Български
EnglishУважаеми господин Ректор, Уважаеми колеги,
За мене днешното академично събитие не е само представяне на поредица от книги в най-официалната зала на Софийския университет. Представянето беше убедително направено от колегите, които в характеристиките за учебните помагала очертаха безспорните им научни достойнства, актуалното им присъствие в непрекъснато заливащия ни с нови и нови заглавия пазар на книги.
Днешното академично събитие многократно надхвърля изначално заложената от колектива идея да представи един комплект от учебни помагала, защото всъщност представя голямата концепция на екипа за присъствието си в нашия университет и в нашата факултетска общност, оправдава чрез тези прекрасни текстове доверието на студентите, които в условия на конкуренция продължават да избират обучението си в най-старото и авторитетно висше училище на България.
Днешното събитие представя лицето на екипа и неговата истинска загриженост за обучението на младите хора, избрали България и българското като свои.
Иска ми се да започна с няколко оценки на колеги от чужбина, които в съвместна работа споделяха своите впечатления от работата с представените днес книги. Преди няколко седмици отзив ми изпрати наша преводачка от Брюксел, която споделя:
За мене българският език е пети език, на който превеждам в комисията. Уча го от години и не мога да спра да се възхищавам, труден е, но много интересен. Когато започнах да работя с учебниците на Е. Хаджиева и колектив бях още по-мотивирана, защото идеята за българското и представянето на цялата сложна граматическа структура на езика бяха представени по нов съвременен и увлекателен начин. Уж пак учебници, пак за българския език, но много различни. За първи път видях книги, в които разпознах конструкции от говоримия език, срещнах информация, която иначе трябва да търся с дни и часове, разпознах българското в цялото му разнообразие. Днес тези книги седят в моята кабина- кога за справки, кога за самочувствие, самочувствието на една белгийка, че чрез близостта си до тези книги, живее в България, обича българското, познава етикета и традициите и разбира се говори езика. Самочувствието на една чужденка, която истински обича българското.
Този малък отзив е само допълнение към професионалните характеристики на специалистите – българи и чужденци, които колегите представиха убедително. Към него ще добавя изказването на наши лектори в чужбина, на които подарихме комплектите и които оцениха това като най-големия подарък, който са получавали:
Според колегите от Бърно за първи път в учебен комплект се проявява новаторски подход и се представя езика в многообразните му връзки с носителите, представят се съвременни динамични разговорни конструкции, преодоляват се с години представяни в учебниците по български език конструкции, които звучат неестествено и за които важи репликата „Кой говори така в България?“ Представени са съвременни реалии, представен е езикът и граматиката му такива, каквито са.
В Краков и в Будапеща колегите признаха, че истински се радват на комплекта, защото имат възможността чрез него да преподават българския език в широк контекст, със съвременни текстове, а за нуждите на специализираната аудитория – с помощта на специализираните книжки. Подобни впечатления събрахме и в отзивите на колегите от Прага, Букурещ, Лондон. Със самочувствие и гордост ще подарим тези книги и на предстоящите пътувания в Париж, Лондон и Москва.
***
Уважаеми колеги, международното признание безспорно е важна висока оценка за труда на колегите. Още по-важни обаче са посланията, отправени към нас. Послания, които често преглъщаме трудно и не обичаме да чуваме.
Работата със студентите в Софийския университет е особен вид призвание. Още по-сложно е, когато работиш с чужденци и трябва не просто да им предадеш граматичната структура на езика, а да ги приобщиш към българското, да ги накараш да мислят за него и да го припознават като свое пространство. Да го обичат, разбират и мислят като родно.
В този смисъл инициативата и създаването на съвременни комплекти учебници и учебни помагала за специализираните нужди на отделните специалности е необходима и важна. Динамичният и гъвкав модел на тези пособия позволява на чужденците с интерес да усвояват граматиката на езика, като я осмислят през специфични за специалността им текстови характеристики. Така се преодолява еднотипността и сковаността в представянето на материала, откриват се творчески възможности и се достига до различни професионални направления чрез интересни упражнения и адекватно избрани раздвижени текстове.
Още един важен за Университета проблем трябва да бъде отбелязан. Днес повече от всякога е необходимо редица катедри да осъвременят своите учебници, да напишат нови, тъй като има специалности и дисциплини, в които студентите използват монографии и студии от 50-60-те години на миналия век. Тези изследвания, разбира се, са приносни, но съвременното поколение има нужда от актуални проучвания, от прочита на своите преподаватели върху езиковата материя, от опита на лектора не само в аудиторната зала. Парадоксално е, че голяма част от преподавателите в Университета с лекота създават учебници, учебни тетрадки и помагала за нуждите на началното и средното образование, а имайки концепция, не създават книгите, от които се нуждаят собствените им студенти.
Въпрос на грижа и на уважение към младите хора, които подготвяме за училището, медиите и прочее, е да създадем учебни помагала, за да улесняваме работата им, да ги правим съпричастни към опита и познанието си, да ги увличаме, а не да ги отблъскваме от аудиториите на университета. Тук бих искал специално да отбележа и да приветствам поканата на ръководителката на Катедрата по български език, доц. Гергана Дачева, към членовете на Катедрата да бъдат оформени екипи, които да разработят учебници и учебни помагала за студентите българисти от Софийския университет. Едва ли има по-добра възможност от тази да се прецени кой какво прави в Университета ни. Не отричам ролята на университетските преподаватели като консултанти в учебникарската традиция на средното училище, но е срамно и неадекватно да не присъстваш с позицията си там, където се оформят специалистите. Това е истинската грижа за средното образование, да подготвим качествени специалисти, които с желание и отговорност да влязат в обществото ни с лингвистичните си компетентности.
Катедрата по български език като чужд е изпълнила тази своя мисия и в това отношение е прекрасен пример за онези катедри, чиито студенти от безпомощност сляпо се доверяват на най-различни материали и източници от интернет. Нещо повече. Вниманието и грижите към студентите се изразяват не само чрез професионалното отношение на преподавателите от катедрата в часовете, но и чрез специфичната тематична насоченост на помагалата, които позволяват българското да бъде мислено и разбирано като богатство и неизчерпаеми светове, като оригинална и неповторима култура, като пъстър и богат свят в разнообразието на световете.
Не мога да подмина тук значението и на Катедрата по български език на СУ. В последните години се чуваха критики от колеги, които доскоро са били част от тази общност, обучавали са поколения студенти, които преподават с плам езика български в средното училище. И то във времена, в които е трудно да бъдеш учител, трудно е да бъдеш аристократ. Дълбоко искам да подчертая, че днес КБЕ е водещ лингвистичен център, който има национално значение и формира представите за съвременното лингвистично мислене. Подготвя мислещи филолози, които достойно представят университета ни и страната ни. В последните години Катедрата не просто увеличи броя на часовете си, а влезе активно в учебните планове на специалности от различни факултети, стана неделима част от живота на университета, а това директно означава и на обществото – достатъчно е да се отбележи фактът, че с изключение на няколко специалности, вече се изучава дисциплината езикова култура. Няма да споменавам проектите на Катедрата, теренните проучвания, научните експедиции със студентите, актуалните речници, ключови помагала и учебни пособия, създаването на лаборатория за устна комуникация, участието на колеги в експертни състави и комисии и много други дейности, които я правят ключов и значим фактор не само в университета, но и в живота на държавата.
Ще завърша с това, че често в университета чуваме изрази и определения като „А, това е малка катедра“… и това като че ли трябва да ни подскаже нещо, да ни говори много. Днес малките катедри ни показват големите неща и отговарят на редица въпроси – Защо сме избрали Университета? Защо сме част от живота на младите хора, които искат да дойдат в България, които искат да останат в България, които утре ще пренесат частици от България със себе си, далече зад нейните териториални граници.
Това е и голямата идея на книгите, които днес Катедрата и Университетът представиха. Днес те ги представиха, а от днес тези книги ще представят своите създатели и ще бъдат тяхното лице и техния глас. Защото тези книги не са само учебници, те са въведение в българското. Лингвистичното, съчетано с фолклорното, създава един неповторим свят, който е предизвикателство и покана за всеки да погледне към България и да я заобича като собствена страна.
