Skip to content Skip to navigation

Словообразувателна категория Имена за действия ...

Словообразувателната категория Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et resultativa) в текста на Троянския дамаскин от ХVІІ в.

Лъчезар Пeрчеклийски

(Филологически факултет, Югозападен университет Неофит Рилски")


Резюме / Abstract

The article treats the nouns of actions and nous of results from actions in the Troyan damaskin from XVII century.

In the study a relative full characteristic of the word-forming category nomina actionis et resultativa is made, as the word-forming types, that form it, are classified. The points of the verbal nouns with abstract meaning are positioned amongst the designations from other word-forming categories and the illustrations, in which a merging of onomasiological relations exist, are marked.

The main conclusion of the analysis is that the neuter gender nouns, where the typical features, mostly built with the suffixes -nie and -ne, are performed best. The conversional way of forming of the nouns is a key element in the male and female gender designations.

 

Най-голямата по обем словообразувателна категория в текста на Троянския дамаскин от XVII в. е nomina actionis et resultativa. Тя обхваща почти една пета от ономасиологично мотивираната лексика в паметника.

Отглаголните отвлечени съществителни1 означават действия, „мислени отделно и независимо от техните производители” (Стоянов 1983: 46).

В „Tvoření slov v češtinĕ” (Dokulil, Kuchař, Daneš 1967: 562-654, 266-280.) имената за действия (jmе́na dĕjоvа́) и названията за резултати от действия (jmе́na výsledkи́ dĕje) са разгледани поотделно в две словообразувателни категории. Такова е положението и в работата „Словообразуването в българския книжовен език” (1991: 34-142, 114-116), където Василка Радева прави разграничение между названията, които се отнасят към категорията nomina actionis, и формациите, които изграждат nomina patientis. Към последната словообразувателна категория авторката отнася имената, „които служат за номинация на предмет, характеризиран като обект или резултат на действието, означено от мотивиращия глагол” (Радева 1991: 114).

За разлика от тях други автори (Szymański 1968: 71-117; Кочев 1972: 160-166; Домусчиева 1999: 252-263; Мострова 2005: 21-31) обединяват двете категории в една, като основанията им за това са:

- еднаквата ономасиологична мотивираност – и при двете подкатегории ономасиологичният признак е прост и изразява процесуалност (чакане от гл. чакам и близ'нець от гл. близня);

- идентичната им форма, т. е. невъзможността да се прокара рязка граница в една голяма част от примерите, които означават както самото действие, така и резултата от него (молѥнїе – 'молене' и 'молитва').

При словообразувателния анализ в тази работа се възприемат съображенията на авторите от втората група, поради което акционните и резултативните наименования се разглеждат заедно в рамките на една словообразувателна категория – nomina actionis et resultativa.

Освен споменатите аналогии между двете субкатегории са налице и някои съществените различия, които могат да се обобщят по следния начин:

- в основата на двете подкатегории лежат различни модификации на ономасиологичната категория за носител на отношение към действие: действеност (процесуалност) – за nomina actionis, и отношение към резултата на действието – за nomina resultativa (Dokulil 1962: 197, 198)

- сред тях първична е аctionis, а resultativa е получена по пътя на т. нар. семантично словообразуване, т. е. чрез пренасяне на значението на думата (Dokulil 1962: 20-21; Кочев 1972: 160; Калдиева-Захариева 1977: 18, 19). Например формацията покланѣнїе поначало означава 'процеса покланяне', а оттук се стига и до конкретния облик поклонь 'резултат от покланянето';

- акционните имена, които са абстрактни съществителни, са транспозиционни образувания, а резултативните – мутационни. При първите глаголът се превръща в съществително, без да настъпи изменение в семантиката, докато при вторите смяната на лексико-граматичната характеристика довежда и до промяна в значението;

- ономасиологичният базис при акционните наименования е прост и представлява опредметено действие, процес (баꙗне, слꙋгꙋване), докато при конкретните резултативни формации e доста разнообразен. Понятийните класове, които го определят могат да бъдат лица (близ'нець), предмети от неживата природа (зданїе), празници (възнесенїе), обреди (погребенїе), отвлечени същности (вѣра) и т. н.;

- общото словообразувателно значение на процесуалните формации е 'действие, което е независимо от производителя или вършителя', а категориалното значение на резултативните имена е 'абстрактна същност или субстанция, която е резултат от действието, посочено от мотивиращата основа'.

От структурно-морфологично гледище мотивиращите основи и при двете групи названия са девербални, а в голяма част от примерите наставките им са едни и същи. Собствено резултативните суфикси са много малко на брой.

Наименованията от словообразувателната категория са оформени предимно чрез суфиксация и конверсия, докато композицията е доста слабо застъпена.

I. Наименования с нееднозначна интерпретация:

Случаите на нееднозначна интерпретация между nomina actionis et resultativa и другите словообразувателни категории в Троянския дамаскин са доста ограничени с оглед на цялостния материал.

Най-често процесуално-резултативните формации стоят на границата със словообразувателните категории, в състава на които се включват названия с процесуална мотивация. Такива облици вече бяха разгледани при агентивните (бльскавица, пораза) и инструменталните (плесница) имена.

Тук ще посочим още няколко случая, при които акционните и резултативните формации стоят на границата с категорията nomina instrumenti. Названията са образувани със следните форманти:

-не: ꙗ́дене (...и кога́ сѣди́шь съсь по́ стари ѡт те́бѣ на трапе́за. ни́кога не простри́ тьі́ рѫ́кѫ на ꙗ́дене прѣди́ нѥ́го... 10) – 'действие по глагола ям, храня се' (nomen actionis) или 'нещо, което служи за ядене; храна' (nomen instrumenti);

-ø: покро́вь (... си́чко съврь́ших и напра́вих. тъ́кмо е оста́ло покро́вь да покрьі́ем... 97) – 'резултат от покриване' (n. resultativa) или 'това, което служи за покриване' (n. instrumenti), ра́стеꙅи (мн. ч.) (... А́ пъ́прище и́ма р҃ ра́стеꙅи... 348) – 'мярка за дължина, която е равна на разстоянието между дланите на разтегнати встрани ръце' (n. resultativa) или 'мярка за измерване на дължина чрез разтягане на ръцете' (n. instrumenti).

Голяма част от акционните и резултативните названия са мотивирани от префигирани глаголи. Поради това облици като помьісль, послꙋх', почьсть, небьітїе, неволꙗ, въздвиженїе и обьꙗденїе ще бъдат анализирани по-подробно в словообразувателната категория префиксни образувания.

 

II. Названия с непротиворечива интерпретация:

При класификацията по словообразувателни типове, която ще бъде направена по-долу, трябва да се има предвид, че чистите наименования са много малко на брой. В голяма част от названията, които са с еднаква форма за двете подкатегории, е много трудно да се прокара ясно разграничение между действието и резултата от него. В повечето случаи значенията процесуалност и резултативност имат преходен характер, напр. обликът пооученїеможе да означава както 'поучаване', така и 'поука'. Поради множеството подобни примери, засвидетелствани в текста на дамаскина, при изложението на материала тези образувания се разглеждат като предимно акционни или предимно резултативни.

 

Имена от мъжки род

 

1. Словообразувателен тип, образуван конверсиално (с нулев суфикс):

а) Предимно акционни формации:

Повечето названия са образувани от несвършени девербални основи. Такива са названията: ло́вь (...а́зь дне́ска като́ бѣ́х на ло́вь, и видѣ́х х҃а́ распе́того на едного́ рога́ча междо рогове́те мꙋ... 52) – 'действието ловене, убиване на дивеч', сѫ́дь (... да зе́ме іѡа́ннꙋ дш҃ъ́та, и да ѧ прѣдаде́ на вѣ́чньі сѫ́дь... 81) – 'действието съдене', пла́чь (... векѥ́ не може́ да мльчи́ ѡт пла́чь... 63) – 'действие по глагола плача', по́сть (... да и́маме мѫ́дрос и чистота́, и по́сть, и любо́вь... 144) – 'действието постене, въздържане от блажна храна'. Мотивирани от преходни глаголи са облиците ловь и сѫдь.

С производна основа на непреходен глагол от свършен вид е само формацията ѡтход (... А́ Еѵ'ста́тїе стори́ си́ ѡтход да се не намѣ́ри та́мо на тѣ́хньі пра́зникь... 56) – 'действие по глагола отхождам, отдалечавам се; отдалечаване'.

б) Предимно резултативни названия:

Формации с прости словообразувателни основи на глаголи от свършен вид:

- с основи на преходни глаголи: зало́гь (... и да́де ми́ зало́гь три́ жльти́ци ... 132) – 'нещо, което някой е заложил'; на́казь (... да ста́нем със' тъ́ꙗ кро́тос, спроти́ на́каз дїа́вол'скьі... 245) – 'резултат от наказване; наказание'; о́брокь (... и и́маше о́брокь на ст҃го нико́лае... 293) – 'нещо, което е обречено, обещано; обещание, обет'; по́гледь (... ко́й си тьі г҃и, дето́ ме́ тво́й по́гледь тврь́дѣ оупла́ши... 213) – 'резултат от поглеждане'; по́ткань (... И така́ прѣподобньі ѡтц҃ь на́шь са́вва със' до́б'рь по́ткань подка́ни се. и вѣ́рꙋ чи́стꙋ оудрьжа́... 251) – 'резултат от подканяне, подтикване, насърчаване; насърчение, подтик'; пото́пь (...или защо́ люта́ зима́ и го́р'кьі пото́пь црк҃вьіте прѣе́ло... 224) – 'резултат от потапяне; голямо наводнение'; при́нось (... затова́ ре́че ца́рь да сто́ри голѣ́мь при́нось и мо́лба на бѡ́говете Е́ллїнете... 70) –'резултат от принасяне, приношение; дар, подарък'; про́мьісль (... а́ми́ си́чко що́ съврь́шꙋва б҃ь добрѣ́ съсь про́мьісль нѥ́гова... 35) – 'нещо (про)мислено, предварително измислено; провидение'; прѣко́рь (... Бѣ́ше нѣ́кой ца́рь, и́мето мꙋ маѯимїань: и на прѣко́рь го зовѣха ер'кꙋ́лїе... 116) – 'друго име, което се дава на човек в резултат на прекоряване или присмиване; прозвище'; ра́сьіпь (...и чи́нишь то́лкова ра́сьіпь монастьі́рꙋ... 196) – 'резултат от разсипване; вреда, развала, съсипия'; рѡд' (... распе́х' се на крс҃ть (...) да спс҃ь си́чки рѡд' члч҃ьскьі... 51) – 'множество от хора, които са родени, произлизат от общ прародител, т.е имат общо потекло'; събѡ́рь (... защо́ пра́зднꙋваме днеска събѡ́рь арьг҃глѡм. и събѡ́р' се зове́ събра́нїе... 158) – 'резултат от събиране; събрание'; съмьі́сль (... и сла́ва и́ма два́ съмьі́сла... 305) – 'значение на нещо, схващано чрез (о)смисляне'; съста́вь (... Непри́чно бѣ́ше да се въпль́ти ѡтц҃ꙋ съста́вь (...) Ни́ти пак дх҃ꙋ съста́вь бѣ́ше при́лично да се́ въпль́ти... 315) – 'нещо, което е резултат от съставяне';оуро́кь (... па́вель така́ на́с оучи: пода́йте сѣ́комꙋ дль́жното, дето́ мꙋ е оуро́къ ... 317) – 'нещо, което е уречено, уговорено, утвърдено; поука';

- с производни основи на непреходни глаголи: зго́ворь (... И стори́ха тоги́ва си́чкыте със' ца́ра еди́нь зго́ворь ... 163) – 'резултат от (до)говаряне; съгласие'; истокь (... прозорци на истокь да сто́ри ... 97) – 'една от посоките на света, откъдето изтича, изгрява слънцето'; и́сход (... из те́бе да излѣзе во́ждь, дето́ ще́ да бѫ́де кне́ѕь ісрл҃ьі. и не́го и́сход е́ ѡтпрѣди́ вѣ́ка ... 309) – 'времето на (из)хождане, произхождане; произход'; на́говорь (... стори́ха си́чкьі лю́дїе (...) еди́нь на́говор ...) – 'резултат от наговаряне, договаряне; съгласие'; отокь (... и па́че отокь вь нѡѕѣ́те си́ добьіваха ... 195) – 'нещо, което е получено в резултат на отичане; подутина'; по́клонь (...ѡтиде́ ца́рь в ка́пище бо́га аполѡ́на (...) и та́м' си́ стори́ по́клон' и при́нось ... 70) -'резултат от покланяне'; по́токь (... И ѡт тоги́ва теча́ше по́ток ѡт не́говьіте оуста́ оуче́нїе ... 215) – 'малка рекичка, която е резултат от потичането на дъждовна вода; бара, вада'.

