Аористно причастие вместо имперфектно причастие – „преход“ в употребата?

Боряна Велчева

(Кирило-Методиевски научен център, БАН, boryana.v@abv.bg)

Савелина Банова

(ДЕО-ИЧС, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, inabanv@yahoo.com)

Въпросът за появата и употребата на минало несвършено деятелно (имперфектно) причастие в българската глаголна система е свързан с наличието на специфичната модалност в езика ни, наричана преизказване (ренаратив). Както е известно, има много дискусии, свързани с тази модалност – за произхода, за названието, за това дали е отделно наклонение и т.н. Тези факти са посочени още от първия изследовател, описал и най-последователно защитил тезата за наличието й в българския език - Й. Трифонов - в обширната си студия “Синтактични бележки за съединението –л съм в новобългарския език” (Трифонов 1905).

Всички автори са единодушни, че минало несвършено деятелно причастие е нова форма и категория, която се е появила във връзка с ренаратива в езика ни и която има ограничена употреба, няма самостойна (адективна) употреба като другите причастия, не се среща във всички диалекти, а присъства най-вече в източните говори, като в централни, западни и югозападни диалекти не е представена навсякъде (вж. напр. Андрейчин, Попов, Стоянов 1977:285; Tеодоров-Балан 1976: 334; Стоянов 1983:380; Ницолова 2008: 436; Пашов 1999: 201-202; Първев 1976: 339 и др.). И макар че книжовната норма изисква при преизказването на сегашно и имперфект задължително да се използва имперфектното деятелно причастие, тъй като то е богатство за българската реч, всички изследователи посочват, че тази норма понякога се нарушава, като вместо имперфектното причастие се употребява аористното причастие. Наличието на омонимичност при аористното и имперфектното причастие при глаголите от трето спрежение и при част от глаголите от 2 спрежение също се изтъква като причина за смесването на двете минали деятелни причастия. “Оттук пък се влачи у книжевници – пише Балан – грешка, която да заменя у глаголи от същото спрежение (първи образец) едно причастие с друго, напр говорил с говорел “(Теодоров-Балан 1976: 334). Първев посочва, че “смесването на двете минали причастни форми намира израз както в системата на преизказното наклонение, така и при някои изявителни времена, по специално при перфекта” (Първев 1976: 339). Според него “тия семантични преливания между двете минали причастия ... се обуславят както от неравностойното им положение в живата реч, така и поради обликовата омонимичност между тях при някои типове глаголи” (пак там).

Нашето внимание също е насочено към замяната на имперфектното причастие с аористното. Целта ни е да покажем, че в практиката да се смесват двете минали деятелни причастия според нас се наблюдава нова тенденция.

Ексцерпираният материал е от вестниците 24 часа, Телеграф, Шоу, Сега, Дума, 19’. Подборът им е абсолютно случаен. Разнообразните източници дават основание да се каже, че употребата на аористното причастие вместо имперфектното е широка практика и в медиите. Примери:

• Главният прокурор посочи, че дълго време престъпните групировки у нас “действали безнаказано и това правило работата много трудна”(в. 19’, 28.10.08);
• Старците се топлили у дома си с казан за компот (в. Телеграф, 30.10.08, стр. 32);
• Във “Веда” хер Петров работил преди около пет години и учел на немски децата от детската градина (в. Телеграф, 13.01, стр. 7);
• Той (Патрик Суейзи) работил по 12 часа дневно, а през уикендите се е подлагал на химиотерапия (в. Телеграф, 11.01/09, стр. 32);
• Глезел я много, купувал й скъпи играчки и лакомства, водил я да си играе в кварталната градинка (в. Шоу, 5-11. 11. 08, стр. 57);... взел на мушка съседите си още през лятото, защото докато правили ремонт, му вдигали шум и му пречели да спи следобед (в. Шоу, 5-11. 11. 08, стр. 19);
• -Но тате, знаеш, че и Исус е бил с дълга коса. -Затова е и ходил с приятелите си пеша (От виц във в. Телеграф, 09. 09. 08);
• Ревнивата дама се сърдила, когато той не прекарва цялото си свободно време с нея ... и освен това ... често си ходела до Белград (в. 19’, 13.02.08, стр. 12);
• Босът Стоил Славов търсил брониран джип час преди смъртта си, говорил с Маджо (в. 24 часа, 04. 12. 2008, стр. 16, подзаглавие);
• Фогел бил разработван и защото носил “фашистки символики”, което по-късно се оказа украшение, свалено от една стара тенекиена кана (в. Сега, 13.12.2008, стр. 15);
• Главният архитект на София обяви, че дискотека “Амнезия” работила като павилион (в. Дума, 19.12.2008, стр. 1);
• Самият Хитлер пушил в младежките си години по 40 цигари на ден...(в. Телеграф, 20.12., стр. 39);
• Кметът носил и два плаката... (в. Сега, 8.12.2008, стр. 11);... самката на име Док била особено склонна да сменя жетоните си за банани за самеца Бим, който, впрочем, не се отличавал с особена взаимност и само от време на време “черпил” Док (в. Дума, 29.12.2008, стр. 22);
• Още тогава Карла Пойо-Виянова денонощно правила безброй експерименти... . Хората дори се чудили дали тя ще си намери мъж (в. 24 часа, 03.01 2009, стр. 16) и др.

