Skip to content Skip to navigation

Поморфемният принцип на превеждане в ЕзF.I.461


Поморфемният начин на превеждане в старобългарската преводна литература представя част от проблематиката, засягаща изобщо преводаческата техника на средновековните ни книжовници, както и атрибуирането им към една или друга преводаческа школа с определени теоретически постановки и принципи. Този въпрос е пряко свързан с ролята на гръцкото влияние при изграждане на старобългарския книжовен език. Той е занимавал поколения учени палеослависти от различни медиевистични школи, като се започне от В. Ягич (Jagić 1898) и се продължи с Б. Унбегаун (Unbegaun 1932), К. Шуман (Schumann 1958, 1965), Р. Цет (Zett 1970), И. Пацлова (Páclová 1971), Л. Мошински (Moszyński 1974), та се стигне до обобщаващите монографии на Р. М. Цейтлин (Цейтлин 1977, 1986) и Н. Молнар (Molnár 1985). След детайлното изследване по различни количествени и качествени показатели на първите калки, създадени в Кирило-Методиевите преводи, тяхното класифициране и систематизиране на типовете калкиране, все още обаче остава фрагментарно и недостатъчно проучен този въпрос при паметниците, познати ни от по-късни преписи.

В предлаганата статия ще бъде анализиран поморфемният начин на превеждане в старобългарския език – чрез разлагане на чуждата дума на съставящите я части – лексикални корени и морфологично-словообразувателни елементи, върху лексикален материал от старобългарския превод на Книгата „Пророчество Иезекиилево” с тълкувания от Теодорит Кирски. За изследването се използва изданието по ръкопис F.I.461 от Руската национална библиотека в Санкт Петербург (нататък ЕзF.I.461, Тасева, Йовчева, Илиева 2003). Този паметник е от особено значение за изучаването на лексиката на българския средновековен библейски превод, тъй като това е най-ранният известен засега свод на славянски старозаветен текст1.

В ЕзF.I.461 поморфемният превод е широко застъпен редом с пословния и смисловия. Той се прилага най-често в случаите на несъвпадение на културите, когато гръцката дума назовава понятие, което липсва в славянската цивилизация. При този преводачески принцип основна транслационна единица е морфемата. При него се установяват регламентирани морфологични съответствия, при които гръцки афикси и лексемни (т. е. с веществено значение) морфеми се предават посредством точно определени словообразувателни елементи в старобългарски. Същият предполага прозрачна морфологична структура на превежданите и превеждащите единици.

Поморфемният принцип на транслация е застъпен при калкирането като метод на превеждане в ЕзF.I.461. От общолингвистично гледище калките се отнасят към онази част от езиковата материя, която се формира под влияние на чужди модели и засяга образуването и значението, формата и съдържанието на словния материал (Минчева 1995: 209).

Част от калките са композити и предават буквално сложните думи от оригинала. В отношение на такъв точен поморфемен превод спрямо гръцките си съответствия в изследвания текст са: благодѣтель εὐεργέτης2; вьсесильнъ παντοδύναμος; глѫбоѹстьнъ βαθύχειλος; ꙁвѣроꙗденъ θηριάλωτος; иноплеменьнъ ἀλλόφυλος; мъногомѫжьнъ πολυάνδριος; мъногообраꙁьнъ πολύμορφος; мъногосъврьшенъ πολυτελής; поꙁдьноѩꙁычьнъ βαρύγλωσσος; чловѣколюбьць φιλάνθρωπος3 и др.

Към категорията на непълните поморфемни преводи се отнасят старобългарски книжовни думи, възникнали чрез деривация или композиция по определен старобългарски словообразувателен модел без точно предаване член за член, а само с частична опора в гръцкия образец. Такива в изследвания текст са: весльникъ κωπηλάτης; дѣлатель γεωργός; прьвѣньць πρωτότοκος; садитель φυτουργός; насаждениѥ φυτουργία; погоублениѥ, погыбениѥ, погыблениѥ πανωλεθρία; съграждениѥ οἰκοδομία; ръвениѥ ζηλοτυπία; сътворениѥ δημιουργία; благожитиѥ εὐημερία, εὐπραξία; пьривъ φιλόνεικος; рьвьнивъ ζηλοτυπῶν; съпротивиѥ ἀντιλογία; кѹмирьство εἰδωλολατρεία;

Една част от калките в ЕзF.I.461 са вече трайно установени в старобългарския език, окончателно приобщени и възприети в неговия речников състав, здраво и органично включени в системата от лексикални значения. Такива са например благодать/ благодѣть благословениѥ, благочьстивъ, благочьстиѥ, благоѫханиѥ, воѥвода, вьсесильнъ, лъжепророкъ, мъногообраꙁьнъ, прѣдъдвьриѥ. Друга част от тях не излизат извън пределите на изследвания текст. Такива са: благоистъканиѥ, благосъмыслити, благооумьнъ, благочьстованиѥ, великодарованиѥ, велькрилъ, зълосъмыслити, лъжевражениѥ, любодѣичь, новосъгражденъ, глѫбоѹстьнъ и поꙁдьноѩꙁычьнъ, като последните две не развиват словообразувателните си възможности и са единични или изолирани според терминологията на Цейтлин съобразно степента на повторяемост на компонент А (Цейтлин 1986: 215). Те представляват оказионално явление само за превода на този текст или във всеки случай имат ограничена употреба. От еднокоренните калки такива са: въстрьзаниѥ ἀνασπᾶν ‘изтръгване’; въсъмрьзѣти ἐμφύρω ‘смесвам, омърсявам, осквернявам’; незавидѣниѥ ἀφθονία ‘изобилие’; неразумль ἀγνώμων ‘неразумен’; несълъжѧи ἀψευδής ‘нелъжовен’; отръзаниѥ κατατιλεῖν ‘издиране’; посъмрачениѥ συσκοτάσις ‘помръкване’; посъмрачити сѧ συσκοτάζω ‘помръквам’; посмъркати ἐκστραγγίζω ‘изшмърквам’; прѣдъвратиѥ πρόθυρα ‘преддверие’; прѣдъпрозьрѣти προοράω ‘предвиждам’; прѣдъсънабъдѣти προφυλάττω ‘предпазвам, предохранявам’; прѣждезѧблениѥ προανατέλλον ‘филиз’; съмеждоуѧи  ὁμοροῦμενος ‘съседен, прилежащ’; съмеждьникъ ὅμορος ‘съсед’ (Илиева 2008).

Сравнението на поморфемно преведената лексика от ЕзF.I.461 със Супр4 показва наличието в двата паметника на редица думи от разглежданата категория с един и същ гръцки еквивалент: беꙁбожьство ἀθεΐα; бесловесьнъ ἄλογος; бесчьстьнъ δυσσεβής; иноѩꙁычьнъ βάρβαρος; исѣчениѥ σφαγή; възградити οἰκοδομέω; въздоунѫти ἐμφυσάω; въздѣлати γεωργέω; въстенати στενάζω и др.5.

Освен със Супр общи поморфемни преводи (пълни и частични), отговарящи на едно и също съответствие в езика на оригинала, са засвидетелствани в ЕзF.I.461 и други преславски паметници: благочьствованиѥ εὐσέβεια, доглаголаниѥ  κατηγορία, почѹвъ αἴσθησις, постижьнъ ἱκανός, прѣдъстроѥниѥ πρόνοια, пьривъ φιλόνεικος (ГрНазXIв.); въꙁвышити ὑψόω, бес прѣстани ἀπαύστως (Изб1073г.); иꙁгнити σήπομαι, прѣꙁориѥ ὑπερηφανία (ПандАнтXIв.); съдрьжаниѥ συνέχεια (ЕфрКрм); въꙁрастениѥ αὔξησις (ПандАнтXIв., ГрНазXIв., Изб1073г.); присѣщати ἐπίσκέπτομαι (ПандАнтXIв., Мин1097г.).

Тази обща лексика ясно говори за наличието в изследвания текст на набор калки, познати още от класическите старобългарски паметници и създадени вероятно в първите Кирило-Методиеви преводи; свидетелства за връзката на ЕзF.I.461 с преславския книжовен кръг; изявява близостта и еднаквите тенденции в преводаческата техника на ЕзF.I.461 както с творческото наследие на Солунските братя, така и с другите преводни съчинения от Симеоновата епоха.

Някои думи се срещат в ЕзF.I.461 и други паметници от епохата, но реализирани в разни значения и съответно кореспондиращи си с различни гръцки думи. Например прѣꙁоривъ в ЕзF.I.461 превежда ἀλάζων и означава ‘горд, високомерен’, докато в ПандАнтXIв. отговаря на ἀφηνιαστής ‘непокорен’. Съществителното иꙁведениѥ в ЕзF.I.461 се използва като преводен еквивалент на ἐκκλησία ‘събор, събрание’, а в ЕфрКрм  на ἐκβιβασμός, executio в значение на вид наказание.

Съществуват много свидетелства за това как една и съща стб. дума с идентична семантика в ЕзF.I.461 и други преводни преславски паметници може да калкира различни синоними в гръцките текстове. Този факт демонстрира липса на регламентирани съответствия в двата езика. Ето няколко примера: прѣѩтиѥ κατάσχεσις ЕзF.I.461: παραληφθῆναι ПандАнтXIв.; раꙁгнѣваниѥ τὸ παροργίσαι ЕзF.I.461: παροργισμός ПандАнтXIв.; съвѣтьнъ συμβουλευτικός ЕзF.I.461: σύμφωνος ЕфрКрм; прильпнѫти προσκολλέομαι ЕзF.I.461: κολλέομαι ПандАнтXIв; съвѧꙁаниѥ δεσμός ЕзF.I.461: δεσμοτήριον НиконПанд; находъ ἔφοδος ЕзF.I.461: εἰσβολή Изб1073г.; καταδρομή ГрНазXIв.; накаꙁатель παιδονόμος ЕзF.I.461: παιδευτής ГрНаз; отъгънаниѥ ἀνατροπή ЕзF.I.461: ἀποτροπή ПандАнт; послѣдованиѥ τὸ ἀκολουθεῖν ЕзF.I.461: τὸ ἐξακολουθεῖν ПандАнтXIв.; съводити καταβιβάζω ЕзF.I.461: καταφέρω ЕфрКрм; съвѣщаниѥ  συμφωνία ЕзF.I.461: σύμφωνον, συμφώνησις ЕфрКрм; сънабдѣниѥ φυλακή ЕзF.I.461: φυλακτήριον ГрНазXIв6.

Наблюденията върху поморфемния превод в ЕзF.I.461 потвърждават, че към тази категория преводни еквиваленти спадат в много случаи лексеми, образувани от самия преводач със средствата на старобългарския език непосредствено в процеса на превеждане – славянски корелат на гръцкия модел, употребен ad hoc поради липса на домашно наименование за даденото понятие. Анализираният текст за пореден път засвидетелства, че нови калки се продуцират интензивно през целия начален етап от развоя на старобългарския литературен език, като обогатяването на книжовната лексика с такива словообразувания е пряко обусловено от активната преводаческа дейност през периода IX-XI в. Изследваният текст на свой ред попълва регистъра на структурните калки в старобългарския език количествено и качествено съобразно жанровата си принадлежност, стиловата спεцифика на подложката и преводаческото майсторство на неговия автор, допринася за изграждането на отворена система от деривационни модели за ново словотворчество в езика с цел разширяване понятийната система на старобългарската лексика чрез създаване на конкретни нови названия и книжовни средства за номинация.

