Skip to content Skip to navigation

Психолингвистична и когнитивна реалност на маркираността при фонологични и семантични опозиции

Psycholinguistic and cognitive reality of markedness in phonological and semantic oppositions

In this research markedness is considered as a prototype-variant relationship in phonological and semantic oppositions. According to Tversky (1977), the asymmetry in the bidirectional psychological distances between members of an opposition are due to prototype-variant relationships. The distance from the prototype member to the variant one in a pair is greater than vice verse. The prototypical member in a phonological or a semantic opposition is regarded as unmarked and the variant member as marked. Perceptual and memory confusability matrices consist of data for measurement of bidirectional distances in consonant pairs. There are similar data in word free association norms for antonymous adjectives as well. This paper presents the results from metaanalysis of two perceptual (Conrad 1964; Герганов 1987) and two memory (Wickelgren 1965; Герганов 1987) confusability matrices for a number of voiced-voiceless consonant pairs, on the one hand, and statistical data from word association norms, for several antonymous adjectives from Bulgarian, Russian, English, German and French languages, on the other hand. The results support in general the marked and unmarked members of voiced-voiceless phonological oppositions for Bulgarian and English consonants as well as the unmarked and marked members of two antonym pairs common for five languages. This is considered as psycholinguistic and cognitive evidence of markedness.

Съдържание 

Някои теоретични постановки за маркираността

Маркираността е един от основните теоретични конструкти на съвременната лингвистика. Откакто Якобсон и Трубецкой го въвеждат през трийсетте години на двайсети век този конструкт неизменно се включва в понятийните системи на различни теории за структурата на езика. Използван първоначално като един от водещите принципи за описание на фонологичните системи на езиците (Трубецкой 1960), конструктът маркираност бързо се пренася и в други области на езикознанието, като лексикална семантика, граматика и синтаксис. Универсалното му използване се дължи на две важни характеристики на езика. От една страна, това са множеството различни противоположности, опозиции, а от друга страна, наличието на разнообразни асиметрични отношения между езикови единици.

Сред противоположностите най-типични са бинарните опозиции, при които единият член на опозицията се отнася към единия полюс на някакъв признак, свойство, характеристика, а другият – към другия. Тази биполярност се проявява на различни равнища. В областта на лексикалната семантика това са антонимните двойки, като високнисък, дълъгкъс, гладъкграпав и др. Примери за биполярни противоположности на граматическо равнище са опозициите: единствено – множествено число, мъжки – женски род, сегашно – минало време, активна – пасивна конструкция и пр. На фонологично равнище фонемата като смислоразличителна езикова единица се описва чрез минимални различителни признаци, чиито полюси задават бинарните фонологични опозиции, като назалност – оралност, звучност – беззвучност, мекост – твърдост и др. (Battistella 1990). Според Батистела „понятието маркираност предполага, че термините полярни опозиции на всяко езиково равнище не са просто опозиции. По-скоро те показват оценъчна нееквивалентност, която се натрапва при всички опозиции. Тази оценъчна суперструктура, наложена от езиковия код, приема формата на неявна йерархизация на полярните членове на опозицията, така че единият член на дадена опозиция е по-прост и по-общ в сравнение с неговата противоположност. Формално казано терминът маркираност се отнася за отношението между двата полюса на една опозиция. Термините маркиран и немаркиран са свързани с оценката на полюсите – по-простият, по-общият полюс е немаркираният член на опозицията, докато  по-сложният и фокусиран полюс е маркираният член.” (Battistella 1990: 1).

Маркираността, разглеждана в контекста на противоположности, се отнася повече към така наречената признакова маркираност. Възможно е обаче да се приложи и друг подход към изследване на маркираността, който е свързан с категоризацията като когнитивен принцип на езика. В този случай се говори за вътрешно категорийна маркираност (Harbour 2008; Greenberg 1966; Battistella 1996).

Признаковата маркираност се отнася до признаци, скали, чиито  противоположни полюси са обозначени чрез антонимични прилагателни. Обикновено единият полюс е положителен и се означава с немаркираното прилагателно. Другият полюс е отрицателен и се именува с маркираното прилагателно от съответната антонимна двойка. Например, в семантичната опозиция дълъгкъс прилагателното дълъг е в положителния полюс, а къс – в отрицателния. Затова първото е немаркирано, а второто – маркирано. Те означават двата противоположни полюса на скалата, наречена дължина, която има положителна и отрицателна посока. За да удължим една дъска, трябва да прибавим към дължината й, а за да я скъсим, трябва да извадим от дължината й. Тъкмо поради това дълъг означава положителния край на скалата, а къс – отрицателния. Маркираността се проявява още по-добре в позиция на неутрализация на значението. В някои контексти дълъг се неутрализира по значение, за да означи цялата скала на дължината, а не само позитивния й край. Къс никога не се неутрализира в този смисъл. Например, ако искаме да разберем каква е дължината на филм, ща питаме „Колко дълъг е филмът?”, а не „Колко къс е филмът?”. Вторият въпрос пресупозира краткост на филма и не е неутрален. Дълъг в първия въпрос назовава цялата скала дължина, на която лежи и полюсът дълъг, и полюсът къс. Докато къс във втория въпрос именува само половината скала, само „късотата” и нейния отрицателен край. (Clark & Clark 1977: 426–427).

Позицията на неутрализация се използва и за обяснението на маркираността при фонологичните опозиции по звучност. Краесловието на думите в българския език е такава позиция. Както е известно от фонетичните закони на българския език, в края на думата звучните съгласни се обеззвучават, т.е. корелативните двойки по звучност се неутрализират. В края на думите може да има само беззвучна съгласна. (Тилков и Бояджиев 1977). Ако вземем нечленуваната словоформа в ед.ч. на лексемата, към която се отнася словоформата града, то звучната фонема /д/ попада в краесловието и се неутрализира в беззвучния си корелат /т/  /грат/. Това е едно от основанията беззвучните съгласни във фонологичните опозиции по звучност да се определят като немаркирани, а съответните звучни – като маркирани. Друго основание е, че беззвучните съгласни се артикулират по-лесно в сравнение със звучните, при които има допълнително артикулационно усилие – включване на гласните струни.

Както беше посочено по-горе, освен за признакова маркираност се говори и за вътрешно категорийна маркираност. В процесите на категоризация фундаментална роля играят прототипите, най-добрите екземпляри на категориите (Rosh 1975). В тях се проявяват асиметричните отношения между елементите на категориите, а асиметриите между езикови единици са отражения на тази когнитивна реалност.

Лейкоф разглежда маркираността тъкмо от гледище на прототипните ефекти в езика. Според него най-много са изследвани видовете ефекти, които се проявяват във вътрешно категорийните асиметрии. Изследванията на някои типове вътрешно категорийни асиметрии всъщност са изследвания на маркираността. Асиметрията произтича от наличието или липсата на съответен маркер. Например, в морфологическата опозиция единственомножествено число множественото число е маркирано с морфологически маркер – съответното окончание. Докато единственото число няма морфологически маркер. (Lakoff 1987: 59). Словоформата писател е с нулево окончание за число, т.е. тя няма маркер за ед.ч., а в словоформата писатели окончанието е маркерът за мн.ч. Затова писател е немаркиран, а писатели е маркиран член на морфологичната опозиция число. Тъкмо в това се проявява асиметрията между единствено и множествено число. Според Лейкоф отново когнитивната простота е критерият за немаркираност. Формата на думата в ед.ч. е по-къса от съответната й форма в мн.ч. и когнитивно е по-проста от нея. „Маркираността е термин, който лингвистите използват, за да описват един вид прототипни ефекти – асиметрия в дадена категория, където един член или субкатегория се приемат донякъде като по-базови от друг (или от други). Съответно немаркираният член е подразбираща се значимост. Това е представителят на категорията, който се появява, когато само един неин член може да се появи, а всички останали са равни.” (Lakoff 1987: 60–61).

