„Ние-дискурсът” във форумите за майки

Биляна Тодорова

(Филологически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“)

Резюме / Abstract

The text represents some of the aspects of communication in the web and especially the communication in the most popular Bulgarian forum - bg-mamma. It focuses on the usage of so called "we discourse". The relation of solidarity is a really typical for the speaking of mothers in this forum. In fact, it is a peculiar not only to speaking, but to mothers' actions as well.

According to Halliday's theory (1990) every semantic system is formed by three components - ideational, interpersonal and textual. Discourse represents three concepts - field, tenor and mode. They are closely related. It is interesting to see these aspects realized in the bg-mamma's communication.

The field, the ideational component is connected to the common status - the main part of the forum members are women with a baby or they want to have one. The interpersonal relations, which form the tenor of discourse, are premised by some restrictions - the age, the location, the baby's age, beliefs and so on. The last concept - the mode of the discourse, represents the textual component - the way of speaking. It's fascinating how different referents have the pronouns "we" and "our". It may include all Bulgarian people; the motherhood as wholeness; fewer communities, gathered by the same age, location, etc.; the family of the writer, and what is interesting - "we" may refer to the baby and in this case we can speak about stylistic transposition.

The language manifestation represents the relations between "mothers" and the topics they are focused to. So the analysis has to be complex to be complete and we want to remark how the pronoun usage shows different dispositions and relationships.

Научното изследване на общуването в Интернет вече не е модерно занимание. Предвид обхвата на явлението, то е просто необходимост. Затова и в последните години бяха създадени изключително интересни текстове, които засягат социалната функция, моделите на общуване, идентичностите и езиковите изкази във виртуалното пространство (Воденичаров, Гюров, 1997; Кирова 2002; 2004; Кьосев 2000; Петкова 2001; Тодорова 2007; 2009 и т.н.).

При опита си за дублиране на реалния свят, виртуалният създава своя жанрова система. Според Л. Кирова (2008) „жанровете, които формират нормите днес, са преди всичко форум, блог и чат.“ Пак по нейните думи, „докато в края на ХХ в. чат обществата бяха тези, които създаваха облика на българското киберпространство, днес форумът и блогът изпъкват като организационен модел с най-сериозно обществено присъствие и влияние.“

С конвенционализирането на чатовете, с преминаването от mirc в ICQ и Skype отмина техният „романтичен“ период, когато тръпката от възможността да диктуваш темите „на обща“ и да играеш с различни самоличности „на лични“ караше много хора да предпочетат тъмните интернет зали пред домашния уют (Тодорова 2007: 289). С времето виртуалното започна да става все по-реално, като днес почти е изчезнал елементът му на мистичност. В голяма част от случаите днес човекът от другата страна на монитора е не по-малко познат от човека, с когото си говорим в кафето или дискотеката.

Щом като чатенето все по-често има за своя цел поддържането на контакт и все по-рядко е просто забавление, то значи то вече започва да бъде изтласквано в сферата на личното, на ежедневната реч. Хомо луденс отстъпва на прагматичния човек.

И ако чатът във вида, в който се срещаше в края на миналото столетие, беше манифестация на „Аз-а“, който може да се пробва да бъде и „той“, и „тя“ във виртуалното общуване, то днес обликът на общуването в интернет все повече се определя от форумите, особено от тези „с голямо ядро от постоянни участници, които имат високо ниво на солидарност“ (Кирова 2008). Солидарността изисква личното местоимение да бъде в 1л., мн.ч. и това форумско „ние“ като че по-успешно представя комуникативна хоризонтала от „ние-дискурса“, характерен за вестниците. Ако „ние“ на журналистите е начин за деструктивно създаване на опозиция чрез езика – „ние-народът, и те – властта, като тази опозиция е поднесена по начин, безопасен за властта“ (Спасов 2001:92), то „ние“ на форумите е и конструктивно, съзиждащо. Как съществува този позитивен феномен и какво представя първото лице, множественото число във форумите, и по-специално във форумите за майки?

За онези, които са били изкушени от „чатенето“, форумското общуване е много по-тромаво и проблематично (тук мога да говоря и от личен опит). Освен пространственото раздалечение, тук имаме разминаване на общуването и по отношение на времето. Това има своите предимства. Спонтанното говорене отстъпва място на абстракцията. Поне в част от случаите. При чатенето общият чат е преди всичко за забавление и е поле за словесни престрелки. Форумът представя сблъсък на позиции.

Ако „печатът в писменото общество замества някои от жизнените функции на форума (площада, агората, стъргалото и пр.) в устното“ (Трендафилов 2001: 148), то значи форумът играе самия себе си. И ако „той изнася общуването между хората на подиум, оголва общуването и го осветява, играе ролята на обществен консенсус, обществено мнение“ (пак там), то съвсем естествено е включващият се да бъде изкушен от тази публична сила и да пренебрегне факта, че вече не само пространството, но и времето на общуване не съвпада. Масовостта на форумите показва, че колкото и важен да е хронотопът за успеха на общуването, функцията може да измести удобството – човек очевидно има нужда от общности.

