Хуманитарно образование в магистърска степен чрез интерактивни форми и методи
(СУ „Св. Кл.Охридски“)
Всепризнато и безспорно днес е изключителното влияние на феномена масова комуникация върху начина на живот, мислене и поведение на съвременните хора. Тази комуникация става все повече парадигмална за общуването както в плана на междуличностните отношения, така и на формалното ниво на различни професионални и служебни контакти. С особена сила това важи за съвременното състояние и развитие на образованието, в частност на неговите академични форми и методи, всеки от които предполага един или друг вид информационен „обмен”.
Днес спецификата на този обмен е обвързана непосредствено с виртуалното му осъществяване и споделяне благодарение на новите възможности за информация, комуникация и общуване, предоставяни от съвременните комуникационни технологии и практики, на глобалната комуникационна мрежа интернет. Тези възможности все повече се превръщат в реална, популярна практика и в доминираното от образователни интереси интернет пространство. Тенденцията към разширяване и разпространение на тази практика е разпознаваема както в нарастващия брой на блогове, специализирани сайтове, форуми и електронни издания – речници, енциклопедии и библиотеки, така и в активното й прилагане в областта на академичното образование, включително и в хуманитарни области.
Все повече университети, особено в икономически силно развитите страни, използват тази възможност за интензифициране на учебния процес. Въвеждането и използването на нови технологии на свой ред предоставя от една страна, нови възможности и предимства за разпространението и развитието на хуманитарно образование. От друга страна, използването на такива технологии за целите на хуманитарното образование представлява и едно ново поле за хуманизиране и демократизиране на самото образование чрез включването и присъствието във виртуалното пространство на специализирани информационни продукти, осигуряващи широк достъп до образователни програми и проекти на много и различни потребители и потребителски групи.
В това отношение, по редица причини, българското висше образование изглежда като че ли изостава. Един преглед на уебстраниците на нашите университети показва оскъдно присъствие на виртуални форми на обучение, особено в хуманитаристиката. Тяхната липса или недостиг поражда определени трудности, които понастоящем са пречка за повишаване качеството на обучението, особено в магистърската степен, като недостатъчния достъп до съвременна научна литература и нередовното посещаване на учебните занятия от студенти, които работят и следват едновременно. Възможността да се използват дистанционни форми на комуникация както в бакалавърски, така и в магистърски програми би компенсирала в определена степен подобни дефицити.
Отчитайки тези затруднения и недостатъци на хуманитарното ни образование, през 2001 г. група преподаватели от ФФ на СУ се заеха с концептуализирането и организирането на магистърска програма, която да предоставя квалификация, съчетаваща в интердисциплинарен дух преимуществата на двете “култури” – концептуалната широта на хуманитарния профил с комуникативната ефективност на информационните технологии. Главната цел на този нов подход беше чрез обединяване постиженията на хуманитарни, социални науки и информационни технологии, да се търси своеобразен синергетичен ефект – въвеждането на млади хора с бакалавърска или магистърска степен по хуманитарни и социални специалности в професионалните умения на компютърните технологии. Така беше създадена магистърска програма „Виртуална култура”. С първия си випуск от 16 магистранти, завършили бакалавърски специалности – както от СУ, така и извън него, тя стана академичен факт и образователна реалност. Не липсваха и трудности – учебният процес се водеше в различни сгради, програмата не разполагаше със своя техника, това усложняваше нейното ръководене и координиране. Но постоянният интерес към нея и усилията на създателите и участниците й не останаха безрезултатни. За осемте години на своето функциониране до днес “Виртуална култура” претърпя редица положителни промени. През 2005 г., благодарение на дарение от Хюлет Пакард, тя беше оборудвана със съвременна компютърна зала в бл. 1 на Кампус – Изток на университета. Оттогава тя има “свой дом”. Това позволи обновяване на учебния план чрез увеличаване относителната тежест на дисциплините от областта на информатиката и мултимедийните технологии. Същевременно заложеното в основата на програмата “концептуалистко” начало остана добре представено в лицето на няколко философски курса, които й придават уникален облик.
По замисъл и реализация програмата представлява иновационен образователен проект за интегриране на хуманитаристика и информационни технологии чрез интерпретиране на виртуалността според различните й аспекти на културна реалия, синтез от идеи, технология, различни средства за осъществяване и развитие на комуникации и човешко общуване посредством представянето и ползването на виртуалността като пространство за творене и развитие на култура, в което имат своето равностойно място двете основни измерения на културността – технологично и хуманитарно. В съответствие с този замисъл беше формулирана и главната цел на програмата, а именно – да запознае студентите от широк кръг специалности със спецификата на виртуалната култура, с нейните технологични и ценностни основания.