Образувания с прости мотивиращи основи на несвършени глаголи:

- с основи на преходни глаголи: гра́дь (... и пойдо́ха на ста́нь ꙋ нѣ́кой гра́дь ... 92) – 'населено място, което в миналото е (о)граждано с голяма стена'; гром (... и по тре́тьі дн҃ь стори́ се мль́нїа и гром вели́кь ... 86) – 'резултат от гърмене'; дль́гь (... да лежи́ запрѣ́нь ꙋ темни́ца ра́д(и) о́нꙗ. голѣ́м дль́гь ... 89) – 'нещо, което някой дължи на друг'; мо́рь (... и така́ се гри́жаше за тѣ́х. и (...) гьі изба́ви ѡт плѣ́нь, и ѡт морь ... 138) – 'болест или природно бедствие, от което мрат голям брой хора или животни'; пек (... стꙋ́дь и пек си́чко трьпѣше ... 104) – 'горещина, породена от това, че слънцето (на)пича, грее силно; жега, зной'; пле́ть (... и стань́ междо два́ пле́та на ло́зїе ... 321) – 'нещо, което е (из)плетено; ограда от дървесни клонки'; ро́вь (... ро́вь ископа́ и паднъ́ въ ꙗма дето́ ѧ ископа́ ... 149) –'дупка, получена в резултат на ровене; яма'; смра́дь (... ко́лкото надви́ваше та́ꙗ мѵ̋ризма́ на о́нꙗ смра́дь ... 108) – 'резултат от смърдене; лоша миризма, воня';

-със словообразувателни основи на непреходни глаголи: гно́й (... да но́си гно́й на ло́зїе и на боста́нь ... 128) – 'нещо, което е (из)гнило; оборски тор'; за́падь (... да прави (...) врата ѡт за́падь, да ꙋлѣзꙋва ... 97) – 'една от посоките на света, накъдето запада, залязва слънцето'; цвѣ́ть (... и процъв'тѣ́ле сте като́ цвѣ́ть ра́йскьій по си́чка землꙗ́ ... 152) – 'орган у семенните растения, развит в резултат на цъфтене'.

Със сложна словообразувателна структура е само названието благословь (... сътвори́ блс͠лвь и помоли́ се б҃ꙋ за ... 94) – 'резултат от благославяне; благословия'. То е мотивирано от сложен свършен глагол и представлява композитум от втора степен. Образувано е по суфиксния начин.

Част от облиците са чисто резултативни. Такива са например плеть, ровь и др.

Словообразувателният тип, включващ конверсиални образувания от мъжки род2, е добре представен откъм названия. Преобладаващата част от имената са с проста словообразувателна структура. Сложните облици не са особено характерни за типа. Те се образуват по суфиксния, а не по композиционно-суфиксния начин, т. е. в основата си имат сложен глагол.

Конверсиалните названия не показват някакви предпочитание към вида на глаголната основа. Облиците се образуват както от несвършени, така и от свършени (преходни или непреходни) глаголи.

По-голям е обемът на предимно резултативните формации, сред които има и доста чисти образувания.

 

2. Словообразувателен тип с наставка -хь:

Типът е доста ограничен. Тук се отнасят названията при́смѣ́хь (... и ѡтне́ль при́смѣ́х ѡт мои́те дꙋшма́не ... 237) – 'резултат от присмиване; подигравка, насмешка' (мотивирано от непреходен свършен глагол); и смѣ́х (... и да не бъ́дем за смѣ́х на сн҃ѡвете Ісрл҃вьі ... 240) – 'резултат от (при)смиване, присмех, подигравка' (с мотивираща основа на непреходен несвършен глагол).

Към наименованията за действия и за резултати от действия от мъжки род се отнасят и единични образувания, оформени чрез суфиксите:

-ець: близ'н(е)ць (... И паднъ́ се ѳомꙋ́ близ'нцꙋ́ да и́де въ ин'дїѧен-. 91) – 'този, който е близнен, роден едновременно с друго дете от една майка; близнак' (n. resultativa);

-оть: живо́ть (... да се мо́лать ст҃ьі ѡт҃и за на́шь живо́ть ... 249) – 'времето или начинът на живеене';

-кь: свы́ткь (... да прїи́меть то́а свьі́ткь ѡт мо́ѧ ръка́ ... 211) – 'голям лист писана хартия или пергамент, свит, навит като тръба' (n. resultativa);

-ай: о́бычай (А́ прорк҃ь данїи́ль и́маше о́бьічай, три́ пъ́тьі дне́ска да се́ покла́нꙗ б҃ꙋ ... 176) – 'нещо, което е обикнато, общоприет навик, привичка' (n. resultativa);

-никь: пла́мникь (... и архг͠гл михаі́ль на едно́ със' пла́мникъ възиде́ на нб҃о́то ... 169) – 'светещи газове, огнени езици, получени в резултат на пламтене, горене; пламък' (n. resultativa);

-ель: въ́зель (... гле́да посрѣ́д къщата си крь́па свѥ́зана въ́зель не ма́ль и пристъпи на́скоро и ꙋзе́ и разве́за го ... 261) – 'нещо, което е (за)везано, завързано; възел, бохча' (n. resultativa);

-ень: пла́мень (... за́що архг͠гль михаи́ль слѣ́зе ѡт нб҃ото, и оулѣ́зе ꙋ пеща́ и охла́ди пе́щьньі пла́мень ... 175)– ' резултат от пламтене; пламък' (n. resultativa).

Сред имената от мъжки род3 най-добре представен е словообразувателният тип със суфикс -ø. Освен него изразителен, но доста ограничен, е типът с форманта -хь. Единични наименования са образувани с наставките -ець, -оть, -кь, -ай, -ель, -никь и -ень.

 

Имена от женски род

3. Словообразувателен тип, образуван конверсиално:

а) Формации, образувани с окончанието за ж. р. -а:

Наименованията, които се отнасят към словообразувателния тип, са предимно резултативни. Мотивиращите глаголни основи могат да бъдат от свършен или несвършен вид, преходни или непреходни.

От основи на преходни свършени глаголи се образуват следните имена: за́ръка (... Това́ са, і҃ голѣ́ми за́ръкьі бж҃їе щото́ са зовъ́ть десе́тосло́вїе ... 2) – 'нещо заръчано; поръка, поръчение'; изма́ма (... и да погꙋ́би лю́тото врѣ́ме дїа́волꙋ изма́мата ... 318) – 'резултат от измамване; излъгване, лъжа с користна цел'; наоу́ка (... Зна́еше б҃ь Іѡ́ва че не ще́ да похꙋ́ли (...) тъ́кмо го́ оста́ви да поте́гли зло́. да и́маме и ньі́е наоу́ка пора́ди нѥ́го ... 358) – 'нещо, което трябва да се научи; поука, урок'; напра́ва (... А́ мьі́сльна е напра́ва б҃їа (...) что е без'пль́тно: и това́ се зове́ мьі́сльно ... 154) – 'нещо направено, сътворено'; омра́ѕа (... тъ́кмо, сра́мь и грѣ́х, и омра́ѕа ... 206) – 'отрицателно чувство, което се изразява в мразене; ненавист, зложелателство'; похва́ла (... ни́то́́ и́щеше похва́ла ѡт чл҃ци ... 261) – 'резултат от похвалване; хвалба'; смѣ́са (... коа́ смѣ́са и́ма тъмно́ със' ви́дѣло ... 349) – 'нещо смесено, намесено; намесване, вмешателство'; прова́ла (... амы е оулѣ́зло прова́ла на срд҃це́то ... 203) – 'резултат от проваляне; разваляне, съсипия'.

Непреходни свършени глаголи лежат в основата на формациите: доса́да (... и та́мо оу темни́ци мнѡ́го зло́ поте́гли (...) и дрꙋ́го мнѡ́го доса́да... 270) – 'резултат от досаждане; неприятно усещане от нещо неугодно'; потрѣба (... И то́йзи добро́тво́рны мѫ́ж, не расси́па го за тѣле́сна потрѣба... 259) – 'нещо, което е потрябвало за удовлетворяването на някаква нужда; потребност, необходимост'.

Производни от преходни глаголи от несвършен вид са облиците: клевета́ (... да се́ очи́стим (...) ѡт дꙋшма́н'ство и ѡт' клевета́ ... 241) – 'резултат от клеветене'; лъжа́ (... И ті́е мꙋ ре́коха: лъжа́ е было́ влд҃ко за това́... 194) – 'резултат от лъгане; измислица, измама'; мъ́ка (... а по́ мнѡ́го ѡт това́, мъ́ка нано́си чл҃кꙋ на дш҃ъ́та... 6) – 'остра душевна болка, получена в резултат на (из)мъчване, страдане; усилие, напрежение, тегло'; роса (... за това́ и б҃ь пꙋсти́ а́гг҃ла, и приложи́ о́гнь на росѫ́... 225) – 'дребни капчици влага, получени в резултат от (на)росяване, валене на ситен дъжд'; сре́ща (... ни́то́ да дꙋ́мате чѥ́ е́де ко́й и́ма злѫ сре́щѫ, или́ злѫ че́сть... 5 ) – 'резултат от срещане; разминаване на хора, превозни средства и др.';троха́ (... и не пода́де Едно́мꙋ сирома́хꙋ Една́ троха́... 226) – 'нещо (с)трошено; малко късче хляб';хва́ла (... дето́ мꙋ подоба́е сла́ва и чъсть и хва́ла въ вѣ́кы вѣ́ком, ами́нь... 337) – 'резултат от хвалене; похвала'; хꙋ́ла (... ако ли́ нѣ е́ за б҃а хꙋ́ла, ами́ за чл҃ка и па́че за женѫ́... 222) – 'резултат от хулене; злословие, клевета'; цѣна́ (... и ѳома́ ни́что не и́маше при се́бе тъ́кмо цѣна́та си що́ бѣ́ше ꙋзе́ль напрѣ́д... 92) – 'парите, за които е (о)ценен трудът на някого; заплащане'.

Мотивирани от непреходни несвършени глаголи са образуванията: вонꙗ́ (... храми́на же исплъ́ни се ѡт вонѥ́ мѵ̋рные... 342) – 'резултат от вонене, мирисане; миризма'; грижа́ (... и прѣ́с таа но́щь голе́ма грижа́ и скрь́бь има́ше цр҃ь Кон(стан)ти́нь... 38) – 'резултат от (у)грижване, безпокойство, породено от нещо неприятно, опасно; тревога'; мль́ва (... и не казах ни́комꙋ да се́ не сто́ри мль́ва... 26) – 'резултат от мълвене, говорене; слух'; прили́ка (... и ті́е по ка́зꙋванїето и по прили́ка позна́ха че съ́ ті́е тѣ́хны дѣца́... 69) – 'подобие между хора или предмети, които си приличат'; тъга́ (... и голѣма тъга́ и́маха тоги́ва и хо́дѣха като мрь́твы и мл҃ѣха се б҃ꙋ и дꙋ́маха... 110) – 'мъчително чувство, изразено в тъгуване; скръб'.

б) Образувания, оформени с нулев суфикс ():

Като предимно резултативни могат да се определят следните формации:

- с основи на преходни глаголи от свършен вид: прѣлъ́сть (... и да се́ изба́ви ѡт то́лкова прѣлъ́сть... 307) – 'заблуждение, което е резултат от прелъстяване; измама'; рѣ́ч (... и ни́что не найдо́ха. ами́ за тъ́а рѣ́ч дрꙋ́га мы́сль бѣ́ше... 192) – 'нещо (из)речено'; сьбла́з'нь (... мнѣ́ше мꙋ се че ѥ́ нѣ́кое привидѣ́нїе та го́ бла́зни (...) привидѣ́нїе и събла́з'нь нѣ́коѧ видѣ́хь бѣсѡвска оу цр҃квата... 194) – 'нещо, което е резултат от съблазняване; изкушение';

- с производни основи на непреходни глаголи от свършен вид: възрасть (... не подоба́е та́ꙗ (...) дв͠ца да е́ тꙋ'ка ꙋ цр҃квата на тоа възрасть... 239) – 'броят на годините, до които е достигнал човек, времето на (из)растване́; за́повѣдь (... А́ се́дма е за́повѣдь бж҃їа... 13) – 'нещо, което е заповядано; нареждане, повеля';

- с основи на преходни глаголи от несвършен вид: лъ́сть (... б҃ь да те́ оупа́зи (...) ѡт си́ч'ко зло́, и ѡт сѣ́каква лъ́сть... 17) – 'резултат от лъстене, излъгване; ласкателство, измама'; тва́рь (... И пѣа́ха въ́трѣ, и нари́чаха си́чка тва́рь и нб҃сна, и земльна́а... 224) – 'нещо (съ)творено; живо същество, животно';

- със словообразувателни основи на непреходни несвършени глаголи: мы́сль (... па́кь й се испль́ни ср҃дце́то на мы́сль бж҃ствна, да и́де въ пꙋ́стынѧ... 104) – 'резултат от мислене; идея, намерение'; мъ́сть (... и дрьжа́ха си мъ́сть и дꙋш'ман'ство еди́нь на дрꙋгый... 32) – 'желание за мъстене, отмъщаване; отмъщение'; па́кость (... та тї е завидѣ́ль тврь́дѣ и и́ще да ти сто́ри мнѡ́го па́кость и мнѡ́го зло́... 54) – 'резултат от пакостене; повреда, злина'; скрь́бь (... аз' те́ познах що́ и́машь скрь́бь... 32) – 'душевна болка, свързана със скърбене; печал'.

Конверсиалните образувания от женски род са много добре засвидетелствани в паметника. Една част от тях са оформени чрез морфологичното окончание за ж. р. -а, а друга част - чрез -ø (нулев суфикс)4. И тук, както при имената от мъжки род на -ø, отново се потвърждава изводът, че съществителни могат да бъдат образувани чрез конверсия еднакво добре както от несвършени, така и от свършени глаголни основи (преходни или непреходни).

Във всички формации резултативността изпъква на преден план. Чисто резултативни са наименованията направа, троха, роса, тварь и др.

 

4. Словообразувателен тип с наставка -ба:

а) Предимно процесуални образувания:

Тук се включват облиците веселба́ (... ко́лко ра́дость и ко́лко веселба́ бы́ оу гра́д... 267) – 'веселене', и м(о)лба (... и мнѡ́го плака́ха, и мл҃ба б҃ꙋ чини́ха... 90) – 'молене'. Двете наименования са мотивирани от несвършени преходни глаголи.

