Skip to content Skip to navigation

Славистика и общество

Славистика и общество. Съст. М. Младенова, ɪ Монова. Heron Press, Sofia, 2006, 326 с.


Съдържание / Content

Първа част. Учени-слависти

  • Младенова, Маргарита. Славянската филология в Софийския университет – 116- и 50-годишен юбилей. 9-11
  • Радева, Василка. Славянските езици в обединена Европа. 12-16
  • Русек, Йежи. Краковският период на професор Иван Леков. 17-20
  • Величкова, Славка. Иван Леков и сърбохърватистиката. 21-23
  • Павлов, Иван. Делото на професор Борис Йоцов. 24-26
  • Бахнева, Калина. Боян Пенев и славянската компаратитивистика. 27-37
  • Холевич, Йорданка. Професор Цветана Романска – ученият и учителят. 38-40
  • Пирова, Валентина. Антонина Афанасиева-Колева – или образът на истинския славист. 41-42
  • Możejko, Edward. wybitny slavista i badacz literatury bułgarskiej. 43-48
  • Рикев, Камен. Имагинистичният канон на Величко Тодоров, 49-51

Втора част. Славистична методология

  • Vývoj Univerzitních a Mimouniverzitních Studií Slovanské Filologie v Českých Zemích, 55-62
  • Kovač, Zvonko. Kriza slavistike Slavistički studii između nacionalizma i globalizacije, 63-70
  • Юми Ниномия. Славистиката и Япония, университетите от XVIII до XXI век, 71-72
  • Сотиров, Петър. От съпоставителни граматики към съпоставителен анализ на дискурси (върху примери от полския и българския дискурс), 73-76
  • Аврамова, Цветанка. Сравнителни и съпоставителни изследвания в областта на славянското словообразуване, 77-82
  • Легурска, Палмира. Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията, 92-98
  • Бурова, Ани. Мотивиране на славянската литературна общност в „История на славянските литератури“ от Йордан Иванов, 99-102
  • Костова-Панайотова, Магдалена. Носталгиите на литературите, метаморфозите на носталгията, 103-107
  • Терзийска, Лидия. Човешките измерения в изобразителното изкуство на Т. Г. Шевченко, 108-112

Трета част. Славистична мрежа

  • Ликоманова, Искра. Общност и многообразие на славянските езици в междуславянските преводи на метаезиковите елементи от „Майстора и Маргарита“, 115-119
  • Коева, Светла. Славянски езици в BalkaNet – методология за проверка на непротиворечивостта на данните, 120-125
  • Ћорић, Божо. Српски језик у кривом огледалу компаративистике, 126-130
  • Ницолова, Руселина. Семантика и синтаксис на сложните съставни изречения с подчинени изречения за отстъпка в българския и руския език, 131-137
  • Чакърова, Красимира. Към анализа на две типологически сходни парадигми (българския и руския императив), 138-144
  • Лесневска, Димитрина. Синтаксические особенности русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане), 145-148
  • Виденов, Михаил. Българско-чешки успоредици (социолингвистично наблюдение), 149-151
  • Трифонова, Йорданка. Вербален хумор в съвременния български политически дискурс (на фона на чешкия и словашкия политически дискурс), 152-157
  • Железарова, Радост. За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език, 158-162
  • Дикова, Бистра. Към въпроса за ще (да)-образуванията в съвременния български език (в съпоставка с чешкия език), 163-166
  • Стойчев, Стилиян. Чешки функционални еквиваленти на българския деятелен резултатив, 167-172
  • Македонска, Емилия. Въпроси на чешкото словообразуване в някои от първите чешки граматики, 173-174
  • Бакърджиева, Гинка. За нуждата от речник на терминологията в ЕС, 175-178
  • Енева, Ирена А. Нормативните актове през призмата на теорията на превода (върху материал от българския и чешкия език), 179-181
  • Виларова, Маргарита. За общото и различното при производните локативни съществителни, 182-186
  • Михайлова-Сталянова, Надежда, Миланов, Владислав. Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език, 187-189
  • Илиева, Мария. Деперсонализацията в български и полски език като вид оценка, 190-194
  • Крумова-Цветкова, Лилия. Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език, 195-200
  • Иванова, Петя М. Аналитични конструкции, чрез които се назовава чувството „симпатия“ в българския и полския език, 201-206
  • Kędzia-Klebeko, Beata. Aktywiyukąca rola dokumenów autentycznych w procesie doskonalenia kompetencji komunikacyjnej w języku obcym, 207-209
  • Панайотов, Величко. Проблеми при превода на някои префигирани глаголи от български на словашки език, 210-213
  • Метева, Елена. Френските условни и българските преизказни глаголни форми в пресата, 214-218

Четвърта част. Славистика и българистика

  • Гугуланова, Иванка. За темпоралната характеристика на изказването в българския език, 221-224
  • Баракова, Пенка. Съвременният български език в енергично движение, 225-230
  • Тишева, Йовка, Джонова, Марина. Старият „нов“ топик, 231-237
  • Зидарова, Ваня. Частици и/или морфеми, 238-242
  • Krejčí, Pavel. Idiomy a frazémy v současné bulharské publicistice, 243-246
  • Алексова, Красимира. Епистемична модалност – евиденциалност – амиратив, 247-254
  • Каневска-Николова, Елена. Значението на родопското тройночленуване за славистиката и българистиката, 255-260
  • Славчева, Милена. Възвратните по форма конструкции в българския език с оглед на автоматичния анализ, 261-267
  • Srbková, Ivana. Bulharské fondy a bulharistická činnost ve Slovanské knihovně při NK ČR, 268-272
  • Секерина, Ирина А., Фернандес, Ева М., Петрова, Красимира А. Психолингвистично изследване на структурно многозначни подчинени изречения в българския език, 273-280

Пета част. Славистично за литературата

  • Тончева, Христина. За наборното издание на Чинопоследования за встъпване в монашество, 283-287
  • Миндева, Людмила. Хърватски барокови визии за славянството, 288-291
  • Дараданова, Елена. Митичният роден край в хърватската лирика през XX век, 292-297
  • Монова, Илиана. В мига на откровението („Миг“ от Димчо Дебелянов и „Конь блед“ на Валерий Брюсов), 298-301
  • Чавдаров, Рачо. Стилът бидермайер и прозата на Божана Немцова, 302-306
  • Марков, Николай. „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева и „Роксолана“ на Павло Загребелни – среща на вероятностите, 307-311
  • Хубенова, Цвета. Космическа тъга – „Палата № 6 (66)“, 312-316
  • Pawłowicz, Żaneta. Bułgarska literatura diaboliczna: granice zjawiska, 317-325


Автори / Authors

  • Kędzia-Klebeko, Beata. Aktywiyukąca rola dokumenów autentycznych w procesie doskonalenia kompetencji komunikacyjnej w języku obcym, 207-209
  • Kovač, Zvonko. Kriza slavistike Slavistički studii između nacionalizma i globalizacije, 63-70
  • Krejčí, Pavel. Idiomy a frazémy v současné bulharské publicistice, 243-246
  • Możejko, Edward. wybitny slavista i badacz literatury bułgarskiej, 43-48
  • Pawłowicz, Żaneta. Bułgarska literatura diaboliczna: granice zjawiska, 317-325
  • Srbková, Ivana. Bulharské fondy a bulharistická činnost ve Slovanské knihovně při NK ČR, 268-272
  • Vývoj Univerzitních a Mimouniverzitních Studií Slovanské Filologie v Českých Zemích, 55-62
  • Аврамова, Цветанка. Сравнителни и съпоставителни изследвания в областта на славянското словообразуване, 77-82
  • Алексова, Красимира. Епистемична модалност – евиденциалност – амиратив, 247-254
  • Бакърджиева, Гинка. За нужата от речник на терминологията в ЕС, 175-178
  • Баракова, Пенка. Съвременният български език в енергично движение, 225-230
  • Бахнева, Калина. Боян Пенев и славянската компаратитивистика, 27-37
  • Бурова, Ани. Мотивиране на славянската литературна общност в „История на славянските литератури“ от Йордан Иванов, 99-102
  • Величкова, Славка. Иван Леков и сърбохърватистиката, 21-23
  • Виденов, Михаил. Българско-чешки успоредици (социолингвистично наблюдение), 149-151
  • Виларова, Маргарита. За общото и различното при производните локативни съществителни, 182-186
  • Гугуланова, Иванка. За темпоралната характеристика на изказването в българския език, 221-224
  • Дараданова, Елена. Митичният роден край в хърватската лирика през XX век, 292-297
  • Дикова, Бистра. Към въпроса за ще (да)-образуванията в съвременния български език (в съпоставка с чешкия език), 163-166
  • Енева, Ирена А. Нормативните актове през призмата на теорията на превода (върху материал от българския и чешкия език), 179-181
  • Железарова, Радост. За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език, 158-162
  • Зидарова, Ваня. Частици и/или морфеми, 238-242
  • Иванова, Петя М. Аналитични конструкции, чрез които се назовава чувството „симпатия“ в българския и полския език, 201-206
  • Илиева, Мария. Деперсонализацията в български и полски език като вид оценка, 190-194
  • Каневска-Николова, Елена. Значението на родопското тройночленуване за славистиката и българистиката, 255-260
  • Коева, Светла. Славянски езици в BalkaNet – методология за проверка на непротиворечивостта на данните, 120-125
  • Костова-Панайотова, Магдалена. Носталгиите на литературите, метаморфозите на носталгията, 103-107
  • Крумова-Цветкова, Лилия. Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език, 195-200
  • Легурска, Палмира. Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията, 92-98
  • Лесневска, Димитрина. Синтаксические особенности русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане), 145-148
  • Ликоманова, Искра. Общност и многообразие на славянските езици в междуславянските преводи на метаезиковите елементи от „Майстора и Маргарита“, 115-119
  • Македонска, Емилия. Въпроси на чешкото словообразуване в някои от първите чешки граматики, 173-174
  • Марков, Николай. „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева и „Роксолана“ на Павло Загребелни – среща на вероятностите, 307-311
  • Метева, Елена. Френските условни и българските преизказни глаголни форми в пресата, 214-218
  • Миндева, Людмила. Хърватски барокови визии за славянството, 288-291
  • Михайлова-Сталянова, Надежда, Миланов, Владислав. Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език, 187-189
  • Младенова, Маргарита. Славянската филология в Софийския университет – 116- и 50-годишен юбилей, 9-11
  • Монова, Илиана. В мига на откровението („Миг“ от Димчо Дебелянов и „Конь блед“ на Валерий Брюсов), 298-301
  • Ницолова, Руселина. Семантика и синтаксис на сложните съставни изречения с подчинени изречения за отстъпка в българския и руския език, 131-137
  • Павлов, Иван. Делото на професор Борис Йоцов, 24-26
  • Панайотов, Величко. Проблеми при превода на някои префигирани глаголи от български на словашки език, 210-213
  • Пирова, Валентина. Антонина Афанасиева-Колева – или образът на истинския славист, 41-42
  • Радева, Василка. Славянските езици в обединена Европа, 12-16
  • Рикев, Камен. Имагинистичният канон на Величко Тодоров, 49-51
  • Русек, Йежи. Краковският период на професор Иван Леков, 17-20
  • Секерина, Ирина А., Фернандес, Ева М., Петрова, Красимира А. Психолингвистично изследване на структурно многозначни подчинени изречения в българския език, 273-280
  • Славчева, Милена. Възвратните по форма конструкции в българския език с оглед на автоматичния анализ, 261-267
  • Сотиров, Петър. От съпоставителни граматики към съпоставителен анализ на дискурси (върху примери от полския и българския дискурс), 73-76
  • Стойчев, Стилиян. Чешки функционални еквиваленти на българския деятелен резултатив, 167-172
  • Терзийска, Лидия. Човешките измерения в изобразителното изкуство на Т. Г. Шевченко, 108-112
  • Тишева, Йовка, Джонова, Марина. Старият „нов“ топик, 231-237
  • Тончева, Христина. За наборното издание на Чинопоследования за встъпване в монашество, 283-287
  • Трифонова, Йорданка. Вербален хумор в съвременния български политически дискурс (на фона на чешкия и словашкия политически дискурс), 152-157
  • Ћорић, Божо. Српски језик у кривом огледалу компаративистике, 126-130
  • Холевич, Йорданка. Професор Цветана Романска – ученият и учителят, 38-40
  • Хубенова, Цвета. Космическа тъга – „Палата № 6 (66)“, 312-316
  • Чавдаров, Рачо. Стилът бидермайер и прозата на Божана Немцова, 302-306
  • Чакърова, Красимира. Към анализа на две типологически сходни парадигми (българския и руския императив),
  • Юми Ниномия. Славистиката и Япония, университетите от XVIII до XXI век. 71-72