За целта интернет се разглежда и изучава в най-широк план – не само като комуникативна технология, но и като феномен на постмодерната култура в епохата на глобализиране на човешкото съществуване, като среда за (нови) социални общности и икономически фактор с нарастващо значение. Тематичните области се представят като наблюдавани от хоризонта на теориите на модерната и постмодерната философия, етика и естетика, а конкретното програмно съдържание засяга основни аспекти на виртуалността: новите технологии, новата икономика и съвременната защита на човешките права, в частност на авторското право, както и социалните и психологически измерения на новата медия.
Запознавайки се по този начин с езика и конструктите, чрез които феномените на виртуалността могат да бъдат осмислени в контекста и логиката на човешкото познание, студентите се мотивират да развиват умения в граничните области на хуманитарно-социалното образование и информационните технологии, да бъдат концептуални теоретици в развитието на виртуалната култура, да развият и усъвършенстват уменията си за работа с персонални компютри, интернет и други средства за виртуалност при създаване и представяне на хуманитарно съдържание, да бъдат преподаватели в курсове по виртуално образование и презентации.
Същевременно програмата предлага уникални възможности за експериментално изследване на начините за осъществяване на хуманитарно академично обучение във виртуална форма и общуване във виртуална среда. За целта в преподавателския й състав бяха привлечени специалисти от областта на информационните технологии, които в екипно взаимодействие със своите колеги от хуманитарните и социолно-научните дисциплини да разработват и тестват разнообразни форми на виртуално академично обучение. Така програмата се превърна постепенно в интердисциплинарен образователен проект, разполагайки с едно забележително представителство от специалисти в различни сфери – философия, психология, социология, медийно право, журналистика, модерно изкуство, икономика, уебдизайн, компютърна комуникация и др.
През 2008 г. с оглед практическите нужди на програмата към нея беше създаден професионален, динамичен уебсайт, реализиран във връзка с изследователски проект на тема „Философски аспекти и проблеми на виртуалната култура и образованието чрез интерактивни форми и методи”, одобрен с решения на комисиите по научно-изследователска дейност към ФФ и на СУ „Св. Кл. Охридски”. В рамките на проекта беше изработена детайлна концепция за хуманизация на образованието чрез философски дискурс на виртуалната култура и интерактивните форми за преподаване и обучение, а също и работещ модел на специализирана, професионална, динамична уебстраница на магистърска програма „Виртуална култура”. Страницата осигурява постоянен достъп и актуална информация за курсовете на програмата, нейните ресурсни банки и преподаватели, както и за различни събития от академичния живот на специалност „Философия” при ФФ на СУ. Като допълнителни резултати от реализацията на проекта бяха отчетени възможностите за осигуряване и анализ на статистически данни от наблюдение на интереса към виртуално представени магистърски програми от интердисциплинарен вид. Данните сочат постоянно висок и непрекъснато растящ интерес към подобни програми.
Не закъсняха и първите положителни резултати от това усилие. Още с публикуването на уебстраницата „virtualna-kultura” през август 2008 г. в интернет към нея беше проявен изключително висок интерес на множество потребители както от страната, така и от чужбина. Показателно в това отношение е, че за периода от август до края на 2008 г. сайтът е посетен от 4911 потребители от над 200 града в света, съответно и броят на желаещите да се включат в програмата и обучавани в нея студенти нарасна.
През следващата – 2009 г. отново с участието на преподаватели и студенти както от магистърската програма „Виртуална култура”, така и от всички степени на обучение в специалност „Философия” на Философски факултет при Софийския университет беше разработен нов проект на тема Развитие и специфика на философската диалогичност в условията на глобална комуникация, който се яви естествено продължение на вече постигнатото до този момент във връзка с приложението на интерактивни форми и методи за нуждите на хуманитарното образование в магистърска степен в посока на разширяване информационното пространство и виртуалната достъпност на програми и обучение от типа на „Виртуална култура”.
