Ролята на ономатопеите в ранната глаголна онтогенеза

В тази работа изследователският интерес е фокусиран върху най-ранните фази на граматичната онтогенеза, определяни в традицията на естествената морфология и конструктивизма като пре- и протоморфология (срв. Bittner, Dressler 2000: 2). Веднага трябва да се отбележи, че тук не може да се говори за наличието на какъвто и да е модул на морфологичната граматика и на съответстващите му субмодули. Те биха могли да се очакват едва в морфологичната фаза. В зората на детската граматика преобладават екстраграматични морфологични операции (представляващи разнороден сбор от операции, които само приличат на морфологични правила, но в които някои от принципите на морфологичната граматика са нарушени, като напр.: редупликации, съкращавания, повърхнинни аналогии, вариативни трансакции, контаминации и непрототипични морфологични правила (от рода на образуването на именното множествено число, инфинитива, диминутива и т.н.) срещу прототипичните правила на морфологичната граматика (от рода на склонението при имената, образуването на форми за лице и за време при глагола, прототипичната деривация и композиция) (вж. по подробно Попова 2006: 107–109).

С други думи казано, в преморфологичния период все още не съществува никаква същинска система (или дори модул) на морфологична граматика, тъй като това още не е необходимо за екстраграматичните операции и немногото рудиментарни предшественици на по-късните морфологични правила. Особен интерес в това отношение представляват детските онаматопеи, които заемат значително място сред останалите преморфологични средства. На тях именно е посветено предлаганото изследване.

В обсега на наблюдението и на анализа попадат детските ономатопеи от периода на преморфологията и на прехода към протоморфология, извлечени от речевите корпуси на две български момичета (Александра и Стефани, обозначени в съответните лонгитуди в CHAT-формат на програмата CLAN като ALE и TEF (срв. Попова и Попов 2004)). Тези данни са много подходящи, защото през наблюдавания период двете момичета преминават последователно през трите основни фази на ранната граматична онтогенеза, както следва:

Данните, регистриращи относителния дял на преморфологичните средства на ALE и на TEF (представени в Таблица 1 и илюстрирани в Диаграма 1), са показателни за значимото място на ономатопеите сред останалите предвестници на граматиката. В следващата част на изложението ще бъде направен опит да се проследи тяхната роля като спомагателни механизми в процеса на граматичната онтогенеза.

Таблица 1. Относителен дял на преморфологичните средства (ALE и TEF)

Диаграма 1. Относителен дял на преморфологичните средства (ALE и TEF)

Преди да се пристъпи към детайлно проследяване на поведението на ономатопеите в рамките на ранните етапи в езиково развитие на двете деца, е уместно да се очертае най-общо тяхното място сред останалите преморфологични средства. Веднага трябва да се отбележи наситеността на двата корпуса с примери на екстраморфологичните операции, а именно:

а) Редупликации: бау-бау (‘куче’), мяу-мяу (‘котка’), па-па (‘пате’), ам-ам/ам-мa (‘ядене’/‘ям’), вова (=‘вода’), нани-нани (‘спя’), лю-лю (‘люлея се’), пуф-паф/пу-паф (‘влак’), Ни-ни (Ники), Ти-та (‘Чита‘) и т.под.

б) Съкращавания: бони (=‘бонбони’), лад/олад (=‘шоколад’), кал (=‘портокал’), мин (=‘комин’).

в) Вариативни трансакции: например в непредсказуемите галени имена (срв. Pačesová 1968: 204) от типа: Стефани  – Тети, Тече (срв. също от данните на друго дете ИВЕ: Ивелин – Ичи, Вин).

г) Контаминации: акапиш (=‘акам + пишам’), плюнки (=‘плюшени панталонки’), какайейа (‘кака+леля’) (Интересен пример в това отношение привежда в своята автобиографична книга Думите Жан-Пол Сартр, а именно контаминацията Карлимами, получена от Карли + мами – срв. Сартр 1967: 7).

д) Повърхнинни аналогии от типа на Пипика (вм. Пипи) по аналогия на Аника.

Посочените екстраморфологични операции, използвани от наблюдаваните деца в рамките на фазата на преморфологията, са съпътствани от много ономатопеи (бау-бау, мяу-мяу, лю-лю, ам-ам, бум и т.н.), непротипични деминутиви писи (деминутив от коте), чичи (деминутив от чичо), Тети (деминутив от Стефани), баби (деминутив от баба), мами (деминутив от мама), „замразени“ форми (froze/rote-learnedforms) от типа мина, дай, няма, ла тука (=‘ела тука’). Екстраморфологичните операции, както и непрототипичните правила, обаче не следват функционалната еволюция на морфологичната система и поради това проявяват склонност към запазване на характера си на свойства от преграматичната фаза (особено ранните деминутиви с тяхното непротипично прагматическо значение). В такъв случай единствените факти от преморфологичната фаза, в рамките на които би могло да се очаква превключването на вълните на граматикализацията, са наизустените флексионни форми (в тях се съдържа зарядът на метаморфозата на ранните универсални морфологични предпочитания в системна адекватност, която би могла да се поддържа единствено от граматичен модул). В този ред на мисли ролята на ономатопеите по-скоро би могла да се очаква в морфосемантичен, отколкото в морфотактичен план.

От началото на записите и двете деца използват ономатопеи, като с тях се обозначават цялостно ситуациите, а не частично. Например, когато TEF (1;6) гледа масата и поставените на нея торта, чинийки и прибори, тя казва: ”ам-ам”. Това ам-ам може да означава практически всичко, свързано със ситуацията: и тортата, и приборите, и участниците, и процеса на хранене. Характерна е смесена употреба на ономатопеите без ясна референциална отнесеност. Така например лю-лю в речта на TEF (1;06) се среща редовно и в значение ‘люлка’, и в значение ‘люлея се’ (Таблица 2).

Таблица 2. Смесена употреба на ономатопеята лю-лю (Стефани)

От посочените примери веднага става ясно, че все още не са диференцирани частите на речта, въпреки че в продукцията на детето вече присъстват формални възможности за това (срв. по-късните реализации от типа Тети лю-лю, в които е ясно отграничима предикативната функция на ономатопеята, срещу употреби от типа на Мау-мау папа).

По-късно ономатопеята се използва по-специално за обозначаване на възприетите предмет или събитие (действие). В този етап от развитието на езика (преди появата на глагола) въпросът на възрастния определя до известна степен предикативната функция на ономатопеята и по този начин подпомага формирането на класа на глаголите, срв. например:

*BAB: То какво прави?

*TEF: Ам-ам.

%mor: ONOM|am-am 

*BAB: А-а, то ам-ам, яде.

В дадения пример възрастният (BAB) повтаря първо ономатопеята ам-ам, използвана от детето за означаване на действието, и веднага след това добавя съответната дума-еквивалент яде (ям – 3 л. ед.ч. презенс) от стандартния език. Тази практика в общуването е доста честа в периода на ранното усвояване на езика. Въпросът на възрастния (най-често майката) “Какво прави той/тя?” и произнасянето на правилния глагол след отговора на детето му помага да определи “мястото” на ономатопеята и на глаголите сред останалите класове думи, и улеснява усвояването на самата лексема. Детето, следвайки тази своеобразна “обучаващата” стратегия на майката, често повтаря съответната форма.

Употребата на ономатопеята е важен етап в усвояването на глаголната морфология, защото тя помага на детето: а) да се научи да прави разлика между събития (действия) и предмети; б) да разпознава различни видове ситуации (с помощта на обясненията на събеседника) и да ги обозначава първоначално с ономатопеи, а след това и със съответните глаголи. Стратегията на възрастните избирателно да повтарят ономатопеята със съответните глаголи и съществителни може допълнително да катализира процеса на формиране на класове думи. По този път се стига до момент, в който в речевата продукция на детето се откроява ясно тенденцията към дисоцииране на глобалната система в две области, а именно на съществителното и на глагола. Така например в лонгитудиналните данни на TEF във възрастта 1;08.0 г., когато вече са направени първите стъпки в това отношение, се наблюдават специфични употреби на ономатопеи, в които ясно е откроен стремежът формално да се представи един фрагмент от действителността веднъж като цялостна (ограничена) същност, т.е. като съществително, и в друг контекст като неограничена същност, т.е. като глагол. Срв. напр.:

*BAB:  Какво е това, бабо?

*BAB:  Пиле?

%sit:     показва й играчка на пиле

*TEF:   Пи-пи.

*BAB:  Какво прави пилето?

*TEF:   Пи-пи-пи.

*VEL:  Какво има там?

*TEF:   Пипи [:пиле].

Подобни ономатопеични реализации в речта на TEF не са единственото доказателство за наличието на първични лексикални парадигми в коментираната възраст. Наред с тях стремежът на детето да маркира дадени лексеми като глаголи се проявява и в употребата на глаголни флексии при назоваване на действия, макар че много често това се осъществява некоректно. Така в изказванията на детето присъстват флексии за 1 л. ед.ч., 1 л. мн.ч., 3 л. ед.ч. (презенс); за 3 л. ед. . (аорист); за 2 л. ед. . (императив); както и една форма за 3 л. ед.ч. (перфектоид). За илюстрация ще бъдат приведени глаголните леми (заедно с формалните типовете), а също така и ономатопеите, с които в анализирания речев отрязък се обозначава ‘действие’.