Поморфемният превод обаче съвсем не винаги е свидетелство за невъзможността да се намери старобългарско съответствие на калкираната гръцка дума. Калки превеждат и други гръцки думи, а калкираната дума има и други съответствия освен калката. Например, старобългарските лексеми бесчьстиѥ и нечьстиѥ са калки на гръцките думи ἀσέβεια, δυσσέβεια и ἀτιμία. Същевременно обаче нечьстиѥ превежда и τιμωρία. Беꙁакониѥ, беꙁаконениѥ, беꙁаконьниѥ, беꙁаконьновати, беꙁаконьнъ, беꙁаконьникъ са калки на ἀνομία, ἀνόμημα, ἀνομέω, ἄνομος но се явяват съответствия и на други гръцки думи: ἀσέβεια, δυσσέβεια, ἀδικία,  πονηρία, ἀτοπία, ἁμαρτία, μανία, πολιτεία, βλασφημία; πονηρός; ποιέω πονηρά. От своя страна калкираните думи се превеждат и посредством други старобългарски думи: пѫть, нечьстиѥ, нечьстовати, грѣшьникъ и т.н. Глаголът  съкроушати калкира гръцката лексема συντρίβω, но превежда също и θραύω. Тези и други подобни примери показват, че една част от калките не са правени в процеса на този превод, а са част от лексикалното богатство на езика, готов речников запас.

Най-многобройни групи калки дават моделите с форманти -ниѥ, -Øъ и -ьство при nomina qualitatis et actionis, и -тель и -ьникъ1 при nomina personalia. Като активни словообразувателни елементи за създаване на калки се проявяват префиксите не- и беꙁ- срещу гръцко ἀ- privativum в словообразувателни модели отглаголни съществителни на -ниѥ (беꙁаконьниѥ ἀνομία; невидѣниѥ ἀορασία; невѣдѣниѥ ἄγνοια; невѣрованиѥ ἀπιστία; неꙁавидѣниѥ ἀφθονία; неможениѥ ἀσθένεια; непокорениѥ ἀπείθεια; нераꙁоумѣниѥ ἄγνοια; неꙗвлениѥ ἀσάφεια), абстрактни названия на -иѥ и -ьство (беꙁмѣриѥ ἀωρία; беꙁоумиѥ ἄνοια; бестоудиѥ ἀναίδεια; бесчьстиѥ ἀσέβεια, ἀτιμία; беꙁбожьство ἀθεΐα), адективирани причастия (неиꙁдреченъ ἄῤῥητος; невъписанъ ἀνάγραπτος; неиꙁглаголанъ ἄῤῥητος; необрѣꙁанъ ἀπερίτμητος; невидимъ ἀόρατος, ἀοράτως; непроходимъ ἄβατος, неоудрьжимъ ἄκρατος; непоꙁнаваѥмъ ἀγνωμονούμενος), прилагателни на -ьнъ (беꙁаконьнъ ἄνομος, παράνομος; беꙁдоушьнъ ἄψυχος; бесловесьнъ ἄλογος; бесъмрьтьнъ ἀθάνατος; бесчьстьнъ δυσσεβής; немощьнъ ἀσθενής, ἀδρανής; неповиньнъ ἀθῶος; непорочьнъ ἄμωμος; неправьдьнъ ἄδικος; непотрѣбьнъ ἀνεπιτήδειος; неправьдьнъ ἀνόσιος; неблагодѣтьнъ ἀχάριστος; немощьнъ ἀδύνατος; необрѣꙁаньнъ ἀπερίτμητος; непристѫпьнъ ἀπρόσιτος;); префиксати с представките иꙁ-/ἐκ-̔ ἐξ- (иꙁбавити ἐξαιρέω; иꙁбости ἐξορύττω; иꙁбьрати ἐκλέγομαι; иꙁвести ἐξάγω; иꙁвлѣщи ἐκκενόω, ἐκσπάω; иꙁврѣщи ἐξαίρω; иꙁгънати ἐξωθέω, ἐκβάλλω; иꙁдоухати ἐκψύχω; иꙁити ἐξέρχομαι; иꙁлиꙗти ἐκχέω; иꙁлѣсти ἐξέρχομαι; иꙁмъкнѫти ἐκσπάω, ἐκφέρω, ἐκκενόω; иꙁнести ἐκφέρω; иꙁносити ἐκφέρω; иꙁрѣꙗти ἐκθλίβω; искыпѣти ἐκζέω; испасти ἐκπίπτω; испражити сѧ ἐκφρύγω; истръгнѫти ἐκσπάω; истрѣбити ἐξολοθρεύω; исходити ἐξέρχομαι, ἐκπορεύομαι, ἐκπέμπομαι; иꙁборъ ἐκλεκτά, τά; иꙁведениѥ ἐκκλησία; иꙁборьнъ ἐκλεκτός; исходъ ἔξοδος), про-/ προ- (проповѣдати προαγορεύω, προλέγω, προθεσπίζω, προμηνύω, προδηλόω, προσημαίνω; проповѣдовати προφητεύω, προθεσπίζω; проповѣдѣти προαγορεύω, προαπαγγέλλω, προφητεύω; прорещи προφητεύω, προλέγω, προθεσπίζω; прорицати προφητεύω, προαγορεύω; пророчьствовати προφητεύω; промышлениѥ πρόνοια; проречениѥ πρόῤῥησις; прорицаниѥ πρόῤῥησις; пророчьство προφητεία, πρόῤῥησις; проповѣдатель προαγορεύσας; пророкъ προφήτης); раꙁ-/ δια- (раꙁвратити, раꙁвращати διαστρέφω; раꙁграбити διαρπάζω; раꙁдѣлити διαιρέω; раꙁлиꙗти διαχέω; раꙁлѫчати διακρίνω; раꙁлѫчити διαφωνέω, διαστέλλω, διαχωρίζω; раꙁмѣрити διίστημι; раꙁѹмѣти διαγιγνώσκω, διανοέω; раслабити διαλύω; расыпати διασπείρω, διαφθείρω, διαλύω, διασκορπίζω; расѣꙗти διασπείρω, διασκεδάννυμι; раꙁвѣтъ διαβούλιον; раꙁграблениѥ διαρπαγή; раꙁдѣлениѥ διαίρεσις; раꙁличениѥ διαφορά; раꙁличиѥ διαφορά; раꙁлѫчениѥ διαφορά, τὸ διάφορον, διάκρισις; раꙁѹмъ διανόημα, διάνοια; раꙁѹмѣниѥ διάκρισις; расѣꙗтиѥ διασπορά; расыпаниѥ διαφθορά, διασκορπισμός, διασπορά; раꙁличь διαφόρως; раꙁличьиъ διάφορος), съ1-/ συν- (събирати συλλέγω συνάγω; съвъкоупити συνάγω συνάπτω συζεύγνυμι; съвѣщавати, съвѣщати, съвѣщевати συμβουλεύω; съкоупити συνάπτω; сълѹчати сѧ συμβαίνω; съмыслити συνίημι; съмѧсти συγχέω, συμφύρω; съплести συμπλέκω; съравьнꙗти συνομολογέω; съставити συνδέω, συγκεράννυμι; съшивати συῤῥάπτω; събьрати συνάγω, συλλέγω, συνέρχομαι, ἐπισυνάγω; събыти сѧ συμβαίνω съврьшити συντελέω съдѣлати συνεργέω съꙁъвати συνάγω; съконьчавати συμπληρόω συντελέω; съконьчати συντελέω, συμπεραίνω; съкратити, съкращати συντέμνω; съкроушати συντρίβω; съложити συνάγω, pass. σύγκειμαι; съломити συγκλάω сънабъдѣти συντηρέω; сътьрѣти συντρίβω, συνθλάω; съборъ συναγωγή; съвъкоуплениѥ συνάφεια, συνάψαι; съвѣдѣниѥ συνειδός; съмѣсьникъ σύμμικτος; съмѣшениѥ σύγκρασις; съставъ σύστημα, συνθήκη; съвѣщаниѥ συμφωνία; съвѣтъ συμβουλή, σύλλογος; съвѣтьникъ σύμβουλος; съдрьжаниѥ συνέχεια; съконьчаниѥ συντέλεια, συμπλήρωσις; съкроушениѥ συντριβή, συντρίψις; съпрѫгъ συνεζευγμένος; съвѣтьнъ συμβουλευτικός сълоучьнъ συμβαίνων). Сравнението на разглежданата категория думи от анализирания текст с речника на оригинални старобългарски творби показва, че поморфемното превеждане и създаването на калки е в непосредствена връзка с всички словообразувателни процеси в изграждането на старобългарската книжовна лексика. То се подчинява на аналогични закономерности, наблюдавани и при независимата от чуждоезикова матрица деривация на домашна лексика по отношение на продуктивността на префиксалните и суфиксалните модели. И в поморфемните преводи, както и в самостоятелното авторово словопроизводство, се констатира значимо разнообразие на словообразувателни дублети, което свидетелства за динамичните словотворчески процеси в младия книжовен език (срв. иꙁбити и оубити за ἀποκτείνω; раꙁличениѥ, раꙁличиѥ и раꙁлѫчениѥ за διαφορά; иꙁборьнъ и избьранъ за ἐκλεκτός и много други).

След равнището на текста нека обърнем поглед към равнището на езика и направим съпоставка между ЕзF.I.461, КСП и някои преславски паметници. Ще се опитам със средствата на статистическите методи7 да представя деривацията в старобългарски език на няколко равнища: от една страна на базата на лексикалния материал от ЕзF.I.461 (равнище на текста), от друга, върху съпоставка между синхронно съществуващи текстове (равнище на езика) и най-сетне ще сравня с така получената картина резултатите от глотометричното изследване на редовните морфологични еквиваленти на отделни гръцки форманти при пословния и поморфемния превод на пласта специална лексика в ЕзF.I.461. Така ще видя доколко словообразувателните тенденции в анализирания текст се вписват в общите тенденции на речепроизводство, според както те са отразени в лексикалната микросистема на същия паметник и в макросистемата на езика от това време и доколко същите диктуват преводаческите решения на книжовника.

За по-голяма яснота ще представим съотношенията нагледно в таблици.

