Людмил Димитров

Доц. д-р Людмил Димитров (р. 1967) завършва специалност българска филология в Софийския университет (1992).

От 1995 г. е асистент по руска литература на ХІХ век, а от 2006 г. – доцент по руска класическа литература. Доктор по филология от 1999 г.

Преподава руска класическа литература на студенти българисти и слависти в Софийския университет и история на руската драма и театър в Театрален колеж „Любен Гройс“.

От 2002 до 2005 г. чете курсовете „Теория и практика на стихотворния художествен превод“ и „Масонският код в руската литература на ХІХ век“ в магистърската програма „Литература и култура на Русия“. В кръга на научните му интереси са руската, българската и славянските литератури, драматургията, театърът и киното;

художественият превод на поезия; историята, херменевтиката и семиотиката на тайните общества.

Автор е на повече от 100 научни и научно-популярни публикации в български и чужди специализирани издания;негови текстове са публикувани в Русия, Полша, Чехия, Сърбия, Словакия, Турция, Словения, Македония.

Автор е на монографиите „Четвероевангелие от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл “Малки трагедии” (С., 1999) и „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона“ (С., 2006).

Съавтор е на университетския учебник „Руска литература. ХІХ и ХХ век“ (Пловдив, 2002). Съставител на научни и художествени сборници и антологии, сред които “Диалози с Чехов. 100 години по-късно” (С., 2004), “Antotlogija bolgarske književnosti” (на словенски език, Любляна, 2008) и др. Преводач на „Малки трагедии“ от А. С. Пушкин (С. 1996), „Играта Уилиам Шекспир или Тайната на Великия Феникс“ от Иля Гилилов (С. 2002), „Двоен портрет“ от Юна Мориц (С. 2007), „Опасният съсед“ от В. Л. Пушкин (С. 2008) и др.