@book {Хаджиева2014а, title = {Как се общува на български?}, series = {Български език като чужд}, year = {2014}, pages = {188}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Езиковото общуване е сложен социалнокомуникативен феномен, който се реализира чрез вербални и невербални речеви единици, отличаващи се със самоидентичност, формирана от културата на отделната личност и тази на обществото.

Ефективността на общуването следва да се синхронизира с етикетните норми на поведение в дадено общество, които от своя страна очертават естетическия дискурс на културното общуване.

При изучаването на българския език като чужд редица наблюдения потвърждават факта, че по-доброто усвояване на езиковите умения у обучаваните кореспондира и с по-доброто ориентиране в сферата на национално специфичното културно пространство на чуждата среда, каквато за тях е българската.

Изборът на {\quotedblbase}добрия тон{\textquotedblleft}, вежливостта и уважението са традиционните маркери на културата на речта, която предполага спазването на определени езикови норми, а също и използването на подходящи езикови средства (етикетни формули), съобразени с условията на съответната комуникативна ситуация.

Една от целите на чуждоезиковото обучение е постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване и усвояването на езиковите модели на етикетното поведение. По този начин се формира езиково- етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет, който е свързан с речевата ситуация и нейните параметри: участниците в комуникативната ситуация, темата, мястото и времето, мотивите и целите на езиковия контакт.

Учебната книга {\quotedblbase}Как се общува на български?{\textquotedblleft} е предназначена за чуждестранни граждани, изучаващи български език и култура, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социокултурната и комуникативната им компетентност.

Книгата съдържа следните части: Етикет за всеки ден, Делова кореспонденция, Бизнес етика и бизнес етикет, Бизнес комуникация, Говоренето пред публика, Учтивост в ефир.

В дяловете са представени конкретни предписания и правила за нормативната употреба на етикетните формули, съдържащи признаци като официалност, уважителност и социална дистанция. В зависимост от съответната комуникативна ситуация {\textendash} от сферата на личното или бизнес общуване, а също и на деловата кореспонденция, във функционален план са диференцирани етикетните формули за започване на контакт, за поддържането и за завършването му. Предложените в края на дяловете упражнения, задачи или образци имат за цел проверка на придобитите знания по български език и по-специално на знанията, свързани с етикетното общуване в съвременното българско общество.

Една от причините, която инициира създаването на тази книга, е използването, особено напоследък в ежедневието или от ефира, на т. нар. {\quotedblbase}модни разговорни форми{\textquotedblleft}, редуциращи учтивите фрази, белег на всяко културно общуване, а важна цел на настоящото изследване е актуализирането на позабравените вежливи речеви единици, без които диалогът без граници би бил трудно осъществим.

доц. д-р Елена Хаджиева

}, issn = {9786191760138}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Йорданка Велкова and Асенова, Ася and Весела Шушлина} } @book {Хаджиева2014, title = {Лесното в трудния български език}, series = {Български език като чужд}, year = {2014}, pages = {333}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Учебникът {\quotedblbase}Лесното в трудния български език{\textquotedblleft} представлява компактен общ курс по български език за чужденци, включващ нова система от образователни подходи за практиките на чуждоезиковото обучение, с което заема своето иновативно място сред учебните пособия в българската приложна лингвистика. Той е предназначен за обучение на чужденци с различна степен на лингвистична компетентност, както начинаещи, така и напреднали или подготвящи се за полагането на сертификатни езикови изпити. Точно тази компактност на разработката на всички езикови равнища определя спецификата на учебника като високофункционален и съобразен с общоевропейските стандарти в чуждоезиковото обучение. Съдържанието е структурирано в 30 урочни единици и Приложения с диктовки, фразарий, фразеологизми, тестове и таблици с граматически факти, които затрудняват изучаващите български език. Представеният учебен материал отговаря на стандартите за степен на владеене на чужд език на традиционно утвърдените нива:

Като основно учебно помагало за изучаването на българския език от чуждестранни граждани, а също и от членовете на българските общности в чужбина, учебникът се отличава с утвърждаването на редица модели и рубрики, позволяващи {\quotedblbase}трудните" специфики на българския език да бъдат възприети по-лесно. Един от тези модели е краткият уводен курс по българска фонетика, фонетиката рядко присъства в учебните пособия за изучаването на българския език като чужд, а трябва да се отбележи, че именно тя кореспондира пряко с говоренето, респективно с писмото, както и със слушането.

Овладяването на базисните фонетични норми на чуждия език е задължителна предпоставка за ефективното му изучаване. Затова към учебника е приложен и аудиодиск с учебните текстове.

От рубриките особен акцент представляват {\quotedblbase}Етикет за всеки ден", {\quotedblbase}Повече лексика", {\quotedblbase}Запомнете", {\quotedblbase}Разбирате ли?". Внимателният подбор на представените литературни форми също е подчинен на общата идея на учебника да се опознае по-лесно {\quotedblbase}трудният" български език и българското културно пространство като част от европейското (в рамките на което българският език се отнася към малко изучаваните и редки езици). Поради тази причина са включени и произведения на представители на съвременната българска интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Георги Господинов, Деян Енев, Милен Русков, Теодора Димова и др., образци, които допринасят за културния прочит {\quotedblbase}плюс" на една нова действителност. А това предполага, от една страна, обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция, а, от друга, скъсяването на дистанцията между изучаващите {\quotedblbase}екзотичното" присъствие на {\quotedblbase}непознатото" и самото {\quotedblbase}непознато", като по този начин то се превръща в едно естествено социокултурно общуване, макар и в чужда среда.

}, keywords = {Български език {\textendash} български език като чужд, български език {\textendash} учебници}, issn = {9786191760213}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Йорданка Велкова and Весела Шушлина and Асенова, Ася} } @article {Асенова2013, title = {Паралингвистика и етикет}, journal = {Българска реч}, volume = {19}, year = {2013}, pages = {20 {\textendash} 31}, abstract = {

The paper focuses on the cultural perspective of the relation between nonverbal communication and etiquette. Under the etiquette is understood here a code of behavior that delineates expectation for social behavior according to contemporary conventional norms within a society, social class, gender, ethnicity, religion or group. Attention is paid to cultural differences in basic communicative situations meeting and seeing. They are accompanied by greetings, eye contact and utilization of space.

}, keywords = {culture, ethiquette, meeting, paralinguistics, seeing}, author = {Асенова, Ася} } @book {Хаджиева2013, title = {Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение}, series = {Български език като чужд}, year = {2013}, pages = {100}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Съществен компонент в учебните политики на международното образование е представянето на културните различия, които са в основата на редица недоразумения при общуването на представители от различни националности. Езикът като елемент от културата е нейното комуникативно и когнитивно средство, а речевите съобщения се различават със собствена идентичност, формирана от културологичен и исторически контекст. По този начин резултатът на корелацията език: култура намира израз в продуцирания текст.
Основна предпоставка за адекватен превод от родния на чуждия език и обратно е преодоляването не само на езиковите бариери, но и развиването на сензитивност към спецификите на чуждата култура. Затова една от приоритетните насоки за чуждоезиковото обучение е не механичното представяне на културните реалности, а и отчитането на тяхното влияние в контекста на междукултурните различия.
Разглежданата проблематика в книгата Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение от Е. Хаджиева, А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина обхваща разнопосочни мнения за фразеологичните единици и умалителните форми в българския език. По този начин авторският екип попада в поле, недостатъчно коментирано и представяно пред изучаващите български език като чужд. Избраният предмет и подход е провокативен от изследователска и методологична гледна точка и е отправна точка за включването на двете сфери в чуждоезиковото обучение. Методологията на това проучване използва интердисциплинарни изследователски процедури, приложени върху българските умалителни форми и българската фразеология.
Изключително ценен е изборът върху представители на различна езикова среда, мотивиран преди всичко и от спецификата на дейността на Катедра {\quotedblbase}Български език като чужд{\textquotedblleft}, както и от възможните връзки между различни култури и националности, което разширява диапазона на проучването и дава перспектива и за бъдещи такива в съвременното езикознание.

}, author = {Хаджиева, Елена and Асенова, Ася and Йорданка Велкова and Весела Шушлина} } @book {Хаджиева2013а, title = {Текстове плюс}, series = {Български език като чужд}, year = {2013}, pages = {172}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Учебната книга {\quotedblbase}Текстове плюс{\textquotedblleft} включва подбрани текстове {\textendash} образци от научния, публицистичния, художествения и разговорния стил.

Научните текстове презентират базисни понятия от научни документи и материали, включени в учебните програми на различни специалности в Софийския университет {\quotedblbase}Св. Климент Охридски{\textquotedblleft} {\textendash} История, География, География на туризма, Психология, Социология, Философия, Политология, Право, Международни отношения, Журналистика, Филология и др.

