Skip to content Skip to navigation

Проект „Електронна база данни на микротопонимите от Западна България“

The object of research interest is the study and preservation of the Bulgarian toponymic system. Basic objectives of the project are development an electronic database with a maximum number of microtoponyms of the territory of Bulgaria.

A key stage of the project is working out a semantic environment for the implementation of onomastic ontology. This specialized software product will allow a higher level of structurising, contextual search and handling the information available on the topic. Another given objective is the connection of the microtoponyms with Google maps that will give the opportunity to each geographic object to be clearly localized.

With the realization of the project, the preservation of microtoponymy will be made possible as part of Bulgarian cultural and historical heritage as well as its electronic preservation with a view to the development of an informative-communicative complex and providing access of different users in the Internet to this kind of information. The semantic environment will secure fast and easy access to enormous by its quality information. The digitalization of the onomastic material will be of use for both science and business. The project will be part of further onomastic research. It should be also viewed as part of the all-European onomastic database.


В процеса на изграждане на информационни обществени системи ролята на географските имена расте значително. Освен със своята функиционалност, произход и граматични характеристики, местните имена са богати на информация за решаването на важни етногенетични въпроси и отразяват характерните национални особености.

Изследователският проект по създаването на Електронна база данни на микротопонимите от Западна България започва през 2007 година в Секция „Приложна ономастика“ към Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“. Основна цел на изграждащата се научноприложна разработка е да се съхранят топонимните материали, събирани у нас в про­дъл­жение на повече от 50 години. Освен това дигитализацията на микротопонимията реализира стъпка към разкриване на възможностите за използване на софтуерните продукти в научните изследвания.

Именно поради значимата научна и общонационална стойност и широката приложимост на базите данни с географски имена, много страни вече са пристъпили към из­граж­да­нето и развитието на продукти от този тип. Различните бази данни позволяват интегрирането на разнородни топонимни характеристики. Повечето от съществуващите бази данни с географски имена представляват своеобразни географски класификатори (срв. The Canadian Geographical Names Data Base (CGNDB); BC Geographical Names Information System (BCGNIS); Swiss Names и т.н.). Руската и австрийската академии на науките предоставят бази данни с много по-богата информация. Това е моделът, който прилагаме при създаването на Електронната база данни на микротопонимите от Западна България. Тя ще дава детайлна информация както за географската локализация на именуваните обекти, така и за историята и ети­мо­ло­гията на отделните названия. Всяко географско име ще бъде обработено с оглед на следните критерии: вид географски обект, локализация на обекта, вид на онима, семантичната мотивираност на названието, етимология на името. Предвижда се из­ра­бот­ване на обща част, която ще разглежда моделите и принципите на именуване. Особено внимание ще бъде обърнато на старинността на имената. Съпоставителният анализ на езиковите данни от микротопонимите (между отделните околии и между околиите от северната и южната част на Западна България) ще позволи да се направят много важни изводи за стратиграфията на имената – да се определят ономастичният фон и отделните топонимни пластове. Освен това микротопонимите, които са в админис­тративно обращение, ще бъдат стан­дар­ти­зи­рани и транслитерирани.

Всички тези задачи могат да бъдат решавани само от страна на големите изследователски организации. Трябва да се спомене, че за из­граж­дането на интерфейса на българската базата данни е използван опитът на Института за ав­стрий­ска диалектна и ономастична лексика на Австрийската ака­де­мия на науките.

