Skip to content Skip to navigation

Индустрията и музейното пространство (поглед към съвременния музей)

Статията поставя в центъра на изложението Интерактивния музей на индустрията в Габрово като пример за иновациите в съвременното музейно пространство. Историческата перспектива в развитието на един град е представена през призмата на индустрията като от частния случай се търсят по- широки обобщения за развитието на българското общество през различни периоди на двадесетото столетие. Представен е един нов начин за формиране на историчност у младите хора, което напълно отговаря на тенденциите в развитието на съвременния музей- не само представящ културни артефакти, но и установяващ културни тенденции.

The article presents Industry Museum in Gabrovo as an example for innovations in contemporary museum space and museum conceptions. The historical perspective in town development is presented through the focus of industry. The author searches for wider conclusions about society development during different periods in the XX century. A new way for forming historical point of view was presented. The author stays on the conception that the contemporary museum must be cultural institution which creates cultural tendencies and cultural policies.

Музеят по презумпция се свързва с представата ни за древност, за съхраняване и опазване на артефакти от миналото. Опит за разчупване на тези стереотипи е направен с проекта „Интерактивен музей на индустрията“ в Габрово.

С помощта на новите технологии музейното пространство придобива нова визия. Икономическият апогей на Габрово в историческа перспектива се разкрива пред очите на посетителя, който сам може да контролира и моделира разходката си из музея. Експозицията, инсталациите и информационните табла въвеждат в развитието на Габровската индустрия от средата на XIX век до съвременната епоха, с помощта на интерактивните методи и технологии. Практически количеството на реалните експонати е минимално, но експозицията постоянно провокира любопитството на посетителя. Младите посетители остават удовлетворени от музея, защото самите те до такава степен са свикнали с новите технологии, че липсата им сякаш „изпразва“ всяко едно пространство или събитие от съдържание.

Интерактивният музей на индустрията е разположен в къща с класическа градска архитектура от кр. на XIX век, притежание на видния габровски търговец на платове и прежди Цанко Добрев. Блясъкът на Габрово като един от индустриалните центрове на България от края на XIX – началото на XX в. е намерил отражение в архитектурата на сградата, която е богата, но стилна и днес успешно е адаптирана към новата си функция на музей.

Основен мотив в експозицията е икономиката на Габрово, доколкото именно този компонент е оста, около която се движи изследваният град като единен организъм. Кризите в икономическото развитие през последните десетилетия се отразяват и върху цялостното развитие на Габрово. Промените в ориентацията на града, в градското пространство и структура са пряко следствие от развитието /или неразвитието/ на икономиката. За Габрово е в пълна сила твърдението, че пазарът и капиталът са основни критерии за значимостта на даден град. Тези специфики са намерили отражение и в музейната експозиция. Последната не просто разчупва утвърдени представи за визията на музейното пространство, тя превръща изследвания музей в образователна институция.

Тематично музеят е разделен на три части: „Индустриализация“ (от края на XIX в. до 1944 г.), „Социализъм“ и „Настояще“. Предвид специфичната тематика на музея е потърсено съчетание между документални експонати, визуални, звукови и светлинни ефекти, за да се държи постоянно „нащрек“ вниманието на посетителя. Разходката във всяка епоха започва чрез въвеждащ разказ от виртуален екскурзовод Избраният подход предизвиква смесени чувства, но безспорно е новаторство при строежа на една музейна експозиция. Опцията за избор на език заслужава поздравления, доколкото гарантира самостоятелност и за всеки чуждестранен турист.

Първият етаж запознава с епохата от края на XIX в. до 1944 г. Епоха, която за Габрово може да се синтезира с една единствена дума  „Индустриализация“. Предприемчивостта на габровци, умението да се извлече максималното от ограничената екологична ниша, новаторството, стремежът към модернизация са показани чрез фотографска стена. Светлинен индикатор показва на посетителя в коя година се намира в момента на своята „виртуална разходка“. Фотографията като извор за историческото развитие на Габрово е умело използвана (вж. Маркова, Беров. 2015. Banks 2001). Добре проличават промените в градската среда, в манталитета, в бита. Скъсването с османското наследство и търсене на европейски път на развитие, също могат да бъдат открити чрез анализ на фотографския материал. Чрез инвентар и фотографии са показани ключовите за Габрово занаяти и производства: на кожи, прежди, платове (Виж Несторов 1934, Гечева, Постомпиров 2012). Акцент в експозицията е инсталацията „Енергетика“, отразяваща историческия факт, че през 1882 г. в Габрово светва една от първите електрически крушки в модернизираща се България.

Специално място е отделено на габровските индустриалци и предприемачи. Иван Хаджиберов, Иван Калпазанов, Андрей Момерин, Пенчо Семов са само част от образите, които „оживяват“ чрез своите предприятия. Образът на индустриалеца ни навежда на мисълта за меценатството и родолюбието, за любопитството и риска, за находчивостта и стремежа към техническа модернизация. Българските индустриалци от епохата нямат колебания относно пътя, по който трябва да върви млада България. Модернизацията и европеизацията са разглеждани като синоними. Българската идентичност, обаче, не подлежи на съмнение. Европейското не застрашава българското. Напротив, то разчупва локалната култура. Обогатява я, придавайки й друг блясък. Може би заслужава да се спомене името на Иван Калпазанов и откритата от него през 1882 г. „Първа княжеска придворна фабрика за шаяци, сукна и гайтани“1, оборудвана с водна турбина система „Жирард“ 2 и два механични стана, закупени от Германия. Отделените средства за тези машини възлизат на 100 000 златни лева3. Фабриката има огромно влияние за развитието на бранша в цялата държава. В навечерието на Балканските войни е солидно индустриално предприятие напълно съизмеримо с европейските стандарти (Беров2006: 128). Навсякъде, обаче се подчертава, че това е българско производство и мотивът е да се постави на нови начала родната индустрия.

През 1893 г. братя Христо, Тотю и Йонко Калпазанови откриват кожарска фабрика и поставят модерните основи на този отрасъл у нас. До войните това е единственото родно предприятие за производството на обувки (Беров2015: 161). В музея е експониран барабан за дъбене на кожи. Посетителят вижда извървения дълъг път „от цървула до обувката“, за да се извърши една от революционните промени в манталитета на традиционния българин. Чрез централното място на този експонат се акцентира върху категоричността на избрания път от нашите предци, за които модернизирането на България е било кауза, дълг и начин на живот.

Не е подминат и големият габровски предприемач Иван Хаджиберов. Неговата дейност и инициативи са толкова многообразни, че не могат да бъдат поместени само в няколко фотографии. Тръгвайки от воденица- караджейка, минавайки през тъкачница за фини вълнени платове, Иван Хаджиберов изгражда единствен по рода си фабричен комплекс, включващ производствени помещения, общежития за работниците, къща за гости с парно отопление и течаща вода, овощни градини и помещения за развлечения. През 1906 г. построява дори ВЕЦ за производствени нужди.

Пионерите на габровската индустрия са сякаш позабравени от съвременниците ни и в тази връзка „Интерактивният музей на индустрията“ е съвсем навременен. Чрез спомена се търсят основания и за сегашния път на развитие. Колективният спомен е базисен за изграждането на стабилна идентичност. Поддържането на тази зависимост е една от функциита на музеите въобще, когато говорим за тяхното място в националната културна матрица.

Експозицията „Социализъм“ заема втория етаж на Интерактивния музей и е изцяло издържана в стилистиката на епохата. Генералната промяна в принципа, по който се развива българската икономика от периода, е мотивирана от преминаването към планово стопанство и отстъпление от законите на пазарната икономика. След 9.IX. 1944 г. е извършена национализация на частните предприятия, ликвидирани са и частните инициативи. Старите габровски фабрики се превръщат в производствени обединения, но Габрово изживява бурен икономически разцвет. Градът става индустриален социалистически център, с развита инфраструктура, обслужваща именно тези функции на града.

Голям дисплей в дъното на залата показва кадри от епохата като едновременно с това се прави съпоставка с Париж, Русе, Варна и София до 1989 г. Освен традиционната текстилна промишленост в Габрово през периода на социализма се развива енергетиката, машиностроенето, химическата индустрия. Интригуващи инсталации представят дейността на завода за металорежещи машини „Болшевик“, на текстилния комбинат „Васил Коларов“, на завода за производството на тръби и пластмасови изделия „Капитан Дядо Никола“. Витрини с разнообразни експонати запознават посетителя с продукцията на тези предприятия, която е издържана в духа на стилистиката на епохата. Любопитни са топовете плат, отличаващи се със строги десени. Идеята за унифицираното общество намира отражение и във външния вид на хората. Модата също е подчинена на идеологията4. Специално място в експозицията заема и частта, посветена на военната индустрия. Сред експонатите могат да се видят противотанкови и противопехотни мини, взриватели, часовникови механизми. В този контекст атрактивна е инсталацията „Дупка в стената“. Това е съоръжение, което симулира избухването на бомба и срутването на част от стена. Алюзиите към настъпилите промени след „сриването“ на старото общество сякаш естествено спохождат дори и младите посетители. „Дупката в стената“ е своеобразен бунт срещу догмата на всяка идеология, основаваща се на унификация, тоталитаризъм и потискане на свободната човешка воля. След „взрива“ през „отвора в стената“ се разкрива великолепен пейзаж от габровска църква, след реставрация и практически споменатата инсталация е препратка към третия раздел на музея-„Настояще“.

Този раздел е разположен сред подчертано футуристичен интериор. Концепцията на музейната експозиция тук оставя разказа отворен. Всяко нововъведение занапред ще прибавя страници към съвременния облик на Габрово. Отново в центъра на вниманието е поставена видеостена, чрез която посетителят реализира виртуална разходка в съвременно Габрово. В долната част на видеостената е разположена „линия на времето“ като мигащ индикатор сочи края на XX век и приканва за разходка „напред в бъдещето“. Картини от Габрово се представят паралелно с изображения на мегаполисите Ню Йорк, Лондон, Париж и българската столица София. Така индустриалното развитие се поставя в контекста на градската култура. Естествената ниша на индустрията е именно градската среда, със своята специфика, проблеми и развитие. От гледна точка на антропологичното изследване на града тази връзка е част от градското развитие не само като поселищна структура, социална среда и история, но и като културно-исторически феномен, формиращ определени мисловни нагласи, поведение и начин на живот. До голяма степен типът индустрия и типът град са взаимозависими. Колкото по- развита е индустрията в един град, толкова този град стои по- високо в скалата на поселищните структури. Оттам неформалният авторитет на неговите жители не подлежи на съмнение. Формира се специфична градска локалност5, която от една страна следва общите тенденциите в общественото развитие, но от друга - изгражда свои разпознаваеми маркери, знакови за конкретния градски организъм. Такива маркери са, например, устойчивите професионални общности: на работници, индустриалци, инженери. Те стават носители на онази локална градска култура, която се развива върху „канавата“ на индустрията. Тези общности обаче запазват индивидуалните характеристики на своите членове. Музеят, обект на настоящото изследване, е и своеобразен разказ за контакта между индивидуалния път на човека и обективната реалност, пречупен през конкретната призма на габровската индустрия.

В края на експозицията е оформена модерна зала за 3D прожекции, в която се предлагат триизмерни филми за Габрово и неговата околност. Посетителят получава възможност да се запознае с емблематични обекти от Габрово. От птичи поглед „оживяват“ Архитектурно-етнографският комплекс „Етър“, Архитектурно- историческият комплекс село Боженци, Соколският манастир, Дечковата къща и др. Това е и своеобразна реклама за тези културни обекти, а изследваният музей се превръща и в образователен център.

Интерактивният музей на индустрията е съвременен комплекс, изграден в духа на най- новите тенденции в музеологията и музейното съграждане. Новите технологии дават възможност на посетителя да съпреживее епохата, да стане част от музейното пространство и дори да „пренареди“ експозицията според личните си пристрастия и интереси. Този музей, разбира се, търпи нееднозначни оценки. Важното е, че сфера като индустрията е „вкарана“ в музея, поднесена е атрактивно, а младите хора са основната група от посетителите. Статичността на някои съвременни музеи не отговаря на променящата се роля на музея в наши дни. Изследователите в областта на музеологията дори говорят за нов тип социомузейна култура (Сачев 2008: 48.), в резултат на която музеят се превръща в социокомуникативен център за споделяне на знания. В динамиката на променената етно-културна ситуация, особено в Европа, музеят трябва да участва в изграждането на новите идентификационни модели (Папучиев2015: 114- 129). Културата има различни измерения. Музеят е институцията, която не само онагледява, но и формира културата (Папучиев 2015: 129). Дебатът за мястото на музея в съвременността все още не е намерил достатъчното си развитие в българските условия (Дечева2012).

Интерактивният музей на индустрията би могъл да заеме особено място в културното ни пространство, защото показва трансформациите на българското общество от аграрна икономика и аграрни стереотипи към стандартите на модерността. Сложността и многопластовостта на модернизационния процес в България са представени през призмата на Габровската индустрия. Обобщенията, които се налагат надхвърлят обаче локалната рамка. Изграждането на модерна икономика е предпоставка за пълноценното функциониране на всеки един град, а и на държавата като цяло. Онагледяването на този процес само би помогнало за формирането на по-устойчиви положителни стереотипи относно способностите на българина, неговата находчивост и организаторски умения. Също така би стабилизирало поразклатената българска идентичност, която в новите европейски реалности отново е поставена на изпитание.

Цитирана литература

Banks, M., 2001. Visual Methods in Social Research, London: Sage Publication.

Citekey Zrnić2009 not found

Бычков, В., 2003. Лексикон нонклассики. Художествено-эстетическая культура ХХ века, Москва: Российская политическая энциклопедия.

Несторов, Ю., 1934. Книга на габровската индустрия, Габрово: Съюз на габровските промишленици.

Папучиев, Н., 2015. Музеят и създаването на модерната публика. In Ethnologia Academica 8. Етноложки проучвания в началото на XXI век. София: Вулкан-4 .

Сачев, Е., 2008. Модел на маркетингова стратегия на музея. In Известия на Старозагорския исторически музей. Стара Загора: Тракийски свят АД.

  • 1. Това име е получено през 1884 г. след посещението на княз Александър Батенберг.
  • 2. Държавен архив-Габрово, ф. 28 к, оп. 1, а. е. 75, л.3( гръб)
  • 3. ДА- Габрово, ф. 28 к, оп. 1, а. е. 75, л. 3
  • 4. За влиянието на политическите и социалните доктрини върху декорацията на текстила виж Бычков 2003: 21.
  • 5. За характеристиките на локалните градски култури виж. Маркова 2011; Zrnic 2009.
Година: 
2016
Том: 
13
Книжка: 
2
Дата на публикация: 
13.03.2017