Приложените към текстовете задачи и въпроси целят изграждането на умението четене с разбиране, като основно се акцентира върху усвояването на научната терминология чрез лексикалния и семантичен анализ на представените образци на научния стил. От друга страна граматическите задачи спомагат за усъвършенстването на лигвистичната компетентност на изучаващите български език като чужд.

В учебната книга се отделя специално внимание на типовете литературни и публицистични форми. Това е свързано с подобряването на общата информираност на обучаваните и социокултурното им ориентиране в една нова за тях чуждоезикова среда. Разгледани са произведения на представители на\  българската интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Светослав Минков, Георги Господинов, Деян Енев и др. Същевременно са публикувани и образци на съвременната преводна литература.

Кое мотивира авторите за създаването на {\quotedblbase}Текстове плюс{\textquotedblleft}? Освен изброеното по-горе бих прибавила културния прочит плюс на {\quotedblbase}другостта{\textquotedblleft}, изразена чрез нова, непозната действителност, което предполага\  обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция.

доц. д-р Елена Хаджиева

}, issn = {9786191760053}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Йорданка Велкова and Весела Шушлина and Асенова, Ася} } @book {Хаджиева2012а, title = {Пол и език : Иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели}, series = {Български език като чужд}, year = {2012}, pages = {130}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Доскоро съвсем непозната, екзотичната проблематика, отнасяща се до историята на пола, все повече привлича вниманието на редица учени от различни научни дисциплини и позволява изследванията върху пола да бъдат погледнати и интерпретирани от разностранни перспективи.

В представената монография се проследява изборът на езиковите средства при всякакъв вид комуникация, като се доказва, че той се обуславя от социални културни значения, включително и от пола. Направен е опит да бъде очертан профилът на системата от поведенчески и съответстващите им езикови модели, като за първи път извършените проучвания са върху езиковата практика на не-носители на българския език. В същото време се представя как опозицията пол/език кореспондира с междукултурните различия на представители от различни националности.

Наблюденията в книгата се базират на значителен брой проведени анкети, интервюта, коментари и спонтанни съобщения на чуждестранни студенти от хуманитарните специалности в СУ {\quotedblbase}Св. Кл. Охридски{\textquotedblleft}, условно разделени в изследването на славянска, балканска, западна и източна група. Анализите показват, че процесът на общуване представлява динамична обмяна на идеологии, които са неразривно свързани със социокултурната идентичност на говорещите, като същевременно биологично половите роли влияят на избора на езикови средства при продуцирането на всякакъв тип текст.

доц.д-р Елена Хаджиева

}, issn = {9789546171269}, author = {Хаджиева, Елена and Асенова, Ася} } @book {Хаджиева2012, title = {Разбирам и говоря}, series = {Български език като чужд}, year = {2012}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Уроците включват кратки граматически очерци, като същевременно се извеждат и основни правописни, правоговорни и книжовни правила, характерни за българския език. Упражненията помагат за повишаване на лингвистичните и комуникативните умения на чуждестранните студенти.

Текстовият материал в книгата е важен с определените социокултурни знания, които представя за официалната и неофициалната реч и са свързани с различни тематични ситуации на общуване.

}, author = {Хаджиева, Елена and Влахова, Радка and Гарибова, Недка and Дачева, Гергана and Асенова, Ася and Весела Шушлина and Йорданка Велкова} } @book {Хаджиева2012, title = {Реч, етикет, културни традиции}, year = {2012}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, author = {Хаджиева, Елена and Ася Асенова and Весела Шушлина and Милена Каменова} } @book {Хаджиева2011, title = {Български език като чужд. За напреднали В2, С1, С2}, series = {Български език като чужд}, year = {2011}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Учебното съдържание на помагалото е структурирано в урочни единици, които включват кратки граматически статии в областта на морфологията, синтаксиса, въпроси на правописа и пунктуацията и основни проблеми на българската стилистика. Упражненията помагат за повишаване на лингвистичните и комуникативните възможности на студентите.

}, issn = {9789546171221}, author = {Хаджиева, Елена and Каменова, Милена and Весела Шушлина and Асенова, Ася} } @book {Хаджиева2011а, title = {Реч, етикет и културни традиции}, series = {Българският език като чужд}, year = {2011}, pages = {152}, publisher = {Гутенберг}, organization = {Гутенберг}, address = {София}, abstract = {

Книгата е предназначена за чужденци, студенти и специализанти, изучаващи български език и култура, а и за всички, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социолингвистичната и социокултурната им компетентност. За да стане част от чуждата култура, обучаваният обменя или споделя определени социокултурни знания и правила за официална и неофициална реч, етикетни единици, свързани с различни тематични ситуации на общуване, и избор на синонимните им варианти със съответните стилистични и социолингвистични маркери, а също поддържането на определено общуване в избрана тоналност.

Речевите съобщения са набор от практики, предлагащи не само конкретни системи на фонетични, лексикални и граматични норми, но също и определени начини на общуване {\textendash} невербални, като се има предвид моделите на паралингвистическата кинематика, отразяващи националнокултурното своеобразие на българската речева действителност. Усвояването на вербалните и невербалните компоненти на комуникацията и представянето им като система усъвършенстват социокултурните знания на обучавания, който избира определен начин на въвеждане на света и по определен начин да поддържа отношения с тези, с които влиза в контакт.

Дяловете Устна комуникация, Невербалност и етикет, Културни традиции са представени с базисна теоретична част и задачи-самооценка за определяне степента на комуникативната способност на изучаващите български език. Студентите се информират за български етикетни единици и тяхната уместна или непрепоръчителна употреба, за различни лингвистични и паралингвистични компоненти на речевата дейност при формално и неформално общуване. Освен това са включени и материали за типични български етнографски, фолклорни и културни традиции, както и образци на междукултурни различия. За създаването на тази книга авторите са проучили и използвали материали от книги, монографии, статии и доклади на най-авторитетни учени и специалисти в споменатите по-горе съответни области. От съществено значение е и опитът на авторите в преподаването на български език акто чужд, както и богатият архив със значителен брой анкети и интерв{\textquoteright}та с чуждестранни студенти, изучаващи български език и култура.

доц. д-р Елена Хаджиева

}, issn = {9789546171245}, author = {Хаджиева, Елена and Асенова, Ася and Весела Шушлина and Каменова, Милена} } @article {Асенова2008, title = {Физическото и душевното състояние на човека според няколко балкански метафори}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {33}, year = {2008}, pages = {5{\textendash}17}, abstract = {{s a mechanism of nomination metaphor is used above all in the conceptualization of man and his world. We analyze a fragment of the Balkan picture of the world pointing out similarities and differences in the metaphorization of human physical and psychological states in languages belonging to the Balkan language union: such = strong; firm}, author = {Петя Асенова and Алексова, Василка} } @book {Шуманова2007, title = {Списание {\quotedblbase}Библиотека{\textquotedblleft}. Тематичен указател: 1984{\textendash}2005 г.}, year = {2007}, publisher = {Народна библиотека {\quotedblbase}Св. Св. Кирил и Методий{\textquotedblleft}}, organization = {Народна библиотека {\quotedblbase}Св. Св. Кирил и Методий{\textquotedblleft}}, address = {София}, author = {Шуманова, Нина and Асенова, Ася and Папазова, Красимира and Недкова, Константина and Аргирова-Герасимова, Мария} } @article {Асенова2002, title = {Някои проблеми на изследването на глаголната система на балканския езиков съюз}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {27}, year = {2002}, pages = {5{\textendash}15}, abstract = {The article deals with the paradigmatics and syntagmatics of verbal categories in the Balkan languages. The verbal Balkanisms that might be represented cartographically are pointed out (future tense forms, the ratio between aorist and imperfect and the habeo and sum perfect forms, the spread of the infinitive and its substitute constructions, the Balkan-type conditional). The Bulgarian non-evidential forms and the Albanian admirative should be given due attention, together with aspect and voice. As to syntagmatics, the functions of the conjunctive, the nonimperative functions of the imperative, the functions of the category of person and the compatibility of verbal forms with definiteness of nouns should also be considered.}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова2000, title = {Ден {\textendash} светъл и прозрачен}, journal = {Българска реч}, volume = {6}, year = {2000}, note = {

За проф. Петър Динеков.

}, pages = {42{\textendash}44}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова2000, title = {Ден {\textendash} светъл и прозрачен}, journal = {Българска реч}, volume = {6}, year = {2000}, note = {

За проф. Петър Динеков.

}, pages = {42{\textendash}44}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова1997a, title = {Моско Москов на седемдесет години}, journal = {Българска реч}, volume = {3}, year = {1997}, pages = {46{\textendash}48}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова1997, title = {Първа книга по история на езикознанието. Ж. Бояджиев. Портрети на именити езиковеди. Из историята на световната лингвистика. С.: Карина М, 1997}, journal = {Българска реч}, volume = {3}, year = {1997}, pages = {53{\textendash}55}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова1992, title = {Балканистичен колоквиум в Бохум}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {17}, year = {1992}, pages = {98{\textendash}99}, keywords = {Events, Хроника}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова1992a, title = {Шести българо-гръцки симпозиум}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {17}, year = {1992}, pages = {119{\textendash}120}, keywords = {Events, Хроника}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова1990, title = {Повторението}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {15}, year = {1990}, pages = {102{\textendash}105}, abstract = {The article discusses conversion by duplication in Balkan languages: formation of a superlative degree, formation of adverbs of other types of words (repetition of pronouns, numerals, nouns) some of which feature a high degree of idiomatization. The obsolescence of the phenomenon is considered as well as possible foreign influence on it. Its similarities and differences in particular Balkan languages are pointed out. A conclusion is made that the phenomenon discussed has different frequency in the different Balkan languages (higher in Albanian and Modern Greek in comparison with Bulgarian and Romanian) which is indicative of its polygenesis.}, author = {Петя Асенова and Кацори, Тома and Дукова, Уте} } @article {Кацори1984, title = {Към характеристиката на тайните говори в България}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {9}, year = {1984}, pages = {29{\textendash}43}, abstract = {The paper is based on speech samples from the secret professional jargon of the masons, in the South Western part of Bulgaria. The first part of the paper discusses some basic rules for the formation of lexicons in similar social dialect types. These are lexical borrowing from neighbouring languages, metaphoric and pejorative usage, independent word-formation, semantic calques, etc. The second part of the paper presents an etymological analysis of the lexicon of the secret jargon under discussion. Some existing etymologies have been expanded and/or corrected and some new ones have been proposed.}, author = {Кацори, Тома and Дукова, Уте and Петя Асенова} } @article {Асенова1981, title = {За мястото на българския език между балканските езици. 2}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Conrastive linguistics}, volume = {6}, year = {1981}, pages = {145{\textendash}149}, abstract = {The features which serve as basis of the Balkan linguistic union are manifested most completely and consistently in Bulgarian: 1. Bulgarian possesses a complete set of Balkanisms, whereas a certain number of them are missing in the other Balkan languages; 2. The Balkanisms, with their uneven territorial distribution, are consistently present in Bulgarian in all its dialects and are manifested in a highly developed and firmly established form, including those which exist in the other Balkan languages as trends only. Bulgarian is thus defined as a Balkan language-standard which unites relevant specific features of the Balkan linguistic union.}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова1980, title = {Втора лятна школа по езикознание в Залцбург}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {5}, year = {1980}, pages = {87{\textendash}88}, keywords = {Events, Хроника}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова1979, title = {Българо-гръцки симпозиум}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {4}, year = {1979}, pages = {122{\textendash}123}, keywords = {Events, Хроника}, author = {Петя Асенова} } @article {Асенова1979a, title = {Езикознанието на Българо-румънския симпозиум в Букурещ}, journal = {Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics}, volume = {4}, year = {1979}, pages = {111{\textendash}114}, keywords = {Events, Хроника}, author = {Петя Асенова} } @article {1976, title = {Съпоставително езикознание}, year = {1976}, publisher = {Софийски университет}, address = {София}, abstract = {

Списание Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive
Linguistics (списание на Софийския университет {\quotedblbase}Св. Климент Охридски{\textquotedblleft}) е първото в
света периодично издание, посветено на съпоставителни лингвистични изследвания.
През изтеклите повече от три десетилетия в Съпоставително езикознание бяха обна-
родвани трудове на авторитетни учени от България и от ред други страни. В Съпоста-
вително езикознание {\quotedblbase}проходиха{\textquotedblleft} редица млади докторанти, асистенти, научни сътруд-
ници. В Редакционния му съвет участват видни езиковеди от България и чужбина.
Историята на списанието започва през 1976 г. с обнародването на едно уникално пе-
риодично издание {\textendash} Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други
езици по идея и под ръководството на проф. Светомир Иванчев (1920{\textendash}1991). От 1978 г.
Бюлетинът приема името Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание
/ Contrastive Linguistics. След смъртта на неговия основател и главен редактор до 2007 г.
главен редактор е проф. Живко Бояджиев (1936{\textendash}2007), а от началото на 2008 г. {\textendash} проф.
Петя Асенова.

}, author = {Петя Асенова} }