Skip to content Skip to navigation

Климентови четения 2005

Климентови четения 2005

Мари Цанкова, Татяна Плачкова

(Софийски университет "Св. Климент Охридски", Факултет по славянски филологии)

На 22.11.2005 г. по случай патронния празник на СУ „ Св. Климент Охридски“ се проведоха за шести пореден път Климентовите четения за млади изследователи, на които студенти и докторанти представиха своите търсения в областта на старобългаристиката. Конференцията беше организирана от Катедрата по кирилометодиевистика във Факултета по славянски филологии. Темите на докладите представиха критичен поглед върху различни проблеми и оригинални опити за решения.

Конференцията беше открита с приветствени думи от заместник-декан доц. Маргарита Младенова и от проф. Искра Христова, ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика. Първото заседание, под председателството на ас. Димитър Пеев, включваше четири доклада. Първият разглеждаше “Синтагми с дислоцирани съприлежащи части в агиографските и омилетични произведения на св. патриарх Евтимий“. Екатерина Панчева (докторант на чл. кор. проф. дфн Иван Добрев) представи задълбочено изследване върху възможностите за разделяне и вмъкване на различни части на речта между определяемо и определител в творбите на св. патриарх Евтимий Търновски и направи извод за специфичното за фразата на търновския патриарх в сравнение с по-ранната епоха. Вторият доклад, на Явор Милтенов (докторант на проф. дфн Татяна Славова), „Историческите свидетелства за славяните в Диалозите на Псевдо-Кесарий“, показа как Псевдо-Кесарий разделя племенните групи в своите Диалози по географски принцип и прилага при описанието им познати нему митове, които се откриват и в други извори. Третият доклад с автор Цветомира Тошкина (магистър с научен ръководител проф. Климентина Иванова) съпостави два превода от българското Средновековие на Словото за Рождество Богородично от Йоан Дамаскин. Последен от първото заседание беше Андрей Бобев (докторант на ст. н. Лора Тасева от Кирилометодиевия научен център) постави въпроса “Албанци ли са албанците?“, впускайки се в изследване на произхода на т.нар (от него) агвански букви – тяхното използване, влияние и разчитане.

Второто заседание на Климентовите четения, под ръководството на ас. Венета Славова, обедини три доклада. Албена Малчева (Асоциация “Онгъл”) в доклада си „Прецизната наука (бележки за обективността на изворовия материал)“ защити тезата, че различният изворов материал се нуждае от различен подход при анализирането си и прехвърлянето на един метод към коренно различна система би могло да опорочи изследването. Вяра Калфина (Класическа филология, СУ “Св. Климент Охридски”) говори за мотива за вкаменяването, като съпостави материал от антични извори и теренни проучвания у нас. Ива Трифонова (докторантка на проф. Искра Христова, Катедрата по кирилометодиевистика) и Цветелина Димитрова (докторантка в Института за фолклор, БАН) представиха доклада „Апокалиптични мотиви във фолклорни баладни текстове“, търсейки аналогии между образността в Апокалипсиса и в българските народни вярвания и предания.

Третото заседание под председателството на Ива Трифонова обедини най-младите участници в конференцията. Пръв Иво Янев (магистърска програма “Старобългаристиката в контекста на византийската книжовност) говори за „Историческо развитие на преждеосвещената литургия”. Той разгледа зараждането и развитието на Евхаристията и възникването на византийския богослужебен чин, обяснявайки причините за появата на Преждеосвещената литургия. Той говори за преждеосвещените литургии на св. ап. Марк, на св. ап. Яков, при сирояковитите и чина на „Изобразителните” и за различни теории за авторството на Преждеосвещената литургия. Така също авторът описва употреби на Преждеосвещената литургия в случаи, като венчание, коронясване на император и побратимяване.

Участие в последното, трето заседание взеха и студентите Велимира Иванова и Николай Матеев. Велимира Иванова представи доклад на тема „Презвитер Козма на фона на полемичната литература“, като сравни полемическата стратегия на презвитер Козма с ораторското изкуство на Черноризец Храбър, Петър Черноризец и св. Константин-Кирил Философ. Докладът на Николай Матев бе озаглавен „Как Йоан Екзарх чете Василий Велики“. Студентът установи междутекстовите връзки и се съсредоточи върху стилистичните фигури и строфи и на космогоничните идеи за сътворяването на света и човека.

Авторките

Мари Цанкова и Татяна Плачкова са магистрантки в програмата "Старобългаристика" на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски"