Skip to content Skip to navigation

Руски електронни литературни проекти

Руски електронни литературни проекти1

Ренета Божанкова

(Софийски университет "Св. Климент Охридски", Факултет по славянски филологии)

Вече повече от десетилетие присъстваме, наблюдаваме, участваме в глобален процес, който може да се дефинира като дигиталното преоформяне на нашата култура в киберкултура, която е създадената от киберобщността и за нея, но би могла да се разглежда и като специфична среда за съществуване на културата на информационното общество изобщо. Киберкултурата е най-пряко свързана с компютърно моделираната виртуална реалност, която на свой ред е най-предсказваната новооткрита територия в постмодерната география – един нов Нов свят, обещаващ дразнещи въображението неограничени възможности. Много от ранните идеи на Мрежата са вече митове, лежащи в основата на този нов свят, предзадавайки го, но не представлявайки вече (ако изобщо някога са били) актуална реалност. Първи сред тях са свободата, мислена като компенсация спрямо реалността, включително и като целенасочено практикувано бягство (тази свобода, разбира се, е илюзорна, защото всъщност са налице властови намеси от нов тип; в този смисъл Мрежата не е средството за постигане на свобода, а стъпало към всеподнадзорността – всичко влязло зад екрана е контролируемо, а извън капана остава само една мишка), и равенството, въплъщавано от peer to peer стратегията като доминанта (дали отново не илюзорна) на Интернет. По повод равенството трябва да кажем, че едва ли е случайно съвпадение, че Артурианският мит е в основата на назоваването на тази стратегия, както и на творенията на Дж.Р.Р. Толкин, любими на първите “мрежови” хора; не можем да пропуснем в тази връзка и утопичния компонент във идеологията на виртуалния свят, но колкото по-видимо и осезаемо идеята се въплъщава, толкова по-далеч остава патосът на проекта; и още нещо в същия ракурс – почти всяка нова религия, всяка алтернатива на съществуващото идва с обещание за равенството, Интернет не прави изключение, но както може да бъде прочетено в многобройните изследвания на въпроса, той всъщност вече генерира неравенство извън потребителската общност, пък и в нея самата има достатъчно отчетливо диференциране на основата на компетентността; и един последен линк ккъм горното – сигурно не е случайно, че след окончателното изчерпване на потенциала на търпение–очакване за осъществяване на комунистическия проект за равенство, в Мрежата бе заложен следващият експеримент. Друг ранен интернет-мит е този за пионерското усвояване/колонизиране на новите територии, метафора, родена в американската теория и критика на киберкултурата [дали руският й вариант би бил „прозорец към Европа“, с корекция на амбициите на Петър Първи – „прозорец към света“, подкрепяна от Windows доминацията]. Тази нова култура има своето научно осветляване, което е центрирано върху общуването и новите човешки обединения он-лайн, върху поведението, мултиплицираните идентичности, нет-етикета, говоренето и творчеството в глобалната Мрежа и е осъществявано от киберкултурологията. Текстовете на киберкултурата на свой ред са обект на филологията, чието име обаче казва достатъчно много, за да бъде префиксирано и доуточнявано, което едва ли би донесло много при проблематичното й положение в хуманитаристиката от началото на ХХІ век. Поради възрастта си филологията е доста по-малко склонна към възторзи от потенциала на електронната художествена словесност, по-скоро я разглежда като още една езикова среда, подвластна на познатите риторически практики, но и създаваща нови; повлияна, но и влияеща на оф-лайн езиковите процеси, включително и творчески.

В дигиталния дискурс, сред текстовете на киберкулурата, има достатъчно много, принадлежащи на литературата и придобили нова – електронна форма на достъпност, както и такива, които се създават в Мрежата, използвайки многообразието от възможности на хипертекста и хипермедията.