При трансформиране на примерите в индикатив се получава следната езикова картина:

• Щайнмайер изтъкна, че не помни встъпването на длъжност на американски президент да е будило (да буди) толкова недежди и доверие (в. 24 часа, 11.01.08, стр. 11);
• Главният прокурор посочи, че дълго време престъпните групировки у нас “действали безнаказано и това правило (прави) работата много трудна”(в. 19’, 28.10.08);
• Старците се топлили (се топлеха/се топлят) у дома си с казан за компот (в. Телеграф, 30.10.08, стр. 32);
• Във “Веда” хер Петров работил (работеше) преди около пет години и учел (учеше) на немски децата от детската градина (в. Телеграф, 13.01, стр. 7);
• Той (Патрик Суейзи) работил (работеше) по 12 часа дневно, а през уикендите се е подлагал (се подлагаше) на химиотерапия (в. Телеграф, 11.01/09, стр. 32);
• Глезел (глезеше) я много, купувал (купуваше) й скъпи играчки и лакомства, водил (водеше) я да си играе в кварталната градинка (в. Шоу, 5-11. 11. 08, стр. 57);... взел (взе) на мушка съседите си още през лятото, защото докато правили (правеха) ремонт, му вдигали (вдигаха) шум и му пречели (пречеха) да спи следобед (в. Шоу, 5-11. 11. 08, стр. 19);
• -Но тате, знаеш, че и Исус е бил с дълга коса. -Затова е и ходил ( ходел) с приятелите си пеша (От виц във в. Телеграф, 09. 09. 08);
• Ревнивата дама се сърдила (сърдеше), когато той не прекарва (прекарваше) цялото си свободно време с нея ... и освен това ... често си ходела (ходеше) до Белград (в. 19’, 13.02.08, стр. 12);
• Босът Стоил Славов търсил (търсеше) брониран джип час преди смъртта си, говорил с Маджо (в. 24 часа, 04. 12. 2008, стр. 16, подзаглавие);
• Фогел бил разработван и защото носил (носеше)“фашистки символики”, което по-късно се оказа украшение, свалено от една стара тенекиена кана (в. Сега, 13.12.2008, стр. 15);
• Самият Хитлер пушил (пушеше) в младежките си години по 40 цигари на ден... (в. Телеграф, 20.12., стр. 39);
• Кметът носил (носеше) и два плаката... (в. Сега, 8.12.2008, стр. 11);
• ... самката на име Док била особено склонна да сменя жетоните си за банани за самеца Бим, който, впрочем, не се отличавал (отличаваше) с особена взаимност и само от време на време “черпил” (черпеше) Док (в. Дума, 29.12.2008, стр. 22);
• Още тогава Карла Пойо-Виянова денонощно правила (правеше) безброй експерименти... . Хората дори се чудили (чудеха) дали тя ще си намери мъж (в. 24 часа, 03.01 2009, стр. 16) и др.

Както става ясно, преизказани са форми от имперфект или от презенс (по-рядко), но е употребено аористното причастие. Глаголите от анализирания материал, при които се наблюдава поява на аористното деятелно причастие вместо имперфектното, са с еднаква морфологична и фонологична характеристика (будя, водя, говоря,нося, правя, пуша, работя, сърдя се, черпя, чудя се) . Те са от второ спрежение, първи разред и акцентът не пада на окончанието – образуват аорист с тематична гласна –и- (говòрих), а имперфект - с прегласена ятова гласна (говòрех). За пълнота отбелязваме, че всички са първични имперфективи, макар че този факт е ирелевантен за настоящия анализ.

Понякога в едно изказване се среща паралелна употреба на имперфектна причастна форма на глаголи от интересуващата ни група наред с ненормативно употребена аористна форма. Например:

• Във “Веда” хер Петров работил (работеше) преди около пет години и учел (учеше) на немски децата от детската градина. (в. Телеграф, 13.01, стр. 7);
• Глезел (глезеше) я много, купувал (купуваше) й скъпи играчки и лакомства, водил (водеше) я да си играе в кварталната градинка (в. Шоу, 5-11. 11. 08, стр. 57);
• ... взел (взе) на мушка съседите си още през лятото, защото докато правили (правеха) ремонт, му вдигали (вдигаха) шум и му пречели (пречеха) да спи следобед (в. Шоу, 5-11. 11. 08, стр. 19) др.

Тези примери показват, че в речта на пишещия съществуват и двете форми на миналите деятелни причастия. Обяснението би могло да бъде дадено в две насоки:

1. пишещият е носител на диалект, в който имперфектното причастие липсва и появата на аористното причастие е резултат от трансфер от родния му диалект и
2. пишещият е носител на източен диалект, в който има имперфектно причастие, но под влияние на редукцията в диалекта му на гласна –е- в неударена позиция се наблюдава вариране на формите.

Фактът, че замяната на имперфектното деятелно причастие с аористното засяга именно тази група глаголи, при която формите на двете минали деятелни причастия образуват минимална двойка, ни дава основание да изкажем хипотезата, че примерите са от речта на носители на източните диалекти и явлението е фонологично предпоставено.

Фонологичното проследяване на явлението разкрива следната картина:

Невисоката гласна [е] става [и] в неударена позиция в конкретното фонотактично обкръжение в речта на носителите на източните диалекти.

Предпоставки за това могат да се търсят 1) в стремежа към по-висока системност – изравняване на тази група с другите глаголи от второ спрежение, които имат омонимични причастни форми и 2) в неравномерното разпространение на имперфетното причастие.

В подкрепа на хипотезата си, че примерите са от речта на носители на източните диалекти, ще приведем и няколко примера, в които е употребен аорист вместо имперфект. Примери:

• Хората си пречеха и си блокираха пътя. Някои се молиха, други крещяха отчаяно (в. 24 часа, 16.01.2009, стр. 7);
• Този случай е един от любимите ми и е от периода, когато работих в Япония (в. Сега, 24.01.2009, стр. 39);
• Зуека: В началото Кита (Стефан Китанов, продуцент – б.а.) ме биеше като шкембе в дувар. Но след това аз го биех, правих го дори марсианче. – за игри на табла (в. 24 часа, 25.01.2009, стр. 12);
• Стотици младежи почетоха паметта на убития... . Включилите се в шествието носиха на ръкава си надпис “Нищо не е забравено!” (в. Телеграф, 29.12.2008, стр. 10);
• Цяла година учих като луд. ... Постоянно ходих до магазина, два пъти дори преведох една старица през улицата (в. Телеграф, 29.12.2008, стр. 21);
• Младежите първо палиха кофи за боклук, след което започнаха да хвърлят камъни... По-долу е преизказано - ...демонстрантите палели огньове и хвърляли камъни (в. Сега, 20.12.2008, стр. 8) и др.

(Сред употребените аористни форми вместо имперфектни сме срещнали само за първо лице единствено число и трето лице множествено число.)

При анализа на материала достигнахме до извода, че явлението, свързано с употребата на аористното причастие вместо импрфектното причастие, е живо в езика ни и че към посочените по-горе причини

- неравномерното разпространение на имперфектното деятелно причастие из българската езикова територия;

- омонимичността при немалка част от глаголите (второ спрежение - втори и трети разред, всички глаголи от трето спрежение и от първо спрежение – пети разред (6 основни глагола),

трябва да се добави още една причина, свързана с източните диалекти – редуциране на гласна –е- в неударена позиция в анализираната група глаголи.

Ако приемем, че част от посочените неправилни замени са от носители на източни диалекти, в които има имперфектно причастие, трябва да посочим, че се наблюдава тенденция към изравняване на формите на двете минали деятелни причастия при глаголите от второ спрежение, първи разред под влияние на редукцията на гласна –е-. По този начин се върви към генерализация в представянето на глаголните парадигми на глаголите от второ спрежение.

Ако приемем, че българските журналисти са част от езикотворците, трябва да съжалим, че те пренебрегват езиковото ни богаство.

Цитирана литература

Андрейчин, Любомир 1944. Основна българска граматика. София: Хемус.

Андрейчин, Любомир, Константин Попов, Стоян Стоянов 1977. Граматика на българския език. София: Наука и изкуство.

Ницолова, Руселина 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Пашов, Петър 1999. Българска граматика. Пловдив: Хермес.

Първев, Христо 1976. Морфологични особености на причастията в съвременния български книжовен език. В Пашов, Петър, Руселина Ницолова (съст.), Помагало по българска морфология. Глагол, 396-403. София: Наука и изкуство.

Стоянов, Стоян (ред.). 1983. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. София: БАН.

Теодоров-Балан, Александър  1978. Четвърто наклонение. В Пашов, Петър, Руселина Ницолова (съст.), Помагало по българска морфология. Глагол, 321-335. София: Наука и изкуство.

Трифонов, Йордан 1905. Синтактични бележки за съединението на –л съм в новобългарския език. Периодическо списание LXVI (3-4). 155-192.