Skip to content Skip to navigation

Певчески репертоар в службата за св. Георги в грегорианския антифонар

Св. Георги е сред християнските светци, чиято аура е изградена от многопластови и често противоречащи си един на друг разкази. В хода на вековете на ранното християство тези разкази изграждат силно митологизиран образ, който се радва на голяма почит както в земите на Православния свят, така и в Латинския Запад. В литургичния календар на последния почитта към св. Георги официално се въвежда през средата на VIII в., а изписан певчески репертоар в служба за светеца се открива в Грегориански антифонари, датиращи около столетие и половина по-късно. Представеният материал излага проучване върху този репертоар, посветен на светеца. В настоящия си етап проучването е фокусирано върху въпроса коя част от певческото съдържание за св. Георги е заета от вече съществуващ репертоар и е адаптирана за неговата памет, и коя би могла да се счита за специално компилирана. Оттук, материалът очертава картина на това по какъв начин се съставя и отслужва службата за св. Георги в регионите на латинското християнство през Средновековието в хронологичен и географски план, доколко култът към него е развит повсеместно, или обратно, по-скоро е от локално значение, и доколко унифицирано е богослужението към паметта му, въз основа на певческия репертоар, изписан в преписите на Грегорианския антифонар.

St. George is among the Christian’s saints, whose fame is based on multiple stories, contradicting frequently to each other. During the centuries of early Christianity these stories created mythological vision for such a figure. At the same time his martyrdom and holiness were widespread and venerated both in Orthodox East and Latin West as well. Commemoration of St. George was established in the liturgical order of latter in the mid of 8th century and chant repertory for him was written out in Gregorian antiphoners dated approximately 150 years later. This article presents a research on the chant repertory dedicated to St. George, written out in the antiphoner. The investigation is focused on matter of composing the repertory – which part of it is presumably borrowed from pre-existing chants and which one could be assumed as a especially compiled for the saint’s office. Hence the research sheds light to the worship to St. George in the Latin Christendom during the Middle Ages in chronological and geographical aspect: how far the cult was developed all over the Western lands or this was, on the opposite, a local practise, how unified were the office chants for his commemoration, written out in the Gregorian antiphoner.


1. Изложение

Св. Георги се откроява сред християнските светци и мъченици с многообразието от легенди, чудеса и дори смърти, които му се приписват. Прието е да се смята, че жизненият път на светеца преминава в периода от края на III – началото на IV в. Легендите отнасят мъченическите и духовни подвизи на св. Георги до времето на „персийския“ цар Дадианус или Дакиан (Whatley et al. 2004). За изследователите на историческите сведения за живота на светеца, името на такъв цар не е изяснено, а най-близките аналогии със сходни царски имена от този период насочват към римските императори Диоклециан (285-305) и Максиминус Даиа (305-313). Житие на Православната църква говори за произход на св. Георги от земите на Палестина по време на царуването на Диоклециан, в чиито военни редици светецът служи (Партений, Бончев 1991). По същото време епископ Евзебий от Цезарея хроникира през 311 – 313 г. мъченичествата в Палестина от т. нар. „велико гонение“, но в текстовете му не се споменава мъченик, който да отведе до образа на св. Георги (Woods 2002). Според изследователя David Woods липсата на сведения за св. Георги е достатъчен факт да се счита, че до годината на съставянето на хрониката през 311 и редакцията й две години по-късно, няма достатъчно основания да се търси култ към личност, която да напомня на светеца (Woods 2002). От друга страна, най-ранните писмени свидетелства за такъв светец и мъченик датират от края на V и началото на VI в. Изследователите изтъкват няколко източника от това време, които дават индикация за култ към св. Георги: първият от тях е т. нар. Decretum Gelasianum1 – декрет, наименован на папа Геласий I (492-494), в който се посочват угодните на доктрините на църквата четива, които да влязат в състава на Светото писание, и такива, които тя (църквата) счита за неподходящи, обявява за апокрифи и поставя употребата им под забрана. Сред последните попада и текст за телесните страдания на св. Георги. Явно е, че по това време мъченик с такова име вече е бил канонизиран, защото апокрифът попада в списъците на декрета сред текстовете за „онези светци, чиито имена са известни на хората, но чиито дела са знайни само за Бог“ (Thurston2013 [1909]). Името му попада още в топография на Светите земи от неизвестния автор Теодосий, в която се споменава гробница на светеца в град Диосполис. Според този източник посоченият град, известен още с името Лида (Lydda), е мястото на мъченичеството и погребението на светеца. Счита се, че цитираната топография датира от времето на царуването на Анастасий I (491-518) (Woods 2002). Учените посочват още няколко писмени свидетелства за култ към св. Георги приблизително по същото време. Сред тях са два надписа, които отразяват посвещаване на храмове на светеца: единият в Максимианополис под епископата на Тиберинус, вероятно около 549 г., а другият в Цезарея Еита (Caesarea Eitha).

През посочваното време (краят на V и началото на VI в.) Диосполос / Лида се смята за обект на християнски поклонения заради вярванията, че там се съхраняват множество различни реликви. Сред писменните сведения за това са запазени днес и такива, които говорят за поклонничества от западни пилигрими. Сред тях е De locis sanctis , вероятно от края на VII в. от ирландския агиограф Аддомнан. Текстът е своеобразно „ръководство“ за поклонничество по Светите земи, в което е записано посещението на франкския епископ Аркулф в Диосполис. Някои изследователи са на мнение, че западни автори от това време, като Беде (Bede Venerabilis) и Алдхелм несъмнено са познавали текста на Аддомнан, но в своите агиографски текстове не споменават за култ към св. Георги (Whatley et al. 2004)

Почитта към светеца в западната църква се установява около средата на VIII в., когато папа Захарий (741-752) пренася част от мощите на св. Георги (както се е вярвало) от църквата св. Йоан Латерански в църквата св. Георги във Велабро (Whatley et al. 2004). От това събитие следва утвърждаването на постоянен празник в календара на латинската църква, в който се почита св. Георги, и който бива отразен в „римските богослужебни книги и техните копия на север“ (Whatley et al. 2004). Смята се също, че по време на кръстоносните походи култът към светеца сред западните християни претърпява възраждане и разпространение, вследствие на което вероятно се дължи дори възприемането на покровителство на светеца над страни като Англия.

Въвеждащите бележки дотук имат за цел главно подчертаването на митологичния елемент в изграждането на образа на св. Георги и очертаването на някои ранни сведения относно разпространението на легендите за него. Подробните исторически проучвания, целящи „идентификация“ или най-малкото доближаването на образа на светеца до конкретни исторически събития остава сфера с периферно значение за настоящето проучване, поради което избягвам натоварването на текста с по-подробна информация от този тип.

Важна отправна точка в случая е времето на възприемането на култа към св. Георги в западната църква и постановяването на празник за неговата памет в календара на църквата. Тя би ни послужила в търсенето на представа относно появата на певчески репертоар, посветен на светеца, отразен в грегорианския антифонар. Такъв репертоар се открива в двадесет и два антифонара, индексирани в база-данни Cantus. Това ми дава основание да предприема проучване на съдържанието, посветено на светеца, в търсене на яснота откога датира изписване на певчески репертоар за него, дали в действителност е компилиран за него, или се използват добре познатите заемки на готов репертоар, единна ли е цялата западна църква по отношение на честването на паметта въз основа на певческия репертоар, доколко литургичните диалекти отразяват различия в култа към св. Георги и пр.

Антифонарите от индексите на база-данни Cantus, които в една или друга степен на разгърнатост съдържат певчески репертоар за св. Георги, са следните: подредени са хронологично и според репертоарната група, към която биха могли да се отнесат.

Източна група Западна група Монашески курсус
D-B Mus. 40047 (~ 1000 г.) E-Tc 44.1 (~ 1020 г.) F-Pn lat. 1085 (~ 960 г.)
A-Wn 1890 (~ 1100 г.)

I-Rvat SP B.79 (~ 1100 г.)

F-VAL 114 (~ 1100 г.)

D-AAm G 20 (~ 1200 г.)

F-Pn lat. 15181 (~ 1300 г.)

CZ-Pu XIV B 13 (1300 г.)

GB-Ob Can. Lit. 202 (~ 1200 г.)

A-LIs 290 (XII до XV в.)

A-KN 1018 (XIV в.)

TR - Itks 42 (~ 1360 г.)
A-KN 589 (XIV в.)
A-Wda C-10 (~ 1400 г.)

A-Wda D-4 (~ 1400 г.)

D-MZb E (~ 1430 г.)

SI-Lna 18 (olim 17) (1491 г.)

AA Impr. 1495 (1495 г.)

D-FUl Aa 55 (XIV или XV в.)

MA Impr. 1537 (1537 г.)

2. Структура и съдържание на службата

От изложената информация в таблицата по-горе става видно, че музикално-литургичен репертоар за паметта на св. Георги се изписва преобладаващо в извори, произхождащи от източния литургичен диалект на латинското християнство. Разбираме още, че – според достъпната информация до момента – репертоар за светеца се появява не по-рано от втората половина на X в. (в монашеския антифонар F-Pn lat. 1085), но присъствието му е застъпено повече в извори, датиращи от XIV и особено от XV в. Според някои автори от същото време датира широкото разпространение на култа към светеца в Англия (Whatley et al. 2004), но доколко този факт би могъл да се обвърже с преписите на антифонара от същия период, произхождащи предимно от немскоезичната част на Европа, засега остава неизяснено.

Съдържанието и разгърнатостта на службата варират значително в изредените извори. В зависимост от ръкописа тя би могла да включва както пълно музикално-литургично последование от утринната до вечерната, така и репертоар за отделни литургични часове или дори само отделни песнопения. Тук ще коментирам мястото и литургичната функция на музикалния репертоар, който се открива в цитираните по-горе извори.

2.1. Вечерни служби

Репертоар за вечерната служба (независимо Vespro Primo или Vespro Secondo) от богослужението за св. Георги присъства в основната част от посочените по-горе извори. В два от тях няма такъв репертоар – I-Rvat SP B.79 и A-Wda C-10. В най-разгърнатия си вид, в случая вечерната служба не включва пълното богослужебно последование, което по принцип се предвижда в нея (т.е. пет антифона, кратък респонзорий, стих, химн и евангелски антифон). Освен евангелския антифон, който е неизменен, когато са включени други песнопения, това по-често са кратък антифон и / или кратък респонзорий. Значително по-рядко присъства изписан химн и / или кратък стих (versicula). Последование от пет вечерни антифони не се среща в нито един от цитираните преписи на антифонара.

Ще започна коментарите си относно различните застъпени жанрове в състава на вечерната служба с кратките респонзории. Около седем от цитираните извори застъпват този жанр в последованието за св. Георги.

Песнопението Filiae Jerusalem venite, 6735 е респонзорий, който влиза в състава и на двете вечерни служби за св. Георги. Освен това обаче е възможно да се проследи, че неговата литургическа функция е широко разгърната – влиза в последованията на огромен брой празници от санкторалния богослужебен цикъл, както в реда на вечерните служби, така и с функция на утринен респонзорий за Matutinum2. Респонзорият се открива в извори от X в. насетне, като най-рано датиращите сред тях, индексирани в база-данни Cantus, са два парижки антифонара: F-Pn lat. 1240 и F-Pn lat. 1085. И в двата ръкописа песнопението е част от службата за апостолите Филип и Яков (празникът се чества на 1 май)3, като при втория антифонар изпълнява и функцията на утринен респонзорий от репертоара за св. Георги. Като песнопение за службата на св. Георги, респонзорият Filiae Jerusalem venite, сао 6735 се открива още в A - KN 589, A - KN 1018, A - Wda D 4, A - Wn 1890, D - FUl . Aa 55, D - MZb E , F - Pn lat . 15181, I - Rvat SP . B . 79, TR – Itks 42. Едва в три от тях (A - Wda D 4, D - MZb E , TR – Itks 42) заема място в състава на вечерната служба. Тъй като двата посочени парижки антифонара датират от приблизително сходно време, по мое мнение е трудно да се констатира за коя от двете служби би могло да бъде компилирано песнопението. Засега не бих могъл да посоча друга служба, отразена в по-ранен извор, която да съдържа коментирания респонзорий. Трудно е да се говори също за принадлежност на песнопението към определен литургичен диалект, тъй като, както от таблицата на изворите по-горе, така и от изредените извори, които го съдържат, става ясно, че попада в преписи с различен произход. Прави впечатление обаче, че макар западните извори, в които се открива респонзория с функция за паметта на св. Георги да са само два, те датират от значително по-ранно време от източните антифонари, в чийто състав попада песнопението.

В състава на вечерната служба, изписана в антифонар AA Impr . 1495 попада респонзорият Beatus vir qui imetuit , 6231, който извън това има неизменна функция на утринен респонзорий от последованието на редица светителски памети, както и общи служби за светци4. Песнопението се открива в около 64 различни антифонара, индексирани в база-данни Cantus, които произхождат от различни региони и диалекти на западното християнство, а така също обхващат широк диапазон по времевата скàла – в извори от края на IX (в антифонар F - Al 44) до края на XVI в. (например DK - Kk 3449). Както по-горе коментирания респонзорий, така и това песнопение се появява в състав на службата за св. Георги от края на X в. нататък, като засега с тази функция се открива най-рано в антифонар F-Pn lat. 1085. Преди това време респонзорият попада в служба с общото обозначение De Sanctis . С това означение се открива в два френски антифонара – F - Al 44 (края на IX в.) и F - Pn . Lat . 1240 (след 935 г.), както и в Сенгаленския антифонар на Харткер CH - SGs 391 от края на X в.

За разлика от коментираните дотук респонзории, песнопението In servis suis alleluia , 6936 може да се проследи в значително по-тесен набор от преписи на антифонара (в индексите на база-данни Cantus наброяват около 36), които в голямата си част очевидно се асоциират с източния литургичен диалект5. Респонзорият е част от певческия репертоар за св. Георги в ограничен брой ръкописи (по-точно A - Wn 1890 , D-B Mus. 40047, A - Wda C 10 , TR Itks . 42) и във всеки от тях е с функция на responsoria prolixaза Matutinum, докато едва във втория от изредените извори се пее и за първата вечерна служба. Пак там се открива най-рано в музикално-богослужебно последование за св. Георги (антифонарът е датиран от XI в.)6. Съдейки по индексираните извори в Cantus, самото песнопение е с не много по-раннна поява изобщо в певческия репертоар, изписан в преписите на антифонара. Засега най-ранната поява на респонзория се открива в Сенгаленския антифонар на Харткер от края на X в., където отново се изпява в служба с общото означение De Sanctis . Освен в това литургично последование могат да се посочат неголям брой светителски памети, в чийто състав влиза разглежданият респонзорий (сред тях отново трябва да се посочи тази на апостолите Филип и Яков).

Различна от коментираните дотук е ситуацията с респонзория Martyr sancta dei quae, 7135. Открива се в едва около седемнадесет извора от източния литургичен диалект7. Във всеки от тях има функция на вечерен или утринен респонзорий за службата на св. Афра. Песнопението не може да се проследи преди XII в. В извор от това време е включено и в последованието за паметта на св. Георги ( A - Wn 1890).

Респонзорият De ore prudentis procedit , 6396 има изключително широко литургично място в значителен брой извори от всички репертоарни групи. Основната му функция е на утринен респонзорий за редица служби както от санкторалния цикъл, така и от цикъла на Господските празници8. Именно в последованието на последния цикъл песнопението се открива най-рано – антифонар F - Al 44, датиращ от самия край на IX в., съдържа респонзория в репертоара за Възкресение Христово. Преписи на антифонара, компилирани през следващите няколко десетилетия включват песнопението в същата служба, както и в състава на четвърта и пета от следпасхалните седмици. Това се наблюдава в антифонарите CH-SGs 391 , F-Pn lat. 1085 , F-Pn lat. 1240 (датиращи от Х в.). От проучването дотук се установява, че едва от края на XI и XII в. песнопенито се включва в отслужването на определени светителски памети. За службата на св. Георги се открива в около пет преписа на антифонара ( A-KN 18 , A-KN 589 , D-FUl Aa 55 , D-MZb E , F-VAL 114 ) .Единствено последният от посочените извори произхожда от западната литургична репертоарна група. Това е и най-ранният източник, който съдържа респонзория в службата за св. Георги. В цикъла на санкторала разглежданият респонзорий влиза още в състава на службите за св. Марко Евангелист (25 април), св. Амброзий (4 април), св. Флориан (4 май), св. Виталис и Валерия (28 април), Атанасий (2 май) и др. – памети, ситуирани в литургичния календар през или около пасхалното време. Общите служби, в които е застъпено песнопението, също са от този период – De Sanctis Tempo Paschali(За светци от пасхалното време); Communio un . / pl . confessor ( is ) T . P . (Обща служба за един / много изповедници през пасхалното време),Communio unius Martyrii T . P . (Обща служба за един мъченик от пасхалното време).От казаното дотук има достатъчно основания да се смята, че песнопението е заето от различни други служби, в които влиза преди да попадне в репертоара за св. Георги. Ясно се вижда, че е избрано от празници, които са в непосредствена близост в календарния празничен ред, като най-рано се появява за Великден и дните около този най-значим празник за християнството, което може да значи, че това е първоначалното предназначение на песнопението.

Justus germinavit sicut lilium, cao 7060 също се открива в значителен брой служби от цялата литургична година, но преди всичко от санкторалния цикъл9. Най-ранната му поява засега се установява в общата службата за един мъченик и за папа Григорий (в CH - SGs 390-391 иF . P . lat . 1085). В репертоара за паметта на св. Георги влиза единствено в източния антифонар A-KN 589, датиращ от XIV в.

За провеждането на vespro secondoоткриваме респонзория Gaudete justi in domino , 6766, напълно аналогично на много от разгледаните дотук песнопения, срещан в състава на редица светителски празници в непосредствена близост до службата за св. Георги според реда на календара10. От края на X в. същият респонзорий попада в службата De Sanctis TP, изписана в сенгаленския антифонар на Харткер. Впоследствие се проследява в редица преписи на антифонара от двата литургични диалекта на западната църква. Като песнопение от богослужението за паметта на св. Георги се изписва единствено в антифонар A - Wn 1890 с функция на утринен и вечерен респонзорий.

Антифонният жанр в състава на вечерните служби е застъпен с около десет кратки антифона и около петнадесет различни евангелски антифона – Magnificat.

Domine rex aeterne , 2374 е антифон, който се намира в около шест източни антифонара, компилирани в периода XII – XVI в.11 Заема място в твърде ограничен брой светителски служби, като в службата за св. Георги влиза единствено в ръкопис A - Wn 1890.

Със значително по-широко приложение в голям набор преписи на антифонара от различните богослужебни диалекти на западната църква е антифонът Filiae Jerusalem venite, 2877. Би могъл да се проследи в състава на разнообразни светителски памети, чествани през пасхалното време, изписани в извори, датиращи от X в. нататък ( CH - SGs 391 , F<- Pn lat . 1240 , F - Pn lat . 1085. Последният от цитираните извори, компилиран вероятно през втората половина на същото столетие, по досегашни сведения най-рано застъпва песнопението в службата за св. Георги. С тази литургична функция се открива още в антифонари A - KN 589 , A - Wda D 40 , AA - Impr 1495 , D - FUl Aa 55 , D - MZb E , F - Pn lat . 15181 , F - TOm 149 .

Антифонът Iste sanctus pro lege , 343 5,по подобен начин на разгледаните по-горе песнопения се пее при възпоменаването на паметта на светци от пасхалния период. Попада още в състава на общата служба за мъченик от пасхалното време12. Ръкописите, които го съдържат според катедралното и монашеското чинопоследование произхождат от източните литургични територии на католическата църква. Антифонът е включен в извори от края на Х - началото на XI в. (отново в антифонар на Харткер) до края на XV в. В певческия репертоар за св. Георги попада 1018 , A - KN 589 , AA - Impr 1495 , D - FUl Aa 55 , TR - Itks 42 ).

Tuis laudibus instantem , cao 20 6267 е антифон, който се пее единствено в първата вечерна служба за св. Георги. Среща се в два антифонара от източния литургичен диалект, D - AAm G 20 и M Impr . 1537, датиращи съответно от XIII и XVI в.

Pax vobis ego sum , 4254 е част от музикално-литургичен корпус, отразен в едни от най-ранните нотирани антифонари, познати днес13. Като антифон, който се пее в редица седмици и конкретни темпорални празници от пасхалния период се изписва от късния IX в. (в антифонар F - Al 44) до самия край на XVI в. ( DK-Kk 3449 8o ). Песнопението в редки случаи се пее в отслужването на светителски памети – това са отново службите за св. Марко Евангелист и св. ап. Филип и Яков. Като антифон за св. Георги се изписва (в ненотиран вид) в антифонар TR - Itks 42, произхождащ от източната репертоарна група.

В два антифонара от различни репертоарни групи и векове на компилиране се изписва In caelestibus regnis sanctorum , 3211 за службата на св. Георги14. Във всеки от тях ( D - MZb E , F - Pn lat . 1085 ) има функция на хвалитен антифон, а в първия от двата и с предназначение за vespro secondo . Освен с тази функция антифонът се среща в множество преписи на антифонара от края IX в. нататък почти изцяло в санкторалния богослужебен цикъл, за отслужване на коментираните по-горе светителски памети по времето на пасхалния период (за св. Марко Евангелист, св. ап. Филип и Яков, св. Амброзий и т.н.), както за общите служби за светци, един или много мъченици, апостоли немъченици от пасхалното време. В единичен известен за мен случай песнопението се пее в неделя на Възкресение – антифонар A - Wda D 4, датиращ от XV в..

Justum deduxit dominus , 3540 се изписва в извори от края на X – началото на XI в., предимно в източни антифонари15. Антифонът се пее в реда на втората вечерна и хвалитната служби, както и в състава на първи антифон от малките часове (в ограничен брой извори, компилирани през XIV в., като A - KN 1018, A - KN 589, D - FUl Aa 55). В останалите извори, в които се открива, се пее отново най-вече в санкторалните празници от пасхалния период, коментирани по-горе за други песнопения.

Per merita sancti Georgii Christe nos exaudi , 20 6954 е песнопение, което засега се открива единствено в антифонара CZ-Pu XIV B 13. Там е включено в състава на втората вечерна служба за св. Георги16. Самият ръкопис е компилиран през ранния XIV в. за нуждите на бенедиктинския манастир „Св. Георги“ в замъка на Прага17. Пълният текст на песнопението гласи: Per merita sancti Georgii Christe nos exaudi atque ejus precibus nobis succurre miseris alleluia. Същият текст се пее за вечерната служба на св. Адалберт в два кармелитски антифонара от Краков, PL-Kkar 1 (Rkp 12) и PL-Kkar 1 (Rkp 15),които обаче датират съответно от 1397 и 1468 година. Според индексацията на Cantus, песнопението за св. Георги е в IV, а за св. Адалберт, в III модус (т.е. плагален и автентичен на ми), което дава основание да се допусне (тъй като засега не ми е възможно да сравня самите мелодии de viso), че може би става въпрос и за идентични мелодии. Ясно е обаче, че вариантът за св. Георги датира от около век по-рано от този за св. Адалберт, което вероятно означава, че антифонът е компилиран специално за службата на св. Георги.

Антифонът Sancti tui domine , 4736 намира широко приложение в многобройни извори, прозихождащи от всички репертоарни групи от късния X в. нататък18. От това време датира и употребата му в богослужението за св. Георги (в антифонар F - Pn lat . 1085).Освен за тази памет песнопението се пее в множество памети на светци, част от които коментирани по-горе, всяка от тях чествана по време на пасхалния период. Към споменатите по-горе трябва да се добавят още службите за Тибурт и Валериан; празникът на Йоан пред латинската порта (използваната латинска рубрика е Joannis Port . Lat .); св. мъченици Панкратий и неговите сподвижници; и св. Адалберт. В богослужението за св. Георги цитираното песнопение изпълнява функция освен на антифон за втората вечерна служба, още и на хвалитен антифон. С това предназначение е поместен в F - Pn lat . 1085, A - Wda C 10, A - Wda D 4, D - MZb E , TR - Itks 42.

Жанрът на евангелските вечерни антифони (Magnificat) е застъпен с около петнадесет различни песнопения, изписани в ползваните извори.

Както е видно от текстовия инципит на песнопението, Athleta Christi sancte Georgi succurre nobis , 20 6023, то е антифон специално за службата на св. Георги. Засега се открива единствено в антифонар TR-Itks42, датиращ от около 1360 г.19 Евангелски антифон с идентичен текстов инципит ( Athleta Christi sancte ) е включен за службата, посветена на обезглавяването на св. Йоан Кръстител (29 август)20, изписана отново в само един достъпен засега извор – антифонарът за богослужението на флорентинската катедрала I - Far, датиращ от XII в. Според индексите на Cantus мелодиите на двата антифона са в модус VIII. За съжаление към момента не разполагам с факсимиле на ръкописите, но от достъпната информация е логично да се допусне, че версията на антифона за св. Георги вероятно е адаптирана въз основа на съществуващия вече антифон за обезглавяването на св. Йоан. Твърде възможно е мелодическото съдържание да е също идентично, но проучването му остава засега предстояща задача.

Текстът на евангелския антифон Filiae Jerusalem venite, 2877 ясно подсказва широката употреба на песнопението в голям кръг светителски служби (Filiae Jerusalem venite et videte martyrem cum corona qua coronavit eum dominus in die sollemnitatis et laetitiae alleluia alleluia / Синове на Йерусалим, елате и вижте мъченика, коронован от своя Господ в деня на тържество и радост, алелуя, превод мой). Антифонът вероятно принадлежи на ранен певчески корпус, чиято употреба може да се проследи поне от около средата на X в. в огромен брой извори и всички диалектни групи на западната църква с обичайното предназначение за множество празници от санкторалния цикъл, изпълнявани в пасхалното време21. С функция на евангелски антифон за паметта на св. Георги се появява по мои сведения през втората половина на X в. в антифонар F - Pn . Lat . 1085. Освен в този ранен извор, песнопението има същата функция още в A - KN 589, A - Wda D 4, AA Impr . 1495, D - B Mus . 40047, D - FUl Aa 55, D - MZb E , F - Pn . Lat . 15181, F - TOm 149. Прави впечатление, че в извори от романоезичните територии на западното християнство песнопението се открива в ръкописи най-късно до ранния XIV в. (в F - Pn . Lat . 15181), докато в антифонари от източния диалект се изписва в последованието на св. Георги около два века след това време.

Digne deo martyr pater , 20 1241 е евангелски антифон, компилиран конкретно за паметта на св. Георги. Открива се само в един извор – антифонарът за френския манастир St . Amand , F - VAL 114, датиращ от XII в22

От същото време датира евангелският антифон Inclyte Christi martyr Georgi , 206459. Както може да се съди от текстовия инципит, песнопението се пее конкретно при отбелязване на паметта на св. Георги. Открива се в A-Wn 189023.

In deo salutari suo exultent , 20 6268 е евангелски антифон, който се изписва само за вечерната службата на св. Георги в два източни антифонара – D - AAm G 20 (XIII в.) и MA Impr . 1537 (1537 г.). Въз основа на проучването на текста му има основания да се мисли, че това е адаптация на антифон от по-рано същестуващо песнопение, а именно In deo salutari meo exsultavit spiritus meus, 003220. Последният има неизменна функция на вечерен евангелски антифон за т. нар. Feria 3 per annum от литургичната година, от времето на компилиране на едни от най-ранните познати нотирани антифонари от края на IX в. (в F - Al 44)24.

Два антифонара според монашеското чинопоследование – F - Pn . Lat . 1085 и A - LIs 290 съдържат в последованията си за св. Георги вечерният евангелски антифон Beatus vir qui suffert tentationem quoniam , 167725. Песнопението намира широко приложение в редица служби от санкторалния цикъл на литургичната година. Изписва се в извори от края на IX в., без оглед на литургичния диалект, към който и отнасяно. За разлика от други песнопения, разгледани по-горе, настоящият антифон има най-широка употреба не в служби от пасхалното време, а в общата служба за мъченик, а също и за конкретни мъченици. Това обяснява и употребата му в репертоара за св. Георги.

Egregius dei martyr Georgius , 20 1529 е евангелски антифон, компилиран конкретно за паметта на св. Георги. Открива се в три източни антифонара ( D - AAm G 20, Sl - Lna 18 ( olim 17), MA Impr . 1537 ) , датиращи съответно от XIII, късния XV и XVI в.11

Iste sanctus pro lege , 3435 се изписва в около двадесет и четири антифонара от късния Х до края на XVI в. Всички антифонари са от източните литургични региони на латинската църква26. Обичайното предназначение на песнопението е както за службата за светци от пасхалното време, така и за общата служба за един мъченик. Както може да се очаква, службите за конкретен светец са за такива памети, които се честват в периода около пасхалните празници. Песнопението е част от музикалния репертоар за св. Георги в ръкописи A - KN 1018, A - KN 589, AA impr . 1495, D - FUl 55, TR - Itks 42. В основната част от посочените извори, антифонът има функция на хвалитен антифон. Като вечерен евангелски антифон се пее единствено в последния от цитираните антифонари и това дава основания да бъде включен в настоящето проучване.

По отношение на териториалния произход, ситуацията при антифона Qui manet in me, 4478 е твърде сходна с описаната по-горе. Песнопението се изписва в около двадесет и пет антифонара, ясно насочващи отново към източния репертоарен регион27. Изключение от казаното е ръкопис F - Pn . n . a . lat . 1412 – цистерциански антифонар от диоцеза на Милано28. Песнопението засега се открива не по-рано от XI в. и се пее в множество светителски памети от периода на пасхалното време. В службата за св. Георги то се открива единствено в D - MZb E , датиращ от първата половина на XV в. Там е с функция на вечерен евангелски антифон. Идентичен ненотиран текстов инципит с рубрика за респонзорий от хвалитната служба за интересуващия ни светец се открива в A - Wn 1890, компилиран през XII в.

Същият ръкопис съдържа в репертоара си за св. Георги вечерен евангелски антифон Peccati jugo gravati te , 206472,който на този етап на проучването не би могъл да бъде проследен на друго място и с различна литургическа функция. Счита се за песнопение, конкретно компилирано за службата на разглеждания светец.

Отново със специална функция на евангелски антифон за службата на св. Георги е Sancte Georgii pretiose martyr Christi , 20696029. Песнопението по досегашна информация се изписва само в ръкопис CZ - Pu XIV B 13 от XIII в., компилиран за манастира „Св. Георги“ в Прага.

В извори, датиращи от края на X в. нататък се изписва с широко разпространение антифонът Iste cognovit justitiam et vidit mirabilia , 3418. Песнопението намира място в множество преписи на антифонара от всички репертоарни групи30. Обичайната му функция е в общи и индивидуални служби, които включват и значително надхвърлят тези, провеждани през пасхалното време. За отслужването на паметта на св. Георги се изписва в ръкописите A - KN 1018, A - KN 589, A - Wda D -4, A - Wda С-4, D - FUl Aa 55, приблизително в периода XIII – XIV в. Предвид хронологията и цялостното предназначение на песнопението, става видно, че е заето от значително по-рано компилирани служби, и включено в отслужването за св. Георги според богослужението на източния латински диалект.

Монашеският антифонар от XII в. F-VAL 114 включва в музикално-литургичното последование за св. Георги вечерен евангелски антифон I nclyte martyr ave pietatis , 202 516, който засега не би могъл да бъде намерен в друг ръкопис и / или служба.

Justum deduxit dominus , 3542е сред онези песнопения, които вероятно са част от ранен певчески корпус, употребяван многократно в отслужването на редица служби. Разглежданото песнопение не е отнесено към конкретен литургичен период (в сравнение с често срещаните служби от пасхалния период), а към употребата му в общи и конкретни служби, според индексите на база-данни Cantus поне от края на Х в. нататък31. Като част от репертоара за св. Георги се изписва отново в единичен случай по досегашна информация – в източния антифонар от XIV в. D-FUl Aa 55.

По отношение на употребата в различни светителски празници, ситуацията с антифона Hic est vir qui non est derelictus , 3058 е сходна с тази на песнопението, коментирано по-горе. В случая обаче наблюдаваме появата на песнопението най-рано от самия край на XI в., като разпространението му е сред всички репертоарни групи на грегорианския репертоар32. От индексираните в Cantus извори единствено F - Pn . Lat . 15181 включва антифона в службата за св. Георги.

Вечерните служби за паметта на свети Георги отразяват с отделни примери още жанровете на химните и малките стихове (versicula).И двата жанра са представени само частично. В състава на вечерните служби влизат три химна: Deus tuorum militum, 8294, Martyr dei qui unicum patris sequendo , 8346, Vita sanctorum deus , 8412. Всеки от тях се пее в широко последование от служби, главно в санкторалния богослужебен цикъл. Химнът Deus tuorum militum, 8294 се пее в служби (както общи, така и индивидуални), почитащи паметта на светци – мъченици33. От индексираните извори в база-данни Cantus се наблюдава поява на песнопението в музикално-богослужебния репертоар не по-рано от XI в. Песнопението не е обвързано с диалектната принадлежност на преписите, в чийто състав се изписва, т.е. може да се проследи в редица извори от всички репертоарни групи. В богослужението за св. Георги се пее единствено според антифонари D MZb Eза вечерната и утринната служби, и в F - Pn . Lat . 15181.

Вторият от посочените химни отново има основно предназначение за светци – мъченици, в общи и индивидуални служби, изписани в извори от всички репертоарни групи. Песнопението засега не се открива в извори, датиращи преди втората половина на XI в. По-горе посочените ръкописи, съдържащи предходно разглеждания химн, включват в състава на хвалитната служба за св. Георги коментирания тук химн. Освен в тези два извора, химнът се пее за почитане на св. Георги още според МА Impr . 1537.

Третият от тези химни е част главно от богослужението през седмицата след Пасха (Octava Paschae)34. Изписва се в литургични последования както от санкторалния цикъл, така и за Господските празници. Песнопението може да се проследи в извори според източния литургичен диалект, датиращи от XII в. нататък. За паметта на св. Георги е атрибутирано в А - KN 1018, A - KN 589, A - Wda D -4 иTR - Itks 42.

Във вечерните служби за св. Георги, в случаите, когато се изписва кратък стих, намираме в различни преписи Gloria et honore coronasti eum domine, 8081, Gavisi sunt discipuli , 8080. Първият от тях е с главно предназначение за общата служба за един мъченик, но освен в нея се изписва в широк порядък светителски служби, както и в разнообразни богослужебни часове от ежедневния хорариум. В тази връзка вероятно попада и в богослужението за св. Георги в отделни преписи на антифонара (преобладаващо от източната репертоарна група): А- Wda C -4, A - Wn 1890, D - FUl Aa 55, D - MZb E , F - Pn lat . 15181, MA Impr . 1537.

Вторият от посочените стихове принадлежи към темпорални и санкторални служби от периода на Пасха. Изписва се най-рано в извори от втората половина на Х в. като част от репертоара на Възкресение. За паметта на св. Георги се пее единствено според D - FUl Aa 55, датиращ от XIV или XV в.

 

2.2. Утринна служба (Matutinum)

Жанрът на антифоните-инвитаториуми в Matutinum за св. Георги е застъпен в различните преписи на антифонара с около осем различни песнопения. Сред осемте инвитаториума, предназначени за паметта на св. Георги, намираме два, които разпяват възгласа алелуя: Alleluia ii , cao 1022 и Alleluia iii , cao 1023. Употребата и на двата инвитаториума е твърде разнообразна за отделните дни и празници. Първият инвитаториум категорично се отнася до пасхалния период35. Застъпен е в редица отслужвания по темпорала, изпълнявани след Възкресение Христово: Octava Paschae, Dominica 2, 4 post Paschae (втора и четвърта неделя след Пасха), Inventio crucis (намирането на кръста). Светителските служби, които включват песнопението в състава на Matutinum без изключение се провеждат през или около пасхалното време – в месеците април, май и първите дни на юни. Инвитаториумът се открива в преписи на антифонара, датиращи в от Х до XIV в. В състава на службата за св. Георги, този инвитаториум се открива само в нотирания бревиар за катедралата Notre Dame в Париж, датиращ от ранния XIV в.36

Откриват се сходства между коментирания по-горе инвитаториум и Alleluia iii , cao 102337. Това се отнася отчасти до литургическата му функция и употребата му в диалектните групи на западната църква. Изписва се в периода късен IX – XV в., но за разлика от по-горе коментирания инвитаториум, настоящият има подчертано място в темпорални празници през пасхалното време, както и в деня на самото Възкресение Христово. В индексите на Cantus се открива изписване на инвитаториума в служба за св. Георги еднократно – в F - Pn . Lat . 1085, датиращ от края на Х в. Тази ранна поява на песнопението в служба за св. Георги, предхождайки изписването му за редица други служби, значително стеснява възможните празници и източници, откъдето да бъде заето (доколкото надеждно в това отношение е хронологическото съпоставяне). За да съм по-конкретен, в позоваванията си на индексираните антифонари в база-данни Cantus мога да посоча само един извор, който предшества този, включващ инвитаториума в служба за св. Георги – F - Al 44 от края на IX в. Последният извор застъпва разглежданото песнопение два пъти в съдържанието си – за неделя на Възкресение и за неделя на Петдесетница38.

Инвитаториум за светителски памети, чествани изцяло през пасхалния период, е Exsultent in domino sancti , 10 012739. Песнопението се помества основно в извори от източните диалектни територии на западната църква. Проследява се едва в около дванадесет извора, индексирани в Cantus, като от тях само D - MZb Eвключва песнопението в провеждането на богослужението за св. Георги.

Песнопение от разглеждания тук жанр, което се пее единствено за службата на св. Георги е Summum regem regum , 10 0369. По досегашни сведения се изписва само в един извор – A - Wn 1890, датиращ от XII в.40

С конкретно предназначение за богослужението за св. Георги е и инвитаториумът Alleluia praeveniamus faciem ejus , 100403, изписан в антифонара от XIV в. CZ - Pu XIV B 13 от манастира „св. Георги“ в Прага41.

Regem regum adoremus dominum , 10 0368 се пее в утринната служба за св. Георги според два ръкописа: D - AAm D 20 и MA Impr . 153 7 , датиращи съответно от XIII и XVI в.42 Пълният текст на песнопението гласи: Regem regum adoremus dominum qui beatum Georgium coronavit per martyrium alleluia. Песнопение от същия жанр, със сходен текст откриваме за друг светителски празник – Regem regum adoremus dominum qui in caelo et in terra primum sancto dono dedit Petro jus ligandi. То се изпълнява в служби, посветени на св. ап. Петър или св. ап. Петър и Павел. В този случай инвитаториумът се открива в извори, датиращи поне век по-рано от песнопението за св. Георги. Това вероятно може да значи, че версията за последната служба за двамата апостоли се адаптира от вече съществуващо песнопение. Идентична е модалната принадлежност на двата инвитаториума – компилирани са в модус IV (плагален на ми)43.

Докато предходните два инвитаториума се изписват в изключително ограничен брой извори (само един антифонар отразява мястото им в цялостния музикално-литургичен репертоар), инвитаториумът Regem martyrum dominum venite adoremus , 1137 намира широко разпространение в певческото съдържание за редица служби от санкторалния цикъл. Най-често бива изписан в състава на общата служба за много мъченици или в индивидуални служби на светци (отново най-често мъченици)44. В индексите на Cantus песнопението е изписано в състава на богослужнието за св. Георги в староримския антифонар I-Rvat SP B.79.

Alleluia regem martyrum , 1031се открива предимно в източни антифонари с предназначение за светителски служби от пасхалния период45. Песнопението се открива еднократно в извор от преди XII в. – D - B Mus . 40047, в последованието за св. Георги. Във всички останали известни на мен извори се изписва от XII в. нататък. За състава на богослужението за св. Георги се пее още в следните извори: A - KN 1018, A - KN 589, A - Wn 1890, D - B Mus . 40047, D - FUl Aa 55, TR - Itks 42. Казаното дава основание да се допусне, че първоначалното място на песнопението е за паметта на св. Георги, откъдето се заема за редица други светителски служби от по-късно време. Аргументи за това следва да се търсят в подробното проучване на мелодиите, което предстои като следващ етап на настоящето изследване.

Малка част от утринните респонзории, които по принцип могат да се посочат с предназначение за отслужване на паметта за св. Георги, се предписват и за провеждането на вечерните служби46. Това са: Beatus vir qui imetuit , 6231-а, b , za , zc ; De ore prudentis procedit , 6396- a , b ; Filiae Jerusalem venite, 6735- a , zc , zd ; In servis suis alleluia , 6936- a ; Martyr sancta dei quae , 7135, Justus germinavit , 7060; Gaudete justi , 6766. Освен тях се открояват общо около тридесет и пет песнопения за утринната служба за св. Георги, изписани в различните преписи на антифонара, които включват в състава си разглежданата тук памет.

Група от девет утринни респонзории за честване на св. Георги в едноименния манастир в Прага, изписани според индексите на Cantus само в CZ-Pu XIV B 13, имат конкретно предназначение за честване паметта на светеца. Това са Georgius fuit nomine cujus caelestis , 603084; Signifer caelestis militiae lauro redimitus, 603085; Vir insignis gloriae eo florebat tempore , 603086; Georgius Jesu Christi famulus opes , 603087; Inclytus testis bajulans crucem agni , 603088; Salve martyr Christi qui deum fontem ,603089; Alme patrone Georgi qui vere vitis , 603090; Compendio mortis sacrae martyr , 603091; Victor victori conregna alme Georgi , 603092. Видяхме по-горе в репертоара за вечерните служби, че песнопенията, изписани в посочения антифонар нямат разпространение в други книги. Такъв е случаят и с цитираните респонзории, което ясно подсказва, че в манастира, посветен на св. Георги вероятно се е изпълнявала специално компилирана служба за светеца-патрон – не е бил „комплектован“ репертоар от вече съществуващи богослужебни последование. Казаното ще се потвърди или не от проучването на репертоара за останалите литургични часове по дневния хорариум за паметта на св. Георги.

В цялостния списък на големи утринни респонзории, които попадат според различни извори в певческия състав за св. Георги, се откроява неголям брой песнопения, вероятно специално съставени за службата. Тук ще спра вниманието си на тях.

В антифонар A - Wn 1890 се изписват три песнопения, които засега не биха могли да бъдат проследени в други извори и богослужебни последования – Egregii martyris Christi , 602919- a ; Cultor terrae inventium , 602920- aи Invietissimus summi , 602921.

Песнопенията Tempore illo christianorum , 602846; Sanctus Georgius tormentorum , 602847; O per omnia virum laudabilem , 602848 попадат в реда на утринната служба за св. Георги само в следните два ръкописа от източната репертоарна група – D - AAm G 20 (XII в.)иMA Impr . 1537 (XVI в.).

Интересно е да се обърне внимание на антифонар F - VAL 114 (XII в.), тъй като той отразява няколко песнопения от службата за св. Георги, които не присъстват в други извори със същата литургическа функция, но могат да се проследят в малък брой други светителски служби, което явно подсказва адаптиране на готов певчески материал. Песнопението Pretiosus Christi , 601876 се отбелязва с този идентификационен номер единствено като част от репертоара за св. Георги в посочения ръкопис. С още две подобни номерации (в база-данни Cantus) песнопение със същия текст се намира за други светителски памети – с номер 601874 би могло да бъде проследено в ръкопис I - Farот XII в. за службата на св. Мина, а в GB - Ob Laud Misc . 284, също от XII в., в състава на богослужението за откриването на кръста ( Inventio crucis ). Трите цитирани извора датират от едно и също столетие. На този етап не би могло да се посочи от кой литургичен репертоар конкретно песнопението е заето за останалите служби (става въпрос за едно и също песнопение).

Коментираният по-горе извор ( F - VAL 114 ) включва в състава си утринния респонзорий Miles Christi gloriose , 601423, който в същия ръкопис се пее още в службите за папа Каликст I и в общата служба за един изповедник47. Два други преписа на антифонара съдържат песнопението в репертоара на служби за св. Едмунд, aбат Егидиус (Aegidius) и абат Айхард (Aichardus). От времето на компилиране на преписите, които отразяват песнопението за цитираните памети става ясно, че вероятно службата за св. Георги е източникът, от който се заема песнопението за отслужването на други памети48.

Около три други утринни респонзории в състава на същия ръкопис вероятна са заемки от други богослужебни последования. Песнопението Agnosce o Georgii , 6064 би могло да се проследи в извори от XI в. нататък в службата за св. Винцентий49. Единствено разгледжаният тук ръкопис F - VAL 114 включва същия респонзорий и в службата за св. Георги със съответната корекция в текста (O Vincenti – O Georgii). Това свидетелства, че песнопението е адаптирано от вече съществуващо литургично последование.

За паметта на св. Винцентий най-често се изписва утринният респонзорийGloriosi domine testis , 6782, който единствено в по-горе цитирания извор заема място и в службата за св. Георги. Извън това се среща предимно в извори на западния литургичен диалект, които застъпват песнопението в още няколко памети на светци-мъченици50.

Сходно текстово съдържание на респонзорий Egregius martyr намираме за две светителски служби, различни от тази за св. Георги – за св. мъченик Сикстус и сподвижниците му, и за св. мъченик Виктор. Трите „версии“ на песнопението са с различна идентификационна номерация. Произхождат от извори от XI и XII в.51 На този етап не бих могъл да посоча категорично доколко службата за св. Георги е източник за заемане на това песнопение, особено при липса на достъпна картина на музикалното съдържание на трите „варианти“ на песнопението.

В репертоара за св. Георги, изписан в разглеждания извор ( F - VAL 114),влизат два утринни респонзория, които засега не се откриват в други светителски памети или преписи на антифонара. Сред адаптираните песнопения, които този извор включва за паметта на св. Георги, се съдържат и специално компилирани песнопения. Такива вероятно са респонзориите Miles fortis , 601424 и Intrepidus miles , 601222.

Ако условно обособим респонзориите с предписание за службата за св. Георги според функцията им в преписите на антифонара (т.е. намират ли приложение в други богослужебни последования или не), то като най-обемна се откроява онази тяхна част, която намира широко приложение в множество различни служби. Около четиринадесет утринни респонзории, поместени в певческия състав за честване на св. Георги, се изписват с предназначение за редица общи и индивидуални светителски служби, които се провеждат по време на пасхалния период. Сред богослужебните последования, в които се съдържат тези респонзории са и такива на седмични дни след неделя на Възкресение.

Laetabitur justus , 7064- aсе изписва в относително ограничен брой извори (антифонарите не надвишава двадесет), отразяващи различна литургична принадлежност52. Според достъпната ми за момента информация, песнопението попада в ранно нотиран певчески корпус, датиращ поне от Х в. нататък. Именно от втората половина на десетото столетие се изписва като песнопение от репертоара за св. Георги – в антифонар F - Pn . lat . 1085. Освен в този извор, за честване на разглежданата памет се помества още в F - Pn . Lat . 1 5181; A - Wn 1890; D - MZb E ; F - TOm 149; F - VAL 114.

In diademate capitis Aaron , 6898- aсе изписва както за светителски памети от този период, така и за дни от темпоралния богослужебен цикъл – например за „октава“ на Пасха, втора, трета неделя след Пасха и т. н.53 Песнопението може да се проследи изобщо отново в извори от Х в. нататък, като в репертоара за св. Георги се помества късно спрямо тази дата – едва в три извора от XIV и XV в. – А- KN 1018; A - KN 589; D - MZb E .

Със сходно предназначение е респонзорият Candidi facti sunt Nazaraei, 6263- a54. Наблюдава се в извори от различни литургични диалекти, датиращи не по-рано от XI в. Като част от репертоара за св. Георги се открива в D - MZb E .

Като част от ранно нотиран певчески корпус се открива Lux perpetua lucebit sanctis , 7111- b , c , който попада в невмирани извори от края на IX в. нататък55. Ограничен брой преписи съдържат песнопението в последованието си за паметта на св. Георги – A - Wn 1890; D - MZb E ; A - KN 1018; A - KN 589, датиращи съответно от XII, XIV и ХV в. Ясно се наблюдава, че макар песнопението по принцип да се намира в антифонари от различни диалектни групи на западната църква, като част от службата за св. Георги е поместено само в източни преписи на антифонара.

Ego sum vitis vera et vos palmites , 6635- aсе изписва в ранни нотирани извори, сред които са и такива, датиращи от първата половина на Х в. (F - Pn . Lat . 1240), отразяващи различни богослужебни диалекти56. От XII в. песнопенито се открива и като част от певческия репертоар за св. Георги. Това е видно от антифонари A - KN 1018; A - KN 589; A - