Skip to content Skip to navigation

Съвременни читателски практики в България

Настоящата статия има за цел да представи някои практики, които извеждат четенето от рамките на самотното, задълбочено, рефлективно четене, и го приобщават към четенето като колективен акт, като споделен опит на социално и модерно забавление. Тенденцията през последните няколко години, която се забелязва и в България, е четенето да бъде споделено. В едни от случаите буквално става въпрос за едновременно четене (т.нар. флашмоб), в други се използват електронни платформи за рецензии на книги, за свободно изразяване на мнението и отношението към прочетената книга и автор. Възможности за общуване между читателите с включване на игрови елементи предоставя движението „буккросинг“, където споделянето и създаването на читателска общност е в основата на философията му.

Представени са и проекти на Университета по библиотекознание и информационни технологии, насочени към популяризиране на четенето и издигане престижа на книгата.

This article aims to present some practices that displayed reading not as lonely, hard, reflective activity, but as a collective act, as a shared experience, as a social and modern entertainment (Parizhkova 2013-b). The current trend in Bulgaria is Reading to be shared. In some cases, literally it comes to reading simultaneously (i.e. flash mob), others use electronic platforms for book reviews, free expression of opinion and attitude to read the book and author. Bookcrossing is an opportunity for communication between readers and its philosophy is to share books, opinions about the books, and to create a reader community.

There are also presented some projects of the State University of Library Studies and Information Technologies, promoted reading and the prestige of the book.


В глобализиращата се модерност, в която живеем, понятието за четене не може да бъде определено еднозначно. Особено що се отнася до съвременното четене. Определено то не е класическото четене, каквото сякаш се подразбира на подсъзнателно ниво, но не и радикално скъсало с традициите. Защото е полиморфно и има различни прояви. Но това, че е различно от предишното ни разбиране за четене, не означава, че днес не може да се говори за четене. Напротив, в съвместното проучване на UNESCO, Nokia and Worldreader се представят резултатите относно мобилното четене (четене чрез мобилни устройства) в развиващите се страни (West, Chew 2014).

В интердисциплинарното си изследване „Караниците около четенето“ Александър Кьосев противопоставя „доброто“ четене на новия вид четене чрез електронни читателски устройства – „Чете се повече? – може би дори в пъти повече като количество информация, но това е лошо и бегло, диагонално четене. Всъщност то не е четене, а невротизирана консумация“ (Кьосев 2013: 467). Всъщност един от съвременните видове четене е директно свързан с консуматорския стил на живот, но това все още не означава, че непременно е некачествен. Не може да се отрече, че глобализационният натиск и стресът, който произвежда, създават и нов тип потребителско поведение, а защо не – и четене – нервно, търсещо максимално бързия ефект, прагматично. Разбира се, че съществуват рискове от неразбиране на контекста при „пресяване“ (screening) на информацията (Цветкова 2007), от изгубване на есенциалното при попадане в клопките на хиперлинковете, от стигане до ентропия заради пренасищане с информация, от изгубване на автентичното мислене, осланяйки се на копи-пейст културата. Но преди да бъде заклеймен този тип четене е необходимо обстойно да бъде проучен, което е задача на изследователи, полиси мейкъри и прочие. Матю Киршенбаум вярва, че високопрофилирани проекти като тези на Гугъл и новите електронни устройства като Kindle например, предполагат преосмисляне (думата, която използва авторът е remaking, също и reimagined, re-engineered) на четенето, при това повече творчески, отколкото в технологичен план преосмисляне (Kirschenbaum 2007).

В същото време от наблюдението на някои читателски практики в България може да се заключи, че класическото четене1 не е анахронизъм и се развива успоредно с новите модели на четене – сърфиране, плъзгане по текста (skimming) и др.

Настоящата статия има за цел да представи някои практики, които извеждат четенето от рамките на самотното, задълбочено, рефлективно четене, и го приобщават към четенето като колективен акт, като споделен опит, като социално и модерно забавление (Парижкова 2013a). Тенденцията през последните няколко години, която се забелязва и в България, е четенето да бъде споделено. В едни от случаите буквално става въпрос за едновременно четене (т.нар. флашмоб), в други се използват електронни платформи за рецензии на книги, за свободно изразяване на мнението и отношението към прочетената книга и автор. Възможности за общуване между читателите с включване на игрови елементи предоставя движението буккросинг, където споделянето и създаването на читателска общност е в основата на философията му.