Словообразувателният тип със наставката -ба5 е сравнително добре представен откъм названия в текста на Троянския дамаскин. Преобладават формациите, при които резултативното значение е по-осезаемо. Суфиксът проявява склонност за свързване предимно с несвършени глаголни основи.

б) Предимно резултативни наименования:

Сред зарегистрираните формации доминират тези, които са обусловени от несвършени девербални основи. Мотивирани от преходни глаголи са образуванията борба́ (... И бѣ́ше высо́кь и голѣ́м, и юна́кь силень и на борба́ бѣ́ше хытре́ць... 123) – 'резултат от борене; бой, битка'; кра́ж'ба (... защо́ и това́ се кра́ж'ба зове́, и по зло́ ѡт кра́ж'ба... 13) – 'резултат от крадене', и цѣ́лба (... радуй се свѣтли́каво о́ко ко́зма, що съ́ си просвѣ́тиль със' цѣ́лбы... 152) – 'резултат от (из)целяване, лекуване; изцеление'; а от непреходни: сва́дба (... и чи́нѣше сва́дба на сво́ѧ дъще́ра... 92) – 'брачно тържество, при което се осъществява сватосване, сродяване; женитба', и слꙋ́жба (... И тоги́ва стори́ Iѡа́кѵ̋мь слꙋ́жба голѣ́ма, го́зба и трапе́за вели́ка... 237) – 'празненство, свързано с религиозна церемония и гощавка, с което се служи на някой светец'.

Само названието ро́жба (... ѡт ро́жба се дрьво́ позна́ва... 257) – 'резултат от раждането; плод', е със девербална словообразувателна основа от свършен вид. Мотивиращия глагол синтактично може да се свързва само с пряко допълнение.

 

5. Словообразувателен тип със суфикс -ка:

Наименованията, които се отнасят към типа, са чисто резултативни. Повечето от тях са образувани от несвършени девербални основи: ка́пка (... и ѡт та́мо наче́рпох, що е́ бж҃сть́вна ка́пка, и зех да дꙋ́мам... 211) – 'резултат от капене; малка частица от течност'; при́ш'ка (... и излѣ́зе мꙋ при́ш'ка лю́та на една́ нога́... 24) – 'резултат от (из)прищване; пъпка'; трѣ́ска (... и на́скоро отво́ри се око́то и испа́де трѣска́та... 25) – 'късче дърво, получено при сечене, дялане на дърво, при което се чува трещене'.

От свършен глагол е мотивирано само названието про́ш'ка (... и ѡт не́го ще́ да ти бъ́де ра́бота, ко́йто зна́е за това́ съгрѣше́нїе про́ш'ка... 33) – 'резултат от прощаване; прощение, извинение'.

Словообразувателният тип с наставката -ка6 е представен от неголям брой чисто резултативни названия, които проявяват тенденция за свързване предимно с основи на несвършени по вид глаголи.

 

    1. Словообразувателен тип с наставка -тва: молитва (... и чи́нѣше жрь́тва и молитва на бѣ́совете... 119) – 'молене' (процесуалност), жъ́тва (... И вь онова́ врѣ́ме, бѣ́ше прор҃кь аввакꙋм оу Iер͠слим. и бѣ́ше врѣме жъ́тва... 178) – 'времето през годината, когато се жъне' (резултативност), кле́тва (... Днес кле́тва Е'вви́на що́ бѣ́ше ѧ́ б҃ь прокле́ль... 30) – 'резултат от (про)клеване; проклятие' (резултативност).

Наименованията с форманта -тва7 в текста на Троянския дамаскин не са много типични за категорията. Те могат да означават както самото действие, така и резултата от него.

 

7. Словообразувателен тип със суфикс -нꙗ: испитнꙗ́ (Злины́ и нево́лы (...) ѡт три́ ра́боты бы́вать. Едно́ ѡт испитнꙗ́ бж҃їа... 357) – 'изпитване, изпробване' (с несвършена девербална основа); свыр'нꙗ́ (... или́ мнѡ́го да пїе́мь. или́ да пра́зднꙋваме съ свыр'ны́ и със' игры́... 202) – 'свирене' (с мотивирана основа на несвършен глагол).

Формациите, които се включват в словообразувателния тип са предимно акционни (процесуални).

 

8. Словообразувателен тип с формант -ость:

Словообразувателният тип включва ограничен брой процесуални наименования: жа́лость (... да разꙋмѣем ко́лко и́маше б҃ца жа́лость за сн҃а свое́го... 368) – 'жалеене, скърбене' (мотивирано от несвършена девербална основа); ра́дость (... и врьна́ се па́кь със ра́дость да и́де въ Iер͠сли́мь... 250) – 'радване' (образувано от несвършена глаголна основа).

Към имената от женски род в категорията nomina actionis et resultativa се отнасят и редица единични формации, образувани с формантите:

-ота: ра́бота (... а́ми пак на прьва́та ны' зла́ѧ ра́бота течем и чи́ним... 205) – 'работене' (наименованието е предимно акционно);

-да: надежда (... защо́то ца́рь Охѡ́зїа не́ма надежда на б ҃ ҃а... 172) – 'надяване, упование' (обликът изразява процесуалност);

-ѣль: погы́бѣль (... ами́ са́м'си́ стори́ зло́, и доби́ си́ погы́бѣль. 307) – 'резултат от погубване; гибел' (резултативност);

-ень: при́казень (Ами́ послꙋ́шайте м҃лю вы, и дрꙋ́га при́казень за архистра́тига михайла... 180) – 'нещо, което се е приказвало; приказка, разказ' (формацията е резултативна);

-ина8: блюво́тина (... и па́ќ се обрь́не на своѧ́ блюво́тина и ли́же ѧ ... 206) – 'нещо, което е (из)бълвано, повърнато; бълвоч' (резултативност);

-овь: любо́вь (... да и́маме съ си́чкыте любо́вь... 15) – 'любене, обичане' (процесуалност).

Названията от женски род9 в категорията nomina actionis et resultativa са с най-много словообразувателни типове. Сред тях най-добре представени са тези, оформени с -а и , т. е. конверсиалните имена. Освен тях изразителни са също и типовете с наставки -ба и -ка, а по-ограничени са тези с формантите -нꙗ, -тва, -ость и -ель (-ѣль). Единични образувания са оформени със суфиксите -ота, -ень, -да, -ина и -овь.

 

Имена от среден род

 

Сред наименованията за действия и резултати от действия от среден род най-добре представени са словообразувателните типове, оформени с наставките -нїе и -не (-нѥ).10

 

9. Словообразувателен тип със суфикс -нїе:

а) Названия, образувани с деривата -енїе (-ѥнїе, -ѣнїе):

Предимно акционни образувания:

Производни от свършени по вид преходни глаголи са следните названия: искꙋше́нїе (... защо́ легома́ бѣ́ше това искꙋше́нїе б҃їе... 60) – 'действието изкушаване, изпитване'; исцѣлѥнїе (... какь е́ ст҃а́, и чи́ни исцѣлѥнїе и чюдеса́... 111) – 'действие по глагола изцелявам; оздравяване'; очище́нїе (... а́ ме́не да бѫ́де за очище́нїе и за грѣхѡвете ми́ проще́нїе... 233) – 'действието очистване';и проще́нїе (... и припа́доше си́чкыте на нѡsѣ́те ст҃мꙋ, и и́щать проще́нїе... 267) – 'действие по глагола (о)прощавам'.

Обусловени от несвършени девербални основи са облиците: пѣ́нїе (... да и́мате ѡт ꙋста́та ва́ши пѣ́нїе и ѱал'мы́, и мл҃ѥ́нїе и ср͠дце трѣзвено... 32) – 'действието пеене' (мотивиращият глагол е преходен: пея песен), покла́нѣнїе (... оти не́мꙋ прили́че сѣ́какваа сла́ва, по́чьсть и покла́нѣнїе... 16) – 'действие по глагола покланям се' (с основа на не-преходен глагол); цѣлѥ́нїе (... разли́чна чю́до и цѣлѥ́нїе чи́ни... 113) – 'действието (из)целяване' (с мотивираща основа на преходен глагол).

Названията, които се придържат по-тясно към семантиката на изходния глагол, са доста ограничени в сравнение с предимно резултативните.

Единствено при формацията покла́нѣнїе е налице известно народно влияние, свързано с изместването на акцента от форманта върху основата.

Предимно резултативни формации:

Тук се отнасят наименования, значението на които в една или друга степен е отдалечено от това на изходния глагол.

Наименования с прости словообразувателни основи на глаголи от свършен вид:

- мотивирани от преходни глаголи: видѣ́нїе (... и на не́гово видѣ́нїе що е́ видѣ́ль и разꙋмѣ́ль... 212) – 'свръхестествено преживяване, свързано с виждане на нещо'; въведе́нїе (... въведе́нїе прѣс҃ты'е влд҃чце на́ше б҃це и пр҃сно дв҃ы мр҃íе... 233) – 'църковен празник, свързан с въвеждането на Дева Мария в храма; Въведение Богородично'; възведе́нїе (... и дне́шното еѵг҃лїе. що и́ма възведе́нїе за мꙋ́лето на що́ на́с оуподобѣ́ва... 349) – 'резултат от процеса, при който някой се възвежда, въздига; възвеличаване'; възнесе́нїе (... три́ дны́ да пра́зднꙋвашь́ и вьзн҃се́нїе хв҃о. и крс҃то́вь... 7) – 'църковен празник, свързан с възнасянето на Христос на небето; Спасовден'; въкꙋше́нїе (... А́ въкꙋше́нїето пак, кога́ гле́да чл҃кь нѣ́що и не мо́же да го позна́е сла́дко ли е или го́р'ко: догде́ не въкꙋ́си със' оуста́та си́... 304) – 'сетиво, усещане за сладко, солено и т. н. при вкусване; вкус'; въскр(е)се́нїе (... и па́к послѣд въскр҃се́нїе въскрѣ́си що бѣ́хꙋ ѡтвѣ́ка мрь́твы... 333) – 'резултат от възкръсване, съживяване след смъртта'; доврь́шенїе (... что мꙋ́ се не зна́е почело́ ѡт кога́ е и какво́ е: нито́ доврь́шенїе и́ма. 254) – 'резултат от довършване; край, завършек'; заколѥ́нїе (... ами́ где ове́нь за заколѥ́нїе о́вче. и ре́че мꙋ авраам... 162) – 'обред, при който трябва да се заколи жертвено животно; жертвоприношение'; заточе́нїе (... и заточе́нїе щешь да прѣтрь-пи́шь... 80) – 'наказание, при което осъдения се заточава в далечно място'; заоуше́нїе (... и хꙋ́ла прїе́хь, и заоуше́нїе и заплю́ванїе... 372) – 'резултат от заушване, удряне на плесница; шамар'; знаме́нїе (... кога́ ви́дите по́ голѣмо знаме́нїе да вы́ сто́ръ: тоги́ва... 83) – 'явление, с което нещо се знаменува, означава, показва; белег, поличба, предзнаменование'; избавлѥ́нїе (... и а́зь съм избавлѥ́нїе ва́ше що щѣ́ да вы́ изва́дѧ... 373) – 'резултат от избавяне; спасение, освобождение'; кр(ъ)ще́нїе (... и си́чкыте лю́дїе аѳи́н'скїй приве́де на крщ҃е́нїе... 208) – 'християнски обред, при който човек се кръщава, приема християнската религия'; ос(вѧ)ще́нїе (... и там бѣ́ вода́, ос҃ще́нїе архг͠гла михаи́ла (...) и мнѡ́го чюдеса́ чи́нѣше она́ꙗ вода́ на и́ме архг͠глово... 185) – 'църковен ритуал, при който едно нещо се освещава'; осꙋжде́нїе (... ка́кь ще оу́трѣ да им бѫ́де съмрь́ть. и напи́са им Евла́вїе осꙋжде́нїе... 284) – 'резултат от осъждане; присъда'; ѡтлꙋче́нїе (... Заведи́ го на сщ҃е́н'ника, или́ на вл͠дка, да прїи́ме ѡтлꙋче́нїе... 74) – 'резултат от отлъчване, отделяне'; погребе́нїе (... и надвиль е́ на дїа́вола. със' нѥ́говото си́ погребе́нїе и въс͠крсе́нїе... 327) – 'обред, свързан с погребване останките на покойник'; положе́нїе (... защо́ и ны́е да прїи́мем сн҃ꙋ б҃жїю положе́нїето що е́ оузакони́ль... 317) – 'нещо положено, поставено и зависещо от определени обстоятелства; състояние'; помраче́нїе (... а ап҃слыте (...) и́дол'ското помраче́нїе потъ́пкаха... 256) – 'резултат от помрачаване; умопомрачение, затъмнение, мрак'; пооуче́нїе (... и бы́ велик със' пооуче́нїе и прѣдо́б'рь... 215) – 'резултат от поучаване; поука'; прѣдложе́нїе (... а дх҃ь с҃ы́ на дꙋ́мата се зове́ дх҃ь. А́ прѣдложи́телю се зове́ прѣдложе́нїе... 315) – 'нещо, което се е предложило; оферта'; прѣстꙋплѥ́нїе (... и що́ бѣ́х'ме испа́днъле ѡт ра́й, ради́ же́н'ское прѣстꙋплѥ́нїе... 30) – 'действие, свързано с престъпването на някакъв закон; грях'; рожде́нїе (... Въи́стинꙋ рожде́нїа Ехы́днова Есте́... 360) – 'нещо, което се появява в резултат на раждане; рожба, дете'; свобожде́нїе (... и ті́е прїе́ха свобожде́нїе... 361) – 'резултат от (о)свобождаване; свобода'; с(вѧ)ще́нїе (... и стори́ си́ а́нна сщ҃е́нїе и очи́сти се... 237) – 'църковен ритуал, при който някой се (о)свещава'; срѣте́нїе (... Е́же Ест срѣте́нїе х҃во съ ва́їемь. щото́ зовем врь́бница... 338) – 'църковен празник, свързан с библейския епизод за тържественото (по)срещане на Христос в Йерусалим; Връбница'; сп(а)се́нїе (...Бе҃ и г҃и мл҃стивы. де́то сѣ́когы съмы́слювашь да е сп҃се́нїе на чл҃ци... 262) – 'резултат от спасяване; освобождение'; съкрꙋше́нїе (... и съкрꙋше́нїе вели́ко щъ́ да сто́ра на не́говите людїе... 174) – 'резултат от съкрушаване; унищожение'; чю́енїе (... А́ чю́енїето е кога́ не ви́диш ни́що́ ами́ чю́ешь ѡт нѣ́кого... 304) – 'сетиво, способност за чуване, слушане; слух'; оуспе́нїе (... на́поконь по оуспе́нїй б҃ци мѣта́хѫ ап͠слете ждрѣбе, ко́й къдѣ́ да и́де... 76) – 'времето на (за)спиване, умиране; смърт';