И този проект, както предшестващият го, беше съобразен със и следваше тенденции, повлияни от феномена масмедии и неговото отражение върху начина на живот, мислене и поведение на съвременните хора. Направените наблюдения и проучвания сочат, че те са сред основните и най-актуални средства за осъществяването на специфични информационни дейности като популяризирането на изследвания, научни достижения и образователни иновации. У нас тази тенденция е разпознаваема в нарастващия брой блогове, специализирани сайтове, форуми и електронни издания – речници, енциклопедии и библиотеки, посветени на хуманитарното (философското) знание, образование и изследвания. Извън тази положителна насока остава по-слабото развитие на научно-популярна електронна периодика от посочените сфери, в частност електронни списания за философско образование и култура, които да предоставят актуална информация за новости и събития във философския живот и същевременно да осигуряват виртуалната публичност на философския дискурс, да бъдат неговото „място”, където философската мисъл да заявява виртуално своята реалност, проблематика и постижения във вид на авторски текстове/публикации, коментари, научни съобщения и тематични дискусии.
Предвид описаните фактори и обстоятелства, екипът на проекта пристъпи към организиране и осъществяване на различни дейности по изработването на концепция за електронно издание за философско образование и култура и реализацията на неговите първи, пилотни броеве.
Във връзка с целите на проекта като партньори бяха привлечени СУПФБ /Сдружението на университетските преподаватели по философия в България/ и Българско общество за мултимедийно изкуство, които оказаха ценна и безвъзмездна методическа и техническа подкрепа за реализацията на проекта.
В резултат философското образование и обучението в магистърска степен у нас се сдобиха с първото българско електронно списание за виртуална култура и образование, осигуряващо публичност на авторски, популярни, изследователски и коментарни анализи, събития и съобщения, образователни програми и проекти, както и възможност да се дискутират културните измерения и влияния, образователни тенденции и перспективи на виртуалността, мястото и значението на виртуалната реалност в съвременната култура и образование – е-списание „Виртуална култура”. В процеса на неговото създаване към редакционния екип се присъединиха като постоянни негови членове представители и преподаватели от други образователни институции – основателката и директор на българския учебен център "Знание" и училище "Родна реч" в Чикаго, САЩ , г-жа Лили Паслиева и доц. д-р Сотирис Теохаридис от Факултета по хуманитарни и социални науки в "Frederick University Cyprus", което свидетелства за интегративните възможности, с които разполагат подобни проекти за привличане на различни специалисти, ангажирани с образователни и научноизследователски дейности и проблеми.
Със свои авторски материали във вид на коментарни анализи и мултимедийни досиета сред активните участници в създаването на списанието са студентите (настоящи и завършили) от бакалавърска, магистърска и докторска степен.
Тяхното активно включване и участие по време на реализацията на проекта, както и интезивното им взаимодействие с преподаватели от различни дисциплини във философската специалност на ФФ и магистърската програма „Виртуална култура”, свидетелстват за консолидиращия ефект на подобни форми за съвместна дейност и тяхната висока ефективност за усвояване на умения за екипна работа и сътрудничество при изпълнението на специализирани образователни и изследователски задачи.
Така освен в полезно и атрактивно четиво списанието се превърна и в средище на традиционния за философското познание и общуване демократизъм, чрез който създаваната и използвана в интернет пространството култура добавя към своята виртуалност и особената виталност на философстващите млади умове.
До момента резултатите от реализацията на проекта са презентирани неколкократно в рамките на различни научни форуми като национални и международни конференции. С интерес и одобрение бяха посрещнати както междинните резултати, представени на националната конференция по философия на тема „Философското образование и неговият публичен образ”, състояла се през юни 2009 г. в ТД Китен и международната конференция, посветена на модернизацията на хуманитарното образование в условията на Болонския процес, проведена през месец май 2009 г. във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, така и окончателните резултати, презентирани за пръв път в рамките на научната конференция „Ресурси за електронно обучение”, проведена през месец февруари 2010 г. в СУ.
В началото на 2010 г. списанието беше регистрирано по ISSN системата с международен стандартен сериен номер 1313-9975, което го прави разпознаваемо и бързо достъпно като електронно периодично издание. Всеки желаещ може да го разгледа и да стане един от неговите читатели, автори и коментатори на адрес:
http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/.
Историята, развитието и текущото състояние на програмата „Виртуална култура” към ФФ на СУ и създадените във връзка с нея интерактивни форми и средства за образование и обучение във вид на специализиран сайт и е-списание сочат, че в течение на десетгодишния период на своето съществуване тя се оформи и утвърди като една добре работеща виртуална платформа за магистърска програма с хуманитарна ориентация, постоянно открита за развитие и иновации, така че да служи успешно като модел и за други магистърски програми.
За автора
доц. д-р Силвия Стефанова Минева
СУ „Св. Климент Охридски“
Философски факултет
Катедра по логика, етика и естетика
silvia_mineva[at]abv.bg