с наблюдения за тяхното образуване, произход и разпространение.
В този брой Татяна Илиева отбелязва годишнината на известния немски славист и етимолог Макс Фасмер. Тя сполучливо очертава основните полета на приноси на учения, изброявайки най-важните негови произведения.
Отзивът на Йорданка Велкова за новия учебник по български език за чужденци, дело на Катедра „Български език като чужд“ при Факултета по славянски филологии на Софийския университет, завършва броя съвсем положително. Авторката откроява интердисциплинарния подход при структурирането на учебното пособие. Нещо повече, според нея то „има изключително висока стойност като граматическо помагало по български език като чужд (а и не само като чужд!). Убедена е, „че някои от упражненията са подходящи за проверка на езиковата компетентност на студенти, носители на езика, които изучават съвременен български език или езикова култура в различни факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Приятно четене!
Андрей Бояджиев, Радостина Велева
