Skip to content Skip to navigation

Нашият опит в създаването на специализиран тест за изследване на афазичния компетанс и езиковото знание при овладяване на нов език

Васил Г. Райнов
(Институт за български език пр Българската академия на науките)

 

 

Този тест има пряко отношение към оценките за спецификата на речевата грешка в различни комуникативни състояния в норма, при съпоставянето на афазичното вербално поведение в рамките на нозологията и при сравняване на постиженията здрави изследвани лица (Ил) с тези от други експериментални групи. Тестовата матрица е изградена от неправилни „аграматични" задачи и е събразена с моите представи и опит за създаване на тест. Неправилните от езиков аспект стимули при създаването на тест-норма бяха оценявани от носители на естествения език - здрави, възрастни Ил, мъже и жени, с различно образование, - от „аграматичен селектор", т.е. от болни с локални мозъчни увреди в лявата мозъчна хемисфера, както и от моделирана целева група Ил, работещи 'на случайно равнище'.

На пръв поглед анализът на речевата грешка, правена от афазиците в спонтанната реч, засяга т.нар. езиков перформанс (езикова реализация), докато предлаганите тестови задачи имат компетансен, т.е. оценъчен характер. Според мен абсолютното делене на тези две нива е трудно постижимо в експерименталните условия на конкретна психометрична задача. В същото време съществуват опити именно с подобни критерии да бъдат класифицирани отделните видове афазии, както и изпълненията на здрави лица в различни комуникативни състояния.

Структурата на изградения от мен набор предполага 7 подтеста -

  1. Подтест за изследване семантиката на глаголите.
  2. Подтест за изследване морфологичната структура на глаголите.
  3. Подтест за изследване функцията на предлозите.
  4. Подтест за изследване на местоименията.
  5. Подтест за изследване морфологичната структура на прилагателните.
  6. Подтест за изследване семантиката на прилагателните и
  7. Подтест за оценка на синтактичната подредба.

Всеки отделен подтест е съставен от 10 задачи/айтеми, които имат по 5 стимула-изречения, където са вградени различни неправилно организирани граматични и семантични значения. Така всеки подтест се състои от 10 х 5 = 50 реплики, или за седемте подтеста - от 350 стимула.

 

Ето и примери за всеки от подтестовете1:

I. Глаголи (семантично):

Първи айтем -

1. Той се облегна на стола.

2. Той грохва на стола.

3. Той се отпуска на стола.

4. Той почива на стола.

5. Той отсяда на стола.

Правилният, или по-точно замисленият като правилен, стимул се изразява от ситуацията - 'Той седна на стола'.

 

Втори айтем от I подтест -

1. Той нареди шапката на главата си.

2. Той затисна шапката на главата си.

3. Той закачи шапката на главата си.

4. Той намести шапката на главата си.

5. Той нахлупи шапката на главата си.

Правилната ситуация-стимул е - 'Той постави шапката на главата си'. Следват още 8 стимула в този ред.

 

II. Глаголи (граматично):

1. Той искаше да сложил шапката на главата си.

2. Той искаше да сложел шапката на главата си.

3. Той иска да сложеше шапката на главата си.

4. Той искал да сложил шапката на главата си.

5. Той иска да сложел шапката на главата си.

Правилната граматическа глаголна форма е - 'иска да сложи'.

 

Втори айтем от II подтест:

1. Той ходят да чете в библиотеката.

2. Той ходеха да четат в библиотеката.,

3. Той ходи да четел в библиотеката.

4. Той ходеше да четат в библиотеката.

5. Той ще ходел да чел в библиотеката.

Правилната граматическа форма е - 'ходи да чете'. Следват още 8 стимула.

 

III. Предлози:

1. Той се качи по стола.

2. Той се качи към стола.

3. Той се качи във стола.

4. Той се качи до стола.

5. Той се качи над стола.

Правилният стимул е - Той се качи на стола.

 

Втори айтем III подтест:

1. Той слиза на стълбите.

2. Той слиза из стълбите.

3. Той слиза през стълбите.

4. Той слиза сред стълбите.

5. Той слиза чрез стълбите.

Правилният стимул е - Той слиза по стълбите. Следват още 8 стимула от подобен тип.

 

IV. Местоимения:

1. Учителят повика момчето и му попита.

2. Учителят повика момчето и им попита.

3. Учителят повика момчето и ги попита.

4. Учителят повика момчето и ме попита.

5. Учителят повика момчето и я попита.

Правилният стимул контекстуално се подразбира, тъй като глаголната рекция и допълнението изисква единствено кратката местоименна форма го - Учителят извика момчето и го попита.

 

Втори айтем - IV подтест:

1. Щом дойде жената аз си казах на нея

2. Щом дойде жената аз му казах на нея.

3. Щом дойде жената аз им казах на нея.

4. Щом дойде жената аз ти казах на нея.

5. Щом дойде жената аз ви казах на нея.

При всяко подаване на този стимул се напомня - на нея, т.е. на жената, за да се ранжира неправилността на кратката форма на нея - й. 'Щом дойде жената аз й казах на нея' (на жената). Следват още 8 стимула от подобен тип.

 

V. Прилагателни:

1. Неделните почивка се свърши.

2. Неделното почивка се свърши.

3. Неделният почивка се свърши.

4. Неделната почивка се свърши.

5. Неделна почивка се свърши.

При тези стимули се ранжира неправилността на съгласуването по род между прилагателната форма и съществителното - очевидно, задължителната правилна съгласувана форма е - Неделната почивка се свърши.

 

Втори айтем - V подтест:

1. Малките момче се зарадва.

2. Малкият момче се зарадва.

3. Малката момче се зарадва.

4. Малка момче се зарадва.

5. Малко момче се зарадва.

Тук е необходимо да се определи правилното съгласуване по род и пълната членна форма за ср. род - Малкото момче се зарадва.

 

VI. Прилагателни (семантично):

1. Водата е влажна.

2. Водата е миеща.

3. Водата е размекваща.

4. Водата е нетвърда.

5. Водата е течаща.

В случая се изисква определяне на присъщото, най-характерно качество на предмет - на водата, като всеки отговор е в определен смисъл „правилен".

