Skip to content Skip to navigation

И светлината в мрака свети…

И светлината в мрака свети…(Анализ на каноните за Св. Методий от Константин Преславски и от Климент Охридски )

Надежда Стоянова

(Софийски университет "Св. Климент Oхридски", Факултет по славянски филологии)

Бел. на ред.: Този текст съдържа старобългарски букви. За да го прочетете коректно, моля инсталирайте Unicode базиран шрифт. За повече информация прочетете тук.

През 1998 година беше открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов (Мошкова, Турилов 1998: 13-15). След това важно за старобългаристиката откритие, през 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски (Мошкова, Турилов 1998: 5, 6). Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски1. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца (Попов 2001: 17, 18).

На основата на направените заключения, в настоящата статия ще се опитам да набележа смисловите взаимоотношения, приликите и разликите между каноните на св. Методий. Доколкото е възможно, в анализа на двете творби ще акцентирам върху специфичното възприемане на словото от средновековния човек. Същевременно прочитането на текста чрез една съвременната методология не би могло да бъде пренебрегнато. Жанровото отличие на канона като композиция от девет песни с повтарящи се елементи позволява свободно да се приложи структуралистичен подход. Затова в този анализ на каноните ще се опитам да проследя съотношението между парадигматичното и синтагматичното построение на поетичните произведения: съотношението между появата на различните мотиви и развитието на темите във вертикала – на сходни положения в песните (според тропарите) и линейната им поява и развитие. Оттам вече ще може да се набележи допълването и съчетаването на каноните, приликите и разликите между тях при изграждането на един литературно-музикален диптих. За интерпретацията на двете творби няма да е необходимо разглеждането на отделните езикови равнища2, а смисловите и формални механизми при утвърждаване на светлото в образа на св. Методий.

По състава си, двете химнографски произведения не се отличават. Те са самостоятелни единици в композицията на утринния дял на службата3 и като такива следват каноничния модел. Поетичните творби се състоят от девет песни и един идентичен седален след третата песен. Втората песен и в двата канона отсъства. Според Мошкова и Турилов, произведението на Климент Охридски е притежавало първоначално и втора песен, отразяваща скръбта на учениците за смъртта на Методий (Мошкова, Турилов 1998:13).

В канона на Константин Преславски всяка песен съдържа три тропара и един богородичен. Изключение прави само третата песен, в която има два тропара и богородичен. След шестата песен са поместени кондак – глас втори и икос. От своя страна, в канона на Климент във всички песни се различават по три тропара и богородичен. Откриват се троични тропари – тропари, посветени на Светата Троица с догматично съдържание – в пета, седма, осма и девета песен (Мошкова, Турилов 1998:8). Според предположението на Г. Попов вероятно „авторът се е придържал към следната схема: по три тропара, посветени на светеца, плюс троичен и богородичен тропар или 5 акростихови тропара в песен“, а отклоение от дадената структура се наблюдава в пета и осма песен (Попов 2001:13).

След направеното описание на състава на каноните, този анализ ще се състредоточи върху семантичните проявления, които специфичната композиция на този жанр средновековни произведения предполага. Повторението, спомнянето е част от смисловото (и емоционално) оформяне на тези поетични творби. На този принцип прочитът на канона от Константин Преславски показва, че на сходни положения в песните се забелязват елементи на текста, които попадат в едно семантично поле. Така например, обикновено началните два тропара на всяка песен са насочени към светеца и житейския му път. В голяма част от първите тропари към началните песни се упоменава някаква географска реалия, която няма информативна функция, а служи за припомняне на митичните събития. Например:

    IV песен – „Моравската земя“4
    V песен – „църквата Панонска свята“
    VI песен – „от запад“, „до изток и до север, и до юг“
    VII песен – „град Солун“, „и Мизия, и Панония, и Моравската земя“
    IХ песен – „земята Моравска“, „и Панонската“

Във вторите тропари на първа, трета, четвърта и пета песен се поставя въпросът за мисията на светеца и християнската общност:

    I песен – „род и отечество“
    III песен – „на онези, които се нуждаеха“
    IV песен – „стадото славянско“
    V песен – „разпръстнатото от еретиците твое стадо“
    IХ песен – „вашето стадо“

Към тази тема спада смислово и вторият тропар на шестата песен, където се увенчава приключилото дело на светеца:

Служението, що прие от Христа Спаса Милосърдния, завърши го, светителю, като раб на господаря си верен.

Най-ясно изразените в емоционално отношение кулминационни моменти са представени в седма и осма песен, пресъздаващи времето след успението на светеца. Възхвалата се осъществява чрез библейските цитати:

Благословен е Бог на нашите отци (Дан. 3:26, 52)

В първите тропари на седма и осма песен светецът е възхваляван от християнската аудитория, а във вторите самият той възхвалява.

Оттук може да се отбележи следното реципрочно съотношение между тропарите и песните:

В първа, трета, четвърта, пета и шеста песен е налице моделът: Първи тропари: съсредоточават се върху образа на св. Методий (Методий) Втори тропари: Методий служи на Бога и на славяните (Методий -> славяни )

В седма и осма песен:

Първи тропари: славяните възхваляват Бога и починалия вече Методий, повтаряйки примера на светеца (славяни -> Методий) Втори тропари: Методий възхвалява Бога (Методий)

В деветата, заключителна песен, формата на възхвала остава, но под формата на хейретизми в богородичния тропар.

Характерното за неспоменаваните до този момент трети тропари е отбелязано вече от проф. Климентина Иванова: „В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние“ (Иванова, Николова 1993: 48). Онова, което този анализ може да допълни е, че те следват и общата емоционална градация и в седма и осма песен завършват с възхваляващи библейски цитати:

Прободен и наранен съм от разбойници, Христе, помилуй ме, на тебе аз се моля, и възлей върху ми елей по постоянната си милост, та да те възхваля, Боже: „Благословен е Бог на нашите отци“. (VII песен)

Богородичните тропари в Константиновата творба нямат някаква определена логическа връзка помежду си. В тях се среща типичната тема за зачатието и Рождество Христово. На места те осъществяват връзката със следващите, както метафората за светлината между богородичния от трета песен и седалния:

богородичен: “кадилнице златна“

седален: “засияеш сякаш слънчева светлина“

В сходните мотиви и теми в канона от Константин Преславски съществува вътрешна логика, така че се получава сложно взаимодействие между парадигматичното и синтагматично построение на текста. Подобно наблюдение може да се направи и върху канона на Методий от Климент Охридски, като повторението във второто произведение се осъществява по по-сложен и не така регулярен начин, което предполага в известна степен малко по-различен прочит.

Канонът от Климент Охридски като че показва времеви несъобразности, защото в първите два тропара на трета и четвърта песен се засяга широко темата за живота и мисията на светеца, а в третите тропари се говори за ранното му приобщаване към мъдростта:5

III песен: въспитѣнъ съ мѹдростию

IV песен: мѹдрости скровище изь млада ꙗвивъ се

Подобно краткотрайно „хлътване“ във времето може да се отбележи и във втория тропар на шеста песен:

Изъ единого корѣне доброплодна лоза прозебши.

Аналогични отношения се откриват и ако се разгледат само вторите тропари, където е представена пространствената и житейска всеобхватност на мисията:

I песен: Хс҃во ѥвн҃глиѥ раздаваѥ въ концихъ Методиѥ;

IV песен: Хс҃во ѥвн҃глиѥ ꙗсно исповѣдаѥ. четверочьстьно концемь бл҃жене Методие;

IV песен: расѣваѥ слово б҃жиѥ вь кон'цихъ ꙗко ап҃слъ;

А във втория тропар на девета песен слушателят се връща в началото на живота на светеца:

От҃чьства чс҃тьна изиде доброплодьна лоза. Ѳесалоникиꙗ грозда. Ис корѣне Хв҃ова. егоже ѹвезе блг҃дть

Като част от засилването на емоционалното напрежение на канона е трикратното обръщение:

из'бавителю б҃е бл҃гснь

в ирмоса и първите два тропара на седма песен.

В канона на Климент Охридски има времево движение от мисията на светеца и живота му към младостта и рождението му. Времевата насока е противоположна на тази, която беше зададена в творбата на Константин. При съпоставката на двата канона се забелязва, че произведението на Константин Преславски е много по-силно обвързано със земното битие на светеца – пример за това е използваната топонимия и появата на части от тялото му: „нозете“ (VII песен, II тропар), „ръцете си свети“ (VIII песен, II тропар), „почитаното тяло“ (IХ песен, I тропар), а в края в канона на Константин се възпява тялото на Методий след смъртта му. В канона на Климент присъстват биографични елементи (напр. „историческата“ VI песен (Мошкова, Турилов 1998:8), но само доколкото те са необходими за жанра на канона. В тази творба е акцентирано много повече върху духовната роля на св. Методий, отколкото на жизнения му път. И ако в творбата на Константин Преславски има движение от живот към успение, то в канона от Климент се вижда обратната насока – от успението текстът се придвижва към мисията на светеца и рождението му. Ако се съчетаят двата канона, се оказва, че те осъществяват условно кръгово движение, което може да се обясни само с представата за цикличността на празничното време у религиозния човек.

Чрез тези сложни времеви движения в каноните се изразява от части тяхното допълване в единна лирическа цялост и в тях същевременно прозира спецификата на двете творби. Докато за творбата на Константин микровариант на изведения вече темпорален модел е реципрочността на отделни поетически цялости, то в Климентовата – това е възвръщаемостта на основните смислови единици. В последния канон се вижда характерна пулсация между отделните елементи – фактологични и поетико-апологетически, които не просто се повтарят, но попадайки в определен контекст, си взаимодействат и се видоизменят. Така те осигуряват засилено функциониране на парадигматическите връзки и съдействат за емоционална натовареност на отделния канон.

По-силна смислова обвързаност показват, например, богородичните тропари, за разлика от същите в канона на Константин Преславски. Мошкова и Турилов ги разделят по съдържание на две части – в първата се припомнят пророчествата от Стария Завет за Богородица, а във втората се споменава за непорочното зачатие (Мошкова, Турилов 1998: 9).

Но и в останалите тропари на канона могат да се открият определени зависимости: в първите тропари на четвърта и пета песен се среща идеята за „изкореняването“ на злото:

IV песен: зависть вражию ис корене исѣкова;

V песен: льсть вражию искорѣнии.

Почти успоредно с изкореняването на злото се започва и „покълването“ на добрия християнски корен – в един богородичен и във вторите тропари на шеста и девета песен:

I песен, богородичен: ис корѣне Иѥсѣѡва д҃во жьзль прозебьшаго;

VI песен: Изь ѥдиного корѣне доброплод'на лоза прозеб'ши;

IX песен: ис корѣне Л'вова;

Особено силно подобно взаимодействие се забелязва и във вторите тропари на повечето от песните. В поетичния текст често присъстват мълнията и гърмът като Божествени проявления, реализиращи се чрез образа на Методий. Те се срещат в първа, трета и четвърта песен:

I песен: Зарениѥ свыше вьсприѥмь прѣст҃го д҃ха. ꙗкоже мльнии ꙗви се тьмные просвѣщаѥ;

III песен: изь вьстока изиде ꙗко мльниꙗ страшна;

IV песен: проиде ꙗко громь;

Това са библейски реминисценции6 и осъществяват връзката с емблематични християнски образи, които се появяват в текста- Мойсей, Авраам, апостол Павел (III песен – I тропар, IV песен – II тропар, V песен – I тропар).

Във вторите тропари се преплитат и мотивите за „лозата“ и „реката“:

„Реката“:

VI песен: прѣливающа рѣки бж҃иꙗ;

VII песен: рѣки дх҃овныѥ;

„Лозата“:

VI песен: доброплод'на лоза прозеб'ши;

IX песен: От҃чьства чс҃тьна изиде доброплодьна лоза.

И двата елемента символизират плодородието и доброто потекло. Те отразяват и засичането на хоризонталата (реката) с вертикалата (лозата), което би могло да се интерпретира като своеобразно образно и обредно прекръстване в произведението. Прекръстването е символично освещаване и благослов на пространството. То се осъществява на нивото на конкретния храм по време на богослужението; на нивото на сакралните, но реални топоси и на нивото на целия християнски свят.

Пространството и в двете химнографски творби е представено от реалии, свързани с биографията на Методий: Панония, Моравия, Мизия, Солун, Херсон и др. Наред с тях многократно се изтъква един по-абстрактен двуполюсен модел на света: изток- запад. Открива се и в общия за двете произведения седален:

Като те накара да засияеш сякаш слънчева светлина от изток, Христос на запад, отче, те изпрати…

В канона на Константин също се забелязва аналогия:

От запад възсия като звезда, светецо, славни Методие, отпращаш лъчите си до изток и до север, и до юг.(VI песен, I тропар)

В канона на Климент делението изток – запад е един от основните структуро-изграждащи моменти. Среща се още в I и III тропар на I песен, в I тропар на IХ песен, но получава особен смислов акцент благодарение на връзката с широко разработената тема за светлината, слънцето и изгрева.

Символното полюсното деление изток-запад намира своето обосноваване и като биографичен мотив. Светецът се идентифицира със звезда и слънце от изтока (вж. VI песен, I тропар в творбата на Константин и I тропар на I песен; II тропар на V песен и метафората за огъня, мълнията в творбата на Климент), а западът е мястото на „греховния мрак“ и „триезичниците“, които Методий просветлява чрез духовния си подвиг.

Погледнат през призмата на пространственото разделяне, в каноните има още един важен модел – пустиня7 – град8 /свят/. В творбата на Константин мотивът за пустинята се появява в I песен, II тропар, а в тази на Климент – в IV песен, III тропар и VIII песен, I тропар. „Градът“ присъства в общия за двата канона седален:

просвещаваш с твоите букви много градове и страни

От пустинята – мястото на безплътните сили и провидението – Методий, чийто образ започва да наподобява този на отшелника, излиза пречистен, за да изпълнява мисията си. Приближаването на светеца до Божествения свят се извършва и чрез сравнението с орел в канона на Константин и чрез метафората за духовните крила в произведението на Климент Охридски:

Крилома прѣлѣтаѥ дх҃вно житѣискыѥ метеже.

Уподобяванията в каноните са множество и те утвърждават светостта9 и апостолската роля на Методий сред славяните. И в двата канона християнските образи, на които се оприличава първоучителят, са подбрани според типа на светостта и според делата на новия духовен отец. Наред с откриване на типичното за всяка канонизирана личност, присъства и едно имплицитно подчертаване на характерното, чрез което се изтъкват основанията за канонизацията на Методий. Затова и в двете поетични творби се набляга на лидерството по отношение на църковния сан и учителския статут. В канона от Константин Преславски са представени няколко емблематични образа – първият епископ на Илирийската област Андроник (V песен, I тропар); равноапостолната ученичка на Павел – Текла („Славен като Текла“, VIII песен, I тропар); първосвещеникът на Израил – Аарон ( „Ти бе архиерей по чина Ааронов“, VIII песен, II тропар). Многократно се поставя темата за пастира и стадото. По аналогичен начин може да се интерпретира и стихът: „На камъка на вярата ти утвърди нозете си“, който отпраща към св. Петър.10 Първенството на Методий е изведено и в канона от Климент Охридски чрез старозаветните: Мойсей (III песен, I тропар) и Авраам (IV песен; II тропар), и чрез апостол Павел (V песен, I тропар).

Вплитането на светиите и приравняването на Методий до тях е и част от цялостното припомняне на библейските събития; те, заедно със сложно взаимодействащите си повторения в двете произведения, са следствие от това, че езикът в канона е спрял да изпълнява една от основните си функции – информативната. Творбата не се стреми да осведомява. Казаното в нея е вече познато на слушателите и спомага за емоционалната градация по време на богослужението. Следователно, ако при лингвистичното разчитане на текста присъстват и темата (старата информация), и ремата (новата информация), то в дълбинно-смисловото равнище на поетичното произведение се забелязва само тема. Оттук, изхождайки от мнението на Успенски, който говори за „сумиране на зрителното впечатление“ в средновековната икона (Успенски 1992:187), може да се говори за сумиране на емоционалното състояние на слушателя в химнографската творба. А в каноните за св. Методий процесът на синтезиране е следствие от непрекъснатото спомняне, от разнообразните появи на отделните повтарящи се елементи по линията на парадигматичното или синтагматично построение на двете поетически творби, което допълнително се усложнява от съчетаването на каноните в цялост. В каноните може да се говори за преобладаване на мотиви, които се разтварят и преобразуват по цялото протежение на текстовете, без появата им да се ограничава от линейното развитие на текста. Благодарение на тази специфика, обвързана с рецепцията на творбата от средновековния християнин, се създава своеобразието на двете лирически произведения. Повторението, съзнателната и осмислена употреба на общи символи и сравнения, се превръщат в композиционни похвати. Чрез тях Константин Преславски и Климент Охридски обединяват каноничната традиция и собственото си творчество, създавайки образа на светеца чрез поезия, отличаваща се от съвременната по особения религиозен поглед за света; чрез поезия, осветляваща „тъмната“ средновековна епоха.

Бележки

1. Преписи на канона от Константин Преславски са открити в служби от Драгановия и Добрияновия миней от ХIII век, а препис на канона от Климент Охридски – в служба от Хлудовия миней и е датиран към края на ХIII и началото на ХIV век.

2. Както анализира старобългарските поетични произведения Якобсон (Якобсон 2000)

3. Със състава на службите се занимават в известните вече статии на Мошкова и Турилов и Г. Попов. Забелязват се съответствия в началните стихири (Попов 2001:4; Мошкова, Турилов 1998:5), а в преписа със службата, съдържаща канона от Климент Охридски се появява стихира, започваща с: Моравскыѥ землꙗ велеи граждан и стихира след канона, която Мошкова и Турилов определят като „стихира на хвалите“ (Мошкова, Турилов 1998:5)

4. Цитатите от канона на Константин Преславски са по превода на проф. Климентина Иванова. (Иванова, Николова 1993, с. 38-43).

5. Поради липса на обнародван превод на новобългарски на канона от Климент Охридски, цитатите са на старобългарски. (Мошкова, Турилов 1998, с. 15-23)

6. Изх.19:16-20. Иов 36:29-33. Иоан 12:28. Лука 17:24. Откр. 4:5 и др.

7. Втор. 29:5. Мат. 3:1. 12:43. Марк 1:12. Лука 8:29 и др.

8. Битие 19:12-30. Втор.29:23. Ис.13:19. Иер.50:40. Иез.16:49 и др.

9. Различни са мненията за времето на написването на канона от Климент Охридски, но няма съмнения, че е написан от последователите на Методий за утвърждаване на светостта му. Според Мошкова и Турилов новооткритият канон е създаден много скоро след смъртта на Методий - в Моравия, когато той не е бил още признат от Рим и учениците се опитват да въздигнат образа му (Мошкова, Турилов 1998: 13-15). Георги Попов доказва, че и двата канона са написани по-късно – след пристигането на учениците в България (Попов 2001: 16, 17). А ако написването на канона е свързано с нуждата от служба за светеца след канонизацията, то това, според Донка Петканова, трябва да е след възкачването на Симеон, защото Методий не се назовава “свети“ в първите години след идването на учениците, за разлика от брат му- Кирил Философ. Методий не се оперделя като такъв нито в “Небеса“ на Йоан Екзарх, нито в “За буквите“ на Черноризец Храбър (Петканова 1986: 224, 225).

10. Марк 12:1; Пс. 118-22; Пс. 117-22; I Петър 2:6 и др.

Цитирана литература

  • Велинова, Вася. Климент Охридски – живот и творчество. София, Време, 1995.
  • Велинова, В. Слово за Константин Преславски. София, Време, 1998.
  • Енциклопедия 1985, 1995, 2003: Кирилометодиевска енциклопедия, С., т. 1, София, Издателство на БАН; т. 2, София, Издателство на Софийския университет; т. 3, София, Издателство на БАН.
  • Иванова, Климентина, Светлина Николова. Тържество на словото. София, 1993.
  • Лихачев, Дмитрий С. Поэтика древнорусской литературы, Москва, 1979
  • Мошкова, Л. В., А. А. Турилов. “Моравскые земле велеи гражданин“ (неизвестная древняя служба первоучителю Мефодию). Славяноведение, 1998, 4, 3-23.
  • Наумов, Aлександр. По въпросите на най-старата славянска поезия. Старобългарска литература, кн. 8, София, 1998, 37-54.
  • Петканова, Донка. Старобългарска литература. София, 1986, ч. 1
  • Попов, Георги. Службата за славянския първоучител Методий в Хлудовия миней 156. Старобългарска литература, кн. 32, София, 2001, 3-20.
  • Станчев, Красимир. Поетика на старобългарската литература. София, 1982.
  • Станчев, Кр., Георги Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1988
  • Стойкова, Ана. Първоучителят Методий. София, Време, 1995.
  • Трендафилов, Христо. Службата за Методий на Константин Преславски като исторически извор. В: Епископ-Константинови четения, Шумен, Издателство на Шуменския университет, 1996, 34-44
  • Успенски, Борис. Семиотика на иконата; “Дясно“ и “ляво“ в иконописното изображение. В: Успенски, Б. Съчинения, т. 1, София, 1992, 165-203; 203-210
  • Шопенхауер, Артур. Светът като воля и представа. т. 1, София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски“, 1997.
  • Якобсон, Роман. Езикът на поезията. София, 2000.

Авторката

Надежда Стоянова е студентка в специалността „Българска филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Ел. поща / E-Mail: nadezhda_sto@abv.bg