Skip to content Skip to navigation

Особености на текста за състезателния изпит по български език.

Особености на текста за състезателния изпит по български език. Критерии за оценка на изпитните текстове

Татяна Ангелова

(Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии)

 

Състезателният изпит по български език има широка хуманитарна насоченост. С помощта на изпита се проверяват езиковата, литературната и общата култура на кандидат-студента. Сред основните ѝ компоненти, които се проверяват и оценяват, са уменията да се възприема адекватно и да се анализира текст (художествен и нехудожествен), както и уменията да се създава уместен за изпитната ситуация текст с определена жанрова принадлежност. На изпита се очаква кандидат-студентът да покаже не толкова свръхнадареност, талант, изключителна изява, колкото подготовка и опитност, придобити по време на обучението по български език и литература в средното училище.

Оценяването на кандидатстудентските текстове се подчинява на изисквания, които важат за успешното речево общуване, за владеенето на книжовния език, за писменото общуване в условия на състезателен изпит.

Тези критерии условно може да се разделят на три големи групи в съответствие с държавните образователни изисквания:

  • социокултурна и литературна компетентност;
  • текстова компетентност;
  • езикова компетентност;

Първата група изисквания за социокултурната и литературната компетентност предполагат познаване на условния характер, който има художествената творба. Условността означава, че литературната творба не отразява пряко реалния свят, а се подчинява на художественото мислене на твореца, който създава фикционален (измислен) свят с помощта на определени похвати и възприети начини (конвенции) за съчиняване. Например когато се анализира текст на символистичната поезия, от кандидат-студента се очаква да е наясно с ролята на символа като ключ за разбиране на света, който стои зад думите. Ако се анализира текст на творец – реалист, се предполага кандидат-студентът да има познание за социалните проблемите на епохата, в която е създаден анализираният текст и правдивото им отражение в художествения текст. Тези изисквания се отнасят и до уменията да се разграничава анализ от интерпретация (вж. за по-подробна информация и при втората група изисквания) и до обоснованата употреба на литературнонаучни термини (например: лирически говорител, разказвач, художествен образ, жанр и т.н).

Втората група изисквания се отнасят до жанровата принадлежност на изпитния текст и от уменията на пишещия кандидат-студент текст да ги следва. Към тази група се отнасят и очакванията създаденият от кандидат-студента текст да съответства на зададената тема, да бъдат разгърнати микротемите, да няма пропуснати или неуместно включени микротеми. Тук се включват и композиционните изисквания за оформяне на увод, същинска част и заключителна част; за избора на стратегии, на които се подчинява смислово-структурното членене на текста. Оценява се дали сполучливо са обособени графично абзаците в текста, както и това, дали е завършен и цялостен кандадитстудентският текст.

Третата група изисквания са: за правилност и комуникативна уместност на изказа. Изискването за правилност означава да се спазват нормите на книжовния език. За владеенето на книжовните норми се съди по липсата на грешки (или отклонения от нормите). Уместността се изразява в съответствието на кандидатстудентския текст по отношение на комуникативната ситуация.

***

Да се спрем поотделно на всяка група изисквания и да разгледаме няколко примера за спазване и за нарушаване на изискванията.

Първата група изисквания са свързани с фикционалния характер на художествения текст, с природата на четенето като общуване с художествения текст. Както беше посочено, произведението не отразява реалния свят фотографски, а чрез словото създава един свят, паралелен на реалния. В този словесен свят не авторът говори, а лирическият аз (ако лирическият субект е назован с първо лице, единствено число). В белетристичния текст не авторът разказва, а разказвачът, повествователят (той може да е някой от персонажите, но може да е всевиждащият разказвач, а може и да бъде такъв тип, за който Гюстав Флобер казва “Писателят трябва да бъде като бога, да създава и да мълчи”).

За неумение да се тълкува художествен текст говорят такива твърдения като: “Ботев призовава братята си да се изправят срещу поробителя и с “куршум да ги поздравят, а пък със сабя помилват”. В това неприемливо твърдение се смесват творец, създател на стиховете и лирическият субект, лирическият аз, който се обръща към братята си, завещавайки им свободолюбивия си дух.

