Skip to content Skip to navigation

Конвергенцията като акомодационна стратегия в речта на телевизионни водещи (върху материали от предаванията „Карбовски директно“, „Отечествен фронт“ и „Нека говорят... с Росен Петров“)


За обекта, предмета и целите1

В основата на теорията за комуникативната акомодация стои виждането, че в процеса на общуване хората взаимодействат, използвайки различни стратегии, за да увеличат или намалят (бихме добавили – и да поддържат) социалните различия помежду си (Gallois, Ogay, Giles 2005). Обобщаването на изследванията по въпроса показва, че тези стратегии включват: „сближаване (конвергенция, дивергенция и поддържане на езика, акцента или други видове поведение), управление на дискурса (споделяне на теми,регистър и т.н.), стратегия, свързана със способността за разбиране, правещо комуникацията ясна или по-неясна, междуличностен контрол (повече или по-малко еднакви ролеви отношения) и емоционално изразяване (повече или по-малко успокоение и т.н.)“ (Трендафилова 2013).

В тази работа се интересуваме от някои конкретни проявления на конвергенцията като комуникативна стратегия. Най-често изследването ѝ се извършва чрез експерименти в лабораторен тип среда, а ние си поставихме задачата да я наблюдаваме и коментираме в реална обстановка – в поведението на някои журналисти, водещи предавания, които са обект на мониторинг по проекта „Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“, финансиран от ФНИ на МОМН. В избраните като обект на проучване предавания водещите са Мартин Карбовски и Росен Петров, които разговарят със събеседник или събеседници в продължение на 20 – 30 минути. Избрали сме емисии, в които интервюираните са от различни социални групи или общности: както известни публични личности (политици, актьори, спортисти, журналисти, певци и др.), така и обикновени граждани с най-различно социално и материално положение. Това е необходимо, за да можем да изследваме не влиянието на вариращи ситуационни фактори върху акомодационните процеси (в повечето случаи предаването се снима в телевизионно студио, но във всички случаи пред явна камера), а влиянието на социално-психологическите фактори (в това число груповите идентификации на събеседниците).

За да се отчете дали е налична някаква стратегия за речева акомодация в речта на водещия на дадено предаване, трябва да се определи изходно комуникативно (вкл. речево) поведение, което да служи за отправна точка. Тя винаги е условна, защото няма ситуация на човешка комуникация, която да не предполага съобразяване със съкомуникатора и ситуацията – иначе комуникация няма да протече или няма да е успешна. В конкретния случай определихме като изходна точка речта на журналистите, когато представят темите и/или гостите в предаването, преди да са започнали диалога си с тях. Този избор не означава, че речевото поведение на водещите извън разговорите с гостите е лишено от комуникативни стратегии – най-малкото журналистът не би могъл да не се съобразява с потенциалната си публика.

За конкретен предмет на настоящата работа е избрана речевата конвергенция, тъй като невербалните средства, използвани за целите на акомодацията, сами по себе си са обширна тема, която ще бъде представена отделно в рамките на проектните разработки. Тук се посочват само отделни примери, които са допълващо средство, подчертаващо вербалните реализации на конвергенцията.

Комуникативната конвергенция

В тази работа няма да се задълбочаваме в изясняване на теоретичните подходи към конвергенцията като стратегия за комуникативна акомодация, но за да улесним проследяването на наблюденията ни, ще посочим някои основни положения. Най-често под „комуникативна конвергенция“ се разбира приспособяване или синхронизиране със събеседника/събеседниците чрез съзнателно или несъзнателно адаптиране на езиковото и неезиковото поведение. Целта на конвергенцията е постигане на успешно комуникативно взаимодействие, като обаче тази цел невинаги води до успешни резултати, защото може да е декодирана по друг начин от събеседника или от аудиторията. Подобряването на комуникативното взаимодействие чрез акомодационни стратегии се дефинира от някои учени като състояние на entente, чиито основни характеристики са affinity and warmth (Boylan 2009). За да стесним областта, в която се вписват настоящите наблюдения, ще уточним, че се тук се интересуваме от т.нар. формална акомодация, протичаща на вербално или поведенческо ниво, описвана още като convergence of expression. Насочваме към тази особеност, тъй като в рамките на теорията за комуникативната акомодация се говори за още една субкатегория – субстанциална акомодация, обвързана с културно детерминираните различия на съкомуникаторите, която се назовава и с термина convergence of intentionality (Boylan 2009).

За анализа на емпиричните данни е необходимо да резюмираме най-разпространените класификации на видовете комуникативна акомодация.

- В зависимост от социалната дистанция и йерархичните различия между говорещите конвергентните стратегии на един от съкомуникаторите може да са низходящи („насочени надолу“) или възходящи („насочени нагоре“). Напр. комуникант с по-високо обществено положение или с по-престижно речево поведение се приспособява към този, с когото разговаря (напр. чрез поява на речеви маркери, характерни за съкомуникатора му, намаляване на темпото на речта, понижаване на регистъра и намаляване на маркерите за висока степен на официалност и т.н.). И обратното – комуникантът с по-нисък статус (по-общо – с различен, нееднакъв статус, който обаче в конкретната ситуация е по-ниско оценяван) се стреми чрез вербални и невербални средства да реализира подобряване на собствения си образ чрез приближаване към речевите или поведенческите характеристики на съкомуникатора си.

- Конвергенцията като комуникативна стратегия може да бъде ‘пълна’ или ‘частична’. „Напр. ако говорещият казва 50 думи в минута, а неговият събеседник казва 100, то тези 100 думи на събеседника стават целеви от гледна точка на стратегията за речева конвергенция и „частична конвергенция“ в такъв случай е увеличаване темпото на речта на говорещия до 75 думи в минута, а „пълна конвергенция“ – увеличаване до 100 думи в минута“ (Трифонова 2013: 111). В дадения пример степента на реализирана конвергенция лесно се отчита поради възможността за метриране, но в множество случаи не може категорично да се твърди дали е пълна, или частична.

- Конвергенцията като акомодационна стратегия може да се характеризира като ‘симетрична’ или ‘несиметрична’ в зависимост от това дали само единият, или и двамата комуниканти се стремят към езикови и поведенчески сходства. В тази работа ще коментираме някои конкретни прояви на посоката на акомодация и нейната симетричност.

- Стратегиите, използвани с цел конвергенция, могат да бъдат възприемани позитивно или не твърде благоприятно от съкомуникатора или от присъстващи/наблюдаващи. В литературата по въпроса се сочат ситуации, в които стратегиите за конвергенция се възприемат от реципиентите като носещи недоброжелателни намерения, като предателство спрямо вътрешногруповата идентичност, като нарушаване на общоприети речеви норми, изисквани от общественото мнение за дадени ситуации и др. (вж. Трендафилова 2013: 112).

Преди да пристъпим към конкретните наблюдения върху речевите реализации на конвергенцията като стратегия за комуникативна акомодация, ще направим още едно уточнение, което произтича от интегрирането в теорията за речевата акомодация на концепции, които акцентират върху социалната идентичност и груповата категоризация (Tajfel 1974). Осъзнаването на собствената принадлежност към дадена социална група оказва влияние върху мотивите за акомодация и върху конкретните стратегии. Несъмнено принадлежността на водещите на избраните предавания към една социална група (най-общо казано на телевизионерите, на част от „четвъртата власт“) оказва въздействие върху акомодацията, независимо за коя от конкретните стратегии става дума.

Конкретни реализации на конвергенцията като стратегия за комуникативна акомодация

Избрахме да изследваме речевото поведение на Мартин Карбовски, защото е вариативно и в него могат да се наблюдават различни по посока стратегии на комуникативна акомодация. Освен това в двете му предавания, които са обект на мониторинга по проекта – „Карбовски директно“ и „Отечествен фронт“, гостите покриват широк диапазон от социални типове. В тази работа коментираме и стратегиите за акомодация, които според нас са достатъчно изявени в поведението на Росен Петров, въпреки че гостите в неговото предаване не са толкова разнородни, ако ги сравним с предаването на Карбовски за родния ъндърграунд.

Ако се облегнем на класифицирането на конвергенцията според посоката на акомодация – „насочена нагоре“ или „насочена надолу“, ще трябва да конкретизираме това деление според нашите емпирични данни. Струва ни се, че и при трите наблюдавани предавания (2 на М. Карбовски и 1 на Р. Петров) водеща роля за отчитане на посоката на конвергенция играе скалата „формално : неформално речево поведение“ (или още „официално : неофициално“). Макар че основната тенденция в предаванията на говорещия директно Карбовски е намаляването на маркерите за официалност, именно тяхното вариране прави комуникативното му поведение интерес за настоящото проучване. Росен Петров също се отличава със сравнително широк диапазон от средства за постигане на неформалност в общуването. Тук коментираме рубриката „Пожелахте да говори“, в която гостите са предимно известни личности от политиката, културата, спорта, журналистиката и т.н. Това е и причината стратегиите за скъсяването на социалната дистанция, за предразполагането на събеседниците да се различават в определена степен от тези на Карбовски, при който е значима в и скалата „книжовно : диалектно“. И за двамата водещи обаче апроксимацията най-често се реализира чрез средствата на неофициалното, неформалното, спонтанното.

Конвергенцията „надолу“

Мартин Карбовски разговаря най-често със своите събеседници на „ти“ – явно това е част от стремежа му да създава атмосфера, която да предразполага към откровеност, към споделяне, типично при говорене пред познат човек. Това е стратегия за управление на социалната дистанция (едно от ключовите понятия в акомодационната теория), която намалява напрежението особено ако целта на водещия е задаване на директни, неудобни, провокативни въпроси. Тя психологически балансира обстановката – говоренето на „ти“ се свързва с неофициалност, липса на дистанция (социална, йерархична, донякъде възрастова) и действа като противовес на посочената цел – разнищване на спорни, конфликтни, болезнени за общественото мнение факти. В ситуация пред камера и микрофон, която според доминиращите нагласи в рамките на общественото мнение е официална, водещият търси сближаване чрез снижаване именно на усещането за официалност.

Това е стратегия, която според нас се вписва в един комплекс от стратегии за управление на дискурса като напр. задаването на кратки въпроси – „Е?“, „Е и?“, „Защо?“, „Кой“, „Какво става там?“ (напр. в разговора си с учителя си по география Григор Димитров) и под., докато събеседникът говори, които имат за цел насочване на разговора в определена посока, изясняване на казаното. Често контактът се поддържа с кратки сигнали за разбиране – „да“, „аха“, вертикално кимане с глава. И тъй като настоящата работа няма за обект разглеждане на единствено и само стратегиите за управление на дискурса, тук само ще набелязваме онези, които са обвързани със сигналите за акомодационни стратегии.

Намаляването на усещането за официалност, търсенето на ефекта на „приятелския разговор“ се постига и чрез други речеви средства от страна на М. Карбовски – най-вече чрез появата на елементи от т.нар. „непълен произносителен стил“. Той се определя още като „непълен, битово-разговорен, непринуден“, като принадлежащ „към произносителната практика на ежедневието“ – семейството, приятелите, трудовото неофициално общуване и др. „От гледище на произношението немаркираният стил се характеризира с липса на отчетливо артикулиране на звуковете, сливане на отделни звукове в един звук и най-вече с изпадане на звуковете от състава на думата (напр. тва вм. това, тримесчие вм. тримесечие, матрялна база вм. материална база, идьот вм. идиот, виши военни вм. висши военни, ткъв вм. такъв, отиъмси вм. отивам си, шходтили вм. ще ходите ли и др.), изобщо с това, което обикновено се нарича небрежен изговор.“ (Попов 2004). Трябва да подчертаем, че конвергентните стратегии на М. Карбовски и Р. Петров използват някои елементи от този стил без абсолютна последователност и при наличие на вариативност спрямо събеседника.

Конвергенцията „надолу“ по скалата на неофициалността има стъпаловидни реализации в речевото поведение на водещите. За тази стъпаловидност най-голямо значение има припознаването на госта събеседник (или събеседници) като принадлежащ към определена социална група. Това води до активизиране в различна степен на всички горепосочени маркери, до промени в структурата на диалога (напр. повторение или преформулиране на собствения въпрос, повторение на казаното от събеседника или включването му в ехо-въпрос и др.), поява на невербални средства, които понижават официалността на общуването. Конвергенцията „надолу“ и при двамата водещи се изразява и в появата на некодифицирани форми, които винаги са от западнобългарски тип. За идиолектите и на двамата водещи е характерно: непоследователна поява най-вече на неталатални вм. палатални съгласни пред окончанията за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч., сег.вр. (от типа вървъ, вървът), на т.нар. мекане (окончание -ме за 1 л. мн.ч., сег.вр., І и ІІ спр. – пишеме, четеме), по-рядко наличие отмет на ударението в аористни форми (правѝх, правѝл) и спорадични случаи на екане.

Не може и да се очаква, че двамата водещи, родени в София, ще реализират конвергенция чрез източнобългарска редукция и смекчаване на съгласните пред предни гласни, характерна за някои от техните събеседници. Конвергенцията при разговор с носители на източнобългарската произносителна норма се състои в относително намаляване на предимно западните по тип правоговорни отклонения (напр. в интервюто на М. Карбовски от затвора с Митьо Очите), като елизиите и контракциите остават, защото се разчитат като стратегия за конвергенция, намаляване на дистанцията, неофициалност или поне някакъв вид близост на контакта. Имитацията на източнобългарски особености би се разчела нееднозначно – най-вероятно негативно, като опит за подигравка.

Едни от най-ярките примери за конвергенция „надолу“, при която движението към неофициалността се преплита с движение към диалектното, са интервютата на М. Карбовски с бабите джуджета от с. Ресилово, както и разговора с представителите на фамилията на Компирите от с. Киселево, Северозападна България (и двете интервюта са от „Отечествен фронт“, сезон 5, епизод 42, излъчен на 28.10.2010 г., а бабите от с. Ресилово и епизод 17, сезон 6 от 15.01.2011 г.).

На фономорфологично равнище намаляването на дистанцията с неграмотните възрастни баби джуджета Карбовски реализира с повишаване на онези правоговорни отклонения, които са му познати, достъпни, независимо дали са част от собствения му идиолект:

- премет на ударението и некнижовни облици в мн.ч., напр. На колко си гòдин;

- премет на ударението в сегашно време – Сами си го бѐрете тютюна;

- премет в императив, напр. Слòжи го тука!; Пòкажи ми кво е кендри; Сѐдни тука, слòжи го гърнето; Сѐдни тука да го направим;

- отмет на ударението в аористни форми, напр. Какво ми казà преди малко?; И на море не сте ходѝли. .... Ами по време на комунизма не сте ли ходѝли на море?;

- няколко случаи не мекане – да е весело, да се смееме, айде да видиме как се праи цигарката сега;

- отделни случаи на екане – Голема работа си ти! Гладувàли ли се некога? Нема.

В този конкретен случай не може да търси постигане на пълна конвергенция, макар че има движение надолу по скалата „книжовно : диалектно“, просто защото М. Карбовски не владее автентичния диалект на бабите, никога неходили на училище. Той повтаря някои диалектни думи или диалектни облици на думи, вече казани от събеседничките му – напр. Така ше го сдрòбиш, ше го скъсаш (става дума за тютюневите листа, от които бабите сами правят цигари), У сѐдем (едната баба е станала в седем часа, което става ясно от думите й – У сѐдам), На тих òгин; Тя те е чувàла (= гледала).

Именно честото пълно или частично повтаряне на репликите на възрастните жени е една от отличителните черти на разговора с бабите от с. Ресилово и в двете предавания за тях. Това е стратегия, която, от една страна, е насочена към зрителите, които биха могли да не разберат диалекта на бабите. От друга страна, играейки ролята на медиатор, чрез повторението водещият верифицира правилността на собственото си разбиране на казаното от бабите – когато „превежда“ речта им (На въпроса кога са гладували, баба Василка отговаря: Лани, зим’ѐто. // М. Карбовски: Зимата.), или пък демонстрира търсено сближаване при почти пълно повторение с промяна на лицето на глагола, напр. Във капка вòда ше ви удави, викаш.; У София ходѝли ли сте? ... Никогаш!; Не си одѝла.; Не верваш у божите работи.

Конвергенцията „надолу“ по скалата на неформалността намира конкретни реализации в появата и на други разговорно маркирани средства в речта на М. Карбовски: междуметия и частици, напр. Тва е мноо убав тоа боб бе!; Брей, брей, брей, голема работа си ти!; цъкане в израз на учудване. От горните примери се съдържат и някои типични елизи – тва, мноо, които също реализират стремежа за адаптация и постигане на неофициалност и близост.

Почти същите са средствата, чрез които се изразява комуникативната конвергенция в интервюто на Карбовски с голямото семейство на Компирите, имащи 22 деца. В речта на семейните членове се откриват диалектни маркери, типични за населеното място – с. Киселево, Монтанско. Конвергенцията „надолу“ стига не само до представените по-горе най-разпространени западнобългарски мезолетни маркери в речта на водещия, напр. казàхте, останàхте; направѝла, тоа, дѐдото, но и до някои относително по-нискочестотни, напр кòпате; Кога си рòден? и др. Несъмнено като средство за приближаване към събеседниците, които едва ли владеят друг регистър и са неспособни да превключват на по-висок стил, функционират елизиите (трѐва = трябва) и контрахираните форми, експресивните частици (Я покажи!) и някои междуметия. Отново част от конвергентните средства са говоренето на „ти“, повтарянето на казаното от интервюирания под формата на въпрос и преформулиране на репликата на събеседника (Напр. на въпроса тяхна ли е мизерната къща, Цеца Компирицата отговаря: Двете ми дечицата са ходѝли козари за н’ея.// М. Карбовски: В смисъл, че така я купихте. // Цеца: Тека сме я купѝли. // М. Карбовски: Две от дечицата стават козари.).

Наблюденията ни върху други разговори на М. Карбовски със събеседници, имащи значително по-нисък материален и образователен статус, свидетелстват, че кратките въпроси, повторението на думи със специфични (най-вече диалектни) облици от идиолекта на интервюирания, както и цялостното или частично повторение на реплика на събеседника представлява стабилизирана стратегия. Ето някои вариации на тази стратегия в предаването с дядо Добри от с. Байлово, който проси милостиня пред катедралата „Св. Ал. Невски“ и дава всички пари за църкви и манастири („Отечествен фронт“, сезон 6, епизод 16, 08.01.2011 г.). Тъй като дядото не чува добре, М. Карбовски говори по-високо и отчетливо. Несъмнено това е приспособяване към събеседника, също както и повтарянето на въпроса – Какво правиш ти, какво правиш? // Колко пари си събрал, знаеш ли? Колко пари си събрал? На ден колко пари събираш, на ден? // Кой от тех е най-големия, нашия грех, кой е нашия най-голем грех? Това се наблюдава дори и в провокативните въпроси на Карбовски – Бай Добри, ти в рая ли ше бъдеш? Ти в рая ли си?

По-различен тип реализации – единствено по скалата „формално : неформално речево поведение“, имат стратегиите за конвергенция в разговора на Карбовски с фолк певицата Райна („Карбовски директно“ от 22.12.2012 г.). Припознаването ѝ като част от фолк средите насочва водещия към неформалност на общуването – елизии, разговорно маркирани частици, напр. Стига бе, хуу е, хуу е когато хората имат история е хуу. // Хуу де, значи нищо не се спомняш. // Брей, това е голяма работа! // Чай са (= Чакай сега!), но не и към честотност на западни правоговорни отклонения.

Битуващите представи за невисока образованост и интелектуална извисеност в тези среди (внушено и от текстовете на песните) подтикват директния Карбовски да прекъсне обяснението на Райна на въпроса му защо следва психология.

Райна: Правя го не за пари, а за мое лично удовлетворение.... защото ми харесва, потребност да се развивам и в нещо извън музиката. И понеже психологията е материя, която винаги ми е била интересна, затова без колебание се насочих към нея...

М. Карбовски: Сега ше ни наругаят зрителите, нали не не искам да бъдем изкуствени. Тя е чалга певица, пък учи.

Прекъсването на събеседника, насочването на разговора към определена тема или смяната на темата са част от стратегиите за управление на дискурса, които Карбовски добре владее. В конкретния случай прекъсването е повлияно от приписваната групова принадлежност на интервюираната. Това проличава и в „шегите“ на Карбовски – той пита Райна дали родителите ѝ не са я подтикнали да учи, имитирайки уж тяхно изказване – Хубаво е да имаш едно вѝшо; шегата, че ще се появят заглавия „Райна е на сухо“ след признанието на интервюираната, че няма в момента мъж до себе си.

Ако се обърнем към комуникативните стратегии на Р. Петров, ще видим, че случаите, когато събеседниците му в рубриката „Пожелахте да говори“ от предаването „Нека говорят... с Росен Петров“ са припознавани от него като отдавнашни познати, близки колеги, приятели, конвергенцията би могла да се разчете от зрителите като подчертаване на сходствата с партньорите в интеракцията. Емоционалната близост и съзнанието за принадлежност към една общност се експлицират чрез неформалност на поведението на водещия. Росен Петров е по-експресивен от М. Карбовски – лицето на Р. Петров е много изразително, мимиките му ясно показват отношението към казваното от събеседника, движенията на тялото и ръцете са доста по-свободни. Напр. след като Г. Шикерова (08.09.2013 г., http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/id/583/pg/4/) обяснява, че не чете жълта преса, Р. Петров изрича:

Аз си ги облепвам стените с тях (с двете ръце, вдигнати напред и нагоре с длани към събеседника, прави широки кръгове все едно заглажда залепени на стената страници от вестници) така и прайъ едни кръстчета/ после/ задрасквам (с ръце имитира задраскване чрез кръстче) (смее се силно).

В края на предаването Р. Петров подарява колаж на гостенката си, става и вдига едната ръка нагоре, с дланта напред, за да ударят ръце (от типа на поздравленията с две вдигнати ръце при баскетболистите) вместо финално здрависване.

Свободното невербално поведение на Р. Петров откриваме и в други разговори – напр. с Христо Гърбов от 25.12.2011 г. (http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1806156402-Pojelahte_da_govori_Hristo_Garbov.html). В края на предаването Р. Петров прави подарък на Х. Гърбов, който се намира в красива кутия. След като го показва и затваря по-рязко капака, водещият плъзга кутията бавно към госта си през цялата маса, полягайки напред и придружавайки движенията си със звукоподражание, прилично на стържене по метална повърхност. Следва типичният му смях и репликата Това е живота!

Със събеседници като Христо Гърбов и Генка Шикерова водещият на „Пожелахте да говори“ разговаря на „ти“ и допуска непоследователно най-типичните за устната реч на родените в София правоговорни отклонения: непалатални вм. палатални съгласни пред окончанието за 1л. ед.ч. и 3 л. мн.ч., сег.вр., ІІ спр., -ме окончание за 1 л. мн.ч., сег. вр., І и ІІ спр., редки случаи на екане и отмет на ударението в аористни форми, дейотирани форми на показателни местоимения (тоа, таа и под.):

Струва ни се, че социалнопсихологическите основания за акомодацията на Р. Петров към 100 кила се различават от тези, детерминиращи конвергенцията в разговорите с Христо Гърбов, Христо Мутафчиев, Генка Шикерова, Влади Въргала и под. – колеги, приятели, близки познати. Слизането надолу по скалата на неофициалността в интервюто с Явор Янакиев–100 кила може да се възприеме от публиката като свързана с груповата принадлежност на госта – рапър, изпълнител и на хип-хоп, чиито песни съдържат най-малкото провокативност. Явно това кара водещия още след неформалното поздравление на „ти“ (Здрасти, Яворе!) да попита рапъра Как е на магистралата, вàли ли дъжд? Преметът на ударението във формата за сегашно време вàли не е от най-честотните правоговорни отклонения, но пък е типичен за тийнейджърския жаргон в София. А това го прави удобно средство, с което водещият търси сближаване с госта си особено ако се има предвид съдържанието на рапърските песни. Рапърът обаче е от Варна и в отговора му подобен премет не се появява.

Не е учудващо, че неформалността на общуването (като част от стратегията за скъсяване на социалната дистанция) се изразява при Росен Петров и в типични за речта му елизии: тва, кво, ше, къф, сеа (напр. пред Хр. Мутафчиев – И кво? // А то кво е? // Сеаше ти покажа кой съм.; пред Влади Въргала – А къф ти е мотива да го правиш?; пред Хр. Гърбов – Кажи сега къф е тоа старшинка?; пред Генка Шикерова – Къв е тоя човек?// Тва е просто най-възрастния човек в нашия град).

Част от конвергентните стратегии са и издаващите близост обръщения като Ице (към Хр. Гърбов), маркираните експресивно, но и разговорно употреби на човек, придружени с частицата бе, напр. Тука на какво, кво правиш бе, човек, извинявай?

Р. Петров: И видя ли вулкан?

Г. Шикерова: Да.

Р. Петров: Къде бе, човек?

В съпоставка с Мартин Карбовски комуникативното поведение на Росен Петров е по-цветно, по-експресивно – не са малко междуметията и частиците, натоварени емоционално:

    • В интервюто с Христо Гърбов – Това, Ице, е един елегантен... опа (не успява да отвори една кутия). Чакай! // Е ейййй бард истински! // Да бе...

    • В интервюто с Христо Мутафчиев – А бе не ти ли пречи да си толко искрен? // А бе да ти е по-леко.

    • Със 100 кила – Ееееееееееееееееееееееее, супер!

    • С Генка Шикерова – Оуууууууууу, как може, как може да не четеш жълта преса!

Отделни жаргонни думи също служат на водещия да демонстрира близост със събеседниците, липса на социална дистанция, напр. пред Христо Гърбов – Как свали Иглика?; пред рапъра 100 кила – Тва не го казвам на бъзик.

Запазена марка е силният смях на Росен Петров, а също и шегите, вкл. най-добронамерени имитации, напр. Здрав’ейт’е2, а_съм баба Генка (шегува се как ще говори Генка Шикерова, ако все още води сутрешния блок след 20 години).

Конвергенцията „нагоре“

Насочеността „нагоре“ на конвергенцията като стратегия на акомодация и при М. Карбовски, и при Р. Петров се реализира на първо място като говорене на „Вие“, недопускане на междуметия, на експресивни частици, намалена честота (до максимално ограничаване) на елизиите, на жаргонна лексика, на метафоричните и на други стилистично маркирани изрази, а при Р. Петров и до много по-рядка на неговия типичен смях, на мимическите и жестовите кинеми. Западнобългарските маркери също намаляват средната си честота при конвергенция „нагоре“ – към събеседник, към когото водещият има определен респект поради лични причини, или пък гост с високо място в обществената йерархия.

Ако проследим редуцирането на маркерите от непълния произносителен стил, който е част от стратегията за намаляване на социалната дистанция, ще стигнем до предавания като „Отечествен фронт“ от 12.05.2013 г. – на гости при Карбовски е неговият учител по география от Немската езикова гимназия в София Григор Димитров, наричан от учениците Грегъри. Уважението към учителя кара Карбовски да иска разрешение да говори на „ти“, което е от малкото изяви на търсената неформалност в тази ситуация. Почти липсват елизии, междуметия и експресивни частици, както и правоговорни отклонения.

Идентификацията на групова принадлежност на събеседника към представителите на държавната власт (членове на правителството, Парламента, а и кандидати за подобни длъжности) е другият (при това най-честият случай), в който приспособяването на комуникативното поведение на водещия се изразява в повишаване на степента на официалност.

В интервюто например с Ивайло Калфин като кандидат-президент („Отечествен фронт“, сезон 1, епизод 36, 23.07.2011 г.) Карбовски започва разговора на „Вие“ и не прави никакви опити да премине на „ти“. За разлика от това със следващия си гост в същото предаване – Алексей Петров, също кандидат-президент, водещият заговаря на „ти“: Казвам „Здравей!“ на втория кандидат-президент в предаването днес. Преди малко Ивайло Калфин беше тука, беше без вратовръзка и ти си без вратовръзка. Тази стратегия обаче е напълно неуспешна, тъй като Ал. Петров отговаря на „Вие“, а по време на предаването няколко пъти се обръща към водещия с „господин Карбовски“. По-нататък разговорът продължава на „Вие“, а малкото белези на стила „Карбовски“ се изразяват в назоваването на някои от кандидат-президентите само с малки имена (... друго е да излезе Бойко, състезава се с Алексей...; И на нея са ѝ спретнали номер, пак Цветан...).

В разговорите на М. Карбовски с „властта“ конвергенцията има и малко по-„разчупено“ лице. Явно приобщавайки министър Лиляна Павлова (по време на предаването „Отечествен фронт“ от 22.12.2012 г. тя е министър в правителството на Б. Борисов) към близка до себе си възрастова група или пък познавайки я сравнително отблизо (затова можем само да гадаем), М. Карбовски заговаря на „ти“, „искайки“ разрешение с „нали“ – Здравейте, здравей, нали на ти си говориме. Намаляването на социалната дистанция се реализира чрез няколко жаргонни или разговорно маркирани изрази: Някой който се е издънил; Не е необходимо до обесняваш сичко и да се връзваш на всичко; Не знам каква е далаверата; чрез редки елизии – Кво ше го правите, чрез единични случаи на мекане – ... нали на ти си говориме; С кое да започнеме.

В разговорите си с току-що избрания президент Росен Плевнелиев на 06.11.2011 г., http://www.btv.bg/video/637999626-Pojelahte_da_govori_Rosen_Plevneliev.html, с министъра на образованието Сергей Игнатов на 08.07.2012 г. (http://www.btv.bg/video/1384556674-Pojelahte_da_govori_Sergey_Ignatov.html), с новия председател на Народното събрание Михаил Миков на 23.06.2013 г., (http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1221945302-M_Mikov_Promenite_v_zakona_za_DANS_ne_byaha_napraveni_zaradi_Peevski.html) (т.е. почти в рамките на 2.5 г.) Росен Петров подобно на Мартин Карбовски адаптира поведението си към гостите чрез конвергенция, насочена „нагоре“, към официалното, формалното, към грижливата реч. Водещият използва само „Вие“ форми, обръща се към гостите си с господин + фамилното име или названието на заеманата длъжност (г-н Игнатов, г-н министър и т.н.). И типичният силен смях на Росен Петров е далеч по-рядък, а понякога съвсем липсва, и изразителните невербални средства са по-пестеливо проявяващи се. Налице са обаче някои типични за идиолекта на Р. Петров правоговорни отклонения – говорът, училищà и под.

Както става ясно от конкретните данни, разгледани тук, конвергенцията „надолу“ по скалата на неформалното комуникативно поведение има по-разнообразни реализации при двамата водещи, отколкото конвергенцията „нагоре“. Това е обяснимо, тъй като и Мартин Карбовски, и Росен Петров са водещи, които добре познават регистъра на официалното общуване, което е основен в телевизионната (като част от масовата) комуникация. Водените от тях предавания обаче не остават изцяло в границите на формалното. В основата и на „Карбовски директно“, и „Отечествен фронт“, и „Нека говорят... с Росен Петров“ е заложена идеята за максимално успешно взаимодействие с интервюирания, която се реализира чрез стратегии за акомодация, които донякъде психологически да балансират задаването на въпроси, разчитани като директни, понякога неудобни или провокативни.

Вместо заключение

Комуникативната конвергенция има множество речеви и неречеви средства за реализация, вариращи във всяка една комуникативна ситуация. Нашата задача тук е не да изчерпим всички възможни реализации, не сме се стремили и да опишем всички възможни конвергентни стратегии в речевото поведение на двамата водещи, които наблюдавахме, а да апробираме подходите си за работа с конкретен емпиричен материал, извлечен от реалното общуване, а не придобит чрез лабораторен експеримент. Смятаме, че по-нататъшната обработка на базата данни, с която разполагаме, ще бъде свързана с двустранността на процесите на акомодация в телевизионното общуване.

  • 1. В настоящия текст се представят материали, свързани с дейностите по проекта „Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, дог. № ДТК 02/ 11 от 16.12.2009 г. Изказвам благодарност на Фонд „Научни изследвания” за подкрепата в изучаването на съвременната българска устна реч.
  • 2. Интересен факт е, че комичният ефект се постига не само чрез преправения глас – като възрастна жена, но и чрез лекото смекчаване на съгласните пред е, което е източна мезолектна черта, каквато липсва в идиолекта на Г. Шикерова. В комедийните предавания диалектните особености често се използват за постигане на комичен ефект, но явно за западния по месторождения Р. Петров източната произносителна норма е далеч по-силна стратегия в сферата на комичното.
Година: 
2014
Книжка: 
1