Емпирично изследване върху нагласите към конвергенция чрез паралингвистични средства

Въведение

Целта на настоящия текст1 е да се представи един от подходите към изследванията на комуникативното поведение, които позволяват извличането на данни както по отношение на конкретни променливи на комуникативно равнище, така и на различни категории от социалния свят на човека, които оказват влияние върху комуникативното взаимодействие. Начините, по които няколко паралингвистични променливи (дължината на изреченията, дължината на паузите в речевия поток, силата на гласа, темпото на речта и произносителният стил) могат да функционират като средства за акомодация в процеса на комуникация, се проучват във връзка с нагласите към прилагането на конвергентната акомодационна стратегия.

І. Теоретичен подход

Теорията за акомодацията обхваща както речта (вж. Giles 1973; Thakerar et al. 1982), така и комуникацията като цяло (вж. Giles et al. 1987), както на междуличностно, така и на междугрупово равнище (вж. Gallois et al. 2005). Тъй като изследванията, свързани с теорията за акомодацията, са обширна област, свързана с различни научни дисциплини, за целите на изложението следва да бъдат споменати основните особености на този теоретичен подход, които оказват влияние върху планирането и провеждането на емпирични изследвания в контекста на акомодационния комуникативен модел.

Според съвременната акомодационна теория комуникативният процес е, от една страна, обмен на референциална информация, а от друга – процес на управление на междуличностните и междугруповите взаимоотношения посредством регулиране на социалната дистанция. Като средства за постигане на това се разглеждат множество променливи, които в ранните години от развитието на теорията сe търсят основно на речевото равнище, а днес се приема, че обхващат целия спектър от възможни прояви на комуникативно поведение. Всяка от тези променливи с различна степен на осъзнатост и преднамереност може да изпълнява функция на маркер за индивидуална идентичност, чрез която всеки участник в комуникативното взаимодействие изразява своите ценности, нагласи, емоции и др. Груповата идентичност на участниците във всяка форма на взаимодействие според този подход обаче има решаващо значение, тъй като всяка форма на общуване, всеки разговор, дори всяка ситуация на комуникация изцяло на невербално равнище с двама или повече участници може да се разглежда като интеракция между представители на различни социални групи.

За акомодационната теория общуването до голяма степен е функция от първоначалната акомодационна ориентация на всеки от участниците в конкретния акт, т.е. от намеренията и очакванията, които са резултат от придобития социален опит и от нагласите към социалните групи, с принадлежността към които всеки участник е разпознаваем за своите съкомуниканти в този акт. Първоначалната акомодационна ориентация по същността си представлява степента, в която единият участник (А) е предразположен към междуличностна или междугрупова ориентация по отношение на другия участник (Б), както и мотивацията на А за приспособяване или за несприспособяване към характеристиките на Б, които възприема като индивидуални или като групово присъщи на всички членове на дадена група, с която А идентифицира Б. От друга страна, оценките и очакванията по отношение на партньора във взаимодействието и на социалните групи, с които той е свързван, характеризира и финалния етап на всеки комуникативен акт.

Фазата на непосредствено взаимодействие между съкомуникантите, в която се разгръщат различни акомодационни стратегии и тактики, е детерминирана от ситуацията на общуването и от действащите върху нея социални норми. Стратегиите за акомодация, които са свързани с конвергенция, дивергенция, поддържане, допълване, улесняване на разбирането, управление на дискурса, междуличностен контрол и др. (вж. напр. Трендафилова 2011; 2013г), са функция още от субективното възприемане на социалната дистанция, от културно обусловените комуникативни особености на социалните групи, чиито представители са в пряк контакт, и от динамиката на субективния и обективния свят на съкомуникантите. Едновременно могат да функционират различни типове акомодация – езикова, психологическа и субективна, да се прилагат различни стратегии, да се повтаря многократно цикълът стратегии – тактики – поведение – оценки и т.н.

Социалнопсихологическите особености на акомодацията в комуникацията днес се разглеждат основно в два аспекта: от една страна, във връзка със социалната идентичност на участниците във взаимодействието (вж. Tajfel 1974; Tajfel, Turner 1979), която определя поведението и възприемането на другите посредством субективните аспекти на принадлежността към определени социални групи, а от друга – с оглед на непрекъснато протичащите в комуникативния акт каузални атрибуции, свързани с начините, по които всеки от съкомуникантите си обяснява своето собствено поведение и това на другите участници в акта на комуникация (повече за атрибутивната теория вж. Андреева 2007: 31 – 68; за ролята на социалната идентичност и каузалните атрибуции в акомодацията вж. Трендафилова 2014а). Другояче казано, във всеки комуникативен акт, разглеждан през призмата на акомодационната теория, си взаимодействат множество компоненти: контекст, норми, ценности и вярвания, първоначална акомодационна ориентация, тактики, стратегии, оценки и намерения. Върху всеки от тези компоненти се отразява „тази част от Аз-концепцията на даден индивид, която произтича от неговото знание за членството му в една социална група (или групи), заедно с емоционалното значение, което придава на това членство“ (Tajfel 1974: 69), определяща социалната перцепция на съкомуникантите. От своя страна, каузалните обяснения, свързани с начините, по които „хората отговарят на въпроси, които започват със „Защо?“ (Kelley 1973: 107), определят субективното значение на акомодационните компоненти в процеса на разгръщането им в комуникативния континуум най-вече във фазата на непосредственото взаимодействие.

Обширната тема за невербалната комуникация (вж. напр. източниците към Трендафилова 2013в; 2014б) е тясно свързана с проблематиката на изследванията в области, върху чиито достижения акомодационната теория продължава да се развива, усъвършенствайки модела на комуникацията (вж. Трендафилова 2014б). Ако се обобщи, че емпиричните изследвания върху паралингвистичните средства в някои случаи се основават на психологически, а в други – на лингвистичен по същността си подход, то в първия случай отправна точка би била дефиницията за общуването в психологията като „обмен на информация, взаимодействие и социална перцепция“ (Десев 2008: 209), която се отразява и върху разбирането за същността на паралингвистиката и невербалната комуникация, а във втория – тезата, че „за езикознанието паралингвистичният аспект на несловесната комуникация представлява интерес само в съчетание с изучаването на вербалното съобщение“ (Колшанский 1974: 6). В такъв контекст може да се каже, че тук са представени резултати от изследване, по-тясно свързано с първия тип подход, тъй като обект на проучване са нагласите към някои паралингвистични средства, извършено с оглед на една от водещите теории в съвременната социална психология на езика (вж. напр. Трендафилова 2012), като се отчитат сложните релации между теорията за акомодацията и нагласите (социални, езикови и комуникативни), динамиката на компонентите на различни равнища от комуникативния континуум и функциите на невербалните комуникативни средства в акомодационния модел днес (вж. Трендафилова 2014б).

ІІ. Особености на емпиричното изследване

Целта на емпиричното изследване е да се разкрият формите и начините за реализиране на стратегиите за речева акомодация посредством изследване на нагласите към определени комуникативни особености, проучването на първоначалната акомодационна ориентация и влиянието на различни фактори върху избора на комуникативни средства и акомодационни стратегии. За целта на изследването е съставен въпросник, в който различни аспекти на нагласите към стратегиите за акомодация с оглед на тяхната реализация на речево и неречево равнище се изследват в 16 разновидности според субективно възприетия характер на общуването (като делово или като неформално), пола на съкомуниканта и наличието или липсата на разлика в статуса между респондентите и съкомуниканта (представен като състудент, колега, преподавател или пряк ръководител на работното място) при въвеждане на две сфери на социална реализация: образование и трудова дейност. Въпросите имат възможност за отговор по 7-степенна скала с варианти за отговор, както следва: 1 – категорично не; 2 – в голяма степен не; 3 – по-скоро не; 4 – колкото да, толкова не; 5 – по-скоро да; 6 – в голяма степен да; 7 – категорично да. Във въпросника за оценка по същата скала са представени и 27 фактора, които оказват влияние върху ежедневните за респондентите ситуации на общуване (вж. Трендафилова 2013а), като се отчита силното влияние на статусните отношения върху комуникативното поведение в контекста на акомодационната теория, особено при конвергентната стратегия (вж. Трендафилова 2013б).

Резултатите от емпиричното изследване, проведено в Икономическия университет във Варна, Пловдивския университет „Пайсий Хилендарски“ и Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград общо със 120 студенти в различни специалности, са представени в настоящия текст с оглед на нагласите към следните променливи: дължина на изреченията, дължина на паузите в речевия поток, сила на гласа, темпо на речта и произносителен стил. Всички те са обект на анализ като средства за реализиране на акомодационната стратегия за конвергенция от страна на респондентите в отговор на употребата на такива средства от определен тип съкомуникант в определена ситуация на общуване. 15,6 % от респондентите са посочили, че работят към момента на провеждане на изследването, което следва да бъде взето под внимание при интерпретация на резултатите по отношение на комуникативните ситуации, в които съкомуникантът е колега и пряк ръководител на работното място (вж. Трендафилова 2014б). С оглед на акцента, поставен в настоящия текст върху посочените паралингвистични средства, масивът от данни, свързани с анализа на връзките между социално-демографските фактори на респондентите и посочените от тях отговори, е редуциран тук до някои общи особености на петте променливи, влиянието на пола на съкомуниканта и субективната преценка за характера на общуването върху конвергентните нагласи и йерархията на тези променливи при отчитане влиянието на статусните отношения върху всеки комуникативен акт.

ІІІ. Конвергенция чрез паралингвистични средства

3.1. Особености на нагласите към конвергенция чрез паралингвистични средства

Резултатите, свързани с петте паралингвистични променливи – дължината на изреченията, дължината на паузите в речевия поток, силата на гласа, темпото на речта и произносителния стил – показват, че нагласите към конвергентната употреба на всяка от тях се различават от нагласите към такава употреба на останалите, което може да се илюстрира с данните за диапазона на средните стойности по всички субскали за всяка променлива (вж. Таблица 12).

Таблица 1. Средни стойности по всички субскали за паралингвистичните средства

При променливата дължина на изреченията най-високите стойности на отговорите засягат ситуация на общуване, което се възприема като делово, независимо от това дали съкомуникантите се различават по своя статус (с преподавател от същия пол, M = 2,91; SD = 1,501) или не (с колега от същия пол, M = 2,92; SD = 1,490). Докато с ниски стойности по скалата са вариантите с наличие на статусна разлика между съкомуникантите и преобладаващите случаи с неформалност на общуването, по-високите стойности се отнасят до ситуации, когато съкомуникантите са от същия пол и общуването се възприема като делово.

При променливата дължина на паузите в речевия поток най-високата средна стойност на отговорите е получена при комбинации от фактори, които се отнасят съответно до общуване, което се възприема като неформално, със състудент от същия (M = 2,68; SD = 1,372) и от другия пол (M = 2,68; SD = 1,366), и при общуване, което се приема като делово, със състудент от същия (M = 2,68; SD = 1,283) и от другия пол (M = 2,68; SD = 1,278). Наличието на четири варианта с еднакви средни стойности по скалата за оценка показва, че липсата на статусни различия между съкомуникантите тук е водеща, като са налице вариации по отношение на ситуациите на общуване и пола. Високите стойности по тази скала се обединяват от варианти с липса на статусна разлика между съкомуникантите от двата пола в различните ситуации на общуване, а ниските стойности засягат почти всички случаи с наличие на разлика в статуса и неформалност на общуването.

При субективно възприетата сила на гласа средните стойности са по-високи в сравнение с тези при дължината на изреченията и на паузите в речевия поток. Силата на гласа е променлива, при която най-високите стойности по скалата за оценка засягат ситуациите на общуване, което се приема като неформално, когато сферата засяга трудовата реализация и съкомуникантите са от различен (M = 3,54; SD = 1,685) или от един и същ пол (M = 3,50; SD = 1,645). Всички варианти с неформалност на общуването са изместени в горната част на скалата, а тези за общуване, което се възприема като делово – в долната, което извежда субективната преценка за характера на комуникативното взаимодействие като водещ фактор, като са налице вариации при статусните отношения и пола на съкомуникантите.

Променливата темпо на речта се характеризира с относително по-ниски средни стойности: най-високите от тях се отнасят до ситуации на общуване, което се приема като неформално, при липса на разлика в статуса (студент – студент), съответно между съкомуниканти от различен (M = 3,11; SD = 1,488) и от един и същ пол (M = 3,07; SD = 1,513). Сред най-високите стойности по скалата са тези варианти, при които са налице липса на статусна разлика и неформалност на общуването, а в долната – тези за неформално общуване при наличие на разлика в статуса между съкомуникантите, като в средата на скалата са разположени вариантите с общуване, възприето като делово, при вариации на другите фактори.

Конвергенцията чрез паралингвистичната променлива произносителен стил засяга синхронизирането със съкомуниканта в степента на отчетливо и ясно произнасяне на думите в речевия поток . Изненадващо високи се оказват стойностите на получените отговори за тази променлива, които при 75% от вариантите за отговор надхвърлят средната степен на скалата, разполагайки се в диапазона между 4,12 и 4,43. Най-високите от тях засягат ситуациите на общуване, което се приема като делово, между съкомуниканти с различен статус и пол, напр. студент – преподавател (M = 4,43; SD = 1,714), както и ситуации със статусни различия в сферата на трудовата реализация при разлика в пола на съкомуникантите (M = 4,43; SD = 1,714) и при липса на такава разлика (M = 4,42; SD = 1,747). Като цяло в скалата за тази променлива високите стойности се свързват с наличието на статусна разлика между съкомуникантите и възприемането на общуването като делово, а ниските – с липсата на разлика в статуса и с възприемането на общуването като неформално.

3.2. Влияние на пола на съкомуниканта върху нагласите към конвергенция чрез паралингвистични средства

При общуване между състуденти, което се приема делово, реализацията на стратегията за конвергенция чрез дължината на изреченията и произносителния стил е по-изразена между съкомуниканти от един и същ пол, а чрез силата на гласа и темпото на речта – между такива от различен пол. При дължината на паузите в речевия поток полът не е релевантен, а разликите при останалите променливи са минимални (вж. Таблица 2).

Таблица 2. Средни стойности на променливите в ситуации на общуване между състуденти, което се възприема като делово

Когато общуването между състуденти се приема като неформално, разликата в пола на съкомуникантите е свързана с по-високи стойности при дължината на изреченията, силата на гласа, темпото на речта и произносителния стил. Най-съществено е влиянието на пола на съкомуниканта върху конвергенцията чрез силата на гласа, докато при дължината на паузите в речевия поток той се оказва нерелевантен (вж. Таблица 3).

Таблица 3. Средни стойности на променливите в ситуации на общуване между състуденти, което се възприема като неформално

При общуване между студент и преподавател, което се приема като делово, стратегията за конвергенция посредством дължината на изреченията се реализира повече между съкомуниканти от един и същ пол, а чрез дължината на паузите, силата на гласа, темпото на речта и произносителния стил – между съкомуниканти от различен пол, като тук най-голямо е влиянието на пола при произносителния стил (вж. Таблица 4).

Таблица 4. Средни стойности на променливите в ситуации на общуване между студент и преподавател, което се възприема като делово

В случаите, в които общуването между студенти и преподаватели се възприема като неформално, реализацията на стратегията за конвергенция чрез силата на гласа и произносителния стил е по-изразена при съкомуниканти от един и същ пол, докато конвергенцията посредством дължината на изреченията, дължината на паузите и произносителния стил е по-вероятна при разлика в пола на съкомуникантите, като най-големи са разликите при променливата произносителен стил (вж. Таблица 5).

Таблица 5. Средни стойности на променливите в ситуации на общуване между студент и преподавател, което се възприема като неформално

При общуване между колеги, което се приема като делово, стратегията за конвергенция чрез дължината на изреченията, силата на гласа и произносителния стил е по-изразена между съкомуниканти от един и същ пол, докато чрез темпото на речта тя е застъпена повече при разлика в пола им. Тук при дължината на паузите в потока на речта отново няма изразена зависимост, а най-значимо се оказва влиянието на пола на съкомуниканта при дължината на изреченията (вж. Таблица 6).

Таблица 6. Средни стойности на променливите при общуване, което се възприема като делово, между колеги на работното място

При общуването между колеги, което се приема като неформално, реализацията на стратегията за конвергенция чрез дължината на паузите и темпото на речта е по-изразена при съкомуниканти от един и същ пол, а посредством дължината на изреченията, силата на гласа и произносителния стил – при разлика в техния пол. Най-зависима от пола на съкомуниканта в тази ситуация се оказва променливата сила на гласа (вж. Таблица 7).

Таблица 7. Средни стойности на променливите при общуване, което се възприема като неформално, между колеги на работното място

При общуване с прекия ръководител, което се приема като делово, реализацията на стратегията за конвергенция чрез силата на гласа и темпото на речта е по-изразена при съкомуниканти от един и същ пол, а чрез дължината на изреченията и на паузите – при съкомуниканти от различен пол. Докато по отношение на произносителния стил не са налице разлики под влияние на фактора пол, най-голямо е неговото отражение при променливата темпо на речта (вж. Таблица 8).

Таблица 8. Средни стойности на променливите при общуване, което се възприема като делово, с прекия ръководител

Когато общуването с ръководителя се приема за неформално, реализацията на стратегията за конвергенция чрез дължината на паузите, силата на гласа и темпото на речта е по-изразена при съкомуниканти от един и същ пол, а чрез дължината на изреченията и произносителния стил – при съкомуниканти от различен пол (вж. Таблица 9). Най-голямо е отражението на разликата в пола при дължината на изреченията, дължината на паузите и произносителния стил.

Таблица 9. Средни стойности на променливите при общуване, което се възприема като неформално, с прекия ръководител

3.3. Влияние на субективната преценка за общуването върху нагласите към конвергенция чрез паралингвистични средства

С оглед на данните за комуникацията между състуденти може да се каже, че когато общуването се приема като делово, конвергенцията би се реализирала повече посредством произносителния стил, а когато то се приема като неформално – чрез силата на гласа и темпото на речта, като твърде близките стойности на получените резултати не позволяват да бъдат направени категорични изводи относно дължината на изреченията и на паузите в речевия поток.

Когато общуването между студент и преподавател се приема като делово, дължината на изреченията, дължината на паузите в речевия поток, темпото на речта и произносителният стил са онези променливи, чрез които в по-голяма степен може да се очаква реализация на стратегията за конвергенция, докато прилагането на същата стратегия посредством силата на гласа е по-очаквана при общуване, което се приема като неформално.

При общуване с колегите на работното място, което се приема като делово, може да се очаква конвергенция повече посредством дължината на паузите и произносителния стил, докато прилагането на същата стратегия посредством силата на гласа и темпото на речта е по-очаквана при общуване, което се приема като неформално. Минималните вариации по отношение на дължината на изреченията не позволяват категорични изводи за тази променлива според субективно възприетия характер на комуникативния акт.

По отношение на общуването с преките ръководители, което се възприема като делово, четири от петте променливи (дължината на изреченията, дължината на паузите в речевия поток, темпото на речта и произносителният стил) сe свързват с реализацията на стратегията за конвергенция, докато прилагането на същата стратегия посредством силата на гласа следва да се очаква повече при общуване, което се приема като неформално.

3.4. Йерархия на нагласите към конвергенция чрез паралингвистични средства

Данните показват устойчива йерархия на нагласите към употреба на паралингвистичните средства при прилагане на стратегията за конвергенция по смисъла на теорията за акомодацията.

Когато ситуациите на общуване са между съкомуниканти от един и същ пол йерархията на променливите показва, че вероятността за прилагане на конвергентната стратегия е най-силно изразена при произносителния стил, а най-слабо – при дължината на паузите в речевия поток (вж. Таблица 103).

Таблица 10. Йерархия на нагласите към конвергенция чрез паралингвистични средства между съкомуниканти от един и същ пол

Когато ситуациите на общуване са между съкомуниканти от различен пол, йерархията остава същата – от най-изразените предпочитания към акомодация посредством произносителния стил към най-малко предпочитаната конвергентна употреба на дължината на паузите в речевия поток, като за всяка от променливите съществува различен набор от фактори, обуславящи прилагането на тези променливи като средства за реализиране на стратегията за конвергенция (вж. Таблица 11).

Таблица 11. Йерархия на нагласите към конвергенция чрез паралингвистични средства между съкомуниканти от различен пол

3. 5. Изводи

Представените в настоящия текст резултати от емпирично изследване в областта на паралингвистиката, извършено в контекста на проучване на нагласите към употреба на различни стратегии за акомодация на речево и на неречево равнище, засягат пет паралингвистични средства за комуникация: произносителен стил, дължина на изреченията, дължина на паузите в речевия поток, сила на гласа и темпо на речта. Изводите относно техния потенциал като средства за постигане на сближаване със съкомуникантите в ситуации на общуване, т.е. като конвергентни акомодационни средства, са в няколко насоки.

Въз основа на получените резултати може да обобщи, че като ясно изразени нагласи към конвергентна употреба на разглежданите паралингвистични променливи може да се разглеждат данните за 12 от 16 възможни случая (т.е. 75%) с една от променливите. Тези случаи се отнасят до променливата произносителен стил, засягат синхронизирането със субективно възприетите характеристики на произносителния стил на съкомуниканта и са под влияние най-вече на субективната оценка на общуването като делово и на наличието на статусни различия между участниците в комуникативното взаимодействие. Немаркираните по отношение на статусната разлика и формалността на общуването ситуации са в ниската скала на средните стойности, което не променя факта, че произносителният стил е променливата, показала най-силна връзка с нагласите към конвергентни модификации на невербалното поведение сред разглежданите тук паралингвистични променливи.

Относително високите резултати на променливата произносителен стил в сравнение с останалите може да се дискутира и във връзка с желанието за постигането на комуникативна ефективност. В някои от ранните текстове върху теорията за акомодацията желанието на участниците в общуването за постигане на комуникативна ефективност се разглежда като един от мотиваторите на речевото поведение в социалнопсихологически смисъл (вж. Giles et al. 1979: 354) и се съдържа в дефинициите за особеностите на продуктивните аспекти на конвергентната акомодационна стратегия и на нейния обхват както във втората редакция на теорията (вж. Thakerar et al. 1982: 248 – 249), така и в съвременния модел (вж. Gallois et al. 2005: 131). Може да се каже, че след втората редакция (вж. Thakerar et al. 1982) следващите представяния на теорията за акомодацията добавят когнитивната цел „постигане на комуникативна ефективност“ към двете афективни цели на акомодацията в оригиналния вариант, които биват определени като: 1) предизвикване на социално одобрение от страна на реципиента (при конвергенцията) и 2) поддържане на положителна социална идентичност на говорещия (при дивергенцията и поддържането). Въпросът дали тази нова цел трябва да бъде свързвана само с конвергенцията или с двете цели се решава чрез разполагане на различните цели в двете измерения на акомодационните функции, въведени при представянето на психологическите функции на речевите маркери (вж. Giles et al. 1979; повече за речевите маркери в социалнопсихологически смисъл вж. Трендафилова 2012). По такъв начин когнитивното измерение се свързва с когнитивното организиране на социалните категории, а афективното – с поддържането на идентичността (за двуизмерното представяне на основните функции на акомодацията, вж. напр. Giles et al. 1991: 38).

С оглед на казаното доминацията на произносителния стил сред останалите разглеждани тук променливи и тясната връзка на тази променлива с възприемането на общуването като делово при наличието на статусни различия между участниците в комуникативното взаимодействие поставят въпроса за връзките между комуникативната ефективност, особеностите на взаимодействието между съкомуниканти, различаващи се помежду си по своя статус, и субективната преценка за общуването като делово в неговите конкретни измерения.

Анализът на факторите, под влиянието на които отделните променливи се използват като комуникативни средства с конвергентна функция, позволява да се каже, че оценките в ниските степени на скалата за отговор могат да бъдат информативни по отношение на реално разгръщащи се комуникативни ситуации, в които влиянието на отделен фактор би могъл да мотивира изявата на конвергентно поведение при отчитане спецификата на отделните паралингвистични променливи, както и на всички включени в комуникативния процес субективни и обективни фактори.

Данните показват още, че за респондентите силата на гласа и, в по-малка степен, темпото на речта, са средства, чрез които прилагането на конвергентната акомодационна стратегия се свързва със ситуации на общуване, възприето като неформално, докато общуването, възприето като делово, предполага в по-голяма степен прилагането на конвергентната стратегия посредством дължината на изреченията, дължината на паузите в речевия поток и най-вече чрез произносителния стил.

Относително по-слабо е влиянието на фактора пол на съкомуниканта в сравнение със субективната преценка за характера на общуването и със статусните отношения между съкомуникантите, което позволява вариране на получените стойности по скалите за оценка при комбинациите от фактори.

Статусните отношения между съкомуникантите се оказват определящи, като наличието на разлика в статуса може да се разглежда като условие за прилагане на конвергентната стратегия чрез произносителния стил, докато при липса на такава разлика конвергенцията е по-вероятна чрез променливи като дължината на изреченията, дължината на паузите в речевия поток, силата на гласа и темпото на речта.

Съществува сложна динамика на заложените в изследването фактори с оглед на влиянието както на тях, така и на социално-демографските характеристики на респондентите, върху нагласите към петте променливи като средства за реализация на стратегията за конвергенция. Въпреки това йерархията на нагласите към тези променливи е устойчива и е в следния низходящ ред: произносителен стил – сила на гласа – темпо на речта – дължина на изреченията – дължина на паузите. При уговорката за липса на задължителна релация между декларирано и реално поведение по отношение на нагласите, може да се издигне предположението, че в реално протичащо комуникативно взаимодействие най-голяма е вероятността за прилагане на стратегията за конвергенция чрез синхронизиране на произносителния стил с този на получателите на съобщенията. Тази вероятност обаче е условна. Установената тук връзка между конвергентната употреба на произносителния стил и възприемането на общуването като делово не позволява формулирането на категорични изводи по следната причина: в реално протичащо комуникативно взаимодействие не би могло да се каже категорично дали субективната преценка за характера на общуването би оказала най-съществено влияние при разлики в другите фактори, дали и по какъв начин възприемането на комуникативния акт би активизирало прилагането на конвергентната стратегия чрез други променливи, както и при какви условия би бил мотивиран изборът на друг тип акомодационна стратегия. От друга страна, данните сочат, че най-малка е вероятността за паралингвистична конвергенция по смисъла на настоящото изследване посредством дължината на изреченията и на паузите в речевия поток. Спецификата на тези променливи, както и особеностите на самото емпирично изследване маркират конвергентния потенциал на дължината на изреченията и на паузите в потока на речта в бъдещи изследвания по темата, но не позволяват еднозначни изводи относно особеностите на тези паралингвистични средства.

Обобщение

Изследването на паралингвистичните средства, представено тук, е извършено с оглед на дефинициите за същността, особеностите и структурния модел на теорията за акомодацията. В този модел стратегията за конвергенция се приема като особена форма на приспособяване към комуникативните модели на съкомуникантите, което в ранните години на теорията има вербални, след 1987 г. – и невербални аспекти (вж. Giles et al. 1987), паралелно с които функционират субективната и психологическата конвергенция (вж. Giles et al. 1991: 36). Поради тази причина посочените данни за петте паралингвистични променливи следва да се разглеждат в тясната им обвързаност с инструментариума на изследването, със заложените в него фактори и най-вече със стратегията, за реализацията на която са изследвани – тази за конвергенцията в комуникативното поведение. В този смисъл изведените по-горе изводи относно дължината на изреченията, дължината на паузите в речевия поток, силата на гласа, темпото на речта и произносителния стил засягат обема и особеностите на тези средства в ситуации, в които всяко от тях е своеобразен отговор на съответното паралингвистично средство, регистрирано от респондентите в комуникативното поведение на другите участници във взаимодействието. Влиянието на статусните отношения между съкомуникантите, особеностите на паралингвистичните средства в контекста на общуване между съкомуниканти от един и същ или от различен пол, важността на субективната преценка за характера на комуникативното взаимодействие и изведената йерархия на петте променливи поставят редица въпроси, чиито отговори предстои да бъдат търсени в бъдещи изследвания по обсъжданата проблематика.

Цитирана литература

• Андреева, Л. авт, 2007. Социално познание и междуличностно взаимодействие, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
• Десев, Л. авт, 2008. Речник по психология 5th изд, София: Булгарика.
• Колшанский, Г. авт, 1974. Паралингвистика, Москва: Наука.
• Трендафилова, А. авт, 2011. Акомодация и стратегии: типология и динамика. Littera et Lingua, 8(4). Available at: https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2011/4/atrendafilova [Отворен на 20.10.2014AD].
• Трендафилова, А. авт, 2012. Акомодация, стратегии и социална психология на езика. Littera et Lingua, 9(3). Available at: https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2012/3/atrendafilova [Отворен на 27.10.2014AD].
• Трендафилова, А. авт, 2013. Емпирично изследване на комуникативни фактори. Българска реч, 19(3), с-ци75 – 85.
• Трендафилова, А. авт, 2013. За някои аспекти на фактора статус в речевата акомодация. Алманах „Българска украинистика“, 3, с-ци87 – 103. Available at: http://www.bgukrainistika.com/widgets/Filemanager/uploads/anon/Almanah_3.pdf [Отворен на 20.10.2014AD].
• Трендафилова, А. авт, 2013. Невербална семиотика на медийно поведение. Реторика и комуникации, 9. Available at: http://rhetoric.bg/wp-content/uploads/2013/10/A_Trendafilova_Nonverbal_semiotics_Vol.7-2013_PDF.pdf [Отворен на 20.10.2014AD].
• Трендафилова, А. авт, 2013. Комуникативната акомодация: събития, реакция на събития или комплекс от фактори. В Д. Камбуров & Стоянова, Ю., ред-ри „Събитие и безсмъртие“ (литература, език, философия, наука). Сборник доклади от Международна научна конференция. ФСлФ, СУ „Св. Климент Охридски“ (13 – 14. V. 2011 г.). София: Софийски университет.
• Трендафилова, А. авт, 2014. Роля на социалната идентичност и каузалните атрибуции в динамиката на апроксималните акомодационни стратегии. Проблеми на социолингвистиката, 11, с-ци355–360.
• Трендафилова, А. авт, 2014. Нагласи към паралингвистични средства (жестове, мимики, пози), София: Littera et Lingua. Available at: https://naum.slav.uni-sofia.bg/liliseries/diss/2014/7 [Отворен на 20.10.2014AD].

• Gallois, C., Ogay, T. & Giles, H. авт-ри, 2005. Communication accommodation theory : A look back and a look ahead. В W. Gudykuns, ред Theorizing about Intercultural Communication. Thousand Oaks, C: Sage, с-ци 121–148.
• Giles, H. авт, 1973. Accent mobility : A model and some data. Anthropological Linguistics, 15, с-ци87–105.
• Giles, H., Scherer, K.R. & Taylor, D. авт-ри, 1979. Speech markers in social interaction. В K. R. Scherer & Giles, H., ред-ри Social Markers in Speech. Cambridge: Cambridge University Press, с-ци 343 – 381.
• Giles, H. и съавт. авт-ри, 1987. Speech accommodation theory : The first decade and beyond. В M. McLaughlin, ред Communication Yearbook. Beverly Hills, CA: Sage, с-ци 13–48.
• Giles, H., Coupland, N. & Coupland, J. авт-ри, 1991. Accommodation theory : Communication, context, and consequence. В H. Giles, Coupland, N., & Coupland, J., ред-ри The Contexts of Accommodation : Developments in Applied Sociolinguistics. Cambridge: Cambridge University Press, с-ци 1–68.
• Kelley, H. авт, 1973. The processes of causal attribution. American Psychologist, 28, с-ци107–128.
• Tajfel, H. авт, 1974. Social identity and intergroup behaviour. Social Science Information, 13, с-ци65– 93.
• Tajfel, H. & Turner, J. авт-ри, 1979. An integrative theory of intergroup conflict. В W. G. Austin & Worchel, S., ред-ри The Social Psychology of Intergroup Relations. Montere: Brooks ; Cole, с-ци 35–53.
• Thakerar, J., Giles, H. & Cheshire, J. авт-ри, 1982. Psychological and linguistic parameters of speech accommodation theory. В C. Fraser & Scherer, K. R., ред-ри Advances in the Social Psychology of Language. Cambridge: Cambridge University Press, с-ци 205–255.

• 1. В този текст се представят материали, свързани с дейностите по проекта „Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, дог. № ДТК 02/ 11 от 16.12.2009 г. Изказвам благодарност на Фонд „Научни изследвания“ за подкрепата в изучаването на съвременната българска устна реч.
• 2. Съкращения в изложението на част ІІІ и в таблици 1 – 9: M – средните стойности по 7-степенната скала за оценка; SD – стандартно отклонение.
• 3. Съкращения в таблици 10 – 11: ПС – произносителен стил; СГ – сила на гласа; ТР – темпо на речта; ДИ – дължина на изреченията; ДП – дължина на паузите в речевия поток.