Прототипните ефекти са в основата и на категоризацията на речевите звукове във фонемни категории. Звуковете, които се отнасят към една и съща фонемна категория, не са равностойни. Има един, който е централен в категорията и е типичен неин представител. Точно той отразява най-съществените характеристики на фонемния клас и е операционен аналог на фонемния конструкт. Останалите са отдалечени в различна степен от него. Тази категоризация има изцяло когнитивна природа.

Естествено е да се очаква, че когнитивните основи на маркираността имат различни наблюдаеми прояви в езиковото поведение на носителите на езика. В психолингвистични и когнитивно психологически изследвания са разработени операционни процедури, чрез които се получават данни с пряко отношение към когнитивната същност на маркираността.

 

Постановка на задачата

В това изследване си поставяме задачата да намерим такива данни и да ги представим в такъв формат, в който най-добре да се открои психолингвистичната и когнитивната реалност на маркираността. В известен смисъл това е метаизследване, насочено към реанализ на емпирични данни, които са получени от различни изследователи за различни езици. Както посочих по-горе, маркираността се среща на различни езикови равнища. Това метаизследване е фокусирано само върху равнището на фонологията и лексикалната семантика. С други думи, ще се изследва психолингвистичната и когнитивната реалност на маркираността при фонологични опозиции, по-конкретно опозиции по звучност, и при семантични опозиции, по-конкретно двойки антонимични прилагателни.

 

Емпиричните данни за звуково сходство между речеви звукове и смислово сходство между думи като източник на информация за маркираност

В различни психологически и психолингвистични експерименти се получават данни, които могат да се разглеждат като числови оценки за сходство между езикови стимули. В перцептивни експерименти, когато на изследваните лица се подават слухово съгласни в сричка например с а (та, па, га, да, ба, са и пр.) със задачата да ги разпознават, се получават както верни отговори, така и грешки. Подобен тип данни се регистрират и в паметови експерименти. На изследваните лица (по-нататък – и.л.) се подават поредици от изговорени съгласни със задачата да ги запомнят и след известен интервал от време да си ги припомнят в същата последователност. И в паметовите експерименти те дават както верни отговори, така и грешни. Грешките често се наричат замени на подадена съгласна с някоя друга съгласна. При голям брой подавания на едни и същи съгласни на голям брой участници може да се изчисли процента както на верните отговори, така и на замените. Процентите се разглеждат като числови оценки на сходството между подадени съгласни и съгласните, появили се като техни грешки, и се представят в таблици, наречени матрици на сходство (Герганов 1987). Сходството между подадена и грешно разпозната или припомнена  съгласна се интерпретира като разстояние между съответните им точки в перцептивното респективно паметовото когнитивно пространство на носителите на езика.

В свободен асоциативен експеримент на множество участници се подава дума, наречена дума-стимул, със задачата да запишат първата друга дума, която им дойде наум. В свободния асоциативен експеримент за получаване на българските норми на словесни асоциации са участвали 1000 изследвани лица. Подавани са 200 думи-стимули и за всяка са получени множество думи-асоциации с различни честоти. Ето част от асоциативното множество на дума-стимул ден.

ДЕН 947(531/416):
нощ 255(135/120); светъл 73(40/33); слънчев 57(41/16); голям 53(30/23); хубав 45(25/20); дълъг 40(18/22), светлина 40(25/15); светло 20(13/7); слънце 16(9/7); малък 15(2/13), топъл 15(9/6); година 14 (9/5); време 11(5/6); лош 10(4/6); училище 6/3; летен 2/6, работа 7/1, студен 4/4; първи 4/3; понеделник 2/4, ясен 4/2; бял 3/2, весел 2/3, вечер /5, красив 2/3, неделя 2/3, обикновен 4/1, работен 3/2, тежък 3/2,... (Герганов 1984).

Числото 947 след думата-стимул ден показва, че 947 души от 1000 са дали за нея някаква дума-асоциация. Първото число в скобите означава, че от участвалите 550 жени 531 са дали асоциация, а второто (416) показва какъв е броят на асоциациите, получени от участвалите 450 мъже. Най-честата асоциация на стимула ден е думата нощ. Тази асоциация е възникнала у 255 участници (числото след думата – асоциация), сред които 135 жени и 120 мъже (следващите две числа в скобите). Данните за другите асоциации се интерпретират по аналогичен начин. 

Различните честоти, с които думите се появяват като асоциации на дадена дума-стимул, най-общо изразяват различна степен на активност на връзките между тях в съзнанието. Например думата-стимул ден предизвиква в 25,5% от възможните случаи появата на думата-асоциация нощ и само в 0,5%  –  думата-асоциация весел. По-специално тези проценти могат да се интерпретират като измерители на:

  • концептуална близост между думата-стимул и думата-асоциация в съзнанието. (В приведения пример това би означавало, че думите ден и нощ концептуално са многократно по-близки, отколкото думите ден и весел);
  • смислово сходство между думата-стимул и думата-асоциация в семантичната памет. (Това би означавало, че в дадения пример думите ден и нощ са многократно по сходни по смисъл, отколкото думите ден и весел);
  • семантично разстояние между думата-стимул и думата-асоциация в психосемантичното пространство. (В този случай процентите, с които думата ден е предизвикала асоциациите нощ (25,5%) и весел (0,5%), изразяват многократно по-малко семантично разстояние между думите ден и нощ, отколкото между думите ден и весел).

Могат да се намерят достатъчно силни аргументи в полза на всяка една от тези интерпретации. Разликите между тях са по-скоро израз на различни теоретични подходи към активността на асоциативните връзки в човешкото съзнание. За целите на нашето изследване  най-подходяща е третата интерпретация. Както е известно, в математиката съществува много добре развита теория за разстоянието между две точки в пространството, която успешно се прилага и в психологията за изследване структурата на когнитивноперцептивните и психосемантичните пространства (Torgerson 1958; Shepard 1974; Tversky 1977). През последните петдесет години в рамките на тази теория се правят опити да се разкриват и прототипни отношения между думите въз основа на емпирични данни от експерименталнопсихологически изследвания (Rosh 1975; Tversky 1977 и др.).

