Skip to content Skip to navigation

Относителни прилагателни имена

Относителни прилагателни имена за изразяване на „общи отношения“

(eтимологична и семантична характеристика)

 

Биляна Радева

(Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св. Клименти Охридски“)

 

Резюме

В тази статия са разгледани етимологичната характеристика и семантиката на една група относителни прилагателни имена, които досега не са били обект на специално внимание, а именно т.нар. прилагателни имена за означаване на общи отношения. Направена е семантична класификация на тези прилагателни имена, въз основа на най-общото в значението им.

 

Abstract

The paper considers etymology as well as semantics of a specific group of adjectives, which have not been a distinct topic of interpretation. These are the so called ‘adjectives for denoting general relations’. A semantic classification for this group has been proposed, which has taken into account their common meaning.

 

В повечето български граматики при определянето на видовете прилагателни имена в съвременния български книжовен език първоначално се изхожда от семантиката им. Качествените прилагателни имена се дефинират като прилагателни, които изразяват вътрешно присъщи признаци, качества и свойства на предметите, които са застъпени в тях в по-голяма или по-малка степен, а относителните прилагателни са тези прилагателни, които отразяват признаци, качества и свойства на предметите в отношение с друг предмет. Веднага след това се пристъпва към разграничаване на двата вида прилагателни имена на базата на граматическите им особености, като се наблюдава, че често дадена граматическа характеристика, каквато е степенуването на прилагателните, стои в основата на подялбата на прилагателните. Като такава особеност се посочва и това, че относителните прилагателни имена „винаги“ са производни думи, а качествените прилагателни са както производни, така и непроизводни.

Отношенията, изразявани от относителните прилагателни имена, които най-често се отбелязват в българските граматики, са свързани с: мястото, от което произхожда или където се намира предметът (полска мишка); веществото, от което е направен предметът (дървена ограда); предназначението на предмета (превозно средство); принадлежността на предмета (Крумови закони); формата на предмета (правоъгълна маса); времето, свързано с предмета (лятна почивка). Споменава се също така наличието и на други отношения. Това наистина са най-ярко изпъкващите, най-лесно разпознаваемите, най-характерните и най-обговаряните отношения, които се означават от относителните прилагателни, но с тях не се изчерпва цялото семантично разнообразие на разглеждания подклас прилагателни.

Интерес предизвикват относителните прилагателни за изразяване на т.нар. „общи отношения“, които досега не са били обект на специално внимание. За такъв тип отношения, изразявани от прилагателните имена, споменават И. Куцаров (2007) и Р. Ницолова (2008), макар че и двамата автори не са спрели вниманието си върху тази група прилагателни имена. Прилагателните имена, които двамата езиковеди причисляват към разглежданата подгрупа относителни прилагателни имена в българския език, са: подобен, аналогичен, съотносителен, зависим, независим, обратен, противоположен, подвластен, същ, друг, към които могат да се добавят още сходен, особен,съответен, съотнесен, съпоставителен, идентичен, предишен, предходен, следходен, последен, инакъв (което се определя в речниците като местоимение), сетен, еднакъв, разни, следващ, както и по-рядко използваните сетнешен, нататъшен, послешен, последващ, одевешен, следующ, раншен, подирен и подирешен и др.

Както се забелязва, в тази група прилагателни имена влизат както домашни думи (друг, последен), така и думи с чужд произход (аналогичен, идентичен). Прилагателното име аналогичен идва в българския език от гръцки през френски и руски. В Речника на чуждите думи в българския език (Илчев 1992) то е дефинирано по следния начин: „Основан на аналогия; сходен, съответен, подобен“. Прилагателното име идентичен също преминава в българския език през руски от френски, по-късно латински. То е определено като книжовна дума, която означава: „Досущ еднакъв, напълно сходен, тъждествен“.

Една част от разглежданите прилагателни имена са производни, докато друга част са непроизводни. Такова например е прилагателното име друг, чието значение в Българския етимологичен речник (Георгиев 2007) е дефинирано като ‘не този; следващ’. В старобългарския език прилагателното име другъ е означавало ‘друг; втори; другар’. Прилагателното друг може да бъде открито и в редица славянски езици – сръбски, хърватски, словенски, чешки, полски, руски. Прилагателното име подобен също е характерно за старобългарския език. Значението на подобьнь според Българския етимологичен речник (Дуриданов 1996) е ‘подобен; удобен, подходящ’.

Част от прилагателните имена за изразяване на „общи отношения” са производни от наречия. Така например инакъв (ако приемем, че е прилагателно име) произлиза от местоименното наречието инак, иначе, което означава ‘по друг начин, не така, в противен случай’; прилагателното име последен е мотивирано от диалектното наречие послед; прилагателното име сетнешен – от наречието сетне; послешен – от после.

Други прилагателни имена от разглежданата група са мотивирани от глаголи (зависим, независим) или числителни (еднакъв). Прилагателните зависим, независим по произход са стари форми на сегашни страдателни причастия, прилагателните имена следващ, последващ от историческа гледна точка са сегашни деятелни причастия, а прилагателното име съотнесен – минало страдателно причастие.

В българската граматична литература е отбелязано, че относителните прилагателни имена винаги са производни думи, срв.: „Относителните прилагателни имена са винаги производни думи от словообразувателна гледна точка, докато качествените прилагателни имена са непроизводни и прозводни.“ (Ницолова 2008: 117); относителните прилагателни имена „винаги са производни думи, докато огромна част от качествените са непроизводни“ (Куцаров 2007: 70). Изниква обаче проблемът: ако разглежданите прилагателни имена са относителни (за изразяване на т.нар. „общи отношения“), то би трябвало да се коригира постановката, че всички относителни прилагателни имена са винаги производни думи (срв. друг, същ, подобен, както и ляв, десен).

Въпреки разнообразието, което се наблюдава по отношение на словообразувателните и структурните особености на разглежданите прилагателни, може да бъде открита известна общност в семантиката им. Общото значение, което ги свързва, е изразяването на отношение между предмета, който определят, и друг обект, предмет или абстрактна норма. Забелязва се и това, че тези прилагателни могат да бъдат групирани в отделни семантични гнезда, т.е. има общност в означаваните от тях отношения, срв.:

 

Признак

Прилагателни

тъждественост

същ, съответен, идентичен, еднакъв, тъждествен

нетъждественост

противоположен, друг, инакъв, особен

близост*

аналогичен, подобен, сходен

зависимост

съотносителен, зависим, подвластен, съотнесен, съпоставителен

независимост

независим, неподвластен

пределност, завършеност

последен, сетен, краен

непределност, незавършеност

нататъшен, сетнешен, послешен

поредност

последователен, следващ, предишен, последващ, предходен, следходен, следующ (рус.), подирен и подирешен

 

* Тази подгрупа прилагателни имена за изразяване на общи отношения е много близка до групата, изразяваща тъждественост, поради което е възможно двете подгрупи да бъдат обединени, като разграничението между признаците сходност и еднаквост да се базира на категоричността в изразявания от прилагателните имена признак.

 

Ще бъдат разгледани по-подробно значенията на прилагателните от различните групи. Част от разглежданите прилагателни влизат в едно семантично гнездо, означаващо тъждественост. Това са прилагателните имена: същ, съответен, идентичен, еднакъв, дори и тъждествен. Прилагателното име идентичен означава „досущ еднакъв, напълно сходен, тъждествен“. Прилагателното име същ е представено в Български тълковен речник (Попов 1994) със следните значения: „1. Не друг, а тъкмо тоя или такъв, за който говорим, мислим и т.н. Решихме да се съберем на същото място и в същия час... 2. Напълно еднакъв, съвсем приличен; същински И синът има същия глас като баща си. 3. Истински, естествен, рожден. Капитанът, немец същи, отказа“. Причисляването на прилагателното име еднакъв към семантичното гнездо, означаващо тъждественост, също е обусловено от семантиката му: „Който е напълно приличен, подобен на друг, които са равни помежду си в някои или във всички отношения; тъждествен“ (Попов 1994).

Противоположни по значение на тези прилагателни имена са прилагателните, означаващи нетъждественост, а именно: противоположен, друг, инакъв, особен. Към тази група може да бъде прибавено и прилагателното име разни, което означава: „Които са много на брой и са различни“ (Попов 1994). Семантиката на прилагателното име обратен също дава основание за поставянето на това прилагателното в разглежданата група: „1. Който се намира или се движи, развива се, става в посока, противоположна на първоначалната, предишната. Движим се в обратна посока. Обратна страна на медала... 2. Който е напълно различен, противоположен на друг. Получава се обратен резултат“ (Попов 1994).

Друга група прилагателни имена изразяват отношение на близост между предмета, на който прилагателното име приписва признак, и друг предмет. Такова отношение означават прилагателни имена като аналогичен, подобен, сходен и др.: аналогичен – „Основан на аналогия; подобен, приличен“ (Попов 1994), „сходен, съответен, подобен“ (Илчев 1992); подобен – „Който прилича донякъде на нещо друго; сходен, такъв“; сходен – „който много прилича на друг; подобен, близък“ (Попов 1994).

Част от разглежданите прилагателни най-общо означават зависимостили независимост на признака, приписван на определяния предмет, от друг предмет. В тези подгрупи се включват съответно прилагателни като съотносителен, зависим, подвластен, съотнесен, съпоставителен и независим, неподвластен. Техните значения са представени по следния начин: съотносителен – „който се намира в съотношение с нещо; корелативен“; подвластен – „който се намира под властта на някого или нещо“; зависим – „който се намира в зависимост, в подчинение; несамостоен, подчинен“; съотнесен – „който се съотнася с друг“; съпоставителен „който се отнася до съпоставяне, свързан е със съпоставяне, съпоставка“ (Попов 1994).

Значението за пределност, завършеност поставя прилагателни като последен, сетен, краен в общо семантично гнездо. Съответно липсата на предел, или непределността, незавършеността, е характерна за значенията на прилагателни като нататъшен, сетнешен, послешен: нататъшен – „който се намира, чието място е нататък“ и „който става, извършва се по-късно, по-сетне“; сетнешен – „който става сетне; по-късно“; послешен – „който става или е станал по-после“ (Попов 1994).

Друго изразявано от прилагателните отношение – пространствено-времева поредност, обединява прилагателни имена като последователен, следващ, предишен, последващ, предходен, следходен, следующ (рус.), подирен и подирешен. Признакът ред е отбелязан от П. Калканджиев (1936), а поредност – от И. Куцаров (2007), като прилагателните имена, които двамата автори посочват като изразители на това значение, са съответно: пръв, последен, последовен и последен, последователен, предишен, следходен, предходен и др. В Българския тълковен речник (Попов 1994) като първо значение на прилагателното име последен е посочено: „След който няма друг по място или време, с който нещо се изчерпва или свършва. Стоях последен в редицата. И последните билети се продадоха“. Когато с прилагателното име последен се отбелязва място на даден обект спрямо други обекти, например последен в редицата, то може да бъде включено към групата на прилагателните имена, които изразяват поредност. В случаите, в които прилагателното име последен означава време, например последен момент, или количество – последните пари, значението на прилагателното отпраща по-скоро към признака пределност, отколкото към признака поредност.

В значенията на останалите прилагателни имена от групата присъства семата ред, поредност: следващ – „Който иде поред след някого или нещо“; следходен – „Който следва, идва след някой друг или нещо друго; следващ“; последващ – „Който следва, идва поред след някого или нещо; следващ“; предишен – „Който е станал или съществувал преди, по-рано, по-напред“; раншен – „Който е от по-рано, станал преди; предишен“; предходен – „Който предхожда, който е непосредствено преди тоя; предшествуващ, предидущ“; последователен – „Който следва, става, извършва се по определен ред“; подирен и подирешен: „1. Който се намира или иде подире, отзад; следващ, иден, заден. 2. Който става, който се извършва след друго нещо; следващ. 3. Който е най-накрая, след другите; последен, сетнешен.“ (Попов 1994).

Относителните прилагателни имена не са винаги производни думи. Има една група относителни прилагателни, които изразяват т.нар. общи отношения, която включва както производни, така и непроизводни думи. Общото при тази група относителни прилагателни имена е, че признаците на предмети, които те изразяват, са резултат не просто от връзка с друг предмет (дървена маса – маса от дърво; маса, направена от дърво), а са следствие от съотнасянето на признак, присъщ на даден предмет, с признак на определен друг предмет (обратен – посока, която е противоположна по отношение на предишната посока или по отношение на дадена същина) или с дадена абстрактна норма (особен – този, който се отклонява от възприетата за нормална средна стойност).

 

Цитирана литература

  • Георгиев, Владимир. (ред.) 2007 [1971]. Български етимологичен речник, т. І. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов”, 2007.
  • Дуриданов, Иван. (ред.) 1996. Български етимологичен речник, т. V. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов”.
  • Илчев, Стефан. (ред.) 1992. Речник на чуждите думи в българския език. София: БАН.
  • Калканджиев, П. 1936. Кратка българска граматика. Пловдив: Печатница „Левски”.
  • Куцаров, Иван. 2007. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”.
  • Ницолова, Руселина. 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
  • Попов, Димитър. (ред.) 1994: Български тълковен речник. София: Наука и изкуство.

 

За авторката

Д-р Биляна Радева, е асистент в Софийския университет „Св. Клименти Охридски“, Катедра „Български език“. Интересите й са в областта на Съвременния български език (морфология и синтаксис), Психолингвистиката, Семиотиката, Проблемите на разговорната реч, Езиковата култура и др.

Електронен адрес / E-mail: bilyana.radeva at gmail dot com