Нарушаването на тази група изисквания се наказва особено строго, защото се отнася до литературна компетентност, която се усвоява в средния курс на обучение. Още в четвърти клас учениците преодоляват наивнореалистичното си възприемане, според което няма граница между реалния свят и света на приказката. Обикновено текстове, в които е показано наивнореалистично възприемане на художествения текст, се оценяват ниско (Среден 3), а ако има и груби отклонения от книжовните норми, или езикова неграмотност се поставя Слаб 2. Ето такъв ярък пример:

Поетът описва чувствата си в стихотворението “Майце си”. Обръща се към родната си майка с призив за помощ . Той иска отчаяно да сподели за мъките и терзанията, които го мъчат , но никой от другарите му не го разбира. Той вече гледа на тях с друго око. Отделя се встрани от тях , чуди с е на кого може да се довери”. В написаното се смесва автор и лирически Аз от стихотворението “Майце си”. Хр. Ботев създава своя текст, но в текста не Ботев, а синът (лирическият субект) се обръща към майка си, за да изповяда своите чувства. В откъса особено добре проличава наивнореалистичното възприемане на лирическия текст, съчетано с разговорен изказ, неприемлив за тълкуването на художествения текст. Подчертани са: изразите, които звучат разговорно, грешката при съчетаването на думите да сподели за мъките вм. да сподели мъките си; дразнещото повторение мъките, които го мъчат и др.

Втората група, както вече беше посочено, са изисквания към жанровата принадлежност на текста, който се създава от кандидат-студента. Преценява се дали написаният по време на изпита текст отговаря или - не на изпитните жанрови изисквания. Според изпитната програма и справочника за кандидат-студенти жанрът, който се задава, е литературноинтерпретативно съчинение или съчинение, в което се прави интерпретация на художествен текст. Такъв вид съчинение е изучаван в средното училище (от седми до дванадесети клас) и се предполага, че завършилите средното си образование умеят да пишат такъв текст.

При литературната интерпретация се изразява читателска позиция по отношение на зададена тема върху художествен текст, посочен в изпитната програма. Например: “Свободата като избор на личността в поезията на Хр. Ботев “ Кандидатстудентска кампания (КСК) от 2003 г. Пишещият ученик осмисля зададената тема и формулира свое становище по нея, което обосновава в съчинението си. Зададената тема изисква вникване в ключовите думи свобода и избор на личността и съотнасянето им към поезията на Хр. Ботев.

Становището на пишещия се представя езиково чрез основното твърдение – тезата. Ето защо тезата в такъв текст има текстоизграждаща роля, а той се нарича аргументативен. Важно изискване към текста е изграждането на аргументативни вериги, които позволяват логически последователно да се представят доводите в полза на защитаваната позиция по зададената тема. Аргументативните вериги изискват причинно-следствени отношения както в рамките на отделния довод, така и между изложените доводи. При обосноваването на тезата се представят разсъждения върху различни страни на художествения текст.

Анализират се:

  • композиция или постройка на художествения текст, свързан със зададената тема (композиционен анализ);
  • жанровата му принадлежност (роман, разказ, елегия и т.н.), неговия сюжет, ако има и т.н. (жанров анализ, сюжетен анализ);
  • стилистичният ефект от използваните езикови средства (стилистичен анализ) и др.

Някои специалисти наричат използването на такива разсъждения анализационни техники. Въз основа на резултатите от анализа се изгражда цялостна интерпретация (тълкуване) на художествения текст, така че да се обоснове тезата. Пълнотата и дълбочината на интерпретацията до голяма степен зависи от многообразието на използваните анализационни техники. Докато анализът на текста има обективен, то интерпретацията има субективен характер. Тя отразява отличителни за пишещия особености – подготовката му по конкретната тема, неговата читателска и обща култура, вкусовете му и т.н. Всеки един читател има своя интерпретация по зададената тема. В такъв смисъл той има свободата да избира модел или подход за тълкуване – класически или модерен, повече популярен или по-малко популярен и т.н. Но в същото време е задължен да обоснове и да следва своя избор на интерпретативен подход.

Вторият формат на изпита – писането на съчинение по зададени два цитата, които да бъдат съпоставени, и въз основа на това да се изведе проблем, който да се реши – предполага също създаване на аргументативен текст. Независимо от това дали пишещият кандидат-студент избира да създаде интерпретативно съчинение или есе, от него се очаква да следва жанровите разлики между двата вида текст.

Ученическото съчинение есе предполага представяне на собствена позиция по значим за пишещия и за четящия проблем (в случая пишещият прави значим проблема, изведен върху основата на съпоставка между цитати), като за обосноваване на тезата привлича личният опит, изказванията на авторитети в литературата, културата, изкуството. Може да бъдат включени елементи на полемика, стига зададената тема да позволява. В този случай обаче е съществено да се схване, че съпоставката между двата цитата изисква откриването на сходства, а след това и на различия между произведенията, от които са извлечени цитатите. Предполага се, че авторите на произведенията, от които са цитирани откъсите, също следва да бъдат съпоставени с оглед на изведения от пишещия проблем.

Така например изпитната задача:

Пример: “Съпоставете двата цитата и осмислете заложените в тях проблеми:

“И в свойта вяра сам не вярвам аз!”
Димчо Дебелянов. “Аз искам да те помня все така...

“Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити”
Никола Вапцаров. “Вяра”

Изисква създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, който да интерпретира проблематика, зададена чрез цитатите от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента. От значение е пишещият да схване противопоставянето не само на вяра – невяра, но и да открие отлики, характеризиращи двете произведения, двамата автори, да се опита да потърси скрит диалог между текстовете и да го проблематизира.

В случая с изпитната задача:

Създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.
Пример: “История и избор в романа “Тютюн” от Димитър Димов”

се очаква тълкуване на художествения текст, как е възприет, как се разсъждава върху него във връзка с поставената тема за съчинение.

Липсата на интерпретация или подмяната ѝ с разсъждения на пишещия по темата, но без да са свързани с художествения текст, са неприемливи.

Ето пример за подмяна на интерпретацията с общи разсъждения за човека и твореца Хр. Ботев. Те до голяма степен са интересни, изразено е искрено отношение. Но тези разсъждения нямат пряка връзка със зададената тема “Свободата като избор на личността в поезията на Хр. Ботев”. По-скоро отразяват опит да се разсъждава за героите и антигероите, както и за мотивите, които ги ръководят.

“Освен поет, както е известно, Ботев е активен участник в националноосвободителните борби. Той е човекът, слял в едно словото и делото, човек, “подпечатал” със собствената си кръв правдивостта на своите думи. За всички Ботеви успехи е виновен неговият стремеж към свобода на личността и на народа. Той не спира до сетния си дъх да се бори за свободата. В тази борба, разбира се, има и много саможертви. Тези личности вече са истински свободни заради тяхното желание за свобода. Те сами са господари на живота си и сами правят избора да пожертват живота си в името на една по-висша цел – свободата на народа. Но както има герои, така има и антигерои, избрали пътя на личното щастие и пълната кесия. Те ще останат завинаги роби, защото винаги ще се намери някой по-високо от тях, който ще ги командва като марионетки.”

Такова отклонение от жанровите изисквания се оценява от проверителя като проява на неумение ученикът да тълкува художествен текст.

Да видим пример за сполучлива интерпретация, за придържане към жанра литературноинтерпретативно съчинение (на тема “Борбата за социална справедливост в поезията на Хр. Ботев”).

Поезията на Хр. Ботев е завоевание на световната литература. Основна нейна характеристика, която я издига до тази оценка, е взаимопроникването на конкретно-историческото с философски–обобщаващото. Създадените от гениалния поет и революционер творби художествено тълкуват проблеми с непреходна стойност, измежду които на предно място се откроява проблемът за социалната справедливост.

Този проблем се интерпретира и разрешава в контекста на преобразуващите света отношения, ето защо в Ботевата лирика борбата е ключово понятие. Активното отношение към социалната действителност е оная движеща сила, която води до реализиране на социалния идеал. Най-важна негова характеристика, според Ботев е свободата в единството на своите измерения: национална, политическа и социална. Тя е условие, без което не може да се осъществи развитието на българското общество. Наред с това Хр. Ботев внушава и идеята за свободата като изискване и за човешкото и световното развитие.

Както прави впечатление, във втория случай още в началната част на съчинението пишещият поставя тезата за борбата като ключово понятие и ключов образ в Ботевата поезия. Авторът на съчинението убедително обосновава тезата си за активното отношение към социалната действителност, проповядвано от твореца в стиховете му. Представяната теза е подчинена на зададената тема, както и уводът, в който е формулирано основното твърдение, привлича вниманието на читателя към заглавието на бъдещото съчинение.

Нарушаването на втората група изисквания снизява оценката съществено- често пъти се с една единица. Оценката, разбира се, не се поставя само за това отклонение, но то допринася да се пише четворка. Пълното съответствие на написаното съчинение по отношение на поставената тема, изчерпването на микротемите, набелязани от пишещия, свързването на микротекстовете, в които са разгърнати, в единна цялост се оценява с оценка над четворка. В зависимост от показаната литературна култура и подготовка по темата, се поставя съответно петица и шестица.

Особено важни са изискванията за съответствие на кандидатстудентския текст по отношение на зададената тема. Изчерпването, а не само набелязването на микротемите, свързването на изясняваните микротеми с поставената тема, разработването или неразработването на важна микротема са съществени показатели за умението/неумението на пишещия кандидат-студент да изгражда текст.

Тези изисквания имат съществено влияние върху поставяната оценка. Но тъкмо с тяхното нарушаване са свързани най-често срещаните слабости.

При рецензирането на оценяваните текстове, както и при поставянето на окончателната оценка, проверителят разсъждава по следния начин. Ако темата е само засегната, но изложението е повърхностно, не са разгърнати микротемите, се поставя Среден 3. Добър 4 се пише, когато темата е разбрана, осмислени са проблемите, свързани с нея, но липсва самостоятелното им тълкуване. Умението да се формулира проблем, свързан с интепретирания художествен текст, да се обоснове подход за решаването му и да се аргументира тезата, като се използват мотивирано анализационни техники, се оценява с петица/ шестица в зависимост от оригиналността на избора, направен от пишещия; съответно изборът на: теза, на реторическа стратегия (начина на доказване), пълнота и богатство на аргументацията и т.н. Отличен 6 се поставя за висока литературна и обща култура: например за умение да се анализират съпоставително текстове на един и същ автор, на текстове от различни автори, като се установяват сходства и различия.

Към втората група се отнасят изискванията за композиционно оформяне на текста – има ли оформени уводна, същинска и заключителна част. Сполучливи ли са те? Изпълняват ли своето предназначение. Макар уводът и заключението да са смислооформящи, а не толкова смислоизграждащи, е нужно да са подчинени на зададената тема, да реализират замисъла на пишещия. Често срещана грешка е използването на универсален увод и на универсално заключение. С други думи, независимо каква е темата, се започва по един и същ начин, завършва се по един и същ начин.

Ако проверителят при четене на изпитния текст попадне на такива уводи и заключения, си прави извода, че пишещият не умее да подчини това, което знае, на зададената тема, на поставената задача, а механично използва запаметени откъси. Такова отклонение е причина да се “свали” единица от цялостната оценка.

Неприемливо решение е и прибягването до шаблони в постройката на текста – например винаги да се проследява само хронологично творчеството на даден автор. Вместо това може да се търсят такива композиционни решения, при които да има съпоставяне на произведения, да има едно ключово за темата произведение, а след това да бъдат привлечени и други свързани с него и с темата творби и т.н. Целесъобразно е редуването на индуктивно построяване на микротекстовете (от художествения текст към неговото тълкуване ) и дедуктивно изграждане (от тълкуването към илюстрирането му с художествен текст). Обикновено такова умение да се композира текст се оценява с отлична оценка.

Говорейки за композиционното оформяне на литературноинтерпретивното съчинение, е важно да отбележим, че моделът на текста му е “раздвижен”, не е строго определен както в документите. В текстовете документи се следват шаблони, за да се пести време и за да се възприема информацията еднозначно. Интерпретацията на художествения текст изисква и вълнение и естетическо удоволствие от възприемането му, поради което шаблонната употреба е неприемлива.

Сполучливото композиране на кандидатстудентския текст означава и такова графично оформяне на абзаците, което да отговаря на замисъла на пишещия да структурира смислово текста си. Честа грешка в писмените работи е липсата на абзаци или произволното графично обособяване на части от текста. Това не само затруднява възприемането на информацията от кандидатстудент-ския текст, но и говори за неумение на пишещия да разчленява смислово и структурно текста си, т.е. за неумение да построява свързан текст.

Причината за допускането на тези слабости се корени в неумението да се определят микротемите, тяхната йерархия по отношение на темата, с други думи пишещият не е в състояние да установи в какъв ред да представя разсъжденията си. Обикновено за такова неумение текстът се оценява с тройка или с четворка.

И обратно- умението да се композира текстът – носи висока дори отлична оценка. Пишещият, който умее да построи своя текст, има ясен замисъл и успява да го осъществи, като подбере онези художествени текстове за анализ, които отговарят на зададената тема, представя онези разсъждения, които обосновават ясно заявената теза, разполага ги в такъв ред, който отговаря на избраната речева стратегия (начин за постигане на целта).

Ето пример за хаотичен текст, с разхвърляни разсъждения, често пъти неправилно построени дори и като изречения.

Може би няма по – искрена изповед по отношение на майката в нейната амбивалентност Родина, в нашата литература от гледище на историческата ситуация, която остава класическото си заветно присъствие в обстоятелствата и последствията от тях. Каква по-голяма лична загуба за една майка “чедото” да бъде “прокудено” в търсене на пътища за постигане на изконната хуманна ценност–свободата. Образът майка-родина в нейния екзистенциален, общочовешки план, овеществен чрез глаголите в сегашно време – скитаме, в минало време- пропъди, оставих обрисуват картината подсилена от личното “да се скитаме”, лишени са онези, които трябва да поемат людете, стремящи се към национално обединение в името на завета, чрез пример на майка, то става интернационализирано в сакралното родина.”

В противоположност на “разхвърляните” разсъждения от горния текст в следващия микротекст може да се проследи логично обосновано изясняване на микротемата за отношението между живота и смъртта в Ботевата поезия и по-точно в прочутата балада “Хаджи Димитър”.

Една от особеностите на Ботевата поезия е свързана с разбирането за “живота като смърт” (Кръстьо Кръстев).В контекста на Ботевите творби смъртта се осмисля като начало на нов живот, извеждащ героя в измеренията на вечното, непреходното. Емблематична в това отношение е баладата “Хаджи Димитър”. Героят обитава пространството на свободата (Балкана), той е ситуиран като център на вселената. По този начин неговата същност надхвърля измеренията на човешкото, той става част от един космос, който противостои на хаоса на робството.

Трета група, както вече бе посочено, са изискванията за правилност и комуникативна уместност на изказа. Нарушаването на изискването за комуникативна уместност на изказа довежда до разминаване между замисъл и речевата му реализация в текста. Правилността на изказа означава да се спазват нормите на книжовния език. За това дали са овладени книжовните норми се съди по липсата на грешки – отклонения от нормите.

В уменията да се спазват: правилата за подбор и съчетаване на думите, правилата за утвърдено според речниците изписване на думите, правилата за пунктуационните знаци, се проявява езиковата компетентност. Условно ще преведем думата компетентност с опитност. Нужно е не само познаването на правилата на книжовния език, но е важна и опитността те да се прилагат в текста, в речевото общуване.