Ново изследване върху разнородни методически аспекти на обучението по български език

Ново изследване върху разнородни методически аспекти на обучението по български език
Татяна Ангелова. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми (София, Сема-РШ, 2004).

Гергана Дачева (Софийски университет)

Рецензираният труд има общ обем от 221 с. и е структуриран в пет раздела. Веднага трябва да отбележа, че настоящото изследване има твърде интересна композиция. Всъщност това е тип сборник със статии – 19 броя, от които 6 са написани специално за целта. Идеята е интересна, тъй като представя хронологично научния път и етапите в изследователското мислене на авторката. Някои от статиите са в непроменен вид и в сравнение с други, нови такива, показват творческтото и научно израстване на Татяна Ангелова. Петте раздела са обособени според общата проблематика както на статиите, така и на методиката на обучението по български език, като в началото на всеки раздел има въведение и обобщение на основните аспекти на разглежданите проблеми. С желание да подпомогна следващи читатели на текста бих посъветвала д-р Ангелова да опише в съдържанието конкретните статии по страници, за да може всеки, който се интересува от даден проблем, по-лесно да достига до текста. Също така си мисля, че не би било зле да се означи коя статия кога е писана, за да има видим знак за процесуалността в изследователското й мислене.

Основните цели, които д-р Ангелова си поставя още в предговора, са:“ да бъдат набелязани основни тези за съвременната МОБЕ; да бъдат предложени някои техни решения; да бъдат направени и обосновани някои прогнози за преодоляването на противоречията в съвременното обучение по БЕ; да бъдат подпомогнати в професионалната си подготовка както бъдещите учители, така и практикуващите преподаватели по български език и литература.”

Мога убедено да отбележа, че тези цели не само са постигнати, а дори нещо повече – направени са и допълнителни крачки напред по посока на теоретични разграничения между понятия като методика на обучението и методика на образованието, обосноваване на ролята на ученика като център на образователния процес в светлината на теорията за конструктивизма, обобщаване на предизвикателствата пред обучението по български език, оформянето на основни тезиси и практически параметри за оценяването и измерването на знанията в обучението по български език, използването и включването на новите образователни технологии и интернет в обучението по български език и др. В практическо отношение можем да посочим систематизирането на качествата и проблемите в учебните програми и учебниците по български език, конкретните изследвания, конструирането на корпус от писмени ученически текстове, направени върху материали от ученически текстове и извеждането на критерии при оценяването им, формулирането на основните проблеми отново върху конкретни материали на ученическия писмен дискурс и др.

В този ред на мисли ще бъдат разгледани отделните раздели и статиите в тях в обобщен вид, за да се откроят конкретните изследователски задачи и тяхното решаване.

Първи раздел “Новата образователна парадигма и задачите пред МОБЕ. Терминологични проблеми на МОБЕ” включва 4 статии – “Езиково обучение и/или езиково образование”, “Обучението по БЕ. Постижения и предизвикателства”, “Конструиране на корпус от писмени ученически текстове. Цели и задачи. Технологични трудности” и “Роля на обучението по български език за интегрирането на ученици в двуезична среда”. Както става ясно в този раздел се поставят някои основни проблеми, свързани с новата образователна парадигма на МОБЕ и се изясняват терминологичните характеристики на МОБЕ. Можем да кажем, че този раздел е по-теоретичен и обобщава съвременните търсения в различни научни области – лингвистика, педагогика, социолингвистика, психолингвистика, корпусна лингвистика и др. Прави впечатление задълбочената подготовка и осмислянето на връзките между отделните научни направления, както и акцентирането върху интердисциплинарния подход при търсенето на решения, които да помогнат на съвременната идентификация на МОБЕ. Това, впрочем, е и една от основните световни тенденции в областта на теорията и практиката на всяка научна дисциплина. От всяка статия в този раздел личи внимателното вглеждане в проблемите и задълбоченото анализиране на постиженията с цел да се постигне оптимално обхващане както на възможностите за теоретично диференциране, така и за практическо приложение в сферата на съвременното образование у нас. Формулирани са прецизно отделни тезиси, които имат важно значение за осмислянето на съвременния облик на МОБЕ и изобщо за ученето на език. Такъв основен тезис е формулиран на с. 6 например: “не обучение по български език за всички, а обучение по български език за всеки ученик”, което очевидно поставя ученика в позицията на субект, а не на обект на обучението. В резултат на това се променя и ролята на учителя в този процес – той се превръща в учител, който може да прогнозира езиковото и интелектуално развитие на обучавания и да взема адекватни методически решения. Авторката отделя специално внимание и на още един съвременен аспект на МОБЕ – обучението в двуезична среда, или казано по друг начин – обучението на билингви. Тук отново се очертават основните проблеми и се поставят задачите, като се предлагат три учебни похвата – рецептивен, генеративен и смесен. Посочени са и евентуалните мерки, които могат да се набележат, за решаването на проблема. Смятам, че авторката е свършила много методологическа работа, като е използвала както класическите концепции, така и съвременните такива. Ако продължи в бъдеще да се занимава с този проблем, би било добре да цитира и да използва комуникативният модел на Якобсон във връзка с размислите на авторката за общуването( на с. 22), като по този начин се направи връзка с преосмисления модел на Якобсон на с. 64. Въпреки че това са отделни статии в различен хронологичен ред, мисля, че позоваването на Якобсоновия модел ще допринесе за по-доброто осмисляне на конкретните разсъждения.

Втори раздел “Проблемите на педагогическата интеракция в обучението по български език и методическата компетентност на учителя-българист. Новите образователни технологии, интернет и ОБЕ” се състои от три статии – “Интерактивен модел за описание на урока по български език”, “Лингвометодически аспекти на ученическия прагматикон” и “Новите образователни технологии, интернет и ОБЕ”. Основният акцент тук пада върху изясняването на понятия като интеракция и интеракционизъм, разглеждащи взаимодийствието между членовете на социални групи в условията на комуникация с помощта на символи. Въз основа на тях д-р Ангелова обосновава интерактивния тип стратегии за преподаване, интерактивните технологии и променените роли на учителя и ученика в образователния процес. Тези съвременни концепции се свързват тясно от авторката с конструктивизма и новите образователни технологии, които предлагат богати и творчески възможности за осъществяване на промяна в както в обучението, така и в образованието по БЕ. От изложението личи задълбоченото осмисляне на тези тенденции и явления, както и тяхното отлично познаване. Нещо повече – д-р Ангелова предлага модели с приносно значение за практическото им приложение в нашето образование под формата на интерактивен модел за описание на урока по български език. Посочени са много примери от ученически текстове, като впоследствие са анализирани и обобщени. Направени са и съответните изводи. Твръде важно значение има и обогатената с български материал класификация на Синклер и Култхард за действията (с. 61-63), с които се привлича вниманието. В тази връзка ми се струва, че би било особено полезно включването в анализа на българския материал на шестте езикови функции на Якобсон и извличането оттам на доказателства за функционирането на този модел. По този начин ще се задълбочат и изяснят теоретичните основания на подобна класификация. За мен би било интересно дали предположението ми за засилената употреба на фатичната, апелативната и метаезиковата функция в този модел, би се потвърдило. Разбира се, тази класификация би могла да бъде разгледана и откъм теорията за речевите актове, но това е тема на друг разговор и на друга статия, може би. Авторката предлага и два типа модели на обучение по български език – с ограничена и със засилена интерактивност – като анализира всеки от тях и прави необходимите изводи за връзката им с проблемно базираното, проектно ориентираното обучение и с проекта за критическото мислене. Тези статии имат твърде важно практическо значение, тъй като дават насоките за начините на прилагането им в училище.

Трети раздел “Проблеми на учебните програми и учебниците по български език” включва 4 статии – “Социокултурната компетентност като компонент на държавните образователни изисквания и ОБЕ на ученици от 9.-12. клас”, “Новата учебна програма по български език за 11. клас през погледа на специалиста по методика”, “Предизвикателствата на учебната програма по български език за 12. клас” и “Обучението по български език, учебникът по БЕ и интернет”. Както става ясно от заглавията на статиите, този раздел може да бъде наречен професионален отзвук на актуални събития и теми. Тук конкретната проблематика заема основно място, но отново с присъщите за д-р Ангелова задълбоченост, последователност, загриженост и критичност. Тя прави същностно описание на положението до момента, анализира плюсовете и минусите, привежда новото конкретно предложение и търси предизвикателствата в него. Според авторката “не се нуждае от доказване твърдението, че трябва да бъдат използвани понятия като социокултурна и езикова компетентност”(с.90). Абсолютно съм съгласна с нея, но ми се струва, че от теоретична гледна точка д-р Ангелова би могла да потърси и да намери опора в концепциите на Лотман и Рифатер за културната компетентност като сбор от всички видове компетентност. Още повече, че на няколко места в изложението тя акцентира върху недостатъчното използване на семиотичната теория за целите на обучението и образованието, като цитира М.Янакиев. Констатация, с която съм напълно съгласна, и бих могла конкретно да помогна, като целта е единствено създаването на съмишленици в дадена среда.

Четвърти раздел “Проблеми на ученическия писмен дискурс и на работата над текста и микротекста. Речевата жанрология в училище” се състои от 5 статии – “Анализ на писмен ученически дискурс”, “Учебен речев жанр и неговият компонент микротекст. Опит за типология на учебните речеви жанрове”, “Съчинението като личностна изява на ученика (за есето като учебен жанр)”, “Езикът, на който ученикът говори за себе си в съчинението-есе” и “Система от учебни похвати за работа над микротекста”. Този раздел включва проблематика, свързана главно с формулирането, изясняването и практическото умение за писане на ученически текст – респективно съчинение-есе. Подробно са описани и анализирани конкретни занятия по български език, като са формулирани етапите в подготовката на учениците за писането на есе. Разгледани са възможните позиции на автора в текста, както и различните стратегии, свързани с личните местоимения за изразяване на различен модус. Подчертани са специално предимствата на отделните стратегии, което е особено полезно при преподаването на този речев жанр в училище. Приведени са множество примери за отделните стратегии в текстове на ученици, което засилва доказателствената сила на концепциите и прави достъпна теорията. Авторката изгражда система от учебни похвати за работа с микротекстове, като очертава както отделните типове упражнения за работа с тях, така и отделните елементи на самото упражнение. Подробно са изложени вижданията за речевите жанрове на различни изследователи, но акцентът съвсем основателно пада върху теорията на Бахтин, като изключително продуктивна. Разгледани са и двете групи психолингвистични модели за пораждане на речта – хоризонтален и вертикален. Този модел най-вероятно е изграден под влияние на принципа на Якобсон за проектирането на езиковите елементи от оста на селекция (вертикална) върху оста на комбинация (хоризонтална) и в този смисъл това може да се използва в статията, за да се покаже още една възможна гледна точка.

Пети раздел “Проблеми на оценяването и на измерването в обучението по български език” включва 3 статии – “Националният изпит-тест (след 7. клас) в частта български език и проблемите на оценяването в ОБЕ за периода 5.-7. клас”, “Дидактическият тест като инструмент за оценяване на подготовката по български език за зрелостниците”и “Проблеми на оценяването и на измерването в ОБЕ в контекста на конструктивизма”. Този раздел също има характера на специализиран отклик на конкретно събитие или явление. Очевидно е, че д-р Ангелова не спира да следи и да се вълнува от съвременните проблеми на методологията, методиката, теорията и практиката на обучението по български език, като непрекъснато откликва професионално на събитията в образованието и търси пътища за решаването на новите задачи. Определен принос в това отношение, не само за ОБЕ, е моделът за оценяване и измерване на знанията и уменията на учениците. Разгледани са прецизно различни характеристики на тестовете, след което са обобщени резултатите и са направени твърде съществени изводи върху конкретния тестов материал. Предложени са реални процедури за измерване и оценяване на подготовката на обучаваните, които са особено ценни за проверка на тестове въобще. Последната статия завършва кръговата композиция на сборника, като ни връща в началото – при конструктивизма, но този път във връзка с последния проблем за оценяването и измерването. По този начин тази глава има характера на обобщение и заключение на труда.

Както стана ясно от направения кратък обзор, сборникът предлага статии с много широк теоретичен и практически обхват, което показва по един недвусмислен начин възможностите на д-р Ангелова да ексцерпира материал, да го анализира задълбочено и да прави необходимите за целта класификации и систематизации. Статиите от петте раздела включват, по мое мнение, всички важни и актуални проблеми на съвременната методика на обучението и на образованието. Прави много добро впечатление фактът, че авторката изразява смело, но и твърде възпитано, мнението си по спорните и недостатъчно изследваните аспекти на анализираната проблематика. Въпреки че се занимава, както се посочва в заглавието, със съвременните въпроси на МОБЕ, тя добросъвестно и с уважение цитира и използва класическите постижения в тази научна област на наши изследователи като Ив.Хаджов, М.Янакиев, К.Димчев и много други. Авторката добросъвестно е отдала дължимото на всички учители, дипломанти и ученици, които е споменала в своите статии.

Богатата литература след статиите показва познаването и целесъобразното използване на актуалните тенденции в различни научни области. Цитирани са множество български и чужди изследователи със свой принос в конкретната проблематика. Бих си позволила някои чисто технически препоръки, които биха улеснили рецепцията на настоящия сборник: 1) да се уеднаквят бележките и цитирането в отделните статии – или под линия (което е по-трудно), или след текста (което е за предпочитане); 2) да се махнат библиографията и бележките след всяка статия и да се оформи една обща, цялостна библиография и бележки в края на сборника. Това ще улесни търсенето и намирането на даден източник, а и ще се избегне непрекъснатото повторение на един и същи източник в различни статии; 3) да се номерират и отделните статии в разделите за улеснение, както и да се опишат по страници в съдържанието.

В заключение искам да отбележа, че трудът на д-р Ангелова на тема: “Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми” е задълбочено и много компетентно изследване на разнородните аспекти на поставената проблематика. Сборникът напълно удовлетворява изискванията за хабилитационен труд и съм убедена в необходимостта от публикуването му.