Изразяване на учтивост в устната реч

В настоящото изследване1 се представят някои от граматическите средствата за изразяване на учтивост в българската устна реч. Акцентът е поставен върху употребата на второличните местоимения и глаголни форми за мн.ч. Представя се и възможността за употреба на второлични местоимения и глаголни форми в ед.ч. в медийната реч, както и факторите, които влияят при избора между т.нар. ти- и Вие-говорене. Наблюденията ни се основават на записи и транскрипции на телевизионни и радиопредавания от периода 2010-2014 г., т.е. от устна реч в официална обстановка, която предполага използване на учтиви изказвания.

Тук приемаме, че учтивостта е комуникативна стратегия, свързана с успешното реализиране от страна на говорещия на дадена цел. Интересите на говорещия често са в противоречие с тези на слушателя, но в същото време една от целите на общуването е запазването, поддържането на съществуващите между събеседниците отношения. Изборът на дадено езиково средство за изразяване на учтивост зависи от редица прагматични и социолингвистични фактори.

Употребата на формите за учтивост е въпрос на конвенция в дадено общество. Съществуващата между събеседниците връзка налага поредица от избори, които определят формата на изказването и нюансират неговото значение. Както К. Иванова посочва, учтивостта е принцип, регулиращ социалната дистанция и нейното равновесие, т.е. тя служи за запазване или намаляване на тази дистанция (Иванова 1981: 130).

За учтивостта като принцип в комуникацията говори още Х. Грайс (Grice 1975), но той я поставя извън основните максими (за количеството, за качеството на предаваната информация), като посочва, че: ”съществуват, разбира се, всякакъв вид максими (естетически, социални или морални по своята същност), такива като “бъди учтив”, които нормално се съблюдават от участниците в разговора” (Grice 1975: 308). Така, докато максимите на разговора целят предаване на информация: кратко, ясно и точно, учтивостта служи за запазване или модифициране на отношенията между комуникантите и в повечето случаи влиза в противоречие с максимите на разговора. Може да се каже, че при речевото общуване действат два вида правила: максимите на разговора, обикновено свързани с ефикасното предаване на информация, и принципът за учтивост, който може да бъде наречен стратегия, обслужваща социалните отношения между комуникантите. Тези два принципа се конкурират в речта и обикновено единият надделява в зависимост от условията на общуване (контекста и ситуацията), взаимоотношенията между комуникантите и целта на говорещия.

Според направените до момента изследвания принципът за учтивост се обуславя от специфичните особености в културата на отделните народи, които от своя страна определят кой от двата принципа – власт или солидарност – взема връх при избора на учтиви езикови средства за означаване на слушателя (Brown & Gilman 1960: 255-257). В българския език има изрази, които са “неутрални” от гледна точка на социалните отношения между говорещия и слушателя. Такива изрази обикновено целят съобщаването на някаква информация (напр. в лекция или научен доклад говорещият може нито веднъж да не използва обръщение, показващо социалните отношения между него и аудиторията). Съществуват обаче и езици като корейския, в които използването на неподходящи учтиви форми или на нехоноративни форми е равносилно на употребата на обидни думи или ругатни (вж. Ким 1998: 24). Като се позовава на Браун и Гилман (Brown & Gilman 1960), Ким предлага следното разбиране за факторите власт (power) и солидарност (solidarity): „Властта, която се определя според социалния и роднинския ранг, възраст и др., установява вертикална социална дистанция. Солидарността се отнася до общи характеристики между хората по родно място, занятие, интереси, религия и др. и общ житейски опит” (Ким 1998: 23). Ким посочва, че в българския език солидарността надделява при избора между ти- или вие-говорене, докато в езици като корейския властта е определящият фактор. В български при разговор с познат човек или с роднина говорещият се обръща към него с ти и съответните глаголни форми за 2 л. ед.ч., независимо че слушателят може да стои по-високо в обществената йерархия или да е по-възрастен от говорещия. Принципът на солидарност е определящ и при разговор на ти между непознати, които обаче са на еднаква възраст. Употребата на местоименни и глаголни форми за 2 л. мн.ч. при наличие на близко познанство, фамилиарни или роднински отношения между говорещите означава дистанцираност или влошаване на отношенията между събеседниците и изразът доста често е ироничен – напр. при общуване в семейството „Какво ще си поръчате за вечеря?“ или „Дали не бихте намалили малко телевизора?“, когато адресатът е едно лице. К. Иванова също посочва, че „в България, върху диалога се отразява по-силно степента на близост между събеседниците, отколкото общественото им положение” (Иванова 1981: 130).

По отношение на българския могат да се посочат и ситуации, в които йерархичните отношения са определящи за избора на вие-формите. В академичните среди факторите познатост, близост, колегиални отношения не са причина говорещите да изберат ти-формите, ако са налице и несиметрични йерархични отношения между тях. Това е причината асистент да използва в разговор с професор учтивите глаголни и местоименни форми за 2 л. мн.ч., докато професорът от своя страна имат правото на избор между ти- и вие-формите, когато говори с близки, познати колеги, стоящи по-ниско от него в академичната йерархия.

В българския език учтивостта се изразява и граматически средства: говорещият може да избира между употребата на формите за 2 л. ед. или мн.ч. на глаголите, на личните местоимения ти – Вие, на притежателните местоимения твой – Ваш. Граматически средства за изразяване на учтивост в българския език са условното наклонение (Бихте ли ми казали...) и употребата на бъдеще време във въпросителни изказвания (Ще кажете ли...). Учтивостта в български може да се изразява и с лексикални средства – чрез учтивите обръщения от типа на господине, госпожо, чрез употребата на титли и звания от типа на академик, професор, доктор, инженер.

Разбира се, има начини за изразяване на учтивост и към хора, с които говорещият се намира в близки, фамилиарни отношения. В този случай глаголите, личните и притежателните местоимения са във 2 л. ед.ч., а учтивостта се изразява с други средства. В българския език това могат да бъдат лексикални средства - напр. роднинските названия мамо, татко, чичо, бабо. Роднинските названия се използват предимно в неофициалната разговорна реч. Както посочва К. Цанков, роднинските названия са достатъчни за изразяване на уважение към по-възрастни роднини и към родители, придружени или не от лично име (вж. Цанков 1988: 50). В медийната реч също са налице лексикални маркери за изразяване на учтивост към близки и познати лица от типа на колега, които изразяват обикновено професионалните отношения между събеседниците. Учтивост в този контекст може да се изрази и чрез използването на индиректни речеви актове (напр. Можеш ли да затвориш прозореца?) и условно наклонение (напр. Би ли затворил прозореца?). Целта е по този начин да се запазят добрите отношения между говорещите и да се избегне евентуалното нанасяне с изказването на “вреда” върху събеседника (вж. Leech 1983).

Учтивостта може да бъде определена като съвкупност от социални норми, специфични за всяка общност. Речевото поведение на членовете на определена общност, което е в съгласие с тези норми, се определя като учтиво.

К. Цанков посочва, че при употребата на определено глаголно лице и число в български действат следните фактори: [множественост], [социална дистанция] (служебна, образователна, възрастова), [уважителност] (почтителност), [непознатост/познатост], важен е и характерът на речевата проява – [официалност/неофициалност]. Към тези фактори К. Цанков добавя и фактора [разлика във възрастта] (Цанков 1988: 49). Авторът посочва, че при употребата на формите за 2 л. ед.ч. факторите социална дистанция, уважителност, непознатост, официалност на проявата не са маркирани.

В настоящото изследване представяме употребата на второличните глаголни и местоименни форми в медийната реч, както и възможността за избор между второличните форми за ед. и мн.ч. Изследването се основава2 на записи от телевизионни (Нека говорят с Росен Петров и Търси се - bTV) и радиопредавания. В обсега на изследователски интерес са както употребата на учтивите форми в конкретен комуникативен контекст, така и факторите, от които зависи изборът на ти- или Вие-модел на комуникативно взаимодействие.

За историята на Вие

Употребата на личното местоимение Вие като средство за изразяване на учтивост възниква по аналогия на емфатичното ние в средновековния латински език. По времето на Константин Велики (началото на IV в.) римските императори започнали да означават себе си с мн.ч. при издаване на заповеди – „ние заповядваме” вм. „аз заповядвам” – и оттогава формите за множествено число започнали да се свързват с изразяване на учтивост към високопоставени лица. През Средновековието тази практика се разпространява сред всички среди на обществото (вж. Андрейчин 1973; Brown & Gilman 1960; Георгиева 1991; Пантелеева 1994).

В България учтивата форма се появява под влияние на гръцки, румънски, сръбски и руски език през първата половина на XIX в. В началото е обслужвала комуникацията в т.нар. градските среди, за да подчертае наличието на социална диференциация между събеседниците. Диференцирането на ти и Вие-формите обаче става постепенно. Писмените паметници от първата половина на XIX век например показват непоследователна употреба на Вие-формите: в писмовника на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович, отпечатан през 1835 година, учтивата форма се смесва с ти-формата. Приема се, че различаването на ти- от Вие-формите приключва през третата четвърт на XIX век, когато отпадат редица лексикални средства за изразяване на учтивост (напр. твоя милост, ваша милост), но Вие-формите оцеляват.

Както стана ясно, още от възникването си, а и до днес, употребата на Вие-формите за учтивост е динамична, зависи от редица обществени нагласи, от нормите и конвенции в едно общество.

За граматичната норма

Употребата на Вие-формите се подчинява на следните граматични и правописни правила:

Спрегнатият глагол и миналото деятелното причастие са винаги в множествено число (Вие знаете; Вие сте написали).

Когато обръщението е към едно лице, съществителните, прилагателните, които изпълняват функцията на предикатив, и страдателните причастия се съгласуват логически и остават в единствено число (Вие сте преподавател, Вие сте добър преподавател; Вие сте отегчен) (Речник 2012: 29).

Личното или притежателното местоимение се пише с глава буква (Госпожо Петрова, Вие спечелихте наградата!) (Речник 2012: 48).

За факторите

Дискусионен е въпросът за факторите, които влияят върху избора на учтивите езикови формули. Изказвани са различни становища, отразяващи разнообразието и динамиката на езиковедските подходи (социолингвистичен, прагматичен, семантичен), прилагани при интерпретация на речевите етикетни единици в българския език (вж. Андрейчин 1973, 1967; Георгиева 1991; Ницолова, Иванова 1995; Пантелеева 1994; Паскалев 2009; Цанков 1994 и др.). В настоящото изследване се има предвид едновременното действие на социолингвистичните и прагматичните фактори, като се отчитат: отношенията между комуникантите – близки, познати; условията, при които те общуват – официална/неофициална обстановка; общественият статут на говорещия и слушателя – социалният фактор; възрастта на участниците и най-вече комуникативният контекст, който определя употребата на едни или други средства за изразяване на учтивост.

Когато комуникацията протича в медиите, употребата на формите за учтивост би трябвало да бъде задължителна (поне препоръчителна!), тъй като става въпрос за официално общуване, при което е важно да се отчетат престижността на социалните роли и официалността на речевото представяне пред камера. Все пак в днешно време не само написаното, но и записаното остава...

Предписаните норми за учтивост обаче често се нарушават. Защо? И кога? Кое е определящо при избора на учтиви езикови средства в ефира? Дали неспазването на нормата се дължи на непознаване на речевия етикет, на неглижирането му, или е стратегия за скъсяване на дистанция, преднамерено търсене на езикови средства, подпомагащи създаването на близост между водещ и гости? В българската лингвистична литература отдавна се коментира тенденцията към фамилиаризиране на отношенията между водещия и гостите (вж. повече по този въпрос у Замбова 2000; Стоянов 1999).

По наши предварителни очаквания употребата на ти вместо Вие не се дължи винаги на неспазване на нормите или на тяхното непознаване, тъй като водещите на предаванията са образовани хора, а и техните сценаристи също. По-скоро допускаме, че жанрът, форматът и концепцията на предаването в много голяма степен определят специфичния комуникативен контекст и оттам контролират и средствата за изразяване на учтивост към госта.

За да проверим хипотезата си, ще представим анализ на употребата на ти- и Вие-формите в два типа предавания – и двете жанрово се определят като токшоу, но имат различна концепция и формат - Нека говорят с Росен Петров и Търси се. Първото предаване е свързано със социално-политически теми, от една страна, и с развлекателни теми, от друга, докато предаването Търси се се ангажира само с представяне на госта в личен план, без подчертаване на социалната му роля, такъв, какъвто е за своето семейство, близки, приятели, роднини.

Отправна точка при анализа на предаванията Нека говорят с Росен Петров и Търси се е установяването на един, два или три модела на означаване на слушателя в предаването, представящи симетричност (1) Вие-Вие; 2) ти-ти) или асиметричност (3) Вие-ти) в отношенията между водещ и гост. При описанието и анализа на комуникативните модели ще бъде уточняван социалният статус на госта на предаването (статусът му е даден в скоби след отбелязването на ролята му като гост). Това е с цел да се провери влиянието на социалния фактор върху употребата на формите за учтивост и да се коментира наличието на вариране на отделните фактори според комуникативния контекст3.

Предаването Нека говорят с Росен Петров

Най-напред ще представим симетричното говорене на Вие между водещ и гост в предаването, т.е. комуникативен модел:

Вие – Вие = водещ – гост (обществено-политическа фигура):

1. – заповядайте г-н Министър / сигурно не е лесно да си министър в държава в която учениците пишат такива бисери / и извънземните слизат в Троян

– не е лесно и освен това както преди малко чухме от Вашия събеседник

– човека между другото е от Вашето министерство

– така ясно и аз оценявам това / една част от хората очакват да дойдат извънземните да ни оправят

2. – господин Борисов добре дошли

– добре заварил

– на ти или на Вие първо?

– както Ви е удобно

– добре много въпроси / разделил съм ги в отделни групи

– ами много са въпросите / аз от това което чух преди малко от Вашето студио

3. – ако се върнем на темата за г-жа Бориславова / вслушвате ли се още в съветите й?

– Вие знаете че аз по лични теми не разговарям

– а има много лични въпроси към Вас

– е в края на краищата / всеки може да си ги задава / друг е въпросът дали ще му се отговори

– притеснява ли Ви този интерес?

4. – уважаеми зрители казвам добре дошъл на господин Станишев

– добър ден

– господин Станишев / как сте?

– добре Вие?

– и аз / четете ли вестници?

– напоследък да / налага се

– какво Ви прави впечатление в българската преса напоследък

В разгледаните примери 1-4 общуването е между водещ и обществено-политическо лице. Обстановката е официална, темите, които се обсъждат – сериозни. Двамата събеседници общуват на Вие, което подчертава социалната йерархия между тях – гостът е важна обществена фигура и е необходимо да се изрази уважение към неговата социална роля. Социалната дистанция тук определя учтивото вербално поведение – като е от значение социалният служебен статус, а не възрастовата характеристика (говоренето е също на Вие и при гостуване на по-млади от водещия политически фигури).

Значението на социалния фактор обаче варира с промяна на параметрите на комуникативната ситуация. В друг комуникативен контекст, когато общуването също би следвало да изразява социална дистанция между събеседниците, е налице общуване на ти. Този модел е налице, когато гостът на предаването е от интелектуалните среди или от сферата на изкуството:

Ти – Ти = водещ – гост (интелектуалец)

5. – при мен е професор Юлиан Вучков / добре дошъл професоре

– добре заварил

– е сега / виж / аз съм се подготвил както тебе и твоя сценарий

– както знаеш обаче / нито ти нито аз четем от аутокю

– е тва ми е било винаги интересно / по каква формула ти оцветяваш така сценария

Въпреки че гостът е професор, говоренето е на ти, защото водещият го познава добре. В други случаи, когато гостува човек на науката, се запазва говоренето на Вие, с което се маркира неравностойното социалностатусно отношение между водещ и гост.

Социалната дистанция изцяло се елиминира при гостуването на актьори, както показва следният пример:

6. – господин Куркински / защо мълчите толкова дълго време / сякаш страните от медиите / когато ми казаха че ще бъдете тук / аз в началото не повярвах

– хм / еми не мога да откажа да бъда гост при човек като тебе //

– а защо сякаш ти наистина страниш от медиите?

– харесвам така това предаване и смятам че тук мога да говоря

В този разговор водещият започва общуването с учтивото Вие, но чисто стратегически, в услуга на комуникативния контекст. Той говори за дългото дистанциране на актьора от медиите и за да подчертае тази дистанцираност, използва Вие-формата. Общуването по-нататък показва, че събеседниците са близки помежду си и не крият това от зрителите.

Говоренето е на ти и с гостите актьори от по-възрастното поколение, каквато е Стоянка Мутафова. В изследвания запис тя не е директен гост в студиото на Росен Петров, а интервюто е заснето в дома й.

7. – така като се върнеш назад / щастлив ли живот водеше ти?

– виж ся аз по характер съм малко мрачна / хората ме мислят че съм много весела и затова много хора / като ме срещнат и веднага / кажи нещо смешно / викам я ме оставете на спокойствие

Употребата на глаголни форми във 2 л. ед.ч. показва, че говоренето е на ти. Факторът възраст не е отчетен, а също и престижният социален статус на госта. Актрисата е показана в дома си, в дневната си. Обстановката е непринудена, неофициална, интервюиращият показва, че познава отдавна своя събеседник. Стратегически езикът на журналиста подчертава близост, а не създава дистанция.

Гостуването на музикална звезда също не задава официален комуникативен контекст, както личи от:

8. – здравей / как да те наричам на галено?

– Веси

– Веси ти ме върна към правия бряг / а аз бях залитнал към другия бряг / но като видях твоя клип се върнах на бърз скроу

– ти кривнал ли си а? / радвам се тогава че съм ти помогнала

Примери 6.-8. представят комуникативна ситуация, в която факторите официалност и социална дистанция се неутрализират. Говоренето е на ти, защото водещият познава гостите си. Доминираща роля има факторът познатост.

Може да се обобщи, че социален статус, свързан с професионално занимание в сферата на киното, музиката и науката, не е достатъчно стабилен фактор за употреба на Вие-формите за учтивост.

Моделът на означаване на слушателя, когато гостът на предаването е спортист, също е ТИ-ТИ:

9. – ти колко пари изкарваш? / за какви суми става въпрос? / да речеме за един мач / разбира се / колко може да се изкара?

– еми глей ся / тва не може и в договора ми пише че не мога да го казвам

– четирицифрени поне

– аз не те питам ти колко зимаш?

Пример 9. показва, че липсва експлициране на социална дистанция дори когато гостът е национална гордост, печелила многократно титли за България. Обикновено българинът се отнася с голям респект към успешните спортисти, затова говоренето на ти в случая не е проява на неуважение към госта, а е средство за показване на познатост и приятелство.

Употребата на ти-формите с гости актьори, певци, спортисти може да се свърже и с факта, че гостите и съответно темите, които се обсъждат с тях, са част от развлекателния живот на зрителите. Хората обикновено гледат кино, театър, концерт, спорт в свободното си време, с намерението да се развличат. Може би затова личностите, които предлагат тези развлечения, са усещат като по-близки до обикновения човек, до зрителя, а това повлиява и на говоренето с тях на ти в ефира – представят се познати на водещия и зрителя лица; не просто познати, а в известен смисъл близки, защото обикновено не усещаме като чужди хората, които ни помагат да се чувстваме добре.

По същия начин може да се интерпретира изборът на ти-форми, когато на гости на Росен Петров са непопулярни лица от народа (пример 11.) или лица, популярни с това, че са от народа (пример 10.):

10. – на тия избори ти що не се пуснА? народа пита къде са кибапчетата-мибапчетата

– искам да прочетеш ей тва писмо / мноо та моля

– чакай ся и тебе те съди банка ся / чакай да обсъдим сега

– няма да чакам Росене ти чети сега това докат си ям тука чушките и хляба

11. – представям ви спасителят от Бяла / г-н Атанас Генчев / господин Генчев добре дошъл / притеснен си? ти винаги ли си бил толкова слаб / или отслабна след тоя случай?

– не / след тоя случай отслабнах / и не мога да си възвърна

– ти какво преживя тогава? / аз съм чел твои интервюта по вестници

Разгледаните примери от предаването на Росен Петров показват два модела на обръщение между събеседниците – 1) Вие-Вие и 2) ти-ти. Анализът ни показа, че когато гостът не е политическа фигура, социалната дистанция се заличава и общуването е на ти. Социалният фактор определя симетричната употреба на Вие-формите само когато на гости е личност от обществено-политическия живот. С гости от всички останали сфери водещият говори на ти, тъй като тук факторът познатост е доминиращ и употребата на ти-форми показва близост, солидарност, познатост и приятелство.

Предаването Търси се

Търси се е седмично токшоу по bTV, в което гостите са популярни личности. Самият жанр „токшоу” подсказва развлекателния характер на предаването. Концепцията му, както я определят самите водещи, е да се представи личният живот на госта през неговия собствен поглед и този на негови близки и приятели.

Атрактивността е една от основните цели на предавания с подобен формат и в Търси се тя се постига в сферата на емоционално-сантименталното като спомен и настояще за госта. Затова в предаването се набляга на предизвикване на силно емоционални реакции у гостите – от бурен спонтанен смях до сълзи от умиление. Затова езикът на водещите е силно емоционално натоварен, те пресъздават общуване в семейство, между близки хора или приятели, с цел да се постигне максимално предразполагане и разкриване на госта.

Не случайно представяме жанра, концепцията и особеностите на формата на предаването още в началото. Целта е чрез тях да очертаем комуникативния контекст, защото смятаме, че той в голяма степен определя и контролира особеностите на речевото общуване в предаването. Самата идея на Търси се гостът да се представя чрез личния си живот изисква неофициалност в разговора, спонтанност, ориентира към скъсяване на дистанцията и създаване на близост и емоционален контакт между водещи и гост.

Една от проявите на тази близост е говоренето на ти, което се вписва съвсем естествено в такъв тип предавания (напр. На кафе, Апартаментът, Споделено с... и др.). Водещите в Търси се използват ти-формите дори когато гостът е известен политик. Например към Надежда Нейнски една от водещите се обръща така:

12. – може ли в това предаване да си говорим на ти, защото е малко по-лично?

Тук водещата ясно разкрива концепцията за речевия етикет в предаването – говори се на ти, защото темите са от личния живот, а в него се допускат само близки хора. И с тях човек не говори на Вие.

Изследването на записи от предаването Търси се ни позволява да обобщим, че за това предаване е характерен само един модел на обръщение и взаимодействие между водещ и гост – моделът ТИ-ТИ. В редките случаи, когато разговорът започва на Вие, веднага се уговаря дистанцията. Това добре личи от следната комуникативна ситуация:

Модел ТИ – ТИ = водещ – гост (Президентът)

13. – здравейте / много ни е приятно че сте с нас

– благодаря за поканата

– заповядайте

– можем ли да си говорим следващия един час на ти / защото нашето предаване е малко по-лично?

– разбира се / категорично и само на ти / аз между другото много държа да съм на ти с моя екип

– ти имаш ли свои лични опасения / страхове? следващата година януари месец стъпваш официално в длъжност

Примерът е емблематичен за доминиращата роля на жанра, концепцията и формата на предаването при избора на ти или Вие-форма на комуникативно взаимодействие. Гостът е държавният глава, но предаването го представя не в обществено-социалната му роля, а в личен, интимен план. Неутрализирани са факторите социална дистанция, познатост, официалност.

Подобно договаряне за говоренето на ти с високопоставени гости е практика за водещите на предаването. Те често започват на Вие, но успешно се договарят да преминат на ти. Такива са случаите, когато гостуват политици (вж. пример 14.):

14. – днес в „Търси се” обаче / ще оставим титлите и званията встрани / и ще ви представим нашия гост в личен и човешки план / с помощта на най-близките й хора

– приятно ни е вече да посрещнем в студиото на „Търси се” / Меглена Кунева

– здравейте / благодарим ви че приехте нашата покана

– здравейте / за мен е удоволствие

– можеме ли да преминем на ти / така в един по-личен разговор?

– заповядайте / за мене е удоволствие

– започваме с изненадите за теб в „Търси се” / и първата от тях е един български политик и адвокат / с който сте приятели повече от двайсет години

Пример 14. показва, че в развлекателно предаване като Търси се официалността и социалната дистанция нямат значение при гостуването на политическа фигура, както например е в предаването Нека говорят с Росен Петров. Разликата е в това, че в Търси се гостът политик не е поканен да коментира политически проблеми, както е например при Росен Петров, а представя личния си живот.

Установяването на ти-модел с политици показва, че говорещият и слушателят пренебрегват статусната асиметрия за сметка на изразяването на близост, солидарност, общи ценности и спомени, т.е. за сметка на концепцията на предаването.

Моделът ТИ-ТИ се наблюдава и когато събеседникът е представител на изкуството независимо от това на колко години е, както личи от следната комуникативната ситуация:

Модел ТИ - ТИ = водещ - гост (актьор)

15. – голяма любовчийка си казва

– това не е точно така

– а как е? имаш три брака

– когато имам брак е брак

– си моногамна така ли?

Гостът е Стоянка Мутафова и общуването е на ти независимо, че тя респектира с възрастта си и е много по-възрастна от водещите. Примерът потвърждава хипотезата ни, че в съвременните медии концепцията на предаването доминира и над фактора възраст наред с доминацията й над фактора социален статус, за което вече стана дума.

Говоренето на ти се установява при общуване с гости певци, артисти и спортисти.

Наблюденията ни показват, че в развлекателен тип предавания като Търси се, които са свързани с личния живот на госта, говоренето на ти придава разговорност и спонтанност, снема социалната дистанция не само между водещия и госта, но и между водещия, госта и зрителите. Това обаче не създава впечатление за проява на неучтивост или неспазване на речев етикет. Напротив – такъв трябва да бъде речевият етикет на предаванията, които са малко по-лични – адекватен на комуникативния контекст. Защото езикът на споделяне е далеч от книжността и официалността.

Непоследователната употребата на Вие-формите в ефир потвърждава тенденцията към намаляване на официалността в медийната комуникация, заличаването на дистанцията между водещи и гости и стремежа (а и стратегията) в ефира да се пресъздава непринудена комуникативна ситуация, близка до естественото, спонтанно ежедневно общуване; комуникация, която сближава, а не дистанцира. А когато се променя комуникативният контекст, се променя и езикът на общуване.

Както беше посочено в разгледаните примери (12.-14.), в медиите често се наблюдава експлицитно регулиране на отношенията между събеседниците, като чрез определени формули при наличие на учтивост се предлага (най-често от водещия) употребата на ти-формата. Направените наблюдения се отнасят и за радиопредаванията. Като пример може да се посочи рубриката Думите в предаването Кой говори по Дарик радио, в която водещите интервюират известни личности – артисти, певци, учени.

Често водещите предлагат общуване на ти с гостите още в самото начало на съответното предаване. Възможно е и директното общуване на ти, без използване на уточняваща формула, което е белег за познатост между водещия и събеседника. В някои случаи обаче водещият експлицитно посочва, че не се познава със своя гост, вижда го за пръв път:

16. поканих една гостенка изключително: любима моя певица която за първи път във живота си виждам такава от упор на / четири очи,

въпреки това водещият на предаването използва ти-формите и малкото име на госта в разговора си с него:

17. какво: е тва Милена

18. неотлъчно у тебе е така ли

19. тя дали ше участва във разговора или не знаеш (bgspeech.net 20140034)

Както беше посочено по отношение на телевизионните предавания, този избор на ти-говоренето се предопределя и от типа гост на предаването – в случая това е известна българска певица. Целта е да се постигне ефектът на спонтанност, непринуденост в разговора. Подобно е отношението към госта и в сутрешното предаване Денят започва (излъчвано съвместно по БНТ и Дарик радио). Гост на предаването е Тити Папазов:

20. добро утро Тити

21. Тити ти / ти гледаш ли футбол сигурно си фен вчера гледа ли представянето (bgspeech.net 2013032)

В други случаи водещият показва, че след наличието на предварителен разговор с госта (в случая художничка) общуването е преминало на ти:

22. здравей Петя и добре дошла в нашето студио вече си говорим на ти (bgspeech.net 2014013)

В някои случаи форматът на предаването предполага предимно общуване на ти. Обикновено водещите познават своя събеседник и желаят да създадат атмосфера на спонтанно, неофициално общуване, близко до разговорната реч. Това е причината в този тип предавания говоренето на вие също се обговаря в началото на разговора:

23. мой гост във Думите във Кой говори е професор Николай Овчаров може би един от много малкото събеседници и да не кажа единствения на когото няма да мога да говоря на ти (bgspeech.net 2014015)

24. какво има в Златоград? защо сърцето ви е там?(bgspeech.net 2014015)

Форматът на предаването обаче надделява и около 11 мин. гостът заменя вие-говоренето с ти-говоренето:

25. в провинцията за това същото време си представяте представяш айде аз пък мога да говоря на ти си /си представяш (bgspeech.net 2014015),

а към 20 мин. и водещата преминава към ти-говоренето, като експлицитно обговаря тази промяна в регистъра:

26. а_а_а ето сега вече накрая мога да мина на ти в последната минута честно ти казвам че въобще а_а_а мислих че ще си говорим за майстори които правят ремонти и лепят плочки (bgspeech.net 2014015)

Краят на разговора показва, че все пак напрежението между типа предаване, предполагащо ти-говорене със събеседника, и обществения статус на госта остава, затова се получава нетипичното за българския език съчетаване на ти-говоренето с назоваването на събеседника с професионално звание, име и фамилия

27. благодаря много ми беше приятно професор Николай Овчаров желая ти успех (bgspeech.net 2014015)

Я. Мей посочва обратния пример за смяната на регистъра в рамките на телевизионно предаване по германската телевизия ZDF. Единият участник е поет и певец, а другият - неговият импресарио. Докато в началото разговорът е приятелски и двамата общуват на ти, в хода на разговора двамата участници започват да си разменят взаимни обвинения и спонтанно преминават към общуване на вие. Я. Мей посочва, че тази промяна е продиктувана от прагматични фактори, като основната причина е промененият контекст (Mey 2001: 42). Т.е. промененият контекст не допуска поддържането на близки, фамилиарни, приятелски отношения. Макар и без да е уговорено експлицитно, двамата говорещи повече не използват ти-формите в разговора си. В този контекст употребата на вие-формите е показател за влошаване на отношения между комуникантите.

Налице са редица случаи на колебание между ти- и вие-говоренето, без смяната на регистъра да се обговаря експлицитно. В следния пример водещата от радио Враца има две събеседнички в предаването. Едната е преподавател, експерт – с нея водещата говори на вие:

28. здравейте госпожо Костова чуваме ли се? (bgspeech.net 2014008)

Втората събеседничка е участничка в доброволна инициатива за събиране на средства, към нея водещата се обръща с ти и малко име:

29. Деси чуваме ли се? (bgspeech.net 2014008)

Но в разговора с нея е налице и колебание между ти- и вие-формите. Учтивото говорене се налага от типа предаване и от темата, която е обществено значима – грижата за децата аутисти:

30. всъщност ъ_ъ_ъ разкажете малко разкажи всъщност малко повече за (bgspeech.net 2014008)

Интересни са и случаите с гост в студиото и пряко включване на друг журналист от медията с интервю, репортаж или въпрос към госта в студиото. В следния пример водещият в студиото говори с госта на вие. Гостът е известен синоптик, обществено значима фигура и е по-възрастен от водещия.

31. мисля че няма нужда да: ви представяме на нашите слушатели и зрители те ви познават от толкова отдавна (bgspeech.net 2014020)

Вторият водещ също използва учтивите форми в разговора с госта:

32. радвам се че мога да диалогизирам със вас да разговарям па макар и със помощта на медиите (bgspeech.net 2014020)

В същото време двамата водещи говорят помежду си на ти и на малко име, дори използват съкратени лични имена:

33. сега той за да чуе за да те чуе тебе Андрей (bgspeech.net 2014020)

34. благодаря ти Мишо (bgspeech.net 2014020)

В тези случаи употребата на ти и личното име на журналиста е белег за близки колегиални отношения, докато употребата на учтивите второлични глаголни и местоименни форми в разговора с госта посочва неговото място в обществената йерархия – като уважаван професионалист и като по-възрастен от водещите.

Направените анализи посочват наличието на динамика при факторите, определящи избора на модел на общуване в телевизионните и радиопредаванията. Може да се обобщи, че в разгледаните примери при избора на ти-говоренето факторите социална дистанция и официалност (вж. Цанков 1988) не са маркирани, като по този начин се цели ефектът на непринуденото общуване между познати, медийното интервю се приближава по своите формални особености до спонтанното ежедневно общуване. Когато при общуването с госта на предаването се предпочитат учтивите вие-форми, са маркирани факторите възраст и социална дистанция, маркиран е и официалният характер на общуването. Употребата на вие-формите може да се разглежда и като свързана с фактора непознатост. При определен тип гости обаче (артисти, певци, художници, спортисти) факторът непознатост не е решаващ за избора между ед. или мн.ч. на второличните глаголни и местоименни форми, решаващи са социалният статус и стремежът речевото общуване да бъде неофициално.

В устната медийна реч е възможно гостът да бъде означен както чрез местоименни и на глаголни форми за 2 л. мн.ч. (т.нар. учтиви форми), така и със съответните форми за 2 л. ед.ч. Изборът на форма е свързано с определени социолингвистични и прагматични фактори. Когато факторите официалност и дистанция (социална или възрастова) между събеседниците са маркирани, най-често се употребява учтивата форма. Когато доминиращият признак е познатост между събеседниците и е налице желание за спонтанност, непринуденост в общуването, обикновено се използва формата за 2 л. ед.ч. Тази форма често е белег и за близост по възраст между събеседниците. Възможно е и експлицитно установяване на начина за означаване на събеседника – това са случаите, в които е налице познатост, но събеседникът е с високо обществено положение.

Цитирана литература

• Андрейчин, Л. авт, 1967. За начините на изразяване на учтивост при обръщение. Български език, (3), с-ци266 – 268.
• Андрейчин, Л. авт, 1973. За различните оттенъци при изразяване на учтивост. В Езикови тревоги. София: Наука и изкуство, с-ци 147 – 148.
• Георгиева, Е. авт, 1991. За употребата на местоименията ти и вие като форми на обръщение в интерсубективното общуване. Български език, (5), с-ци471 – 477.
• Замбова, А. авт, 2000. Манипулативни езикови стратегии в печата, София: Сема РШ.
• Иванова, К. авт, 1981. Монолог и диалог. В Е. Георгиева & Тодорова, Н., ред-ри Знания за езика. София: Народна просвета, с-ци 128–130.
• Ким, Н. авт, 1998. Преподобный Никита Стифат и его трактат “О рае”. – Начало. , 2014. Available at: http:/onkim.orthodoxy.ru/myworks/nikita.htm.
• Ницолова, P. авт, 1995. Мая Байрамова. Етюди за съюзите в Троянския дамаскин. Библ. „Слово и символ“ № 1. Изд. „Агато“. С., 1996, 202 с. Българска реч, 1(4), с-ци41–42.
• Анон, 2012. Официален правописен речник на българския език, София: Просвета.
• Пантелеева, Х. авт, 1994. Граматика на вежливата реч, София: Наука и изкуство.
• Паскалев, Н. авт, 2009. Изразяване на учтивост в съвременния български книжовен език. София: БАН.
• Стоянов, И. авт, 1999. История на българското Възраждане, Велико Търново: Абагар.
• Цанков, К. авт, 1988. Речев етикет, София: Народна просвета.
• Цанков, К. авт, 1994. Социолингвистика и речев етикет, Велико Търново: Знак '94.

• Brown, R. & Gilman, A. авт-ри, 1960. The pronouns of power and solidarity. В T. Sebeok, ред Style in Language. Cambridge, Mass.: MIT Press, с-ци 253 – 276.
• Grice, H.P. авт, 1975. Logic and conversation. В P. Cole & Morgan, J. L., ред-ри Syntax and semantics. Elsevier, с-ци 41–58.
• Leech, G.N. авт, 1983. Principles of pragmatics 9th изд, London: Longman.
• Mey, J.L. авт, 2001. Mey, J. L. Pragmatics: an introduction. Oxford: Blackwell Publishers Ltd., 2001. 2nd изд, Oxford: Blackwell.

• 1. Изследването е осъществено с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ и е част от проекта "Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език", договор № ДТК 02/11 от 16.12.2009 МОМН.
• 2. Представяме примери както с експлицитно второлично местоимение, така и с елипса на местоимението.
• 3. Използвана е конвенция за транскрибиране на устната реч, в която не се следват правописните пунктуационни правила, а се предпочита отбелязването на паузите и комуникативния статус на изказването.
• 4. Примерите, означени с bgspeech.net, са от Мултимедийния корпус на българската устна реч.