Да изучиш един чужд език, без да се докоснеш до историята, културата, духовния облик и обичаите на неговите носители, е все едно да изминеш половината от пътя до желаното място. Самоцелното натрупване на думи, понятия и сложни граматични правила несъмнено улеснява общуването, но го лишава от познаваемост и близост с другия. Поради това авторите на „Мозайки от българската цивилизация” са избрали правилния подход, с който въвеждат изучаващите българския език в един малко познат за тях свят, без да ги насилват с обемни и трудни екскурси, претрупани с факти, имена и данни, каквито в изобилие предлага дори беглото запознаване с фенофактите на българската култура.

Подходящото подзаглавие – „Българското: култура, образи, памет”, ориентира читателите в същината на книгата, сполучливо осъществена в съдържанието на текста. Във въведителната част са представени символите на държавността и формите на държавното управление, които създават първото впечатление за изучавания обект. В подбраните шест части са обхванати най-атрактивните и важни за опознаването на българската културна мозайка сфери като историята, географията, туризма, етнографията, народното творчество и литературата. Искрено се надявам тази книга да бъде оценена по достойнство от бъдещите й ползватели поради ясната си и простичка структура, която ще насочи интереса им към богатствата на българското.

проф. д-р Георги Бакалов

The recent studies in Palaeoslavistics have been focused on the hymnography. Prof. Georgy Popov made important discoveries in the field. His work is especially concentrated on triodia. So far an integral Triodion text has not been edited and the material from triodia has not been lexicographically analyzed and included in Church Slavonic dictionaries. Over the last decade lexicographic material from triodia has been made available through The Dictionary of the Macedonian Recension of Church Sla vonic, which contains lexemes from five triodia, and through the Dictionary of Greek-Church Slavonic Lexical Parallels. Both editions make it obvious that many lexemes have developed special meanings. The dictionaries also provide an opportunity to observe the translation technique according to the Greek equivalents, especially in the translation of compound words, which are characteristic of the hymnography. An exhaustive lexicographical study on triodia will give a clear picture of their lexical richness as well as of the place and contribution of the Triodion to the enrichment of the Slavonic lexicon in the Middle Ages.

The object of study in this article is the Octateuch in the Archival Chronograph – a Russian manuscript from the 15th century ({RGADA}, Moskow, f. {181,N} 279/658). The text of the Octateuch, which is undoubtedly an integral part of the Archival Chronograph, is studied in comparison both with the Greek text and the Slavonic copies of the Octateuch, thus extending the analysis beyond the content of the Archival Chronograph. The analysis shows that these copies go back to one single translation, preserved in two versions: 1) a South-Slavonic version, 2) a Russian version. The analysis proves furthermore that the text of the Octateuch which is included in the Archival Chronograph streers a middle course between the {SouthSlavonic} and Russian versions, being closer to the first one, as it reflects the specificity of the lost archetype to a greater extent.