 

Сходството между двойки обекти като функция на разстоянията между тях в психологическото пространство  

В рамките на третата интерпретация се допуска, че съществува психосемантично пространство, в което думите са представени като точки. Процентът, с който думата-стимул предизвиква дадена дума-асоциация, се разглежда като функция на разстоянието между съответните им точки в психосемантичното пространство. Например думата-стимул жена е породила думата-асоциация мъж в 13,8% от случаите. Този процент се разглежда като числова мярка на разстоянието между съответните им точки в психосемантичното пространство. Колкото този процент е по-голям, толкова по-малко е разстоянието между съответните думи и, обратно, колкото е по-малък, толкова по-голямо е разстоянието между тях. В психологията се използват множество емпирични процедури за числови оценки на разстоянието в психологическото пространство между два обекта (две думи, две понятия, две съждения) и пр. Ето някои от тях:

  1. Скалиране степента на сходство между всеки два обекта от дадено множество, като се използват така наречените Ликертови скали (петбални, седембални, деветбални и т.н. скали), чиито категории изразяват различни степени на сходство. Средно аритметичната оценка от оценките на множество участници в подобен психометричен експеримент се взема като скалова стойност за степента на сходство между съответните обекти.
  2. Свободна класификация на обекти по сходство. От участниците в опита се изисква да групират обектите от дадено множество в колкото си групи искат, така че в една и съща група да поставят обекти, които според тях са сходни. В случая не се задава критерий за сходство. Участниците в опита свободно решават как да класифицират обектите. От групировките им се получават оценки за сходство (близост), като се изброява колко пъти два обекта се появяват в една и съща група. Колкото по-често са отнесени към една и съща група, толкова по-сходни са те.
  3. Свободни словесни асоциации. Този метод вече беше представен по-горе. Колкото по-голям е процентът на думата-асоциация, предизвикана от дадена дума-стимул, толкова по-близки са те в психосемантичното пространство.
  4. Процент на грешките в паметови или перцептивни експерименти, за които споменахме по-горе. Колкото по-често една дума се греши като друга при възприятие или припомняне, толкова по-близки са те в перцептивното или психосемантичното пространство (Герганов 1987).

Числовите данни, получени чрез описаните методи, се подлагат на анализ с помощта на алгоритмите на многомерното скалиране (Герганов 1987; Cox & Cox 2000; Torgerson 1958; Kruskal & Wish 1978; Shepard 1974 и др.). Като резултат от това се разкриват основанията (признаците на обектите), които участниците в подобни експерименти са имали предвид макар и неосъзнато при оценяване степента на сходство между обектите.

Тези емпирични процедури са оказаха много продуктивни за изследване на познавателни и семантични структури, категоризации, възприятие и др. на обекти в различни области на психологията и културната антропология (Shepard, Romney & Nerlove 1972; Green & Rao 1972; D’Andrade 1995 и др.).

Приложението на теорията и алгоритмите на многомерното скалиране, както и използването на понятието когнитивно или перцептивно разстояние е свързано с изпълнението на някои аксиоми за разстояние между две точки, които ще обсъдим в следващия раздел.

 

Аксиоми за разстояние между две точки в метричното пространство и експерименталната им проверка за перцептивнокогнитивни и психосемантични разстояния     

За да се говори за разстояние между две точки в метричното пространство, трябва да са изпълнени няколко аксиоми. Само две от тях обаче имат значение за нашето изследване – аксиомата за рефлексивност и аксиомата за симетричност. Както ще видим по-нататък, особено важна е аксиомата за симетричност (Герганов 2003; Gerganov & Kyuchukov 2005).

Аксиомата за рефлексивност гласи, че разстоянието dii  от точката i до самата нея е равно на нула – dii= 0.

Според аксиомата за симетричност разстоянието dij от точката i до точката j е равно на разстоянието dji от точката j до точката i (вж. Фигура 1).

 

Фигура 1. Илюстрация на аксиомите за рефлексивност и симетричност

Илюстрация на аксиомите за рефлексивност и симетричност

 

В психологията изпълнението на аксиомата за рефлексивност може да се проверява чрез споменатите по-горе перцептивни експерименти, когато в условия на дефицит на перцептивна информация се подават зрително или слухово двойки различни или еднакви (идентични) обекти. Участниците в опита трябва да кажат дали обектите са еднакви или различни. Според аксиомата за рефлексивност, когато се подават идентични обекти, участниците винаги трябва да казват, че обектите са еднакви. Публикувани са обаче емпирични данни, които показват, че това не е така. Винаги има някакъв процент на отговори „различни са” за подадени идентични обекти. Нещо повече, при някои обекти този процент е много по-голям, отколкото при други. Тези данни се разглеждат като емпирични доказателства за нарушение на аксиомата за рефлексивност. С други думи, перцептивното или психологическото разстояние на обекта сам до себе си не винаги е равно на нула.

Психологическата интерпретация на аксиомата за симетричност означава числовата оценка, че обектът А прилича на обекта В, да е равна на числовата оценка, че обектът В прилича на обекта А. При това двете оценки трябва да са получени в независими експерименти. Например думата-стимул бавен е предизвикала думата-асоциация бърз у 37,8% българи, участвали в асоциативния експеримент и дали някаква асоциация на този стимул. Аксиомата за симетричност би се изпълнила, ако думата бърз като стимул  предизвика думата бавен  като асоциация у приблизително същия процент участници. В традиционните анализи на данните от асоциативните експерименти тези асоциации се наричат огледални. Еднаквата или приблизително еднаквата честота на поява на огледалните асоциации, получени при независими експериментални процедури, е доказателство за симетричност на психосемантичното разстояние между тях. В асоциативните експерименти се полагат специални грижи да се осигури независимост, когато се получават асоциациите за различните думи-стимули. Така че честотните данни за огледалните асоциации могат да се използват за експериментална проверка на аксиомата за симетричност на психосемантичните разстояния. В дадения пример думата-стимул бавен е породила асоциацията бърз у 37,8% от хилядата българи, участвали в свободния асоциативен експеримент, а като дума-стимул бърз предизвиква асоциацията бавен само у 27% от тях. Психосемантичното разстояние бърз – бавен е статистически съществено по-голямо от психосемантичното разстояние бавенбърз  (t = 5,0360022; p<0,001). Това е емпирично доказателство, че аксиомата за симетричност е нарушена при тази двойка думи.

Както казахме по-горе, оценките за смислово сходство (смислова прилика) между две думи могат да се интерпретират като психосемантично разстояние между тях. Въпросите за получаване на тези оценки, могат да се формулират или така, че психосемантичното разстояние да се оценява без оглед на посоката, или така, че да се оценява двупосочно. На фигура 2 са дадени примери, когато чрез въпроса, който задаваме на участниците, активираме оценките им за разстояние без посока или оценките им за разстояние в двете посоки. Отговорите на въпросите 1А и 1Б отразяват само психологическото разстояние между майката и детето (детето и майката) без посока. В случая е без значение дали задаваме въпроса 1А или 1Б. И в двата случая би трябвало да получим оценки, които са равни в статистически смисъл. Някои психометрични изследвания показват, че това е така.

Въпросите 2А и 2Б дават възможност да се получат оценки за разстоянието от майката до детето (2А) и от детето до майката (2Б). По двете независими оценки може да се провери дали аксиомата за симетричност при психосемантичните разстояния е нарушена. Такъв е случаят на фигура 2, където психосемантичното  разстояние от майката до детето е по-голямо в сравнение с психосемантичното разстояние от детето до майката.

Фигура 2. Психологически смисъл на оценките за разстояние без посока (1А и 1Б) и разстояние с посока (2А и 2Б)

Оценките за разстояние без посока

Оценки за разстояние с посока

 

Оценки на психологическите разстояния между два обекта в двете посоки се получават не само когато приликата между тях (въпроси 2А и 2Б на фиг.2) се скалира чрез седембални, деветбални и т.н. Ликертови скали, но и когато се сравняват процентите на огледалните асоциации при свободните асоциативни експерименти,  както и процентите на грешки в паметови и перцептивни експерименти.

На фигура 3 са дадени примери за експериментална проверка на аксиомата за симетричност на психологически разстояния по данни на асоциативни, паметови и перцептивни експерименти. Процентите на огледалните асоциации, които са предизвикани от прилагателните бърз и бавен, подавани като стимули, показват, че психосемантичното разстояние от бърз към бавен (24,8%) е съществено по-голямо в сравнение с психосемантичното разстояние от бавен към бърз (35,3%) (t = 5,2; p<0,001) (вж. фиг. 3.1). (Напомняме, че голям процент означава малко разстояние, а малък процент – голямо разстояние.)
В експеримент за изследване начина на кодиране на фонемите в краткосрочната памет получихме данни за това в какъв процент от случаите една фонема се греши като друга и обратно (Герганов 1987). Ако аксиомата за симетричност е изпълнена за разстоянията между две фонеми в краткосрочната памет, би трябвало тези проценти да не се различават в статистически смисъл. На фигура 3 е показан случай на асиметрични мнемонични разстояния между фонемите /д/ и /т/. Разстоянието (4,0 %) от фонемата /д/ до фонемата /т/ е статистически съществено по-малко в сравнение с разстоянието (1,6%) от фонемата /т/ до фонемата /д/ (t = 4,4; p<0,001).

При нарушението на аксиомата за симетричност в посочените случаи се наблюдават закономерности, които имат определен съдържателен смисъл и могат да се обяснят много добре в рамките на теориите за маркираност в корелативни семантични или фонологични двойки. Очевидно асиметричните разстояния отразяват интересни отношения между думи, понятия, фонеми, букви и т.н. Необходима е теория, която да обясни кога и защо се появяват тези асиметрии и как може да се интерпретират емпиричните данни в нейните рамки. Такава теория предлага Амос Тверски (Tversky 1977).

Фигура 3. Резултати от някои проверки на аксиомата за симетричност по данни на асоциативен, паметов и перцептивен експеримент

Резултати от някои проверки на аксиомата за симетричност по данни на асоциативен, паметов и перцептивен експеримент

 

Теория на Тверски за асиметричните разстояния

Тъкмо подобни случаи се разглеждат в теорията на Тверски (Tversky 1977) за асиметриите при съжденията за сходство, в която се обосновава тезата, че асиметрия на разстоянията се появява, когато две понятия като членове на семантична опозиция са в отношение на прототип – вариант, първично – производно, маркиранонемаркирано и пр. Той доказа, че разстоянието от прототипа до варианта е по-голямо отколкото разстоянието от варианта до прототипа.

Според Тверски оценките за сходство могат да се разглеждат като съждения от типа „А прилича на Б”. Подобно съждение е насочено от един обект към друг, има субект – А  и референт – Б  и не е еквивалентно на съждението „Б прилича на А”. Кой от два обекта ще изберем като субект и кой – като референт зависи от относителната „изтъкнатост” на обектите. Хората са склонни да поставят на мястото на референта по-изтъкнатия обект, прототипа, а на мястото на субекта – по-малко изтъкнатия, варианта. Ние казваме „Синът прилича на бащата.”, а не „Бащата прилича на сина.” По-естествено е да кажем „Елипсата прилича на кръга.”, а не „Кръгът прилича на елипсата.” „Очевидно, казва по-нататък Тверски, посоката на асиметрията се определя от относителната изтъкнатост, важност на обекта. Вариантът е по-сходен на прототипа, отколкото прототипът на варианта.”,  защото по същество прототипът е по-изтъкнат, по-важен, по-значим от варианта. В подкрепа на твърденията си Тверски дава примери от експериментални данни, получени в рамките на прототипната теория на Елеонор Рош (Rosch 1975; Rosch & Mervis 1975), които илюстрират добре връзката между асиметрията в сходството между два обекта и прототипно-вариантните отношения между тях. Най-важното следствие от теорията на Тверски за асиметричните разстояния, върху което се основава анализът ни по-нататък, е твърдението, че психологическото разстояние от прототипа, първичното, немаркирания член до варианта, производното, маркирания член е по-голямо в сравнение с разстоянието от варианта, производното, маркирания член до прототипа, първичното, немаркирания член.

Теорията на Тверски е проверявана в множество експериментално психологически изследвания и изводите от нея се потвърждават емпирично. Затова можем да я използваме като обяснителен механизъм на данни, които показват психолингвистичната и когнитивната реалност на маркираността.

   
Резултати

Анализ на фонологични опозиции по данни от перцептивни матрици на замени

В този раздел ще разгледаме данни за двупосочни разстояния във фонологични опозиции по звучност въз основа на перцептивни грешки, получени в два перцептивни експеримента. Единият е с участието на 100 носители на българския език (Герганов 1987), а другият е с участието на 300 носители на английския език (Conrad 1964).

Перцептивните данни в българския експеримент са от първата част на паметов експеримент за изследване характера на кодирането в краткосрочната памет. Участниците прослушват аудиозапис на поредици от 9 съгласни. Няма повторения на съгласни в една и съща поредица. Подготвени са 120 серии от по 9 съгласни, като комбинациите са направени от 21 български съгласни – б, в, г, д, ж, дж, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш. На едно изследвано лице са давани 70 серии. При изслушването на съгласните от серията и.л. трябва да записва каква съгласна е чуло. Тъкмо това е перцептивната част на експеримента. По тези записи са изброени както вярно разпознатите съгласни, така и колко пъти всяка подадена съгласна е сгрешена с всяка друга. Подробностите на процедурата могат да се намерят в книгата „Памет и смисъл” (Герганов 1987). Резултатите от перцептивните грешки са били записани в матрица с размер 21х21.

В английския експеримент са участвали 300 пощенски служители – носители на английския език. На и.л. е подаван запис от серии английски гласни и съгласни звукове. Сериите са комбинации от 26 английски звука. Участниците е трябвало да записват какво са чули дори ако е трябвало да отгатват, когато не са сигурни в разпознаването. Резултатите от експеримента са отразени в матрица на грешки с размер 26х26 (Conrad 1964).  

Тъй като целта на нашето изследване е да видим дали асиметричните проценти на грешки ще потвърдят маркираността на членовете на фонологични опозиции по звучност, взехме само данните за двойките звучни - беззвучни съгласни. От българската матрица на перцептивни грешки подложихме на анализ всички 8 корелативни двойки: p-b, t-d, k-g, f-v,  s-z, sh-zh, ts-dz, tsh-dzh. В английската матрица има само 5 корелативни двойки по звучност, а именно: p-b, t-d, k-g, f-v, s-z. За означаване на съответните фонеми използвахме модифицирана версия на международната фонетична транскрипция. За да бъде еднозначно интерпретирана, тук я даваме заедно с българските букви в скоби, които означават съответните фонеми: p(п), b(б), t(т), d(д), k(к), g(г), s(с), z(з), sh(ш), zh(ж), ts(ц), dz(дз), tsh(ч), dzh(дж).

В таблица 1 са представени процентите на замени на беззвучните съгласни със съответните звучни, когато като стимули са подавани беззвучните (първите три колони за българските данни; колони 7, 8 и 9 за английските данни) и процентите на замени на звучните съгласни със съответните беззвучни (колони 4, 5 и 6 за българските грешки; колони 10, 11 и 12 за английските). За по-голяма нагледност данните в таблица 1 са представени и графично на фигура 4 за българските фонологични опозиции и на фигура 5 – за английските.  