Феноменът „форум за майки“ вече е обект на изследване от страна на хуманитаристите. Освен Л. Кирова, през 2009 излезе и в електронен вариант книгата „Новите млади и новите медии“, резултат от проект на „Отворено общество“, в която една от главите, написана от Вяра Ангелова, е отделена на общуването във форумите и на огромната социална роля на най-големият форум за майчинство у нас – bg-mamma. Не можем да не се съгласим, че форумите за майки са институция – едва ли има много жени, които имат деца или желаят да имат, имат достъп до интернет и нямат регистрация в поне един форум за майки.

Защо bg-mamma? Защото това е най-големият български форум, който към 16.11.2009 г. има 113 119 регистрирани потребители, публикували 3 233 738 мнения по 47 046 теми.

Според терминологията на Халидей (Halliday, Hasan 1990: 12) семантичната система е единство на три компонента – идеационен (създаващ представи), междуличностен и текстуален. Дискурсът се определя от три концепта – поле, насока и начин. Връзката между концептите и компонентите можем да наречем реализация на общуването според терминологията на Егинс и Мартин (Eggins, Martin 1997: 241). Как се постига тази реализация в нашия случай?

Общото дискурсивно поле е обусловено от свързващото звено на форума – очакването или наличието на дете. Обединяването на майки не е нещо ново – и до днес по градинки и паркове в разрез с обичайните практики е нормално напълно непознати да се заговарят и да създават познанства и приятелства на базата на близостта във възрастта на техните деца. Нов е мащабът – безпрецедентното количество на комуникантите, възможността за създаване на пространствено отдалечени връзки между хора с близки възгледи. Защото форумът е именно място за изразяване на мнения. Тук се водят спорове по най-различни теми – от типично „майчинските“ като храненето, опазването на здравето и отглеждането на детето („За или против котка вкъщи, когато има малко дете“; „За или против секциото“, „За или против кърменето на открито“), до обсъждане на социалните, политическите, икономическите проблеми на страната или на последните клюки от живота на знаменитостите („Църковен брак – има ли смисъл“, „Защо младите хора са толкова апатични към политиката и миналото“, „Получихте ли детски този месец“, „Помогнете! Дарете надежда!“, „Светлана Тилкова – АЛЕНА“, „На колко години е Галена Великова“ ) и т.н.

В този смисъл форумът не е единно място – тук са „кърмачките“, „клюкарките“, „интелектуалките“ и т.н. и много често едните нямат почти никакъв досег с другите. Да си част от bg-mamma е като да си гражданин на определен град – не познаваш всички свои съграждани, но носиш един и същ белег и в случай на нужда припознаваш другия като свой. Разнородността на идеи и възгледи във форума е впечатляващо. Способността за солидаризиране обаче също. Тогава, когато полето на дискурса е общо.

Междуличностният компонент има много по-малко значение, отколкото в чатовете. Във форума солистите са малко и не остават задълго сами. Обикновено има сблъсък на идеи, при които съмишлениците образуват своя общност, противопоставяща се на друга общност. Форумът е създал корективи – модераторите са своеобразните „рефери“, които бдят дискусиите да не излизат от рамките на социално приемливото поведение. Правилата на форума важат за всички и в този смисъл отново можем да бъдем доволни, че има места, където нормите се спазват.

Както вече споменахме, идеята за общност езиково се изразява чрез тоталното превъзходство на множественото число и особено на първото лице.

Какъв е референтът на „ние“ в речта на майките?

1. „Ние“ може да има за свой референт българите, не просто майките: „На 15 ноември почитаме паметта на загиналите при катастрофи“ ; Днес празнуваме Архангеловден“ и т.н.

2. „Ние“ представя цялата общност от майки, когато се засягат обществено значими теми. Само преди няколко дни създаденият чрез bg-mamma Съюз на настоящите и бъдещите майки (СБНМ) постигна поредната си победа – въпреки намерението на правителството не се отмени извоюваната през миналата година помощ за майките на близнаци и майките – редовни студентки. Това е само част от многобройните извоювани привилегии за общността – в диалог с майките беше увеличен срокът на по-високо платеното майчинство най-напред на 9 месеца, а по-късно и на една година. Общността генерира неизброимо количество петиции, като най-голям обществен отзвук предизвика протестът срещу премахването на държавните образователни изисквания за усвояването на българския книжовен език в предложената отмяна на т.4., чл. 16 от Закона за народната просвета (Ангелова 2009: 61). Отново bg-mamma е мястото, където различни благотворителни каузи намират най-широк отзвук: „Да помогнем на Ивета!!! Вече можем да даряваме и с SMS“; „5-годишната Анджелина Чобанова се нуждае от нашата помощ!
Нека помогнем! Да дадем шанс за живот!“, „Нека заедно да спасим Витоша“; „ДА ГЛАСУВАМЕ ЗА СПОРТА В УЧИЛИЩЕ“ и т.н.

Това „ние“ често отново е директно свързано с „те“ – тези, които по някаква причина пречат („Намаляват еднократната помощ за раждане на близнаци :((“) или пък тези, които имат нужда от помощ, но не са част от форума. Впечатляващото е, че несъгласието с решенията на властимащите не остават форма на пасивен протест. Както съпричастността не остава голословна.