- производни от непреходни глаголи: завидѣ́нїе (... защо́ ѡт завидѣ́нїе бы́ва артъ́кь зема́нїе... 14) – 'резултат от завиждане, неприятно чувство, което се поражда от чужди успехи; завист'; повелѣнїе (... Тоги́ва пꙋсти́ повелѣнїе ца́р'ско по си́ч'ко мѣ́сто ри́м'ско... 64) – 'резултат от повеляване, заповядване; категорична заповед, повеля'; привидѣ́нїе (... и мнѣ́ше мꙋ се че ѥ́ нѣ́кое привидѣ́нїе та го́ бла́зни... 193) – 'образ, който се привижда на някого; призрак, видение'; причеще́нїе (... и вь сѫ́бота пои́ска причеще́нїе... 250) – 'християнски обред, при който вярващите се причастяват, приобщават се към Христос; причастие'; прѣгрѣше́нїе (... Защо́ нѣ е́ ма́л'ко прѣгрѣше́нїе чл҃кꙋ дето́ се недосто́йно причеща́ва... 374) – 'постъпка, с която човек прегрешава срещу някакъв принцип или правило; провинение, грях'; прѣставлѥ́нїе (... И така́ бы́ не́гово чю'дно прѣставлѥ́нїе... 90) – 'времето, когато някой се представя пред Бога; смърт'; съгрѣше́нїе (... Вто́ро па́кь бы́ва кога́ се ѡтлъ́чи б҃ь ѡт нѣ́кого чл҃ка ра́ди нѣ́кое съгрѣше́нїе... 357) – 'резултат от съгрешаване; грях, престъпление'; ꙗвлѥ́нїе (... и такъ́взы д ҃нь пра́зднꙋваме (...) кой и каќ се́ зове́, бг҃оꙗвлѥ́нїе, си́рѣ́ч: бж҃їе ꙗвлѥ́нїе... 302) – 'резултат от явяване'.

Облици с прости мотивирани основи на глаголи от несвършен вид:

- мотивирани от преходни глаголи: гоне́нїе (... и ѡт кога́ прѣста́нѫ гоне́нїе на хр҃стїа́не... 73) – 'проява на враждебно отношение, изразяващо се в гонене, преследване'; м(о)лѥ́нїе (... и вьлѣ́зе въ́трѣ та си́ стори́ м҃лѥ́нїе... 35) – 'обръщение на вярващ човек към Бога, при което той се моли; молитва'; м(ѫ)ч(е)нїе (... и пробо́день бы́. и тако́ва мч҃нїе прїе́ ст҃ы́й дими́трїе... 125) – 'резултат от мъчене; изтезание, мъка'; омыве́нїе (... и на омыве́нїе и те́бе ꙋмы́ ноsѣ́те, и приче́сти те́... 367) – 'обред, в който Христос омива краката на своите ученици'; творе́нїе (... зара́д това́ си́чко творе́нїе б ҃жїе, зане́сꙋвать да́рь и по́клонь б҃ꙋ, дето́ съ е роди́ль... 308) – 'нещо, което е станало в резултат на (съ)творяване, създаване; твар'; трьпѣ́нїе (... и трьпѣ́нїе да и́маш' кога́ ти́ до́йде нѣ́кое зло́... 299) – 'способност да се търпи, да се понася нещо или да се чака'; оуче́нїе (... и тврь́де нава́лѣше на оуче́нїе. и наоу́чи се добрѣ́... 258) – 'знания в определена област, които могат да се овладеят чрез учене; възглед, теория';

- образувани от непреходни глаголи: бдѣ́нїе (... и хо́дѣше оу цр҃ква на сѣ́ка но́щь и дрьжа́ше бдѣ́нїе, и мл҃ѣше се б҃ꙋ... 212) – 'църковна служба, в която длъжностното лице бди, прекарва времето без сън; бодърстване'.

В текста на Троянския дамаскин са зарегистрирани и няколко формации, мотивирани от сложни глаголи (композита от втора степен): бл(аго)слове́нїе (... и стори́ кр'стно бл͠све́нїе над о́нꙗ ꙗ́дь въ оуста́та мꙋ... 89) – 'молитва или пожелание за благополучие, при която някое духовно лице благославя; благословия' (основата е на преходен глагол от свършен вид); бл(а)годаре́нїе (... Ами́ да пра́зднꙋваме със' бл҃годаре́нїе и съ славо́сло́вїе... 202) – 'чувство на признателност и задоволство, при израза на което се благодари; благодарност' (с основа на непреходен глагол от несв. вид); благоволѥ́нїе (... Сла́ва въ вы́шных б҃ꙋ, и на́ земли ми́рь, въ чл҃цѣх бл҃говолѥ́нїе... 311) – 'проява на добра воля, благоволяване; доброжелателство' (от непреходен глагол от св. вид); бл(а)говѣще́нїе (... и кои́то са голѣ́ми пра́здници какво́то бл҃говѣще́нїе... 7) – 'църковен празник, свързан с библейския епизод, в който на Мария се благовести, че ще роди Христос' (мотивиращата основа е на несвършен непреходен глагол).

По композиционно-суфиксния начин е образуван обликът б(о)-гоꙗвлѥ́нїе (... и такъ́взы дн҃ь пра́зднꙋваме (...) кой и каќ се́ зове́ б҃гоꙗвлѥ́нїе, си́рѣ́ч: б(о)жїе ꙗвлѥ́нїе. 302) – 'църковен празник, който е свързан с явяването на Бога, кръщението на Христос в р. Йордан'. При него ономасиологичният признак е усложнен с допълнително субстанциално отношение, а структурата му може да се представи по следния начин: основа на съществително (бог-) + съединителна гласна (-о-) + основа на глагол (-ꙗвл-) + суфикс (-ѥнїе). Опорният девербален компонент на сложната словообразувателна основа е мотивиран от непреходен свършен глагол.

Преобладаващата част от формациите с предимно резултативно значение са с мотивирани основи на преходни свършени глаголи. Сред тях доминират условно конкретните (Калдиева-Захариева 1977: 20) названия, т. е. тези, при които вторичните значения са се отдалечили от семантиката на мотивиращите глаголи, но не дотам, че да означават същински материални предмети. Напълно конкретизиран е само обликът творенїе.

С изключение на наименованията доврь́шенїе и чю́енїе, при които се наблюдава известно влияние от страна на говоримия език, изразено в поставянето на ударението върху глаголната основа, всички останали облици са с подчертано книжовен характер. С влияние на традицията могат да се обяснят и някои фонетични особености при названията осꙋжденїе, ѡтлꙋченїе и прѣстꙋплѥнїе.

При названията, образувани с разширената наставка -енїе11, преобладават имената с проста словообразувателна структура. Композитните формации не са характерни за този подтип.

Сред общия брой облици с този дериват доминират чисто книжовните названия. Показателни за това са не само суфикс -енїе и акцентът върху него, но и фактът, че повечето от облиците са образувани от свършени по вид преходни глаголи12. Спорадично се срещат названия, мотивирани от несвършени глаголни основи.

В семантиката на повечето названия се наблюдава развиване на многозначност – отдалечаване от смисъла на произвеждащия глагол.

Много малко са чистите акционни и резултативни образувания.

б) Названия, образувани с деривата -анїе13(-ꙗнѥ, -анѥ):

Предимно процесуални формации:

Всички названия, които се отнасят тук, са прости. От тях със свършени девербални основи са имената:

- мотивирани от преходни глаголи: зема́нїе (... защо́ ѡт завидѣ́нїе бы́ва артъ́кь зема́нїе... 14) – 'действието (в)земане', испита́нїе (... и зе́ха да чи́нать испита́нїе за тъ́ꙗ рѣ́ч... 220) – 'действие по глагола изпитвам; разпитване', окаꙗнїе (... да се чю́ваме ѡт сѣ́кы грѣ́хь (...) ѡт непра́вды. ѡт оклеве́тꙋванїе. ѡт окаꙗнїа... 15) – 'действието окайване, оплакване, отчаяние', прѣда́нїе (... и испи́та х҃а́, ко́й ще́ да го́ прѣдаде́ на съмрь'ть. И кога́ бы́ прѣда́нїе х҃во... 75) – 'действие по глагола предавам, издавам; предателство';

- производни от непреходни глаголи: въздрьжа́нїе (... и бл҃же́нны ѣѡан подража́ мꙋ да е́ и то́й на такъ́взи по́сть и на въздрьжа́нїе... 210) – 'действието въздържане'.

С произвеждаща основа от несвършени по вид глаголи са имената:

- от преходни глаголи: доврь́шꙋванїе (... и на доврь́шꙋванїе л҃тургíй, кога́то щѣ́ше дїа́конь да рече́... 182) – 'действието довършване', жъдꙋва́нїе (... въ ра́й (...) не́ма (...) ни́ гла́дь, ни́ жъдꙋва́нїе, ни́ скрь́бь, ни́ пла́чь ... 14) – 'действието жадуване'; иска́нїе (... ще́ да бѫ́де иска́нїе за кр҃стъ, дето́ распе́ха на не́го іс҃а х҃а на́шите сꙋ́дїе... 41) – 'действие по глагола искам'; испитꙋва́нїе (... За тíа десетѣ́х дꙋ́мы, и́маме да испи́тꙋваме за дн҃шны дн҃ь (...) и ѡт сега́ да на́чнем прьво́то испитꙋва́нїе... 313) – 'действието питане разпитване'; испѫ́жда́нїе (... или́ и ты́ дойде́ на испѫ́жда́нїе мое́... 222) – 'действие по глагола изпъждам; изгонване'; оклеве́тꙋванїе (... да се чю́ваме ѡт сѣ́кы грѣ́хь (...) ѡт оклеве́тꙋванїе... 15) – 'действието оклеветяване, злословене'; ска́зꙋванїе (... Сло́во про́стым ска́зꙋванїем... 1) – 'действието сказуване (Геров 1978: 168), разправяне, разказване';

-от непреходни глаголи: мльча́нїе (... За дне́шный пра́здникь, защо́ е пѣ́с'нь цр҃ко́вна, и мльча́нїе мнѡ́го ѡт чл҃ци, и на а́гг҃лы ꙋжа́сь... 354) – 'действие по глагола мълча; мълчание'; прѣпи́ранїе (... света́ ца́рица тꙋ́ка е повелѣ́ла да се́ сто́ри събѡ́рь, ра́ди Iѡанново прѣпи́ранїе... 221) – 'действието препиране, спорене'; рида́нїе (... Сло́во на погребе́нїе г҃а (...) и о рида́нїй пр͠сты́е б҃це... 357) – 'действие по глагола ридая; плач с хлипане и въздишки'; трепе́ранїе (... съ страх и трепе́ранїе да се́ покло́ним ч҃стно́мꙋ кр҃стꙋ... 327) – 'действието треперене'.

Сред предимно акционните облици се натъкваме на силно народно влияние. То се изразява, на първо място, в доминирането на мотивиращите основи от несвършени глаголи, спрягани по трето новобългарско спрежение (срв. испитꙋва́нїе -испита́нїе), и второ, в коренното акцентуване (трепе́ранїе, прѣпи́ранїе), несвойствено за формациите от традиционния книжовен език.

