Историчност на визуалния образ

Книгата преосмисля основни положения в историята на изкуството, търси генеалогията на понятието визуален образ, връзката му с визуалната култура и не на последно място, историзира самата идея за край на историята на изкуството. Това е не само конкретно изследване на визуалността, но също и на социалните, културни и институционални условия за нейното познание, което отдалечава работата му от традиционното изкуствознание и я приближава към трансдисциплинарно културологични и антропологични изследвания, както и към културната история на съвременността (Ал. Кьосев). Интерпретираща огромен свод както от класически произведения на изкуството, така и от съвременни български художествени практики (от Фра Анджелико до Надежда Ляхова), изследването инкорпорира множество визуални материали и предлага възможност за многомерно мислене върху визуалната култура.