Вливането на старото съдържание в новите форми на технологиите (и пословицата се модифицира – старо вино в нови мехове, дали това е добре?) се осъществява всеки миг пред очите ни легитимирано като един опит за съхраняване на културното наследство, но доколко това е резултатен (и също така смислен) процес може да се спори, доколко е налице съвместимост – също, защото дигитализираната класика е информационен ресурс, а не литература. Все пак новата медия генерира и своите нови форми – виртуалното изкуство, в рамките на което могат да се разглеждат и литературните проекти. Те са по-скоро преходно образование , напълно адекватно на преходния период към дигитална култура, в който се намираме, както се твърди с различни аргументи и основания. Впрочем, динамиката на промяната е такава, че преди този период да завърши и да се окажем в киберкултурата, може да е започнал нов преход към друга, също качествено различна медия с доминантно значение за човешката цивилизация (мобилната комуникация и информация е само една от алтернативите). Оптимизмът ни позволява да мислим, че словесното изкуство ще оцелее отново2, както това се случваше в скоростния век на модернизма, независимо от появата на киното, видеото, електронните медии. Нещо повече, новите възможности отключват човешкия стремеж към творчество и всички са не само потребители, но и потенциални автори на дигитални творби. При бързо придобитата електронна грамотност мнозина са с усещането, че могат да създават произведения на нет-арт, на мястото на графоманията възниква криейтъромания, но както преди, така и сега е важно не само да знаеш как, но и да има какво да кажеш на света.

Ще се спрем върху някои особености на електронната култура и главно литература, като направим уточнението, че някои от тях са констатиране на реалности, а други са по-скоро опит за прогностика. И разбира се единствено в паралел със съществуващата печатна литература могат да се разграничат и дефинират чертите на електронната или кибер-литератуата, или техно-литературата. Впрочем, никой от тези термини не е по-добър от другия, както не би бил и “виртуална” литература, тъй като е плеонастично назоваване на едно и също – литературата винаги е създавала виртуални, възможни светове, в това че и технологията най-сетне ги генерира няма нищо толкова удивително. Но феноменът, върху който разсъждаваме все пак е свързан с последната, зависим е от нея, нещо повече – придобил е кентаврически черти, каквито не могат да бъдат присъщи на книжната литература. Именно при съпоставката възникват редица въпроси, които могат да получат поне частично осветляване при разглеждането на темата за електронните литературни проекти. Сред въпросите приоритетен е този доколко съществуват вече две литератури – електронна и книжна или всичко може да бъде сведено до наличие на различни носители или прин�сители на съобщението. Ако приемем, че става дума за две форми на литература – книжна и електронна трябва да анализираме в какви точно отношения влизат те – дали са интегрирани, взаимно допълващи и коригиращи се, дали са конкурентни. Дигитализацията на литературата поражда специфични проблеми като този за обратимостта, превъплътимостта на книгата в електронен текст и обратно и за последиците от смяната на средата на възникване и възприемане на текста. Тези последици могат да се проследят и в трите пункта на комуникационната верига. Забележимо се променя статутът на автора в Интернет, като заедно с традиционното авторство наблюдаваме варианти на подвижен, имперсонален, колективен автор, на он-лайн авторски идентичности и пр. Читателят на свой ред повишава в степени рецептивната си активност, нещо повече, той има достъп до творческия процес в редица случаи, а в други от особена важност е фактът на скоростната и непосредствена (мейл и форум) читателска реакция, която предпоставя създаването и продължаването на произведения, регулирани от вкуса на адресата. Следователно в художествената творба могат да се очакват включително и структурни изменения, които да повлияят на такива иманентни процеси като модификация в жанровата система или смяна на стиловите доминанти. Още по-специфичен проблем при сравняването на книжната и електронната литература е този за осезаемостта и обозримостта, поне материална на книгата. Един електронен роман е по-неподвластен на сетивата ни и контактът ни с него е от различен тип, но жалбата за необозримостта на кибер-литературата е основана на все още непроменените ни привички да мислим в страници, а не в килобайти.

Стеснявайки постепенно обхвата на проблематиката преминаваме към въпроса за литературния процес3 в Мрежата и за съотнасянето му с този извън нея. Активният денонощен литературен живот в Мрежата дава основания да се очаква и аналогичен литературен процес , който има поне две съществени отлики от off-line процеса – глобалност, детерминираща особеностите на националните процеси и децентрираност на литературното пространство, дължаща се на паяжинните връзки. Впрочем, последиците от хипертекстовата архитектура на виртуалната среда са особено осезаеми именно при проектите, които се опитват да използват във все по-голяма степен потенциала на тази архитектура и на мултимедията.