Предимно резултативни названия:

Формации, производни от прости свършени глаголи:

- със словообразувателни основи на преходни глаголи: закла́нїе (... и стори́ и тамо тако́ва закла́нїе като́ и прь́вень... 323) – 'ритуал, свързан със заколване на жертвено животно; жертвоприношение'; заръча́нїе (... защо́ бѣ́ха пꙋсти́ле писа́нїе страшно и заръча́нїе по си́чкы гра́дѡве и мѣ́ста и села́... 270) – 'нещо заръчано; поръчение, заръка' (заръчам на някого или заръчам нещо); зданїе (... и а́зь ѡтхо́ждамь по моѧ́ ра́бота да гра́дим зданїа... 240) – 'нещо (съ)здадено, изградено; сграда, постройка'; обаа́нїе (... нъ́ нито́ обаа́нїа да вѣ́рꙋваме. О́тї е дїа́вол'ска хы́трость ба́сны. и ко́йто ба́е, или́ мꙋ баѧть, оуче́стїе не́ма съсь Х҃а́... 4) – 'магическо заклинание, при което се бае'; оклина́нїе (... не подоба́е да се кльнем (...) защо́ ако се́ тꙋ́ка изба́вишь ѡт дꙋшма́нина твое́го, зара́д кле́тва и оклина́нїе... 74) – 'резултат от (про)клинане; клетва'; послꙋша́нїе (... и послꙋша́нїе да и́маме на хр҃сто́выте дꙋ́мы... 299) – 'поведение или проява, която е резултат от слушане; подчиняване на нечии нареждания'; сказа́нїе (... И дрꙋ́го сказа́нїе слꙋ́шайте за арх҃гг҃ла михаи́ла... 172) – 'нещо, което се (раз)казва, разказ за далечни събития; легенда'; събра́нїе (... Е́ллїны на амѡре́а и чи́неха пра́здникь, щото́ го зовѣ́хꙋ панахе́нда. си́рѣ́ч събра́нїе... 346) – 'резултат от събиране; сбирка, събор'; създа́нїе (... Стани́ ада́ме мое́ създа́нїе дето́ те́ моа́ ръка́ създа́де... 372) – 'нещо създадено; творение';

- с основи на непреходни глаголи: напи́санїе (... повелѣ́нїе ѡт кѥ́сара а́в'гꙋста да се напи́ше сѣ́кый чк҃ь (...) оу цр҃ьска кні́га. това́ напи́санїе и ѡтпръ́вень бѣ́ше кога́то кѵ̋рине́й вла́даше на сѵ̋рі́е... 311) – 'събитие, при което всички поданици на една страна се (за)писват в даден списък; преброяване на населението'; ѡтчаанїe (... а́ то́ да се не прѣдаде́ въ ѡтчаанїе ... 15) – 'състоянието на човек, който се е отчаял; безнадеждност'; покаа́нїе (... ами́ и ні́е бра́тїе, така́ сме длъ́жни на покаа́нїе да прихо́диме... 89) – 'резултат от покайване; покаяние'.

Названия, мотивирани от прости глаголи от несвършен вид:

- с основи на преходни глаголи: заплю́ва́нїе (... и хꙋ́ла прїе́хь, и заоуше́нїе и заплю́ва́нїе, и послѣд и распе́тїе и погребе́нїе... 373) – 'резултат от плюване като израз на презрение'; sи́данїе (... ѳеѡдꙋ́ль нѣ́кой и́нокь, ма́йсторь и хы́трь на sи́данїе... 196) – 'занаятът зидане; зидарство'; жела́нїе (... А́ четврь́та е си́ла жела́нїе, да (...) да желѣем сѣ́когы добро́... 303) – 'нещо, което е свързано с (по)желаване; искане, влечение'; завѥ́зꙋванїе (... и ко́́́йто вѣрꙋва па́кь сѣ́нѡве и ба́сны, и магы́й и завѥ́зꙋванїа... 4) – 'магически ритуал, свързан със завезване, завързване на нещо'; игра́нїе (... И да не игра́ешь, ни́ да пѣе́шь, Защо́ игра́нїе та са́ дїа́вол'скы до́биве и ра́боты... 8) – 'забавления, при които се играе (танцува); игра, танц'; има́нїе (... ами́ о́ще и твоето има́нїе разда́де... 99) – 'нещо, което някой има; имущество, имот';ка́зꙋванїе(... и ті́е по ка́зꙋванїето и по прили́ка позна́ха че съ́ ті́е тѣ́хны дѣца́... 69) – 'начин, по който някой (при)казва, говори; говор'; мириса́нїе (... А́ мириса́нїето е па́ќ кога́ помири́ше нѣ́що члк҃ь... 304) – 'сетиво, способност за (по)мирисване; мирис'; писа́нїе (... Авраамь онзы гостолюбный, дето́ го чю́ем на писа́нїе и́маше женъ́... 160) – 'нещо, което е (на)писано'; пита́нїе (... Ре́кох'ме и вто́рото пита́нїе. и сега́ да ка́жем и тре́тїето... 317) – 'нещо, свързано с питане; въпрос'; цѣлова́нїе (... ами́ сега́ що́ да сто́рꙋ, и какво́ цѣлова́нїе да ѡтда́мь сн҃ꙋ мое́мꙋ... 366) – 'резултат от целуване; целувка';

- със словообразувателни основи на непреходни глаголи: врачюва́нїе (... вѣ́рꙋва па́кь (...) и магы́й и завѥ́зꙋванїа, и врачюва́нїа, и дрꙋ́га бѣ́сов'ска ра́бота... 4) – 'резултат от врачуване'; въпль́тꙋванїе (... И прор҃ци прѣдсказа́ше ка́ќ ще́ на́ землю да слѣзе, и каќ ще́ ѡт дв͠ца пль́ть. да прїи́ме, дето́ чл҃ци не мо́гать иска́за то́гово въпль́тꙋванїе... 255) – 'резултат от въплътяване, приемане на видим образ; въплъщение'; мъчта́нїе (... И прьва́ се си́ла зове́ чю́вство. вто́ра мъчта́нїе. тре́тїа сла́ва... 304) – 'способността на човека да мечтае'; сїа́нїе (... ами́ се просвѣ́тиха защо́ и́маха (...) срд҃це чи́сто, и сїа́нїемь дх҃а ст҃го... 255) – 'резултат от сияене; светлина, блясък'; слꙋгꙋва́нїе (...Iѡ́вь (...) и и́маше сн҃ѡве (...) и ра́бота и слꙋгꙋва́нїе мнѡ́го... 357) – 'длъжност на някой, който слугува; служение, служба'; страхова́нїе (... Мнѡго пѫ́ты нака́зꙋваше рѡд' члч҃ьскы със' страхова́нїа сѣ́каквы... 307) – 'силно душевно безпокойство пред някаква опасност, при което някой се страхува; страх, боязън'.

От сложна глаголна основа е образувано названието благооуха́нїе (... това́ е г҃ь нашь і҃с х҃с де́то испль́ни със' хꙋ́баво бл҃гооуха́нїе що съ́ вѣ́рны чл҃ци ... 309) – 'миризма, която благоухае; благовоние, аромат' (мотивирано от непреходния несвършен глагол благоухая).

Със сложна процесуално-предметна ономасиологична мотивация е гръцката калка рꙋко́писа́нїе (... пробо́день бы́ въ ре́брата, да разде́ре рꙋко́писа́нїето ада́мово ... 360) – 'нещо, което е писано с ръка' (рꙋк-о́-пис-а́нїе).

Сред предимно резултативните наименования няма ясно изразено предпочитание към вида на мотивиращата основа. При тези имена глаголността е по-косвено изразена, поради което дори и между облиците, мотивирани от глаголи от несвършен вид, преобладават тези, които принадлежат към лексикалния книжовен пласт. Редица формации представляват хибридни образувания, оформени от народни основи (на несвършени глаголи, спрягани по новобългарското трето -а- спрежение, със запазено коренното ударение) и книжовния суфикс -анїе: доврь́шꙋв-анїе, завѥ́зꙋв-анїе, заплю́в-а́нїе, въпль́тꙋв-анїе, ка́зꙋв-анїе, sи́д-анїе, слꙋгꙋва́нїе и др. Влияние на традицията (църковнославянска или ресавска) във фонетично отношение се забелязва само при композитума рꙋкописанїе (стб. рѫкописаниѥ, нвб. ръкописание). Названия като ска-за́нїе, мириса́нїе, писа́нїе и т. н. са мотивирани от миналата основа на глаголите.

Названията, които са производни от глаголи от свършен вид, представляват чисто книжовни заемки (закла́нїе, прѣда́нїе, въздрьжа́нїе и др.).

Чисто резултативни са образуванията зданїе, събранїе, създанїе, сказанїе, иманїе, писанїе и рꙋкописанїе, докато при останалите случаи резултативността има по-скоро степенен характер.

Словообразувателният тип с наставката -нїе, който е реализиран чрез разширените варианти на суфикса -енїе (-ѥнїе, -ѣнїе) и -анїе (-ꙗнїе), е най-добре представеният не само в рамките на словообразувателната категория nomina actionis et resultativa, но и за цялата словообразувателна система на съществителните имена в текста на Троянския дамаскин. В него преобладават простите формации. Названията, образувани чрез композиция, не са свойствени за типа. Повечето от сложните облици представляват композита от втора степен, т. е. те са със сложна мотивирана основа, но са оформени по суфиксния начин.

Сред наименованията от двата подтипа доминират тези, които са образувани с форманта -енїе (-ѥнїе, -ѣнїе). Характерното за тях е, че в по-голямата си част се мотивират от преходни глаголи от свършен вид. Наред с това те запазват непроменено и мястото на ударението, което във всички примери се поставя върху разширената съставка на деривата (-е́нїе). Тези особености ни помагат да определим образуванията с -енїе като чисто книжовни заемки от традиционния писмен език.

Друго е положението при формациите с деривата -анїе (-ꙗнїе). При тях се наблюдава известна борба между народни и книжовни елементи. Влиянието от страна на разговорния език се изразява в налагането на основи от несвършени по вид глаголи, спрягани по трето новобългарско спрежение, при които в повечето случаи акцентуването е изместено от деривата към корена. Книжовното противодействие намира израз в запазването на форманта (Szymański 1968: 78; Кочева 1987: 186, 187).

 

10. Словообразувателен тип с наставка -не (-нѥ):

а) Формации, образувани с разширения вариант-ене (-енѥ):

С този дериват са оформени няколко облика, които са мотивирани от свършени по вид глаголи:

- предимно процесуални наименования, производни от непреходни глаголи: надѣ́енѥ (... и си́чка мы́сль бѣ́ше й и надѣ́енѥ г҃а б҃а ... 104) – 'действие по глагола надявам се, надяване';

- предимно резултативни формации с мотивиращи основи на преходни глаголи: прѣстъ́пене (... А́ то́й прѣстъ́пи бж҃їѧ за́повѣд. и (...) из'пъ́день бы́ ѡт ра́й: и това́ е прѣстъ́пене ада́мово... 306) – 'резултат от престъпяне на нещо установено; престъпление'; оумѣ́ене (... и чю́дѣше се ѣгꙋ́мень ка́к да ѡтвы́е въже́то ѡт него, с какво́ оумѣ́ене ... 19) – 'резултат от умеене; умение, способност'.

Наименованията, образувани с деривата -ене (-енѥ) не са особено присъщи за словообразувателната категория nomina actionis et resultativa в текста на Троянския дамаскин. И при тях обаче, както и при имената, оформени с наставката -енїе, дериватът с формантното разширение -е- показва склонност да се свързва с мотивирани глаголни основи от свършен вид. Наред с тази книжовна особеност във формата на названията се забелязват и някои народни характеристики: коренното акцентуване и типичният за разговорния език суфикс -не.

б) Наименования, образувани от деривата -ане (-анѥ, -ꙗне):

Предимно процесуални формации:

Образуванията, които се отнасят към тази група, са мотивирани от несвършени глаголни основи:

- с основи на преходни глаголи са: зна́ꙗне (... и да те́ оутѣ́шим ѡт трꙋ́дь тво́й, де́то те́глишь ра́ди твое́то чи́стое зна́ꙗне... 230) – 'действие по глагола зная, имам знание, разбиране'; просвѣ́тꙋване (... И па́кь и́мать ѡт дх҃а ст͠го: и ос҃ще́нїе и просвѣ́тꙋване... 157) – 'действие по глагола просвещавам, разпространявам знания'; сѣа́не (... ѡра́че и́мать о́бычай кога́ и́ма нѣ́кой добра́ ні́ва за сѣа́не ... 159) – 'действие по глагола сея, засявам'; ча́кане (... И със' такво́зи ча́кане бѣ́ха въ а́дь ... 372) – 'действие по глагола чакам, стоя';

- с мотивиращи основи на непреходни глаголи са: баꙗ́не (... какво́ сте баꙗ́не вы́е стори́ле... 286) – 'действие по глагола бая, произнасям, шепна тайнствени думи'; колѣ́бане (... дꙋхна́ бꙋ́ра голѣ́ма на тѣ́х, то́лкова си́лна ма́лко не строши́ крьми́лото ѡт колѣ́бане... 266) – 'действие по глагола колебая се, движа се насам–натам'; слꙋгꙋ́ване (... и ѡткам'то полꙋ́нощь найде́ дом голѣ́м, и мѣ́сто широ́ко за слꙋгꙋ́ване... 245) – 'действие по глагола слугувам; служене'.

Словообразувателната структура издава народния характер на тези формации. Влиянието от страна на разговорния език се изразява не само в суфикса -не (-нѥ), но и в широко застъпените основи на глаголи от несвършен вид с коренно ударение.

С акцентуване, свойствено за книжовните облици, са имената закла́нѥ, сѣа́не и баꙗ́не.

Предимно резултативни облици:

Производни от несвършени глаголи са названията осъ́жданѥ (... не осъ́ждай а́ко ти́ е и дꙋшма́нинь. защо́ е осъ́жданѥ голѣм грѣ́х... 9) – 'резултат от осъждане; присъда', и съ́мнꙋване (... като́ си́ чи́нѣше сѣ́кога мл҃ба мнѡ́го. и на съ́мнꙋване заспа́... 108) – 'времето, когато се съмва; сутрин, утро'.

С основа на глагол от свършен вид е формацията закла́нѥ (... и въмѣ́нихме се Като́ ѡ́в'це за закла́нѥ... 329) – 'ритуал, свързан със заколване на животни; жертвоприношение'.

Названията с разширения вариант -ане (-анѥ, -ꙗне) показват известна склонност за изразяване предимно на акционни отношения.

Словообразувателният тип със суфикс -не реализира своите формации предимно с разширената наставка -ане (-анѥ, -ꙗне)14. Тези имена са образувани от основи на глаголи (повечето от които – преходни) от несвършен вид. По-малко са облиците с деривата -ене (-енѥ), като за тях е характерна свършената глаголна основа. И в двете групи названията са с проста словообразувателна структура.

В сравнение с имената на -нїе образуванията на -не (-нѥ) са по-ограничени в рамките на Троянския дамаскин. Словообразувателният тип обаче е твърде показателен (особено при облиците с деривата -ане) за навлизането в книжнината на отглаголни съществителни от разговорния език, които се стремят да се свържат с изразяването на опредметено действие, за разлика от книжовните форми на -нїе, част от които (предимно имената на -енїе) са по-отвлечени от основното глаголно значение. С други думи казано, още в периода на Българското предвъзраждане е налице възможност за стилистично и (до известна степен) семантично раздвоение между имената от тези два словообразувателни типа, като диференциацията е най-ясно забележима при формациите, образувани с народния дериват -ане, които са по-конкретни, що се касае до глаголното действие (т. е. те са по-глаголни), и облиците, образувани с книжовния формант -енїе, които са с по-абстрактен характер (Кочева 1987: 189, 190).

 

11. Словообразувателен тип с наставка -ство:

а) Предимно акционни формации:

С проста словообразувателна основа на преходен глагол от свършен вид е наименованието кꙋ́пство́ (... нито́ кꙋ́пство́ да чи́нишь... 8) – 'действието купуване, пазаруване'.

Към предимно акционните наименования със суфикс -ство се отнасят и някои названия със сложни словообразувателни основи. Такива са: вино́пі́йство (... и колци́на чл҃ци заширомашѣ́ха ѡт безꙋмно вино́-пíйство... 203) – 'пиене на вино' (вино-пі́йство), и добро́твор'ство (... цр͠ство нб͠сное. дето́ давно́ го си́чкы ны́е полꙋ́чим съсь добро́твор'ство и съсь чл҃колю́бство г҃а на́шего і҃с х҃а ... 16) – 'творене, вършене на добро' (добр-о-твор-'ство). И при двата композита е налице допълнително субстанциално ономасиологично отношение. Опорната мотивирана основа е на преходен несвършен глагол.

а) Предимно резултативни названия:

плѣн'ство (... защо́ щѣ́ше да разва́ли мнѡ́гото плѣн'ство на чл҃ците ... 318) – 'положение, състояние, резултат от пленяване; плен'; прор(о)чьство (... и мѳ҃ей ре́че ѡт прор҃чьство заха́рїа ... 347) – 'резултат от пророкуване; предсказание за бъдещето'; рождьство (... и найдо́ха ка́кь бѣ ѡт рождьство хв҃о до то́а, а҃ събѡ́рь... 274) – 'времето, в което се ражда Христос'; ꙋбї́йство (... ра́ди защо́ бѣ́ше ꙋбї́йство ѡт самара́не... 247) – 'резултат от убиване (умъртвяване)'.

Разгледаните названия са образувани от преходни свършени глаголи.

Словообразувателният тип с наставката -ство15 не е особено представителен за словообразувателната категория nomina actionis et resultativa в текста на Троянския дамаскин. Повечето от наименованията са с прости девербални основи и са образувани чрез суфиксация. По композиционно-суфиксния начин са оформени названията винопі́йство и добротвор'ство.

12. Словообразувателен тип със суфикс -їе:

Към имената, образувани с форманта -їе се отнасят композитумът цвѣто́но́сїе (... Сло́во на цвѣто́но́сїе гн҃ѥ ... 338) – 'църковен празник, свързан с носенето и полагането на цветя и палмови клони по пътя на Христос; Цветница', който е предимно резултативен; и формацията оуче́стїе (... такъ́в'зи оуче́стїе съсь Ха҃ не и́ма ... 5) – 'участване в действие заедно с друг(и)', която е с предимно акционен характер.

Този суфикс16 не е много типичен за образуването на акционни и резултативни названия в епохата на Предвъзраждането. Въпреки малкото примери, с които наставката е представена в дамаскина, е очевидно, че тя се свързва както с прости, така и със сложни основи.

В текста на Троянския дамаскин са зарегистрирани и две единични названия, образувани със суфиксите:

-мо: писмо́ (... и молѣше се б҃ꙋ давно мꙋ бьі́ б҃ь помо́гналь ѡт (нѣ)где да доврьши със' пи́смо́ ст҃ьі монастирь ... 192) – 'нещо, което е резултат от писане';

-но: влакно́ (...и ни́ едно́ влакно́ не бѣ́ше изгорѣло ... 72) – 'нещо (про)влачено, удължено; косъм'.

И двата примера представляват чисто резултативни образувания, мотивирани от преходни несвършени глаголни основи (при облика писмо това е миналата основа).

В количествено отношение акционните и резултативните названия от среден род17 са много добре представени в текста на Троянския дамаскин от XVII в. Сред словообразувателните типове най-много примери съдържат тези с наставките -нїе и -не, а с по-малко значение за категорията са типовете с форманти -ство и -їе.

 

* * *

Словообразувателната категория nomina actionis et resultativa18 е най-добре представената откъм названия в текста на Троянския дамаскин. Към нея се отнасят както отглаголни съществителни с различна степен на абстракция, изразяващи опредметено действие, така и чисто конкретни наименования с девербална мотивация, означаващи резултати от действия.

И трите граматични рода са представени с голям брой названия, обособени в различни словообразувателни типове. Най-многобройни в количествено отношение са имената от среден род. По-характерните типове в тази група са образувани с наставките -нїе (реализирана с разширените й варианти -енїе /-ѣнїе, -ѥнїе и анїе /-ꙗнїе) и -не (намерила отражение в дериватите -ане/-анѥ, -ꙗнѥ и -ене/-енѥ), като преобладаващи са формациите на -нїе. Освен тях словообразувателни типове се обособяват и с неприсъщите за категорията суфикси -ство и -їе. Единични образувания са оформени с наставките -мо и -но. Добре представени в паметника са и акционно-резултативните наименования от женски род. Тук най-представителни са т. нар. конверсиални облици на -а и . Изразителни типове са образувани още и с формантите -ба и -ка, както и с по-непродуктивните суфикси -нꙗ, -ость и -тва. Изолирани случаи са засвидетелствани с наставките -ота, -да, -ина, -ѣль, -ень и -овь. Конверсиалният начин за образуване на съществителни имена е доминиращ и при названията от мъжки род, поради което преобладават формациите със завършек . Ограничен брой облици включва типът с наставката -хь, а единични образувания са оформени със суфиксите -ець, -оть, -кь, -ай, -ел, -никь и -ень.

По-голямата част от акционните и резултативните имена са прости и са образувани чрез суфиксация или конверсия. Срещат се и названия, оформени по композиционно-суфиксния начин, но те не са свойствени за категорията. Композита се срещат в словообразувателните типове с наставките -їе, -ство и -нїе.

Наименованията от категорията nomina actionis et resultativa са мотивирани от различни по вид глаголи. Свършеният вид е характерен повече за основите на образуванията с -енїе (-ѣнїе, -ѥнїе) и -ене (-енѥ) (мотивирани от преходни глаголи), а несвършеният – за мотивиращите основи на облиците с -анїе (-ꙗнїе) и -ане (-анѥ, -ꙗнѥ). Останалите форманти се свързват еднакво добре с основи на глаголи (преходни или непреходни) и от двата вида.

Освен естествената преливност в отношенията между действие и резултат от действие (в двете подкатегории) някои от названията се намират на границата и с формации от други словообразувателни категории. Такива са например префиксните образувания от чист тип (най-често), nоmina instrumenti и nomina agentis.

 

Бележки / Notes

1. Вероятно част от абстрактната девербална лексика, използвана в дамаскинската литература, е заета от църковнославянския език, който по своята същност представлява русифицирана форма (главно във фонетиката) на старобългарския (Иванова-Мирчева 1987: 344-349). Така с негова помощ се възстановяват редица стб. стб. думи от типа на гоненїе, заколенїе, желанїе и др., които са престанали да се употребяват в говоримата реч, като по този начин писменият език на народна основа от XVII-XVIII в. се обогатява с изразни средства за предаване на отвлечени понятия от областта на духовния и културния живот на българина от тази епоха. Редица отглаголни наименования, които се откриват в ръкописите от Българското предвъзраждане (запльваниѥ, рождениѥ, похвала, възнесениѥ и др.), са познати още на книжовниците от края на среднобългарския период, т. е. те идват в дамаскините направо от традиционния книжовен език, характерен за паметниците от XIV в. (Русинов 1999: 101). Някои автори смятат, не без основание, че фонетичният облик в названия като ѡтлченїе вм. отлъчение, прѣстплѥнїе вм. престъпление и др. (примерите са от Троянския дамаскин), които се смятат за църковнославянизми, може да се дължи и на книжовната традиция, свързана с използването на т. нар. „сръбска редакция” (за ресавския тип правопис вж. Добрев 1991: 216-252) в българските земи (Велчева 1966:110-121).

2. С прозрачна структура в стб. език са наименованията блꙋ́д' (... Въздрьжа́нїе и́ще, а́ ѡт блꙋ́д' се гнꙋ́си... 351) - образувано чрез конверсия на стб. блѫдити 'блуждая, скитам се; развратнича' ('резултат от блудстване; блудство, разврат'), и свѣть (... и тоги́ва гле́дах'те свѣть. ами́ сега́ гле́дате тъма́... 40) – образувано чрез конверсия на стб. гл. свьтѣти (сѧ) 'светя, излъчвам светлина' ('резултат от светене; светлина').

3. В текста на Троянския дамаскин са зарегистрирани и някои названия от мъжки род, на които мотивацията трябва да се търси в по-ранен етап от историята на езика. Те са образувани със следните форманти:

-рь: пи́рь (... И а́ко чи́ниш пра́здникь ст҃мꙋ и трапе́за, си́ рѣ́ч пи́рь... 8) – мотивирано от стб. глагол пити 'пия' ('празник с ядене и пиене; угощение, пиршество'); да́рь (... пꙋсти мнѡ́го лю́дїе със' има́не и със' мнѡ́го да́рь да го́ доведъ́ть... 321) – от стб. дати 'давам' (формацията може да се изтълкува нееднозначно: като резултат от действие – 'нещо, което е (по)дарено, подарък', или като средство за действие – 'нещо, което е предназначено за (по)даряване');

-ець: вѣне́ць (... и оувы́е еди́нь хꙋ́бавь вѣне́ць, и хари́же го нѣ́коемꙋ прїе́телю... 115) – според авторите на БЕР I наименованието е производно от стб. глагол извити 'свия, свържа, сплета' ('нещо, което е свито, увито, сплетено' – формацията е резултативна);

-ежь: мете́жь (... А́ за цр҃квите по́ голѣ́м' се мете́жь стори́... 224) – мотивирано от стб. мѧсти 'смущавам, безпокоя, тревожа' ('смущаване, смут');

-з'нь: жиз'нь (... жи́тїе и жи́з'нь (...) нико́лае мѵ̋риликїйскаго... 253) – от стб. гл. жити 'живея, съществувам; прекарвам живота си по определен начина' ('времето, което е преживял човек; живот, жизнен път').

4. В стб. език отглаголните имена, завършващи на , са се скланяли по стари i-основи. Тук на диахронен анализ могат да бъдат подложени формациите:

- с проста основа: съмрь́ть (... не знаем кога ще́ да ны́ до́йде съмрь́ть... 15) – формацията е конверсиална, а основата ù е образувана от глагола мрѣти 'умирам, мра, загивам' и префикса съ- ('нещо, което настъпва при умиране; свършек, край на живота' – обликът е предимно резултативен); нена́висть (... нена́висть и вра́жда оумнѡ́жꙋваше се и б҃ꙋ ни́кой не слꙋ́жаше... 307) – образувана чрез субстантивация от гл. ненавид(ѣ)ти (с дисимилация на консонантната група дт > ст) 'ненавиждам, мразя' ('действието ненавиждане, мразене'); за́висть (... дїа́воль (...) дето́ прино́си за́висть сѣ́кога чл҃кꙋ на дш҃ъ́та... 118) – образувано от гл. завид(ѣ)ти 'завиждам' ('резултат от завиждане, мъчително чувство, което е породено от чуждите успехи'); стр(а)сть (... и да ви́дим стр҃сть х҃ва и въскр҃се́нїе... 342) – от стб. страд(а)ти (с преход на дт в ст) 'страдам' ('душевна или телесна болка, която причинява страдане; страдание, мъка'); на́пасть (... и изба́ви ще́шь Евре́ѥте ѡт на́пасть... 167) – от стб. гл. напасти 'нападна' ('резултат от нападане; беда, нещастие'); вла́сть (... А́ ст҃ы́ дими́трїе, ѡтка́кь зе́ вла́сть да е гс͠пда́р со́лꙋнскый... 117) – от стб. гл. власти 'владея, властвам' ('право и възможност за владеене, управляване волята и действията на други лица');

- със сложна основа: благодать (... не бо́й се ѳо́мо моа́ блг͠дть ще́ да бѫ́де със' те́бѣ... 91) – при това наименование процесуалното отношение, носено от главната основа (от стб. гл. дати), е усложнено с допълнително субстанциално, носено от второстепенната основа (от благо 'добро, добро дело'). Словообразувателното значение на облика може да бъде определено като 'милосърдно отношение, свързано с даване на благо, добро; милост'.

5. В исторически план може да бъде разгледан обликът сѣ́дба (... и кога́ си́ сѣеха сѣ́дбата... 166), който е мотивиран от стб. сѣти 'сея, засявам' – 'времето, когато се сее' (n. resultativa).

6. Към словообразувателния тип се отнася и названието гата́н'ка (... Вто́ро е при́т'ча. Като́ да р(е)че́мь гата́н'ка: що е́... 349), което е производно от гл. *гатати 'гадая, отгатвам' ('нещо, което трябва да се (от)гатне, да се разгадае').

7. С този суфикс е образувано и названието жрь́тва (... и чи́нѣше жрь́тва молитва на бѣ́совете... 119 ), което е производно от стб. жрьти, жьрѫ, жьреши и т. н. 'жертвам, принасям жертва' ('жертване, принасяне на религиозен дар; жертвоприношение' – процесуалността изпъква на преден план).

8. В исторически план към словообразувателния тип се отнася и названието годи́на (... и чи́нать пра́здникь ка́та годи́на, и до дне́ска... 181). Според БЕР съществителното е от един същи корен с глагола годя 'подреждам, тъкмя' (I: 260), а вътрешната му форма може да се изтълкува като 'период, който е (на)годен, подреден и е равен на времето за една пълна обиколка на Земята около Слънцето' (n. resultativa).

9. При редица названия от женски род словообразувателната структура става прозрачна едва в стб. език. Те са образувани с наставките:

-ꙗ (-ѧ): во́лѧ (... и да чи́нъть во́лѧ бж҃їѧ.. 28) – мотивирано от стб. волити 'искам, желая; избирам' ('желанието, искането на някого'); н(е)делꙗ (... като́ си чи́нѣше, оу сꙋ́бота и оу нд҃елꙗ... 26) – от стб. гл. дѣлати 'работя, трудя се' и представката за отрицание на значението на изходната дума не- ('седмичен ден, в който според църковната традиция се празнува и не се работи'); при́т'ча (... Вто́ро е при́т'ча. Като́ да р(е)че́мь гата́н'ка: що е́... 349) – според БЕР (V: 740) формацията е производна от гл. *притъкнѫти 'сравня, съпоставя' (срв. тъкнѫти 'срещам, улучвам; натъквам се') – 'нравоучителен разказ, в който образите се сравняват със символи'; нꙋ́жда (... А́ми́ а́ко ти́ се слꙋ́чи нѣ́коа нꙋ́жда... 22) – образувано от стб. нѫдити 'принуждавам (се), насилвам (се)' и наставката -ꙗ ('нуждаене поради липса на необходимото');  же́жда (... и та́мо оу темни́ци мнѡ́го зло́ поте́гли, гла́д и же́жда... 270) – мотивирано от жѧдати 'жадувам, жаден съм, изпитвам жажда' ('нужда, потребност за пиене при продължително жадуване';

-нь: бра́нь (... г҃ь (...) на бра́нь и́ма си́ла... 370) – формацията е образувана от стб. брати сѧ 'бия се, воювам' и наставката -нь. Словообразувателното ù значение може да бъде интерпретирано нееднозначно: по-абстрактно – 'действието воюване, биене'; и по-конкретно – 'въоръжена борба, в която воюват най-малко две страни; война'; да́нь (... да́нь да мꙋ да́вать... 111) – обликът е мотивиран от стб. дати 'давам' и може да означава 'нещо, което трябва да се даде на властта (цар, държава и т. н.); данък, налог' (названието е предимно резултативно). Аналогично е положението и при формацията про́дань ( .. защо́ мꙋ не бѣ́ха за про́дань... 130) – 'продаване, продажба' (името е с по-ярко изразена процесуална характеристика);

-с'нь: пѣ́с'нь (... и пѣа́ха пѣ́с'нь чю́дна и крас'наа. и не могох дрꙋ́го да разꙋмѣ́ѧ що́ пѣа́ха... 36) – названието е образувано от стб. гл. пѣти 'пея' – 'нещо, което е (из)пято, музикално произведение';

-ица: пшени́ца (... тъ́ꙗ пшени́ца ѡтвези́ вь солꙋ́нь... 132) – в основата на наименованието лежи коренът *пьх- със значение 'тъпча, удрям' (БЕР VI: 537). Формацията е резултативна и може да бъде определена като 'отлъчено семе в резултат на тъпчене и удряне';

*-j: по́мощь (... ами́ по́мощь бж҃їа бѣ́ше при не́го и оутѣша́ваше го... 122) – обликът е образуван от основата на по старото *помог-ти (в стб. помошти 'помогна') + наст. *-j ('нещо, което се прави за човек, за да му се помогне, да бъде улеснен').

10. По принцип двата форманта са с общ произход, но в езика на Троянския дамаскин, а и изобщо във всички ръкописни паметници от епохата на Българското предвъзраждане, те са дошли по различни пътища.

Формалният исторически развой на наставките -нїе и -не (-нѥ) може да бъде представен по следния начин:

- и двете водят началото си от продуктивния и доста разнообразен в своите значения праславянски суфикс *-ьjе (вж. Sławski, Fr. Op. cit., p. 85). Свързването на наставката с минали страдателни причастия (с основа на преходни глаголи) довежда до превръщането ù в *-nьje (Orzechowska1966: 17);

- в старобългарския период (IX-XI в.) суфиксът има формата -ньѥ или -ниѥ (с преминаване на ь пред j в и), като девербалните названия, които са образувани с него, се отнасят към имената, скланяни по стари jо-основи (Мирчев 2000: 29, 53);

- през среднобългарския период (XII-XIV в.) формалният развой на наставката поема по два различни пътя: от една страна, среднобългарският книжовен език продължава старата традиция да употребява само -ниѥ (Мострова 2005: 21-31), като същото важи и за руската редакция на старобългарския – църковнославянския език; а от друга страна, народните говори, които имат свои закони на развитие, невинаги съвпадащи с тези в книжнината, познават вече съкратената форма -не - със затвърдяване или смекчаване на сонора (съкращаването на суфикса се дължи на отпадането на редуцираната гласна и, която е наследник на слаб ер);

- през периода на Предвъзраждането (XVII – вт. пол. XVIII в.) езикът на ръкописите се изгражда както върху основата на българските диалекти, така и под влиянието на двете книжовни формации по българските земи – традиционния среднобългарски език и църковнославянския. От тях писменият език на народна основа се обогатява със словообразувателни типове за образуването на абстрактна лексика. По този начин в текстовете на дамаскините си дават среща и различните по форма наследници на старобългарския суфикс -ньѥ, с който се образуват отглаголни съществителни: -нїе (от среднобългарската книжнина и от църковнославянския език) и -не (-нѥ) (от говорите);

- с течение на новобългарския период двете наставки се разграничават и семантично (Георгиева 1963: 225-233), поради което имат и различна съдба: за народните говори и днес е характерен и продуктивен само суфикс -не (-н'е) (Кочев 1972:165, 166), докато в съвременния книжовен език се срещат и -ние, която е качествено продуктивна (представена е от множество названия), но формално непродуктивна (не образува нови съществителни), и -не – с много висока качествена и формална продуктивност (Калдиева-Захариева 1977: 25).

11. С деривата -енїе (-ѣнїе, -ѥнїе) са образувани и някои названия, които от синхронна гледна точка са с непрозрачна словообразувателна структура. Такива са формациите: досажде́нїе (... и да сътрі́ѧ със' досажде́нїе ва́шата голѣ́мост... 205) – в основата на това наименование лежи стб. несвършен глагол досаждати 'оскърбявам, хуля', а вътрешната му форма може да се определи като 'действието досаждане, оскърбяване, опозоряване'; произволѥ́нїе (... А́ вто́ра е кога́ изби́ра чл҃кь добро́ ѡт зло́. или́ зло́ ѡт добро́. и зове́ се она́ꙗ си́ла произволѥ́нїе... 303) – основата на названието е образувана от стб. свършен глагол изволити 'пожелая; избера, предпочета' и префикса про- – 'възможност да се избира, да се взема едно или друго решение; воля, избор'(на ниво старобългарски език формацията произволѥнїе може да бъде отнесена и към словообразувателната категория префиксни образувания от чист тип, тъй като в този период е зарегистрирано и названието изволѥниѥ 'желание, воля, намерение' – про-изволѥнїе); съмотре́нїе (... И́маше б҃ь нѣ́кое съмотре́нїе и нѣ́кой мы́с'ль да се ро́ди... 316) – наименованието е мотивирано от стб. съмотрити 'гледам, виждам; вземам под внимание; грижа се' – 'възможността на Бог да вижда нещата предварително и да се грижи за света; провидение, промисъл'; хтѣ́нїе (... да испль́нꙋватъ бж҃їе хтѣ́нїе, чтото́ и́ска б҃ь по то́говото бж҃ствно съмотре́нїе... 256) – в старобългарския език названието се среща като хотѣниѥ 'желание; намерение, воля', което от своя страна е мотивирано от несвършения глагол хотѣти 'искам, желая; имам намерение' – 'действието искане, желаене'.

12. Това състояние е характерно и за по-старите периоди от историята на българския книжовен език (Калдиева-Захариева 1977:13).

13. Диахронно може да бъде разгледано названието посла́нїе (... И напи́са мꙋ посла́нїе да го оутѣши́... 223), което е мотивирано от стб. посълати 'изпращам (с) послание; натоварвам с мисия' ('писмено обръщение, което трябва да се изпрати до някого').

14. Към словообразувателния тип може да се отнесе и названието съмотрѣ́ване (... да помы́слим ко́лко е и какво́ е б҃жїе съмотрѣ́ване що е́ б҃ь съмо́триль... 361), което е образувано от стб. съмотрѣти 'гледам, виждам; вземам под внимание; грижа се' и деривата -ѣване. ('действието гледане, виждане').

15. В текста на дамаскина са засвидетелствани и някои образувания, структурата на които става прозрачна при диахронен анализ. С преливна процесуална и резултативна ориентация са облиците жи́телство (... Такво́во е было́ жи́телството ст҃мꙋ нико́лꙋ бл͠све́ни хр҃стїа́не... 297) – образуван от стб. глагол жити и разширената наставка -елство ('(из)живяното от човека време; житие, живот'), и блꙋ́д'ство (... и нѣ́ да и́ма вра́ждъ межо нас или блꙋ́д'ство... 144) – мотивиран от стб. блѫдити 'блуждая; развратнича' ('резултат от блудстване, полов разврат; блуд'); а като предимно резултативни могат да се разглеждат наименованията е(сть)ство (... и ты́ зна́еш дв҃це мое́то ес҃тво же́нско и моа́ сла́бос ... 106) – в основата на названието лежи формата за 3 л. ед. ч. на стб. спомагателен глагол бъіти – ѥстъ 'е, съществува; е някакъв, притежава нещо' (БЕР) ('съвкупност от душевни и физически характеристики на човек /животно и т. н./, от която се определя неговото съществуване; природа, същина');и чю́вство (... И прьва́ се си́ла зове́ чю́вство (...) да ви́дишь (...) да чю́ешь... 304) – производно от стб. чюти 'усещам, чувствам; възприемам' ('сетивна способност на човек /или животно/ за усещане и възприемане на заобикалящите го неща; усещане, чувство, осезаемост').

16. При повечето названия с наставката -(т)їе словообразувателната структура е прозрачна в старобългарския период:

а) Предимно процесуални наименования: пи́тїе (... ѳома́ (...) па́зи се ѡт мнѡ́го пи́тїе, и не щѣ́ да ꙋ́зме онъ́зи чаша... 93) – названието е образувано от стб. глагол пити 'пия' и наставката -їе (пит-їе) – 'действие по глагола пия'; распе́тїе (... Като́ да рч҃е́шь, распе́тїе, погребе́нїе, въскр҃се́нї'е... 349) – формацията е производна от стб. распѧти 'обтегна, опъна; разпъна на кръст' (распет-їе) – 'действието разпъване'; съшъ́ствїе (... Сло́во на погребе́нїе (...) Iс҃ѵ Ха́. и о Е́же въ а́дь съшъ́ствїй... 357) – названието може да бъде интерпретирано по различен начин: ако е мотивирано от стб. несв. глагол (съ)шьствовати 'вървя, шествам', парафразата може да бъде 'действието шестване, слизане; съшествие', а названието – акционно; ако обаче допуснем, че в основата на облика стои стб. шьствиѥ 'пътуване, странстване', тогава той може да бъде отнесен и към подкатегорията на префиксните образувания от чист тип (съ-шъствїе).

б) Названия с предимно резултативен характер: жи́тїе (... И о́нзи събѡ́рь по прави́ло испи́таха ѡткра́й жи́тїето бл҃же́н'номꙋ Iѡа́нноу... 215) – образуванието е девербално, като в основата му е легнал стб. глагол жити 'живея, съществувам; прекарвам живота си по определен начина'. Към основата му се отнася и елементът -т-, който е част от инфинитивното окончание ('резултат от живеене, жизнен път; живот'); пришъ́ствїе (... ами́ давно́ гы ви́да на вто́ро пришъ́ствїе твое́ г҃и... 61) – (135) – този пример е аналогичен на формацията съшъствїе, т. е. може да се изтълкува нееднозначно: ако приемем, че обликът е образуван от стб. глагол (при)шьство-вати 'вървя, шествам' и наставката -їе (пришъств-їе), тогава името може да бъде определено като 'времето, когато Христос ще пристигне втори път на земята' (n. resultativa); ако обаче названието е мотивирано от шьствиѥ 'пътуване, странстване', тогава то ще бъде отнесено към словообразувателната категория префиксни образувания от чист тип (при-шъствїе).

17. Към имената от среден род се отнасят и редица единични названия, които от синхронно гледище са с непрозрачна словообразувателна структура и могат да бъдат анализирани на ниво стб. език. Те са оформени със следните суфикси:

-ло: дѣло (... Бл͠сви́те въса́ дѣла́ гн҃ꙗ... 224) – от стб. глагол дѣꙗти 'правя, върша; действам' ('нещо направено, извършено; постъпка, действие'), и чи́сло 'брой' (... а ѡнїа пога́ни (...) се безь чи́сла събра́ха... 38) – от стб. чисти 'чета; броя' и суфикс -ло ('изчислено, преброено множество)';

-ме: врѣ́ме (... и минъ́ се нѣ́кое врѣ́ме. и пꙋ́сти ца́рь да ви́дът... 128) – според БЕР (I: 185) названието е образувано от основата на глагола въртя се (стб. врьтѣти сѧ) и наставката -ме (стб. -мѧ) ('основна форма на съществуване на материята, при която има въртене, сменяне на дни, сезони; годишен цикъл');

-до: че́до (... и оука́рꙋва ни́ като́ баща́ свое́ че́до. 7) – Ст. Младенов (1941: 680) смята, че названието е в родствена връзка със глагола *чѧти 'почна; зачена' ('това, което е (за)ченато, което почва своя живот; дете, отроче' - n. resultativa);

-же: въ́же (... И видѣ́ чл ҃ка че́ приве́зꙋва въ́же да се обѣ́си... 200) – през старобългарския период името има формата ѫже, като по-късно в началословие се развива протетично в. Според БЕР (I: 202) основата на названието е сродна с глагола веза 'връзвам' (срв. стб. вѧзати) – 'дебела връв от (с)вързани, усукани или преплетени нишки от коноп, памук и т. н.' (образуванието е резултативно);

-то: лѣ́то (... четы́ри врѣ́мена: про́лѣть, и лѣ́то, и е'сень, и зима́... 51) – авторите на БЕР (III: 590) смятат, че мотивиращата основа на названието е сродна с глагола лея, изливам ('време, годишен сезон, през който много се лее, вали дъжд)'.

18. Исторически преглед на словообразувателните типове, оформящи словообразувателната категорията nominaactionisetresultativa в текста на Троянския дамаскин:

1. Формации, които са зарегистрирани в паметника от XVII в. и в старобългарския език:

-ениѥ (-ѥниѥ, -ѣниѥ): въкоушениѥ, досаждениѥ, заоушениѥ, молѥниѥ, омъвениѥ, осѫждениѥ, отълѫчениѥ, очиштениѥ, свѧштениѥ, съмотрѥниѥ, хотѣниѥ;

-аниѥ (-ꙗниѥ): жѧданиѥ, запльваниѥ, иманиѥ, исканиѥ, казаниѥ, напьсаниѥ, оклѥветаниѥ, прѣпьраниѥ, пытаниѥ, страхованиѥ, цѣлованиѥ, чаꙗниѥ;

-ø: прѣльсть;

-знь: жизнь;

-иѥ: съшьствиѥ;

-ьць: близньць.

2. Названия, които са засвидетелствани в паметника от XVII в., в старобългарски, а също така и в съвременния български книжовен език:

-ениѥ (-ѥниѥ, -ѣниѥ): благоволѥниѥ – благоволение, благовѣштениѥ – Благовещение, благодарѥниѥ – благодарение (ост.), благословениѥ – благословение, богоꙗвлѥниѥ – Богоявление, бъдѣниѥ – бдение, видѣниѥ – видение, въведениѥ – въведение, възнесениѥ – възнесение, въскрьсениѥ – възкресение, гонѥниѥ – гонение, заколениѥ – заколение, знамениѥ – знамение, избавлѥниѥ – избавление, искоушениѥ – изкушение, исцѣлѥниѥ – изцеление, крьштениѥ – кръщение, мѫчениѥ – мъчение, освѧштениѥ – освещение, повелѣниѥ – повеление, погрѣбаниѥ – погребение, поклонѥниѥ – поклонение, положениѥ – положение, помрачениѥ – помрачение, пооучениѥ – поучение, привидѣниѥ – привидение, проштениѥ – прощение, прѣгрѣшениѥ – прегрешение, прѣдъложениѥ – предложение, прѣставлѥниѥ – представление, прѣстѫплѥниѥ – престъпление, пѣниѥ – пение, рождениѥ – рождение, свобождениѥ – освобождение, съгрѣшениѥ – съгрешение, съкроушениѥ – съкрушение, съпасениѥ – спасение, творѥниѥ – творение, трьпѣниѥ – търпение, оучениѥ – учение, ꙗвлѥниѥ – явление;

-аниѥ (-ꙗниѥ): благоѫханиѥ – благоухание, въздрьжаниѥ – въздържание, желаниѥ – желание, зьданиѥ – здание, колѣбаниѥ – колебание, мльчаниѥ – мълчание, окаꙗниѥ – окаяние, отъчаꙗниѥ – отчаяние, писаниѥ – писание, покаꙗниѥ – покаяние, послоушаниѥ – послушание, посъланиѥ – послание, прѣданиѥ – предание, причѧштениѥ – причещение (остар.), рѫкописаниѥ – ръкописание, сиꙗниѥ – сияние, събьраниѥ –събрание, съзьданиѥ – създание, съказаниѥ – сказание, сърѣтениѥ – Сретение;

: благодать – благодат, блѫдъ – блуд, власть – власт, гладъ – глад, гнои – гной, градъ – град, громъ – гръм, длъгъ – дълг, зависть – завист, залогъ – залог, западъ – запад, заповѣдь – заповед, зарокъ – заръка, исходъ – изход, ловъ – лов, моръ – мор, мъісль – мисъл, мьсть – мъст, напасть – напаст, ненависть – ненавист, оброкъ – оброк, отокъ – оток, отъходъ – отход, пакость – пакост, печать – печат, плачь – плач, поклонъ – поклон, покровъ – покров, помошть – помощ, постъ – пост, потокъ – поток, потопъ – потоп, приносъ – принос, промыслъ – промисъл, ровъ – ров, родъ – род, рэчь – реч, свѣтъ –, скрьбь – скръб, смрьдъ – смрад, съмрьть – смърт, смѣхъ – смях, страсть – страст, страхъ – страх, съблазнъ – съблазън, съборъ – събор, съмыслъ – смисъл, съставъ – състав, сѫдъ – съд, тварь – твар, цвѣтъ – цвят;

: вѣра – вяра, клѥвета – клевета, млъва – мълва, мѫка – мъка, потрѣба – потреба, похвала – похвала, рана – рана, риза – риза, роса – роса, тѫга – тъга, хвала – хвала, хоула – хула, цѣна – цена;

-ꙗ: волꙗ – воля, вонꙗ – воня, жѧжда – жажда, лъжа – лъжа, недѣлꙗ – неделя, нѫжда – нужда, притъча – притча; соуша – суша, сърѣшта – среща;

-иѥ: житиѥ – житие, питиѥ – питие, пришьствиѥ – пришествие, распѧтиѥ – разпятие, учѧстиѥ – участие;

-ьство: ѥстьство – естество, пророчьство – пророчество, рождьство – Рождество, трьжьство – тържество, оубииство – убийство, чоувьство – чувство;

-тва: жрьтва – жертва, жѧтва – жетва, клѧтва – клетва, молитва – молитва;

-ба: мольба – молба, слоужба – служба, цѣлба – целба;

-ло: дѣло – дело, число – число;

-мѧ: врѣмѧ – време, писмѧ – писмо;

-нь: брань – бран, дань – дан;

-ость: жалость – жалост, радость – радост;

-рь: дарь – дар, пирь – пир;

-да: надежда – надежда;

-до: чѧдо – чедо;

: ѫже – въже;

-ежь: мѧтежь – метеж;

-ень: пламень – пламен;

-ина: бльвотина – блювотина;

-ица: пьшеница – пшеница;

-отъ: животъ – живот;

-ота: работа – работа;

-снь: пѣснь – песен;

-то: лѣто – лято;

-ьць: вѣньць – венец;

-ѣль: погыбѣль – погибел.

3. Облици, които не са зарегистрирани нито в старобългарския, нито в съвременния български книжовен език:

-енїе: възведенїе, доврьшенїе, завидѣнїе, произволѥнїе, цѣлѥнїе, чюенїе;

-анїе: врачюванїе, въплътꙋванїе, доврьшꙋванїе, закланїе, завѥзꙋванїе,заръчанїе,земанїе, sиданїе, игранїе, испитꙋванїе,испѫжда́нїе,мирисанїе, оклинанїе, ска́зꙋванїе, слꙋгꙋванїе, треперанїе;

-не: надꙗенѥ, съмнꙋванѥ,

-ство: плѣн'ство, кꙋпство;

-ень: приказень;

-ба: сѣдба;

-їе: цвѣтоносїе;

-ѣване: съмотрѣване.

4. Имена, които са засвидетелствани в Троянския дамаскин и в съвременния български книжовен език:

: благослов, възраст, изток, лъст, наговор, наказ, пек, плет, поглед, подкан, присмех, провал, продан, прякор, разсип, разтег, сговор, смес, урок;

-ние: заточение, изпитание, мечтание, обаяние, ридание, успение;

-не: баене, знаене, осъждане просветяване, сеене, слугуване, умеене;

: грижа, досада, измама, наука, направа, омраза, прилика, троха;

-ба: борба, веселба, кражба, рожба, сватба;

-ство: блудство, винопийство, добротворство, жителство;

-ка: капка, пришка, прошка, треска;

: испитня, свирня;

-ник: пламник;

-но: влакно;

-ай: обичай;

-ель: възел;

-ка: гатанка;

-овь: любов.

Резултатите от анализа показват, че по-голямата част от формациите в текста на Троянския дамаскин, отнасящи се към категорията nomina actionis et resultativa, са зарегистрирани както в старобългарския, така и в съвременния български език. Начините за образуване на тези названия също са едни и същи (суфиксация и конверсия).

С най-много примери в двата крайни периода е словообразувателният тип с форманта -нїе. Конверсиалните облици (и ) са също много типични за категорията. Показателен за това е фактът, че от всички подобни наименования в дамаскина, които са засвидетелствани писмено и в стб. период, само една не е свойствена и за съвременния български език. Устойчивост в историческото развитие показват и суфиксите -(т)їе, -ство и -(т)ва, въпреки че те не са много присъщи за образуването на акционни и резултативни имена. Наставката -не е характерна само за новобългарския период.

Образуванията от категорията nomina actionis et resultativa, които са с непрозрачна от синхронно гледище (XVII в.) словообразувателна структура в текста на Троянския дамаскин, са доста в количествено отношение. С повече названия са представени наставките -енїе (-ѥнїе, -ѣнїе), -їе, -ство, -ло (за среден род), -рь, -ø (за мъжки род),-ꙗ (-ѧ), -нь, *-j и -ø (за женски род). Изолирани случаи са представени с формантите -анїе, -ѣване, -ме, -до, -же, -то (за ср. р.), -ець, -ежь, -з'нь (за м. р.), -ба, -ица, -тва, -ка и -с'нь (ж. р.).

 

Цитирана литература / Reference

БЕР: Български етимологичен речник. София: БАН. Т. 1 (А-З), 1971; Т. 2 (И- крепя), 1979; Т. 3 (крес-минго); Т. 4 (минго-падам), 1995; Т. 5 (падеж-пуска), 1996; Т. 6 (пускам-словар), 2002.

Велчева Б. 1966. Норма и традиция в българския книжовен език от XVI-XVII в. Български език XVI (2). 110-121. (LS)

Георгиева, Елена. 1963. Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. В: Славистичен сборник (По случай V Международен конгрес на славистите в София). София. 225-233.

Геров, Найден. 1978. Речник на българския език V. София: Български писател.

Добрев, Ив. 1991. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии 8. 216-252.

Домусчиева, Л. 1999. Сложни имена за действия и за резултати от действия от ж.р. в българските говори. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. Сoфия: БАН. 252-263.

Иванова-Мирчева, Дора.1987. Въпроси на българския книжовен език до Възраждането. (IX-X до XVIII в.) София: Народна просвета.

Калдиева-Захариева, Ст. 1977. Отвлечени съществителни от глаголни основи в съвременния български книжовен език. Автореферат на канд. дис. София: БАН.

Кочев, Иван. 1972. Диалектни категории и типове при словообразуването на съществителното име (съпоставително изследване върху материал от три български говора). Известия на Института за български език 20. 160-166.

Кочева, Емилия. 1987. Словообразуване на абстрактните съществителни на -не и -ние в народния български език от XVII и XVIII в. Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. II. София. 185-190.

Мирчев, Кирил. 2000. Старобългарски език. Кратък граматически очерк. Велико Търново: Фабер.

Младенов, Стефан. 1941. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ. София.

Мострова, Татяна. 2005. Съществителни от глаголна основа в паметници от XIV в. Автореферат на канд. дисертация София: БАН.

Радева, Василка. 1991. Словообразуването в българския книжовен език. София.

Русинов, Р. 1999. История на новобългарския книжовен език. Велико Търново: Абагар.

Стоянов, Стоян (гл. ред.). 1983. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. ІІ. Морфология. София: БАН.

Dokulil, Miloš. 1962. Tvoření slov v češtině. 1, Teorie odvozování slov. Praha : Nakladatelství Československé akademie věd.

Dokulil, Miloš, Jaroslav Kuchař, František Daneš. 1967. Tvoření slov v češtině. 2, Odvozování podstatných jmen. Praha : Academia.

Оrzechowska, H. 1966. Orzeczeniowe formacje odsłowne w językach południowosłowiańskich. (Monografie Sławistyczne 8). Wroclaw-Warszawa-Kraków, 1966.

Szymański,T. 1968. Słowotwórstwo rzeczownika w bułgarskich tekstach XVII-XVIII wieku. Wrocław - Warszawa - Kraków.

 

 

За автора / About the Author

Доктор Лъчезар Любенов Перчеклийски е главен асистент в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград. Преподава старобългарски език, история на българския език, редакции на старобългарския книжовен език, лексикална морфология (словообразуване). Електронен адрес: llper[at]swu[dot]bg или llper[at]abv[dot]bg