Феноменът „Буккросинг“

Буккросинг e глобална мрежа за свободно обменяне на книги, както и онлайн общество на четящи хора. Буквално преведено bookcrossing е мястото, където се пресичат пътищата на книгите или както е записано в Оксфордския речник „практиката на определени публични места да се оставят „на произвола книги“, които после някой друг намира и (в идеалния случай) прочита и коментира. Основното мото на буккросинга е чети и освобождавай (read and release). Изключително атрактивно е физическото „освобождаване“ на книгите2, което превръща инициативата във вид игра.

Буккросингът се появява през март 2001 г., когато компютърният специалист Рон Хорнбейкър авантюристично решава да вдъхне нов живот на книгите си, като ги оставя на различни места и по този начин осигурява движението им към нови непознати читатели. Създава и уебсайта www.bookcrossing.com, където по забавен начин може да се следят и споделят книги, да се коментира прочетенето и да се създават читателски клубове. Според самите създатели3 на идеята за буккросинг – това е световна библиотека, но и сайт на интелигентна социална мрежа за любители на литературата. За тринадесет години регистрираните в сайта привърженици на идеята стават 1 327 6664 души с различни възрастови и демографски характеристики и 10 599 031 пътуващи книги (по данни от ноември 2014). Книгите са толкова мобилни, колкото съвременният човек в глобализирания свят – книга, тръгнала от България, може да прекоси Европа и дори да бъде открита на друг континент.

Буккросингът функционира на следния принцип: всяка книга бива маркирана чрез залепване на специален стикер, който носи информация за инициативата. Буккросърите регистрират книгите на сайта www.bookcrossing.com, където могат да видят къде е била книгата и да направят нов запис. Хората, които активно се занимават с този тип дейност се наричат буккросъри (bookcrosser), а според самите тях да освободиш книгата означава отново да я направиш нужна, четена и търсена, да я очистиш от забвението и  приобщиш към реалния живот. Всяка освободена книга има идентификационен номер (Book Crossing Identity Number), чрез който може да се съобщи в сайта, че е открита.

213 страни имат свои представители в световния сайт5 на буккросърите (от 260 страни в света)6. В САЩ са най-много – 342 880 регистрирани буккросъри, във Великобритания – 89 594, в Германия – 72 765, дори има 1 регистриран буккросър от Косово.

Първите регистрации от България датират от 2002 г., като до 2010 г. броят на регистрираните не надхвърля 40 (средно 14 души за период от 8 години). През октомври 2012 г. в България регистрираните в сайта буккросъри вече са 351, в края на юли 2014 г. са общо 706 души, а към ноември 2014 г. вече са 760, като половината са от София (387 потребители).

Регистрация на буккросъри от България за периода 2002–2014 г.

Фиг. 1. Регистрация на буккросъри от България за периода 2002–2014 г.

Само през 2014 г. в движението буккросинг са се включили нови 299 български привърженици на идеята, като 191 от тях са от столицата. 38 населени места в България имат свои представители в световната мрежа bookcrossing.com.

Брой новозаписали се буккросъри от България в сайта www.bookcrossing.com за 2014

Фиг. 2. Брой новозаписали се буккросъри от България в сайта www.bookcrossing.com за 2014

Буккросинг зона означава мястото, където се пресичат пътищата на книгите и се оставят (освобождават)7 книги. Буккросърите създават своя територия – както виртуална, те са членове на едно общество в Интернет и споделят една и съща любов – към книгите, така и физическа – създават буккросинг зони, места, където се оставят маркирани книги с идентификационен номер от сайта www.bookcrossing.com. В Германия и Австрия най-често такива зони са телефонни будки, където са поставени рафтове с книги и всеки свободно може да влезе и да си избере четиво. Тези места са обозначени с пътуващата книга, запазената марка на буккросинг движението.

Буккросинг зони в България

Буккросинг зоните в България обикновено са заведения, чийто собственик или управител е съгласен на негова територия да бъдат освобождавани книги (Парижкова 2014-а). Има рафтове с книги и надпис89

Характерно е, че собствениците на такъв тип заведения или магазини са високообразовани хора, с артистични професии, хора от издателския бранш, които ясно са осъзнали своя социален ангажимент.

В специални кътове, куфари и кутии в някои книжарници също са обособени буккросинг зони. Книжарници, присъединили се към буккросинг идеята са: Алтера книжарница (София), ателие-книжарница „Къща за птици“ (София), читалня-книжарница „ЛИК“ (София), книжарница „Ирида“ (Стара Загора).

Учители и преподаватели, търсещи модерни начини да привлекат учащите се към книгите, създават буккросинг зони в класните стаи и в университетите. Сред тях можем да откроим училища „Европа“, 51 СОУ „Елисавета Багряна“, 133 СОУ „Александър Пушкин“, УНСС, библиотеката на НБУ, Медицински университет – София, УниБИТ, библиотеката при ВСУ „Черноризец Храбър“ (Варна) и др.

Буккросинг зоната в УниБИТ е първата университетска буккросинг зона в България. От 2011 г. там освен студенти и преподаватели оставят и вземат книги. Голяма част от книгите са регистрирани по проект, иницииран като социален и научен експеримент, чрез който могат да се наблюдават и извеждат различни явления и тенденции.

Буккросинг зоната в Университета по библиотекознание и информационни технологии

Фиг. 3. Буккросинг зоната в Университета по библиотекознание и информационни технологии (снимка: личен архив)

Обществени институции като БНТ, Куклен театър, кино „Одеон“, музей „Панчо Владигеров“, библиотеката на British Council, Арт кафе „Театъра“ (Русе), Народно читалище „Съзнание“ 192 (Горна Малина и с. Белопопци), Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ (Велико Търново), Библиотека „Родина“ (Стара Загора), РБ „Стилиян Чилингиров“ (Шумен) и др. са сред поддръжниците на буккросинг движението.

Почитатели на свободното движение на книгите са и организаторите на „Библиотека между листата“ в парка на Военна академия „Г. С. Раковски“ (София), на безплатната лятна библиотека (Дианабад, бл. 12, София), на зоната в Комплекс „Калиакрия ризорт“, както и на зоните в хостели из страната. В сайта www.bookcrossing.com като буккросинг зони са регистрирани и градинки, паркове, дори автобуси на градския транспорт (Парижкова 2014a).

Акция „Пусни книга за 23 април“

Сайтът „Аз чета“, буккросинг общността в България, Асоциация „Българска книга“, Университетът по библиотекознание и информационни технологии, Нов български университет, Политроник, Къща за птици и неправителствени сдружения и организации се включват в акцията по случай Световния ден на книгата и авторското право да донесат книга на 23 април и така да превърнат „поне за един ден обществените пространства в София и други градове в истинска свободна библиотека“ (http://azcheta.com/bookcrossing). Целта е да бъдат регистрирани над 100 заглавия на сайта на Bookcrossing.com и да бъдат „пуснати на свобода“ на подходящи публични места, като се разчита с помощта на издателства, граждански организации, културни центрове и най-вече книгоманиаци броят на освободените книги да надмине 1000“ (заявяват в своя сайт „Аз чета“ и Милена Златарова, един от основните организатори на проявата и най-активният представител на буккросинг движението в България).

Във връзка с тази акция може да се отчете следното (данните са от собствено проучване на автора, което изследва буккросинга в България)10.

Само за периода от 19–29 април 2014 г. в буккросинг движението са се включили 124 нови български привърженици на идеята, а за целия месец април са 187.

Новозаписали се български буккросъри в периода 19–29 април 2014 г.

Фиг. 4. Новозаписали се български буккросъри в периода 19–29 април 2014 г.

Брой новозаписали се буккросъри по градове в България през април  2014 г.

 Фиг. 5. Брой новозаписали се буккросъри по градове в България през април  2014 г.