От съществено значение за изпълнението на проекта е създаденото ново партньорство между членовете на секция „Приложна ономастика“ и спе­циа­лис­ти­те от софтуерна IT компания Сирма Медия АД (компания с доказан опит и много успешни проекти досега). Специалисти на Сирма Медия разработиха софтуерни приложения, с чиято помощ да бъде изградена електронната база данни на топонимията. За целта беше създадена програма за въвеждане и обработка на информация – географска, оно­мас­тична, исто­ри­чес­ка и етнографска. Членовете на секция „Приложна ономастика“ изказваме благодарност към IT компанията, затова че предостави като дарение интер­фей­са на базата данни и направи първите стъпки към създаването на семантична среда за детайлен анализ (морфологичен, семантичен, съ­пос­­тавителен, статистически и пр.) и кла­си­фи­ка­ция на географските имена. Това ще даде възможност бъдещата работата по разработката на семантична среда за въвеждане и обработка на ономастичната информация да се извърши от компанията, която е един от най-активните и успешни български участници в рамковите R & D програми на Европейската комисия. Ще се използват най-новите постижения в областта на семантичните технологии, които ще позволят много по-високо ниво на структуриране, контекстно търсене и боравене с наличната по темата информация. В резултат – изградената на тази база семантична среда за въвеждане и обработка на ономастичната информация, ще даде възможност за неограничен достъп до ресурсите на базата данни с материали по темата на проекта, като по този начин значително ще подпомогне научните изследвания и разработки в тази област.

Изградената електронна база данни включва местностни и водни имена от бившите околии на територията на България в сегашните и граници. Обект на научен интерес са микротопонимите от тери­то­ри­я­та на Северо­западна и Югозападна България. Известно е, че в българската ономастична наука топонимният материал се събира според административно-териториалното деление на страната по околии до 1959 година. Теренната работа по събирането на географските имена е започнала преди години и днес пред българските топонимисти стои задачата тя да продължи да се извършва системно и с помощта на все по-добри методи.

Като специализирано звено по ономастика в България, секцията за „Приложна оно­мас­ти­ка“ разполага с микротопоними от нейните западни и южни райони, поради което и електронната база данни ще обобщава изследванията на българските учени-ономасти, предимно сътрудници от Института за български език. Това са ма­те­риа­ли, събирани на терен, фиширан материал, отделни монографии, списъци, предос­таве­ни ни по административен ред.

При събирането и изследването на топонимнията се използват различни методи. Предвидената методика е продиктувана – на първо място, от спецификата на проучвания материал, и на второ, от целите и задачите на изследването. От използваните методи тук ще се споменат само два от най-съществените:

На първо място, основата на електронната база данни се поставя чрез инвен­та­ри­за­ция на ономастичния материал – по терминологията на А. Суперанская (Суперанская 1986: 201). За целта се събират всички географски названия от съответните топонимни изследвания, поземлени комисии, географски карти, царски грамоти и др. Отношение към съ­би­ра­не­то и изследването на топонимен материал има и провеждането на теренни проучвания в районите, от които все още не са събрани данни.

На второ място, за постигането на детайлен анализ на географските названия, се прилага етимологичният метод (за изясняване произхода и значението на онимите), подходящ при проучването на една многопластова и подвижна реал­ност, каквато е топонимията.

Като дефиниция за термина микротопоним се приема определението „название на малък географски обект, който има тясна сфера на употреба, функционира само в пределите на малка територия, известен е само на тесен кръг хора (Чолева-Димитрова 2002: 23). Следователно признакът микро- се отнася към размера, към типа обект, сферата на употреба, степента на известност и диапазона на функционирането на названието му. Специфична проява в микротопонимията имат и следните черти, които се взимат под внимание при попълването на топонимната база: семантична мотивираност на повечето имена; отсъствие на писмена фиксация; по-голяма вариативност; функциониране в морфологични и фонетични варианти; тясна връзка с диалекта, поради което се фиксират много регионални елементи.

В резултат, към настоящия момент електронната база данни на българската топо­ни­мия съдържа приблизително 30 хиляди микро- и макротопонима от Западна и Южна България, които се намират на различен етап от тяхната обработка.

На този етап базата отразява съвременното състояние на топонимията, но предоставя информация за старинните записи на онимите, и не включва местните имена извън съвременните граници на България.

Предвижда се в бъдеще електронното топонимно хранилище да бъде разширено с географски имена на обекти с национално значение от цялата територия на България. Според българското законодателство от национално значение са следните обекти: планини, планински дялове, върхове, възвишения, проходи, долини, равнини, полета, гори, национални паркове и градини, резервати; реки, езера, острови, блата, язовири, напоителни системи; градове, села, летовища, курорти, големи жилищни комплекси; главни пътища.

Както беше посочено, разработеният софтуерен продукт има за цел да даде максимална гъвкавост при търсенето на дадено географско име, вид обект в дадена местност и да помогне при търсенето на подходящи материали за ономастични изследвания.

Работата по изграждането на електронната база данни от географски названия премина през няколко етапа, при което се търсеше изготвянето на оптимален вариант. Определени бяха съответните рубрики, тяхното съдържание, ви­зуал­ното им офор­мле­ние. В процеса на работа бяха изработени няколко варианта. Следва да споменем, че представеният тук модел не е окончателен.

Обобщено, на този етап работата по електронната база протича в рамките на следните дейнос­ти:

  • Попълване на базата данни с готовите към момента дигитализирани и обработе­ни материали.
  • Изработване на етимологията на географските имена.
  • Всички названия, включени в базата данни, се транслитерират на латиница в съответствие с новия стандарт за транслитерация на географските имена, изгот­вен от ИБЕ в сътрудничество с МДААР.
  • Предвидена е възможност за връзка на базата данни с Google Earth и зас­не­ма­не­то на всеки обект с помощта на точното му географско раз­по­ло­жение (геог­раф­ска ширина и дължина).
  • Анализиране, редактиране и систематизиране на информацията в интер­фей­са на базата: определяне на семантичната мотивация за назоваване на да­ден географски обект; техническа обработка на микротопонимите; унификация на мате­ри­а­ла. Този процес отнема значителна част от времето, тъй като работата предполага използването на много шрифтове на различни езици; попълване на мета данни (съпътстваща информация) за всеки дигитализиран и обработен материал.

Сигурност на данните: системата разполага с опция за записване на вече обработените данни, както и с поле, което съдържа първоначално записаната информация – за да може тя да бъде възстановена в случай на необходимост.

Изградената топонимна база данни съдържа съответните рубрики, оформени по следния начин1:

 

I. Дава се обобщена информация за включените в базата околии и селищата, които се избират от приложен азбучен индекс, например:

 

Околии -> Радомирско

Изход

 

 

Има 9500 обработени записа за околията. Натиснете тук за да ги прегледате.

 

Б

Б  |   В   |   Г   |   Д   |   Ж   |   З   |   И   |   К   |   Л   |   М   |   Н   |   П   |   Р   |   С   |   Т   |   У   |   Ч   | 

 

Селищата към дадената околия също са подредени в азбучен ред:

Ново селище

 

 

Байка̀лско

(Байка̀лско, с.)

- Потвърден

Бела̀ница

(Бела̀ница, с. Ю)

- За потвърждение

Блатѐшница

(Блатѐшница, с.)

- За потвърждение

Бобора̀ци

(Бобора̀ци, с. Ю)

- За потвърждение

Борнарѐво

(Борнарѐво, с.)

- Потвърден

 

II. При избирането на дадено селищно име се отваря списък с прилежащите към него обекти и наименованията им (подредени по азбучен ред), например:

 

Околии -> Радомирско -> Жѐдна

Изход

 

Нов топологически обект

 

Други записи:

 

Жѐдна

 

 

 

 

Прилежащи обекти:

 

Анто̀вото

нива

 

нов

Арбана̀с

рид

 

нов

Ба̀бината

нива

 

нов

Бачѝята

нива

 

нов

Бла̀тото

нива

 

нов

Богѐвица

нива

 

нов

Брѐсто

нива

 

нов

Брѝчището

нива

 

нов

Ваклѝница

ливада

 

нов

Вало̀зите

гора

 

нов

Веселѝница

ливада

 

нов

Вѝро

нива

 

нов

Во̀кьовица

нива

 

нов

Връбѝте

ливада

 

нов

Връблянѝко

нива

 

нов

Галѐвица

нива

 

нов

Герѐно

ливада

 

нов

Гло̀го

ливада

 

нов

Гло̀жьето

нива

 

нов

Глобарѝца

нива

 

нов

Говеда̀рнико

нива

 

нов

Голѐмата

нива

 

нов

Голѐмио брес(т)

ливада

 

нов

 

III. Рубриките за всеки оним са следните:

1. Тип географски обект – рубриката предоставя възможност да се избира между следните обекти, подредени в азбучен ред: баня, бара, бент, било, блато, бостан, бранище, брод, бряг, бърдо, вада, валог и т.н., например:

 

Основен оним: Голѐмата стѐна
Тип на обекта:  скала

 

Основен оним: Жѐдна
Тип на обекта: село

 

Основен оним: Латѝнско сѐлище
Тип на обекта: градище

 

Основен оним: Угля̀рски пат
Тип на обекта: път

 

2. Локализация на обекта – програмата дава възможност да се даде информация относно километрите и посоката (И, С, З, Ю, СИ СЗ, ЮИ, ЮЗ) от дадено населено място, на които се намира всеки обект. Например:

 

с. Байка̀лско
Локализация: 24 км на ЮЗ от Радомир

 

с.Бохова̀

Локализация: 28 км на ЮЗ от Трън

 

с. Жѐдна

Локализация: 13 км на Ю от Радомир

 

Нива: Тръновѐте

Локализация: 2 км на С от Бобораци

 

3. Географски координати и Google Earth.

Тази рубрика позволява да се осъществи връзка на базата данни с Google Earth, така че всяко селищно име да бъде визуализирано и представено с помощта на точното му географско раз­по­ло­жение (географска ширина и дължина).

В резултат, чрез натискане на един бутон, ползвателят може да отвари геог­раф­ска карта на населеното място. Например:

 

Жѐдна

Географски координати λ:   0.0       φ: 0.0               alt: 0.0

Google линк http://maps.google.com/maps?ll=42.4166667,22.9666667&spn=0.1,0.1&t=k

 

4. Други названия

а) Тази рубрика на софтуерния продукт дава възможност да се засвидетелстват дублетните названия на всеки обект. Представянето на информация от този род в хомогенен вид е от изключително значение за бъдещи лингвистични изследвания, тъй като в много отношения микротопонимите се отличават с голямата си вариативност. Например:

Пищане (Пищанье) в говора, с. ЮЗ 12 Сл.

Прекръ̀сте (Прекр̀ъскье) в говора, с. СЗ 15 Сл.

Ца̀цуровци, още Ц̀ацаровци, с. З 12 Сл.

б) Нерядко се привежда и сравнителен ономастичен материал, който дава представа за повтарящи се имена на изследваната територия, както за подобни имена в съседните славянски страни. Например:

 

Прекръ̀сте (Прекр̀ъскье) в говора, с. СЗ 15 Сл., срв. МИ Прекръске във Врачанско (Николов 1997:357), Прекръсье в Монтанско (Михайлова 1984:158), семант. срв. МИ Разкръскье, също често в топонимията.

Прибо̀й, с. ЮЗ 7 Рм. срв. МИ Прибой в Троянско, Прибоя в Пирдопско (Заимов 1959), СелИ Прибойна в Драмско (Иванов 1982:178), Priboj 4 в Сърбия и Босна и Херцеговина (IM 356).

Раяновци, с. И 8,5 Сл., срв. МИ Раян във Врачанско (Николов 1997:373).

 

5. История на обекта (ако има засвидетелствана такава).

Тази рубрика предоставя възможност да се запише съпътстващата етимологията на имената екстралингвистична инфор­ма­ция като детайлно географско описание на топологичните обекти, етнографски подробности от региона, данни за исторически събития, за религиозни празници и други. Например:

 

Алекса̀ндър Во̀йков, с. Сф., образув. 1955 г. от с. Ку̀марица и с. Сла̀вовци; от 1974 г. квартал на гр. Но̀ви Искър заедно със с. Гниляне и с. Курило. – Изцяло от ЛИ и ФИ на участник в съпротивата 1941-1944 г.

Байка̀лско, с. ЮЗ 24 Рм., ново административно име на с. Чокльо̀во от 1951 г.

Борнарево, с. З 2 Рм, ново име на Делиб̀алтин чифл̀ик от 1930 г.

Но̀во бъ̀рдо, с. СЗ 30 Сл., ново име на с. Б̀ърдо от 1970 г.

Прекръ̀сте (Прекр̀ъскье) в говора, с. СЗ 15 Сл. Селото е разположено на място, където се пресичат няколко пътя (Симеонов 1966: 202).

Сѐлските гро̀бища, равнище до разлята тракийска могила И Вискяр, Бз.

Соборище, височина над З край Падине, Бз. Ставал събор на 14 май.

 

Включването на тези дани в електронната база ще позволи да се обобщи:

  • Физико-географската информация, която носят географските названия, относно географската характеристика на терена (видове релеф, видове растителност, видове почви, видове минерали и полезни изкопаеми);
  • Културно-историческата информация, фиксирана в геог­раф­ски­те имена – относно политическите, социално-икономческите, администра­тивни­те промени от тези региони и пр.;
  • Икономическата информация, свързана с основните сфери на дейност на населението от различните региони (занаяти, селско­сто­пан­ска дейност, горско стопанство и пр.).

 

6. Транслитерирация на имената на латиница в съответствие с новия стандарт за транслитерация на географските имена.

 

Вж.: Оним Жѐдна → Транслитерация Zhèdnа.

 

За целта интерфейсът на програмата разполага със специален бутон.

Оним

Жедна

Транслитерация

Zhèdnа

 

 

 

С цел уеднаквяване на практиката при транслитерирането на българските собствени имена с латински букви се използва разработената система за транслитериране на българската кирилица на латиница. Новият стандарт за транслитерация на географските имена е изготвен в рамките на проекта на Института за български език (в сътрудничество с МДААР) „Разбираема България“. Работата по електронната база данни има изключително ценен принос към процеса на транслитерация на имената на географски обекти, който има задължителен характер.

 

7. Тип на онима – рубриката дава възможност да се избира между следните видове географски имена: урбаноним, ойконим, антропоним, хидроним, топоним, например:

 

Бѝлото, рид между Калу̀джеро и Габра̀ко, СЗ 5 Байкалско, Рм.

Тип на онима: топоним

 

 Гла̀веш, река, извира от карстовите извори над Жит, -л Бла̀то, С.

Тип на онима: хидроним

 

 Прибо̀й, с. ЮЗ 7 Рм.

Тип на онимa:ойконим

 

8. Семантични показатели.

За целта в програмата е въведената семантична класификация, определена от колектива на Секцията. Базата дава възможност да се избира от:

  • вторични имена
  • културно-историческо наследство
  • история и археология
  • пътища и строежи
  • религия и вярвания и т.н., например:

 

Байка̀лско, с. ЮЗ 24 Рм., ново административно име на с. Чокльо̀во от 1951 г. – Прил. от Байкал, по името на езерото Байкал в Русия.

Семантични показатели: вторични имена

 

 Милѐвица, ниви ЮЗ 2 Слат. По ЛИ и -ица

Семантични показатели: лични имена

 

Чукундурѝщето, ниви Ю Бел. Членув. от чукундурѝще 'нива, засята с чукундур (червено цвекло)'.

Семантични показатели: земеделие

 

Семантичният анализ на микротопонимите е в съгласие с концепцията за топонимите като система, в рамките на която се откроява тяхната специфика. Попълването на тази рубрика е още една предпоставка да се обобщи физико-географската, икономическата и културно-историческата информация, която носи микротопонимният материал.

От друга страна, изучаването на метафоричните микротопоними представлява интерес за изсле­д­ва­не­то поради факта, че при тях е особено нагледен процесът на номинация и, както отбелязахме, съдържат богат диалектен лексикален материал.

Големият обем на корпуса от названия ще позволи да се направят още много изводи, например ще могат да се отделят най-честите образи, вписващи се в рамкте на основни сфери на образно отъждествяване. По данни от досега изследваната територия, основните сфери на образно отъждествяване се характеризират с различна степен на активност в образната номинация. Разполагаме с изследването на метафоричните названия в българската оронимия на Л. Д.-Тодорова, която установява, че като източници на метафора преди всичко се използват названия на части от тялото на човека и животните, на предмети от бита, на животни, птици, растения, човешки фигури, названия свързани с местоположението на обекта спрямо други обекти др. Следователно ще можем да достигнем до изводи относно метафоричния пренос при различните видове оними (вж. заключението, че в оронимията преди всичко се среща предметната метафора, а олицетворя­ващата е характерна за хидронимията) (Димитрова-Тодорова 2001: 59-65; вж. и Данчева 2010).

Разбира се, за определянето на Семантичния показател на дадено географско название, т.е. семантичната мотивация за назоваване на даден географски обект, се взема под внимание етимологията на името.

 

9. Етимология

Беледжа

Възможно: 1) от тюрк. bellice, bellica с осн. от ’ясен, личен’, или от bel(e)ce, bel(e)ca < bel като географ. термин ’рид’, също и ’седловина, дол’ и умал. наст. -са в зап. говори и -се, или от belek ’височина, възвишение, хъл’ и -ca (устно от Емил Боев); 2) от начално aлaджа: от заемка ballıca ’вид дъб’ (SDD I), срв. МИ Баладжа в Панаг., Ксант. и Бург., с. Балъджа в Солунско (ЗаПа 70). Вокалната хармония е нарушена на българска почва и трябва да се свърже с нар. етимология. Според местните жители: „понеже е високо, снего се задржа по длъго време, та затова ридо се белее отдалеч“; 3) от *Белег-jа, прил. с -jа за белег ’знак’, тук вероятно със знач. ’граница на землището’ (ридът между три сеlа), с дж < г’ в говора, срв. МИ Белега в Пирдоп. (ЗаПир), Бележник в Босилегр., СелИ Beleg в Сърбия (IM 75), рус. СелИ Белегино (RGN), пол. Belejow (SGI 126). Вж. още Горна, Долна, Тайкова. – Несигурно. (Чолева-Димитрова 2009: 118).

 

Клено̀вик

От кленовик 'кленова гора', образув. от прил. от клен и -ик, за образув. срв. МИ Буковик, СелИ Садовик в Брезн., срв. РечИ Кленовик в Тетевенско, СелИ Klenovik 3 в Словения, Хърват. и Сърбия (IM 226). (Чолева-Димитрова 2009: 247).

 

Стругалница

От *стругалница, развито от стругало = стъргало, с друга отгласна степен на един и същ корен (ие. *stroug-: *streug-, за него срв. стсканд. strjūka ’гладя’, strykr ’силен вятър, който стърже’, вж. подробно ЕтР 613, 615-616), и -(ь)н-ица, срв. срхр. сругало ’стъргало, огрибка’, произв. от корен на гл. стругати ’стържа, дращя’, рус. стrогать ’стържа’, чеш. strouhati ’стържа’, тук за вода, която дълбае, изравя бреговете, а за 2) по местно обяснене: „Много е ветровито, като удари ветер – стръже“, за строежа на стругало, срв. бучало, соринало. Би могло и с дисимилация р - р > р - л от начално *Стругарница, производно от *стругар ’голяма струга’, запазено в рус. струга ’суходол’, словашки struga ’поток, течение’, словенски struga ’течение; речен ръкав; вир’ (ЕтР 613, ЗаЗас 210); срв. ВИ Стругалница в Кюст. (Умленски). (Чолева-Димитрова 2009: 418).

Това е най-трудоемката и значима част от работата по изграждането на информационно-технологичния продукт.

Анализът на микротопонимите е особено важен и поради факта, че те са създадени на базата на фукциониращите в езика лексеми. Запазването и обобщаването на микротопонимите са особено важни именно поради тяхната близост до нарицателните имена, много често поради обвързаността им с местната географска терминология. Известно е, че освен че фиксират географ­ските особености на района, микротопонимите отразяват разнообразието от народо­географската терминоло­гия и нейното попълнение с думи от чужди езици (вж. Мурзаев 1970: 21). Изхождаме от убеждението, че народната географска терминология е неизчерпаем източник за по­пъл­ва­не на нашите знания за ландшафтните особености и лексикалното богатство на диа­лек­тите. Затова систематизирането и в специални речници е от огромо значение както за топонимията, така и за науки, с които ономастиката се намира в тясна връзка. Тази лексика заслужава подробно изследване заради възможността да се проследят сложните взаимоотношения със собствените имена.

За съжаление в българската наука географската лексика не е добре проучена. От една страна, тя е разпръсната в тълковните, етимологичните, топонимните, общите реч­ни­ци на някои говори и специализиранaта геогра­ф­ска лексикография, от друга, като източник за образуването на огромен брой географски названия, все още не е подложена на специално проучване (виж Костадинова 2008: 35-46).

Следващите рубрики дават информация за ползваните източници:

10. Източник – име

11. Източник – детайли, например:

 

Източник - име:

Чолева-Димитрова 2002:131

Източник – детайли:

Селищни имена от Югозападна България

 

12. Старинни записи.

Западна България е територията от българското землище, съхранила голяма част от старинните топоними, поради което материалите представляват ценен извор за старинната българска ономастика. В тази връзка базата включва регистрираните старинни записи на селищните имена – отбелязват се периодите и източниците, в които са фиксирани.

Посочват се: Име; Период; Източник; Детайли, например:

 

Старинен запис:

Име: Пештера

Период: 1570 г.

Източник-име: (ТДИМН V, 1/ 668)

 

Старинен запис:

Пештере, Пещера

Период: 1576 г.

Източник-име: (РСт 444; ИБИ ХVI 120)

 

Старинен запис:

Пещера

Период: 1878 г.

Източник-име: (РТК)

 

Проблеми

В процеса на работата по изграждането на компютърната база данни членовете на Секцията трябва да решаваме различни по характер проблеми. За целта провеждаме специални съвещания, както срещи с партньорите, отговорни за изграждането на компютърните приложения, необходими за дигитализирането на топонимните данни. Някои от проблемите са: трудности при използване на Unicode символи; трудности при управление на повече от един шрифт; трудности в системата за транслитериране при предаване на някои имена по традиция.

Например по традиция буквеното съчетание -ия в края на собствените имена и в края на думите, използвани като собствени имена, се предава с латинските букви -ia: Sofia, Malkia geren, Sinia geren и т.н. Според изградената система за транслитериране на българската кирилица на латиница, когато не е в края на думата, използвана като собствено име, буквеното съчетание -ия- се предава с латинското -iya- Diyana, Mariyan и т.н. Тъй като разработеният софтуер изпълнява автоматично транслитерацията на местните имена от кирилица на латиница, то проблемите възникват именно при предаване на буквеното съчетание -ия в края на имената, наложено по традиция.

 

Перспективи

След разширяването на електронния речник и създаването на софтуерен продукт за семантична обработка на топонимния материал се предвижда изработване на обща част, която ще разглежда моделите и принципите на именуване. Едва тогава ще имаме опции да пристъпим към многофункционална класификация на топонимния материал. Очакванията ни са, че след съпостави­телните ономастични изследвания и след направените обобщения ще дос­тигнем до важни изводи за ста­рин­ността на българската топонимия, за историята на българския език, за диалектологията, за славянската и балканската оно­мастика и езикознание.

Предвижда се: да се обобщият и анализират основните фонетични, мор­фо­ло­гич­ни, слово­об­ра­зувателни различия на имената; да се проследят лексикалните особености на имената – да се анализират от гледна точка на историческия речник (книжовния език и диалектите); да се изследва съотношението на диалектната и общоупотребимата лексика; да се обособи лексиката, която е част от старинните, редките или изчезналите на­ри­ца­тел­ни в езика ни, както и тази с избледняло или променено значение; онимната лексика да се обобщи от гледна точка на нейния езиков произход; да се установят ареалите и честотата на заетите и адаптирани апелативи, взели участие в образуването на топонимията от Западна и Югозападна България.

На базата на изследвания топонимен материал ще могат да се запълнят някои лексикографски пропуски в българските речници – ще се откроят лексеми, които са включени единствено в ономастичните трудове или значения, които не са отбелязани в българската лек­сико­гра­фия.

Ще се определят преобладаващите струк­турни и словообразувателни особености на топонимите. Вследствие на това се очакава да се достигне до изводи относно струк­тур­ните особености на топонимите и тяхното лингвогеографско разпространение – чес­тота на от­дел­ните структурни типове.

В заключение, събирането на онимния материал е предпоставка да се обобщи физико-географската информация относно географската характеристика на терена (видове релеф, видове почви, видове минерали и полезни изкопаеми; флората и фауната по българските земи); икономическата – за основните сфери на дейност на населението от различните региони (занаяти, селскостопанска дейност, горско сто­пан­ство и пр.); културно-историческата информация – относно етническата принадлежност на езиковия колектив - номинатора; относно исторически събития, поселищни про­ме­ни, преселнически движения, етнографските специфики на районите; лингвистичната – за основните фонетични, морфологични, словообразувателни и лек­си­кални различия на имената; за историята на българския език.

Практиката посочва, че изграждането на подобен научноприложим информа­ционно-технологичен продукт има съществена научна и общонационална стойност. След присъединяването на България към Европейския съюз страната ни е изправена пред предизвикателството и възможността да достигне утвърдените европейски стандарти и да покаже своето национално богатство, което би допринесло за кул­тур­но­то разнообразие в Европа. С осъществяването на проекта се дава възможност да се съхрани топонимията като част от българското културно-историческо наследство.

Освен съхраняването на топо­ни­ми­я­та като част от нашето именно богатство, представянето на топонимите в електронен вид е изключително важно и за тях­но­то практическо приложение. Основна цел на проекта е да се осъществи събирането и запазването на българската топонимия в електронен вид с оглед изграждането на информационно-комуникационен комплекс. Нашите усилия ще бъдат насочени към софтуерна разработка и техническа поддръжка на уеб сайт на българската топонимия, който ще осигури достъп на голям брой ползватели до този род информация. В тази връзка разширяването и попълването на базата данни с изчерпателна географска и лингвистична информация ще ни даде възможност да обме­няме информация с наши партньори в България и от съседни бал­кан­ски и други европейски страни.

Дигитализацията и представянето на гео­граф­ските названия в хомогенен вид предлага и оптимизиране на ефективността на ин­сти­ту­ци­ите в страната – Минис­тер­ството на държавната администрация, Министерството на земеделието и горите, кадас­търа; подпомага картографията и изготвянето на географски справочници. Бога­тият корпус от географски имена може да се използва както за изработване на подробни физико-географски карти, така и на икономогеографски карти и атласи. Базата данни би допринасла и за детай­ли­зи­ране на градското и регионалното планиране, и за развитието на туризма – приоритен отрасъл за страната ни.

 

 

Цитирана литература

Данчева, Надежда. 2010. Диалектната лексика в българската микротопонимия от Западна България (с оглед на орографската лексика). Дисертация за получаване на образователната и научна степен „доктор“. София: БАН.

Димитрова-Тодорова, Л. 2001. Метафорични названия в българската оронимия. Folia onomastica croatica 10. 59–66.

Костадинова, Н. 2008. Географската лексика в ономастичната литература. В: Петя Асенова (съст.), Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. Борис Симеонов. 35-46. София: Фигура.

Мурзаев, Э. М. 1970. Местные географические термины и их роль в топонимии. В: Вопросы географии. Местные географические термины в топонимике. Сб. № 81. 16–35. Москва: Мысль.

Суперанская, А. 1986. Теория и методика ономастических исследований. Москва: ЛКИ.

Чолева-Димитрова, А. 2002. Селищни имена от Югозападна България. Изследване. Речник. София: Пенософт.

Чолева-Димитрова, А. 2009. Местните имена в Радомирско. София, ИБЕ.

 

  • 1. Обръщаме внимание, че представените връзки към базата от данни не отвеждат към нейния вход, тъй като проектът се намира в етап на активна разработка.
Година: 
2011
Том: 
8
Книжка: 
1
Рубрика в списание Littera et Lingua: