Морфонологично описание на ІІ спрежение (върху материали от говора на с. Беласица, Петричко)
(Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски”)
Резюме
Целта на статията е да представи морфонологичните особености на глаголите от второ спрежение в говора на с. Беласица, Петричко. Основната задача е синхронно описание, морфонологичен анализ и йерархия на морфонологичните фонемни и акцентни редувания в говора. Интересувам се най-вече от степента на морфонологична маркираност на глаголите, като се фокусирам главно върху това, кои са и колко са морфонологично маркираните граматически опозиции.
Abstract
The purpose of this article is morphonological description of these condconjugation verbs in the village Belassitsa dialect, Petrich region. Themain task is synchronous description, morphonolocical analysis and hierarchy of the phonological and accent alternation in the observed dialect. Primarily Iinterested in the level of morphonological markedness in second conjugation verb paradigm, focus in gon the number and character of the morphonological marked grammar oppositions.
1. Въведение
Морфонологичното описание на една езикова система е необходимо, за да се постави въпросът за връзката между фонетичното и морфологично равнище на езика – за граматичното значение на промените във фонемния състав на морфемата. Цел на статията е да представи морфонологичните особености на глаголното словоизменние в говора на с. Беласица, Петричко. Обект на изследване са парадигмите на глаголите от второ спрежение. Основната задача е синхронно описание, морфонологичен анализ и йерархия на всички морфонологични средства (фонемни и акцентни алтернации), които подпомагат морфологичните в изразяване на граматически значения. Предмет на морфонологичния анализ са само парадигматични морфонологични явления – морфонологични фонемни и акцентни алтернации – както в частната, така и в пълната словоизменителна парадигма, включваща тук формите на сегашно време, повелително наклонение, аорист и аористно причастие. Целта на морфонологичния анализ е да се посочи инвентарът от морфонологични средства в глаголната система, тяхната вариативност и функционална натовареност в оформянето на граматическите опозиции.
2. Модел на морфонологично описание
Морфoнологичният анализ на словоизменението следва разработения от Т. В. Попова (1975) метод на диалектна глаголна морфонология и функционално-структурния подход на Х. Аронсън (Аронсон 1974). От значение за този подход са не толкова формалните изменения във фонологичната структура на морфемите, колкото тяхното значение за опониращи си граматически значения.
В морфонологичното описание е използван акцентологичният модел на В. Дибо за означаване на ударението. Според този модел в глаголното словоизменение са възможни два акцентни типа (тук ще ги наричам модели): подвижен и неподвижен. Неподвижният акцентен модел може да бъде представен от две акцентни парадигми: 1) постоянно ударениетипа в парадигмата - ударение върху корена, което се определя като акцентна парадигма а; 2) постоянно ударение тип b в парадигмата – ударение върху граматическата морфема (тематична гласна, флексия, суфикс), което се определя като акцентна парадигма b. Когато основата е двусрична, ударението е тип а1 – когато ударението е върху първата сричка от основата, и ударение тип а2, когато то е върху втората сричка от основата. Подвижният акцентен модел означава подвижна позиция на ударението в парадигмата – ударение върху префикса в 1 л. ед. ч. (тип с ударение) и върху корена във всички останали форми. Парадигма с такъв отмет на ударението се нарича акцентнапарадигма с (вж. повече за акцентните типове и парадигми при Дыбо 1981, а също и при Alexander 1983). Разликата в позицията на ударението между 1л.ед.ч. и всички останали форми се използва за граматично оформяне на словоформите наред с афиксите, защото редуването на различни типове ударение в поддържа опозицията 1л.ед.ч. – не 1л.ед.ч. Оттук глаголите с акцентна парадигма с са глаголи с морфонологично маркирано 1л.ед.ч.
Глаголите от ІІ спрежение са класифицирани в разреди (по морфологични показатели) и в подразреди (по морфонологични показатели). За изходен модел е използвана класификацията на П. Пашов, допълнена и интерпретирана според целите на изследването (Пашов 1966). Във всеки разред и съответно подразред са описани основни (непрефигирани) глаголи и глаголи с несричков префикс. Мотивация за включването на глаголите с несричков префикс към основните е това, че двата вида глаголи се изменят по един и същи модел, с едни и същи морфонологични особености.
В края на всяка парадигма морфонологичните ѝ особености са обобщени в таблица. Всяка таблица е морфонологичното „досие“ на формалния клас, който представя: от нея става ясно какви са и колко са морфонологичните средства в пълната парадигма икои са морфонологично маркираните граматически опозиции.
Словоформите в парадигмата са представени с три вида транскрипции: 1) фонологична транскрипция, в която е използвано фонологично записване в // и дефис за означаване на морфемната граница, например: /кро̀-ъ/; 2) фонетична транскрипция, в която са отразени не само фонемите, но и техните позиционни варианти; фонетичната транскрипция е дадена в квадратни скоби [], например: /кро̀-ъ/ [кроо]; 3) транскрипция в ъглови скоби, в която се предава изходният фонемен състав на словоформата, ако това е необходимо, разбира се, например: при /скро̀-ъ/, /скро̀-и-ш/ се дава изходна форма, в която има й <скрой-ъ>, <скройеш>, тъй като трябва да се обясни откъде се появява (възстановява) й при имперфективната форма скройа̀въм. Освен това, за да се обясни дължината на тематичната гласна в множествено число, се извеждат изходни форми, в които се съдържа интервокалният консонант х (показател за миналост), който изпада и в резултат на това тематичната гласна се удължава компенсаторно, например: изходна за /мѐт-о:-ме/ е формата <мѐтохме>.
За означаване на дублети се използва знак //, например: врѐве // врѐви. Ударението задължително се посочва във фонологичната транскрипция, но не и при изходните форми. За представяне на инвентара от глаголи към всеки разред се използва фонетично записване.
Означаването на морфемна граница в транскрипциите е условно. Границата между морфемите е представена предимно с необходимостта да се отдели (да бъде обозрим) аломорфът в парадигмата, за да се диференцират нагледно аломорфите в пълната словоизменителна парадигма. Тази уговорка е необходима, тъй като въпросът за морфемната граница при флексията все още е неизяснен в българското езикознание. Дискусионен е например въпросът за морфемната граница във формите за аорист – пис-а-х-ме или пис-а-хме; спорно е още каква е гласната пред окончанието -йте във формите за 2л.ед.ч. повелително наклонение – дали е тематична гласна или специална морфема за императив, както я нарича Юрий Маслов (1982). В работата се приема, че става дума за специална императивна морфема .
3. Морфонологични особености на глаголите от ІІ спрежение
Според вида на гласната в аорист (аористна тематична гласна) в петричкия говор се оформят следните разреди във ІІ спрежение: І разред – основа на и; ІІ разред – основа на а/'а1. Във всеки разред по морфонологични показатели – акцентната парадигма в сегашно време и характера на предфлексийния звук – се оформят подразреди.
