@book {Хаджиева2015, title = {Български език като чужд. Тестове за нива A1, A2, B1, B2, C1,C2}, year = {2015}, note = {

Рецензия от Рени Манова.

}, pages = {89}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Настоящата книга съдържа комплекс от изпитни варианти за чужденци и лица от български етнически общности в чужбина за получаване на степен на владеене на български език. Материалът е структуриран и разработен в научен и методологически план според изискванията на международни стандарти, практикувани в езикови центрове като Кеймбридж, Оксфорд, МГУ {\textquotedblleft}М. В. Ломоносов{\textquotedblright} и др.

Изпитните задачи са разпределени в общоустановените нива за владеене на език: А1, А2, В1, В2, С1, С2.

}, isbn = {9786191760404}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Весела Шушлина and Йорданка Велкова and Байчева, Венера} } @book {Хаджиева2014а, title = {Как се общува на български?}, series = {Български език като чужд}, year = {2014}, pages = {188}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Езиковото общуване е сложен социалнокомуникативен феномен, който се реализира чрез вербални и невербални речеви единици, отличаващи се със самоидентичност, формирана от културата на отделната личност и тази на обществото.

Ефективността на общуването следва да се синхронизира с етикетните норми на поведение в дадено общество, които от своя страна очертават естетическия дискурс на културното общуване.

При изучаването на българския език като чужд редица наблюдения потвърждават факта, че по-доброто усвояване на езиковите умения у обучаваните кореспондира и с по-доброто ориентиране в сферата на национално специфичното културно пространство на чуждата среда, каквато за тях е българската.

Изборът на {\quotedblbase}добрия тон{\textquotedblleft}, вежливостта и уважението са традиционните маркери на културата на речта, която предполага спазването на определени езикови норми, а също и използването на подходящи езикови средства (етикетни формули), съобразени с условията на съответната комуникативна ситуация.

Една от целите на чуждоезиковото обучение е постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване и усвояването на езиковите модели на етикетното поведение. По този начин се формира езиково- етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет, който е свързан с речевата ситуация и нейните параметри: участниците в комуникативната ситуация, темата, мястото и времето, мотивите и целите на езиковия контакт.

Учебната книга {\quotedblbase}Как се общува на български?{\textquotedblleft} е предназначена за чуждестранни граждани, изучаващи български език и култура, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социокултурната и комуникативната им компетентност.

Книгата съдържа следните части: Етикет за всеки ден, Делова кореспонденция, Бизнес етика и бизнес етикет, Бизнес комуникация, Говоренето пред публика, Учтивост в ефир.

В дяловете са представени конкретни предписания и правила за нормативната употреба на етикетните формули, съдържащи признаци като официалност, уважителност и социална дистанция. В зависимост от съответната комуникативна ситуация {\textendash} от сферата на личното или бизнес общуване, а също и на деловата кореспонденция, във функционален план са диференцирани етикетните формули за започване на контакт, за поддържането и за завършването му. Предложените в края на дяловете упражнения, задачи или образци имат за цел проверка на придобитите знания по български език и по-специално на знанията, свързани с етикетното общуване в съвременното българско общество.

Една от причините, която инициира създаването на тази книга, е използването, особено напоследък в ежедневието или от ефира, на т. нар. {\quotedblbase}модни разговорни форми{\textquotedblleft}, редуциращи учтивите фрази, белег на всяко културно общуване, а важна цел на настоящото изследване е актуализирането на позабравените вежливи речеви единици, без които диалогът без граници би бил трудно осъществим.

доц. д-р Елена Хаджиева

}, issn = {9786191760138}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Йорданка Велкова and Асенова, Ася and Весела Шушлина} } @book {Хаджиева2014, title = {Лесното в трудния български език}, series = {Български език като чужд}, year = {2014}, pages = {333}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Учебникът {\quotedblbase}Лесното в трудния български език{\textquotedblleft} представлява компактен общ курс по български език за чужденци, включващ нова система от образователни подходи за практиките на чуждоезиковото обучение, с което заема своето иновативно място сред учебните пособия в българската приложна лингвистика. Той е предназначен за обучение на чужденци с различна степен на лингвистична компетентност, както начинаещи, така и напреднали или подготвящи се за полагането на сертификатни езикови изпити. Точно тази компактност на разработката на всички езикови равнища определя спецификата на учебника като високофункционален и съобразен с общоевропейските стандарти в чуждоезиковото обучение. Съдържанието е структурирано в 30 урочни единици и Приложения с диктовки, фразарий, фразеологизми, тестове и таблици с граматически факти, които затрудняват изучаващите български език. Представеният учебен материал отговаря на стандартите за степен на владеене на чужд език на традиционно утвърдените нива:

Като основно учебно помагало за изучаването на българския език от чуждестранни граждани, а също и от членовете на българските общности в чужбина, учебникът се отличава с утвърждаването на редица модели и рубрики, позволяващи {\quotedblbase}трудните" специфики на българския език да бъдат възприети по-лесно. Един от тези модели е краткият уводен курс по българска фонетика, фонетиката рядко присъства в учебните пособия за изучаването на българския език като чужд, а трябва да се отбележи, че именно тя кореспондира пряко с говоренето, респективно с писмото, както и със слушането.

Овладяването на базисните фонетични норми на чуждия език е задължителна предпоставка за ефективното му изучаване. Затова към учебника е приложен и аудиодиск с учебните текстове.

От рубриките особен акцент представляват {\quotedblbase}Етикет за всеки ден", {\quotedblbase}Повече лексика", {\quotedblbase}Запомнете", {\quotedblbase}Разбирате ли?". Внимателният подбор на представените литературни форми също е подчинен на общата идея на учебника да се опознае по-лесно {\quotedblbase}трудният" български език и българското културно пространство като част от европейското (в рамките на което българският език се отнася към малко изучаваните и редки езици). Поради тази причина са включени и произведения на представители на съвременната българска интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Георги Господинов, Деян Енев, Милен Русков, Теодора Димова и др., образци, които допринасят за културния прочит {\quotedblbase}плюс" на една нова действителност. А това предполага, от една страна, обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция, а, от друга, скъсяването на дистанцията между изучаващите {\quotedblbase}екзотичното" присъствие на {\quotedblbase}непознатото" и самото {\quotedblbase}непознато", като по този начин то се превръща в едно естествено социокултурно общуване, макар и в чужда среда.

}, keywords = {Български език {\textendash} български език като чужд, български език {\textendash} учебници}, issn = {9786191760213}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Йорданка Велкова and Весела Шушлина and Асенова, Ася} } @book {Тишева2013, title = {Граматика и устна реч}, year = {2013}, publisher = {Фондация {\quotedblbase}Фокус{\textquotedblleft}}, organization = {Фондация {\quotedblbase}Фокус{\textquotedblleft}}, address = {София}, author = {Тишева, Йовка and Красимира Алексова and Марина Джонова and Йорданка Велкова and Трендафилова, Алиса} } @article {Велкова2012b, title = {Колко сме учтиви?}, journal = {Българска реч}, volume = {19}, year = {2013}, pages = {32 {\textendash} 41}, abstract = {

The article represents the actual situation in spoken Bulgarian language concerning the use of questions as indirect speech acts. Conclusions base on data, collected from Bulgarian broadcasting (radio and television) during the last four years (2010-2013). The analysis of the empirical data shows that different pragmatic and sociolinguistic factors may dominate in the spoken media communication and determine what the speaker chooses {\textendash} whether an indirect or a direct speech act.

}, keywords = {media speech, politeness, pragmatics, sociolinguistics, spoken language, език на медиите, прагматика, разговорна реч, социолингвистика, учтивост}, author = {Йорданка Велкова and Марина Джонова} } @book {Хаджиева2013, title = {Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение}, series = {Български език като чужд}, year = {2013}, pages = {100}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Съществен компонент в учебните политики на международното образование е представянето на културните различия, които са в основата на редица недоразумения при общуването на представители от различни националности. Езикът като елемент от културата е нейното комуникативно и когнитивно средство, а речевите съобщения се различават със собствена идентичност, формирана от културологичен и исторически контекст. По този начин резултатът на корелацията език: култура намира израз в продуцирания текст.
Основна предпоставка за адекватен превод от родния на чуждия език и обратно е преодоляването не само на езиковите бариери, но и развиването на сензитивност към спецификите на чуждата култура. Затова една от приоритетните насоки за чуждоезиковото обучение е не механичното представяне на културните реалности, а и отчитането на тяхното влияние в контекста на междукултурните различия.
Разглежданата проблематика в книгата Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение от Е. Хаджиева, А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина обхваща разнопосочни мнения за фразеологичните единици и умалителните форми в българския език. По този начин авторският екип попада в поле, недостатъчно коментирано и представяно пред изучаващите български език като чужд. Избраният предмет и подход е провокативен от изследователска и методологична гледна точка и е отправна точка за включването на двете сфери в чуждоезиковото обучение. Методологията на това проучване използва интердисциплинарни изследователски процедури, приложени върху българските умалителни форми и българската фразеология.
Изключително ценен е изборът върху представители на различна езикова среда, мотивиран преди всичко и от спецификата на дейността на Катедра {\quotedblbase}Български език като чужд{\textquotedblleft}, както и от възможните връзки между различни култури и националности, което разширява диапазона на проучването и дава перспектива и за бъдещи такива в съвременното езикознание.

}, author = {Хаджиева, Елена and Асенова, Ася and Йорданка Велкова and Весела Шушлина} } @article {Велкова2013, title = {Професор в очила или за интерферентните грешки в българската реч на руси}, journal = {Българска реч}, volume = {19}, year = {2013}, note = {

Статията е публикувана и в електронното списание Littera et Lingua 11 (2014), 1-2.

}, pages = {100 {\textendash} 102}, author = {Йорданка Велкова} } @book {Хаджиева2013а, title = {Текстове плюс}, series = {Български език като чужд}, year = {2013}, pages = {172}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Учебната книга {\quotedblbase}Текстове плюс{\textquotedblleft} включва подбрани текстове {\textendash} образци от научния, публицистичния, художествения и разговорния стил.

Научните текстове презентират базисни понятия от научни документи и материали, включени в учебните програми на различни специалности в Софийския университет {\quotedblbase}Св. Климент Охридски{\textquotedblleft} {\textendash} История, География, География на туризма, Психология, Социология, Философия, Политология, Право, Международни отношения, Журналистика, Филология и др.

Приложените към текстовете задачи и въпроси целят изграждането на умението четене с разбиране, като основно се акцентира върху усвояването на научната терминология чрез лексикалния и семантичен анализ на представените образци на научния стил. От друга страна граматическите задачи спомагат за усъвършенстването на лигвистичната компетентност на изучаващите български език като чужд.

В учебната книга се отделя специално внимание на типовете литературни и публицистични форми. Това е свързано с подобряването на общата информираност на обучаваните и социокултурното им ориентиране в една нова за тях чуждоезикова среда. Разгледани са произведения на представители на\  българската интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Светослав Минков, Георги Господинов, Деян Енев и др. Същевременно са публикувани и образци на съвременната преводна литература.

Кое мотивира авторите за създаването на {\quotedblbase}Текстове плюс{\textquotedblleft}? Освен изброеното по-горе бих прибавила културния прочит плюс на {\quotedblbase}другостта{\textquotedblleft}, изразена чрез нова, непозната действителност, което предполага\  обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция.

доц. д-р Елена Хаджиева

}, issn = {9786191760053}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Йорданка Велкова and Весела Шушлина and Асенова, Ася} } @article {Велкова2012а, title = {За морала и отговорността пред езика}, journal = {Българска реч}, volume = {18}, year = {2012}, note = {

Отзив за книгата:

Език, морал, отговорност. В. Миланов, Н. Михайлова-Сталянова (съст). София: Университетско издателство {\quotedblbase}Св. Климент Охридски{\textquotedblleft}, 2011, 234 с.

}, pages = {63{\textendash}65}, author = {Йорданка Велкова} } @article {Велкова2012c, title = {Компетентно и полезно. АБВГ. Тестови задачи. Унив. изд. {\quotedblbase}Св. Климент Охридски", 2012}, journal = {Българска реч}, volume = {18}, year = {2012}, pages = {81-83}, author = {Йорданка Велкова} } @article {Велкова2012, title = {Нови страници. Български език като чужд за напреднали}, journal = {Българска реч}, volume = {18}, year = {2012}, pages = {61{\textendash}64}, author = {Йорданка Велкова} } @book {Хаджиева2012, title = {Разбирам и говоря}, series = {Български език като чужд}, year = {2012}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Уроците включват кратки граматически очерци, като същевременно се извеждат и основни правописни, правоговорни и книжовни правила, характерни за българския език. Упражненията помагат за повишаване на лингвистичните и комуникативните умения на чуждестранните студенти.

Текстовият материал в книгата е важен с определените социокултурни знания, които представя за официалната и неофициалната реч и са свързани с различни тематични ситуации на общуване.

}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Гарибова, Недка and Дачева, Гергана and Асенова, Ася and Весела Шушлина and Йорданка Велкова} } @article {Славчева2012, title = {Сравнителният корпус от академична реч GeWiss и българските данни в него}, journal = {Littera et Lingua}, year = {2012}, url = {https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2012/1/slavchevaa}, author = {Славчева, Адриана and Красимира Алексова and Ласка Ласкова and Йорданка Велкова} } @article {Велкова2011, title = {Имперфективация със суфикс {\textendash}ува при глаголите от 1 спр. в говора на село Беласица, Петричко}, journal = {Българска реч}, volume = {17}, year = {2011}, pages = {85 {\textendash} 98}, author = {Йорданка Велкова} } @article {Алексова2011, title = {Корпус от студентска научна реч}, journal = {Български език}, volume = {//}, number = {3}, year = {2011}, pages = {72{\textendash}88}, author = {Красимира Алексова and Ласка Ласкова and Йорданка Велкова} } @inbook {Велкова2006, title = {Към проблема за безличността при страдателните конструкции}, booktitle = {Политики на различието, езици на близостта}, year = {2006}, pages = {412-426}, publisher = {Университетско издателство "Св. Климент Охридски"}, organization = {Университетско издателство "Св. Климент Охридски"}, address = {София}, author = {Йорданка Велкова}, editor = {Стефанов, Валери and Тишева, Йовка and Ренета Божанкова} }