Както се вижда от таблица 1, във всички корелативни двойки по звучност на съответните български фонеми процентът, с който беззвучните съгласни се грешат със съответните звучни, е по-малък от процента, с който звучните съгласни се грешат с беззвучните в съответните корелативни опозиции. С други думи, разстоянието от беззвучната съгласна до звучния й корелат в дадената фонологична опозиция е по-голямо отколкото разстоянието от звучната съгласна до съответната беззвучна. И това се отнася за всичките осем фонологични опозиции по звучност.

На фигура 4 профилът на разстоянията от звучна до беззвучна съгласна е разположен по-високо в скалата на процентите на замени (по-малки разстояния), а профилът на разстоянията от беззвучната съгласна до звучния й корелат се намира в зоната на по-ниските стойности по скалата на процентите (по-големи разстояния). 

В съответствие с теорията на Тверски за асиметричните разстояния можем да кажем, че данните от перцептивния експеримент с български съгласни потвърждават психолингвистичната и когнитивната реалност на маркираността във фонологичните опозиции. Беззвучните съгласни са немаркираните членове, а звучните им корелати са маркирани.
    
Таблица 1. Двупосочни разстояния между съгласните в корелативни фонологични опозиции по звучност (по данни на перцептивни експерименти с подаване на български и английски съгласни)  

Данни от перцептивен експеримент с български съгласни (Герганов 1987)

Данни от перцептивен експеримент с английски съгласни (Conrad 1964)

Процент на перцептивните грешки в посока

Процент на перцептивните грешки в посока

от без-

звучната към

звуч-

ната съгласна

%

от звучната към

без-

звуч-

ната съгласна

%

от без-

звучната към

звуч-

ната съгласна

%

от звучната към

без-

звуч-

ната съгласна

%

(1)

p

t

k

f

s

sh

ts

tsh

 

(2)

b

d

g

v

z

zh

dz

dzh

(3)

0,32

0,79

0,62

0,66

0,56

0,68

0,07

0,36

(4)

b

d

g

v

z

zh

dz

dzh

(5)

p

t

k

f

s

sh

ts

tsh

(6)

1,03

3,75

0,90

1,00

0,67

1,30

0,53

2,91

(7)

p

t

k

f

s

 

(8)

b

d

g

v

z

 

(9)

7,895

3,877

0,480

0,101

1,122

 

(10)

b

d

g

v

z

 

(11)

p

t

k

f

s

 

(12)

13,858

12,135

0,000

0,273

13,586

 

 

 

От таблица 1 и особено на фигура 5 се вижда, че във фонологичните опозиции на английските съгласни k-g и  f-v няма почти никаква разлика в процентите от g към k и от k към g, както и от v към f  и от f към v. В тези фонологични опозиции няма асиметрия на разстоянията, което означава, че няма изразена маркираност по звучност в перцептивното пространство на английските съгласни по отношение на тези две корелативни двойки. По отношение на останалите три фонологични опозиции – p-b, t-d и s-z обаче маркираността е ярко изразена, като немаркирани са беззвучните съгласни  p, t и s, а маркирани са съответните b, d и z. Посочените изключения ще бъдат коментирани в общото обсъждане на данните от перцептивните и паметовите експерименти.  

 

Фигура 4. Профили на разстоянията от беззвучната до съответната звучна съгласна и от звучната до съответната беззвучна съгласна за осем български фонологични опозиции по звучност по данни на българския перцептивен експеримент

Профили на разстоянията от безвучната до съответната звучна съгласна

 

 

Анализ на фонологични опозиции по данни от паметови матрици на грешки

Матрицата на грешки в краткосрочната памет с участието на носители на българския език е получена в паметов експеримент, чието начало описахме в предишния раздел. Малко след като изследваните лица запишеха чутите съгласни, те трябваше да си припомнят кои от тях са били на 3-та, 6-та и 9-та позиция в серията от 9 съгласни. В паметовия тест се отчитаха само отговорите на тези позиции, за които бяха получени верни разпознавания в перцептивния тест. Отново се получаваха както вярно припомнени съгласни, така и грешки, които са замени на стимулните съгласни. От тези данни се попълни матрицата на грешки в краткосрочната памет (Герганов 1987). 

В американския експеримент за изследване на кодирането в краткосрочната памет са участвали 33 студенти от Масачузетския технологичен институт. Подавани са им за запомняне серии от 23 английски съгласни. Експериментът е проведен по описаната по-горе процедура (Wickelgren 1966). Всъщност българският паметов експеримент беше планиран и проведен при точно спазване на процедурата в американския (Герганов 1987).

В таблица 2 са записани процентите на грешки от двата типа – когато е подавана беззвучна съгласна в какъв процент е сгрешена със съответната звучна (колони 1, 2 и 3 за българските данни; колони 7, 8 и 9 за английските)  и, обратно, когато е подавана звучна съгласна в какъв процент е сгрешена със съответната беззвучна (колони 4,5 и 6 за българските съгласни; колони 10, 11 и 12 за английските).

 

Фигура 5. Профили на разстоянията от беззвучната до съответната звучна съгласна и от звучната до съответната беззвучна съгласна за пет английски фонологични опозиции по звучност по данни на английския перцептивен експеримент

Профили на разстоянията от беззвучната до съответната звучна съгласна

    
На фигура 6 са представени графично резултатите от паметовия експеримент с български съгласни, а на фигура 7 са графиките по данните от американския.

Както се вижда на фигура 6, профилът на беззвучните български съгласни като цяло се намира в зоната на по-ниските проценти в сравнение с профила на звучните. Това означава, че разстоянието от беззвучната съгласна до съответната звучна в кодовото пространство на краткосрочната памет е по-голямо от съответното разстояние в обратна посока. Въз основа на този резултат може да се направи изводът, че отново се потвърждава когнитивната реалност на маркираността.

Беззвучните съгласни са немаркираните членове в съответните фонологични опозиции. Има едно изключение. В корелативната двойка k-g двупосочните разстояния са симетрични. Точките на k-g и g-k от двата профила съвпадат напълно. В таблица 2 се вижда, че процентите на замени в двете посоки напълно съвпадат – 4,42. Някои от възможните обяснения на това изключение виж по-долу в общото обсъждане на резултатите от перцептивните и паметовите експерименти.

 

Таблица 2. Двупосочни разстояния между съгласните в корелативни фонологични опозиции по звучност (по данни на паметови експерименти с български и английски съгласни)   

Данни от паметов експеримент с български съгласни (Герганов 1987)

Данни от паметов експеримент с английски съгласни (Wickelgren 1966)

Процент на паметовите грешки в посока

Процент на паметовите грешки в посока

 

от без-

звуч-

ната към

 

звучната съгласна

%

 

от звучната към

 

без-

звуч-

ната съгласна

%

 

от без-

звучната към

 

звучната съгласна

%

 

от звучната към

 

беззвучната съгласна

%

(1)

p

t

k

f

s

sh

ts

tsh

(2)

b

d

g

v

z

zh

dz

dzh

 

(3)

1,90

1,61

4,42

2,61

1,22

2,76

2,36

2,28

(4)

b

d

g

v

z

zh

dz

dzh

 

(5)

p

t

k

f

s

sh

ts

tsh

 

(6)

3,91

4,04

4,42

3,60

4,29

3,76

2,55

4,08

(7)

p

t

k

f

s

sh

tsh

 

(8)

b

d

g

v

z

zh

dzh

 

(9)

5,190

4,910

8,890

4,180

7,690

5,700

5,750

 

(10)

b

d

g

v

z

zh

dzh

 

(11)

p

t

k

f

s

sh

tsh

 

(12)

9,130

6,010

8,900

9,890

8,800

6,610

5,020

 

 

 

Резултатите от американския паметов експеримент с английски съгласни като стимулен материал са представени графично на фигура 7. И тук, както при българските данни профилът на беззвучните съгласни е по-ниско от профила на звучните с изключение на точките за k-g и g-k, които практически съвпадат (Процентите на замени са съответно 8,89 и 8,90). При корелативната двойка tsh-dzh посоката на асиметрията е обратна спрямо очакваната. Разстоянието от беззвучната tsh до звучната dzh е по-малко в сравнение с обратното разстояние, което означава, че в кодовото пространство на краткосрочната памет на носителите на английския език немаркираният член на тази фонологична опозиция е звучната съгласна dzh.

