Два увода в един

От екипа на списанието

Есенният брой на Littera et Lingua за 2010 г. е верен на традицията да търсим сродни души в хуманитаристиката, като предоставяме пространство за диалог с различни тези и доказателства. Първият брой за настоящата година представя текстовете на колеги от Югозападния университет в Благоевград. За есенното издание на списанието ни поканихме Департамента по нова българистика на Нов български университет.

Новият брой на нашето списание е моментна снимка, върху която ясно разпознаваме два типа писане.

Единият от тях е историографският и изкушен от реконструирането. Михаил Неделчев реставрира вътрешния диалог между Мина и Яворов. Мони Алмалех допълва четенето на свещения библейски текст, като следи генеалогията на ритуала инициация в богослужебната функция на сакралните одежди от лен. Пламен Дойнов реконструира принципите, които налагат недекларираната династическа приемственост в историята на политическото семейство Живкови. Йордан Ефтимов възстановява идеологически правилното и политически правоверното мислене върху литературата, за да формулира специфично-индивидуалното в текста Христо Фотев. И позицията на човека в света (в поезията на П. Яворов) и проблемът за дистанцирането на литературата от света – в интерпретацията на Едвин Сугарев – имат своята отправна точка в оценката на радикалния антисимволист А. Далчев, косвено признаващ Яворов за свой предшественик.

Вторият тип писане е така безразличен към историчното мислене, че дори (както прави Биляна Курташева) предпочита да се откаже от неговите техники. Вглеждането в детайла и изразяването отвъд строгата граница на метаезиците не избягва сюжетите, но те не са част от по-големи частно литературни или социо-културни метанаративи. Подобни сюжети се интересуват от езика, който е лишен от смисъл (в „Любовникът” на М. Дюрас), от идентични литературни мотиви, които провокират читатели или слушатели с трудно съотносими вкусове и опит (в текстовете на Пейо Яворов и Ролинг Стоунс).

Редактор на броя: Добромир Григоров

И от нашия гост-редактор

Макар да организира по няколко конференции годишно (тази година четири: „Екатерина Йосифова в българската култура и литература”, „1910”, „Цветан Марангозов в българската литература и култура” и националната научна конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Богданов), в “Littera et Lingua” департаментът е представен с текстове, обединени от общи теми и понятия, а не заради нарочен научен форум. Така два големи блока образуват текстовете около творчеството на П. К. Яворов и около литературата на социалистическата епоха.

Друга обща черта на текстовете, събрани тук, е стремежът разборът на конкретните литературно-исторически теми да бъде използван като база за поставянето на големи теоретични и методологически проблеми. Сред значимите конференции, организирани от департамента, са не само очевидно теоретично ориентираните “Бъдещето на хуманитарните науки” (1997), „Четенето в епохата на нови технологии, компютри и интернет” (2000) и “Да мислим периода. Проблеми на литературната периодизация през XIX и XX век” (2002), но и поставящи теми от попкултурата като “Сома и мимезис. За някои проблеми в цикъла на Христо Калчев - “Нерон Вълкът”, “Калигула Бесният”, “Цикълът на Месалина” (1997) и “Чалгата” (1999), както и онези, посветени на литературата между 1944 и 1989 г.

Департамент “Нова българистика” е учреден на 14 октомври 1994 в състав от 20 души и с първи ръководител доц. Александър Кьосев. От 1998 до лятото на 2010 г. ръководител на департамента е проф. Михаил Неделчев. Понастоящем първият измежду равни е проф. Мони Алмалех.

Йордан Ефтимов

Приятно четене!