Многократните преводи в Южнославянското средновековие

Диана Атанасова

(Софийски университет "Св. Климент Охридски", факултет по славянски филологии)

През 2005 г. сякаш в опровержение на все по-отчетливо налагащата се в публичното пространство идея, че е дошъл краят на хуманитарните науки, респективно на славистиката, в България се състояха няколко международни научни палеославистични конференции. Началото бе поставено от ежегодните Кирило-Методиеви четения на Катедрата по Кирилометодиевистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Тази година те отбелязаха своя 25 юбилей. Четенията, на които членовете на Катедрата по Кирилометодиевистика се събират, за да споделят научните си разработки и изследвания, да обменят опит и идеи, тази година се състояха в рамките на два дена (9-10 май 2005) с участието на чуждестранни изследователи-слависти. Част от научния форум бяха и двете публични лекции на проф. Красимир Станчев от Трети Римски Университет, посветени на българските католици и тяхната книжнина през Средновековието – тема, която все още е слабо проучена и един от най-задълбочените й изследователи е именно проф. Станчев.

Съвсем на прага на академичната година (28 септември – 2 октомври 2005 г.), като завършек на цикъла от палеославистични форуми, Кирило-Методиевият Научен Център (София) отпразнува 25-годишнината от създаването си с голяма международна научна конференция на тема „Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през IX – X век“. Конференцията се радваше на изключителен интерес. Участниците в нея бяха международно признати слависти не само от славянските страни – България, Русия, Сърбия, Чехия, Полша, но и от Австрия, Белгия, Италия, Норвегия, Гърция, Великобритания, Израел, САЩ.

Преди това обаче, през ту горещите, ту дъждовни дни на юли (7 – 9 юли 2005 г.), макар и във ваканционно настроение вече, медиевистите-слависти имаха възможността да се насладят на перфектно организирания научен форум, посветен на една на пръв поглед обозрима и тясна научна област, а именно „Многократните преводи в Южнославянското средновековие“. В хода на конференцията обаче се видя, че проблемът за преводите е многоаспектен и възможните подходи към него са многобройни. Въпреки това, бързам да кажа, че изнесените доклади, научните съобщения и дискусиите не се разбягваха в различни посоки, напротив – бяха прицелени конкретно в проблема и това създаде една изключителна концентрираност на идеи върху поставената тема.

Целта на настоящото съобщение е да представи именно конференцията „Многократните преводи в Южнославянското средновековие“ (7 – 9 юли, 2005 г., София), органицирана от д-р Лора Тасева (Кирило-Методиев научен център, София), с финансовата подкрепа на Fritz Thyssen Stiftung и Alexander von Humboldt-Stiftung. С нея се оформи своеобразна традиция, тъй като може да я мислим и като продължение на провелата се през юни 2003 в София международна конференция „Преводите през XIV столетие на Балканите“, състояла се благодарение на преждеспоменатите организатор и спомоществователи. Сборникът с доклади от четенията през 2003 г. е вече факт. Скоро ще бъдат публикувани и текстовете, прочетени на тазгодишната конференция.

Доклади прочетоха над 30 учени-палеослависти от България, Германия, Австрия, Белгия, Сърбия, Русия, Румъния, Хърватия, Италия Англия, Македония, Гърция. Измежду участниците имаше представители и на най-младото поколение – докторанти, чиито текстове предизвикаха голям интерес. Завиден усет бе проявен при подредбата на докладчиците. В отделните сесии текстовете не бяха просто посветени на многократните преводи, между тях имаше диалог, което изключително благоприатстваше последвалите дискусии.

Известно е, че старославянската книжнина е в по-голямата си част преводна. Затова и проблемите, свързани с преводите и преводната книжнина, преводаческите техники, школи, редакторски намеси и еднократните и многократните преводи през Средновековието са една от стъпките, които осветляват културната ни традиция като цяло. Средновековната славянска книжнина е до голяма степен „манастирска“. Църковният типик определя какво да включва репертоарът й. Това предпоставя относителната устойчивост на средновековния книжовен фонд.

През XIV в. протичат изключително динамични процеси, както в църковно-религиозен, така и в социо-културен и в обществено-политически план. Те са факт както във Византия, така и на Балканите и в Европа като цяло. Именно те предопределят появата на нови преводи. Една от основните причини за смяната на книжния репертоар през XIV в. е въвеждането на Йерусалимския типик (вместо действащия дотогава Студийски) във византийско-славянския свят. Тъй като в същността си средновековната книжнина има църковно-религиозен характер и в голямата си част тя е обвързана с богослужението, смяната на основния регулатор – Типикът – води до същностни промени в преводния репертоар.

