Междувоенното двадесетилетие на ХХ в. е период на авангардни търсения и множество експерименти с формата на романа – един от представителните за всяка литература жанрове. Знакови творби за европейската култура от началото на ХХ в. улавят засилващите се отчуждение, обезверяване и абсурдност в човешкото битие. Релативизацията на действителността дава превес на личностното и субективното светоусещане, на несъзнаваното и ирационалното над позитивистичните и рационалистичните настроения, завещани от предходния век.