Skip to content Skip to navigation

Евтимова, Андреана. Невербалната комуникация в телевизията.

Евтимова, Андреана. Невербалната комуникация в телевизията. Психолингвистична и семантична перспектива. София: ИК "Сема РШ", 2002. ISBN 954-8021-15-3, 138 с. (Библиотека Verba Magistri).

Красимира Петрова (Софийски университет)

 

Андреана Ефтимова, доктор по общо и сравнително езикознание (психолингвистика), е сред водещите специалисти по невербална комуникация, на фона на по-широките й интереси в областта на психо-, социо-, текстолингвистиката, теорията на масовите комуникации, обучението по роден и чужд език, семиотиката. Предложената книга е значително подобрено и актуализирано научно изследване на "Невербални (паралингвистични) средства в публицистичните телевизионни предавания" (защитена през 2000 г. дисертация).

В работата се изследват невербалните (паралингвистичните) средства в публицистични телевизонни програми на български език, и по-конкретно, паралингвистичните кинетични средства (според Колшанский 1974: 2), включващи жестове, мимики и телодвижения, които са част от вербалното съобщение и са свързани с речевото взаимодействие, компенсират или синхронизират вербалното изказване като задължително са включени в израза [с.7]. В увод, три глави и заключение се разглеждат обекта, теоретичните постановки, методологически проблеми, различни аспекти на проявление на невербалните (паралингвистичните) средства. Изложението е изключително стегнато, точно, информативно, евристично-оригинално, интегриращо най-новите световни постижения в областта.

Анализът на паралингвистичните средства в телевизионното общуване и по-конкретно в телевизионните публицистични програми е полезен за широк кръг от журналисти, филолози, семиотици и др. [ с.7-12]. Отчитайки интердисциплинарността на изследвания обект при избора на подхода авторката се спира на психолингвистичния заради неговата мултидисциплинарност. Интегрират се постиженията за изследване на невербалната комуникация в българската речева практика и най-новите изследвания на чужди автори. От една страна се разглеждат невербалните средства като част от вербалното съобщение и като самостоятелна семиотична система, а от друга спецификата на масмедийната комуникация и телевизионната публицистика като психолингвистичен феномен [с.13-38]. Методологически проблеми обхващат както методите на изследване, на събиране и описание на материала, техническите параметри на описанието, така и психологическите аспекти на взаимодействието в телевизионните публицистични предавания [с.39-50]. Аспектите на проявление на невербалните (паралингвистичните) средства се описват въз основа на теоретичната предпоставка, че паралингвистичните средства са функционално подчинена подсистема на езиковата система, следователно, съществува изоморфизъм между невербалните елементи и вербалните синтактични отношения [с.51]. Паралингвистичните средства функционират в рамките на различни видове и прояви на текста, наблюдава се синонимия, полисемия, омонимия [с.51-74]. Следвайки класификацията на Ч.Пърс, паралингвистичните средства се разделят на индекси, икони и символи [с.75-83]. Анализират се прагматичните аспекти и комуникативните задачи на речевата продукция и възприемане. Принос на авторката е разработването на характеристиките и специфичните условия на функциониране на невербалния идиолект, както и конкретният му анализ за наши известни телевизионни журналисти, използването и пародирането на индивидуалните паралингвистични средства в хумористични предавания.

В заключението се обобщават наблюденията в три групи в зависимост от синтактичните, прагматическите и семантичните закономерности при употребата на паралингвистичните средства. Сред изводите [с.130-132 ] има наблюдения за високата паралингвистична синонимия, полисемия и омонимия в публицистичните предавания. Очертават се семантичните полета на думите, съпроводени от едни и същи или различни кинеми. Като цяло публицистичните предавания се характеризират с минимална паралингвистична намеса [с.130], като подробно са разгледани психо- и социолингвистичните фактори, които обуславят това заключение. Определени са стилистичните и експресивни характеристики на разглежданите елементи. Дават се насоки за подобряването на въздействието чрез използването на паралингвистичните елементи в телевизионните публицистични предавания.

Богатата и широкообхватна съвременна библиография на няколко езика е полезна за всички интересуващи се. Обсъждането на проблемите в студентска аудитория предизвиква интерес и разработката на курсови и дипломни работи с опора на теоретичните и методически наблюдения в представената монография.

Автор

Красимира Петрова, Катедра по руски език, каб. 126, тел. 9308 306 (email)