От редакторите

Уважаеми читатели,

Посветихме този брой на писателя Константин Константинов. Желанието ни да се върнем към неговите книги и отново да ги прочетем не беше свързано с кръгла годишнина, беше замислено и в памет, и в чест на автора. Юбилеите в литературната история невинаги могат да гарантират внимателно четене. Затова подготвихме научната конференция „Литературата и литературната история отвъд юбилеите“, която се проведе в края на 2015 г. във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ и за наша радост не остана незабелязана от ценителите на Константин Константинов и добрата българска литература. Статиите в броя бяха представени от участниците в конференцията на 11 декември 2015 г. (Програмата можете да откриете тук: http://slav.uni-sofia.bg/index.php/science-forums/1570-faculty-conf )

Текстовете в рубриката „Социология на литература” се фокусират върху фигурата на автора и нейните социални проекции в трактовката на Константин Константинов. В статията си Ноеми Стоичкова прави внимателен прочит на критическата рефлексия върху творчеството на писателя във времето след 1956 г., а Мира Душкова разглежда различните лица на писателя, чрез които той присъства в българския културен живот. Тодор Христов търси социалния подтекст в интерпретацията на неврастенията в едноименния разказ на Константинов.

Втората рубрика в броя е посветена на поетологичните особености на произведенията на Константинов. Тук публикуваме статията на Александър Христов върху проблема за всекидневието в разказите на писателя, както и текстовете на Христина Теодосиева върху романа „Кръв” и на Кристиян Янев върху романа на Константин Константинов и Светослав Минков „Сърцето в картонената кутия”. „Текстът Константинов” завършва с едно нетрадиционно сдвояване между прозата на Константин Константинов и на Чавдар Мутафов, направено от Александра Антонова.

В третата рубрика са представени изследвания върху интерпретацията на градските пространства в белетристиката и мемоаристиката на Константинов. Николай Чернокожев разглежда две лица на София от един ранен и един късен текст на автора, а Паулина Стойчева акцентира върху функциите на пространството в „Булевардът” от „Път през годините”. Последните два текста – на Владимир Игнатов и Надежда Стоянова – са посветени на чуждите градове в прозата на Константинов – Брюге и Париж.

С този брой на сп. „Littera et Lingua“ не просто се представят нови критически тези върху произведения на Константин Константинов. Писателят, есеистът, преводачът и общественикът К. Константинов заслужено е ключова фигура в литературната ситуация до средата на 40-те години, а след 1944 г. избира тихото отдръпване от „лихата врява“ на делничното, по думите на един от младежките му кумири, и така всъщност бяга от абсурдността на „новото време“. Въпросът за мястото на този значим, но недооценяван автор в културната ни и литературна история беше и един от големите залози на провелата се конференция.

Към готовия вече брой добавихме критичната статия на Албена Мирчева върху два етимологични речника на румънския език в рубриката „Дискусии“.

Организатори на конференцията и редактори на броя бяха Надежда Стоянова, Владимир Игнатов и Добромир Григоров.