ВБВ. „Стилът срещу фабулата“

ВБВ се срещна със студентите от магистърската програма „Литературата – творческо писане“, за да разкаже за придобития опит, книгите, интересите и тяхната взаимовръзка.

Емилия Иванова, Инна Ангелова: Какво Ви кара да използвате псевдоним, а не истинското си име? И какво имате предвид под „изчезване на автора”?

ВБВ: ВБВ са всъщност инициали, под които старателно публикувам всички свои текстове. Първо, харесва ми, че това име се състои само от съгласни, има нещо спънато в произнасянето, което съответства и на самите текстове. Забелязах освен това, че имам натрапчиво желание и интерес да използвам предлога „в”. Трето, този псевдоним е като някаква търговска марка – нещо, което не е толкова човешко. Не на последно място, подобни инициали създават усещане за свобода. Свобода, в смисъл на неясната граница между псевдоним и анонимност. Възможно е човек да пуска текстове, поне в началото, без да се знае кой стои зад името.Разбира се, оттук произлизат естествени трудности при публикуване или участия в конкурси – просто подобно съкращение често изглежда претенциозно, неясно и някак излишно.

Псевдонимът обаче изразява и една дистанция, която има връзка с „изчезването на автора“. Мисля си, че в началото, когато човек пише, има сякаш спонтанност – изразяване на себе си в някаква утопична чистота. Постепенно започват да се отлагат повтарящи се мотиви, умения, заформя се стил, а всички тези неща вече могат да бъдат имитирани. Писането започва като привидно естествен процес, но после има неизбежно технологизиране. Накрая обаче и умението изчезва – остават само думите. Живото се превръща в машина, а после се редуцира до име: така постепенно се разгражда и авторството, и пишещата механика.

Деница Венков: Във втората Ви книга „Ще:” ВБВ означава пишеща машина. Какво имате предвид?

ВБВ: Технологизирането. Представях си предмет; например най-простата пишеща машина е печатът – пише едно и също. „Машината“ е обект, свързан с някакъв материал, който може да се види и пипне, нещо веществено, някакво съпротивление. Но това е само едната страна; пишещата машина има и друга функция, защото, както споменах, съкращението ВБВ участва по различен начин във всяка една книга – в първата е автор, чак във втората – пишеща машина, а в третата ще бъде само име.

Деница Венкова: Защо е нужна тази дистанция във времето при издаване на книгите Ви?

ВБВ: Две са причините – по-важната е, че искам да има преодоляване на някакви теми, отдалечаване от себе си. Другата причина е игрова, игра с идеята за структура. Всичко изглежда свръхподредено: първата книга излиза през ’00 г., втората през ’11 г., а третата трябва да излезе през ’22 г. В тази разграфеност има нещо дълбоко иронично.

Емилия Иванова: Литературен или философски експеримент е замислената от Вас трилогия?

ВБВ: Определено е литературен. Но ако „експеримент“ означава човек просто да пробва нещо, тогава това не е експеримент. Ако пък под „експеримент“ разбираме, че мислим какви са границите на литература, тогава бих се съгласил. Щом в една литература има множество автори, които разкопават границите й, то имаме работа със самото литературно поле – то се разширява. Понякога дори си мисля, че това е по-важно, отколкото в конкретна литература да има няколко добри автора.

Инна Ангелова: Споменахте за граници в литературата. Според Вас докъде могат да стигнат те?

ВБВ: Тези граници са неясни и са множествени, защото хората непрекъснато ги бутат. Представям си поле, в което хоризонтът е самата граница и ние просто се шляем в различни посоки, отлагайки предела.

Деница Венкова: А докъде стигат границите на човека? Светът все повече се технологизира, а той като че се роботизира. Това отдалечава ли го от природата му?

ВБВ:Техниката в най-широк смисъл изглежда е просто част от природата на човека. Между другото, в технологията (което е нещо различно) може да се забележи и някакво разочарование от литературата, в крайна сметка литературата e само думи, имена – съществителни, прилагателни…

Деница Венкова: Каква е причина в книгите Ви да има усещане за носталгия?

ВБВ:Това е премислена носталгия и тя идва от едновременното усещане за клише и усещането занякаква сложна структура от емоции и чувства, която не успявам да изразя докрай. В „премислянето“ няма точно цел, по-скоро желание, стремеж. Тези три книги са подредени хронологично, тъй като в моите представи ние именно така придобиваме времето – първата – е за настоящето, което човек просто преживява, после постепенно той овладява бъдещето и прави дългосрочни планове, но накрая на живота притежаваме само миналото – носталгията, че нищо не е останало. Носталгията е и знак, че се стремя към третата книга, към архивирането на миналото.

Деница Венкова: Относно заглавията, първото е „Е:то.“, второто „Ще:“. Ако решим, че първото изразява настоящето, а второто бъдещето, как да мислим миналото?

ВБВ: Приемам миналото като обобщение, архив. Финалът, т.е. миналото, ще настъпи когато усещането за бъдеще се изхаби, а настоящето ще е просто повторение; когато първите две книги изглеждат изтощени – и това ще настъпи скоро. Всъщност всяка следваща книга е обобщение и редактиране на предходната. По отношение на заглавията винаги ми се е искало те да са прости и често употребими думи: „ето”, „ще”, „беше”...

Александър Велков: Не Ви ли е страх, че вдъхновението може да Ви изненада и да искате да издадете нещо преди 2022 г.?

ВБВ: Разбира се, аз съм скептичен спрямо подобно планиране. Не бих се придържал към тази система на всяка цена, може да се появи нещо, което да ме накара да я променя. Но поне засега нещата са се получавали както съм ги предусещал.

Емилия Иванова: Мислите ли, че щяхте да пишете по този начин, ако българският авангард се беше състоял във времето си (20-те години на ХХ век)?

ВБВ:Вероятно не. Нещата, които чета, ми влияят: прочитам нещо и разбирам, че тази посока вече е осъществена и нататък няма смисъл да вървя.

Деница Венкова: Коя връзка е по-силна – между литературата и философията или между литературата и живота?

ВБВ: Между литературата и живота. Да, професионално се занимавам с философия, но за мен литературните ми занимания са действително и същностно нефилософски. Вярно е, че в книгата има и неща, които изглеждат някак по-умозрителни, но това е друго… след известно колебание реших да не ги махам.

Деница Венкова: Какво предхожда писането: музата, талантът или четенето?

ВБВ: Добре е да се чете, но не само художествена литература. Всяко четене дава умения и от тази гледна точка всяко писане, което може да се прочете, е полезно. Иначе талантът не е достатъчен, трябват и умения… Май не отговорих на въпроса.

Александър Велков: Описвате идеите си в блог, участвате в редакцията на книгите си – перфекционист ли сте?

ВБВ:Държа много на детайлите. С времето съм изградил елементарнии тривиални техники за издаване: когато пиша нещо, не го публикувам веднага, трябва да измине доста време, изчаквам. Но пък в хаоса има нещо наистина очароващо, хаотичността на живота е завладяваща и далеч по-интересна.

Емилия Иванова: Втората Ви книга е много добре оформена.

ВБВ:Изключително удовлетворен съм от корицата на Яна Лозева – изразява и обобщава всичко в един образ. Държах книгата да бъде квадратна, тъй като това е свързано и със самите текстове – редовете им са дълги и не желаех да се начупват. Някои нарекоха формата четвъртит, което ми харесва много повече, защото се отнася и до самите стихчета. Иначе шрифтът и подредбата са неща, на които държа специално и се радвам, че всичко излезе, както си го представях.

Инна Ангелова: Ако „Ще:” трябва да излезе днес, ще има ли нещо в нея, което искате да премахнете или да добавите?

ВБВ: Бих искал да махна печатната грешка (двойно „w”)1. Всичко друго бих оставил както е. Що се отнася до „Е:то.”, там много ме дразни една бележка под линия – и нея бих махнал.

Александър Велков: Бихте ли водили курс на филолози и как бихте го нарекли?

ВБВ:Интересно… моят изначален професионален интерес беше филологията. Ако трябва да водя литературен курс и трябва да избирам автори, то това ще са неща, свързани по-скоро със стила, отколкото с историята. Дори в романите ме вълнуват повече стилистичните похвати, а не толкова фабулата: баналните примери са с Джеймс Джойс, Марсел Пруст… А ако говорим за стихотворения, имам пристрастия към Хлебников, руския авангард и дада. От българската литература имам предпочитания към Гео Милев, Атанас Далчев, Чавдар Мутафов. Така че ако трябва да водя университетски курс, бих го нарекъл „Стилът срещу фабулата”.

ВБВ (1977) е автор на книгите Е:то. (2000; Литературен вестник) и Ще: (2011; Жанет-45). Третата и последна част от тази трилогия за времето ще излезе през 2022 г.

ВБВ е основател и идеолог на Ред.гру и съорганизатор на множество литературни инициативи – ДырРяжущ, Литурне, Градски четения, Литературен квартет, акорд:еон, Отворена литература – и носител няколко национални награди за поезия и проза.Повече информация на vbv.bg.

Въпросите зададоха:

• Александър Велков,
• Деница Венкова,
• Емилия Иванова,
• Инна Ангелова

Техническа обработка на текста: Инна Ангелова

• 1. Става въпрос за думата „прwwилив” от „Сексуалност (затворите и наказанията в бъдещето)”, с. 27. – бел. ред.