Проектът SLAVIC-NET на Европейската комисия и мястото на кирилицата в ЕС

Маргарита Младенова

(Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по славянски филологии, margo@slav.uni-sofia.bg)

Проектът SLAVIC-NETWORK на Европейската комисия (ЕК)е замислен като средство за представяне и популяризиране на славянските езици на страните от ЕС както пред останалите членове на общността, така и пред носителите на славянски езици в нея. Включени са само 5 от всичките славянски езици, тъй като проектите на ЕК по регламент се отнасят само до страни-членки на ЕС или страни в предприсъединителен период. Българският език по отношение на графиката си изглежда относително изолиран и проектът се стреми да запознае посетителите на интернет страницата с кирилицата като графична система, както и да представи паралелни текстове на петте езика, а и обща информация за съответните страни – Полша, Чехия, Словакия, Словения и България. Трябва веднага да се подчертае обаче, че представата за по-голямата изолираност на кирилицата е само привидна, защото особеностите и на славянската латиница в значителна степен изискват предварителна подготовка от всеки, който иска да се запознае с текстове на съответния език. Затова по инициатива на нашия екип беше разработена сравнителна таблица на графичните системи на петте езика, като азбучният ред е съобразен с графиката на избрания от ползвателя език – т.е. ако той е избрал напр. словенския език като изходен, на първо място в таблицата е колонката със словенската азбука и съответно азбучният ред следва правилата за представяне на азбуката в словенския език. Това представяне е изцяло подчинено на комуникативните и познавателни цели на проекта, ориентиран преди всичко към младежката и туристическа аудитория.

Ето как са представени на Интернет страницата целите и задачите на проекта:

Подпрограма Slavic Network – Езикова и културна интеграция – в рамките на програма Сократ Лингва 1 е дело на 6 университета: Uniwersytet Śląski – Katowice, Univerzita Palackého – Olomouc, Univerzita Komenského – Bratislava, Univerza v Ljubljani, Coфийски университет „Св. Климент Охридски“ – Сoфия, Martin-Luther-Universität – Halle и едно радио (Българско Национално радио – програма „Христо Ботев“).

Главна цел на проекта:

• да привлече вниманието на интересуващите се от славянските и неславянските страни към изучаване на славянските езици (полски, чешки, словашки, словенски и български);
• да покаже сходствата и различията в езиците и културите на съответните страни.

Средства:

• обща Интернет страница със сравними модули (диалози, подбрани текстове), отразяващи езиковата и културната специфика на страните-участнички в проекта.

На страницата на проекта ще намерите теми като:

• поздрави и формули за учтивост
• документи
• магазини
• транспорт
• храна
• услуги
• поща
• срещи
• хотел
• здраве

Всяка страна е представена с карта и основните държавни символи – герб, национален флаг, химн (с нотен запис и аудиозапис), както и с основните статистически данни за страната. Накрая е представена таблица на графиката на съответния език с примери за всяка буква. Те са озвучени, така че фонетичната стойност на всеки графичен знак може да се чуе в момента на запознаването със страната.

Накратко е представена и столицата, като са посочени и линкове, представящи по-подробен снимков материал от столицата и от други по-големи градове.

Самостоятелно са представени университетите и БНР, както и персонално участниците в проекта от всяка институция.

Представяне на координаторския екип от Шльонския университет в Катовице:

Prof. UŚ dr hab. Ewa Jaskóła

kierownik Zakładu Dydaktyki Literatury Polskiej.

zainteresowania: poezja XX wieku i jej konteksty, sztuka interpretacji i sztuka nauczania; jazda na nartach, podróże po Europie
kontakt: jakola@op.pl

Dr hab. Romuald Cudak

Zakład Poetyki Historycznej i Sztuki Interpretacji Instytutu Nauk o Literaturze Polskiej
kierownik Międzyinstytutowej Pracowni Badań nad Językiem Polskim i Literaturą Polską na Świecie
wieloletni dyrektor Szkoły Języka i Kultury Polskiej

zainteresowania: poezja polska XX wieku, sztuka interpretacji tekstu literackiego, genologia, kuchnia, podróże
kontakt: cudak@plusnet.pl

Dr hab. Bernadeta Niesporek-Szamburska

Zakład Dydaktyki Języka Polskiego w Katedrze Dydaktyki Języka i Literatury Polskiej
kierownik Zakładu Dydaktyki Języka Polskiego

zainteresowania: język dzieci, psycholingwistyka, socjolingwistyka, kognitywizm, językowy obraz świata, język i styl literatury dla dzieci, dekorowanie wnętrz
kontakt: benia@szam.neostrada.pl bszamburska@o2.pl

Dr hab. Jolanta Tambor

Zakład Językoznawstwa Pragmatycznego Instytutu Języka Polskiego
dyrektor Szkoły Języka i Kultury Polskiej

zainteresowania: dialektologia, socjolingwistyka, językoznawstwo pragmatyczne, Górny Śląsk, podróże
kontakt: jolantatambor@yahoo.ca

Представяне на екипа на проекта от българска страна:

Доц. д-р Маргарита Младенова

Ръководител на Катедрата по славянско езикознание

интереси:
Кирилометодиевистика, съвременен чешки език, история на чешкия език, средноевропейска славистика и медиевистика; ски, волейбол, театър

margo113@dir.bg

Доц. д.ф.н. Искра Ликоманова

Катедра по славянско езикознание

интереси: полски език, теория и практика на превода от славянски езици на славянски езици, социолингвистика, балканистика; туризъм, ски, плуване, пътешествия

iskral@slav.uni-sofia.bg

гл. ас. д-р Димка Сааведра

Катедра по славянско езикознание

интереси: съвременен сръбски и хърватски език, история на сръбския и хърватския език; музика, пеене

dimkasav@abv.bg

гл. ас. Маргарита Ангелова

Катедра по славянско езикознание

интереси: съвременен полски език, методика на преподаването на полски език като чужд, съпоставително езикознание; готварство

Представяне на немския екип от Мартин-Лутер Университет – Хале:

Dipl. Slavist Martina Kuhnert

Philosophische Fakultät II, Institut für Slavistik und Spachwissenschaften, Abteilung Slavistik, Mitarbeiter im Bereich Polonistik/ Polnische Sprache und Sprachwissenschaft sowie Kultur- und Landeskunde Polens

Interessen: polnische Sprachgeschichte, Kultur-und Landeskunde Polens, Sport, Sauna, Wandern und Natur

kuhnert@slavistik.uni-halle.de

Dipl.-Sprachmittler Brigitte Schniggenfittig

Philosophische Fakultät II, Institut für Medien- und Kommunikationswissenschaften, Fachübersetzen Polnisch; Philosophische Fakultät I, Institut für Indogermanistik, Interkulturelle Wissenskommunikation.

Interessen: Kultur und Landeskunde Polens, deutsch-polnischer Sprachvergleich, Kunstgeschichte

schniggenfittig@web.de

Основната част на Интернет страницата са т. нар. модули – 10 на брой – в които са представени отделни думи и кратки диалози по анонсираните в първата страница теми. Главната особеност на сайта е, че ползвателят може да включи едновременно два славянски езика – познат и непознат – и да сравнява текстовете помежду им. При това отделните реалии от единия език са приспособени към условията в другата страна и съответно език, така че да представят и някои страноведски аспекти, които правят впечатление на чужденеца при пръв досег със страната (напр. в модула, който представя темата за храните има специална подстраница, представяща национални ястия и рецепти за всяка от страните-участнички).

Na zmenku

А: Živjo, ljubica.
B: Živjo, dragi.

V taksiju

А: Dober dan.
B: Dober dan. Na postajo, prosim.

Po telefonu I (formalno)

А: Gorenje. Prosim?
B: Dober dan. A bi lahko govorila z gospo Evo Kralj, prosim?
А: Samo trenutek, vežem.

Po telefonu II (neformalno)

А: Ja, prosim?
B: Dober večer. Špela pri telefonu. A lahko dobim Jureta?
А: Žal ga ni doma. Mu kaj sporočim?

V trgovini

А: Dober dan. Vam lahko pomagam?
B: Ne, hvala. Samo gledam.

V gostilni

А: Dober dan. Bi kaj spili?
B: Kavo z mlekom, prosim.
А: Takoj.

V diskoteki

А: Ej, živjo.
B: O, Sabina, sori, nisem te opazila. Kako si?

Pri zdravniku

А: Dober dan.
B: Pozdravljeni. Kaj vas je pripeljalo k nam, gospa?

Паралелните текстове са озвучени на съответните езици, така че ползвателите на сайта могат и да чуят звученето на текстовете, които са написани на екрана. Българското национално радио като участник в проекта излъчи неколкократно клипове и текстове от процеса на подготовката и от вече завършения сайт.

Към първите 5 модула са включени и оригинални художествени текстове, свързани с основната тема на съответния модул, както и популярни преводни съчинения, които са представени на всеки от петте езика и могат да се съпоставят. Художествените текстове обаче не са разработени в аудиозапис и нямат илюстрации. Всяка от страните е представена и с по три известни личности.

За улеснение на ползването на страницата са разработени 2 вида помощ – интернет и езикова. Към езиковата помощ всеки от езиците е представен с кратък лингвистичен очерк на съответния език и на английски език, който се отваря само при желание на ползвателя. Част от езиковата помощ е сравнителната таблица на графичните системи.

Ефективността на страницата беше изпробвана със студенти от славянска страна – България и от неславянска страна – Германия от съответните партньори. За целта беше разработен специален тест, който може да бъде отворен на страницата и да бъде попълнен от всеки, който се интересува да провери знанията си за петте езика. В езиковата помощ са представени и междуезиковите омоними, които често са наричани “лъжливи приятели на преводача” – текстът е разработен от проф. Марта Панчикова от Университета “Ян А. Коменски” в Братислава, която има дългогодишни наблюдения в тази област.