Таблица 3. Обозначаване на действия, събития (TEF, 1;08 г.) 

В дадения речев фрагмент при отбелязване на акта ‘хранене’ може да се наблюдава как детето “презаписва” съответното действие от един формат в друг, а именно как то преформатира онаматопеята а-ам/ам-ам/ам-ам-ам-ам в глагола ама. Наред с това в еднотипни контексти в рамките на този запис са регистрирани множество употреби на глагола папам. Статистическият анализ показва, че във възрастта 1;08.0 г. при наличието на синонимни средства за формално маркиране на даден вербален концепт TEF показва явно предпочитание към глаголните за сметка на ономатопеичните форми, което е илюстрирано в Таблица 4 и Диаграма 2.

Таблица 4

Диаграма 2. Количествени показатели на обозначаването на действия (TEF, 1;08)

В по-нататъшния развой се наблюдава тенденция към функционално ограничаване на ономатопеите и в един момент дори се стига до това, че те се срещат само в предикативна употреба (срв. напр. TEF- 1;11.04: Бабо, пиш(= ‘ще пишам’); Бебито. Кот-кот (= ‘скача’); Дус-дус (= ‘друсам’); Рм-рм-рмъ-рмъ (=‘ръмжи’); Боци(=‘боцкам’); Ам(=‘Яж’)). Някои от тях променят и фонетичния си облик и започват да наподобяват глаголи (напр. формата боци вместо обичайната досега използвана ономатопея боц / боц-боц), а някои от тях вече напълно са загубили ономатопеичния си характер и се схващат по-скоро като елементи на съответна вербална парадигма (напр. формата чипи, използвана успоредно с чипа, се асоциира с 3 л. ед. ч. презенс и би могла да бъде обяснена със своеобразна конкуренция на формите от езика на входа в процеса на конституиране на минипарадигмите).

И при двете наблюдавани деца още в рамките на еднословната фаза за представянето на действия, които се състоят от един акт или които се оказват цялостни и ограничени с предел, се използват единични ономатопеи (срв. муш, щрак, пус/пуш, бумит.н.), а за обозначаване на продължителни действия и надействия, състоящи се от отделни еднотипни движения - редуплицирани ономатопеи (срв. лю-лю, ам-ам, кок-кок / кок-ко-коп, мяу-мяу-мяу-мяу, тик-тк-тик-так и др.). За обозначаване на продължителност на действието в някои случаи се наблюдават също така удължени в произносително отношение ономатопеи (от типа на следните: мууш, аам, нaaa и др.), които съпровождат осъществяването на самото действие.

Несъмнена е ролята на ономатопеята като полагаща “основа” за появата на глагола. И при двете деца се наблюдава период на засилена употреба на ономатопе и в предикативна функция. С появата на глаголите (и техните първи контрастивни форми), обаче, се наблюдава обратната тенденция - в записите и на двете момичета се регистрира намалена употреба на ономатопеи (срв. напр. Диаграма 3, която представя нагледно как още с появата си, първите контрастивни глаголни форми стават явно предпочитани от ALE). Така например, при ALE първият значим спад е от 15,4% (във възрастта 1;01.29 г.) до 5,3% (във възрастта 1;05.06 г.). След незначимо покачване при 1;07 г. на 7%, по-късно този процент не надхвърля 2%. Първият спад в употребата на ономатопеята става по време на прехода от пре- към протоморфология, когато се появяват и първите протоморфологични белези; вторият значим спад във възрастта 1;08 г., съпроводен с покачване на относителния дял на изказванията с глаголи над 50%, съвпада с началото на протоморфологичната фаза и появата на истински минипарадигми. Това е илюстрирано в Таблица 5 и Диаграма 3.

Таблица №5. Относителен дял на изказванията с глаголи и на изказванията с ономатопеи (ALE) 

Диаграма 3. Относителен дял на изказванията с глаголи и на изказванията с ономатопеи (ALE) 

При Стефани първият значим спад в употребата на ономатопеи в предикативна функция се наблюдава във възрастта 1;08 г., което (както и при Александра) съвпада с началото на прехода от пре-  към протоморфология. В рамките на тази фаза през следващите месеци ономатопеите постепенно намаляват до 0,9%. Стабилизираното присъствие на глаголите след възрастта 2;01 г. (над 50%) сигнализира установяването на протоморфологичната фаза (срв. Таблица 6 и Диаграма 4).

Таблица № 6. Относителен дял на изказванията с глаголи и на изказванията с ономатопеи (TEF)

Диаграма 4. Относителен дял на изказванията с глаголи и на изказванията с ономатопеи (TEF)

От анализираните данни на Александра и на Стефани става ясно, че през най-ранните фази предикативните функции могат да се изразяват чрез ономатопеи (вкл. ономатопеични редупликации), т.е. чрез екстраграматически средства (вж. по-подробно Стоянова 2002). Малките деца разполагат с богат репертоар от средства за изразяване на предикация, още преди да са усвоили правилните глаголни форми. Но дори и да разполагат с форми на специфични глаголи, изразяващи прагматичен или морфосемантичен смисъл, те могат да използват в същия смисъл и неглаголи (наречени още предшественици на глаголите), наред с ономатопеите срв. също.: долу в зн. ‘свали’, опа в зн. ‘качи’, на в зн. ‘вземи’/ ‘дай’ (ALE, 1;01.29), своеобразни пълнители, които конституират фонетичната структура на съответния усвояван глагол от типа на тититени, тититани съответно в значение ‘седни’ и ‘стани’ (TEF). През преходната фаза от пре- към протоморфология тези глаголни предшественици постепенно се изместват от същински глаголни леми, чието нарастване обаче е незначително. Това е свидетелство за нестабилността на глаголната система, в която съжителстват преморфологични и протоморфологични елементи. Появата на глаголи е последвана от драматични промени в цялата граматична система: появяват се контрастивни форми – спрегнати форми за свършен и несвършен вид (при глаголите); наблюдават се промени в структурата на изречението (появяват се изречения с подлози и сказуеми) и децата започват интензивно движение към обобщаване на граматични правила.

В заключение би могло да се обобщи, че употребата на ономатопеята е важен етап в най-ранните фази на усвояването на морфологията, защото тя помага на детето: а) да се научи да прави разлика между събития (действия) и предмети; б) да разпознава различни видове ситуации и да ги обозначава първоначално с ономатопеи, а след това и със съответните глаголи. По този начин в качеството си на предвестници на граматиката във фазата преморфологията ономатопеите имат особен принос предимно за морфосемантичните постижения на детето. Същевременно обаче от наблюденията и анализите става ясно, че тези езикови единици играят ролята и на своеобразен плацдарм за първично изпробване на едни или други флексионни форми. Така до голяма степен тяхната употреба е задължителната предварителна стъпка за осъзнаването на отношението форма-функция, което се реализира в онтогенетичния процес първо в началното глобално диференциране на ранния детски речник на две области: глагол и съществително име. Това начално обособяване на класове думи, което е всъщност първата протограматическа опозиция (срв. Bittner 2003; Попова 2006), дава основание да се твърди, че ономатопеята не е просто компонент на ранния детски лексикон, а и своеобразен спомагателен механизъм при овладяването на езика, който се съдържа в самия език. В потвърждение на казаното могат да се посочат и други факти с ономатопеичен характер (нетипични прояви на ехолалия, късно бъблене, вокална хармония и др.), някои от които се наблюдават не само в зората на езиковата онтогенеза, а и през целия период на детството. Проучването на тези феномени обаче не е включено в тази работа, а остава отворено за реализиране в бъдещето. Предложената тук работа имаше по-скромна задача. С предложения преглед на данните на двете изследвани български момичета Александра (ALE) и Стефани (TEF) беше направен опит да се демонстрира мястото и ролята на ономатопеята в най-ранните фази на усвояването на езика. Беше демонстрирано как с нейна помощ детето постепенно успява да се освободи от плена на т.нар. експресивна морфология, основаваща се само на общи когнитивни принципи и неподатлива на включване в някакъв определен граматичен модул.

Цитирана литература

Попова, Велка и Д. Попов. 2004. Програмата CLAN и възможностите й за изследването на детската реч. Сборник научни трудове, посветен на 100-годишнината от рождението на Джон Атанасов. Шумен, 2004, том ІІ, 97-101.

Попова, Велка. 2006. Ранната граматика на детския език. Когнитивни аспекти на глаголната онтогенеза. Велико Търново: Faber.

Сартр, Жан-Пол. 1967. Думите. София: Народна култура. 

Стоянова, Юлияна. 2002. Ранните детски изказвания между прагматика, семантика и граматика. В: Eзикът: история и съвременност. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“. 

Bittner, Dagmar. 2003. The emergence of verb inflection in two German-speaking children. In Dagmar Bittner, W.U. Dressler, M. Kilani-Schock (eds.), Development of verb inflection in first language acquisition. From first form to miniparadigms. 53-88. Berlin/New York: Mouton de Gruyter.

Bittner, Dagmar & W. U. Dressler. 2000. Introduction.  In Dagmar Bitner, W. U. Dressler & M. Kilani-Schock (eds.), First Verbs: On the way to Mini-paradigms. (ZAS Papers in Linguistics 18). 1-6. Berlin/Wien/Lausanne 2000.

Pačesová J. 1968. The development of vocabulary in the child.Brno: Univer. J. E. Purkyně.