3. „Ние“ може да представя по-малки общности, обединени по някакъв признак – местоположение, възраст на децата и т.н.: „Първа думичка изрече МАРТенското ни човече“ ; „На АПРИЛското човече, честитим половин годинка вече!“; „Майки от ПАНАГЮРИЩЕ, хайде да се запознаем!!!“; „Стамболийски ни събира на кафе и бира“ и т.н.

4. „Ние“, разбира се, има за свой референт семейството – „Бяхме на Бодрост този уикенд“, „Снощи празнувахме годишнина на свекъра“ и т.н.

5. Стесняването на понятието не спира дотук. Изключително характерна за речта на майките не само във форумите е замяната на 3л., ед.ч.с 1л., мн.ч.: „излезе ни първото зъбче“, „По колко пъти пишкате на ден“, „Какви пюрета ядете“ и т.н.. Подобна употреба много добре характеризира периода на майчинството като момент на отъждествяване с детето, неговите нужди и желания. В този смисъл намирането на „сродни души“ във форумите дава възможност тези усещания да намерят разбиране. Освен това форумът дава възможност за активна социална дейност на жената майка в период, в който нуждите на детето я принуждават да ограничи досегашните си социални контакти. Така еманципираната жена, свикнала да живее активно, по-лесно може да приеме промяната в досегашния си живот. Нещо повече, тя създава нови контакти, става член на нови социални групи, които обикновено не напуска и когато детето вече порасне и няма пречки пред пълноценния „реален“ социален живот. Много често през това време виртуалните познанства са станали реални. Ето как виртуалното и реалното вече не са противопоставени, а си взаимодействат.

И така, можем да обобщим, че на този етап форумът е неотменна част от живота на голяма част от жените, отдали се на майчинство и отглеждане на дете. Факт е, че bg-mamma създаде общности, стана генератор на идеи, че е солидаризираща институция, като в същото време вътре в нея цари многогласие – ако по проблемите, засягащи майчинството, има удивително единодушие, то различните разбирания за начините на раждане, отглеждането и възпитанието на детето пораждат титанични спорове. Общото обаче преобладава и затова „ние-дискурсът“ е като че стиловоопределяща черта на форумското говорене.

Използвана литература

Ангелова, Вяра. 2009. Бг мама – виртуални „количкарки“ и кърмачки на гражданското общество. В: Ивайло Дичев, Орлин Спасов (съст.), Новите млади и новите медии. София: Институт „Отворено общество“. 59–70. http://www.selmira.net/sites/selmira.net/files/resources/novite%20mladi%20final.pdf

Воденичаров П., Б. Гюров. 1997. Шепот в кабела – #BULGARIA, #SERBIA (Истории, имена, идентичности, общества в Интернет). Балканистичен форум 2

Кирова, Людмила. 2002. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. Проблеми на социолингвистиката 7. 100-110. http://liternet.bg/publish3/lkirova/gamers.htm

Кирова, Людмила. 2004. Особености на чат-разговора. Проблеми на българската разговорна реч 6. 113-124. http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm

Кирова, Людмила. 2008. Българските виртуални общности. ЛитерНет 5 (102). http://liternet.bg/publish3/lkirova/virtualni.htm

Кьосев, Александър. 2000. Виртуални общности срещу въобращаеми общности. Празници. Четене. Бъбрене. Литературна мисъл 1. 8-29. http://liternet.bg/publish4/akiossev/virtualni.htm.

Петкова, Дияна. 2001. Homo Ludens в епохата на Интернет. Ние 7-8. http://members.tripod.com/nie_monthly/nie78_01/ludens.htm.

Спасов, Орлин. 2001. От политиката до гражданите. В: Георги Лозанов, Орлин Спасов, Росен Янков (съст.), 24 часа – Вестникът. София: Труд. 89-101.

Тодорова Биляна. 2007. Чатът, без който (не) можем. Балканистичен форум 1-3. 288-292.

Тодорова, Биляна. 2009. Езикът във форумите за майки в социално-семиотична перспектива. В Юбилеен сборник на Филологическия факултет, Благоевград.

Трендафилов, Владимир. 2001. Погледи към публиката. В: Георги Лозанов, Орлин Спасов, Росен Янков (съст.), 24 часа – Вестникът. София: Труд. 147-156.

Eggins, Suzanne, Jim Martin. 1997. Genres and Registers of Discourse. In Teun A. van Dijk (ed.), Discourse as Structure and Process (Discourse Studies: A Multidisciplinary Introduction) Vol. 1. SAGE.

Halliday M.A.K., R. Hasan. 1990. Language, Context and Text: Aspects of Language in a Social – Semiotic Perspective. Oxford Univ. Press.

За автора / About the Author

Доктор Биляна Тодорова е гл. ас. във Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Преподава Морфология, Синтаксис, Стилистика, Лингвистика на текста, Правопис и правоговор.

Електронен адрес / E-mail: b_stoianova[at]hotmail[dot]com