Това несъмнено е една от най-съществените страни на феномена на електронния литературен проект, който видян в контекста на модата на проектите на границата между ХХ и ХХІ век предизвиква скептичност, подозрение, но интерпретиран в рамките на киберкултурата основателно претендира не само за позицията на категория в литературните конкурси, но и за статут на мета-жанрово образование (дали не по-скоро квази-жанрово такова) или дори за нов тип синтетично творчество. По-склонни сме да приемем първото не поради естествена предпазливост, а заради възможността да се търси чрез него именно литературния контекст с неговите актуалности и континуитет.

Определено при възникването на интернет литературните проекти влияние имат характеристиките на постмодерната ситуация – децентрираните цялости, разрояването на наративите, фрагментарността, проблематизирането на авторската инстанция и апелът към интерактивни практики. Не по малко важен е ранно постмодернистичния опит на концептуализма, при който именно проектът, концептът за творбата получава статута на същностната творческа дейност и творчески продукт едновременно. Финалната реализация е въпрос на време и е работа за строители, не за архитекти. Концептуализмът също така, бидейки част от постмодернистичното културно развитие, осъществява ПМ директива “всичко е текст”, затова и концептите най-често са словесни формулировки на творческата идея, каквото и да е изкуството, в което тя би могла да получи плът. Електронният литературен проект, опиращ се на основата и на този опит, е именно изказано намерение, достигнало различни степени на осъществяване, които могат да се наблюдават в Интернет: нововъзникнали или по-скоро нововъзникващи, тъй като във всеки момент картата на Мрежата е различна) www.topos.ru; www.opushka.spb.ru ; завършени (най-често такива с точна формулировка и цел); отворени и перманентни – огромната част от наблюдаваните проекти; и проекти–реликти – изоставени, недовършени или неактуализирани, които са обект на археологията на Мрежата.

И все пак, може ли литературата да съществува във вид на проект? Както е известно, дигиталното литературно присъствие започва именно с проект – проектът Гутенберг, задал модуса но това, което обсъждаме – http://www.gutenberg.net и последван от множество други, малък списък от които може да бъде намерен на адрес http://www.lysator.liu.se/runeberg/admin/foreign.html. От друга страна, проект е всяко намерение, начинание, целящо осъществяване и, разбира се, нуждаещо се от финансиране. Очевидно употребата на “проект” обозначава тенденцията за прагматично срещане на духовността, науката, парите и разсредоточената власт4. Търсенето на значенията на “проект” в най-активните в Интернет и важни за нашия обект съвременни езици, дава следните сумарни резултати: замислям, хвърлям светлина/сянка върху, проектирам, обективно представям, конкретизирам, изпъквам, издавам се напред; думата обаче влиза и в изрази със значение “влагам идеите си в”, “пренасям се в миналото”, “вживява се, пренасям своите чувства върху другиго, приписвам ги другиму, както и чужди върху себе си”. Всичко това са практики на Мрежата и оправдания за назоваването на типа/жанра творчество и организация на определен сбор от компоненти не иначе, а именно проект. Т.е. филологическото вчитане в думата ни дава достатъчно основания да наречем разглеждания феномен “проект”, независимо от това колко преупотребена е тази дума и колко често служи тя за назоваване на неща, които имат заглавие, но нямат собствено име.

Ще проследим развитието на тази форма на присъствие на литературата в Интернет, обхождайки територията която носи странни имена като рулинет, сетература или ceterатура, т.е. руска литературна мрежа и мрежова литература, две думи - междуезикова игра, типични за говора на населяващите виртуалното. Електронното съществуване на руската литература и по-специално проектите с техния информационен и креативен потенциал, изобщо представляват особен интерес, тъй като позволяват да се проследи еволюцията на процесите в някога назоваващата се “най-четяща страна на света” и отличаваща се с литературоцентричен модел на културата. Интернет литературата е важна за Русия и поради нейните мащаби – прекомерно оптмистично е да се каже, че културна периферия вече няма, но също така е вярно, че Владивосток, Петербург, Новосибирск, Москва и град Северск, Томска област участват активно и в значителен смисъл равноправно в този процес. Има още един фактор, мотивиращ интереса към електронната руска литература – това е разселването в края на ХХ век на значителни маси рускоезично население, на което езикът и културата все още създават чувство за общност; ето защо принадлежащите и към т.нар. “близка чужбина” и към поредната емигрантска вълна търсят уюта и познатостта на своето в Интернет, включително литературния.

Понятието “проект” от години се асоциира в руската електронна култура с нова форма на организация на художествено творчество, присъствието й е дотолкова осезаемо, че през 2000 година една от най-престижните в Русия литературни награди Малък Букър бе дадена за литературен електронен проект. Трябва да се поясни, че Букър се присъжда за роман, а “малкият формат” – за по-специфични форми на словесно изкуство (например през 1999 - за малки прозаични форми, а през 2002 – за превод от английски език). През 2000 са номинирани 53 проекта, като наградата получава “ЮРЯТИН" пермский фонд развития культуры 5 ”, но за жалост последните новини на сайта на този проект са от 2001 г., при все че ресурсите му са достъпни и в момента.

Легитимиращата роля на тази награда е от особено значение за утвърждаването на разглеждания жанр на електронната литература, но едновременно с това е интересно да се види и ролята на персоналния авторитет, какъвто например е този на Григорий Чхартишвили, за когото, по думите на Л.Рубинщайн, “единица литературна дейност е не толкова текстът, колкото проектът”. Той е “човек на проекта, съчинил писателя Борис Акунин, който съчинява тези текстове, които той съчинява”. И в които, да добавим, действа вече добре познатият и у нас детектив Ераст Фандорин6 . Чхартишвили смята, че като професионален литератор (той е специалист по японска литература и преводач) работата в режим “проект” му е напълно свойствена, затова редом с огромните книжни тиражи на романите и повестите му съществуват и електронните страници www.akunin.ru и www.fandorin.ru, която дори съобщи преди време за кастинг на актьори за бъдещата електронна книга «Приключения Эраста Фандорина»7.

В руската електронна култура има поне още един човек-проект и това е М.Епщайн, създател на ИнтеЛнет 8, Веер будущностей. Техно-гуманитарный вестник (http://veer.info/), Дар слова. Еженедельный лексикон (http://www.russ.ru/antolog/intelnet/dar0.html ), Книга Книг - энциклопедия альтернативных идей и антология избранных текстов (http://www.russ.ru/antolog/intelnet/kniga_knig.html ).

Това са само някои от примерите в двата полюса (публичната преценка и персоналното намерение и изява) на интересуващото ни явление, но те съгласувано говорят за неговата значимост и основателност на интерпретацията. Що се отнася до емпиричния материал, той също е предостатъчен, нещо повече, дори ни изправя пред проблема за информационното пренасищане и актуалния излишък. Толкова по-съществен се оказва друг въпрос за принципите и стратегиите на селекция на литературните творби в Мрежата, както и този за класификациите и класациите. Последните във вид на конкурси, рейтинги, Награда на Името на… са сходни с оф-лайн практиките, и при тях, както навсякъде в Интернет комерсиализацията набира сила, но съществуват и класации на електронната литература, които обглеждат именно вътрешномрежовия процес – такива са Тенета, Анти-Тенета, Улов, Арт-Лито, Рейтинг литературных сайтов. Той впрочем сам е номиниран като литературен проект и участва в споменатия Малък Букър. Основната идея на Рейтинга на литературните сайтове е формулирана така: “Налице е необходимост от широкомащабна експертна оценка на руската литература в Интернет. В същото време е очевидна трудността да се подлагат на тази оценка текстове или автори: количеството им е абсолютно необозримо. Налагащият се извод е – експертиза на сайтовете: един мрежов литературен проект с висока репутация е може да гарантира качеството на новите, появяващи се на него текстове. Освен това изглежда правилно и важно да се стимулират авторите, които се стремят да публикуват свои творби в Интренет да сътрудничат с водещите сайтове, като с тази цел бъдат подбрани и отличени от експерти.”9

Що се отнася до класификациите на електронната литература и по-специално на проектите в нея, трябва да се признае, че част от тези класификации са по скоро наукообразни, какъвто за жалост може да се окаже и обзорът им, който предстои да направим, и алтернативата, която може да се предложи. Впрочем, въпрос на зоркост или преднамереност е да се види в натурата, стихията и хаоса система и структура.

И така, една от възможните класификации представя Конкурсът на руската мрежова литература “Теньота” (тенёта - мрежа за лов на животни; същото, като паяжина – областна и диалектна дума), където един от разделите е назован “Мрежови литературни проекти” Освен тази класификация, разграничаваща кибер-практики и поставяща проекта наистина в позицията на мета-жанр, можем да изведем и други по-уедрени разграничения като монотематични и политематични литературни проекти.

http://literature.gothic.ru/main.htm), “Танкетка” на Алексей Верницки, който, анализирайки широкия интерес в Интернет към японската поезия и към такива форми като танка, ренга, хайку, предлага един доста по-близък до руското светоусещане жанр, наречен “танкетка”. Проектът се нарича “Два стиха, шест срички”, като освен обозначеното в заглавието му, има още правила за създаване на “танкетка” – разположение на сричките 2/4 или 3/3, не повече от 5 думи, неупотребяване на препинателни знаци. Танкетката, според инициатора на проекта, има своя философия и структура, които я приближават най-вече към медитацията и молитвата. 10

 

Като политематичен литературен проект би могъл (макар и с известни колебания) да се категоризира разработваният от Сазонов klassika.ru, който освен основния корпус от образцови произведения на литературата на миналото, управлява още няколко ясно назовани сайта: Стихи.ru, Проза.ru, Хи-Хи.ru, Рукомос, Пиитер, Библиотека Комарова, Голубая Стихия. Проектът е мащабен, съдържа форми както класация-рейтинг, случайно произведение – предложение на сайта към неориентирания или към пре-челия читател, контакт с авторите на новопубликувани литературни творби, онлайн конференция “Свобода на словото”, дори уроци по стихосложение за начинаещи и възможности за подготвяне и изпращане на поетически картички.11

Освен моно- и политематични проекти има и такива, които бихме могли да определим като макропроекти с особен, подобен на куклите матрьошки строеж. Това са проекти, които постепенно са се разраснали чрез възникване на нови, вътреразположени по-частни проекти или са погълнали други, вече започнали разработване, но по някаква причина отказващи се от самостоятелно съществуване. Пример може да бъде проектът Сетевая словесность, някои от чиито по-малки подразделения представяме тук и отделно. Сетевая словесность (http://www.litera.ru/slova/index.html) поддържа и раздел “Специални проекти”, включващ: Литеросфера; Книжная полка; Колонка Читателя; Наши авторы в переводах; Платформа; Сад расходящихся хокку; Антология русских хайку; Конкурсы; Тарту 1980-х; Мемориал-2000; Цитотрон. От подобен тип е и проектът на Макс Фрай .

Приемлив е и друг разделителен принцип - единичната или двойната реализация на проекта – само в Интернет или в книжна и електронна версия паралелно. Такъв пример е “ЛИТО им. Стерна”, отдавнашно литературно обединение, определящо себе като “едно от най-популярните и известни места в рускоезичния литературен Интернет. В него към днешна дата има повече от 70 участника, които живеят в 14 страни на света, включително и и в Близката Чужбина”12 . Фунционира Библиотека на участниците, страници на участниците, хроника на живота на ЛИТО с офф-лайн срещите, както и форум за обсъждане на новите текстове с две “площадки” – Прозаическая и Поэтическая обсуждалка (http://www.lito.spb.ru/fr.html).

Възможна е и още една класификация – тематична, базирана върху представите от до-дигиталната епоха, но може би именно затова по-работеща, защото както се твърди в едно изследване за естетиката на киберпространството “ние не можем да забравяме, че това са едни нови светове на човешкото самоизразяване и че докато хората продължават да съществуват отвъд екрана, тяхното изкуство ще продължава да изказва, отразява и действа на базата именно на това съществуване.” 13 Една класификация на електронните литературни проекти, визираща както традиционните разграничения в литературата и науката за нея, така и актуалните практики, чиято динамичност се диктува от растящата скорост на обмен на информация, би могла да изглежда така:

1. Литературно-исторически проекти – дигитализирана класика.14 Те на свой ред могат да бъдат хронологично обособявани, да бъдат тематични или персонални Проблемът за това, как класиката е представяна от електронните проекти, може да бъде видян, например, в конкретното пречупване на темата Достоевски в Интернет. Творчеството на руския писател изцяло и многоезично е представено в Мрежата, като става дума за стотици библиотеки и литературни проекти, побрали текстовете на европейския канон в традиционно, имитиращо книжната култура филигранно рамкиране или, в други случаи, в радикално нова форма. Хипертекстовата архитектура на виртуалния свят в значителна степен е виртуално съотносима с многогласието в произведенията на Достоевски, в резултат на което може да се допусне, че ще има висока степен на адекватност на реакциите на читателите-потребители, привикнали с хипертекстовата организация на информацията и принципите на селекция, произтичащи от нея. Мрежата визуализира представата за художественото произведение като открита система с неограничен брой връзки, което на свой ред създава условия за нелинейно движение-четене и асоциира редица допълнителни спрямо базовия/каноничния текст равнища. Възниква обаче въпросът доколко текстовете на Достоевски са тъждествени в книжно-библиотечната и в електронната си версии и съответно доколко е тъждествено възприемането им от двата типа читатели, принадлежащи към “хартиената” и към кибер културата. Увеличението на видовете рецептивна активност електронната литература в резултат от прилагането на възможностите на невербалните средства при създаването на максимално наситено поле на хипервръзките – текстови (литературни и интерпертативни), аудио и видео целенасочено се използва от създателите на проекти, посветени на творчеството на класика.15 Интересно е обаче да се проследи до каква степен глобализираният, цифрован Достоевски е съотносим с единствено с руската култура или вече той, както и всички автори от т.нар. Европейски Канон, се възприемат като общо преддигитално минало в условията на тройна извънпоставеност на читателите – спрямо епохата на писателя, спрямо територията (и националния език на Русия) и спрямо изходната реалност. Ала “емигриралите” в Интернет именно чрез образцовите текстове в литературата се приобщават към онези реалности, които не са заварили или които са изгубили, и към онази система от ценности, която е опора на света, създал Мрежата. Може да се види и друго, особено присъствие на класика Достоевски в Мрежата, породено вече от киберкултурата, каквото е Индустриално-готическото Арт-движение Достоевский, което, според собственото си определяне, „прокарва пътя към Нова Красота, въвличайки в орбитата си всички видове изкуство, събирайки ги в едно чрез “мистериален синтез“.16

2. Проекти, представящи съвременната литература или съучастващи в създаването й – най -актуалното от нея преминава в Мрежата, съсъществува с нея, промоцира се чрез нея – Пелевин, Акунин, Ордена на куртуазните маниеристи (http://www.okm.ru).

3. Чуждата литература в руски проекти също представлява интерес, пример за което е проекта на М.Визел за хипертекстово представяне на романа на И.Калвино “Невидимите градове”.

4. Кибер-литература - сетература в руски вариант, при която е възможно да се направи вътрешно разграничение на авторски, колективни проекти. Сред колективните най-забележима е Кибература в litera.ru — (http://www.litera.ru/slova/kiberatura/index.htm).

5. Литературно-теоретически – Рутения (http://ruthenia.ru/), поддържаща няколко самостоятелни проекта, между които: Фольклор и постфольклор: структура, типология, семиотика (http://www.ruthenia.ru/folklore/), Немзерески (http://ruthenia.ru/nemzer/), Hyperboreos (http://ruthenia.ru/hyperboreos/); Vivos Voco – Зову живых (http://vivovoco.rsl.ru/VIVOVOCO.HTM), Китеж (http://kitezh.onego.ru/).

6. Периодични литературни издания – проекти на онлайн списания, вестници обзори. Имаме предвид и тези, които се създават в Мрежата и съществуват само в нея, и другите проекти, които са виртуални огледала на книжната литературна периодика, побирана от порталал. Сред тях трябва да се отбележи Логос – електронната версия на това философско-литературно списание (http://www.ruthenia.ru/logos/), “Лимб” на Иван Лимб – електронно списание за съвременна поезия по номинация, но всъщност публикуващо и проза и есеистика (http://www.limb.dat.ru/authors/index.shtml); „Периферия“ (Открытый литературный журнал Сергея Томашевского - http://www.kulichki.net/periferia/); „Зеленая лампа“ (Учебный культурологический журнал – http://jgreenlamp.narod.ru/index.htm); Журнальный зал – един мета-проект в «Русский журнал», своеобразна електронна библиотека на всички руски литературин списания (http://magazines.russ.ru/index.html).

7. Смес/Уникати/Marginalia/които могат да бъдат вариант на традиционното “Всякая всячина”, да са дайджестни или наистина периферни като Звериный проект на Илона Гансовская (http://www.hronos.km.ru/text/ru/zver_russ.html) или проектът на Евгений Горний – Чужие слова (http://www.litera.ru/slova/gorny/chslova/show.cgi).

Както е очевидно, може да има и още класификационни типове, и още класификационни принципи, но в съгласие с духа на Мрежата ни се иска да обособим специално един – този на потенциалните, нереализираните проекти, за които всъщност има своебразни банки. Ето една идея, която може да се прибави там - наратив, основан върху маршрута на онлайн пътешественика или на сърфинг параболата. Това би бил проект – представяне на потребителския опит или на секвентните линии на множество еднократни “влизания”. Обикновено не можем, често и не искаме да повтаряме маршрута си, но машините го регистрират, така че той е потенциална дневникова форма, която може да служи на неизброими цели (и несъмнено се използва най-активно, поне с комерсиални и политически намерения) – от регистрация на потребителски интерес и компетентност през психопрофил – личностен и поколенчески, до податливост на манипулация, оценка на артистизъм, вкус към иновации и т.н.

Завършвайки прегледа, който в този си раздел би могъл още дълго пъстро да се стели върху екрана, ще обобщим някои от наблюденията над практиката на литературните проекти в руския Интернет. Като основни характеристики ще посочим: отвореност, наличие на замисъл-проспект; дискретност; динамичност - могат да се проследяват фазите на развитие, в редица случаи може да се влияе и върху концепцията на създателите, почти всички апелират за отзив.; дезавоалират се отделни етапи от творческия процес, които се осъществяват пред очите на читателя-потребител и дори с негово участие; проектите визуализират в максимална за момента степен тезата за художественото произведение като отворена система с безброй входове и изходи. В редица случаи може да се говори за еклектичност, за трудно структуриране, което вероятно се дължи и на факта,че проектът не е колективно, а екипно творчество, авторите са куратори, рекомбинатори на текстове. Но не само създаващият, а и използващият хипертекста превръщат своите интереси и своята цел в организиращ принцип. Така на свой ред възниква въпросът за структурирането на интересите и дефинирането на целите. Именно те са различни при потребителите на Мрежата и на нейните литературни проекти, защото са детерминирани от различен опит, среда и поколение, разбира се.

В прагматичния днешен свят е логично накрая де си зададем въпроса защо, с каква цел се създава и представя литература във виртуалния свят. Отговорът би бил същият като при всяка предишна епоха. Което затваря кръга и ни връща при питането, за нова култура ли става дума или за нова среда и ново средство.

Безспорно е все пак, че технологиите моделират по нов начин човешката творческа активност. Ние проследихме характеристиките само на една от тези форми, при която всяко твърдение е остаряло в момента на изказването си поради динамичността и флуидността на обекта. Едновременно с това, вследствие на литературния характер на тази творческа дейност, е особено осезаема връзката с културната традиция. Проектът обединява в едно, показва на длан слово, образ и звук от миналото, настоящето и бъдещето, но за разлика от постмодернистичните практики, наследени от ХХ век, не налага множествеността и нейерархичността, а позволява да се избира между тях и един свят с нови правила и подреденост.

Бележки / Notes

1. Част от този текст бе представенa като лекция Venia docendi през май 2003 г. във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Темата му обаче не ни поставя пред никакви колебания относно първото издаване – естествено, електронно. (Р.Б.)

2. Все пак се появи и феноменът на SMS-поезията, последвала хайку модата в Интернет.

3. Някои руски обзори отбелязват, че вече и реалният, и виртуалният литературни процеси са повлияни от Интернет, по един или друг начин “минават” оттам като първа публикация, като рекламна кампания, промоция, “обкатка” и “раскрутка” (както казва руският жаргон) на автор или произведение, тенденция, жанр, стил. И в този смисъл е права Ксения Букша като твърди за Интренет “това не е чисто литературен, а по-скоро литературен пазар.” [Митренина, М. Интернет и русский литературный процесс. – Впревые опубликовано в “Русском журнале”, 24.02.2003, <http://www.litera.ru/slova/mitrenina/rlp.html> – дата на достъп 27.07.2004 г.]

4.Даскалов, Р. Изкуството да се прави проект. – в-к “Култура”, бр.23, 28 май 2004, с.5.

5. http://yuryatin.psu.ru – дата на достъп 24.1.2005 г.

6. Рубинштейн, Л. Человек проекта Григорий Чхартишвили Итоги, 18.01.00, <http://www.guelman.ru/culture/reviews/2000-01-22/rubinstein/> – дата на достъп 24.1.2005 г.

7. <http://www.fandorin.ru/muses/cdbook/index.html> – дата на достъп 24.1.2005 г.

8.“Междукултурно и междудисциплинарно общество за създаване и разпространение на нови идеи и интелектуални движения чрез електронното пространство. ИнтелНет е най-старият интелектуален проект в руската мрежа и първото интерактивно устройство в областта на обмена и регистрацията на хуманитарни идеи в англоезичния Интернет, за което бе удостоен с наградата на Лондонския институт за социални изобретения за 1995.” (<http://www.emory.edu/INTELNET/rus_ukaz.html> – дата на достъп 24.1.2005 г.)

9. <http://rating.rinet.ru/project.html> – дата на достъп 24.1.2005 г.

10. <www.litera.ru/slova/26> – дата на достъп 24.1.2005 г.

11. <http://www.proza.ru/about/> – дата на достъп 24.1.2005 г.

12. http://www.lito/ru/members.html – дата на достъп 29.7.2004 г.

13. Holtzman, S. Digital Mosaics: The Aesthetics of Cyberspace. New York: Touchstone Books, 1998. Reviewer Kevin Moist, RCCS - http://www.com.washington.edu/rccs/bookinfo.asp?ReviewID=234&BookID=196 – дата на достъп 1/24/2005.

14. Вж. също: Божанкова, Р. Литературна класика и интернет-култура. (Подстъпи към виртуалния музей на думите). – Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Петко Троев. С., 2002. Bozhankova, R. Culturological Aspects of the Digitization of Slavic Classical Literatures. In: Computational Approaches to the Study of Early and Modern Slavic Languages and Texts. Sofia: Boyan Penev Publ. House, 2003.

15. Полное собрание сочинений Федора Михайловича Достоевского – <http://www.magister.msk.ru/library/dostoevs/dostoevs.htm/library.htm>; 2001-2004 Литературно-мемориальный музей Ф.М. Достоевского – <www.md.spb.ru/?page_id=10>; Библиотека Комарова. Ф.М.Достоевский – <http://ilibrary.ru/author/dostoevski/index.html> – дата на достъп 31.07.2004г..

16. <http://www.zhurnal.ru/music/dstvsk/movement.htm> – дата на достъп 24.1.2005 г.

Aвторката

Доц. д-р Ренета Божанкова преподава руска литература от ХХ в., съвре
-- --------------------------------------------------------менна руска литература, киберкултура и електронна литература в СУ “Св. Климент Охридски”.

Катедра по руска литература, Факултет по славянски филологии
email: vankova@slav.uni-sofia.bg