Skip to content Skip to navigation

Висшите учебни заведения – културни и научни институции

Висшите учебни заведения – културни и научни институции, занимаващи се с фолклор и фолклористична дейност*

Светлана Лефтерова

(Институт за етнология и фолклор с етнографски музей, Българска академия на науките)

 

Резюме

В статье представлены высшие учебные заведения в Болгарии как институции, которые занимаются изследованием фольклора и вообще фольклористической деятельностью. Намечены некоторые изменения в преподавании фольклора, в учебных планах и программах в болгарских университетах, которые проявились в связи с переменами в научных парадигмах, в изследовательской проблематике и методологии в рамках болгарской фольклористики в последних десятилетиях XX и начале XXI вв.

 

 

Проблемът за развитието на българската фолклористика в края на XX и началото на XI в. насочва към научните идеи и парадигми, към дейността на институциите, занимаващи се с фолклор и фолклористична дейност и приоритетите в тяхната научно-изследователска, издателска, популяризаторска, образователна и всякаква друга разностранна дейност.

Ще се опитам да очертая някои промени в обучението по фолклор, учебните планове и програми в университетите в България, които настъпват в съответсвие с промените в научните парадигми, изследователската проблематика и методология в българската фолклористика през тези години. По този начин ще се докосна до преподавателската дейност на учените Цветана Романска и Антонина Афанасиева-Колева.

Център на фолклористичната дейност в България от 1973 г. до 2010 г. е Институтът за фолклор при Българска академия на науките, който си сътрудничи със сродните институти при БАН, Висшите учебни заведения в страната, етнографските музеи, Министерството на просветата и др. Значителна роля като средища за развитието на българската фолклористика преди създаването на Института имат Етнографският институт с музей (ЕИМ – 1949 г.) и Институтът за музика (1948 г.). Към ЕИМ е оформена самостоятелна секция за фолклор с ръководител Цв. Романска, (а след нейната смърт – от 1969 г. – Ст. Стойкова), която влиза в структурата на Иститута. До БАН като научно средище се нарежда Софийският университет „Св. Климент Охридски“, наследник на Висшето училище в София, създадено в началото на 1889 г. на основата на открития през 1888 г. Висш педагогически курс при Софийската мъжка класическа гимназия. Преустройването на Висшето училище в университет става през 1904 г., откогато той носи името на дарителите си „Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово“.От 1935 г. университетът е преименуван на „Св. Климент Охридски“. През цялата си повече от сто и двайсет-годишна история Софийският университет е бил и продължава да е национално средище за висше образование и научни изследвания с фундаментален характер и досега е най-големият и модерен учебен и научноизследователски център в България. От самото начало изследователската дейност в областта на фолклористиката се съсредоточава главно във Висшето училище. Тук работят изтъкнати български учени, получили европейско образование – Александър Теодоров-Балан, Иван Шишманов, Любомир Милетич и други, чиято изследователска дейност е на равнището на европейската наука (като Михаил Драгоманов) – учени, известни с подчертания си интерес към фолклора, което до голяма степен обяснява защо при обучението на студентите – филолози, историци, педагози, се преподава фолклор и славянска етнография (oще от 1889 г.). Преподаватели по фолклорпоследователноса Александър Теодоров-Балан, Димитър Матов, Любомир Милетич, Цветан Тодоров, Цветана Романска и др. Лекции по теория на народната поезия чете Иван Шишманов, български и сравнителен фолклор чете Михаил Арнаудов, български народни песни – Йордан Иванов, Цветана Романска чете лекционни курсове по български, славянски и руски фолклор и по обща, българска и славянска етнография. Лекции по българска народна поезия, народно творчество, български фолклор четат Петър Динеков, Донка Петканова, Йорданка Холевич; българска етнография – Иван Коев, Иваничка Георгиева и др. Изучава се дисциплината „Славянски фолклор и етнография“ и дисциплината „Сравнителна славянска етнография и фолклористика“ с преподавател Антонина Афанасиева-Колева, а по-късно и с промени в програмите, в продължение на десетилетия се изучава „Български фолклор“ с титуляр Йорданка Холевич. До средата на XX век в областта на фолклористиката основен е приносът на Софийския университет.

От 90-те г. на ХХ век настъпват промени в учебните планове и днес се изучават и някои нови антроположки и етноложки дисциплини. В инстуционален аспект етнологията и антропологията получават легитимност след въвеждането на новия класификатор на научните области и специалностите във Висшите учебни заведения в България. Самостоятелно място първо си извоюва етнологията в периметъра на историческите науки, а впоследствие към социалните науки се включва антропологията. В Софийския университет се преподава „Антропология на българите. Български фолклор“, „Антропология на славянските народи. Фолклор“. Застъпена е дисциплината „Български фолклор“.

След 90-те години се въвеждат редица нови магистърски програми. Преподават се „Антропология и филология“, „Опазване на българското книжовно наследство“, „Език, култура, превод“, „Културни взаимодействия: Англоамерикански перспективи“, „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите“ и др. На базата на съществуващите бакалавърски програми по социология, културология, политология, европеистика и пр., се реализират магистърски програми по „Глобалистика“, „Градски изследвания“, „Социологическа диагностика на съвременността“, „Културна антропология“, „Мениджмънт и социализация на културното наследство“, „Европеистика и социални науки“ „Културен туризъм (Културно-историческо наследство)“, „Регионално развитие и политика“ и пр. Включват се магистратури „Етничност и национални взаимоотношения в Югоизточна Европа“, „Етнология и културна антропология“ и др.

Като част от филологическото образование, дисциплината „Български фолклор“ се изучава в университетите в Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Шумен – от 60–70-те години на XX век насам, а в Бургас и Варна – от 90-те години.В програмата на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ е включена трайно фолклорната музика от създаването на учебното заведение (през 1921 г.) и до днес.

Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ (основан през 1961 г.) е също водеща културна, образователна и научна институция у нас. През учебната 1973/74 година тук се откриват филологически специалности. Оттогава датира и изучаването на българския фолклор, включен в програмите на тези специалности, което продължава десетилетия и досега. Първият преподавател по български фолклор в Пловдивския университет е доц. Иван Койнаков, а след него доц. Никола Примовски. Днес изучаването на фолклор е включено в учебните планове на два факултета на ПУ –Филологическият факултет застъпва изучаването на фолклор в специалността Българска филология, всички хибридни специалности, изучаващи български и чужд език. Курсове по фолклор, антропология и етнология през годините преподават още Юлия Николова, Татяна Ичевска, Аделина Странджева, Светла Бабакова, Пламен Бочков, Владимир Пенчев. Другият факултет, който има отношение към фолклористиката, е Философско-историческият, създаден като самостоятелен през 2004 г. В него фолклорът се изучава в специалността Етнология към едноименната катедра. Тази специалност е създадена още през 1990 – 1991 г. по инициатива на Т. Ив. Живков първоначално във Филологическия факултет, като от 1994 г. е към откритата Катедра „Етнология и социология“. Необходимо е да се акцентира върху съществения принос на проф. дфн Т. Ив. Живков за това етнологията да получи самостойно място като наука и учебна дисциплина. В началото на 90-те години той обосновава своя концепция за етнологията в България и с екип учени от университетите и институти на БАН осъществява програма за нова специалност – Етнология. Сериозна роля за развитието на пловдивската университетска фолклористика и етнология, а и на българската като цяло, изиграва участието в подготовката на програми и в учебния процес на мнозина сътрудници на Института за фолклор (освен проф. Живков) – Пл. Бочков, В. Ганева-Райчева, Е. Мицева, Ир. Бокова, Н. Рашкова, Кр. Кръстанова, Вл. Пенчев и др.Днес в ПУ „Паисий Хилендарски“ се изучава дисциплината „Български фолклор“ и „Увод във фолклорната култура“. Научно-изследователската дейност обхваща различни проблеми в сферата на хуманитарните науки. Особено активни и приносни са проучванията в няколко насоки: изследването на традиционната и съвременната култура на региона, България, славянските и западноевропейските страни; изследването на личностната, социалната, религиозната и етническата идентичност и пр. Членовете на катедрата по етнология работят по голям брой международни проекти и поддържат контакти с университетски мрежи в Европа. Студенти по етнология от ПУ и СУ публикуват поредицата Ethnologia Academica.

От 90-те години в тези факултети на ПУ се въвеждат курсове „Етнични общности и етнични процеси“, „История на етнологията“, „Увод в етнологията“ „Историческо наследство и колективна памет“, „Конструиране на наследство: писмени и устни ресурси (литература и фолклор)“ „Славянски фолклор и етнография“, „Културна антропология на славяните“ и др.

Подготовката на студентите във висшите учебни заведения не се ограничава в рамките на университетските курсове. Заниманията извън учебния процес са традиция и са грижа на изтъкнати преподаватели като П. Динеков, Т. Ив. Живков, Антонина Афанасиева-Колева, Анчо Калоянов, Манол Манолов, Никола Примовски, Юлия Николова и др. В края на 70-те години се създават „школи“ и „кръжоци“ от млади фолклористи в университетите (в София, Велико Търново, Пловдив, и др.), поставящи различни акценти върху изследването на фолклора като например съвременното състояние на традицията. Става дума за Кръжока по български фолклор „Проф. Ив. Шишманов“ и Кръжока по славянска етнография и фолклор „Проф. Цв. Романска“ във Факултета по славянски филологии, както и за Кръжока по етнография в Историческия факултет на Софийския университет, за кръжоците по фолклор в НМА, ВТУ и ПУ и т. н. Впоследствие се създават подобни студентски структури и по етнология и антропология. Сериозен форум за студентите са станалите традиция от 80-те години насам университетски национални конференции на младите фолклористи, а по-късно – и антрополози и етнолози. Развива се интензивна научно-изследователска дейност с участието на студентите в семинари, кръжоци, университетски конференции и др.

От 1990-та година с фолклористични проучвания се занимават редица неправителствени организации. Една такава структура е Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“ с принос в полето на фолклористиката. Тя е основана през 1991 от етнолози, българисти и слависти с цел да осъществява научни изследвания на етнокултурните, верските, езиковите, социалните процеси в българското общество в контекста на културата на Евразия. Първи председател на Сдружението е проф. Т. Ив. Живков (до края на живота му). Учредители и изявени членове са д-р Росен Малчев (главен секретар), д-р Константин Рангочев, д-р Николай Ненов, д-р Тодор Моллов, д-р Маргарет Димитрова, д-р Миглена Иванова. Асоциацията организира научно-теоретични конференции,теренни проучвания, семинарно обучение в Софийския университет, осъществяването на магистърска програма по етнология и лигводидактика в Русенския университет „Ангел Кънчев“, издаването на научни сборници и др. В структурата на Асоциацията важно място заема образователният Семинар по практическа етнология и фолклористика „Проф. д-р Ив. Шишманов“ (съществува от 1989 г., към Факултета по славянски филологии на СУ). Семинарът съхранява и развива научните традиции на общуване между студенти от Софийския университет и млади учени от други академични общности в България и извън страната ни. До 2001 г. от Асоциацията са осъществени 35 научни експедиции в различни региони в страната. Тя разполага с научен архив и етнографска сбирка. Асоциацията организира научно-теоретични конференции по фолклористични проблеми, поредица от есенни и пролетни четения. Научно-изследователската дейност на Асоциацията се проявява в редица научни издания. Публикувани са томове, които съдържат пълни текстове и тезиси от доклади на научните конференции, обединени от проблематиката „Общност и култура“ (1995 г.), „Фолклорни модели на света“ (1996 г.), „Конфесия и фолклор“ (1996 г.), „Фолклорното родство“ (1999 г.) и др. Съставители и на четирите тома са Росен Малчев и Константин Рангочев, а на последния – и Николай Ненов. Специално издание е и „Годишникът на Асоциацията по антропология, етнология и фолклористика „Онгъл““, който представя изследвания по въпроси като „Светци и фолклор“ (2000 г.), „Култ и обредност“ (2001 г.), „Езици на общуването“ (2003 г.), „Етнос и менталност“ (2004 г.), „Етнология и пространство“ (2007 г.), „Владетелят и светецът“ (2009 г.), „Епос, език, мит“ (2011 г.). Специално внимание предизвиква и поредицата „Фолклорен еротикон“ (от 1990). Научната редакция и съставителството първоначално е на Флорентина Бадаланова, а впоследствие на Р. Малчев и К. Рангочев. Асоциация „Онгъл“заслужава специално място и защото тя се явява в някаква степен продължение на дейността на съществувалите през 70-те и 80-те години кръжоци по фолклор, за които стана дума по-горе т. е. тя е проява на определена научна традиция.

Настъпилите от 1990-та година насам промени в институционален аспект, въвеждането на нови учебни планове и дисциплини в университетите са резултат от новите тенденции в развитието на българската, а и не само българската фолклористика от този период, което налага преосмисляне в съдържателен план на учебните програми. В предлаганите преди 70-те години във ВУЗ курсове по фолклор като съдържание преобладава филологическата интерпретация на фолклора. През 70-те години на ХХ век с развиване на тезата за фолклора като тип култура от Т. Ив. Живков, с промените във вижданията за предмета на фолклористиката, с процеса на новото й теоретично представяне и във ВУЗ, се преодоляват ограниченията на старата парадигма и се реализира нужната академична преориентация, осигурена от новата теория. През 90-те години университетите са първи в институционалното признаване на етнологията и антропологията, появяват се нови специалности и лекционни курсове – културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, антропология в НБУ – София, етнология в ПУ „Паисий Хилендарски“ и в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград и др. Фолклористиката е част и от новите университетски програми, както по етнология, така и по антропология – в ПУ „Паисий Хилендерски“ и ЮЗУ „Неофит Рилски“. Базови бакалавърски и магистърски програми със силно присъствие на фолклористично ориентирани курсове функционират в НБУ.

Анализът на ситуацията в България по отношение на институционализацията на фолклористиката е свързан с едно необходимо обяснение, засягащо припокриването на сферите на етнографията, фолклора, етнологията и антропологията, и на различните степени на вътрешни взаимодействия между тях. Взети заедно, те създават и едно цялостно, общо изследователско поле, включващо четирите споменати по-горе дисциплини и техните институционални прояви. През последните години тази позиция става особено актуална и се налага в международната научна общност, „според която дисциплини като етнография и фолклор са основна част от интелектуалната (научна, мисловна) парадигма на антропологията – социална и културна“ (Haan 2005: 4-9). От друга страна терминът „антропология“ се тълкува по-скоро в тесен план от някои български автори, които отдават повече значение на името на дисциплината и проявяват по-малко интерес към степента на конвергенция между нейните различни проявления“ (Benovska-Sabkova 2010: 1). В този аспект други автори подчертават синонимията между антропология и етнология. Този проблем припомня някогашната „предметологична битка“ между етнографията и фолклора, и от друга страна отпраща към изключително динамичните промени в българското общество, резултат от политическите събития от 1989 г. насам, които стимулират важното обновяване на социалните и хуманитарните науки, смяната на идеите, тяхната институционализация. Настоящата „битка за име“ напомня състоянието на „множество реалности“ (“multiple temporalities“ – Haan 2007), а също и знаменателната фраза на сръбския фолклорист Александър Бошкович, „как хората биха могли просто да се събудят една сутрин (обикновено в 1990 г.) и да решат че са станали антрополози“ (Bošković 2007:16). Това отпраща колкото към интердисциплинарния характер на изследователските подходи и практики, толкова и към обновяването на теоретичните парадигми и изследователските методи във фолклористиката, за да може тя да отговори на съвременните предизвикателства на глобализацията и на динамично променящите се културни и научни идентичности.

Институтът за фолклор (след 2010 г. Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей) като институция за подготовка на фолклористични кадри има отношение и взема все по-пряко участие в университетското образование чрез работата на своите членове. Учени от екипа на Института са лектори в различни бакалавърски и магистърски програми с фолклористични, етноложки и антроположки курсове в редица университети в страната. По програми с фолклористични, етноложки и антроположки курсове към различни специалности – бакалавърски и магистърски профил – от 1992 г. и от следващите години изнасят лекции: Тодор Ив. Живков, Пламен Бочков, Владимир Пенчев, Ирена Бокова, Наталия Рашкова, Валентина Ганева-Райчева, Красимира Кръстанова, Стоянка Бояджиева, Албена Георгиева, Доротея Добрева, Мила Сантова, Евгения Мицева, Магдалена Елчинова, Николай Кауфман, Димитрина Кауфман, Любомир Миков, Лозанка Пейчева, Екатерина Анастасова, Ива Станоева, Вихра Баева и др. Съществуват достатъчно аргументи за тезата, че университетското преподаване по фолклор има традиции във висшите училища в България и тези традиции се поддържат и обогатяват. То е в унисон с развитието на фолклористичната наука като цяло. Учебната програма напр. на дисциплината „Български фолклор“ в съвременното образование има за цел да запознае студентите с българската фолклорна култура, основните й специфики, дялове, форми, явления, да представи съвременните възгледи, концепции и методи в изучаването на фолклора и мястото му в съвременните културни процеси. Програмата дава възможност да се дискутират теоретични въпроси на фолклористиката, проблемите на рецепцията на фолклора в цялостната социокултурна ситуация. Основна е концепцията за фолклора като културна система. На преден план са изведени въпросите, свързани с механизмите, чрез които фолклорът се предава във времето, неговата социална и културна същност. Това изисква фолклорът да се изясни като знание, като гледна точка към света и като ценностна система, формираща и конкретни поведенчески нагласи и модели, като постоянна съставка на културата, фактор, чрез който общности и личности формират идентичността си. Акцентира се и върху художествените аспекти на фолклорната култура.

Учените от Института за фолклор и висшите учебни заведения в страната са и автори на университетски учебници и помагала. Освен споменатия учебник на П. Динеков „Българска народна поезия“ (1949) и неговият „Български фолклор“ (1959), учебници и учебни помагала пишат: Цветана Романска, автор на няколко полезни помагала за студентите – „Българска народна песен“ (1965), „Славянските народи“ (1969) и христоматиите „Българско народно поетическо творчество“ и „Славянски фолклор“ (излезли в няколко издания); Тодор Ив.Живков – „Увод в етнологията“ (2000); Пламен Бочков – „Увод във фолклорната култура“ (2002) и „Ние и другите. Студии по етнология“ (2009); Николай Кауфман – „Български народни песни“ (2005), Албена Георгиева – „Българска митология и фолклор“ (2007), и др. Пловдивският университет издава „Фолклорната култура и човекът. Помагало по фолклористика и етнология“ (2002) и „Общности и култури. Помагало по етнология и фолклористика“ (2003), Нов български университет – „Значими имена в антропологията“ (2004-2006) „Антропологични изследвания“ (2000 - 2009), „Ловци на умове“ (2001-2008) и т. н.

Обучението по фолклор е интегрирано в структурата на съвременната българска хуманитаристика и се институционализира чрез дейността най-вече на днешния Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ – създаден през 2010 г. в резултат на обединението на два института при БАН – Институт за фолклор и Етнографски институт с музей) и висшите учебни заведения в страната.

 

Бележки

* Текстът е представен на заключителната конференция на Проект № 4/2011 г. по НИД на ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски“ на тема „Проф. Цветана Романска и ст. преп. Антонина Афанасиева-Колева – изследователска и педагогическа диря в българската фолклористика“, състояла се на 02.12.2011 г. в София.

 

Цитирана литература

  • Живков, Т. Ив. 1999. До следващата запетая. София: Христо Ботев.
  • Benovska-Sabkova, Мilena. 2010. Bulgarian Ethnology in the Wake of 1989: Expanding Horizons, Challenging Frontiers.Ethnoscripts 12 (1). 181-217.
  • Bošković, А. 2007. Between Ethnology and Anthropology: some former Yugoslav perspectives. In: Chris Haan (ed.), Anthropology's Multiple Temporalities and its Future in Central and Eastern Europe, Max Planck Institute for Social Anthropology, Working Papers, № 90. Halle/Saale. pp. 15 -18.
  • Haan, Chris. 2005. Introduction: Continuities and Contrast in an Essentially Contested Field. In: Chris Haan, Chris, Mihály Sárkány, Peter Skalník (eds.), Studying Peoples in People's Democracies. Socialist Era Anthropology in East-Central Europe, Münster: Lit Verlag. 1-20.
  • Haan, Chris. 2007: Anthropology's Multiple Temporalities and its Future in Central and Eastern Europe (Working Papers, № 90). Halle/Saale: Max Planck Institute for Social Anthropology. 2-11.

 

За автора

Светлана Лефтерова работи в Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей в БАН, подготвя монографично изследване върхубългарската фолклористика, а интересите й са в сферата на теория на фолклора, фолклорната обредност, антропологията на фолклора, родилните обичаи; антропологията на града, локалната идентичност; визуалната антропология.

Електронен адрес / E-Mail: svetlana___lefterova[at]abv[dot]bg