Примери на нови практики за стимулиране на четенето

Атрактивен начин за поощряване на писането е проектът на писателката, музикантка и журналистка Гери Турийска Пощенска кутия за приказки.  Проектът е изключително популярен, стартира през 2010 г. и целта му е да се търсят добри автори, които пишат по конкретно зададени месечни теми. След избора най-атрактивните десет разказа биват представяни пред публика от известни лица – актьори, музиканти, журналисти. Сред темите са „Вашето обаждане е важно за нас“, „Няма нищо невъзможно“, „История с велосипед“, „Повече няма да правя така“, „Аз си знаех, че ще стане така“, „Всичко ще бъде наред“, „Любовни писма“, „Не правете това вкъщи“ и др. На 23 април 2014 г. УниБИТ награди създателката на „Пощенска кутия за приказки“ с „Homo legens“ за приноса ѝ в популяризиране на четенето. 

Привличащи младите хора са инициативи като: Нощ на литературата (15-ти май),  Пловдив чете,  Остави всичко друго и чети (Drop Еverything and Rеad – 12 април), програмата Дари книга, и др.

Организаторите от сдружение Писалка и перо към Народната библиотека „Иван Вазов“ и Национален алианс за работа с доброволци отчитат участие на различни възрастови групи (от ученици над 14 години до пенсионери) в кампанията Пловдив избира своя любим съвременен автор11. Целта на кампанията е популяризирането на съвременните български автори и техните книги, като пловдивчани са провокирани да гласуват по няколко начина – електронно, чрез пускане на бюлетина (флаери с имената на български автори и техни произведения). Предложенията са въз основа на класация на библиотеката за най-четени български книги през първото шестмесечие на 2014 година. Изборът на участниците поставя на първо място за свой любим български съвременен автор Иво Сиромахов, следван от Стефан Цанев, Токораз Исто, Георги Господинов, Ваня  Щерева.

Атрактивно е и мероприятието Четене от утрин до мрак, проведено през нощта в библиотеката на Университета по библиотекознание и информационни технологии, където студенти и преподаватели четоха свои произведения. Освен с три изложби студентите бяха привлечени за участие и в работилничката за изработване на дрешки за книги.

Една столична кафетерия също се включва по свой начин в стимулиране на интерес към книгите, като всеки месец предлага нова книга от издателство „Жанет 45“ с кратка анотация и възможност за закупуването ѝ в заведението.

Инициативата Сподели книга за лятото, на която Actualno.com и iWoman.bg са медийни партньори, е на The Mall (София). Чрез нея се дава възможност на всеки посетител на търговския център в специално обособена „библиотека“ да остави своя любима книга и да вземе друга, за да я прочете. За лице на тази кампания е избран актьорът Ивайло Захариев. Подобна кампания се провежда за пръв път от търговски център в България и е в унисон със зачестилите напоследък дейности, свързани с размяна на книги (Вж. Парижкова  2013a). В дългосрочните цели на тази инициатива е заложено повишаване културата на четене сред хората, както и самата практика книгите да се споделят, включително и с непознати.

Нестандартни идеи

Компанията за подбор и онлайн обяви за работа JobTiger в рамките на 12 седмици провежда инициативата Книгата, която ме вдъхновява. Конкурсът е насочен към популяризирането на четенето и литературата като цяло, като на онлайн платформата на Job Tiger се изпращат номинациите за любими книги. Над 550 заглавия от различни литературни жанрове се състезават, а победителите са обявени на Деня на народните будители – 1 ноември 2014 г.

През лятото на 2014 г. се появяват на територията на България Къщички за книги –  в квартал „Гео Милев“ (София), „Дианабад“ (София), Пловдив, Сливен, Харманли, Банкя, Калиакра, Албена), които наподобяват къщички за птици. В тях ентусиасти оставят книги, а всеки любопитен би могъл да разгледа и да си вземе книга за четене.

Библиотека между листата е инициатива на гражданско сдружение „За Оборище“, което поставя шкаф с книги с различна тематика – художествена литература, учебници, поезия и т.н., в парка на Военната академия в София. Принципът е, че всеки, който вземе книга, трябва да остави друга в замяна.

Детска къща „Приказка без край“ собствениците наричат Къща за четящи хлапета, където децата се учат чрез преживяване – четения, спектакли и др.

Джелатерия Конфети (Gelateria Confetti) съвместно с издателство „Ентусиаст“ провеждат съвместна кампания Лятна книготерия за насърчаване на четенето, като предлагат на своите клиенти специално „Литературно меню“, от което могат да си закупят книга.

Меню за книги в една софийска сладкарница 

Фиг. 6. Меню за книги в една софийска сладкарница  (снимка: личен архив)

Сред нестандартните мероприятия, провокиращи интерес към четенето, са „Книги в метрото“, „Книги за смет“, „Нов дом за старите книги“, „Безплатна библиотека на плажа“, „Читалня на Летище София“, „Отива една жена при лекаря“,  инициативата да се носят книги на простестите от месец юни 2013 г. (Вж. Парижкова 2013a).

Флашмобът12 също се включва в движението за привличане на интерес към четенето. Регионалната библиотека „П. Р. Славейков” заедно със студенти от специалност „Книгоиздаване“ на Великотърновския университет провеждат на стълбите на Драматичния театър „Константин Кисимов“ флашмоб по повод 23 април. Студентите са облечени в костюми от любими приказки и раздават стикери и рекламни материали за библиотеката. Флашмоб в дворното пространство на Университета по библиотекознание и информационни технологии поставя началото на „Дни на книгата и авторското право“ през 2013 г., където студенти, преподаватели и гости четат от любимите си книги. Инициативата „Пусни книга на свобода“ пред паметника на книгата в двора на УниБИТ освен събиране на книги за буккросинг зоната на университета има и символичен характер.

Кампанията Чети с мен на Министерство на културата под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев също минава под формата на флашмоб, но с по-голяма продължителност (в рамките на 28 септември 2014 г.), където се прави опит за рекорд по масовост на четенето за страната.

Сайтове и блогове

Сайтът Аз чета е един от най-популярните и инициативните онлайн медии за книги. Александър Кръстев е негов създател. За сайта „Аз чета“ работи екип от около 30 души. Начинът, по който решават да избират книгите, които да продават в електронната си книжарница „Обща книга за теб“, е  да предлагат само онези, които наистина са харесали; онези, за които могат да гарантират, че ще се харесат и на другите. Изключително много залагат на личното отношение към клиентите. Всеки, който им пише имейл или лично съобщение и каже: „Аз харесвам тази и тази книга, моля изберете ми!“, те му отговарят: „Здравей, това е книга за теб, със сигурност ще ти хареса. Разбира се, ако не ти хареса, ще ти върнем парите, ще я заменим с друга“.

Някои от инициативите на „Аз чета“ (Парижкова 2013b):

Книгосфера е виртуална среда за споделяне на любими блогове за книги и четене от всички потребители на сайта, като водеща е идеята, че най-добрите критици на една книга всъщност са самите потребители. Предоставена е възможност да станат част от екипа, като изпращат предложенията си за коментари в стандартизирана форма.

Литературен клуб Книга за теб, създаден на 11.09.2011 г., събира запалени читатели за обсъждане на различни книги. Идеята е дискусиите за любими книги да се „изнесат“ извън онлайн пространството и да се превърнат в „живи“ дискусии. В официалната група на клуба посетителите могат да коментират своите очаквания за предстоящи издания, а най-активните могат да бъдат поканени като участници в реалните обсъждания. Така за всеки месец се излъчва книга-победител. Тази инициатива е пример за това, как виртуалното пространство може да бъде предпоставка за общуване в една нова социална среда и в реалността. Към страницата на клуба е организиран дискусионен форум.

Карта на букинистите в България е картографска платформа, в която потребителите на сайта могат да отбелязват любимите места, от които купуват книги или търговци на книги втора употреба. Всеки може да се „консултира“ с картата и да открие най-близкото до себе си място, от което да закупи книга.

Активно участие на организаторите на сайта „Аз чета“ се наблюдава преди, по време и след провеждането на ежегодния Международен панаир на книгата. Публикува се информация за презентации, четения, обсъждания и представяния на книги за всеки ден от него.

Друга дейност на сайта е отбелязването на някои от големите празници и стимулиране четенето на книги по определени теми. Например за празника на Св. Валентин се акцентира върху романтиката в книгите и киното. Препоръчват се заглавия, които посетителите на сайта отново могат свободно да коментират.

През 2012 г. създателите на сайта „Аз чета“ Александър Кръстев, на блога „Книголандия“, както и на буккросинг обществото в България Милена Златарова бяха връчени наградите „Homo legens“ на Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Други сайтове и блогове за книги, които влияят върху читателския вкус и създават среда за дискусии и свободно изказване на мнение за прочетеното са виртуална библиотека „Думите“, „Книгозавър“ (сайт за книги и четене), БГ мама, блог „Книголюбие“, блогът „Библиотеката“13.

Наблюдава се тенденция към завръщане на читателските дневници, като съвременните такива са предимно онлайн базирани. Електронните дневници могат да бъдат разглеждани като нова литературна форма.

Goodreads е социална мрежа за четящи – уебсайт за ревюта и препоръки на книги, за споделяне на прочетеното, основана от Отис Чандлър (Сан Франциско, САЩ), софтуерен инженер и предприемач, през 2007 г. В Goodreads освен съвети за нови заглавия, се извършва каталогизация на книгите, предлагат се връзки към онлайн книжарници, към библиотеки, откъдето може да се заемат книги, а така също и рейтингова система на книгите. Потребителите могат да се регистрират и да генерират библиотечни каталози и списъци за четене. Също така могат да създават свои собствени групи по жанрове и теми от книги, които ги интересуват.

От 2011 г. Discovereads.com е част от Goodreads, като това му дава възможност да работи със специална система, която отлично да изчислява какви книги биха могли да се харесат и да са подходящи за потребителите – индивидуално за всеки един от тях. Алгоритъмът използва данните на регистриралите се в Goodreads – по-специално отбелязаните като любими книги, както и наличието на сходство във вкусовете на няколко потребители. С подобна система работи и Амазон. Онлайн магазинът обаче препоръчва книги на базата на това какво е закупил досега клиентът им. Представителите на Goodreads твърдят, че техният алгоритъм е много по-ефективен и много по-удачно би разпознал вкусовите предпочитания на потребителите. След като потребителят даде оценка на двадесет книги, категоризирани от една до пет звезди, сайтът ще започне да прави препоръки. Към юни 2014 г. потребителите на Goodreads са 20 милиона, с 570 милиона споделени книги и 20 000 групи, в които се дискутират различни жанрове, автори и произведения. На сайта Goodreads, потребителите могат да добавят книги към своята лична библиотека, да оценяват и преглеждат книги, да видят това, което техните приятели са чели, да участват в дискусии и групи по различни теми.

Интересна е и кампанията на столична банка под надслов Книгите са банки за идеи, променящи света, която стартира на 24 май 2013 г. с откриване на празнична инсталация върху фасадата на централно управление на банката в София, където е изобразена библиотека с литературни шедьоври като специален поздрав към жителите и гостите на столицата за Деня на славянската писменост и култура. Инициативата се популяризира в столичното метро, където метростанциите са  брандирани със слогана „Покрай ценните книжа нека не забравяме безценните“, а в парковете са поставени специални пейки с безплатен интернет (Парижкова 2013c).

Фиг. 7.

Фиг. 7. (снимка: личен архив)

Инициативи на Университета по библиотекознание и информационни технологии за стимулиране на четенето

За четвърта поредна година в Университета по библиотекознание и информационни технологии се чества Международния ден на книгата и авторското право – 23 април. Ден, обявен от ЮНЕСКО още през 1996 г. за официален празник. От 2011 г. УниБИТ също отбелязва 23 април и дава своя принос в признаването на ключовата роля на книгата, четенето и образованието като основни фактори за развитието на личността. Честването на Международния ден на книгата и авторското право в Университета по библиотекознание и информационни технологии е в контекста на разработване на политика за четенето, издигането престижа на книгата и стимулиране младите хора да открият удоволствието от четенето. През 2014 г. честването протече в рамките на два дни – 23 и 24 април, като част от проект „Книгата – нашето по-смислено настояще“ с ръководител проф. д.ик.н. Стоян Денчев и координатор доц. д-р Любомира Парижкова.  Екипът включва студенти и постдокторанти. По повод Деня на книгата и авторското право се организират студентски конкурси – за есета, за плакати, за лого. Положителното развитие в тази посока е освен стимулиране на творчеството и предизвикателството студентите да се конкурират с представители от различни университети. Те  се включват и в уъркшопи (за изработване на книжки, на декупаж, на панорамни детски книги, на корици за книги), пишат свои студентски тези, които по-късно биват поместени в традиционния сборник от конференцията – „Книгата – нашето по-смислено настояще“.

Редовно се провеждат анкетни проучвания за отчитане на влиянието от проведените инициативи. Като цяло мероприятията получават изключително висока оценка както сред колегията, така и сред студентите. 96 % от анкетираните смятат, че чрез инициативите се издига престижа на книгата и се увеличава интересът към четенето.

Вече традиционните за УниБИТ са наградите – Homo legens (четящият човек), връчвани от 2011 г. за личност, която има доказани заслуги в развитието на духовността и стимулиране на четенето. Всяка година биват награждавани личности или организации, които са с доказани заслуги в областта на защитата на авторското право и в издигането на книгата като духовен спътник на съвременния човек.

По повод обявената от ЮНЕСКО 2012 г. за година на „История славянобългарска“ е проведен експеримент, като десет екземпляра от книгата са регистрирани в световния сайт www.bookcrossing.com и се проследява „движението“ на Паисиевата книга в страната и чужбина.

Друг експеримент, проведен от автора и негови колеги, е включването в буккросинг инициативи на десетте книги-финалисти от „Български роман на годината” за 2010 г., като в сайта се следи тяхното движение. Целта на тези експерименти е да се провокира възникването на реални ситуации, чрез които да се идентифицират тенденциите във връзка с литературните предпочитания и навици на българина.

Други инициативи за стимулиране на четенето и книголюбието сред студентите в УниБИТ са провеждане на серия от срещи, наричани бук кафе с български автори пред студентска аудитория. Участие досега са взели популярни български писатели (Владимир Зарев, Богдан Русев, Васил Георгиев, Мария Питерс, Дима Николчина, Калин Терзийски), режисьори (Явор Гърдев), издатели (Веселин Тодоров, Йонко Йончев, Диана Бойчева), букдизайнери (Симеон Димитров) – всички те представят на студентите своите виждания относно творческия процес и четенето.

Документалният филм-портрет в памет на уважавания преподавател от Университета по библиотекознание и информационни технологии доц. д-р Петър Парижков също е част от проект, стимулиращ четенето. Житейският и творчески път на всеотдайния учен-книговед, изследователя на Българското възраждане и книжарството, поет, общественик, радетел за подбуждане на българската духовност и култура е разкрит във филма „Живот, отдаден на книгата и на духовността българска“ (режисьор Любомира Парижкова, сценаристи Любомира Парижкова и Събина Ефтимова). Филмът е изграден на базата на интервюта – с роднини, с приятели, с колеги. По този начин всеки един от говорещите допълва пъзела, който изгражда портрета на Петър Парижков. Всички, обаче, са обединени от увереността, че представят образа на един достоен българин, родолюбец, възрожденец по дух и дело и на човек, който е посветил живота си на книгата (Парижкова 2014b).

Културните практики, посветени на четенето в България имат в основата си различни мотиви – едни се стремят да бъдат атрактивни и модерни (защото се наблюдава ренесанс на четенето като престижно занимание), други търсят моментния успех и го използват като PR акция, някои са прекалено наивни, за да смятат, че променят статуквото, четвърти – експериментатори и т.н. И както А. Кьосев казва: „Практиките се умножават, губят порядъка си, на места се преподреждат, възникват нови йерархии, които променят културния престиж, който им е бил приписван, променят се и всекидневните норми, вписани в самите практики и читателски поведения“ (Кьосев 2013: 548). Важно е да се акумулират и проучват тези практики, да се подхожда творчески, а защо не и нестандартно, да се провокира интерес към четенето и да се поддържа престижа на книгата.

Цитирана литература

Парижкова, Любомира, авт . 2014. Проучване на буккросинг зони в България. В: . . В , Общество на знанието и хуманизмът на ХХІ век. Сборник. 1–2 ноември 2013, 177–183. София: За буквите – О писменехь.

Парижкова, Любомира, авт . 2014. Книгата и четенето – някои добри практики за стимулиране на четенето в Университета по библиотекознание и информационни технологии. В , Четенето в реална и електронна среда : Мотивация и опит на библиотеките и образователните институции, 123–128. София: За буквите – О писменехь.

Парижкова, Любомира, авт . 2013. Четенето – нова мода или екзистенциална необходимост?. Образование и технологии. Иновации в обучението и познавателното развитие 4. 307–314. http://itlearning-bg.com/magazines/Spisanie2013/resources/spisanie_e_book_2013b.pdf (03.04.2015AD).

Парижкова, Любомира, авт . 2013. Инициативи на банки, на търговски центрове за стимулиране на четенето в България. В: . . София: За буквите – О писменехь.. В , Добри практики за читателска компетентност при деца и ученици, 223-226. София: За буквите – О писменехь.

  • 1. Терминът е употребен условно и включва идеята за социална комуникация чрез текста, като предаване и усвояване на знания и духовни ценности.
  • 2. Също известно като wild release или пускане в дивото.
  • 3.  Към идеята на Хорнбейкър се присъединяват негови колеги и съпругата му, а днес сайта и движението се поддържат от доброволци по целия свят.
  • 4.  Изключително любопитна е констатацията, че към октомври 2012 г. в официалната статистика на сайта са записани 1 420 052, а през ноември 2014 г. са с над 90 000 по-малко. Вероятно за този двугодишен период са изчистени неактивни профили и/или мними буккросъри.
  • 5.  Информацията е от сайта www.bookcrossing.com към ноември 2014 г.
  • 6.  По данни на http://publications.europa.eu/code/bg/bg-5000500.htm#an-hm1
  • 7. To Release (да освободя) е част от философията на буккросинга (Виж още по темата за трите „R“ на буккросинга – http://azcheta.com/bookcrossing-kak-da-pusnem-kniga и www.readcrossing.com).
  • 8. Някои от най-популярните места на буккросинг са: магазини и бутици – арт бутик „Алиса“ (София), Sedgwick Shop (София), Роклички и панталонки (София), магазин „Мухоморка“ (София), Фотосинтезис-1 (София), Ръкоделницата (Пловдив); заведения и кафетерии – „Къща за чай и мъдрост“ (София), Фабрика ДЪГА (София), Веда Хауз (София), Dada Cultural Club, Motto, вегетариански ресторант „Dream House“, ресторант „Златна Круша“ (Пловдив), Artnewscafe (Пловдив), Малкият Интер (Велико Търново), Café Club Zino (Шумен) и др.
  • 9. Dada Cultural Club отдавна е регистриран като буккросинг зона, но реално не функционира като такава, въпреки проявения интерес от страна на собствениците след интервю за буккросинга на доц. Парижкова по телевизията (достъпно на: http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_bz9qkywc).
  • 10. Авторката е ръководител на проект „Нови политики за стимулиране на четенето. Изследване на буккросинг практики в България“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, конкурсна сесия „Млади учени“ 2011.
  • 11. http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2...
  • 12. От английски: flash mob или flashmob, в буквален превод „моментна тълпа“ или „внезапна тълпа“. Флашмобът  е предварително запланувана и организирана масова акция, в която голяма група хора се появява внезапно на обществено място и в продължение на броени минути изпълнява някакво абсурдно неочаквано действие, след което се разотива също така внезапно.
  • 13.  Блогът „Библиотеката“ подкрепя инициативата на JobTiger. Както самите създатели го определят като „блог за четене и книги, за емоциите между страниците – лично и пристрастно“, (http://bibliotekata.wordpress.com).
Година: 
2014
Том: 
11
Книжка: 
3
Рубрика в списание Littera et Lingua: