Български
EnglishГрупа 41° – творчески принципи и поетическа практика
(Филологически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски")
Резюме / Abstract
Článok predstavuje tvorivé zásady a prax jedného avantgardného zjednotenia , pod znamením futurizmu, formované koncom desiatich rokov 20. Storočia v Tiflise, mesto, ktoré sa stalo svojráznym futuristickým centrom toho času. Do toho spolku patria básnici ako A. Kručonych, I. Terentiev, dramaturg I. Zdanevič. V rôznych obdobiach blízko k tejto skupine stoja alebo prijímajú niektoré jej myšlienky aj básnici N. Chabias, T. Veročka-Tolstá, G. Petnikov, teoretik R. Jakobson, ktorý písal ako zaumný básnik s pseudonymom Aljagrov. Tvorivé zásady skupiny majú svoje korene v kubofuturizme v jeho zaumnom variante, pričom sa ako nový moment tu javí záujem o psychoanalýzu, ktorý prejavili A. Kručonych a I. Zdanevič, a zaumná poézia je myslená ako ponorenie do hlbokých vrstiev psychiky, ako cesta k archetypu. Dominuje intencia budovania, nie ničenia. Tiflisčania "vyprázdňujú bezprostredný život" kvôli "vynájdenému životu", ako definuje zmysel avantgardistických snáh Ortega-i-Gaset.
Ich texty otvorene opovrhujú zdravý zmysel, rozprávajú o ničom, o veselom táraní, spovedajú estetiku náhodného. Smiechové postupy tvorby sú spojené s absurdistkým humorom Tiflisčanov, ktorý sa často prejavuje v jazykových interferenciách významov, vo fonetických záznamoch, v parodických transkripciách, budujú sa podľa zásady karnevalového zmiešania a nadväzujú na národnú smiechovú kultúru, ako aj na divadlo marionetiek.
Към средата на десетте години на XX век футуризмът започва да губи част от скандалното си очарование, страстите около него започват да затихват, мистификациите, разобличенията и пр. обвинения в пресата също. Едни обединения се разпадат, като малко просъществувалия „Мецанин на поезията“ или групата на егофутуристите, други привърженици на футуризма се отдръпват като Г. Иванов, Р. Ивнев, В. Шершеневич и др.
Първата световна война променя културната перспектива. Но в същото време постепенно футуризмът разпространява влиянието си в провинцията. В края на десетилетието един футуристичен център е гр. Тифлис, в който се формира „група 41°“. Названието на групата идва от мястото, където се основава – 41-ия паралел.
В нея влизат поетите А. Кручоних, И. Терентиев, драматургът И. Зданевич. По различно време близки до групата или приемащи някои нейни идеи са и поетите Н. Хабиас, Т. Верочка-Толстой, Г. Петников, теоретикът Р. Якобсон, пишещ като заумен поет под псеведонима Алягров.
Особено оживена е културната ситуация в Тифлис в края на десетилетието. Войната и революцията водят до преместването в Закавказието на много литератори. Възникват нови кръжоци, поетически групи и обединения, оживява се издателската дейност. Изпратеният от властите в Тифлис Сергей Городецки се сближава с грузинските модернисти от групата „Сини рогове“ и издава няколко броя на сп. „Ars“. Городецки е централна фигура в Тифлиския „Цех на поетите“ и първоначално при идването си на Кавказ натам се насочва и А. Кручоних, но тъй като интересите му са твърде далеч от акмеистичната поетика, заедно с Деген и Иля Зданевич Кручоних започва да издава сп. „Часовник“.
Поетите от групата се опитват да издадат вестник с име „41°“ (излиза единствен брой), сътрудничат на местната преса, издават няколко сборници със стихове, организират диспути. По данни на И.Терентиев за три години са прочетени 200 доклада (Терентьев 1923:177). През 1917 г. А. Кручоних участва в основаването на издателство „Синдикат“,около което се събира и група „41°“. Обединението няма строги организационни правила и дори названието се мени на „Университет 41“, „Компания 41“(Терентьев 1923:177) или „Тютюн“. През 1919 И. Терентиев шеговито твърди: „Името на тази школа е „Тютюн (т.е. Табу, цветна легенда, популярна упойка, предмет от първа необходимост и отрова.“(Терентьев 1919:11).
На друго място иронично пояснява: “41° – това са – 40 дни, 40 нощи, 40 000 братя (израз от Шекспир), 40 четиридесети, 40 плешиви... а и един излишен КОЛ се слага без колебание върху всичко и нищо подобно“. (Терентьев 1988:4). Поетите от групата, заедно с художници, актьори, грузински творци се събират в кафенето „Фантастична кръчмица“.
Творческите принципи на групата, най-общо казано, възхождат към кубофутуризма в заумния му вариант, като нов момент е проявяваният интерес към психоанализата от А. Кручоних и И. Зданевич например, а заумната поезия се мисли като потапяне в глъбинните слоеве на психиката, като път към архетипа (вж. Гейро 1994:15).
Целта на заумната поезия, както отбелязва Кручоних, е: „винаги да дава необичаен за дадения език нов звуков ред, освежавайки така ухото и гърлото, възприемащия и възпроизвеждащия звук на органите на слуха и речта.“(Крученых 2006).
В сравнение с футуристичните акции от първата половина на десетте години, поетите от група „41°“ не са така войнствени, залагат на смеховата страна на създавания текст, сериозните месианистични послания са сменени от играта с формата и смисъла (в „Трактата...“ на Терентиев прозаични фрагменти са наречени стихове, при това се обиграва непрекъснато думата „стих“ – утих – псих – пстих – пих). Засилва се ролята на мимико-речевите жестове и абстрактните звукови постройки.
Ето как игрово-иронично осмисля значението на думата „футуризъм“ И. Терентиев: „Думата фуtyriзм – означава на чужд език нещо свое си, а за нас футур =фитюлка! По-правилно е да се каже: фу-ти, ну-ни, сгънати крака, футурнуть, ... футурок....“ (Терентьев 1988).
Както и преди, графическата структура на стиха, типографското оформление са важни за тези творци: интересът към буквата, към визуализацията на текста, към оформянето на словесния материал с оголване на начертанието, пространственото разположение на буквите върху листа, са свързани със стремежа да се създаде „затруднена“, осезаема форма, която задържа вниманието и поражда различни естетически реакции. Или, както се казва в „Словото като такова“ – да бъде неудобно като „камион в хола“ (Соколов 1988: 103).
Виртуозни са експериментите и хипотезите на Кручоних с думата. Тях поетът съчетава с рационалността на научния подход. При това разработката на словесния материал се прави с остроумие и добросъвестност.
В трактата на И. Терентиев «17 глупави оръдия» (1918) е предложен оригинален начин на осмисляне на поетическия език. Поетът формулира «закон за поетическата реч»: «Думите, сходни по звук, в поезията имат сходен смисъл». (Терентьев 1988). Косвено той стига да мисълта за парадигматичния характер на контекстуалната обусловеност на думите в поетическия език: връзката на думите на принцип на звуковото сходство не е задължително да предполага реалното им наличие в синтагматичен ред и може да се възстановява на основата на фонетични асоциации. Идеите на Терентиев за асоциативната природа на контекста е сродна с по-късни теоретични идеи – може да се съпоставят с някои идеи на Якобсон в „Лингвистика и поетика“ 1960 и спецификата на поетическата функция. По този начин трактатът на поета демонстрира не само възможността авангардистките теории да бъдат мислени във формалистки контекст, но и допустимостта им в диахроннен прочит в перспективата на по-късните структуралистки концепции.
Именно процесът, а не резултатът обаче е важен за поетите от „41°“, процесът на творчество, взет от технологичната му страна.
Сред словесните им постройки има разгърнати автохарактеристики и самооценки, изпълнени в духа на карикатурата, често сведени до илюстрация или тематична зарисовка, шеговити взаимни характеристики послания, характерни за общуването в приятелски кръг. Такова е посланието на Терентиев до Алексей Кручоних:
Кручоних ай кваканье
Ай наплевать мне на сковородке
Футуризма как они
Лица льстят от икотки
Скварятся и футуреят
(„ах, че квакане Кручоних/ах да плюя на тигана/на футуризма като тях/лицата лъсват от хълцане/сквернеят и футуреят“)
или откъсът от „Трактат за пълното неприличие“ на И. Терентиев:
Мы в кафе сидим, как три митрополита,
три папы, три бабы, три зуба:
Крученых, Зданевич и Терентьев!!!
(„Седим в кафенето, като трима митрополити,/трима папи, три жени, три зъба“)
Друга група текстове, както указва И. Василиев, има метатекстова насоченост – различни рецепти, съвети, препоръки за творчество и поведение, коментарии и пояснения по повод поезията. Част от тези съвети имат здрав смисъл, част от тях са издевателски по отношение на здравия разум и нравоученията или просто забавна игра на ума и въображението, като препоръката на Кручоних: „Не пийте нощем керосин!“ Пародиен свод от правила за писане създава И.Терентиев в книгата си „17 глупави оръдия“ (Васильев 1999: 84).
Жанрово новообразование, характерно за членовете на групата, са книгите, в които присъстват различни като тип текстове – статии, есета, стихове, коментарии, които се съотнасят един към друг. В тяхната естетическа програма категорията възвишено и трагическо се изключва, а прекрасното и безобразното са смесени. Лирическият аз е активна фигура, но тази активност е външна и е свързана с най-прости, често физиологични, действия при това те често се вършат в неправдоподобни обстоятелства и изглеждат антиестетично.
Продолжаю размахивать руками
Дышу отчаянно верчусь
И пока мечусь
Смеюсь и вообще юсь.
(„Продължавам да размахвам ръце/дишам отчаяно се въртя/и докато се мятам/се смея и въобще ея“).1
Персонажите често са осмислени като свързани с нечистата сила („Я в зеркале не отражаюсь“), отъждествяват се с неживи предмети или имат откровено хиперболизиран вид („Планетам всем причастен я“). Постъпките и мислите на героя прекрояват светове, преразпределят ценности и утвърждават нов порядък. На високото се противопоставя земното, чувственото, грубо телесното, оттам раблезианският тип телесност, еротичните асоциации, аналната еротика.
„Мы правду МатКУ рубим потнЫе от счастья шТОПОРЫ ФУТУРИЗМА (с тех пор, с той поры, топор)“.
(„Ние режем правичката истина с потни от щастие тирбушони на футуризма (оттогава, оттогаз, балтия хряс“)2
Неприличията свидетелстват за продължаващото противопоставяне между етикетните прояви и футуристичната поезия. Физиологизмът на Тифлисци обаче, както подчертава И. Василиев, е различен от физиологизма на В. Нарбут или М. Зенкевич. При акмеистите натуралистичният бит има различно съдържание – писателите рисуват своеобразни портрети, уроди, характерни сцени, докато „Кручоних и Терентиев чупят канона на словесната живопис и не се стремят да създадат целенасочени картини, реални сцени, зарисовки от бита.... при цялото изобилие на конкретни детайли и белези от бита, това не е портретиране на емпиричната реалност,... а създаване на хетерогенна, нееднородна по състав и качество, илюзорна пространствено-времева протяжност (Васильев 1999:88-89).
Конкретността на футуристите има различен характер от веществеността на акмеистите. За заумниците предметно-изобразителната сфера има по-остранен и абстрактен вид, гледната точка е сменена, футуризмът борави с нови реалии и не копира действителността. Изказването не е речев еквивалент на нещо от външната действителност, а самостоятелен център на авторската активност и по този начин то самото се превръща в своего рода вещ. Самодостатъчността на формата е знакова, тя е освободена от рационална връзка с предметно-смисловата действителност.
Създаденото в периода 1917-1919 г. от Терентиев и Кручоних открива общи принципи на композицията на текста: жанрово стиховете им представят граматически правилни изказвания, в които се съединяват думи, несъвместими по смисъл, нарушават се обичайните връзки, на нивото на представите нахлува светът на безсмислицата и алогичното. Сюжетът се гради като верига от невъзможни действия на субекта, гради се квазиреалност, както е в стихотворението „Отидох в перачницата любилна“ (думата пералня се съединява със значението на дом за любене).
Водеща е интенцията на съзиданието, а не на разрушението, Тифлисци „изпразват непосредствения живот“ заради „изобретения живот“, както определя смисъла на авангардистките тежнения Ортега-и-Гасет. В този смисъл абсурдът, алогичността са надарени с ценност. Текстовете им откровено пренебрегват здравия смисъл, разказват за нищото, за веселото дрънкане, изповядват естетиката на случайното. В есето на И. Терентиев „А. Кручоних – грандиозавър“ се говори за творческата сила на нелепостта, а стиховете на Кручоних са наречени „велико нищожество“ (Терентьев 1923:1).
Смеховите похвати на творчество, атмосферата на игра, осмиването и самоиронията се свързани и с абсурдисткия хумор на Тифлисци, който често се проявява в езиковите интерференции на значения, във фонетичните записи, в пародийните транскрипции, както е в пиесите на драматурга Иля Зданевич „Янко Круль Албански“ 1916, „Асел напрокат“ 1918, „Остраф Пасхи“ 1919, „Зга Якабы“ 1920 и други се строят на принципа на карнавалното смешение на езици като шутовска клоунада с много ексцентрични детайли и отпращат към народната смехова култура, както и към театъра на марионетките.
В тези драми има нелепи подмени, смърт, възкресение, боеве, както в панаирите. Героите говорят карикатурно с източно произношение, те имат смешни имена – княсь прекенкбибдада, жынИх А, жынИх Б, албанец брешкабришкофскай и т.н.
Макар да са абсурдни, пиесите на И. Зданевич си имат свое съдържание и в пиесата „Янко Круль Албански“ например, макар и да е затруднено, четенето заради множеството игри с азбуката, пародията на произношението, сюжетът се очертава като вариация на тема дворцова интрига, а карнавалният му смисъл препраща към древния обред на шутовското разпознаване (вж. повече у Васильев 1999:95).
Както при поетите заумници, така и у Зданевич наблюдаваме засилено внимание към знаково-буквената страна и към фонетичния строй на речта. Графично и фонично се допълват като произносителното се регулира с буквено предаване с цел постигане на по-силна експресия – асел (вм. осел), рускай (вм.русской), гражани (вм.горожаны) и пр.
По повод на тези пиеси, Шкловски отбелязва: „Заумът на Зданевич не просто използва обезсмислената дума. Зданевич умее да събужда с обезсмислените си думи, ореоли от смисъл... Типографската страна в произведенията на Зданевич се използва не като средство да предаде думите, а като художествен материал“ (Шкловский 1990:150).
Като повечето авангардни групи от началото на века, група 41° не е дълговечна. Скоро членовете й се разпръскват - през 1920 г. А. Кручоних заминава за Баку, а после за Москва, И. Терентиев се насочва към Петроград. Зданевич емигрира във Франция. Всеки се развива различно: Кручоних издава няколко теоретични разработки и книги като „Сдвигология на руския стих“, „Апокалипсисът в руската литература“, „Фактурата на думата“ и др., пише фонетични романи, осмисля историята на футуризма („15 години руски футуризъм“) и пр., поезията му след 1930 г. обаче губи радикализма на формата. Терентиев също се отдръпва от заума и известно време е свързан с ЛЕФ, а после се сближава с обериутите. Запазвайки стремежа към художествения експеримент, той се отдава на режисьорска дейност. Във Франция И. Зданевич сближава позициите на Тифлиското движение с френския дадаизъм и през 1922 година по предложение на Тристан Тцар пише статия за дадаистки алманах, публикува и пише и статии за руските авангардни художници Н. Гончарова и М. Ларионов.
Бележки / Notes
1 „Юс“ е названието на носовите гласни в старобългарски. В звуковата игра смисълът се гради вариативно, а идеята за смеха отпраща към алогизма на съществуването.
2 Игра с омонимията. Освен това «правду матку рубим» е устойчиво словосъчетание.
Цитирана литература / References
Васильев И. 1999. Русский поэтический авангард XX века, Екатеринбург: Издательство Уральского университета.
Гейро, Р. 1994. Предисловие. – Ильязд (Илья Зданивич). В: Собр. Соч. В 5 т. Москва, Дюссельдорф, т. 1.
Крученых А.Е. 1918. Ожирение роз: О стихах Тереньтиева и других. Тифлис.
Крученых А.Е. 2006. К истории русского футуризма: Воспоминания и документы. Вступ. ст., подг. текста и комм. Н. Гурьяновой. Москва: Гилея.
Соколов, А. Г. (сост.) 1988. Поэтические течения в русской литературе конца XIX – начала XX века. (Литературные манифесты и худож. практика: Хрестоматия). Москва: Высшая школа.
Терентьев, Игорь 1919. А. Крученых грандиозарь. Тифлис.
Терентьев, Игорь 1923. Леф Закавказья. (Компания 41°). ЛЕФ 2 .http://www.ruthenia.ru/sovlit/j/2835.html
Терентьев, Игорь. 1988. Трактат о сплошном неприличии. В: Терентьев И. Собрание сочинений. Сост., подг. текста, биогр. справка, вступ. статьи и комментарии Марцио Марцадури и Татьяны Никольской. Bologna: S. Francesco. http://gileia.org/library/247-41degree
Шкловский, Виктор. 1990. Гамбурский счет. Статьи – воспоминания – эссе. 1914 – 1933. Москва: Советский писатель.
За автора / About the Author
Магдалена Костова-Панайотова е доцент по руска литература в ЮЗУ „Н. Рилски“. Преподава руска литература на XIX век и руска литература на XX век.
Електронен адрес: magipkp[at]mail[dot]bg