Теоретичните въпроси, свързани с многократните преводи обсъждат в доклада си Ролан Марти (Саарбрюкен) „Теоретические проблемы многократных переводов"), където са коментирани разликите между „препис“, „редакция“, „превод“ и Лора Тасева (София) „Превод и редакция: езикови критерии и жанрова специфика“. Историята на преводите на Типика и текстовете, обвързани с него, разгледаха Татяна В. Пентковская (Москва) „Ранние южнославянские переводы Иерусалимского устава“, Димитър Димитров (София) „Кондаците в триодната част на Черепишкия типик“. Обвързани тясно с типикарските предписания са богослужебните текстове и книги. Спецификите на преводите им бяха обект на изследване в докладите на Емилия Црвенковска (Скопие) „Лексичките разновидности во jужнословенските преводи на Триодот“; Татьяна Афанасьева (Санкт-Петербург) „Южнославянские переводы литургии Иоанна Златоуста в служебниках XI-XV вв. из российских собраний“; Андреана Костадинова (София) „Славянските преводи на Службата за Успение Богородично до ХІV в.“; Марчело Гардзанити (Фиренце, Италия) „Die Psalmen und ihre Übersetzung in dem Lektionar und in dem Apostolos im Balkanraum (10. – 11 Jh.)“; Ана Стойкова (София) „Синаксарни жития на св. Георги в южнославянската ръкописна традиция“; Елена Томова (София) „Житията на търновските светци в двата превода на Стишния пролог“; Каталина Велкулеску (Букурещ) „Die rumänischen Prologe (Synaxarien): Übersetzungen, Bearbeitungen, Wiederübersetzungen“; Мария Йовчева (София) „Службы св. Афанасию Александрийскому в ранней славянской книжности“. С текстовата традиция на отделни произведения се занимаваха докладите на Искра Христова (София) „Средневековые славянские переводы Книги Иов из Септуагинты“; Явор Милтенов (София) „Ексцерптите от Шестоднев на Василий Велики в Диалозите на Псевдо-Kесарий“; Мануела Антон (Букурещ) „Romanian didactical literature at the end 18. Century. Various translations“; Ангелики Деликари (Солун) „Beitrag zur Geistesgeschichte des Balkans: über die nur auf Slavisch erhaltenen Schriften des Gregorios Sinaites“; Сабине Фал, Дитер Фал (Берлин) „Doppelübersetzungen und Paraphrasen in der kirchenslavischen Übersetzung des Corpus Areopagiticum durch den Mönchsgelehrten Isaija“; Йоханес Рейнхарт (Виена) „Double Translations of Croatian Glagolitic Apocrypha of the Old Testament“; Татяна Попова (Русия) „Лествица Йоанна Синайского в средневековой славянской книжности“; Ирина Кузидова (София) „Преводите на Loci communes на Псевдо-Максим (Пчела) в южнославянски кирилски ръкописи“; Климентина Иванова (София) „Многократните преводи в календарните сборници“; Татяна Славова (София) „Двукратно преведен фрагмент в Тринадесетте слова на Григорий Богослов“; Мария Спасова (Велико Търново) „Трите (или двата?) превода на Слово за градобитието от Григорий Богослов“; Петра Станковска (Любляна) „Двоjни преводи во неколку хрватски споменици од средниот век“; Татяна Суботин- Голубович (Белград) „О превођењу правних споменика на српскословенски језик у XIV веку“; Франсис Томсън (Белгия) „The Two Translations of the Symeonic Florilegium Compared“; Анета Димитрова (София) „Южнославянските преводи на житието на св. Антоний Велики“.

Езиковите особености на изследваните произведения и свързаните с тях проблеми на културно-историческия контекст бяха обект на докладите на Кристиан Ханик (Вюрцбург) „Der Beitrag des Evtimij von Turnovo bei erneuten Übersetzungen homiletischer Texte im slavischen Mittelalter“; Лиляна Макарийоска (Скопие) „Variranjeto na grchkata i slovenskata leksika vo nekoi mnogukratni juznoslovenski prevodi“; Янис Какридис „Griechische Verbformen und ihre kirchenslavischen Äquivalente: Clozianus 13a, 20-33 / Suprasliensis 449, 21 – 450, 3 im Vergleich mit späteren Übersetzungen“; Кетрин-Мери МакРобърт (Оксфорд) „The Variable Treatment of Clitics in 14th-century South Slavonic Psalter Translations“; Милан Михайлевич (Загреб) „Sintaktička svojstva najstarijih hrvatskoglagoljskih tekstova“; Светлана Мингел (Германия) „Mehrfache Übersetzung von A.H. Franckes Kleinem Katechismus ins Slavische zu Beginn des 18. Jh.“

Всички тези интересни доклади, занимаващи се с културния феномен превод в контекста на средновековната Slavia Orthodoxa, очакваме да видим скоро в книга, издадена перфектно, каквато беше и организацията на конференцията.

Авторката

Диана Атанасова е докторант в Катедрата по кирилометодиевистика на СУ "Св. Климент Охридски". Преподавател е във Факултета по славянски филологии.