Таблица 1

Процентни съотношения между словообразувателните модели на имената за лица в ЕзF.I.461 в сравнение с КСП и някои преславски паметници
паметник / суфикс - ьникъ -ьць -тель -арь -чии -ян- -инъ -ьца -таи -ыни -ьница
ЙоЕБ 31 28 21 0 0 1 5 1 3 0 6
КСП 43 23 17 2 2 0 5 3 1 1 7
ЙоЕШ 38 24 13 2 1 4 10 2 2 1 8
ЕзF.I.461 37 16 12 2 0 12 6 0 0 1 10
ЕфрСир 30 23 22 2 3 2 4 2 1 1 6
ИП 35 12 10 0 0 25 4 0 0 1 18
ПетърЧрнз 41 21 18 0 1 3 5 5 0 1 5
ПрезвК 33 19 16 0 0 1 7 3 1 0 15
СловаКлОхр 39 21 20 0 0 1 3 1 0 0 11
ХимнКлОхр 36 20 30 0 0 2 3 0 0 0 14

Данните от статистиката показват, че в словника на ЕзF.I.461, също както и в макросистемата на езика образуванията на -(ьн)икъ превъзхождат чувствително по численост производните на -ьць и –тель.

Таблица 2

Процентни съотношения между словообразувателните модели на абстрактните имена в ЕзF.I.461 в сравнение с КСП и някои преславски паметници
паметник / суфикс -ьство -ьствиѥ -иѥ -ость -ота -ьда -ина -ыни
ЙоЕБ 52 7 10 16 6 1 6 2
КСП 32 10 27 13 7 1 7 2
ЙоЕШ 36 5 20 16 8 1 11 3
ЕзF.I.461 28 6 24 15 13 3 7 1
ЕфрСир 28 10 33 12 6 1 7 2
ИП 27 4 17 22 12 7 11 0
ПетърЧрнз 25 4 20 25 14 3 6 3
ПрезвК 30 8 22 15 11 2 8 4
СловаКлОхр 23 8 37 11 7 2 9 3
ХимнКлОхр 32 6 16 16 12 10 8 0

Сравнението с КСП и някои преславски паметници показва, че ЕзF.I.461  като цяло следва тенденциите в словообразуването на абстрактните имена, характерни изобщо за езика от този период. На първо място по продуктивност и в ЕзF.I.461, и в общия словник на съпоставимите паметници е наставката -ьство. На втора позиция в макросистемата на езика е суфиксът -иѥ със средна производителност 22.37%.

Процентни съотношения между словообразувателните модели на процесуалните имена в ЕзF.I.461 в сравнение с КСП и някои преславски паметници
паметник / суфикс -ниѥ -ъ -тиѥ -ъкъ -ьба -знь -тва
ЙоЕБ 63 28 5 1 1 1 1
КСП 80 12 3 1 2 1 1
ЙоЕШ 75 19 3 1 0 1 1
ЕзF.I.461 73 18 4 2 1 1 1
ЕфрСир 77 15 2 2 1 2 1
ИП 64 24 7 2 0 0 3
ПетърЧрнз 66 24 4 0 3 1 2
ПрезвК 62 26 4 2 2 2 2
СловаКлОхр 70 19 4 2 0 3 2
ХимнКлОхр 59 30 4 1 2 2 2

Данните показват, че ЕзF.I.461 следва тенденциите в словообразуването на процесуалните имена, характерни като цяло за езика от този период. Отделните суфикси запазват еднакво поведение по признака продуктивност в общия словник на разглеждания паметник. При тази категория в ЕзF.I.461 не се наблюдава значително по-висок, респ. по-нисък, процент за един или друг формант спрямо референтните стойности в лексикалната система на съпоставимите текстове.

В съпоставка с Речникa на морфологичните корелации на суфиксално равнище между гръцки и старобългарски език в ЕзF.I.461 се вижда, че разпределението на редовните морфологични корелати в ЕзF.I.461 е пропорционално на разпространеността на съответните модели в макросистемата на езика от това време, както в други преводни текстове, така и в оригинални стб. произведения. Не се наблюдава различие в словообразувателните тенденции и между продукцията на двата книжовни центъра – Охрид и Преслав, а така също и между паметниците с различна жанрова принадлежност. Това ясно показва от една страна единството на българския език през съответния период, а от друга относителната му независимост в развитието от водещия културен език, в чийто ареал се намира. Налага се изводът, че в преобладаващото число от случаите се касае не за калкиращ превод, а за чисто типологична съотносимост на равнище категория.

Цитирана литература

Вялкина, Людмила В, авт . 1966. Греческие параллели сложных слов в древнерусском языке XI-XIV вв. В , Лексикология и словообразование древнерусского языка, 154–188. Москва: Академия наук СССР, Институт русского языка.

Давидов, Ангел, авт . 1996. Старобългарска лексикология. Велико Търново: Университетско издателство „Свв. Кирил и Методий“.

Минчева, Ангелина, авт . 1995. Калки в старобългарски език. В , Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 2, 209–212. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Тасева, Лора, Мария Йовчева & Татяна Илиева (ред-ри).Николова, Светлина (trans.).. 2003. Книга на пророк Иезекиил с тълкувания. (ред-ри)Лора Тасева, Йовчева, Мария & Илиева, Татяна. Старобългарският превод на Стария завет. София: БАН ; КМНЦ.

Jagić, Vatroslav, авт . 1898. Die slavischen Composita in ihrem sprachgeschichtlichen Auftreten. Archiv für slavische Philologie 20 ; 21. 519–556 ; 28–43.

Páclová, I., авт . 1971. K otázce lexikálních grécismů v staroslověnských památkách s latinskou předlohou. В , Studia palaeoslovenica. Sborník studií věnovaných k sedmdesátinám univ. prof. Dr. Josefa Kurze, 277–284. Praha: Academia.

Schumann, Kurt, авт . 1958. Die griechischen Lehnbildungen und Lehnbedeutungen im Altbulgarischen. Veröffentlichungen der Abteilung für Slavische Sprachen und Literaturen des Osteuropa-Institut an der FU Berlin. Wiesbaden: Harrasowitz.

Schumann, Kurt, авт . 1965. Zur Tipologie und Gliederung der Lehnprägungen. Zeitshrift für slavische Philologie 32(1). 61–90.

Yule, George U, авт . 1944. The statistical study of literary vocabulary. Cambridge: Archon Books.

Съкращения на ръкописи и средновековни текстове

ГАм Хроника на Георги Амартол
ГрНазXIв. 13 слова на Григорий Назиански от XI в.
ЕфрКрм Ефремова кръмчая
ЕфрСир Слова на Ефрем Сирин
Златостр Златоструй
Изб1073г. Симеонов Изборник от 1073 г.
ЙоЕБ Богословие на Йоан Екзарх
ЙоЕШ Шестоднев на Йоан Екзарх
Мин1096г. Миней от 1096 г.
Мин1097г. Миней от 1097 г.
ПандАнтXIв. Пандекти на Антиох
ПрезвК Беседа на Презвитер Козма
Сб1076г. Сборник от 1076 година
Супр Супрасълски сборник

Приложение

Речник на морфологичните корелации на суфиксално равнище между гръцки и старобългарски език в ЕзF.I.461

Речникът обхваща само производните думи в ЕзF.I.461. Думите са подредени в словообразувателни гнезда по общ деривационен формант в езика на рецептива, като заглавните суфикси са подредени по ономасиологични класове1. След всеки афикс-лема са дадени формалните му съответствия в езика на оригинала, а срещу тях в азбучен ред са изброени всички образувани по този начин старобългарски думи с гръцкитe им съответствия. Подир примерите за поморфемен превод, от които първо се дават точните ономасиологични еквиваленти, а после всички останали, се привеждат пословните некалкиращи преводи и тези с неспазена формално-граматична структура. Целта е върху лексикалния материал от разглеждания текст в систематичен вид да бъдат представени регулярните морфологични съответствия при превеждането, както и свободните преводачески решения.

Суфикси

I. Nomina substantiva

A. Nomina   personalia
ьникъ1

–της, του, ὁ: весльникъ κωπηλάτης; колесьничьникъ τριστάτης; коньникъ ἐπιβάτης; корабьникъ ναύτης;   кръмьникъ κυβερνήτης; островьникъ νησιώτης; пѫтьникъ ὁδίτης; раꙁбоиникъ λῄστης;

–τωρ: насельникъ οἰκήτωρ; обидьникъ ἀλάστωρ

–ευς: коньникъ ἱππεύς

Adjectiva m –ος: беꙁаконьник ἄνομος, поморьникъ παράλιος, помощьникъ πρόμαχος, συνεργός, ἐπίκουρος, βοηθός, прѣсельникъ  μέτοικος, съвѣтьни σύμβουλος, съмеждьникъ ὅμορος, съходьникъ πρόξενος;

Adjectiva verbalia –τος: плѣненикъ, плѣньиикъ, плѣникъ αἰχμάλωτος; примѣсьникъ ἐπίμικτος;

ptc. praes. act.: пищьникъ ἀνατρέφων;

предложен израз: причѧстьникъ ἐν μετουσίᾳ;

тель

–της, του, ὁ: благодѣтель εὐεργέτης; каꙁатель παιδοτρίβης ; кръмитель κυβερνήτης;

–ος, ὁ: дѣлатель γεωργός ; каꙁатель διδάσκαλος ; накаꙁатель παιδονόμος ; расыпатель λοιμός, садитель φυτουργός; строитель πρόξενος; съкаꙁатель κατήγορος ; ѹчитель διδάσκαλος;

Adjectiva m –ος: съвѣститель παρεκτικός.

р tc. praes. act.: дѣлатель – γεωργῶν

-ьць1

–ος, ὁ: коупьць ἔμπορος; младеньць νεανίσκος;

–της, του, ὁ: творьць ποιητής;

–εύς: жьрьць ἱερεύς;

Adjectiva m –ος: мрьтвьць νεκρός; прьвѣньць πρωτότοκος; свирьць μουσικός; старьць πρεσβύτερος; тѹꙁемьць ἐπιχώριος; ѹбоиць ἀλιτήριος; ѹсѣдьць μέτοικος; чловѣколюбьць φιλάνθρωπος;

Adjectiva verbalia -τος: пришьльць – προσήλυτος;

предложен израз: коупьць – ἐν τῇ ἐμπορίᾳ;

B. Nomina actionis et resultativa
-ниѥ

– σις: бльщаниѥ στίλβωσις; блистаниѥ στίλβωσις; видѣниѥ ὅρασις, ὄψις; воѥваниѥ ἐπανάστασις, παράταξις; въꙁвращениѥ ἀνάκλησις; въꙁложениѥ –ἐπίθεσις; въꙁнесениѥ ἀνάληψις, ἔπαρσις; въꙁношениѥ ἀνάβασις; въꙁрастениѥ αὔξησις; въпрашаниѥ ἐρώτησις, ζήτησις; въселениѥ κατασκήνωσις; въскрьсениѥ – ἀνάστασις; въстаниѥ – ἐπανάστασις; вѣдѣниѥ –πρόγνωσις; дрьжаниѥ –κατάσχεσις; иꙁѣдениѥ –βρῶσις; имѣниѥ –ὕπαρξις; лишениѥ–στέρησις; мьщениѥ – ἐκδίκησις; мѫчениѥ –κόλασις;   накаꙁаниѥ –παραίνεσις, εἰσήγησις; наречениѥ–ἀπόφασις; неотъвръжениѥ –ἀναίρεσις; обличениѥ – ἀνατύπωσις, ὁμοίωσις, ὄψις; ѻбнажениѥ – γύμνωσις; обѣщаниѥ – ὑπόσχεσις; опѹстѣниѥ – ἐρήμω ς; оскврьнавлѥниѥ – βεβήλωσις; оскѫдѣниѥ – σπάνις, στέρησις; оставлениѥ – ἄφεσις; осѫждениѥ – ἀπόφασις; отъвѣщаниѥ – ἀπόκρισις; отъмьщениѥ –ἐκδίκησις; отъпадениѥ – πτῶσις; отъстѫплениѥ – ἀπόστασις; отъсѫждениѥ – ἀπόφασις; очищениѥ – κάθαρσις; падениѥ – πτῶσις, διάπτωσις; плѣнениѥ – ἅλωσις; повоѥваниѥ – πόρθησις; погыбениѥ – ἅλωσις; подарениѥ – χάρις;   подвижениѥ – κίνησις; покланꙗниѥ – προσκύνησις;   помышлениѥ – βούλησις;   поновлѥниѥ – ἀνάκτισις; поставлѥниѥ in поставлениѥ стрѣлъ – βελοστάσις; потрѣблениѥ – ἀνάλωσις, ἐξάλειψις, ἐξολόθρευσις; притѧжаниѥ – κτῆσις; прихождениѥ – ἄφιξις; проданиѥ – πράσις; продльжениѥ – ἐπίτασις; проречениѥ – πρόῤῥησις; прорицаниѥ – πρόῤῥησις; протѧжениѥ – ἐπίτασις, ἔκτασις; прощениѥ – συγχώρησις; прошениѥ – αἴτησις; прѣложениѥ – μετάθεσις; прѣселениѥ – μετοίκησις; прѣставлениѥ – μετά θεσις; прѣстѫплениѥ – παράβασις; пѹщениѥ – συγχώρησις; раꙁгорѣниѥ – ζέσις; раꙁдѣлениѥ – διαίρεσις; раꙁлѫчениѥ – διάκρισις; раꙁорениѥ – κατάλυσις;   раꙁѹмѣниѥ – διάκρισις; раслаблениѥ – ἔκλυσις; расыпаниѥ – κατάλυσις; рождениѥ – γένεσις; стоꙗниѥ – στάσις; съвѣдѣниѥ – γνῶσις; съкаꙁаниѥ – ὑπόθεσις; съконьчаниѥ – ἔκβασις, ἔκλειψις, συμπλήρωσις; съкроушениѥ – συντρίψις; съличениѥ – ὁμοίωσις; съпадениѥ – ἔκπτωσις; сътѫжениѥ – ἀγανάκτησις; сыпаниѥ – παράλυσις; ѹжасениѥ – ἔκστασις; ѹложениѥ – διάθεσις; оуспѣниѥ  – ὄνησις; оуставлениѥ – θέσις; ἀποκατάστασις; ѹтвръждениѥ – ἵδρυσις, στερέωσις; хотѣниѥ – ἐπιπόθησις; προαίρεσις ꙗвлениѥ – ἀποκάλυψις ὄπτασις ;

–ία: блѫждениѥ – πορνεία, ἀκολασία, λαγνεία· бѣсованиѥ – μανία; бѣшениѥ – δεισιδαιμονία; величаниѥ – ἀλαζονεία, ὑπερηφανία; видѣниѥ – θεωρία; влъхвованиѥ – μαντεία; воѥваниѥ – πολιορκία; вражениѥ – μαντεία; въꙁведениѥ – ἐκκλησία; въꙁглашениѥ – ἁρμονία; въселенниѥ – κατοικία; глаголаниѥ – λαλία, κατηγορία; граждениѥ – οἰκοδομία; даꙗниѥ – χορηγία; доглаголаниѥ – κατηγορία; достоꙗниѥ – ἀξία, ἐξουσία; дѣꙗниѥ – χορηγία; ꙁаколениѥ – θυσία; иꙁведениѥ – ἐκκλησία; иꙁмьчьтаниѥ – ποικιλία; колениѥ – θυσία; крьщениѥ – παλιγγενεσία; лихновениѥ – ἀμετρία; мьчьтаниѥ – ποικιλία; мльчаниѥ – ἡσυχία; мѫчениѥ – τιμωρία; надѣꙗниѥ – προσδοκία; накажнениѥ – τιμωρία; накаꙁаниѥ – παιδεία, διδασκαλία; напаꙗниѥ – ἀρδεία; написаниѥ in осѣнено написаниѥ – σκιογραφία; напоѥниѥ – ἀρδεία; насаждениѥ – φυτουργία; наоучениѥ – διδασκαλία небрѣжениѥ – ὑπεροψία, ἀμέλεια; невидѣниѥ – ἀορασία; невѣдѣниѥ – ἄγνοια; невѣрованиѥ – ἀπιστία; недооумѣниѥ – εὐκολία; неꙁавидѣниѥ – ἀφθονία; неможениѥ – ἀσθένεια; непокорениѥ – ἀπείθεια; непрѣмѣнениѥ – μεταμέλεια!;  нераꙁоумѣниѥ – ἄγνοια; неꙗвлениѥ – ἀσάφεια; обитаниѥ – παροικεσία; обьщениѥ κοινωνία; обѣщаниѥ – ἐπαγγελία; опѹстѣниѥ – ἐρημία; плѣнениѥ – αἰχμάλωσία, πολιορκία; повоѥваниѥ – πολιορκία; погоублениѥ – ἀπώλεια, πανωλεθρία; погыбениѥ – ἀπώλεια, ἀφάνεια, πανωλεθρία; погыблениѥ – ἀπώλεια, πανωλεθρία; поꙁнаниѥ in поꙁнаниѥ божиѥ – θεογνωσία; покаꙁаниѥ – παιδεία; покаꙗниѥ – μετάνοια, μεταμέλεια; покръвениѥ  ἀσαφεία; помилованиѥ – συμπάθεια; поможениѥ – ἐπικουρία; попоущениѥ – ἄδεια; потрѣблениѥ – πανωλεθρία;  потрѣбованиѥ – χρεία; потъщаниѥ – προθυμία; похоулениѥ – βλασφημία; приобьщениѥ – κοινωνία; причѧщениѥ – κοινωνία; промышлениѥ – πρόνοια; проповѣданиѥ – προσηγορία, ἀγγελία; прѣгрѣшениѥ – πλημμελεία; прѣданиѥ – προδοσία; прѣдъстроѥниѥ – πρόνοια; прѣꙁрѣниѥ – ἀλαζονεία,  ὑπερηφάνεια, ὑπερηφανία; раскаꙗниѥ – μεταμέλεια; ръвениѥ – ζηλοτυπία; свѧщениѥ – ἐπαγγελία; строѥниѥ – προνοία, κηδεμονία; съблѫждениѥ – πορνεία; съвъкоуплениѥ – συνάφεια, κοινωνία; съвѣщаниѥ – ἀγγελία,  συμφωνία; съграждениѥ – οἰκοδομία; съдѣлованиѥ – ἐνέργεια; съдрьжаниѥ – συνέχεια; съдѣланиѥ – ἐνέργεια; съкаꙁаниѥ – ἑρμηνεία, παιδεία; съконьчаниѥ – συντέλεια; съпасениѥ – σωτηρία; сътворениѥ – δημιουργία; трьпѣниѥ – μακροθυμία; трѣбованиѥ – χρεία; оуготованиѥ – ἑτοιμασία; оуспѣниѥ – ὠφέλεια; ѹстроѥниѥ – ἐπιμέλεια, πρόνοια; ѹтврьждениѥ – ἀσφάλεια; ѹчениѥ – διδασκαλία; ꙗвлениѥ – ὀπτασία, θεωρία, ἐπιφάνεια;

–ἁ –η: бѣжаниѥ φυγή; въꙁвращениѥ – ἀποστροφή; въꙁлиꙗниѥ – σπονδή; въписаниѥ – διαγραφή; гръканиѥ – φωνή; ꙁабъвениѥ – λήθη; ꙁапрѣщениѥ – ἀπειλή; иꙁбавлѥниѥ – ἀπαλλαγή; иꙁбиѥниѥ – σφαγή; иꙁоумлениѥ – λύττα; иꙁѣдениѥ – βορά;   искоушениѥ – πεῖρα; исѣчениѥ – σφαγή; колениѥ – θοίνη; коньчаниѥ – τελευτή; кръвениѥ – φυλακη; ́ лихновениѥ – ὑπερβολή; лѣплениѥ – ἀλοιφή; милованиѥ – συγγνώμη; мльчаниѥ – σιγή; наслаждениѥ – ἡδονή; обращениѥ – τροπή, ἐπιστροφή, ὁρμή; обѫханиѥ – ὀσμή; ограждениѥ – περιοχή; одрьжаниѥ – περιοχή; отъгънаниѥ – ἀνατροπή; отъдъшениѥ – παραψυχή; отъсѫждениѥ – δίκη; писаниѥ – γραφή; плетениѥ – πλοκή; плѣнениѥ – σφαγή, προνομή; повелѣниѥ – γνώμη; повиновлѥниѥ – ὑποταγή; повоѥваниѥ – προνομή; погыблениѥ – σφαγή; покаꙗниѥ – μεταβολή; помаꙁаниѥ – ἀλοιφή; помилованиѥ – συγγνώμη; послѹшаниѥ – ἀκοή; потъщаниѥ – σπουδή; проꙁѧблениѥ – ἀνατολή; прославлениѥ – φήμη; прощениѥ – ἀπαλλαγή, συγγνώμη;    прѣльщениѥ – πλάνη; прѣмльчаниѥ – παῦλα; прѣмѣнениѥ – ἐναλλαγή, μεταβολή, τροπή, γνώμη; прѣнесениѥ – μεταφορά; прѣтечениѥ – ῥοπή; прѣщениѥ – ἀπειλή; раꙁвращениѥ – συστροφή; раꙁграблениѥ – διαρπαγή, προνομή; раꙁличениѥ – διαφορά; раꙁлѫчениѥ – διαφορά;  расыпаниѥ – διαφθορά, διασπορα; рождениѥ – γενεά; ръꙁаниѥ – φωνή; рѣꙁаниѥ – τομή; ставлениѥ – ἀναβολή; стыдѣниѥ – αἰσχύνη; съграждениѥ – οἰκοδομή; съконьчаниѥ – τελευτή; съконьчаниѥ – παῦλα; съкроушениѥ – συντριβή; сѣчениѥ – σφαγή;  творениѥ – κατασκευή; оубиѥниѥ – σφαγή; ѹстрьмлениѥ – ὁρμή; оутѣшениѥ – παραψυχή;

–μα: величаниѥ – φρύαγμα; въсхытаниѥ – ἅρπαγμα; въсхыщениѥ – ἅρπαγμα; гнѫшениѥ – βδέλυγμα; дрьꙁновениѥ – τόλμημα; дѣꙗниѥ – δόμα; ꙁнамениѥ – ἀποσφράγισμα; иꙁѣдениѥ – κατάβρωμα; имѣниѥ – χρήματα; исправлениѥ – δικαίωμα; лихновениѥ – περίττωμα; обличениѥ – ὁμοίωμα, ἐκτύπωμα; огнѫшениѥ – βδέλυγμα; омражениѥ – προσόχθισμα; оправьданиѥ – δικαίωμα; оправлениѥ – δικαίωμα; освѧщениѥ – ἁγίασμα; оскврьнѥниѥ – μίασμα; плаканиѥ – θρήνημα; повелѣниѥ – βούλημα, νεῦμα, πρόσταγμα; полаганиѥ – ἔκθεμα; помышлениѥ – ἐνθύμημα, ἐπιθύμημα; попьраниѥ – καταπάτημα; правлениѥ – δικαίωμα; проповѣданиѥ – θέσπισμα, κήρυγμα; прѣгрѣшениѥ – περίπτωμα; расѣчениѥ – διχοτόμημα; расѫждениѥ – κρίμα; съгнѫшениѥ – βδέλυγμα, προσόχθισμα; съгрѣшениѥ – παράπτωμα, ἁμάρτημα; съличениѥ – ὁμοίωμα; съподоблениѥ – εἴκασμα, σχῆμα; ѹмѣшениѥ – μάλαγμα; оуправлениѥ – κατόρθωμα; ѹтврьждениѥ – στήριγμα, ὑποστήριγμα, στερέωμα; ѹчениѥ – δίδαγμα, δόγμα, κήρυγμα; ꙗдениѥ – κατάβρωμα;

–μός: – въꙁдыханиѥ – στεναγμός; ꙁатворениѥ – συγκλεισμός; крашениѥ – καλλωπισμός; обличениѥ – ἐλεγμός; освѧщениѥ – ἁγιασμός; оцѣщениѥ – ἐξιλασμός; плѣнениѥ – ἀνδραποδισμός; погоублениѥ – ἀφανισμός; помышлениѥ – λογισμός; поплаканиѥ – κατακλυσμός; порѫганиѥ – ἐμπαιγμός; потрѣблениѥ – ἀφανισμός; похѫхнаниѥ – μυκτηρισμός; приплождениѥ – πλεονασμός; расыпаниѥ – διασκορπισμός; стыдѣниѥ – καταισχυμμός; съвѧꙁаниѥ – δεσμός; ѹкорениѥ – ὀνειδισμός;

–ος ὁ: величаниѥ – τῦφος; воѥваниѥ – ἔφοδος; въꙁвращениѥ – ἐπάνοδος; въсаждениѥ – καρπός; имѣниѥ – θησαυρός; мѫчениѥ – βάσανος; наречениѥ – ὅρος; обличениѥ – ἔλεγχος; ограждениѥ – περίβολος; опѹстѣниѥ – ἔρημος; осѫждениѥ – ψῆφος; отъсѫждениѥ – ψῆφος; плетениѥ – ῥάβδος; повелѣниѥ – νόμος, σκοπός; порѫганиѥ – ὄνειδος; потрѣблениѥ – ὄλεθρος; проꙁѧблениѥ – βλαστός; раꙁорениѥ – ἔφοδος; ръвениѥ – ζῆλος, φθόνος; ставлениѥ – δρόμος, νόμος; течениѥ – δρόμος, ὀχετός; оутворениѥ – κόσμος;

– ος, έος τό: обличениѥ – εἶδος; оскврьнениѥ – μύσος; рождениѥ – γένος; съврьшениѥ – τέλος; съконьчаниѥ – τέλος; съличениѥ – εἶδος;

n sg./ pl.: накаꙁаниѥ – τὸ τιμωρητικόν; наоучениѥ – λυπερά, τά непослоушаниѥ – τὸ ἀνένδοτον, τὸ δυσήκοον, τὸ ἀνήκοος; несъмышлениѥ – τὸ ἀγνῶμον; освѧщениѥ – τὸ ἅγιον; покорениѥ – τὸ εὐπειθές; порадованиѥ – τὸ ἐπίχαρτον; раꙁлѫчениѥ – τὸ διάφορον; оутѣшениѥ – τὸ τερπνόν; ꙗвлениѥ – τὸ δηλωτικόν;

ptc. n sg./ pl.: въꙁбранениѥ – τὸ ἀπειρημένον; глаголаниѥ – λεγόμενα, τά; дрьꙁновениѥ – τὰ τολμηθέντα, τὰ τετολμημένα; имѣниѥ – τὸ ὑπάρχον, τὰ ὄντα; повелѣниѥ – τὸ κελευόμενον, τὸ προσταχθέν; прѣщениѥ – τὸ ἠπειλημένον; съвѣдѣниѥ – τὸ συνειδός

Inf. subst.: τὸ στιλβοῦσθαι; видѣниѥ – τὸ βλέπειν; врьтѣниѥ – ἀνακυκλεῖσθαι; въꙁвращениѥ – τὸ ἐπαναγαγεῖν; въстрьꙁаниѥ – ἀνασπᾶν; ꙁажежениѥ – ἐμπίπρασθαι; ꙁнамениѥ – τὸ ἐπισημαίνεσθαι; иꙁѣдениѥ – καταβρωθῆναι; мѫчениѥ – τὸ κολάζειν; накаꙁаниѥ – τὸ διδάσκειν; населениѥ – οἰκεῖσθαι; ненавидѣниѥ – τὸ μεμισηκέναι; отрьꙁаниѥ – κατατιλεῖν; отъкръвениѥ – τὸ ἀποκαλυφθῆναι; плѣнениѥ – τὸ ἁλῶναι; попалениѥ – τὸ πυρὶ παραδοθῆναι, τὸ πυρὸς γενέσθαι δαπάνην; посмиꙗниѥ – τὸ γελᾶσθαι; послѣдованиѥ – τὸ ἀκολουθεῖν; посоушениѥ – ξηρανθῆναι; раꙁгнѣваниѥ – τὸ παραπικραίνειν, τὸ παροργίσαι; расыпаниѥ – τὸ καταλυθήσεσθαι; слышаниѥ – τὸ  ἀκούειν; съвъкоуплениѥ – συνάψαι; съкаꙁаниѥ – τὸ διδάξαι; сѣчениѥ – σφάττειν; ѹгасениѥ – τὸ σβεσθῆναι; ꙗвлениѥ – τὸ ἐπιφαίνεσθαι;

тиѥ

σις: бытиѥ – γένεσις, ὑπόστασις; въꙁѧтиѥ – ἔξαρσις; отоумьстиѥ – ἐκδίκησις; причѧстиѥ – κατάσχεσις; приѩтиѥ – κατάσχεσις; прѣѩтиѥ – κατάσχεσις;

–ία: благожитиѥ – εὐημερία, εὐπραξία; причѧстиѥ – κληρονομία; прослѹтиѥ – περιφάνεια;

–α, –η: иꙁбытиѥ – ἀπαλλαγή; расѣꙗтиѥ – διασπορά; ѹпитиѥ – μέθη;

–μα: ꙁавѣтиѥ – σπέρμα; рютиѥ – ὠρύωμα; оучѧстиѥ – ἀφαίρεμα;

–μός: наплоутиѥ – κατακλυσμός;

–ος ὁ: причѧстиѥ  – κλῆρος;

–ος, –εος τό: въꙁвитиѥ  – κέρδος;

ъ

–ία: блѫдъ – πορνεία, ἀκολασία; гнѣвъ – δυσμενεία, ἀπέχθεια; ꙁракъ – ἐποψία; обѣтъ – ἐπαγγελία; отъвѣтъ – ἀπολογία; помыслъ – ἐπιθυμία; прѣꙁоръ – ὑπερηφανία; раꙁѹмъ – διάνοια, ἑρμηνεία; садъ – φυτεία; ѹмъ – διάνοια;

–ἁ –η: врѣдъ – βλάβη; въстокъ – ἀνατολή; глаголъ – φωνή; гнѣвъ – ὀργή; гробъ – ταφή; громъ – βροντή; ꙁавѣтъ – διαθήκη, συνθήκη, γραφή; ꙁаходъ – δυσμή; иꙁвѣтъ – ἀφορμή; кровъ – σκέπη; обраꙁъ – μορφή; покровъ – σκέπη; приносъ – ἀπαρχή;  раꙁѹмъ – γνώ μη, βουλή; слѣдъ – ὁπλή; срамъ – αἰσχύνη; съборъ – ἀγωγή, συναγωγή; съвѣтъ – βουλή, συμβουλή; ѹмъ – γνώμη; шоумъ – φωνη; ́ ꙗдъ – ἐδωδή;

–μα: врѣдъ – τραῦμα; глаголъ – ῥῆμα; гробъ – μνῆμα, σῆμα; наимъ – μίσθωμα; нарокъ – ὄνομα; обраꙁъ – σχῆμα, ἐκτύπωμα, ὁμοίωμα, ἀποσφράγισμα; отъвѣтъ – ἀπόφθεγμα; плодъ – σπέρμα, γέννημα; помыслъ – ἐνθύμημα, ἐπιθύμημα; поносъ – λάλημα; раꙁѹмъ – διανόημα, νόημα, ἐνθύμημα; съмыслъ – φρόνημα; творъ – ἐπιτήδευμα; оукропъ – ζέμα; ѹмъ – φρόνημα; шаръ – χρῶμα;

–σις: въꙁоръ – ὅρασις, ὄψις; въпросъ – ἐρώτησις, πεῦσις; въсходъ – ἐπίβασις; глаголъ – διάλεξις; гнѣвъ – μῆνις; градъ – περιτείχισις; ꙁападъ – δύσις; иꙁвѣтъ – πρόφασις; исходъ – ῥύσις; ликъ – τάξις; обѣтъ ὑπόσχεσις; почѹвъ – αἴσθησις; раꙁѹмъ – γνῶσις, ἐπί γνωσις, πρόφασις; съмыслъ – φρόνησις; ѹмъ – γνῶσις;

–της, –τητος, ἡ: въстокъ – ἀπηλιώτης; свѣтъ – λαμπρότης, φαιδρότης;

–ος ὁ: вълаꙁъ – εἴσοδος; въходъ – εἴσοδος; глаголъ – λόγος; гладъ – λιμός; градъ – περίβολος; гробъ – τάφος; исходъ – ἔξοδος; народъ – ὄχλος; нарокъ – ὅρος; находъ – ἔφοδος; обраꙁъ – τύπος, ἀρχέτυπος; плодъ – τόκος; прѣдѣлъ – ὅ ρος; прѣсѣдъ – δόλος; раꙁѹмъ – σκοπός; съвѣтъ – σύλλογος; троудъ – πόνος, μόχθος; ѹмъ – νοῦς; шоумъ – κτύπος;

–μός: глаголъ – λογισμός; ꙁаимъ – ἐνεχυρασμός; ꙁатворъ – συγκλεισμός; нарокъ – ἀφορισμός; помыслъ – λογισμός; потопъ – κατακλυσμός; раꙁѹмъ – λογισμός; трѫсъ – σεισμός; ѹмъ – λογισμός;

–ος, έος τό: блѣскъ – εἶδος; въꙁоръ – εἶδος; градъ – τεῖχος; народъ – πλῆθος; обраꙁъ – εἶδος; родъ – γένος;  свѣтъ – φέγγος; съмракъ – σκότος; оужасъ – θάμβος; цвѣтъ – ἄνθος;

n sg ./ pl .: въстокъ – ἑῶον, τό; иꙁборъ – ἐκλεκτά, τά; плодъ – φυτόν, τό; садъ – φυτόν, τό;

Inf. subst.: въходъ – εἰσπορεύεσθαι, τό;  глаголъ – λέγειν;

с подчинено относително изречение: садъ – ἃ φυτεύω;

-ъкъ

–α, –η:  начѧтъкъ – ἀρχη, ἀκμή; недостатъкъ – ὀδύνη;

–ία: недостатъкъ – ἐνδεία; прибытъкъ – ἐμπορία;

–μα: недостатъкъ – ἀσέβημα;

–μός: прибытъкъ – πλεονασμος;

–ος, –εος τό: прибытъкъ – κέρδος;

–σις: начѧтъкъ – ἐγχείρησις; нєдостатъкъ – στέρησις, σπάνις;

adj. n sg./pl.:  начѧтъкъ – τὰ ἐπίχειρα;  остатъкъ – τὸ λειπόμενον, τὸ λείψανον τὸ κατάλοιπον

-ьба

–α, –η:  стражьба –φυλακή, προφυλακή, ἐπισκοπή;  

–ία: лѣчьба – θεραπεία; слѹжьба – διακονία,  δουλεία, θεραπεία, λατρεία, λειτουργία; стражьба – σκοπια;́ цѣльба – θεραπεία;

σις: цѣльба – ἴασις;

Inf. subst.: стражьба  – ἐπισκοπεῖν

-ꙁнь

–α, –η: болѣꙁнь – ὀδύνη; жиꙁнь – ζωή; каꙁнь – δίκη, εὐθύνη;

–ία: болѣꙁнь – ἀσθένεια; каꙁнь – ἀξία, παιδεία, τιμωρία;

–ος ὁ: болѣꙁнь – νόσος, κάρος; боꙗꙁнь – φόβος; жиꙁнь – βίος;

-σις: каꙁнь – κόλασις;

C. Nomina qualitatis et abstracta
-ьство / -ьствиѥ

-ία: блѫдьство – ἀκολασία; беꙁбожьство – ἀθεΐα; владычьство – δεσποτεία; кѹмирьство – εἰδωλολατρεία; гладьство – πλεονεξία, ἀπληστία; ѥстьство – οὐσία; старѣишиньство – ἡγεμονία; ѫжичьство – συγγένεια; пророчьство – προφητεία; цѣсарьство – βασιλεία, δεσποτεία, ἡγεμονία; пришьствиѥ – παρουσία;

-της, -τητος, ἡ: младеньство – νηπιότης; мъножьство – πυκνότης; соуровьство – ὠμότης; юньствиѥ – νεότης;

-σύνη: жьрьчьство – ἱερωσύνη, ἀρχιερωσύνη;

-σις: пророчьство – πρόῤῥησις; ѥстьство – φύσις; рождьство / родьство – γέννησις; въшьствиѥ – ἀνάληψις;

-ος ὁ: мальженьство – γάμος; рождьство – τόκος; нашьствиѥ – ἔφοδος; пришьствиѥ – ἔφοδος εἴσοδος;

-ή: ѹбииство – σφαγή; прѣшьствиѥ – διαγωγή, нашьствиѥ – ἐπιβουλή;

-μα: хѫдожьство – ἐπιτή δε υμα, ἐνθύμημα

-иѥ

-α ƒ -η: величиѥ – ὑπερβολὴ;    раꙁличиѥ – διαφορά;

-ία:  беꙁаконениѥ, беꙁаконьниѥ – ἀνομία, παρανομία, ἀσέβεια; беꙁакониѥ – παρανομία, ἀνομία, ἀσέβεια, δυσσέβεια, ἀδικία, πονηρία, ἀτ οπ ία, ἁμαρτία, μανία, πολιτεία, βλασφημία; беꙁмѣриѥ – ἀωρία; беꙁоумиѥ – ἄνοια; бестоудиѥ – ἀναίδεια; бесчьстиѥ – ἀσέβεια, δυσσέβεια, ἀτιμία; благочьстиѥ – εὐσέβεια; величиѥ – ἀλαζονεία; веселиѥ – θυμηδία; иꙁобилиѥ – ἀφθονία, εὐθηνία; насилиѥ – δυναστεία, καταδυναστεία; нечьстиѥ – ἀσέβ ει α, ἀνομία, δυσσέβεια, ἀτιμία, τιμωρία; прѣꙁориѥ – ἀλαζονεία, ὑπερηφανία; съдравиѥ – ὑγίεια; съпротивиѥ – ἀντιλογία; оубожиѥ – πενία;

-μα:  беꙁакониѥ – ἀνόμημα; съличиѥ – σχῆμα; хѫдожиѥ – βδέλυγμα;

-ος, -εος τό:   беꙁаконениѥ – μῖσος; величиѥ – μέγεθος;

-σις: веселиѥ – τέρψις; подариѥ – χάρις;

-της, -ητος, ἡ:  величиѥ – ποιότης;

adj. n sg. / pl.:  беꙁакониѥ – τὸ παράνομον; беꙁоумиѥ – τὸ ἀγνῶμον, τὸ ἀνόητον; прѣꙁориѥ – τὸ ὑπερήφανον;

Inf. subst.: нечьстиѥ – τὸ ἀτιμασθῆναι;

подчинено относително изречение: бесчьстиѥ – ἃ ἀσεβέω;

-ость

-α ƒ -η:  лютость – λύττη; милость – συγγνώμη; сытость – πλησμονη;  хытрость – τέχνη, ἐπιστήμη;

-ία: благость – φιλανθρωπία; горесть – πικρία; лѣность – ῥαθυμία; лютость – ἀπηνία, μανία; милость – εὐεργεσία, εὐμενεία, κηδεμονία, φιλανθρωπία; мокрость – ὑγρασία; прѣмѫдрость – σοφία; радость – θυμηδία;

-ος ὁ: сытость – κόρος; ꙗрость – θυμός;

-ος, -εος τό: лютость – θράσος; милость – ἔλεος;

-της, -τητος, ἡ: благость – ἀγαθό τη ς; бръꙁость – ὀξύ της; грѫбость – κουφότης; лютость – θρασύτης, ὠμότης; юность – νεότης;

adj. n sg. / pl.: благость – τὸ ἀγαθόν; слабость – τὸ σαθρόν;

-ота

f:  доброта – ἀρετή;

-ία: лѣпота – εὐπρέπεια; нечистота – ἀκαθαρσία, ἀκολασία,  ἁμαρτία; работа – δουλεία, αἰχμαλωσία; соухота – ξηρασία;

-μα: нечистота – ἀσέβημα;

-ος ὁ: красота – κόσμος; синета – βύσσος;

-ος, -εος τό: высота – ὕψος; доброта – κάλλος; лѣпота – κάλλος;

-της, -τητος, ἡ: благота – ἀγαθότης, πιότης;мѧкота – ἁπαλότης; нагота – γυμνότης; чистота – καθαρότης;

adj. n sg. / pl.: благота – τὸ ἀγαθόν;высота – τὸ ὑψηλόν; красота – τὸ ἀγαθόν; лѣпота – τὸ εὐπρεπές;

-ина2

-ία: истина – ἀλήθεια;

-ος, -εος τό: глѫбина – βάθος;

adj. n sg./ pl.: истина – τὸ ἀληθές; мрьтьцина – θνησιμαῖον; оуньшина – τὰ ἀμείνω

-оба ƒ -обь

-ία: ꙁълоба/ ꙁълобь – κακία, πονηρία, ἐπίνοια, παρανομία;

adj. n sg./pl.: ꙁълоба/ ꙁълобь – τὸ κακόν, τὸ δυσμενές;

-ьда

-α ƒ -η:  вражьда – ἔχθρα; правьда – ἀρετή;

-ία: -ьда: неправьда – ἀδικία, ἀσέβεια;

-μα: неправьда – ἀδίκημα;

-σις:  правьда – δικαίωσις;

adj. n sg. / pl.: неправьда – τὰ ἄδικα, τὰ ἀνόσια; правьда – τὸ δίκαιον;

II. Nomina adjectiva

-ьнъ /- инь
adjectiva

суфикси без точно определено значение ( -νο-, -λο-, -ρο-, -μο-, -ιμο-, -ες- / номинативни завършъци -νός, -λός, -ρός, -μος, -ιμος, -ής): беꙁаконьнъ – ἄνομος, παράνομος; беꙁдоушьнъ – ἄψυχος; бесловесьнъ – ἄλογος; бесъмрьтьнъ – ἀθάνατος; бесчьстьнъ – δυσσεβής; благоѹмьнъ – εὔνους; болѣꙁньнъ – ἀλγεινός; бѣдьнъ – χαλεπός, κακός, δύσκολος; виньнъ – ὑπήκοος; въсточьнъ – ἑῶος; вьселичьнъ – παντοδαπός; вьсесильнъ – παντοδύναμος; глѫбоѹстьнъ – βαθύχειλος; гнѫсьнъ – βδελυρός; грѣшьнъ – ἁμαρτωλός; дивьнъ – παράδοξος; доброгласьнъ – ἀλλόφωνος; жельнъ – πένθιμος; ꙁаконьнъ – ἔννομος; иꙁбытъчьнъ – περιττός; иноплеменьнъ – ἀλλόφυλος; иноѩꙁычьнъ – βάρβαρος; истиньнъ – ἀληθής, ἀληθινός; красьнъ – πολυτελής; мъногообраꙁьнъ – πολύμορφος; невѣрьнъ – οὐδὲ πιστός; недостатъчьнъ – ὑπόλοιπος; немощьнъ – ἀσθενής, ἀδρανής; неповиньнъ – ἀθῶος; непорочьнъ – ἄμωμος; неправьдьнъ – ἄδικος; обычьнъ – συνήθης; отънѫдьнъ – διηνεκής, παντελής; печальнъ – λυπερός, ἀνιαρός, κακός, σκυθρωπός; плодьнъ – σπόριμος; повиньнъ – ὑπήκοος; подобьнъ – ἀκόλουθος, πρόσφορος; поꙁдьноѩꙁычьнъ – βαρύγλωσσος; постижьнъ – ἱκανός; потрѣбьнъ 2 – χρήσιμος; раꙁличьиъ – διάφορος; сетьнъ – ἔσχατος; сильнъ – ἰσχυρός, παχύς; славьнъ – περιφανής, λαμπρός; страстьнъ – φοβερός; страшьнъ – φοβερός; стръпътьнъ – ποικίλος; стрѣльнъ – πετροβόλος; съблаꙁньнъ – σφαλερός; съвѣстьнъ – γνώριμος; съкровьнъ – ἀπόκρυφος; сѣньнъ – κατάσκιος, σύσκιος; тъчьнъ – ἐφάμιλλος; чьстьнъ – ἔντιμος, ἀοίδιμος; оуспѣшьнъ – ὠφέλιμος; хоульнъ – βλάσφημος; ꙗвленьнъ – περιφανής; ѫтробьнъ – μητρῷος;

-ικός (способност за извършване на нещо или свойство и качество): вещьствьнъ – φυσικός; врачьвьнъ – ἰατρικός; дѹховьнъ – πνευματικός; дѹшьнъ – λογικός; животьнъ2 – ζωτικός; каꙁньнъ – τιμωρητικός; кънижьнъ – γραφικός; плътьнъ – σωματικός; раꙁоумичьнъ – λογικός; ратьнъ – πολεμικός; словесьнъ – λογικός; тѣлесьнъ – σωματικός; оутѣшьнъ – παραμυθικός;

-ιος (отношение или принадлежност в най-общ смисъл): вѣчьнъ – αἰώνιος; мъногомѫжьнъ – πολυάνδριος; мъногоцѣньнъ – τίμιος; неꙁаапьнъ – αἰφνίδιος; непотрѣбьнъ – ἀνεπιτήδειος; неправьдьнъ – ἀνόσιος; неприклоньнъ – οὐχ ὅμοιος; нѫждьнъ – ἀναγκαῖος; повиньнъ – ὑπο χείριος; подобьнъ – ἄξιος, ὅμοιος, ἐπιτήδειος; правьдьнъ – δίκαιος; приклоньнъ – ὅμοιος; противьнъ – ἐνάντιος; работьнъ – ἀνθρώπειος; ратьнъ – πολέμιος; свирѣльнъ – εὐαρμόνιος; сетьнъ – τελευταῖος; съпасьнъ – σωτήριος; съпротивьнъ – ἐναντίο ς; съхрамьнъ – ὑπαίθριος; хрьбьтьнъ – νώτιος; цѣньнъ – τίμιος; чьстьнъ – τίμιος, θεσπέσιος;

-ινος, -οῦς (вещество или произход): глиньнъ – ὀστράκινος; кипарисьнъ – κυπαρίσσινος; огньнъ – πύρινος; плътьнъ – σάρκινος; желѣꙁьнъ – σιδηροῦς; мѣдьнъ – χαλκοῦς; сьребрьнъ – ἀργυροῦς;

-ων (склонност към нещо): тоучьнъ – πίων;

Gradus comparativus / superlativus: нижьнъ – κατώτατος; страшьнъ – φρικωδέστατος; тьмьнъ – ἀφεγγέστερος;  ѫтрьнъ – ἐσώτερος;

adjectivum verbale : блѫдьнъ – ἀκόλασ τος; вольнъ – αὐθαίρετος; иꙁборьнъ – ἐκλεκτός, ἐπίλεκτος; мощьнъ – δυνατός; неблагодѣтьнъ – ἀχάριστος; немощьнъ – ἀδύνατος; необрѣꙁаньнъ – ἀπερίτμητος; непристѫпьнъ – ἀπρόσιτος; нарочьнъ – ὀνομαστός; потрѣбовьнъ – χρηστός; похотьнъ – ἐπιθυμητός; раꙁѹмьнъ – κατάληπτος; сильнъ – δυνατός; славьнъ – πολυθρύλλητος; съвѣстьнъ – γνω στ ός; ѹмьнъ – αὐθαίρετος;

participium

алъчьнъ – πεινῶν; въꙁбраньнъ – ἀπηγορευμένος; длъжьнъ – ὀφείλων; дрьꙁновеньнъ – τολμώμενος; жельнъ – πενθέων; лъжьнъ – καλούμενος ̔; недостатъчьнъ – λειπόμενος; немощьнъ – ἀσθενέων, ἠσθενηκώς, ἐκλείπων; печальнъ – ἀνιώμενος; повиньнъ – ὑποκείμενος, παραδυναστεύων; подобьнъ – ἐοικός, παρεοικός; потрѣбьнъ2 – προσήκων; правьдьнъ – ἀδικούμενος; приклоньнъ – ἐοικώς; ратьнъ – πολιορκῶν; сильнъ – δυναστεύων, ἀρκέων; сълоучьнъ – συμβαίνων; съноуꙁьнъ – ἱππαζόμενος; съпасьнъ – ἀνασωζόμενος; тоучьнъ – ἐστεατωμένος; ꙗꙁвьнъ – τετραυματισμένος, πληττόμενος; ꙗꙁвьнъ – κακῶς ἔχων;

subst. G sg. / pl.

беꙁаконьнъ – τῆς ἀνομίας; благовоньнъ – εὐωδίας; благовоньнъ – ἀνθοσμίας, вещьнъ – φύσεως; виноградьнъ – τῆς ἀμπέλου, τοῦ δρυμου; вратьнъ – πύλης; врачьвьнъ – τῆς τέχνης; гладьнъ – λιμοῦ; градьнъ 1 – πόλεων; градьнъ 2 – χαλάζης; грѣшьнъ – ἁμαρτημάτων, ἁμαρτίας; дворьнъ – τῆς αὐλῆς, τῶν οἰκιῶν; дрѣвесьнъ – τῶν ξύλων; дѹшьнъ – τῆς ψυχῆς, τῶν ψυχῶν; дѣлесьнъ – πραγμάτων; дѫбравьнъ – δρυμοῦ; животьнъ1 – τῶν ζ ῴ ων; животьнъ2 – ζωῆς, ꙁвѣрьнъ – θηρί ων, ꙁаконьнъ – τοῦ νόμου, ꙁемльнъ – τῆς ̔ γῆς; ꙁемьнъ – ̔ τῆς ̔ γῆς; ꙁълобьнъ – τῆς κακίας; истиньнъ – ἀληθείας; каꙁньнъ – τῆς τιμωρίας; крильнъ – πτερύγων; кръвьнъ – αἱμάτων; кънижьнъ – βιβλίου, βιβλίων, τῆς γραφῆς; лоꙁьнъ – ἀμπέλου, κλημάτων; лѣпотьнъ – εὐπρεπείας; мечьнъ – μαχαίρας, ῥομφαίας; мирьнъ – εἰρήνης; мрѣжьнъ – σαγηνῶν; мѣдьнъ – χαλκοῦ;  мѫчьнъ – ἀπειλῆς; народьнъ – ὄχλων; небесьнъ – τοῦ οὐρανοῦ; недостатъчьнъ – τῆς σπάνεως; нечьстьнъ – τῆς ἀσεβ είας; огньнъ – πυρός, ἄνθρακος; орѫжьнъ – τῆς πανοπλίας; очьнъ – ὀφθαλμῶν; печальнъ – συμφορᾶ ς; пищьнъ – τρυφῆς; плачьнъ – θρήνων; плътьнъ – τῆς σαρκός; покаꙗньнъ – μεταμελείας; потрѣбьнъ1 – ἀφανείας; правьдьнъ – δικαιωσύνης; примрачьнъ – γνόφου; пѫтьнъ – ὁδοῦ; риꙁьнъ – ̔ τῆς ̔ ἐσθῆτος; рѣчьнъ – ποταμοῦ; словесьнъ – τοῦ λογικοῦ; слъньчьнъ – οὐρανοῦ; срьдьчьнъ – καρδίας; стѣньнъ – τοίχου; сыновьнъ – υἱοῦ; сѫдьнъ – κρίσεως; трѣбьнъ – θυσιῶν; трѫбьнъ – σάλπιγγος; тѣлесьнъ – τοῦ σώματος; хлѣбьнъ – ἄρτου; хотьнъ – τῶν ἐραστῶν; црькъвьнъ – τῆς ἐκκλησίας; чрѣсльнъ – τῆς ὄσφυος; шипъчьнъ – τῆς ῥοιᾶς; ꙗꙁвьнъ – τραυματίας, τραυματιῶν;

adj n sg. / pl. – subst.

гнѫсьноѥ – βδέλυγμα; жельноѥ – πένθος; истиньноѥ – ἀλήθεια; неоугодьноѥ – προσόχθισμα; нечьстьноѥ – ἀσέβ ει α; освѧщеньноѥ – ἅγιον, τό; печальноѥ – ἀνιᾶσαι, τό; повиньноѥ – εὐθύνη; потрѣбноѥ – χρεία; равьноѥ – ἰ ̓ σότης;

subst.

ратьнъ pl – στρατεία, βαβυλώνιοι; съмеждьнъ – γείτων; страньнъ – ἔθνος;

предложен израз

ꙁаконьнъ – διὰ τοῦ νόμου; ꙁемьнъ – ἀπὸ γῆς; кѹпьнъ – ὁ περὶ τὴν ἐμπορίαν; лѣтьнъ – κατ ' ἐνιαυτόν; плътьнъ – κατὰ σάρκα; причѧстьнъ – ἐν μετουσί ᾳ; сильнъ – ὁ ἐν δυνάμει; тѣлесьнъ – ὁ περὶ τὸ σῶμα; ꙗꙁвьнъ – εἰς τραύματα;

наречие

дѹховьнъ – πνευματικῶς;

-ьскъ
аdjectivа:

-ιος: ангельскъ – θεῖος; божьскъ – θεῖος;  вавилонѣньскъ – βαβυλώνιος; египьтьскъ – αἰγύπτιος; жидовьскъ – ̓ ι ουδαῖος, ̔ εβραῖος; морьскъ – παραθαλάσσιος; овилѣискъ – ̓ ιωβηλαῖος; сидоньскъ – σιδώνιος; хананѣискъ – χαναναῖος; хетьтѣискъ – χετταῖος; цѣсарьскъ – βασίλειος; чловѣчьскъ – ἀνθρώπειος;

-ικός: воиньскъ – πολεμικός; евангельскъ – εὐαγγελικός; египьтьскъ – αἰγυπτιακός, елиньскъ – ̔ ε λληνικός; жидовьскъ – ̓ ισραηλιτικός; жрьчьскъ – ἱερατικός; идольскъ – εἰδωλικός; индиискъ – ̓ ινδικός; коумирьскъ – εἰδωλικός; моурьскъ – αἰθιοπ ικός; мѫжьскъ – ἀῤῥενικός; оимьскъ – στρατιωτικός; пророчьскъ – προφητικός; скиѳьскъ – σκυθικός; цѣсарьскъ – βασιλικός,

други: арадионьскъ – ̓ αραδίων; иꙁраильскъ – ̓ ισραηλίτης;

subst G: архангельскъ – ἀρχαγγέλων; асириискъ – ασσυρίων; вавилоньскъ, вавилонѣньскъ – βαβυλωνίου, βαβυλῶνος; вельбѫдьскъ – καμήλων; врачевьскъ – ἰ ̓ ατρῶν; гражданьскъ – πολιτείας; евангельскъ – εὐαγγελίων; египьтьскъ – αἰγυπτίων, αἰγυπτίου, αἰγύπτου; жидовьскъ – ̔ τῶν ιουδαίων, τῆς ιουδαίας, τοῦ  ιούδα, τοῦ ισραήλ, τῶν ̔ ̔ εβραίων; идоумѣискъ – ιδουμαίας, ιδουμαίων; иꙁмаилитьскъ – τοῦ ̓ ισμαήλ; коньскъ – ἵππων; коумирьскъ – εἰδώλων; кънѧжьскъ – τῶν ἀρχόντων; людьскъ – τοῦ λαοῦ, τῶν λαῶν; мидьскъ – μήδων; моавитьскъ – μωαβιτῶν; морьскъ – (τῆς) θαλάσσης, θαλασσῶν, ὕδατος; мѫжьскъ – ἀνδρός, ἀνδρ ῶν; палестиньскъ – παλαιστίνης; паѳорьскъ – παθούρης; пастырьскъ – ποιμένων; персьскъ – πέρσου, περσῶν; польскъ – πεδίου, ἀγροῦ; пророчьскъ – προφητείας; пътичьскъ – ὀρνέων; римлѣньскъ – ̔ ρομαίων; родионьскъ – ̔ ροδίων; самариискъ – σαμαρείας; сидоньскъ – σιδωνίων; сириискъ – συρίας, σύρων; сирьскъ – σύρων; содомьскъ – σοδόμων; старѣишиньскъ – ἡγουμένων; страньскъ – ἐθνῶν, τῶν; сѣверьскъ – βοῤῥᾶ; тирьскъ – τύρου, τυρ ίων; тирѣньскъ – τυρ ίων ( τῶν ); халкидоньскъ – ( τῶν ) καρχηδονίων; халдѣискъ – χαλδαίων; херовимьскъ – (τοῦ / τῶν) χερουβίμ; цѣсарьскъ – βασιλείας, τῆς; щоудьскъ – γιγάντων;

subst D: коумирьскъ – τοῖς εἰδώλοις; людьскъ – τῷ λαῷ;

предложен израз: грьчьскъ – εἰς τὴν ̔ ελλάδα, κατὰ τὴν ̔ ελλάδα; жидовьскъ – ἐκ τῆς ̓ ιουδαίας; коумирьскъ – ὁ περὶ τὰ εἴδωλα; морьскъ – ἐν τῇ θαλάσσῃ;

-jь
adjectivа

блѫдьничь – πορνικός , πόρνος; жьрьчь – ἱερατικός; отьчь – πατρ ῷ ος; пророчь – προφητικός; цѣсарь – βασιλικός; чловѣчь – ἀνθρώπειος , ἀνθρώπινος;

subst. G

авраамль – τοῦ ἀβραάμ; вражии – ἐχθρῶν; грѣшьничь – ἁμαρτώλου; диꙗволь – τοῦ διαβόλου; ефремль – τοῦ ἐφραῖμ; иаковль – τοῦ  ἰακώβ; иерѹсалимль – τῆς  ἰερουσαλήμ; иоакимль – τοῦ ἰωακείμ; исавль – τοῦ  ἡσαῦ; коньничь – ἱππέων; любодѣичь – μοχαλίδων , μοιχείας; отьчь – πατρός, πατέρων; плѣньничь – αἰχμάλωσίας; пророчь – τοῦ προφήτου; раꙁбоиничь – μιαιφονίας; сенахиримль – τοῦ σεναχηρείμ; стрижьчь – κουρέως; тельчь – μόσχου; херовимль –  (τοῦ / τῶν) χερουβίμ; чловѣчь – ἀνθρώπου, ἀνθρώπων.

-овъ / -евъ
adjectivа

давыдовъ – δαβιδικός; кипарисевъ – κυπαρίσσινος; слоновъ – ἐλεφάντινος; еловъ – ἐλάτινος;

subst . G

вааневъ / фанеѥвъ – βαναίου; иеꙁекиилевъ – τοῦ  ἰεζεκιήλ; иесеѥвъ / иесеовъ – τοῦ ̓ ιεσσαί; иꙁраилевъ – ̔ τοῦ ἰσραήλ; иосиѥвъ – ἰωσίου; седекиѥвъ – σεδεκίου; гоговъ – τοῦ γώγ; давыдовъ – τοῦ δαβίδ; ефремовъ – ̔ τοὗ ' εφραῖμ; иеꙁековъ – τοῦ   ̓ ιεζέκ , иововъ – τοῦ ̓ ιώβ , иосифовъ – ̔ τοὗ ̓ ιωσήφ; исааковъ – τοῦ   ἰσαάκ; исавовъ – τοῦ ἠσαῦ; кировъ – κύρου , мемфовъ – μέμφεως , хамовъ – τοῦ χάμ; христовъ – χριστοῦ; дъждевъ – ὑετοῦ , кипарисевъ – κυπαρίσσου стражевъ – τοῦ σκοποῦ , львовъ – λέοντος;

-ивъ
adjectivа

льстивъ - κολακευτικός , милостивъ - ἐλεήμων , εὐμενής ; неправьдивъ  ἄδικος , κακός ; нечьстивъ  ἀσεβής , δυσσεβής ; плѣшивъ  φαλακρός ; правьдивъ  δίκαιος ; прѣꙁоривъ  ἀλάζων ; стръпътивъ  ποικίλος ; лъживъ  ψευδής ; хѫдоживъ  ἐπιτή δειος; блѫдивъ  λάγνος ; пьривъ  φιλόνεικος ; тъщивъ  σπουδαῖος ; беꙁоумливъ  ἀγνώμων ; благочьстивъ  εὐσεβής , θεσπέσιος ; богочьстивъ  θεσπέσιος ;

ptc

рьвьнивъ – ζηλοτυπῶν;

subst. G 

благочьстивъ – τῆς εὐσεβείας; нечьстивъ – τῆς ἀσεβείας;

subst.

плѣшивъ – φαλάκρωμα; прѣꙁоривъ – ἀλάστωρ;

adv.

правьдивъ – δικαίως;

-ъкъ / -ькъ
adjectivа

гладъкъ – λεῖος; горькъ – πικρός; крѣпъкъ – ἰσχυρός,   κραταιός; льгъкъ – κοῦφος, εὐπετής καὶ λίαν εὐμαρής; мѧкъкъ – μαλακός; сладъкъ – γλυκύς; тѧжъкъ – ἀνιαρός, βαρύτατος;

subst . G

горькъ – ὀδύνης;

предложен израз

крѣпъкъ – ὁ ἐπὶ ἰσχύϊ;

adj n sg. /pl. - subst.

крѣпъкоѥ – σφοδρότης; мѧкъкоѥ –  ἁπαλότης;

-ѣнъ
adjectivum

багърѣнъ – βύσσινος; дъщѣнъ – ἀλσώδης; камѣнъ – λίθινος; плътѣнъ – σωματικός, σάρκινος; тръстѣнъ – καλάμινος; ѩчьмѣнъ – κρίθινος;

subst. G

дрѣвѣнъ – τοῦ ξύλου; ѩчьмѣнъ – κριθῶν, τῶν;

-итъ
adjectivum

ꙁнаменитъ – ἐπίσημος; оумьнитъ  – νοερός; нарочитъ – ὀνομαστός, ἐπίσημος;

subst.

домовитъ – οἰκήτωρ;

Ptc praet pass
-енъ / -анъ

adjectivum: блаженъ – θεσπέσιος, μακάριος; мъногосъврьшенъ – πολυτελής; непокръвенъ – αἴθριος ; иꙁмьчьтанъ – ποικίλος;

adjectivum verbale: ꙁвѣроꙗденъ – θηριάλωτος; неиꙁдреченъ – ἄῤῥητος; невъписанъ – ἀνάγραπτος; неиꙁглаголанъ – ἄῤῥητος; необрѣꙁанъ – ἀπερίτμητος;

ptc.: невъселенъ – μὴ κατοικηθησόμενος;

Ptc praes pass
-имъ / -омъ / -емъ

adjectivum verbale: невидимъ – ἀόρατος, ἀοράτως; непроходимъ ἄβατος; неоудрьжимъ ἄκρατος;

ptc.: недъждимъ οὐ βρεχόμενος; непоꙁнаваѥмъ  ἀγνωμονούμενος;

adjectivum: несъвѣдомъ ἄδηλος; неꙁнаѥмъ – ἄσημος;

Ptc praet act

ptc.: необрѣꙁавыи – μὴ περιτέμνων;

adjectivum: сѧ непокоривыи – ἀπειθής;

Ptc praes act

adjectivum verbale: неимыи благодати – ἀχάριστος;

adjectivum: сѧ непокарꙗѩи – ἀπειθών, ἀπειθής.

  • 1. Подробно за ръкописа вж. Николова 1995
  • 2. В ЕзF.I.461 на 19 композита с благо- се пада само един с добро-. Като се има предвид, че “композициите с добро- се явяват по-нов лексически слой в старобългарски език (Цейтлин 1986: 234), може да се направи извод, че преводът на ЕзF.I.461 носи характерните особености на старобългарските паметници с по-архаичен език.
  • 3. Гръцките композити с φιλο- в първата част се предават с -любиѥ, -любьство, -любивъ като втори компонент на сложението. Този факт, който е обичаен за славянските преводни текстове (Вялкина 1966: 166), се потвърждава и в ЕзF.I.461.
  • 4. Известно е, че голям дял от лексиката на КСП, приблизително една втора от общото количество, съставляват думите, регистрирани само в един паметник. Челна позиция в това отношение държи Супрасълския сборник (нататък Супр) – 3124 думи от всичко 9616 са засвидетелствани само там (Цейтлин 1986: 36, 49). Ето защо съпоставката на лексикалната система на други паметници с него е особено меродавна.
  • 5. Сравнена е само рядко срещаната лексика (до 5 словоупотреби в сравняваните текстове) поради нейната показателност при идентифициране на преводач и преводачески център.
  • 6. Същата вариативност се наблюдава и при превод чрез метода на семантичното транспониране: примрачьнъ γνόφου ЕзF.I.461: γνοφώδης ГАм; пристраꙗти συμβαίνω ЕзF.I.461: εὐτρεπισθῆναι ГАм; ръꙁаниѥ конь φωνή ἱππέων ЕзF.I.461: χρεμετισμός ἵππων ГАм; стръпътъ ποικιλία ЕзF.I.461: περίστασις ГАм; плачьнъ θρήνων ЕзF.I.461: πενθικός ЕфрКрм; раꙁоумичьнъ λογικός ЕзF.I.461: νοερός ЙоЕБ; расѣсти сѧ ρήγνυμαι ЕзF.I.461: κόπτομαι Златоструй.
  • 7. Повече за този метод вж. у Yule 1944: 78; Фрумкина 1964: 42-43; Давидов 1996: 28-30.
Година: 
2013
Книжка: 
1-2
Рубрика в списание Littera et Lingua: