| Reseach Notes |
- Ковачев, Огнян. Светове отвъд думите. 9-17.
- Кирова, Милена. Как се появява „родът“ или Gender като библейски ф/акт. 18-29.
- Стефанов, Валери. Отвъдното (Копнежи и страсти на модернизма). 30-38.
- Камбуров, Димитър. Спорът между факултетите в „История“ на Вапцаров (дискусия върху дискурсите). 39-53.
- Видински, Васил. Небето в българската книжнина през XIX век (Различните светове на атмосферата, въздушните явления и светилата в речниците, научната книжнина и ранното стихотворство). 54-62.
- Борисова, Биляна. Пророчеството. 63-70
- Енчева, Илка. Паралелните светове, които създаваме, или за разказите „Мишка“ на Петко Ю. Тодоров и А. Г. Матош. 71-77.
- Лукова, Калина. Г. П. Стаматов – митологии на вампирското. 78-88.
- Монова, Илиана. Светът, съграден от думите в две стихотворения на Пенчо Славейков („Ни дъх не лъхва над полени ...“ и „Самотен гроб, самотен кът ...“). 89-99
- Манчева, Дина. Историяеският свят на българската модернистична драма в контекста на европейския символизъм. 100-109.
- Александрова, Ирен. Да откажеш на символа (Отношенията на света в поезията на Атанас Далчев). 110-114.
- Йорданова, Кристина. Конструиране на субекта при Багряна. 115-123.
- Димчева, Росица. Как да се прсътвори един затлачен в думите свят? Сценарият на Радой Ралин „Аз съм Левски“ (1971-1974). 124-132.
- Ангелова-Дамянова, София. Пространството на жените („Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева). 133-139.
- Вачева, Албена. Ословесяване на изчезналата година – за множествеността на историята. (140-154).
- Личева, Амелия. Картографиране с думи. 155-161.
- Неделчев, Михаил. Говорещи и представяюи се у/в поезията на Биньо Иванов. 162-169.
- Младенова, Маргарита. Маркери на съвременен български литературоведкски дискурс. 170-179.
- Зиновиева, Красимира. Разширяване на дискурса (в текстовете на Катя Станева и Милена Кирова) чрез промени в границите на думата. 180-187.
- Хубенова, Цвета. Литературните Пигмалиони. 188-212.
- Станкова, Златка. Как с думи се градят и рушат светове, или: Защо Едип и Хамлет не могат да разказват? 213-220.
- Чавдарова, Дечка. Как руската литература твори реалност – история и перспективи. 221-234.
- Маврова, Аглая. Името на персонажа и персонажът на името в „От ума си тегли“ на А. С. Грибоедов. 235-242.
- Бальова, Петя. Измеренията на прекрасното в цикъла „Стихове за Прекрасната дама“ на Александър Блок. 243-249.
- Дамянова, Илиянка. Имажинизмът на Сергей Есенин. 250-262.
- Радулова, Надежда. Ослепени от слънцето: изричане на меланхолията в един текст на Марина Цветаева. 263-271.
- Паскалева, Златка. Промяната в света и краят на съществуването. Поглед към романа на Михаил Булгаков „Бялата гвардия“. 272-290.
- Георгиев, Тодор. Светът в една дума, или есе за цървула. 291-302.
- Найденова, Вера. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич. Опозицията „свое-чуждо“ в комедията „Госпожа министершата“. Рака – бунтарят. 303-314.
- Иванова, Галина. Романът „Кутия за писане“ и писането на Павич. 315-321.
- Михайлова-Сталянова, Надежда, Генев-Пухалева, Илияна. Езиковата картина на любовта в българския и полския език. 322-328.
- Костова, Гергана. За дрехите на една идеология. 329-337.
- Пенчева, Анжелина. Чистачката-демиург, или Всеки автор ли е бог(оравен). 338-348.
- Гергова, Таня. Възможности на проповядващото слово в текстовете на Артур Кьослер. 349-261.
- Кожухарова, Стефка. Светът на испанската поезия в българските антологии през социалистическия период. 362-373.
- Люцканов, Йордан. Как с думите се правят светове. 374-383.
- Исса, Катя. Остиновата теория на речевите актове към българската езикова среда. 384-392.
- Янков, Лъчезар. Теорията на игрите и семантиката на естествения език. 393-399.
- Ликоманова, Искра. Различни думи – различни светове. 400-406.
- Метева, Елена. Препредадената реч – среща на два свята. 407-416.
- Пацева, Мирена. Език и емоции: експериментално изследване. 417-427.
- Мавродиева, Иванка. Метаморфозите на реториката (дума – реторична фигура – текст – мултимедия). 428-434.
- Ласкова, Ласка. Едно интервю. Комуникативни стратегии и джендър. 434-446.
- Измирлиева, Илиана-Сияна. Графична експресивизация на текста (Наблюдения върху справочните издания „програмата“ и „КОМПАС“). 447-453.
- Кирова, Людмила. Чатът – реланост, сътворяваща се от текст. 454-465.
- Ангелова, Татяна. Може ли ученикът да създава с думи светове? 466-472.
- Александрова, Розалия. Нови аспекти в тълкуването на връзката между есе и интуиция. 473-484.
- Ефтимова, Андреана. Обучаваща стратегия за „усвояване“ на чужди езици и чужди светове. 485-494.
- Петрова, Красимира. Граматичната картина на света като част от езиковото съзнание на личността. 495-503.
- Баракова, Пенка. Човек – семантични и граматични аспекти. 504-510.
- Слуцка, Анна. Променливо я и ятов преглас – реализации в изговорната практика в българските електронни медии. 511-517.
- Кукова, Христина. Съставните топоними в българския език. 518-526.
- Гаравалова, Илияна. Степен на натуралност на местоименната система в съвременния български език. 527-542.
- Лъскова, Веселина. Влиза показателното местоимение в състава на именната фраза в българския език? 543-550.
- Петрова, Галина. Синтактични ограничения на рефлексива си. 551-556.
- Алексова, Красимира. Специфика на адмиративните употреби в трите глаголни лица. 557-567.
- Ганева, Гергана. За граматическия статус и модалната принадлежност на презумптивните глаголни форми в съвременния български език. 568-576.
- Атанасова, Атанаска. Функциониране на глаголните видове в аорист. 577-584.
- Атанасов, Атанас. Залогова характеристика на безличните предикати в СБЕ. 585-594.
- Тишева, Йовка, Шопов, Радко. Езикови модели за означаване на всекидневното пространство на града. 594-615.
|
Български
English