Глаголите от ІІ спрежение в говора на с. Беласица образуват сегашно време с тематична гласна и. Към ІІ спрежение се включват голям брой основни глаголи: врѐвъ ‘говоря’, ро̀дъ, жѐнъ, гла̀съ, за̀бураъ (забравя), ту̀ръ, га̀съ, пра̀въ, о̀дъ, дро̀бъ, кръ̀пъ, то̀пъ, пра̀тъ, со̀л’ъ, мѝсл’ъ, по̀мнъ, пла̀шъ, стро̀шъ, ва̀ръ, тѐгл’ъ, го̀твъ, ра̀бутъ, рѐшъ, то̀чъ, ка̀чъ, връ̀въ, дѝмъ, звъ̀нъ, тръ̀пъ, вѝсъ, връ̀тъ и др.
1. 1.разред. Тематичната гласна, от която се образува аористната основа, е и. Тъй като и е тематичната гласна и в сегашно време, сегашната и аористната основа съвпадат (СО=АО). Към І разред на ІІ спрежение се отнасят глаголите: врѐвъ ‘говоря’, ро̀дъ, жѐнъ, гла̀съ, ту̀ръ, га̀съ, пра̀въ, о̀дъ, дро̀бъ, кръ̀пъ, то̀пъ, пра̀тъ, со̀л’ъ, мѝсл’ъ, по̀мнъ, пла̀шъ, стро̀шъ, ва̀ръ, тѐгл’ъ, го̀твъ, ра̀бутъ, рѐшъ, то̀чъ, ка̀чъ и др.
За повечето глаголи са характерни затвърдели окончания. Депалатализацията не е обхванала само глаголите с крайна съгласна л в основата: при глаголите от типа со̀л’ъ, мол'ъ мекостта се пази във формите за 1л.ед.ч. и 3л.мн.ч. Причина за това може да се потърси в инвентара от палатални съгласни в говора. В говора сонорната съгласна л влиза в корелацията твърдост-мекост (л -'л), като мекостта на втория член на опозицията е по-скоро непълна, т.е. става въпрос за e-степен на палаталност, или повдигане на езика като за гласна е (О. Брох по Жобов 2004: 99). Мекостта в окончанието на глаголи като мол'ъ е свойство на суфикса, макар че фонетично принадлежи на основата. В коментарите към карта № 114 от ІІІ том на Българския диалектен атлас (по-нататък БДА) е отразена характерната за с. Беласица и съседните села депалатализация в глаголното окончание, обхванала всички глаголи без тези, които завършват на л (в БДА явлението е отразено и за село Габрене, разположено източно от с. Беласица). Палатални съгласни в окончанието се откриват и при някои глаголи, които завършват на н, например ба̀н’ъм, кла̀н’ъм.
Според К. Мирчев процесът на загуба на старата палатализация на съгласни при някои глаголи от ІІ спрежение с инфинитивна форма на -ити2 е бил завършен през 13 век. Той свързва депалатализацията с процеса на установяване на варианта с аломорф ч при глаголите от първо новобългарско спрежение като пека, река, сека и др., т.е. с процеса на уеднаквяване на основата. Неутрализиране на редуването палатални ~ непалатални съгласни пред глаголните окончания се обяснява с действието на морфологична аналогия: аломорфът на твърда съгласна е с по-голяма честота в парадигмата и в резултат на това той се обобщава във всички словоформи. Следователно стабилността на алтернацията палатална ~ непалатална съгласна зависи от честотата на морфемата, в която се среща. (Вж. повече за редуванията в сегашно време в българските говори при Антонова 1993-1994).
В зависимост от характера на предфлексийната съгласна и мястото на ударението в първи разред се оформят следните подразреди:
1.1. Непрефигирани3 глаголи с постоянно ударение върху основата – акцентна парадигма а (или а 1)
Забележка: За по-голяма прегледност пред номера на подразреда се изписва спрежението, например разглежданият тук подразред се означавакато ІІ.1.1.
Тук се отнасят глаголите с:
1.1.1. предфлексийна съгласна б: гра̀бъ4, гу̀бъ, дро̀бъ, трѐбъ
1.1.2. предфлексийна съгласна в: го̀твъ, да̀въ ‘давя’, ло̀въ, пра̀въ, ро̀въ, тро̀въ, цръ̀въ
1.1.3. предфлексийна съгласна д: ва̀дъ, вѝдъ, во̀дъ, гѝздъ, гла̀дъ, о̀дъ, го̀дъ(се), ка̀дъ, рѐдъ, фрѐдъ, ро̀дъ, са̀дъ, ца̀дъ ‘цедя’, чу̀дъ
1.1.4. предфлексийна съгласна з: во̀зъ, га̀зъ, зга̀зъ, мра̀зъ, плѐзъ (се)5
1.1.5. предфлексийна съгласна л: бѐл’ъ, га̀л’ъ, дѐл’ъ, дѝпл’ъ, жа̀л’ъ, жул’ъ, ко̀л’ъ, мѐл’ъ, мѝсл’ъ, мо̀л’ъ, со̀л’ъ, па̀л’ъ, пѝл’ъ, тѐгл’ъ, то̀пл’ъ, ту̀рл’ъ ‘пуша’, фръ̀л’ъ, чо̀рл’ъ 'разрошвам'
1.1.6. предфлексийна съгласна н: го̀нъ, дра̀знъ, жѐнъ, ка̀нъ, пу̀нъ ‘пълня’, по̀мнъ, ра̀нъ, со̀нъ ‘сънувам’, мѐнъ, ст’а̀снъ, чѝнъ
1.1.7. предфлексийна съгласна п: лѐпъ, слѐпъ, л'упъ ‘беля’, ло̀въ, ста̀пъ ‘стъпя’, ка̀пъ ‘чупя; развалям’, кръ̀пъ ‘кърпя’, ку̀пъ, то̀пъ, то̀ръ, то̀чъ, ца̀пъ ‘цепя’, чѐрпъ
1.1.8. предфлексийна съгласна р: бо̀ръ, ва̀ръ, го̀ръ (прх.гл.) ‘правя нещо да бъде обхванато от огън’; ка̀сръ, мѐръ, ска̀сръ, кѝпръ, къ̀дръ, кътѐръ, мо̀кръ, о̀сръ, ту̀ръ, мо̀ръ, сфѝръ, тима̀ръ ‘бия’, у̀дръ, шѝръ (се)
1.1.9. предфлексийна съгласна с: бѐсъ, га̀съ, гла̀съ, кфа̀съ, мѐсъ, но̀съ, ко̀съ ‘тревожа се; кося’, спа̀съ, про̀съ, ръ̀съ
1.1.10. предфлексийна съгласна т: го̀стъ, ина̀тъ се), кла̀тъ, ко̀нтъ, кръ̀стъ, къ̀ртъ 'спя; къртя', мѐстъ, мла̀тъ, пѐстъ, спѐстъ, пла̀тъ, по̀тъ (се), пра̀тъ, про̀стъ, сфѐтъ, чѝстъ
1.1.11. предфлексийна съгласна ц: ба̀цъ ‘целуна’
1.1.12. предфлексийна съгласна ч: а̀рчъ ‘харча’, брѝчъ, вл’а̀чъ, гмѐчъ, ду̀пчъ, ка̀чъ, кѝчъ, къ̀лчъ (се), ма̀чъ ‘мъча’, му̀чъ ‘мълча; муча’, па̀чъ (се) ‘пъчъсе’, пѐрчъ, прѐчъ, ско̀чъ, та̀чъ, то̀чъ, у̀чъ
1.1.13. предфлексийна съгласна ш: згрѐшъ, ду̀шъ, пла̀шъ, пу̀шъ, сфръ̀шъ, смѐшъ, су̀шъ, тро̀шъ, стро̀шъ, рѐшъ
1.1.14. предфлексийно съчетание шт: со̀пштъ ‘съобщя’, трѐштъ
Особеното при този разред глаголи е унифицираният акцентен модел – всички глаголи имат акцентна парадигма а в сегашно време (ударение върху корена) и акцентна парадигма b (ударение върху тематичната гласна) в аорист. Постоянните акцентни модели в сегашно време и аорист са сигнал за това, че частните парадигми на сегашно време и аорист не са морфонологично маркирани от акцентни алтернации, но пък пълната словоизменителна парадигма е морфонологично маркирана с акцентна алтернация а-b, която поддържа опозицията сегашно време-аорист.
Тези глаголи се представят в общ модел поради общите си морфонологични особености.
Образец:
а) Сегашно време
ед.ч. |
мн.ч |
1л. /врѐв-ъ/, /кръ̀п-ъ/, /пу̀н-ъ/, /ста̀п-ъ/ 2л. /врѐв-и-ш/, /кръ̀п-и-ш/, /пу̀н-и-ш/, /ста̀п-и-ш/ 3л. /врѐв-е/ // /врѐв-и/, /кръ̀п-е/ // /кръ̀п-и/, /пу̀н-е/ // /пу̀н-и/, /ста̀п-е/ // /ста̀п-и |
1л. /врѐв-и-м/, /кръ̀п-и-м/, /пу̀н-и-м/, /ста̀п-и-м/ 2л. /врѐв-и-те/, /кръ̀п-и-те/, /пу̀н-и-те/ /ста̀п-и-те/ 3л. /врѐв-ът/, /кръ̀п-ът/, /пу̀н-ът/, /ста̀п-ът/ |
Ударението в цялата парадигма е върху корена, типа. Основата /врѐве/, / кръпе/, /пуне/, стапе/ остава с постоянен фонемен състав във всички форми. В 3л.ед.ч. се наблюдават факултативни варианти с е и и.
б) Повелително наклонение– образува се от сегашната основа, към която се прибавят морфема за наклонение и окончание: /врѐв-и/, /врев-ѐ-йте/; /кръ̀п-и/,/ кръп-ѐ-йте/; /пу̀н-и/, /пун-ѐ-йт/е; /ста̀п-и/, /стъп-ѐ-йте/. Ударението във 2л.ед.ч. е върху корена, тип а, а във 2л.мн.ч. - върху граматическата морфема, тип b.
в) Аорист
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /врев-ѝ-х/, /кръп-и-х/, /пу̀н-ѝ-х/, /стàп-ѝ-х/ 2л. /врев-ѝ/, /кръп-ѝ/, /пун-ѝ/, /стъп-ѝ/ 3л. /врев-ѝ/, /кръп-и/̀, /пун-и/, /стъп-и/̀ |
1л. /врев-ѝ:-ме/ <вревихме>, /кръп-и:-ме/ <кръпихме>, /пун-ѝ:-ме/ <пунихме>, /стъп-ѝ:-ме/ <стъпихме> 2л. /врев-ѝ:-те/ <вревихме>, /кръп-ѝ:-те/ <кръпихте>, /пун-ѝ:-те/ <пунихте>, /стъп-ѝ:-те/ <стъпихте> 3л. /врев-ѝ-ъ/ [врев’ъ̀ъ] <вревихъ>, /кръп-ѝ-ъ/ [кръп’ъ̀ъ] <кръпихъ>, /пун-ѝ-ъ [пун’ъ̀ъ] <пунихъ>, /стъп-ѝ-ъ/ [стъп’ъ̀ъ] <стъпихъ> |
Мястото на ударението е фиксирано върху тематичната гласна в цялата парадигма, тип b. Наред със морфологичните показатели, които различават сегашно време от аорист, са налице и морфонологични средства – акцентната алтернация a~b, или: [а~b] = [сегашно време ~ аорист].
Наблюдават се и словоформи със запазена съгласна х, което се дължи на фонетични причини. Освен това избягването на дълги гласни е свързано и с това, че те се възприемат като диалектна особеност и оттам формите с дълга гласна лесно се разпознават като нарушение от книжовната норма (социолингвистична причина).
г) Аористно причастие – образува се от аористната основа с прибавяне на причастен суфикс и окончание. Формите са по модела: /врев-ѝ-л/, /врев-ѝ-л-а/, /врев-ѝ-л-а/, /врев-ѝ-л-и/; /кръп-ѝ-л/, /кръп-ѝ-л-/, /кръп-ѝ-л-о/, /кръп-ѝ-л-и/; /пун-ѝ-л/, /пун-ѝ-л-а/, /пун-ѝ-л-о/, /пун-ѝ-л-и/; /стъп-ѝ-л/, /стъп-ѝ-л-а/, /стъп-ѝ-л-о/, /стъп-ѝ-л-и/. Ударението във всички форми е върху тематичната гласна, тип b.
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.1.1. врѐвъ, пу̀нъ, кръ̀пъ, ста̀пъ |
Сегашно време
|
Постоянно ударение тип а |
няма |
Аорист |
Постоянно ударение тип b |
няма |
|
Пълна парадигма |
А [а~b] = [сегашно време, 2л.ед.ч. повел.накл. ~ аорист, аористно причастие, 2л.мн.ч. повел.накл.] |
няма |
Глаголът о̀дъ се изменя аналогично на глаголите от този разред: 1) сегашна основа /оди/: одъ, о̀диш, о̀де, о̀дим, о̀дите, о̀дът; 2) съкратена основа без съгласната д от корена -/о/: /о̀о/, /о̀йш/, /о̀й/,/о̀йм/, /о̀йте/, /о̀ът/ [о̀от]. В аорист: /одѝх/, /оди/̀, /оди/̀, /одѝ:ме/, /одѝ:те/, /одѝ/ъ [од’ъъ].
За глаголното словоизменение на глаголите от този подразред могат да се обобщят следните по-важни особености: 1) няма промяна във фонемния състав на сегашната и аористната основа, двете основи съвпадат при всички глаголи от ІІ спрежение; 2) ударението има постоянна позиция в сегашно време (акцентна парадигма а) и в аорист (акцентна парадигма b); 3) опозицията по време е морфонологично маркирана от акцентна алтернация: [а~b] = [сегашновреме~аорист].
1.2. Глаголи с двусрични основи и редуване с~а в сегашно време: го̀вуръ, то̀въръ, ра̀бутъ
Образец:
а) Сегашно време
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /го̀вуръ6/, /то̀варъ/ 2л. /гово̀р-и-ш/, /това̀р-и-ш/ 3л. /гово̀р-е/ // /гово̀р-и/, /това̀р-е/ // /това̀р-и/ |
1л. /гово̀р-и-м/, /това̀р-и-м/ 2л. /гово̀р-и-те/, /това̀р-и-те/ 3л. /гово̀р-ът/, /това̀р-ът/ |
Сегашната основа /говор/, /товар/ не променя фонемния си състав в цялата парадигма. Акцентната парадигма е с– в 1л.ед.ч. ударението е върху префикса, тип с, а в останалите форми – върху корена, тип а. Оформя се отношението [с~а] = [1л.ед.ч.~не 1л.ед.ч.].
В 3л.ед.ч. се обобщава окончание е. Спорен е въпросът дали става въпрос за разпространение на модела по аналогия с Іспрежение или за фонетична промяна (обратна редукция). Ако става дума за промяна по аналогия, то тя обхваща само глаголите с акцентна парадигмаа. Ако се сравнят врѐвиш, врѐве (глагол с акцентна парадигма а) и връвѝш,връвѝ (глагол с акцентна парадигма с – морфонологично маркирано 1л.ед.ч.), се установява, че окончанието е е характерно само за глагола с постоянен акцентен модел – акцентна парадигма а. Формата *връве в 3л.ед.ч., сегашно време7. Не се среща при глагола с акцентна парадигма с (с морфонологично маркирано 1л.ед.ч.). (В този случай обаче не става въпрос за избягване на омонимия, защото формата за аорист е връв'а!). Хипотезата тук е, че морфонологичната маркираност в сегашно време има отношение към въпроса за прегрупирането на спреженията в говора. Необходимо е да се разгледат достатъчно парадигми, за да може да се направят обективни изводи по този въпрос.
б) Повелително наклонение – образува се от сегашната основа, към която се присъединяват морфемата за наклонение и окончанието: /го̀вор-и/, /говор-ѐ-йте/; /то̀вар-и/, /товар-ѐ-йте/. Ударението в единствено число е върху префикса, тип с, а в множествено число – върху граматическата морфема, тип b.
в) Аорист
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /говор-ѝ-х/, /товар-ѝ-х/ 2л. /говор-ѝ/, /товар-ѝ/ 3л. /говор-ѝ/, /товар-ѝ/ |
1л. /говор-ѝ:-ме/ <говорихме>, /товар-ѝ:-ме/ <товарихме> 2л. /говор-и:-тѐ/ <говорихте>, /товар-и:-тѐ/ <товарихте> 3л. /говор-ѝ-ъ/ [гувур’ъ̀ъ] <говориха>, /товар-ѝ-ъ/ [тувър’ъ̀ъ] <товарихъ> |
Аористната основа съвпада със сегашната. Ударението е върху тематичната гласна, тип b, както във всички досега разгледани глаголи от ІІ спрежение. Ударението в аорист може да се определи по всяка словоформа, което не е характерно за сегашно време, тъй като там преобладават облици с подвижен акцентен модел. Опозицията по време се поддържа от сложно акцентно редуване: [(с~а) ~ b] = [сегашно време~аорист].
г) Аористно причастие – образува се от аористната основа /гувури/, /тувъри/ с прибавяне на причастен суфикс и окончание: /говур-ѝ-л/, /говор-ѝ-л-а/, /говор-ѝ-л-о/, /говор-ѝ-л-и/; /товар-̀и-л/, /товар-ѝ-л-а/, /товар-ѝ-л-о/, /товар-ѝ-л-и/. Ударението, както и в аорист, е върху тематичната гласна, тип b.
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.1.1. го̀вуръ, то̀въръ |
Сегашно време
|
[с~а]=[1л.ед.ч.сег.вр.~не1л.ед.ч.сег.вр.] |
няма |
Аорист |
Постоянно ударение тип b |
няма |
|
Пълна парадигма |
[с~а~b]=[1л.ед.ч.сег.вр., повел. накл. в ед.ч. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр. ~ аорист, аористно причастие, повел.накл. в мн.ч. |
няма |
1.3. Непрефигирани глаголи с двусрични основи и акцентна парадигма а в сегашно време: тима̀ръ ‘бия’, мутла̀въ (се) ‘мотая се’, къндзо̀ръ ‘катеря се’ (ІІ.1.3.).
Образец:
а) Сегашно време
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /кандзо̀р-ъ/, /мотла̀в-ъ (се)/, /тима̀р-ъ/ 2л. /кандзо̀р-и/, /мотла̀в-и (се)/, /тима̀р-и/ 3л. /кандзо̀р-е/ // /кандзо̀р-и/, /мотла̀в-е (се)/ // /мотла̀в-и (се)/, /тима̀р-е/ // /тима̀р-и/ |
1л. /кандзо̀р-и-м/, /мотла̀в-и-м (се)/, /тима̀р-и-м/ 2л. /кандзо̀р-и-те/ >, /мотла̀в-и-те (се)/, /тима̀р-и-те/ 3л. /кандзо̀р-ът/, /мотла̀в-ът (се)/, /тима̀р-ът/ |
Сегашната основа /кандзори/, /мотлави/, /тимари/ има непроменен фонемен състав в цялата парадигма. Ударението е върху втората гласна от основата, т.е. типа 2.
б) Повелително наклонение – образува се от сегашната, към която се прибавят морфема за наклонение и окончание: /кандзо̀р-и/, /кандзоур-ѐ-йте/; /мотла̀в-и (се/), /мотлъв-ѐ-йте (се)/; /тима̀р-и/, /тимър-ѐ-йте/. Ударението във 2л.ед.ч. е върху втората гласна от основата, типа 2, а в множествено число е върху граматическата морфема, тип b.
в) Аорист
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /кандзор-ѝ-х/, /мотлав-ѝ-х/, /тимар-ѝ-х/ 2л. /кандзор-ѝ/, /мотлав-ѝ/, /тимар-и/ 3л./кандзор-ѝ/, /мотлав-ѝ/, /тимар-и/ |
1л. /кандзор-ѝ:-ме/, /мотлав-ѝ:-ме/, /тимар-ѝ:-ме/ 2л. /кандзор-ѝ:-те /мотлав-ѝ:-те/, /тимар-и:̀-те/ 3л. /кандзор-ѝ-ъ/ [къндзур’ъ̀ъ] <кандзорихъ>, /мутлав-ѝ-ъ/ [мутлъв’ъ̀ъ] <мотлавихъ>, /тимар-ѝ-ъ/ [тимър’ъ̀ъ] <тимарихъ> |
Аористната основа /кандзори/, /мотлави/, /тимари/ съвпада по фонемен състав със сегашната. Ударението е върху тематичната гласна, тип b. Противопоставянето между сегашно време и аорист се интензифицира от ударението. Тази морфонологична функция на ударението формално личи в следната акцентна крива: [а~b] = [сегашно време ~ аорист].