Като цяло можем да приемем, че и резултатите от паметовия експеримент с подаване на английски съгласни на носители на английския език потвърждават психолингвистичната и когнитивната  реалност на маркираността, като беззвучните съгласни имат когнитивен статут на немаркирани, а звучните – на маркирани в съответните корелативни двойки по звучност. В общото обсъждане ще коментираме изключенията.

Фигура 6. Профили на разстоянията от беззвучната до съответната звучна съгласна и от звучната до съответната беззвучна съгласна за осем български фонологични опозиции по звучност по данни на българския паметов експеримент

Профили на разстоянията от беззвучната до съответната звучна съгласна

 

    
Общо обсъждане на резултатите от перцептивните и паметовите експерименти

Макар че са неразделна част от когнитивните процеси, които осигуряват преработката и съхраняването на информацията от човека, перцептивната и паметовата система са относително самостойни, със специфични свойства и функции.

Перцепцията има водеща роля за разпознаването на езиковите единици. На този ранен етап от преработката на речева информация се е формирало перцептивно-когнитивното пространство, чиито оси са различителните признаци но фонемите, а говорните звукове са представени като точки в него. В това пространство се обособяват области от близкостоящи точки, които могат да се разглеждат като психологически фонеми. В центъра на всяко множество от точки на индивидуални звукове изпъква точката на един звук, който може да се разглежда като най-добрият екземпляр на фонемната категория, неин прототип. Разстоянието от него до всеки друг индивидуален звук в категорията е по-голямо, отколкото разстоянието от варианта, индивидуалния звук до прототипа. От гледище на теорията за маркираността този централен, прототипен звук е немаркираният член в дадената фонемна категория. Всички останали звукове са маркирани с несъществена специфична информация, която няма смислоразличителна функция (ср. индивидуални варианти или фони). Тук можем да говорим за вътрешнокатегорийна маркираност на звуковете от дадена фонемна категория. Тя играе важна роля при разпознаването на говорните звукове, което е процес на фонемна категоризация.

Наред с вътрешнокатегорийната маркираност има и междукатегорийна. Тъкмо такъв е случаят с маркираността при фонологичните опозиции по звучност. Двата члена на една такава опозиция са отделни фонеми, защото имат смислоразличителна функция. В позиции на неутрализация по звучност обаче вече има само една фонема и това е немаркираният член на опозицията, а именно беззвучният корелат. Тъкмо в позиция на неутрализация се заличава границата между фонемните категории на двете съгласни от дадена фонологична опозиция по звучност.

Краткосрочната памет изпълнява актуални оперативни функции при паметовата преработка на информацията, поради което през последните двайсет години я определят като оперативна памет (Baddely 1999). Информацията в нея се представя в звуковоартикулаторен код. В кодовото пространство на краткосрочната памет се проявява и може да се наблюдава в когнитивното поведение на езиковите личности предимно междукатегорийната маркираност. Както вече видяхме, данните от асиметричните проценти на замени между звучни и беззвучни съгласни от едни и същи корелативни двойки потвърждават и мнемоничната реалност на маркираността. По-задълбочените изследвания на тия процеси биха разкрили и други все още неизвестни механизми за функционирането на този вид памет.

Както видяхме при анализа на емпиричните данни, налице са някои изключения от общите прояви на асиметрията между звучните и беззвучните съгласни във фонологични опозиции. Едно от изключенията, което се среща при всички експериментални данни, получени в независими експерименти при два различни езика, е липсата на асиметрия на замените между членовете на фонологичната опозиция k-g. Заличаването на разликите в двупосочните разстояния се наблюдава и в българския паметов експеримент (k-g: 4,42; g-k: 4,42), и в американския паметов експеримент (k-g: 8,89; g-k: 8,90), и в английския перцептивен експеримент (k-g: 0,48; g-k: 0), и в българския перцептивен експеримент (k-g: 0,62; g-k: 0,90). Може би на неявно равнище, на равнището на архифонемите опозицията k-g не е бинарна и това да води до заличаване на маркираността в тази корелативна двойка. Някои от индивидуалните варианти на фонемите k и g  имат смислоразличителни функции в някои езици и така са придобили статути на фонеми от реда на гутуралите (вж. таблицата на съгласните фонеми на Международната фонетична асоциация).

Противоречиви резултати наблюдаваме при фонологичната опозиция s-z. По данни на    българския перцептивен експеримент разликата между разстоянията в двете посоки е заличена (s-z: 0,56; z-s: 0,67), докато в английския перцептивен експеримент (s-z: 1,122; z-s: 13,586), и в българския паметов експеримент (s-z: 1,22; z-s: 4,29), тя е изключително голяма, a в американския паметов експеримент е на средно равнище (s-z: 7,69; z-s: 8,8). Този резултат навежда на мисълта, че маркираността няма дихотомен характер (има я, няма я), а се проявява в различна степен. С други думи, можем да говорим за скала на силата на маркираността. Внимателното наблюдение на данните показва, че разлики в силата на маркираността има както вътре в един и същи тип данни, така и между типовете данни – перцептивни, паметови, български, английски. Например, в българския паметов експеримент най-силна е маркираността при корелативната двойка s-z (s-z: 1,22; z-s: 4,29; разлика: 3,07), след това във фонологичната опозиция t-d (t-d: 1,61; d-t: 4,04; разлика: 2,43). На трето място е разликата 2,01 при опозицията p-b (p-b:1,9; b-p:3,91). Подобно ранжиране на фонологичните опозиции по скалата сила на маркираността може да се направи и при другите типове данни. Бъдещи изследвания ще покажат доколко продуктивен ще се окаже параметърът сила на маркираността за изследване на това явление при различните езикови равнища.

Анализът на емпирични данни с асиметричен характер потвърждава реалността на междукатегорийната маркираност в перцептивното пространство и кодовото пространство на краткосрочната памет и заедно с очевидния параметър сила на маркираността могат да окажат съществено влияние върху по-нататъшното развитие на теориите за маркираността при фонологичните опозиции.        

 

Фигура 7. Профили на разстоянията от беззвучната до съответната звучна съгласна и от звучната до съответната беззвучна съгласна за осем английски фонологични опозиции по звучност

Профили на разстоянията от беззвучната до съответната звучна съгласна и от звучната до съответната беззвучна съгласна за осем английски фонологични опозиции по звучност

 

Анализ на семантични опозиции по данни от свободни асоциативни експерименти

Конструктът маркираност в лексикалната семантика се прилага най-често при ярко изразените семантични опозиции в антонимичните двойки прилагателни. Вече разгледахме теоретичните постановки и емпиричните процедури за определяне на маркирания и немаркирания член в дадена антонимична двойка прилагателни. Прилагането на съответните критерии е свързано до голяма степен с езиковата интуиция на изследователя, която не винаги води до еднозначни резултати. Така че очевидната достатъчност за установяване на немаркираните и маркираните членове на семантични опозиции не е безспорна за всички случаи.

Теорията на Тверски за асиметричните семантични разстояния между членовете на антонимична двойка прилагателни като източник на информация за прототипния, първичния, немаркирания статут на единия член на семантичната опозиция предлага еднозначни операционни процедури. Преди всичко това е измерване на семантични разстояния с посока. По-горе разгледахме различни методи за измерване на двупосочни семантични разстояния. Тук ще използваме свободния асоциативен експеримент като източник на данни за такова измерване. Ще припомним, че едно прилагателно, подадено като дума-стимул в свободен асоциативен експеримент, предизвиква появата на своя антонимичен корелат като асоциация в някакъв процента сред множеството участници. Например, прилагателното бърз като дума-стимул е предизвикало бавен у 27% от участниците в българския свободния асоциативен експеримент, а 37,8 % от участниците са дали асоциацията бърз на дума-стимул  бавен.

    
Маркираност в български двойки антонимични прилагателни по данни на Български норми на словесни асоциации (Герганов 1984)

За да определим двупосочните семантични разстояния между двете прилагателни в дадена антонимична двойка, използвахме емпиричните данни на посочения български свободен асоциативен експеримент. Като измерител на разстоянията в двете посоки взехме процента на едното прилагателно, предизвикано като асоциация от другото в ролята му на дума-стимул. Както казахме по-горе, в асоциативния експеримент и двете прилагателни са давани като думи-стимули. При това са спазвани условията за независимост на двете подавания. В „Български норми на словесни асоциации”  намерихме 9 двойки антонимични прилагателни, за които имаше данни в двете посоки, т.е. проценти на огледални асоциации. Процентите на асоциациите в двете посоки са дадени в таблица 3. На фигура 8 са представени графично профилите на двата типа прилагателни от съответните антонимични двойки.

Веднага ще направим уговорката, че маркираността на прилагателните извън асиметричния критерий е определена интуитивно. Разбира се, направихме опит да приложим и разгледаните в теоретичните постановки правила, свързани с означаването на целия признак, цялата скала с едно от антонимичните прилагателни в дадената двойка. При всички случаи обаче тези решения са в значителна степен условни. За някои антонимични двойки те са по-близо до интуицията на повече езиковеди, докато за други сигурно ще има несъгласия.

В първите три колони са представени данните за семантичните разстояния от немаркираното според нашата интуиция прилагателно до маркираното в съответните антонимични двойки. В колони 4, 5 и 6 са записани семантичните разстояния от маркираното прилагателно до немаркираното.

Както се вижда от процентите в таблица 3 и профилите на фигура 8, разстоянията от немаркираните прилагателни към маркираните в съответните антонимични двойки са по-големи (по-малки проценти) в сравнение с разстоянията от маркираните до немаркираните. Профилът на разстоянията от немаркирано до маркирано прилагателно в антонимичните двойки са в зоната на ниските проценти (големите разстояния), докато профилът от маркираното до немаркираното е по-високо от първия, в зоната на по-големите стойности на процентната скала (по-малките разстояния). Има едно единствено изключение. В двойката антонимични прилагателни твърд-мек интуитивно сме определили твърд като немаркирано. Освен интуицията сме проверявали доколко естествено е въпросът за цялото свойство да се задава с едно от прилагателните. Нека да вземем следните примери.           
1. Колко твърд е хлябът?
2. Колко мек е хлябът?

В първия случай семантиката на твърд се неутрализира и прилагателното включва в значението си цялата скала с двата й полюса – и твърдия, и мекия, т.е. питаме за свойството „твърдост”. Ако хлябът попада в когнитивната ни категория „мек”, едва ли на този въпрос ще реагираме така: „Ама хлябът не е твърд, а много мек!”. Ако пък зададем въпрос (2) за много твърд хляб, можем да получим възражението: „Ама хлябът не е мек. Той е много твърд.” Значението на втория въпрос е за половината скала на твърдостта – за мекия й край.

Според получените данни за асиметрията на двупосочните разстояния при тази антонимична двойка немаркирано е прилагателното мек (твърд-мек: 16,4; мек-твърд: 13,7). При всички останали осем антонимични прилагателни резултатите от двупосочните семантични разстояния потвърждават интуицията и логическите ни основания за немаркираните членове на съответните семантични опозиции.

 

Таблица 3. Двупосочни разстояния между прилагателните в семантичните антонимични  опозиции (по данни на българския свободен асоциативен експеримент)   

Данни от Български норми на словесни асоциации (Герганов 1984)

Относителна честота на асоциациите в посока

от немаркираното към

 

 маркираното прилагателно

%

от маркираното към

 

немаркираното прилагателно

%

 

(1)

бърз

твърд

светъл

висок

гладък

голям

добър

студен

дълъг

(2)

бавен

мек

тъмен

нисък

грапав

малък

лош

топъл

къс

(3)

27,0

16,4

17,3

22,1

11,5

19,1

21,7

14,6

14,8

(4)

бавен

мек

тъмен

нисък

грапав

малък

лош

топъл

къс

(5)

бърз

твърд

светъл

висок

гладък

голям

добър

студен

дълъг

(6)

37,8

13,7

24,3

27,5

18,8

31,6

27,8

17,8

22,8

 

Маркираност в три двойки антонимични прилагателни по данни на асоциативни речници за 5 езика

Благодарение на това, че разполагаме с данни от асоциативни речници за руски, английски, немски и френски, можем да направим сравнение за маркираността на антонимични двойки прилагателни в тези езици и българския. Внимателното преглеждане на словниците на тези речници даде възможност да намерим само три антонимични двойки, за които има данни за асиметрични семантични разстояния в петте източника. Това са двойките бърз-бавен, твърд-мек и светъл-тъмен. Основата за определяне на немаркираните прилагателни в тези антонимични двойки са българските им еквиваленти.

В таблица 4 се намират процентите на асоциациите, предизвикани от двете прилагателни, подадени като стимули в асоциативните експерименти за петте езика. От процентите в таблицата и от графиките на фигура 9 се вижда, че профилът на разстоянието от немаркираното прилагателно бърз и преводните му еквиваленти в останалите 4 езика до маркираното прилагателно бавен и преводните му еквиваленти е в ниските стойности на процентната скала (големи семантични разстояния) в сравнение с профила на разстоянието от маркираното прилагателно бавен до немаркираното бърз, който е по-високо, в зоната на по-високите стойности от процентната скала (малки семантични разстояния). Така се потвърждава психолингвистичната реалност на маркираността при тази антонимични двойка и за петте обхванати езика.

Фигура 8. Профили на разстоянията от немаркираното до съответното маркирано прилагателно и от маркираното до съответното немаркирано прилагателно за девет антонимични двойки от българския език  по данни от българския свободен асоциативен експеримент

Профили на разстоянията от немаркираното до съответното маркирано прилагателно

 

Подобен е резултатът и за антонимичната двойка светъл-тъмен. И тук профилът не семантичното разстояние от немаркираното прилагателно светъл до маркираното тъмен е по-ниско в сравнение на профила за разстоянието в обратна посока – от маркираното тъмен до немаркираното светъл. Тази закономерност се проявява последователно и в петте езика.

В сравнение с първите две антонимични двойки много различна е картината при прилагателните твърд-мек. При всички езици профилът на разстоянието от твърд към мек е по-високо от профила на обратното разстояние с изключение на френски, където местата на двете точки са разменени. Това означава, че в български, руски, английски и немски маркираният член на тази семантична двойка е твърд, а мек е немаркираното прилагателно.

Макар и върху оскъден лексикален материал по отношение на големия обем семантични опозиции в лексикалната семантика разгледаните резултати за психосемантичната реалност на маркираността по данни от асоциативни експерименти показват, че перспективите за изследвания на този феномен в лексикалната семантика са много обещаващи. Изследвания на двупосочни семантични разстояния и с другите посочени методи като например скалиране на смислова близост със зададена посока могат да обогатят данните за маркираността при семантични опозиции и да хвърлят допълнителна светлина върху психолингвистичната и когнитивната репрезентация на маркираността.

 

Таблица 4. Двупосочни разстояния между прилагателните в три антонимични  двойки за пет езика

Български

Процент на асоциациите в посока

от немаркираното към

маркираното прилагателно

%

от маркираното към

немаркираното прилагателно

%

(1)

бърз

твърд

светъл

(2)

бавен

мек

тъмен

(3)

27,0

16,4

17,3

(4)

бавен

мек

тъмен

(5)

бърз

твърд

светъл

(6)

37,8

13,7

24,3

Таблица 4. Продължение

Руски

Процент на асоциациите в посока

от немаркираното към

 

маркираното прилагателно

%

от маркираното към

немаркираното прилагателно

%

(7)

быстрый

твердый

свет

(8)

медленный

мягкий

темный

(9)

10,4

10,2

6,4

(10)

медленный

мягкий

темный

(11)

быстрый

твердый

свет

(12)

16,0

9,6

14,4

 

Таблица 4. Продължение

Английски

Процент на асоциациите в посока

от немаркираното към

маркираното прилагателно

%

от маркираното към

немаркираното прилагателно

%

(13)

fast

hard

light

(14)

slow

soft

dark

(15)

23,6

66,9

64,2

slow

soft

dark

(17)

fast

hard

light

(18)

74,6

44,1

82,2

 

Таблица 4. Продължение.

Немски

Процент на асоциациите в посока

от немаркираното към

маркираното прилагателно

%

от маркираното към

немаркираното прилагателно

%

(19)

schnell

hart

licht

(20)

langsam

weich

dunkel

(21)

34,7

41,1

21,8

(22)

langsam

weich

dunkel

(23)

schnell

hart

licht

(24)

44,1

38,4

43,8

 

Таблица 4. Продължение.

Френски

Относителна честота на асоциациите в посока

от немаркираното към

маркираното прилагателно

%

от маркираното към

немаркираното прилагателно

%

(25)

rapide

dur(e)

claire

(26)

lent

mou(s)

sombre

(27)

0,191

0,285

0,174

(28)

lent

mou(s)

sombre

(29)

rapide

dur(e)

claire

(30)

0,253

0,372

0,451

 

 Фигура 9. Профили на разстоянията от немаркираното до съответното маркирано прилагателно и от маркираното до съответното немаркирано прилагателно за три антонимични двойки в пет език  по данни на свободни асоциативни експерименти.

Профили на разстоянията от немаркираното до съответното маркирано прилагателно

 

Заключение

В представеното метаизследване показахме възможностите на емпирично получените асиметрични разстояния между членове на фонологични и семантични опозиции за разкриване на психолинхвистичната и когнитивната реалност на маркираността, която се проявява на всички езикови равнища. От когнитивна гледна точка маркираността е продукт на категоризацията и самата тя улеснява нейното функциониране. Езиковата дейност на човека подпомага съществено познавателната му дейност, а тя, от своя страна, развива и усъвършенства идиолекта му. В това взаимодействие и взаимосъдействие между познавателна дейност и език маркираността играе съществена роля.

 

Цитирана литература

Герганов, Енчо (ред.). 1984. Български норми на словесни асоциации. София: Наука и изкуство.

Герганов, Енчо. 1987. Памет и смисъл. София: Наука и изкуство.

Герганов, Енчо. 2003. От черното към бялото или от бялото към черното. Междукултурни сравнения на прототипни структури. Проблеми на изкуствознанието 3. 3-11

Тилков, Димитър и Тодор Бояджиев. 1977. Българска фонетика. София: Наука и изкуство.

Трубецкой, Николай. 1960. Основы фонологии. Москва: Иностранная литература.

 

Baddeley, A. 1999. Essentials of human memory. Psychology Press.

Battistella, E. 1990. Markedness: The evaluative superstructure of language. Albany: State University of New York Press.

Battistella, E. 1996. The logic of markedness. Oxford: Oxford University Press.

Clark, H., E. Clark. 1977. Psychology of language. An Introductiion to psycholinguistics. New York: Harcourt Brace Jovanovich, inc.

Conrad, R. 1964. Acoustic confusions in immediate memory. British Journal of Psychology 55. 75-84.

Cox, T. F. & M. A. A. Cox. 2000. Multidimensional scaling. Chapman & Hall/CRC Press

D'Andrade, R. G. 1995. The development of cognitive anthropology. Cambridge: Cambridge University Press.

Harbour, D. 2008. Descriptive and Explanatory Markedness. http://webspace.qmul.ac.uk/dharbour/Harbour%20Markedness.pdf (4. 02. 2011).

Gerganov, E. & H. Kyuchukov. 2005. Word associations in Romani: Some prototypes in cross-cultural perspectives. Psychology of Language and Communication 9 (2). 53-68.

Green P.E. & V. R. Rao. 1972. Applied multidimensional scaling. New York: Holt, Rinehart and Winston, Inc.

Greenberg, J. H. 1966. Language universals, with special reference to feature hierarchies. The Hague: Mouton.

Kruskal, J. B. & M. Wish. 1978. Multidimensional scaling. Beverly Hills, Ca: Sage Publications.

Lakoff, G. 1987. Women, fire, and dangerous thinks. What categories reveal about the mind. Chicago: The University of Chicago Press.

Rosch, Е. 1975. Cognitive reference points. Cognitive Psychology 7. 532-547.

Rosch, Е. & C. B. Mervis.  1975. Family resemblances: Studies in the internal structure of categories. Cognitive Psychology 7. 573-603.

Shepard, R. N. 1974. Representation of structure in similariries: problems and prospects. Psychometrika 39. 373-421.

Shepard, R.N., A. K. Romney & S. B. Nerlove (eds.). 1972. Multidimensional scaling. Theory and applications in the behavioral sciences. Vol. I: Theory; Vol. II: Applications. New York: Seminar Press.

Torgerson, W.S. 1958.Theory and Methods of Scaling. Wiley, New York.

Tversky, A. 1977. Features of similarity. Psychological Review, 84, 327-352.

Wickelgren, W. 1966. Distinctive Features and Errors in Short-Term Memory for English Consonants. Journal of the Acoustical Society of America 39. 388-398.

 

За автора

Проф. д-р Енчо Герганов е почетен професор на Нов български университет, където е основател на департамент „Когнитивна наука и психология“ и на Центъра за оценяване. Член е на Управителния съвет на Дружеството за измерване и оценяване на образованието. Изследователската му работа е съсредоточена върху проблемите на психометрията, психолингвистиката и паметта.

Електронна поща: egerganov[at]gmail[dot]com

Година: 
2011
Том: 
8
Книжка: 
1
Рубрика в списание Littera et Lingua: