Български
EnglishАрхивите – последният адрес на някои обредни практики*
(ИЕФЕМ – БАН, София, България)
Резюме
Vývoj společnosti a každá nová generace ovlivňuje paměť lidu a repertoár informátořů a dodavatelů, přičemž technická modernizace přirozeně vede k zapomnění. Výsledkem toho v archivech nalézáme poslední stopy folklorních rituálů. V tomto textu jsme věnovali svou pozornost na některé zapomenuté praktiky Vánočního rituálního cyklu. Postupný zánik těchto praktik, stejně jako četné jejich inovace, se určuje vývojem a změnami ve společnosti. Přes modernizaci a intenzitu života člověk nese mytologickou paměť předchozích generací. Moderní výměna darů a vánoční dobročinnost jsou kulturním dědictvím dávných obětí občerstvení (verbálního nebo symbolického).
Благодарение на дългогодишната работа на българските етнографи и фолклористи са създадени богати архиви с фолклорни материали и са издадени редица сборници, съдържащи записи с “народни умотворения”. Всички тези материали представляват богат извор на информация за изкушените от професията, особено в по-ново време. Причина за това е, че развитието на обществото и подмяната на поколенията се отразява както на народната памет, така и на репертоара на изпълнителите или информаторите. Паралелно с процесите на осъвременяване протичат и съвсем естествени процеси на редукция и забравяне. В резултат от това архивите не рядко се оказват и последният адрес или спомен за даден фолклорен обред. Интересен пример в това отношение е коледноновогодишната обредност, известна с това, че е наситена с множество практики.
Какво знае българинът днес за коледно-новогодишния обреден комплекс – почти всеки знае, че тогава ходят коледари и се приготвя обредна трапеза. И макар знанието на повечето от съвременниците ни да се изчерпва с това, се приема, че традицията продължава да се предава на идните поколения. Интересен е фактът, че повечето хора се затрудняват да изброят повече от пет традиционни постни ястия за Бъдни вечер, а някои казват, че спазват традицията да се съберат на обща вечеря, но не и да е постна.
Място в коледната обредност все по-упорито намират “иновациите”. На първо място, както споменах, е превръщането на обредната постна трапеза в празнична (непостна) трапеза. Чакането и посрещането на коледарите е вече трайно изместено от очакването на Дядо Коледа в дванайстия час и раздаването на подаръци. Коледари и коледуване се гледа по телевизията, като елемент от създаването на празнична атмосфера. Предколедната подготовка и разучаването на определен репертоар от участниците в коледуването е заменено от трескаво пазаруване на коледни подаръци и костюми на Дядо Коледа. Родителите търсят желаещ да влезе в ролята или канят “Дядо Коледа под наем”. С една дума – трансформацията на традиционното е толкова значима, че скоро няма да можем да познаем в него българския му първообраз. Все пак коледуването още пази своето място в обредния комплекс, макар и под формата на репертоар на фолклорните групи в страната. За някои обредни практики обаче архивите се оказват последен пристан. Редуцирането на съдържанието на обреда е естествен процес, при който някои обредни практики първоначално се минимализират и свеждат до микрообреди, а често по-късно напълно отпадат. Благодарение на събирателската традиция в България, започнала през Възраждането и продължена от учените от ИФ и ЕИМ, както и множество регионални изследователи, в архивите са съхранени сведения за съществуването на тези стари съставни части на обреда, сред които се и обредните диалози на Коледа. Към тяхното място и значение е насочен и анализът на днешния ми доклад.
Календарното време се оказва съществена характеристика на ритуала, тъй като предопределя неговите основни функции. В зимния календарен цикъл обредите и практиките, които се извършват, са свързани преди всичко с промените в природата и са насочени към бъдещето. Това обуславя синтезирането на обреди с продуцираща, прогностична и превантивна функция.
Съобразно времето на изпълнение те могат да се подредят по следния начин: 1. Криене зад хлябове; 2. Заплашване на нераждащи дръвчета или добитък; 3. Внасяне на бъдника; 4. Канене на Господ на трапезата. Всички те се изпълняват в деня преди Коледа – на Бъдни вечер.
Важно място в българската фолклорна обредна система заема криенето зад хлябове и диалозите, съпровождащи това действие. Основният предмет-символ в обредния диалог се явява хлябът (краваят). Той е резултат от труда и усилията на добрия стопанин, от една страна, а от друга – символ на бъдещото плодородие. Обредните хлябове имат за цел не да демонстрират благополучие, а да го предизвикат (Янева 1981: 295). Затова действието “криене зад хлябове” се възприема като провокиращо богата реколта, а диалогичната форма на обредното слово засилва влиянието на действието, с което затвърждава резултатността на протичащата обредна практика.
Криенето зад хлябове е една от коледните практики, останали в миналото или иначе казано – в архивите. Сутринта на Бъдни вечер на масата се струпват готовите хлябове и краваи, а стопанката на дома се скрива зад тях. Стопанинът (или друг член на семейството) трябва да (не) я намери (види) зад купчината. Структурата на този обред е изградена върху три основни действия: криене – търсене – намиране. В словесен план на криенето съответства въпрос (напр. “Видите ли ме?”), на търсенето и намирането - отговор (напр. “С’а те видимо и не, а догодина ич да те не видимо! – Толстой 2003: 320).
Началната формула в диалога – въпросителното изречение “Видите ли ме?” често е допълнена с формула-поздрав (“Добро ютро!”), която фиксира времето на изпълнение на обредното криене. Отговорът на домашните е съставен от два основни компонента, които работят като формули чрез опозиционните двойки “сега – догодина”,“виждаме и не – да не виждаме ”. Извършва се символично противопоставяне на стопанската продукция през настоящата и увеличаването й през предстоящата година. Чрез обредния диалог се извършва заклинание, чиято цел е да транслира увеличения берекет в предстоящата година.
Сред магическите действия, предназначени да предизвикат плодородие и изобилие, специално място заемат тези, които се изпълняват при заплашването на нераждащи дръвчета. В Софийска и Благоевградска област те са част от цялостния обреден комплекс, изпълняван на Бъдни вечер и Коледа, но в Пиринския и Родопския край заплашването се прави на Трифоновден, в Добруджа – на 1 март, в Бургаско – на Лазаровден, Цветница, Великден и др. Общото за тези празници е това, че се свързват с идеята за новото начало (и смяната на годишните времена).
Обикновено обредната практика се извършва преди празничната вечеря. Стопанинът взима секирата и с някого от семейството отива в градината, където извършват символично заплашване на всяко дърво, което не е дало плод. Диалозите, съпровождащи тази обредна практика също се конструират с помощта на фразеологизми и формули, които шаблонизират текста и го правят приложим за сходни обредни ситуации. Най-често в ритуалния диалог участват стопанинът и стопанката, но има и примери, в които участват двама мъже от семейството.
„… Излезе един, земе брадвата, другия седи до него и той сече. Оня вика:
Какво сечеш?
Сека крушата – вика
Защо я сечеш?
Щото не връзва.
Недей я сяка, тя тъз година ше връже сто и четирисе круши.”
(АИФ 353, 93, Бургаски окр., зап. А. Анчев)
Диалогът обикновено се състои от две основни части. В първата се пояснява действието, което се извършва, а във втората – защо се извършва. В много от случаите съдържанието е редуцирано максимално, като е изпусната началната формула въпрос – “какво правиш?” или “какво сечеш?”, както и отговорът. Акцентът пада върху втората част, която играе роля на важен фактор за въздействие върху природата. Заплахата е вид предизвикателство, което се отправя от стопаните, а обещанието за добра родитба има магическо влияние и характер на заклинание, което се засилва с трикратното изричане на вербалната формула.
Диалогът символично се провежда между стопанина и дървото. В някои случаи словесната заплаха липсва, но се осъществява чрез акционалната страна на обреда (замахване с брадвата).
„… Сливо, жъ раждаш ли али няма?
А мама отговаря:
Няма да й са караш, тя няма да изсъйне, жъ роди! …”
(АИФ 65 ІІІ, 236, Пловдивско, зап. Т. Живков)
При някои от тези обредни диалози редуцирането на съдържанието е довело до отпадането на въпросителните изречения или изменението им в повествователни, без това да влияе на семантиката и функцията им:
„Ще те режем!“
Стопанката отговаря:
„Недей го режи, то ще ражда тая година!“
(АЕИМ 770 ІІ, с. 7, Благоевградско)
Поради устойчивата си структура тези диалози успешно се прилагат и към обредни практики, които се извършват за приплод на стоката. Така например, на Бъдни вечер заплашват с балтията кокошките – до три пъти: “Ако не снасяте, ще ви изколим всичките до една!” (АЕИМ 770 ІІ, Благоевградско, с. 9, зап. Р. Дражева). Вярва се, че заплашените със смърт (унищожение) дървета или животни ще се изплашат и в предстоящата година ще дадат богата реколта. При тази обредна практика словесната заплаха е обвързана с дублиращо я обредно действие и двете заедно изпълняват продуцираща функция, тъй като крайната им цел е осигуряването на плодородие.
До употребата на тези обредни диалози нерядко се прибягва и за изцеряването на “ялови булки”. Уплахата често изпълнява ролята на основно магическо средство, с което може да се изгони болест или да се провокира плодовитост, а отговорът: “ще роди!” насочват именно към реализацията й.
Друга обредна практика от миналото е внасянето на Бъдника. Тази обредна практика се извършва вечерта на Бъдни вечер. Главното обредно лице е стопанинът на дома, а второстепенният персонаж е някой от членовете на семейството. Внасянето на бъдника е остатък от предхристиянската култура и вярата в духа на дървото (Фрэзер 1980: 135-136). Същевременно бъдникът семантично има връзка със световното дърво (Добрев 1982: 62) и, следователно, е пряко свързан с необходимостта от възстановяването на природното равновесие. На вербално равнище обаче се наблюдава раздвояване на значението, от една страна, текстът се свързва с езическата вяра в умиращото и раждащо се божество, а от друга, с християнската религия и Рождество Христово.
Славите ли млада Бога?
Славиме, славиме! Добре си дошъл!
Язе вкъщи и Бог със мене!;
Амин, дай Боже!
(АИФ 136, 4, Монтанско, зап. Г. Краев)
Същевременно “млада Бога” е словесна формула, която също семантично има връзка с раждането на новата година, на новото начало, следователно и с космизирането на пространството. (Тя е съставна част и от поздрава на коледарите към домакините). Формулата-отговор е също клише за потвърждение, следвано от стандартната формула за посрещане на гост – “добре дошъл”. Акцентът в структурата на този обреден диалог пада върху третия елемент – наричането на стопанина – “Язе вкъщи и Бог със мене!” Тази формула има сложна структура, която е изградена от прости изречения. Има характер на фразеологизъм и може да се разглежда като резултат от редуцирането на сказуемите. По-широкият му вариант би бил “Язе (влизам) вкъщи, и Бог (да влезе) с мене”. Това благопожелание се свързва с вярата, че влизането на Бог в дома гарантира благополучие. Чрез изреченото се влиза във връзка и с отвъдното, откъдето се очакват помощ и закрила. Това се постига, от една страна, чрез финалната молитвена формула “Амин, дай Боже!”, а от друга – чрез трикратното споменаване на Бога.
Последната от разглежданите практики е каненето на Господ на трапезата. Тя се извършва след прекадяването на бъднивечерската трапеза. Това е моментът, в който злото е отстранено (чрез каденето), а доброто трябва да бъде призовано. По своята същност тази покана има диалогичен характер, но не предполага словесен отговор, а създава условия за провеждането на обреден диалог, семантично свързан с него. Обредното лице, отправящо поканата, може да бъде най-малкият в дома или най-възрастният мъж.
„Ела, Господе, да вечеряме! Ще дадем от нашата сладка вечеря!”
или:
„Ела, Боже, да вечеряш, нашата добра вечеря!”
(АЕИМ 770 ІІ, с. 31, с. Гега, зап. Р. Дражева)
или:
„ – Дедо Боже, ела ни на госте да вечеряме! (казва детето – б. м.)
– Вечеряйте, синко, вечеряйте! Нека пълно навсякъде, нека е благословено и на здраво ни!” (отговаря дядото – б. м.)
(АЕИМ 770 ІІ, с. 55, Елховско, зап. Р. Дражева)
„ – Ела, Господи, на вечеря! – при което най-малкото дете казва:
– Дядо, ти бъркаш, как ще дойде Господа, на нашата вечеря, като вратата е затворена!
– Господ има крила и ще дойде, направете му място дечица!”
(АЕИМ 770 ІІ, с. 55, с. Капатово, зап. Р. Дражева)
Диалогизирането на поканата има за цел да покаже, че тя е приета, което се подразбира и от равнище действие (правене на място на софрата, заделяне на храна за Бога или Богородица и др.). Така обредното слово пояснява извършваното действие и същевременно подчертава по-значимите моменти в обредната практика (Виноградова, Толстая 1993: 67).
Обредният диалог изпълнява ролята си чрез формули, които включват императив на глагола идвам (ела, дойди), обръщение към Бога (Господи, Боже) и обстоятелствено пояснение за място, внушаващо приобщаване (при нас, на нашата сладка вечера и др.). Споделянето на кадената (поминална) вечеря може да се разглежда в два аспекта. От една страна, то може да се приеме за знак на благодарност към Бога за това, че през изминалата година е наспорил добра реколта (ястията са приготвени от плодовете на земята). От друга страна, има характер на принасяне на хранителна жертва, а както е известно жертвопринощението се свързва с очакването на компенсация – в замяна Бог (или божеството изобщо) ще осигури желаното благополучие и плодородие. Така чрез поканата се срещат минало, настояще и бъдеще.
(В някои райони в Западна България подобна покана за трапезата на Бъдни вечер се отправя към Герман – персонаж, символизиращ природни бедствия. Най-възрастният мъж вкъщи изнася трапезата или един от обредните хлябове и вика:
„Джермане, Джермане, облаче! Дойди да вечерамо, Съга да дойдеш, а летоске, очи да ти не видимо, ни на нива, ни на ливада. Съга сме приготвили леп, ошафке, боб, ораси, семе, бели лук, сичко е пуно, а на ракия, най-вече!”
(СбНУ 32: 163-164, зап. Й. Захариев; СбНУ 49: 722).
Обредната покана има някои специфики, посредством които постига целите си. Така например повторението на името на поканения, придава формулативен характер на звателното, подканващо обръщение (срв. Виноградова, Толстая 1993: 63). Вторият компонент, който се явява ядро на тази форма на обредно слово, е императивът на глагола идвам. Подобно на формулата за канене на Господ, основната идея е свързана с приобщаването му на вечерята. Това се постига още посредством употребата на първо лице, множествено число на глагола – “да вечерамо”. Обикновено вербалната покана е дублирана на акционално равнище с отиване до вратата (или прозореца) и отварянето й. Това допълва комуникативната ситуация и допринася за непосредственото общуване с отвъдното и неговия персонаж. Обредните действия и слово осъществяват връзката с отвъдното и имат молитвен или заклинателен характер. Поканата към Джерман притежава двойствен смисъл – от една страна, адресатът се призовава, а, от друга, се цели прогонване на градоносния облак. Тази двойственост се постига чрез съчетаването на опозиционни двойки в текста, който се изрича: противопоставят се обстоятелствените пояснения за време “сега – летос” в двете части на обредното слово, както и глаголните форми “ела – очи да ти не видимо (със значение “не идвай”)!” Вграждането на забрана за идване има заклинателен характер, с което се засилва превенцията на изпълняваната обредна практика).
След така направения анализ на обредните практики на Коледа (Бъдни вечер) стигаме до извода, че всяка от тях има своето място и значение в обреда. Те са свързани с начина на живот, с поминъка и надеждата (вярата) в бъдещето. Отпадането на тези микрообреди от обредния комплекс е обусловено от социалните промени в обществото. Все пак обаче остава нуждата от заместване на едни обреди и традиции с други, като последица от културни натрупвания. Така например, като част от коледния обреден комплекс даряването на коледарите се е свързвало първоначално с жертвоприношение. Отпадането на коледуването е последвано от нови културни натрупвания, които от своя страна водят до появата на нови персонажи, свързани с даряването. В този смисъл даряването като необходимост се пренася върху Дядо Коледа от една страна, а от друга – с размяната на подаръци между хората. Можем да приемем за продължение на традициите с жертвоприношение и дарителски кампании, синтезирани около Коледа – даряването ни прави по-добри пред Бога и съвестта ни, а като резултат очакаваме и ние да получим здраве и благополучие.
Ако много от вас са се запитали, дали изобщо се чували за тези обредни практики, то това е още едно доказателство на тезата, че с времето българската фолклорна обредност остава да живее само в архивите и може би в трудовете на фолклористите. Междувременно ставаме сведетели на творенето на нови фолклорни традиции и форми, почиващи на “вносен материал”. Остава ни с надежда да мислим, че и те ще бъдат обект на научни изследвания и след време ще заемат своето място в някой архив.
Бележки
Цитирана литература
- АЕИМ: (Архив на Етнографски институт с музей – Българска академия на науките): 770 ІІ,с. 7, 9, 31, 55, зап. Р. Дражева АИФ 136, 4, Монтанско, зап. Г. Краев АИФ 65 ІІІ, 236, Пловдивско, зап. Т. Живков АИФ 353, 93, Бургаски окр., зап. А. Анчев
- АИФ: Архив на Института за фолклор – Българска академия на науките.
- Арнаудов, Михаил. 1968: Български народни празници. Обичаи, вярвания, песни и забави през цялата година. София.
- Атанасова, К. 1994. Обредната роля и значението на трапезата в коледните празници на българи и румънци. В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 3, София: БАН. 48–79.
- Беновска, М. 1981. Същност и естетически измерения на обреда Герман. В: Обреди и обреден фолклор. София: БАН. 235–257.
- Виноградова, Л. Н., С. М. Толстая 1993. Ритуальные приглашения мифологических персонажей на рождественской ужин: структура текста. В: Славянское и балканское языкознание. Структура малых фольклорных текстов. Сборник статей памяти Г.Л. Пермякова. Москва: Наука. 166–197.
- Добрев, Ив. 1982. Произход и значение на праславянските u-основи (Към същността на славянските коледни песни). В: Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. София: БАН.
- Живков, Т. 1974. Българската коледарска благословия. Известия на ЕИМ 15. 55–88.
- Сумцов, Н. 1902: Очерки народного быта. Харьков.
- СбНУ: Сборник народни умотворения
Толстой Н. И., 2003. Очерки славянского язычества, М., 320 - Фрэзер, Дж. 1980. Золотая ветвь. Москва: Политиздат.
- Янева, Ст. 1981: Български обредни хлябове. София: БАН.
За автора
Ирина Коларска е изследователка в Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей в БАН, научните й публикации са в областта на българската и чешката фолклорна обредност и на етнокултурните взаимоотношения между българи и чехи.