г) Аористно причастие – образува се от аористната основа, към която се прибавят причастният суфикс и окончанието: /кандзор-ѝ-л/, /кандзор-ѝ-л-а/, /кандзор-ѝ-л-о/, /кандзор-ѝ-л-и/; /мотлав-ѝ-л/, /мотлав-ѝ-л-а/, /мотлав-ѝ-л-о/, /мотлав-ѝ-л-и/; /тимар-ѝ-л/, /тимар-ѝ-л-а/, /тимар-ѝ-л-о/, /тимар-ѝ-л-и/. Тематичната гласна е маркирана по отношение на ударението, тип b ударение.
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.1.3. |
Сегашно време
|
Фиксирано ударение тип а |
няма |
Аорист |
Фиксирано ударение тип b |
няма |
|
Пълна парадигма |
[а~b]=[сег.вр.,повел.накл.вед.ч.~ повел. накл. в мн.ч., аорист, аористно причастие] |
няма |
Наблюденията показват, че при глаголите от 1. разред на ІІ спрежение:
а) липсват морфонологични фонемни алтернации;
б) ударението в сегашно време и аорист е постоянно;
в) ударението интензифицира противопоставянето по:
– време: [а~b] = [сегашно време~аорист]
2. 2. разред. В този разред се включват глаголи, които имат тематична гласна а или 'а (не са обособени в два отделни подразреда): връ̀въ, гръ̀мъ, дѝмъ, звъ̀нъ, тръ̀пъ, вѝсъ, връ̀тъ, сѐдъ, вѝдъ, тѐжъ, мѝжъ, лѐжъ, дръ̀жъ, бу̀чъ, кфѝчъ, клѐчъ, му̀чъ, тръ̀чъ, фу̀чъ и др.
Според вида на предфлексийната съгласна и мястото на ударението във 2. разред на ІІ спрежение се оформят следните подразреди.
2.1. Глаголи с палатална съгласна пред аористната тематична гласна – тук се отнасят глаголи на ‘а
2.1.1. Непрефигирани глаголи с тематична гласна 'а и подвижно ударение в сегашно време (алтернация а~b): 2.1.1.1. предфлексийна съгласна в (връ̀въ, крѝвъ (нпрх.гл., ‘куцам’); 2.1.1.2. предфлексийна съгласна д (сѐдъ8); 2.1.1.3. предфлексийна съгласна м (гръ̀мъ, дѝмъ); 2.1.1.4. предфлексийна съгласна н (звъ̀нъ); 2.1.1.5. предфлексийна съгласна п (тръ̀пъ); 2.1.1.6. предфлексийна съгласна р (го̀ръ (се) ‘обхванат съм от огън’); 2.1.1.7. предфлексийна съгласна с (вѝсъ); 2.1.1.8. предфлексийна съгласна т (връ̀тъ, л’у̀тъ ‘лютя’9, цъ̀фтъ); 2.1.1.9. шт(, трѐштъ) и др.
Образец:
а) Сегашно време
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /връ̀в-ъ/ 2л. /връв-ѝ-ш/ 3л. /връв-ѝ/ |
1л. /връв-ѝ-м / 2л. /връв-ѝ-те/ 3л. /връв-а̀т/ |
Сегашната основа /връви/ не променя фонемния си състав в цялата парадигма. Ударението в 1л.ед.ч. е върху основата, тип а10, а в останалите форми се мести върху тематичната гласна (2.,3л.ед.ч. и 1,2л.мн.ч.) или окончанието (3л.мн.ч.), т.е. тип b. Акцентният модел е подвижен, представен от акцентна парадигма с – формата за 1л.ед.ч. е морфонологично маркирана, т.е. ударението е подвижно. В частната парадигма на сегашно време се наблюдава следното отношение: [а~b] = [1л.ед.ч. сег.вр. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр.].
Във формата за 3л.ед.ч. се е установила форма с тематична гласна и, без да има вариант с е (*връвѐ); за сравнение при глаголите от ІІ.1., които имат акцентна парадигма а, в 3л.ед.ч. се откриват паралелни форми с и и е.
б) Повелително наклонение – образува се от сегашната основа /връв/, към която се прибавят морфема за наклонение и окончание: /връ̀в-и/, /връв-ѐ-йте/. Ударението във 2л.ед.ч. е върху корена, типа, а в множествено число е върху граматическата морфема, тип b.
в) Аорист
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /връв’а̀-х/ 2л. /връв’-а̀ / 3л. /връв’-а̀/ |
1л. /връв’-а̀:-ме/ <върв’ахме> 2л. /връв’-а̀:-те/ <връв’ахте> 3л. /връв’-а̀-ъ/ [връв’а̀а] <връв’ахъ> |
Аористната основа се различава по фонемен състав от сегашната заради палаталната съгласна пред окончанието. Налице е редуване от типа палатална-непалатална съгласна (по-нататък С~С’), което има граматично значение, или: [в~в’] = [сегашно време ~ аорист].
Ударението в парадигмата е върху тематичната гласна, тип b. Разликата в ударението между двете времена обхваща само формите за 1л.ед.ч., следователно е налице непълна морфонологична маркираност.
г) Аористно причастие – /връв’-а̀-л/, /връв’-а̀-л-а/, /връв’-а̀-л-о/, /връв’-а̀-л-и/. Тематичната гласна носи ударението във всички форми, тип b ударение.
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.2.1.1. връ̀въ, звъ̀нъ, тръ̀пъ |
Сегашно време
|
[а~b]=[1л.ед.ч.сег.вр.~не1л.ед.ч.сег.вр.] |
няма |
Аорист |
Постоянно ударение тип b |
няма |
|
Пълна парадигма |
[а~b]=[сег.вр.,повел.накл.вед.ч. ~ ~ повел. накл. в мн.ч., аорист, аористно причастие] |
[в~в’] = [сегашно време ~ аорист]
|
2.1.2. Непрефигирани глаголи с тематична гласна 'а и постоянно ударение в сегашно време (акцентна парадигма а): вѝдъ
Образец:
ед.ч. | мн.ч. |
1л. /вѝд-ъ/ // /вѝ-ъ/ [в’ъ̀ъ] 2л. /вѝд-и-ш/ // /вѝ-и/ [вѝйш] 3л. /вѝд-е/ // /вѝ-и/ [вѝ-й] |
1л. /вѝд-ѝ/ // /вѝ-и-м/ [вѝйм] 2л. /вѝд-и-те/ // /вѝ-и-те/ [вѝйте] 3л. /вѝд-ът/ // /вѝ-ът/ [в’ъ̀ът] |
Ударението е тип а, акцентна парадигма а.Сегашната основа има вариант без крайна съгласна д. Промяната, която настъпва след изпадането на крайната съгласна от основата, е както следва: вѝдъ > виъ > в’ъъ, видът > виът > в’ъът. След изпадане на д и съкращаването на и в й се получават варианти като вѝйш.
б) Повелително наклонение – формите, образувани от сегашната основа с прибавяне на морфема за наклонение и окончание, са следните: /вѝш/, /вѝш-те/ и /вид-ѐ-йте/. Ударението в единствено число е върху корена, типа а, а в множествено число е върху граматическата морфема, тип b.
в) Аорист
ед.ч. | мн.ч. |
1л. /вид’-а̀-х11/ 2л. /вид’-а̀/ 3л. /вид’-а̀/ |
1л. /вид’-а̀:-ме/ <вид’ахме> 2л. /вид’-а̀:-те/ <вид’ахте> 3л. /вид’-а̀-ъ/ [вид’а̀а] <вид’ахъ> |
Ударението в аорист е върху тематичната гласна, тип b. Опозицията между сегашно време и аорист се поддържа от две морфонологични средства: 1) морфонологично фонемно редуване: [д~д’] = [сегашно време ~ аорист]; 2) морфонологично акцентно редуване: [а~b] = [сегашно време ~ аорист].
г) Аористно причастие – образува се аористна основа, която остава с постоянен фонемен състав във всички форми, причастен суфикс и окончание: /вид’-а̀-л/, /вид’-а̀-л-а/, /вид’-а̀-л-о/, /вид’-а̀-л-и/. Тематичната гласна остава маркирана по отношение на ударението, тип b ударение.
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.2.1.2. вѝдъ |
Сегашновреме
|
Постоянно ударение тип а |
няма |
Аорист |
Постоянно ударение тип b |
няма |
|
Пълна парадигма |
[а~b] = [сег.вр., повел.накл. в ед.ч.~ повел. накл. в мн.ч., аорист, аористно причастие] |
[д~д’] = [сегашно време ~ аорист] |
2.1.3. Непрефигирани глаголи с тематична гласна 'а и постоянно ударение върху окончанието (акцентна парадигма b): летъ̀. Глаголът е един от редките глаголи с постоянно място на ударението върху окончанието, защото в говора крайната позиция на ударението се избягва.
Образец:
а) Сегашно време
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /лет-ъ/̀ 2л. /лет-ѝ-ш/ 3л. /лет-ѝ/ |
1л. /лет-ѝ-м/ 2л. /лет-ѝ-те/ 3л. /лет-а̀т/ |
Ударението е постоянно в цялата парадигма, тип b.
б) Повелително наклонение – образува се от сегашната основа, към която с е прибавят морфемата за наклонение и окончанието: /лѐт-и/, /лет-ѐ-йте/. Ударението е тип а в единствено число и тип b в множествено число.
в) Аорист
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /лет’-а̀-х/ 2л. /лет’-а̀/ 3л. /лет’-а/ |
1л. /лет’-а̀:-ме/ <лет’ахме> 2л. /лет̀-а̀:-те/ <лет’ахте> 3л. /лет̀-а̀-ъ/ [лет’а̀а] <лет’ахъ> |
Ударението в аорист е върху тематичната гласна. И в сегашно време, и в аорист ударението е върху граматическата морфема, затова липсва противопоставяне по време, поддържано от ударението. Налице е обаче редуване от типа С~С’ – т~т’, което интензифицира противопоставянето сегашновреме~аорист.
г) Аористно причастие – има следните форми: /лет’-а̀-л/, /лет’-а̀-л-а/, /лет’-а̀-л-о/, /лет’-а̀-л-и/. Ударението е върху тематичната гласна, тип b.
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.2.1.3. летъ̀ |
Сегашно време
|
Постоянно ударение тип b |
няма |
Аорист |
Постоянно ударение тип b |
няма |
|
Пълна парадигма |
[а~b]=[повел. накл. в ед. ч. ~ сег.вр., повел. накл. в мн.ч., аорист, аористно причастие] |
[т~т’]=[сегашно време~аорист] |
2.2. Непрефигирани глаголи с твърда съгласна пред окончанието и тематична гласна а. Към тях спадат: 2.2.1. глаголи с предфлексийна съгласна ж – дръ̀жъ, лѐжъ, мѝжъ, пръ̀жъ, тѐжъ; 2.2.2. глаголи с предфлексийна съгласна ч: бу̀чъ, дръ̀нчъ, кфѝчъ, клѐчъ, му̀чъ ‘мълча; муча’, тръ̀чъ, фу̀чъ, фръчъи др. Те имат подвижно ударение в сегашно време (акцентна парадигма с).
Забележка: Тъй като в Петричко групата ъл има рефлекс у, глаголите мълча и муча имат еднакви словоформи, затова описанието на словоизменението важи и за двата глагола, срв.: мучѝ си саа, ама с’а̀с кури но̀гу ти зна̀йше уста̀та; йа глей, фрѐт пѝлците са изл’а̀гли нъ во̀нкъ, бѝшкътаио̀нъ, а кра̀вите муча̀т се едно̀ ги кул’а̀т, шуни найдѐ, бо̀же зла̀тни.
Образец:
а) Сегашно време
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /му̀ч-ъ/, /тръ̀ч-ъ/ 2л. /муч-ѝ-ш/, /тръч-ѝ-ш/ 3л. /муч-ѝ/, /тръч-ѝ/ |
1л. /муч-ѝ-м/, /тръ̀ч-и-м/ 2л. /муч-ѝ-те/, /тръ̀ч-и-те/ 3л. /муч-а̀т/, /тръч-а̀т/ |
Ударението не е постоянно, акцентна парадигма с.Опозицията по лице се поддържа от акцентна алтернация а~b, или: [а~b] = [1л.ед.ч. сег.вр.~не 1л.ед.ч. сег.вр.].
б) Повелително наклонение – образува се от сегашна основа с прибавяне на морфема за наклонение и съответното окончание: /му̀ч-и/, /муч-ѐ-йте/; /тръ̀ч-и/, /тръч-ѐ-йте/. За 2л.ед.ч. е характерно ударение тип а, а във 2л.мн.ч. ударението е върху граматическата морфема, тип b.
в) Аорист
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /муч-а̀-х/, /тръч-а̀-х/ 2л. /муч-а̀/, /тръч-а̀/ 3л. /муч-а̀/, /тръч-à/ |
1л. /муч-а̀:-ме/ <мучахме>, /тръч-а̀:-ме/ <тръчахме> 2л./муч-а:-те/ <мучахте>, /тръч-а̀:-те/ <тръчахте> 3л. /муч-а̀-ъ/ [мучаа] <мучахъ>, /тръч-а̀-ъ/ [тръча̀а] <тръчахъ> |
Аористната основа /мучa/, /тръчa/ съвпада по фонемен състав със сегашната. Ударението е върху тематичната гласна, тип b. Сегашно време и аорист се различават по място на ударението само в 1л.ед.ч.
г) Аористно причастие – образува се аористната основа, към която се присъединяват причастният суфикс и окончанието: /муч-а̀-л/, /муч-а̀-л-а/, /муч-а̀-л-о/, /муч-а̀-л-и/; /тръч-а̀-л/, /тръч-а̀-л-а/, /тръч-а̀-л-о/, /тръч-а̀-л-и/. Ударението е върху тематичната гласна, тип b.
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.2.2. му̀чъ, лѐжъ, дръ̀жъ, фу̀̀чъ, клѐчъ |
Сегашно време
|
[а~b]=[1л.ед.ч. сег.вр. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр.] |
няма |
Аорист |
Постоянно ударение тип b |
няма |
|
Пълна парадигма |
[а~b]=[1л.ед.ч. сег. вр., 2л.ед.ч. повел. накл. ~ 2л.мн.ч. повел. накл., аорист, аористно причастие] |
няма |
2.3. Непрефигирани глаголи с основа на гласна. Тук се отнасят малко на брой глаголи: бро̀ъ, го̀ъ, кро̀ъ, по̀ъ, стро̀ъ
Образец:
а) Сегашно време
ед.ч. | мн.ч. |
1л. /кро̀-ъ/ [кро̀о] <кройъ> 2л./кро̀-и-ш/ [кро̀йш] <кройиш> 3л. /кро̀-е/ // /кро̀и/ [кро̀й] |
1л. /кро̀-и-м/ [кро̀йм] <кройим> 2л. /кро̀-и-те/ [кро̀йте] <кройите> 3л./кро̀-ът/ [кро̀от] <кройът> |
Ударението е постоянно върху корена, тип а.Тематичната гласна е преминала в й, защото е в позиция след ударена гласна.
б) Повелително наклонение – образува се от сегашна основа с прибавяне на морфема за наклонение и съответното окончание: /кро̀-й/, /кро̀-йте/. Ударението и в двете форми е тип а, върху корена.
в) Аорист
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /кро-ѝ-х/ 2л. /кро-ѝ/ 3л. /кро̀-и/ |
1л. /кро-ѝ:-ме/ <кроихме> 2л. /кро-ѝ:-те/ <кроихте> 3л./кро-ѝ-y/ [круйъ̀ъ] <кроихъ> |
Аористната основа съвпада по фонемен състав със сегашната. Ударението е върху тематичната гласна, тип b. Акцентната алтернация, която интензифицира опозицията по време, е а~b: [a~b] = [сегашно време~аорист].
г) Аористно причастие – образува се от аористна основа /крои/, към която се прибавят тематична гласна и, суфикс и окончание: /кро-ѝ-л/, /кро-ѝ-л-а/, /кро-ѝ̀-л-о/, /кро-ѝ-л-и/. Ударението е върху тематичната гласна, тип b.
Морофнологичното описание на глаголите с основа на гласна съвпада напълно с това на глагола вѝдъ от ІІ.2.2.
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.2.3. бро̀ъ, го̀ъ, кро̀ъ, по̀ъ, стро̀ъ
|
Сегашно време
|
Постоянно ударение тип а |
няма |
Аорист |
Постоянно ударение тип b |
няма |
|
Пълна парадигма |
[а~b]=[сег.вр.,. повелит. накл. ~ аорист, аористно причастие] |
няма |
Морфонологичното описание на 2. разред показва, че:
а) опозицията 1л.ед.ч.сег.вр. ~ не1л.ед.ч.сег.вр. е морфонологично маркирана само с акцентна алтернация а~b: [а~b] = [1л.ед.ч. сег.вр. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр.], характерна за глаголите от ІІ.2.1.1. и ІІ.2.2. (при глаголите от ІІ.2.1.2. ударението е постоянно в сегашно време и аорист);
б) опозицията сегашно време ~ аорист е морфонологично маркирана с:
-
акцентна алтернация а~b при глаголите от ІІ.2.2. и ІІ.2.3.: [а~b] = [сегашно време ~ аорист]
-
с фонемни алтернации от типа С~С’, които се наблюдават само при глаголите от ІІ.2.1.: [с~с’] = [сегашно време ~ аорист]
3. Особени случаи (глаголите врѝъ, спѝъ). Интересни случаи във ІІ спрежение представляват глаголите врѝъ, спѝъ, които в сегашно време се изменят по модела на глаголите с основа на гласна от І спрежение като миъ, шиъ, пиъ. Глаголите врѝъ, спѝъ са включени към ІІ спрежение заради словоизменението си в аорист.
Образец:
а) Сегашно време
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /врѝ-ъ/ [вр’ъ̀ъ], /спѝ-ъ12/ [сп’ъ̀ъ] 2л. /врѝ-и-ш/ [врѝйш], /спѝ-и-ш/ [спѝйш] 3л. /врѝ-е/ // /врѝ-и/ [врѝй], /спѝ-е/ // /спѝ-и/ [спѝй] |
1л. /врѝ-и-м/ [врѝйм], /спѝ-и-м/ [спѝйм] 2л. /врѝ-и-те/ [врѝйте], /спѝ-и-те/ [спѝйте] 3л. /врѝ-ът/ [вр’ъ̀ът], /спѝ-ът/ [сп’ъ̀ът] |
Ударението е постоянно, върху корена, т.е. акцентна парадигма а. Фонетичните промени в парадигмата са характерни за всички глаголи на гласна от І спрежение.
б) Повелително наклонение – образува се от сегашната основа с прибавяне на морфемата за наклонение и окончание. Формите са: /врѝ-й/, /врѝ-йте/;/ спѝ-й/, /спѝ-йте/. Ударението е върху корена, тип а.
в) Аорист
Двата глагола се различават в аорист по мекостта на съгласната пред коренната гласна: глаголът врѝъ има мека съгласна пред коренната гласна, а глаголът спѝъ – твърда.
ед.ч. |
мн.ч. |
1л. /вр’а-х/, /спа̀-х/ 2л. /вр’а̀/, /спа̀/ 3л. /вр’а̀/, /спа/ |
1л. /вр’а̀:-ме/ <вр’ахме>, /спа̀:-ме/ <спахме> 2л. /вр’а̀:-те/ <вр’ахте>, /спа̀:-те/ <спахте> 3л. /вр’а̀:-ъ/ [вр’а̀а] <вр’а̀хъ>, /спа̀:-ъ/ [сп’а̀а] <спахъ> |
В аористната основа липсва гласната и, която е характерна за фонемния състав на сегашната основа. Ударението е върху гласната от основата, тип а. Тематичната гласна е Ø, както при повечето глаголи с основа на гласна. Противопоставянето сегашно време ~ аорист се интензифицира от акцентна алтернация а~b, или: [a~b] = [сегашно време~аорист].
г) Аористно причастие – образува се от аористната основа с тематична гласна Ø, суфикс л и окончание: /вр’а̀-л/, /вр’а̀-л-а/, /вр’а̀-л-о/, /вр’а̀-л-и/;/ спа̀-л/, /спа̀-л-а, /спа̀-л-о/,/ спа̀-л-и/. Ударението е върху гласната от основата, типа.
Морфонологичното описание показва, че при глаголите от 3. разред на ІІ спрежение липсват морфонологични средства за поддържане на граматически опозиции – това е морфонологично немаркиран разред.
Таблица 9. Особени случаи (глаголите врѝъ, спѝъ)
Глаголна група |
Морфонологични акцентни алтернации |
Морфонологични фонемни алтернации |
|
ІІ.3. врѝъ, спѝъ |
Сегашно време
|
Постоянно ударение тип а |
няма |
Аорист |
Постоянно ударение тип а |
няма |
|
Пълна парадигма |
Постоянно ударение тип а |
няма |
4. Изводи
Морфонологията на глаголното словоизменнение на глаголите от ІІ спрежение в говора на с. беласица показва следните по-важни особености:
4.1. Морфонологично маркираното 1л.ед.ч. сег.вр. (акцентна парадигма с) е сред най-важните особености на глаголното словоизменение във ІІ спрежение. То е характерно само за глаголите от ІІ.1.2; ІІ.2.1.2.; ІІ.2.1.1.; ІІ.2.2. Опозицията 1.ед.ч. сегашно време ~ не 1л.ед.ч. сегашно време се поддържа само от морфонологична акцентна алтернация а~b при основни глаголи и глаголи с несричков префикс. Към глаголите с подвижно ударение се включват глаголи с корени както на шумови съгласни (гра̀бъ, го̀твъ, о̀дъ), така и глаголи с корени на нешумова съгласна (со̀нъ, бо̀ръ, ко̀л’ъ). Следователно изборът на акцентен тип не се влияе от строежа на глаголната основа (от характера на крайната съгласна в корена например).
Между морфонологично маркираното 1л.ед.ч и опозицията сегашно време ~ аорист има следната зависимост. Когато в частната парадигма на сегашно време опозицията 1л.ед.ч. ~ не1л.ед.ч. е морфонологично маркирана, в пълната словоизменителна парадигма не може да има пълно противопоставяне по време, защото в него не участва 1л.ед.ч. В този случай противопоставянето по време се интензифицира със сложно акцентно редуване (а~b)~b и опозицията е частично (непълно) морфонологично маркирана.
Неподвижен акцентен модел е характерен за глаголите от 1. разред на ІІ спрежение–ІІ.1.1.1.; ІІ.1.1.3., които имат акцентна парадигмаа, както и за глоголите от ІІ.2.1.2., за които е характерна акцентна парадигма b.
Разнообразието от акцентни модели и парадигми е свидетелство за архаичнотостта на ударението в говора на с. Беласица, Петричко.
4.2. Обща особеност на глаголите от ІІ спрежение е обобщаване на окончанието е във формите за 3л.ед.ч (явление характерно и за долновардарските говори). Описанието показа, че обобщаване на окончание е се среща само при глаголи с акцентна парадигма а в сегашно време, т.е. глаголи с ударение върху корена като гѝздъ, ро̀дъ, го̀твъ и др. За сравнение при глаголи с акцентна парадигма с, т.е. при глаголи с морфонологично маркирано 1л.ед.ч. не се среща окончание е в 3л.ед.ч. сег. вр.
4.3. Морфонологично маркираните опозиции във ІІ спрежение са:
а) опозицията 1л.ед.ч. сег.вр. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр., маркирана с акцентна алтернация а~b: [а~b] = [1л.ед.ч. сег.вр. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр.]
б) опозицията по време (сегашно време~аорист) морфонологично маркирана с:
-
акцентна алтернация а~b при глаголите от ІІ.1, ІІ.2.2. и ІІ.2.3.: [а~b] = [сегашно време ~ аорист]
-
с фонемни алтернации от типа С~С’ при глаголите от ІІ.2.1.: [с~с’] = [сегашно време ~ аорист]
Една граматическа опозиция може да бъде маркирана от различни морфонологични средства. Разнообразието от редувания, които имат една и съща граматична функция, оформя следните алтернационни редове:
-
[а~b] = [1л.ед.ч. сег.вр. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр.]
-
[C~C’; а~b] = [сегашно време ~ аорист]
Акцентните алтернации във ІІ спрежение показват по-слаба вариативност в сравнение с фонемните, но са функционално по-натоварени.
Най-продуктивното и функционално най-натоварено морфонологично средство във ІІ спрежение е акцентна алтернация а~b.Тя участва в поддържането на две опозиции: 1) опозицията 1л.ед.ч сег.вр. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр. и 2) опозицията сегашно време ~ аорист. Следователно тя стои най-високо в йерархията на морфонологичните средства в глаголната система.
Най-често морфонологично маркирана и с най-голямо разнообразие от морфонологични средства е опозицията сегашно време ~ аорист. Следователно йерархията на морфонологично маркираните опозиции във ІІ спрежение е: 1. сегашно време ~ аорист; 2. 1л.ед.ч. сег.вр. ~ не 1л.ед.ч. сег.вр.
Бележки
Цитирана литература
Антонова, Лучия. 1993–1994. Морфонологични редувания в парадигмата за сегашно време на глаголите в българските диалекти. Български език 4. 370-374.
Аронсон, Ховард. 1974. Морфонология болгарского словоизменения. Москва: Прогресс.
Дыбо, Владимир. 1981. Славянская акцентология. Опыт реконструкции системы акцентных парадигм в праславянском. Москва: Наука.
Жобов, Владимир. 2004. Звуковете в българския език. София: Сема РШ.
Маслов, Юрий. 1982. Граматика на българския език. София: Наука и изкуство.
Мирчев, Кирил. 1963. Някои данни за българската лексика и българската глаголна система от ХІІІ в. В: Славистичен сборник, 77-83. София: БАН.
Мирчев, Кирил. 1978. Историческа граматика на българския език. 3-то издание. София: Наука и изкуство.
Пашов, Петър. 1966. Българският глагол. Ч. 1. София: Наука и изкуство.
Попова, Таня В. 1975. Глагольное словоизменение в болгарском языке. Москва: Академия наук СССР (Институт славяноведения и балканистики).
Стойков, Стойко. (ред.) 1975. Български диалектен атлас. Т. ІІІ. Югозападна България. Част първа — карти. Част втора — статии, коментари, показалци. София: БАН.
Шклифов, Благой. 1973. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори (Трудове по българска диалектология 8). София: БАН.
Alexander, Ronelle. 1983. Direction of morphophonemic change in Balkan Slavic: The accentuation of the present tense. In Michael S. Flier (ed.), American contribution to the Ninth international congress of Slavistists. Kiev, September 1983. Vol. 1. Lingustics, 9–49. Columbus, Ohio: Slavica Publishers.
За автора
Йорданка Георгиева Велкова е докторант по научна специалност Българскиезик(Фонетика) във факултет „Славянски филологии”, СУ „Св. Климент Охридски”. Завършила е „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2006 г., а през 2007 г. - магистърска програма „Лингвистика“. От 2008 г. е зачислена като редовен докторант в СУ с тема на дисертацията „Морфонология на глаголното словоизменение на говора в Петричко“. Научните й интереси са в областта на фонетика и фонология, морфонология, диалектология, разговорна реч.
Електронна поща: yordankavelkova at gmail dot com
Статията е препоръчана от научния ръководител на докторанта - доц. д-р Владимир Жобов.