 

Втори айтем - VI подтест:

1. Стъклото е пропускащо.

2. Стъклото е безцветно.

3. Стъклото е светло.

4. Стъклото е проницаемо.

5. Стъклото е задържащо.

Случаят е аналогичен с горния - и още 8 подобни стимула.

 

VII. Синтаксис:

Представени са по пет възможни словореда за всеки айтем:

1. Конят прескочи ограда висока.

2. Конят ограда висока прескочи.

3. Висока конят прескочи ограда.

4. Прескочи висока ограда конят.

5. Ограда висока прескочи конят.

Втори айтем - VII подтест:

1. Животно много високо е жирафата.

2. Високо много животно е жирафата.

3. Много високо е жирафата животно.

4. Жирафата много е високо животно.

5. Високо много е животно жирафата.

 

Вижда се, че не се подава допусканият като най-вероятен словоред: 'Конят прескочи висока ограда' или 'Жирафата е много високо животно' и т.н.; и още 8 айтема от този тип. При работата с теста прилагам определена оригинална стратегия за подаване на стимулите, съобразена с особеностите на отделните части на речта, напр.:

- за I подтест при оценката на глаголи - семантично, използвах видеозапис, показван от видеомагнетофон АКАІ с десетте ситуации**; за първия айтем с правилен отговор - Той седна на стола, показвам видеозапис, където един мъж сяда на стол. Без допълнителна вербална инструкция се подават 5-те изречения стимули, написани всяко поотделно на 5 картончета и тогава се задава въпроса: 'Кое от изреченията е най-близко до правилното', т.е. до видяното на видеозаписа. След първия избор, остават 4 и повтарям процедурата до последното ранжиране. С този подход за подаване на стимулите се цели постигане на еднакви условия за всеки айтем, като айтемите се сравняват и оценяват ситуативно;

- за II подтест: подават се 5-те изречения на картончета и се прочита верният отговор, напр. за ІІ/5. 'Той сложи шапката на главата си', като се изисква подреждане на стимулите по правилност. При всяко спиране след прочитането на следващия стимул се повтаря правилната глаголна форма, в случая - 'слага шапката на...' и т.н.;

- за III подтест: отново се използува видеозапис за показване на ситуациите, напр. III/1, действие - човек, който сяда на стол, след което се показват 5-те картончета със стимулите и се пита 'Кой от предложените стимули е най-близък до правилния' - т.е. до показаната ситуация и така след всеки следващ избран отговор; реално тук се извършва разпознаване (т.е. рекогнишън, по вече приетата експериментална терминология);

- за IV подтест: показват се за всеки айтем по 5 стимула като непрекъснато се повтаря правилната форма, с която се сравнява (подобно на ситуацията в подтест II);

- за V подтест: тъй като търсената форма сама произлиза от необходимото правилно съгласуване на частите, от Ил се изисква ранжиране на формите по критерия „Кое е най-близко до правилното?";

- за VI подтест: определя се най-характерното (според субективната оценка на Ил) качество за даден предмет. Стимулите в този подтест не са неправилни, а в различна степен определят някои от качествата на предметите - напр. виното се описва най-вече като червено, морската вода като солена и т.н.;

- за VII подтест: предлаганите пет варианта на възможен словоред се ранжират по отношение на най-правилния, който не е подаван. Вариантите имат различна стилистична окраска и повечето от тях са в рамките на допустимия разговорен или предполагаем стилистичен вариант.

 

Оценяването на организирания по този начин набор от тестове премина през три основни етапа:

- Първият етап се състоеше в стандартизиране на теста чрез определяне на количествените стойности за междустимулните интервали. Чрез отговорите на 50 Ил, здрави, послужили за определяне на нормата, с помощта на метода за „сравняване по двойки", в комбинации за всеки от петте стимула за даден айтем в т.нар. „оптимален ред - всяко (стимул-изречение) с всяко", определих т.нар. психологически дистанции за стимулите в седемте подтеста;

- Вторият етап от стандартизирането на теста представлява определяне на норма за подреждането/ранжирането на стимулите по „правилност", също чрез изследване на 50 Ил - здрави. Изготвянето на подобна норма показа как здрави Ил оперират със специфичен лингвистичен материал, организиран в тестове от отделни реплики, които след това се оценяват психометрично.Тези данни бяха необходими при съпоставянето на здрави Ил, на болни с локални мозъчни увреди, както и при следващия етап от стандартизирането на теста, а именно - за определянето на „добре работещите айтеми" в т.нар. айтем анализ;

- Третият етап е свързан с извършването на „айтем анализ", където чрез статистическите правила на Т - критерия и след сравняване на отговорите от 50 Ил - здрави и от 50 Ил, отговарящи на „случайно равнище", се определиха „добре работещите айтеми" в тестовата батерия.

След провеждането на тези три същностни етапи и след статистическа обработка на данните, тестът отговаряше на основните психометрични изисквания и с него бе изследвана група лица с локални мозъчни увреди, а по-късно и група здрави Ил като специализирана таргетна група (по програма Леонардо: BG/06/B/F/LA 166036; 2007-2008 г.) .

Изследвани лица и методика

В опитна ситуация 50 Ил от 16 до 63 год. възраст (средна възраст 30 год. и 6 мес., 25 мъже и 25 жени, 20 с висше, 25 със средно и 5 с основно образование, 48 десноръки и 2 леворъки) изпълниха теста за определяне на норма. Както вече казах, преди това други 50 Ил бяха изследвани, за определяне на т.нар. междустимулни интервали.

Отговорите за всяко Ил се нанасяха на специално подготвен фиш, където веднага се предписваха окончателните стойности. Напр. Ил № 4, 32 год., деснорък, с висше обр., даде следните отговори: (представените по-долу резултати от Ил № 4 са сравнени с пилотното изследване на 50 Ил, ранжиращи само този стимул, който според тях е най-близък до правилния; в следващ етап, при разширяване на оценките за норма, още 50 Ил ранжираха всички 5 стимула, т.е. нормата е изготвена след обобщаването на оценките от 100 Ил за всички пет стимула с целия им обем реплики).

 

Таблица 1. Примери за сравняване на резултатите за отделни Ил спрямо нормата

 

№ на теста

 

 

№ на айтема

 

Определен стимул като най-близък до правилния

 

 

Оценка

I подтест.

 

 

 

 

1

5

0,53

 

2

1

1,58

 

3

2

0,27

 

4

3

0

 

5

2

0,22

 

6

1

0

 

7

5

0

 

8

1

1,05

 

9

3

0

 

10

4

0,53

Общ брой наказателни точки - 4,18.

 

Таблица 2.

№ на теста

 

№ на айтема

 

Отговор

Оценка

ІI подтест

 

 

 

 

1

5

0,39

 

2

5

0,33

 

3

5

0

 

4

2

0

 

5

4

0

 

6

5

0

 

7

1

0

 

8

1

0

 

9

2

0,6

 

10

5

0

 

 

 

0,78

ІІI подтест

 

 

 

 

1

5

0

 

2

2

0,28

 

3

2

0,39

 

4

1

0,99

 

5

5

0,51

 

6

1

0,04

 

7

4

0,44

 

8

1

0

 

9

2

0

 

10

3

0,21

 

 

 

2,86

IV подтест

 

 

 

 

1

1

0

 

2

2

0,36

 

3

1

0,13

 

4

5

0,56

 

5

2

0

 

6

4

0

 

7

2

0,24

 

8

4

0

 

9

1

0,08

 

10

1

0

 

 

 

1,37

V подтест

 

 

 

 

1

5

0

 

2

5

0

 

3

5

0,12

 

4

3

0,40

 

5

4

0

 

6

4

1,40

 

7

4

0,72

 

8

1

0

 

9

1

 

 

10

2

0,65

 

 

 

3,29

VI подтест

 

 

 

 

1

3

0,62

 

2

1

0,96

 

3

2

0

 

4

2

0

 

5

5

0,48

 

6

5

0

 

7

1

0,26

 

8

2

0,37

 

9

3

0

 

10

4

0,38

 

 

 

3,07

VІI подтест

 

 

 

 

1

4

0,64

 

2

1

0

 

3

1

0,06

 

4

4

0,34

 

5

2

0

 

6

1

0

 

7

1

0,50

 

8

2

0

 

9

2

0,40

 

10

2

0

 

 

 

1,94

 

Съвпадането на отговора на Ил с предварително намерения най-близък до верния отговор се оценява със стойността '0', а несъвпаденията - с определените величини от „ранжирането по двойки". Така за всеки подтест изследваните лица получават някакво количество наказателни точки, по което се определя и степента на трудност за всеки подтест.

По този начин изследването, проведено със 100 Ил за определяне на норма, при ранжиране на петте стимула за всеки айтем от седемте подтеста - всичко 70 айтема, показа, че някои от стимулите в отделните подтестове „работят добре", както и кои трябва да отпаднат от набора. Очевидно едни задачи бяха по-леки за изпълнение, а други значително по-трудни, което се вижда от общия сбор наказателни точки за отделните подтестове. От една страна това бе пряко следствие от особеностите на езиковата структура и от спецификата на отделните съставящи части на речта, поставени в строгите условия на психометричния експеримент, а от друга - с подобно изследване може да бъде показана целостността на езиковото знание и езиковата реализация (Competence/Performance Problem Solving), както за отделни Ил в рамките на техния идиолект, така и за различни целеви групи в техния социолект.

Ранжирането на 70-те стимула за 7-те подтеста показа следното разпределение:


Таблица 3. Резултати.

№ на

подтеста

 

ранжиране и оценка

№ на

подтеста

 

Ранжиране и оценка

І подтест

 

ІІ подтест

 

 

 

 

 

1.

2

5

1

4

3

2,04

 

1.

5

1

4

3

2

0,92

 

2.

3

2

1

4

5

6,54

 

2.

2

3

1

5

4

4,10

 

3.

3

2

5

4

1

1,20

 

3.

4

2

3

1

5

2,32

 

4.

5

4

2

1

3

2,20

 

4.

5

3

1

4

2

2,10

 

5.

4

1

5

2

3

1,62

 

5.

1

3

5

2

4

1,74

 

6.

3

2

4

5

1

3,16

 

6.

1

2

3

4

5

4,00

 

7.

2

1

3

4

5

3,34

 

7.

5

2

3

4

1

3,10

 

8.

3

2

1

4

5

2,06

 

8.

4

5

3

2

1

2,76

 

9.

1

4

5

2

3

4,50

 

9.

1

5

2

3

4

0,64

 

10.

5

1

4

2

3

3,80

 

10.

4

2

3

1

5

0,80

 

 

 

 

 

 

 

30,46

 

 

 

 

 

 

 

22,48

 

 

№ на

подтеста

 

ранжиране и оценка

№ на

подтеста

 

Ранжиране и оценка

ІІІ подтест

 

ІV подтест

 

 

 

 

 

1.

2

3

4

1

5

1,66

 

1.

2

5

3

4

1

2,78

 

2.

4

2

1

3

5

1,56

 

2.

5

4

2

1

3

1,74

 

3.

5

4

3

2

1

2,02

 

3.

5

4

1

3

2

2,60

 

4.

3

1

5

2

4

3,24

 

4.

3

1

4

5

2

3,86

 

5.

5

3

1

2

4

1,56

 

5.

5

1

4

3

2

3,42

 

6.

3

5

1

5

1

0,60

 

6.

5

3

1

2

4

4,42

 

7.

1

4

2

3

5

1,86

 

7.

3

1

5

2

4

2,32

 

8.

5

4

3

2

1

2,06

 

8.

3

2

5

1

4

3,46

 

9.

5

4

3

1

2

2,30

 

9.

2

4

1

5

3

0,96

 

10.

4

1

3

2

5

1,18

 

10.

4

5

2

3

1

13,46

 

 

 

 

 

 

 

19,12

 

 

 

 

 

 

 

30,02

 

 

№ на

подтеста

 

ранжиране и оценка

№ на

подтеста

 

ранжиране и оценка

V подтест

 

VІ подтест

 

 

 

 

 

1.

2

4

3

1

5

3,72

 

1.

5

2

4

3

1

3,94

 

2.

4

3

1

2

5

4,62

 

2.

4

1

3

5

2

3,02

 

3.

4

1

2

5

3

1,00

 

3.

5

4

1

3

2

2,96

 

4.

4

2

1

3

5

2,70

 

4.

4

3

5

1

2

1,76

 

5.

2

1

3

5

4

4,52

 

5.

4

2

5

3

1

1,60

 

6.

5

2

4

3

1

5,28

 

6.

4

3

2

1

5

3,14

 

7.

5

2

3

4

1

3,22

 

7.

3

5

1

4

2

1,44

 

8.

5

4

3

2

1

3,68

 

8.

4

1

3

2

5

2,42

 

9.

5

4

3

2

1

1,38

 

9.

5

2

4

1

3

2,88

 

10.

5

4

2

3

1

3,24

 

10.

2

3

4

1

5

1,88

 

 

 

 

 

 

 

33,36

 

 

 

 

 

 

 

25,02

 

 

№ на

подтеста

 

ранжиране и оценка

VІІ подтест

 

 

 

1.

3

4

2

5

1

2,20

 

2.

5

4

3

2

1

1,76

 

3.

5

4

2

1

3

3,34

 

4.

5

1

3

4

2

3,40

 

5.

4

5

1

3

2

2,70

 

6.

5

4

3

2

1

1,90

 

7.

4

1

3

5

2

2,24

 

8.

1

5

4

3

2

3,76

 

9.

1

5

2

3

4

1,82

 

10.

5

1

3

4

2

3,90

 

 

 

 

 

 

 

27,02

 

 

Резултатите, показани от едно Ил в пилотното наблюдение, сочат и общите тенденции, а след сумирането на данните от 100 Ил можах да определя и степента на трудност за изпълнение на всеки подтест поотделно:

 

Табл. 4. Подреждане на отделните тестове по степен на трудност.

 

Вид на подтеста Степен на трудност Ранг Обща сума Ср. стойност

за 50 Ил

I. Глаголи - семантично 653,94 13,07 5

II. Глаголи - морфология 516,94 10,33 2

III. Предлози 408,52 8,17 1

IV. Местоимения 1021,36 20,42 7

V. Прилагателни - морфологично 583,49 11,67 4

VI. Прилагателни - семантично 659,66 13,19 6

VІІ. Синтаксис 537,14 10,74 3

 

Този анализ позволява подреждането на отделните подтестове по степен на трудност с оглед изследването на групи Ил с различна нозология. Възможно е и сравняване на уменията на здрави лица от малки групи, представляващи някои социални и професионални разнообразия. Докато при първите трудно можем да говорим за системност на действуващите процеси, при вторите (макар и в пилотно наблюдение, проведено през 2007 г. по проекта Леонардо BG/06/В/F/LA-166036), повторяемите тенденции са очевидни. „Най-леки" за работа се оказаха задачите с предлози, които и по предварително впечатление не затрудняваха, а задачите за прилагателните и глаголите се изпълняваха неочаквано по-леко.

Очевидно някои подзадачи имаха особена трудност, която е заложена в дълбоките езикови структури и тогава Ил в норма работят на „случайно равнище". Направих допълнителен анализ на самите стимули с т.нар. „айтем анализ" с оглед получаването на достоверни сведения за 'случайността' на наблюдаваните езикови събития. Отговорите на 100 Ил, послужили за определяне на нормата, сравних с отговорите на 50 имитирани лица, които отговарят „на случайно равнище" за всеки стимул от седемте подтеста. За целта са моделирани отговорите за 70 айтема от 50 Ил, вземайки числа от 1 до 5 (ползвана бе специалната таблица за случайни числа). Така бе получен числов масив от отговори в случаен ред за съпоставяне с нормата.

Данните бяха сравнени с помощта на Т-критерия на Стюдънт или Т-тест за проверка на изходната хипотеза (с изпълнението на два анализа). Целта бе да се определи за кои от 70-те стимула отговорите от нормата и тези от „моделираните" 50 Ил, работещи на случайно равнище, са близки или се покриват.

Изчисленията бяха направени на ЕИМ с известните статистически програми, като цялостното изпълнение дължа на н.с. Хр. Димитров от Изчислителния център по физика - БАН (днес изследовател във водещ научен институт в Израел).

Резултатите от Т-теста показаха, че 35 от 70 стимула са близки до изпълнението на случайно равнище. По-долу представям и основните резултати.

 

Таблица 5. Резултати от обработка на данните с Т-тест

№ на

подтеста

 

№№ на стимулите, работещи на случайно равнище

№№ на стимулите, работещи добре

 

 

 

І.

3

5

8

9

1

 

 

2

4

6

7

10

 

 

ІІ.

11

17

19

12

20

 

 

13

14

15

16

18

 

 

ІІІ.

22

25

23

26

27

 

 

21

24

28

29

30

 

 

ІV.

31

32

33

39

40

 

 

34

35

36

37

38

 

 

V.

41

43

44

48

49

 

 

42

45

46

47

50

 

 

VІ.

52

53

54

57

60

 

 

51

55

56

58

59

 

 

VІІ.

62

64

65

67

69

 

61

63

66

68

70

 

 

Ето например данните за подтест І, 4 айтем при сравняване на данните от 100 Ил - норма и 50 Ил, работещи „на случайно равнище":

 

Таблица 6. Подтест ІV - сравняване на стойности от 100 Ил и моделирана група.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0.58

1.74

2.56

0.92

0.10

1.16

0.44

1.06

1.16

1.06

0.44

1.02

1.06

0.34

1.88

1.06

1.74

0.00

0.68

1,74

0.68

0.10

0.00

2.46

1.16

1.06

0.00

0.00

1.16

1.06

1.16

0.72

0.44

1.02

1.06

1.88

1.06

0.34

1.06

0.00

1.06

0.68

0.72

0.00

0.00

2.46

1.84

1.84

1.74

1.74

2.46

1.74

1.64

1.74

1.84

1.74

1.16

1.84

1.74

2.46

2.46

1.74

2.56

2.56

1.06

0.68

1.40

1.74

1.74

1.74

2.56

2.46

2.46

1.16

1.50

2.56

1.74

1.84

0.72

0.68

1.74

1.74

1.74

1.16

1.74

1.84

0.58

2.50

1.02

1.74

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

стойности за хистограмите:

 

 

 

 

 

 

 

 

14.

0.18

10.

0.55

14.

0.91

5.

1.28

3.

1.65

2.

2.01

1.

2.38

1.

2.47

 

5.

0.72

3.

1.00

5.

1.29

2.

1.57

22.

1.85

0.

2.14

6.

2.42

7.

2.70

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първите 5 реда от цифровия масив са данните от експерименталната група - норма, а вторите - от моделираната група Ил, работещи "на случайно равнище". Под тези резултати в два реда са изписани стойности за хистограмите, от които се вижда, че съществуват значими разлики, т.е. айтемът е добър.

В един следващ етап от статистическата обработка на данните получих хистограмното разпределение на отговорите. Така кривите, които се наслагат една върху друга, говорят за слаба диагностичност на айтема и обратно, при обособяване на всяка от кривите - айтемът е добър, напр. хистограма на айтем 24 от II подтест (задачата е добра):

 

НISТОGRАМ N 24

0.31 І ******************

0.92 І ***************

1.53 І *************

2.14 І ******

2.75 І ******************

3.36 І ***************

3.97 І ************

 

TEST N 24

TEST = 12.56

DF = 95

0.84

1.54

0.46

2.68

1.98

0.84

2.12

1.98

1.60

0.84

0.84

0.70

1.64

1.54

0.84

0.84

1.98

0.46

1.98

0.38

1.60

1.60

0.46

0.0

0.46

1.08

0.46

0.38

1.60

0.84

0.46

1.60

0.70

1.54

0.84

0.46

0.46

1.60

0

0.46

0.84

0.84

0.70

1.54

0.46

1.98

1.60

0.46

0.0

0.38

2.68

2.68

3.24

0.9

4.28

2.68

3.24

2.68

2.68

4.28

2.68

2.68

3.24

2.68

3.72

2.68

4.28

1.60

2.68

2.68

3.02

3.72

2.68

1.98

3.72

1.26

3.24

4.28

3.24

2.68

2.30

3.72

2.66

2.68

3.24

3.24

1.60

3.24

3.24

1.60

3.72

1.60

3.24

4.28

3.24

1.98

3.24

1.42

2.68

3.24

 

- хистограма на айтем 16. от II подтест, задачата е добра;

 

НISТОGRАМ N 16

0.25 І ******************

0.75 І ***************

1.24 І *************

1.74 І

2.24 І ******************

2.73 І ***************

3.23 І ************

TEST N 16

TEST = 6.62

DF = 98

 

0.64

1.44

0.0

0.0

0.80

0.64

2.04

2.16

0.64

2.16

0.64

0.64

0.0

2.16

0.76

0.76

2.80

1.36

0.76

2.04

2.84

0.76

0.76

0.80

0.76

2.12

1.40

0.80

0.64

1.40

0.0

0.64

0.76

1.36

2.04

0.76

0.80

0.0

2.12

1.40

0.76

2.04

2.04

2.84

0.76

0.76

0.76

0.80

0.76

0.0

2.04

1.44

1.44

2.80

3.44

2.84

2.04

1.40

2.80

2.04

2.04

2.80

2.84

2.80

2.00

1.40

2.84

2.04

2.84

2.68

2.80

2.04

0.64

2.04

0.0

2.80

2.80

0.68

2.04

2.00

3.44

0.64

2.76

2.16

0.04

2.68

2.84

2.04

2.68

3.48

2.80

2.68

2.80

3.44

1.40

2.68

3.48

0.0

2.68

3.44

- хистограма на айтем 26, от III подтест, задачата е добра;

 

НISТОGRАМ N 26

0.27 І ******************

0.80 І ****

1.34 І *************

1.87 І **************

2.40 І ******************

2.94 І **

3.47 І *********

TEST N 26

TEST = 8.42

DF = 100

 

0.16

1.30

0.64

1.46

1.94

0.64

1.46

0.34

1.46

1.94

1.46

1.78

0.18

0.0

0.16

0.0

1.46

1.46

0.16

0.16

1.94

1.46

1.30

1.94

1.46

2.10

1.78

1.94

0.48

0.0

0.48

0.16

0.64

1.94

1.46

1.78

0.0

0.16

1.94

1.30

0.16

0.0

1.46

0.16

1.94

1.46

1.94

0.64

0.0

0.0

0.98

3.58

1.64

1.78

2.28

1.80

2.28

1.78

3.10

2.28

3.74

1.94

3.58

2.44

2.28

2.10

3.74

1.30

1.80

0.64

2.28

3.74

3.74

2.44

2.28

0.98

2.28

1.78

2.28

2.28

2.28

3.10

2.28

1.94

2.44

1.30

3.74

2.44

2.28

3.74

1.80

2.28

1.80

1.78

2.44

1.64

1.80

1.64

3.74

2.28

- хистограма на айтем 22 от III подтест, задачата не е добра;

 

НISТОGRАМ N 22

0.18 І ******************

0.53 І ******

0.88 І *

1.23 І *******

1.58 І *********************

1.93 І ***************

2.28 І *

TEST N 22

TEST = 4.00

DF = 87

 

0.0

1.84

0.16

0.56

1.80

1.72

1.68

0.56

0.04

1.80

1.80

1.72

1.84

1.40

1.72

1.80

0.16

1.28

0.40

0.16

1.68

0.04

1.28

1.28

1.28

1.68

0.0

0.56

0.04

0.16

0.16

0.04

1.80

1.72

1.80

0.16

1.28

0.40

1.28

0.04

0.0

0.04

1.50

1.72

1.84

1.72

1.80

0.40

0.0

0.04

1.38

0.56

0.16

0.66

1.84

1.60

1.74

1.80

0.72

1.72

1.68

1.24

1.68

1.80

1.68

1.72

0.40

0.04

1.16

1.68

1.84

1.14

1.68

1.72

1.80

1.40

1.84

2.46

0.56

1.68

1.16

1.64

1.80

1.72

1.28

1.52

1.80

1.72

1.80

1.84

1.80

1.68

1.68

1.48

1.84

2.04

1.84

1.74

1.68

0.60

- хистограма на айтем 26 от III подтест с частично припокриване на кривите;

 

НISТОGRАМ N 26

0.08 І *******

0.23 І ***********

0.38 І *

0.53 І ****

0.68 І ******************

0.83 І *************

0.98 І ********

TEST N 26

TEST = 1.76

DF = 97

 

0.20

0.96

0.86

0.30

0.20

0.96

0.86

0.86

0.86

0.86

0.96

0.76

0.86

0.86

0.20

0.20

0.96

0.76

0.10

0.86

0.86

0.0

0.20

0.0

0.30

0.30

0.96

0.86

0.86

1.06

0.10

0.86

0.96

0.86

0.76

0.20

0.20

0.96

0.76

0.10

0.10

0.20

1.06

0.30

0.10

0.0

0.30

0.0

0.76

0.86

0.86

0.20

0.76

1.06

1.06

0.86

0.64

0.30

0.96

1.06

0.64

0.86

0.54

0.10

0.96

0.86

0.86

0.96

0.86

0.54

0.86

0.20

0.96

0.0

0.74

0.96

0.20

0.96

0.86

0.54

0.10

0.76

0.31

0.96

0.86

0.96

0.86

0.76

0.76

0.96

0.64

0.20

1.06

0.64

0.74

0.10

1.06

0.64

0.54

0.20

 

На базата на хистограмното разпределение на всеки айтем за отделните подтестове, построих графики на отговорите за двете сравнявани групи. Разположението на кривите показва и диагностичната сила за всеки тест, както и степента на неговата трудност, видима на следните графики:

Графика 1. Графично представяне на отговорите за I подтест.

rajnovv2009_gr1

 

Първата крива (отляво/надясно) е получена от стойностите на 100 Ил, послужили за определяне на нормата, а втората крива от моделираните отговори на 50 Ил, работещи „на случайно равнище". Стойностите на отделните отговори са по оста у и определят т.нар. стъпка на разпределение. За отделните айтеми в различните подтестове тази стъпка е различна - напр. от 0 до 1,0; от 1,0 до 2 и т.н.

 

Графика 2. Графично представяне на отговорите за II подтест.

rajnovv2009_gr2


Графика 3. Графично представяне на отговорите за III подтест.

rajnovv2009_gr3

 

Графика 4. Графично представяне на отговорите за ІV подтест.

rajnovv2009_gr4

 

Графика 5. Графично представяне на отговорите за V подтест.

rajnovv2009_gr5

 

 

Графика 6. Графично представяне на отговорите от VI подтест.

rajnovv2009_gr6

 

Графика 7. Графично представяне на отговорите от VII подтест.

rajnovv2009_gr7

Направените анализи показват диагностичната сила на отделните стимули, оценена по количествените критерии от психометричното изследване. В следващ етап направих и качествен анализ на лингвистичното съдържание за всеки айтем от подтестовете. С помощта на факторен анализ графически представих съотношението на три хипотетично действащи фактори - фактор А, В и С. Съдържанието на факторите преди тестирането не е известно, както и последвалата статистическа оценка, но се допуска възможно факторно въздействие и взаимодействия. След разпределението на стимулите в близост (така че да оформят добре дадени полета, ограничени от осите х и у ), съобразявайки се със съдържанието на всеки стимул, потърсих и съответното съдържание на потенциално действащия фактор.

Така например за подтест I (по данните от 100 Ил, послужили като норма) получих следното прегрупиране:

 

Графика 8. Съотношение на факторите А х В, за І подтест.

rajnovv2009_gr8

Графика 9. Съотношение на факторите А х С за І подтест.

rajnovv2009_gr9


 

 

 



 


Графика 10. Съотношение на факторите В х С за I подтест.

rajnovv2009_gr10

Представените графики с факторните взаимодействия за І подтест позволяват извършването на определен съдържателен анализ. Вижда се, че при взаимодействието А х В, стимулите № 2, 1 и 6 се групират в едно поле, а № 7, 5, 8 и 3 - в друго. При взаимодействието А х С отново стимулите №7, 5,: 8 и 6 се обособяват в едно поле, а при взаимодействието В х С - още веднъж прегрупирането, както при А х В - т.е. формира се поле от стимули № 4, 2, 1 и 6. Очевидно тези стимули имат обща ситуативна, смислова или психометрична природа. За сравнение един поглед около формата и словесния изказ на стимулите:

 

№ 1. Той седна на стола.

2. Той постави шапката на главата си.

4. Той изпи водата от чашата.

6. Той отключи вратата.

 

При видеозаписа на ситуациите тези задачи имаха твърде еднозначни сценични решения, докато при други - напр. „Той пише с молива", „Той постави книгата на бюрото си" или „Той запали една цигара", може да се допусне и наличие на алтернативни комуникативни действия - вместо „пише" - „рисува", вм. „поставям" - „слагам, намествам, оставям", вм. „запали" - „пуши", „запуши" и т.н.

 

Така наред с чисто лингвистичните и психолингвистичните моменти в операционалното действие на стимулите-изречения се намесват ситуативни, психолингвистични, социокомуникативни и екстралингвистични равнища, които не- винаги могат да бъдат предвидени и контролирани от изследователя. Въпреки всички трудности около създаването на теста, както и след съобразяването с лингвистичните особености на всяка различна нозологична или социокомуникативна група, мога да потвърдя операционалността на създадения тест. Неговото използване в специфични условия, където езиковата комуникация е затруднена, ще позоволи да се изготвят експертни оценъчни диагнози за състоянието на познаването или ползването на езика в различни и трудно съпоставими ситуации на човешкото езиково общуване.

 

 

Приложение

Тест І. Глаголи - морфологично:

1. Той се облегна на стола.

2. Той грохва на стола.

3. Той се отпуска на стола.

4. Той почива на стола.

5. Той отсяда на стола.

6. Той нареди шапката на главата си.

7. Той затисна шапката на главата си.

8. Той закачи шапката на главата си.

9. Той намести шапката на главата си.

10. Той нахлупи шапката на главата си.

11. Той рисува с молива.

12. Той чертае с молива.

13. Той задрасква с молива.

14. Той натиска с молива.

15. Той копира с молива.

16. Той преля водата от чашата.

17. Той изля водата от чашата.

18. Той изпразни водата от чашата.

19. Той изхвърли водата от чашата.

20. Той изплиска водата от чашата.

21. Той допря книгата на бюрото си.

22. Той намести книгата на бюрото си.

23. Той подреди книгата на бюрото си.

24. Той хвърли книгата на бюрото си.

25. Той пусна книгата на бюрото си.

26. Той отвори вратата.

27. Той откри вратата.

28. Той отвъртя вратата.

29. Той освободи вратата.

30. Той открехна вратата.

31. Той опуши една цигара.

32. Той светна една цигара.

33. Той изгори една цигара.

34. Той задими една цигара.

35. Той подпали една цигара.

36. Той наточи молива с ножчето.

37. Той заглади молива с ножчето.

38. Той изряза молива с ножчето.

39. Той издяла молива с ножчето.

40. Той изтъни молива с ножчето.

41. Той отпуши лампата.

42. Той отвори лампата.

43. Той пусна лампата.

44. Той откри лампата.

45. Той отключи лампата.

46. Той нахълта в колата.

47. Той се вмъкна в колата.

48. Той се намести в колата.

49. Той навлезе в колата.

50. Той заседна в колата. ­­­

 

Тест ІІ. Глаголи - семантично:

1. Той искаше да сложил шапката на главата си.

2. Той искаше да сложел шапката на главата си.

3. Той иска да сложеше шапката на главата си.

4. Той искал да сложил шапката на главата си.

5. Той иска да сложел шапаката на главата си.

6. Той ходят да чете в библиотеката.

7. Той ходеха да чел в биллиотеката.

8. Той ходи да четел в билиотеката.

9. Той ходеше да четат в библиотеката.

10. Той ще ходел да чел в библиотеката.

11. Той можа да бягал бързо.

12. Той ще може да бягаше бързо.

13. Той може да бягат бързо.

14. Той може да бягат бързо.

15. Той можеше да бягал бързо.

16. Той се каня да ходи на кино.

17. Той се кани да ходе на кино.

18. Той се канят да ходи на кино.

19. Той се канеше да ходеше на кино.

20. Той се канел да ходиш на кино.

21. Който се учел той ще сполучеха.

22. Който се учи той ще сполучеше.

23. Който се учат той ще сполучи.

24. Който се учи той ще сполучил.

25. Който се учил той ще сполучеше.

26. Той искаха да знаеше много.

27. Той искат да знае много.

28. Той ще иска да знаеше много.

29. Той искаше да знаели много.

30. Той искал да знае много.

31. Той ще излезе да се разходят в парка.

32. Той излезеше да се разходи в парка.

33. Той излезли да се разходят в парка.

34. Той излезе да се разходили в парка.

35. Той излезе разхождащи се в парка.

36. Той седна да гледат телевизия.

37. Той ще седнал да гледа телевизия.

38. Той ще седне да гледал телевизия.

39. Той седнеше да гледали телевизия.

40. Той седнеше да гледа телевизия.

41. Той се подхлъзнали и падна на земята.

42. Той се подхлъзна и ще паднел на земята.

43. Той се подхлъзна и паднали на земята.

44. Той се подхлъзнал и паднеше на земята.

45. Той се подхлъзнеше и падат на земята.

 

Тест ІІІ. Предлози:

1. Той се качи по стола.

2. Той се качи към стола.

3. Той се качи във стола.

4. Той се качи до стола.

5. Той се качи над стола.

6. Той слиза на стълбите.

7. Той слиза из стълбите.

8. Той слиза през стълбите.

9. Той слиза сред стълбите.

10. Той слиза чрез стълбите.

11. Той плесна на ръце.

12. Той плесна по ръце.

13. Той плесна чрез ръце.

14. Той плесна към ръце.

15. Той плесна у ръце.

16. Той постави книгата у бюрото.

17. Той постави книгата над бюрото.

18. Той постави книгата по бюрото.

19. Той постави книгата през бюрото.

20. Той постави книгата във бюрото.

 

Тест ІV. Местоимения:

1. Учителят повика момчето и му попита.

2. Учителят повика момчето и им попита.

3. Учителят извика момчето и ги попита.

4. Учителят извика момчето и ме попита.

5. Учителят извика момчето и я попита.

6. Щом дойде жената, аз си казах на жената.

7. Щом дойде жената, аз му казах на нея.

8. Щом дойде жената, аз им казах на нея.

9. Щом дойде жената, аз ти казах на нея.

10. Щом дойде жената, аз ви казах на нея.

11. Те идваха и той им посрещна.

12. Те идваха и той го посрещна.

13. Те идваха и той се посрещна.

14. Те идваха и той си посрещна.

15. Те идваха и той ви посрещна.

16. Човекът я погледна и му каза на нея.

17. Човекът я погледна и го каза на нея.

18. Човекът я погледна и ме каза на нея.

19. Човекът я погледна и ги каза на нея.

20. Човекът пристигна и я каза на нея.

21. Тя прегърна дъщеря си и му целуна.

22. Тя прегърна дъщеря си и го целуна.

23. Тя прегърна дъщеря си и го целуна.

24. Тя прегърна дъщеря си и ми целуна.

25. Тя прегърна дъщеря си и ви целуна.

26. Човекът го погледна и ме каза на него.

27. Човекът го погледна и я каза на него.

28. Човекът го погледна и ви каза на него.

29. Човекът го погледна и го каза на него.

30. Човекът го погледна и й каза на него.

31. Той го поздрави щом те видя.

32. Той го поздрави щом я видя.

33. Той го поздрави щом се видя.

34. Той го поздрави щом ме видя.

35. Той го поздрави щом ни видя.

36. Като я видях аз му казах на нея.

37. Като я видях аз им казах на нея.

38. Като я видях аз ме казах на нея.

39. Като я видях аз я казах на нея.

40. Като я видях аз ви казах на нея.

41. Той се наведе и шапката падна от главата и.

42. Той се наведе и шапката падна от главата им.

43. Той се наведе и шапката падна от главата ми.

44. Той се наведе и шапката падна от главата ми.

45. Той се наведе и шапката падна от главата ми.

46. Той се обърна към децата и ги аза на тях.

47. Той се обърна към децата и ни каза на тях.

48. Той се обърна към децата и ви каза на тях.

49. Той се обърна към децата и ви каза на тях.

50. Той се обърна към децата и й каза на тях.

51. Неделните почивка се свърши. Тест V. Прилагателни (граматично):

52. Неделната почивка се свърши.

53. Неделният почивка се свърши.

54. Неделни почивка се свърши.

55. Неделна почивка се свърши.

56. Малките момче се зарадва.

57. Малкият момче се зарадва.

58. Малка момче се зарадва.

59. Малко момче се зарадва.

60. Те седнаха на кръгъл маса.

61. Те седнаха на кръгло маса.

62. Те седнаха на кръгли маса.

63. Те седнаха на кръглия маса.

64. Те седнаха на кръглите маса.

65. Те стигнаха до висок планина.

66. Те стигнаха до високо планина.

67. Те стигнаха до високи планина.

68. Те стигнаха до високия планина.

69. Те стигнаха до високите планина.

70. Хубава Елена е оперета.

71. Хубави Елена е оперета.

72. Хубаво Елена е оперета.

73. Хубавите Елена е оперета.

74. Хубавия Елена е оперета.

75. Парижката Света Богородица е храм.

76. Парижки...

77. Парижко...

78. Парижките...

79. Парижкия...

80. Старата планина дели България на две.

81. Стари...

82. Старо...

83. Старите...

84. Стария...

85. Средната гора е ниска планина.

86. Средни...

87. Средно...

88. Средните...

89. Средния...

90. Момков махала е софийски квартал.

91. Момкови...

92. Момково...

93. Момковите...

94. Момковия...

95. Мътният вода го повлече.

96. Мътното...

97. Мътни...

98. Мътна...

99. Мътните...

100. Виното е рубинено. ­ Тест VІ. Прилагателни (семантично):

101. ...е пурпурно.

102. ...е алено.

103. ...е розово.

104. ...е цикламено.

105. Водата е влажна.

106. ...е миеща.

107. ...е размекваща.

108. ...е нетвърда.

109. ...е течаща.

110. Стъклото е пропускащо.

111. ...е безцветно.

112. ...е светло.

113. ...е проницаемо.

114. ...е задържащо.

115. Морската вода е горчива.

116. ...е несладка.

117. ...е неприятна.

118. ...е тръпчива.

119. ...е блудкава.

120. Прасето е тлъсто животно.

121. ...е мазно животно.

122. ...е охранено животно.

123. ...е шмебесто животно.

124. ...е пълно животно.

125. Еленът е елегантно животно.

126. ...е прелестно животно.

127. ...е очарователно животно.

128. ...е хармонично животно.

129. ...е хубаво животно.

130. Жълтите плодове са по-вкусни от зелените.

131. Меките...

132. Падналите...

133. Есенните...

134. Късните...

135. Огънят е топъл.

136. ...е жарък.

137. ...е палещ.

138. ...е трептящ.

139. ...е пламтящ.

140. Снегът е студен.

141. ...е мокър.

142. ...е бял.

143. ...е скърцащ.

144. ...е лепкав.

145. Желязото е твърдо.

146. ...е устойчиво.

147. ...е здраво.

148. ...е ковко.

149. ...е ръждясващо.

 

VІІ. Синтаксис:

150. Конят прескочи ограда висока.

151. Конят ограда висока прескочи.

152. Висока конят прескочи ограда.

153. Прескочи висока ограда конят.

154. Ограда висока прескочи конят.

 

155. Животно много високо е жирафата.

156. Високо много е животно жирафата.

157. Много високо е жирафата животно.

158. Жирафата много е високо животно.

159. Високо много е животно жирафата.

 

160. Хубави са зимните вечери на село.

161. На село зимните вечери са хубави.

162. Зимните вечери на село са хубави.

163. Вечери зимните на село са хубави.

164. Вечери зимните на село са хубави.

 

165. Човека повлече мътната вода на реката.

166. На реката мътната вода повлече човека.

167. На реката мътната вода човека повлече.

168. Повлече човека мътната вода на реката.

169. Човека повлече на реката мътната вода.

 

170. Освети земята изгрялата луна.

171. Изгрялата луна земята освети.

172. Земята освети изгрялата луна.

173. Земята освети луна изгрялата.

174. Освети изгрялата луна земята.

 

175. Свършиха летните дни и слънцето отслабна.

176. С о и л д св.

177. О с и св л д.

178. Л д св и о с.

179. Д л св и с о.

 

180. Малкото момче на новата играчка се зарадва.

181. З се м мо на н с и.

182. На н и се з м мо.

183. На н и м мо се з.

184. З се н но и м мо.

 

185. Дъщеря си малката тя прегърна.

186. Т м с д п.

187. П т м с д.

188. П м с д т.

199. Т д с м п.

 

200. Корабът заплува в море открито.

201. В о м з к.

202. В о м к з.

203. З к в о м.

204. К в о м з.

 

205. Той се качи на влака бързия.

206. Н в б т с к.

207. Н б в с к т.

208. Т н б в с к.

209. Н в б т с к.

 

Бележки

*Пълният набор от стимули вж. в приложението накрая. Тук представям само част от стимулите и стратегията на провежданото изследване.

Благодарение на Фондацията Ал. Фон Хумболт (ГФР) още през 1988 г. разполагах с възможността да имам видеотехника за провеждането на психометрични опити; изказвам моята признателност на ръководството на Фондацията за продължаващата подкрепа досега. Специална благодарност изказвам на проф. Антон Лайшнер, дългогодишен ръководител на Клиниката за езикови и речеви нарушения към Регионалата болница в гр. Бон, на проф. Геролд Унгехойер, ръководител на Института за езикова комуникация и фонетика към Университета в гр. Бон и към колегите проф. Детлеф Линке и проф. Мартин Куртен от Неврофизиологичната лаборатория на Неврохирургичната клиника в Университета гр. Бон, ръководена дълги години от забележителния невропсихолог проф. Ханс-Йоахим Хуфшмит.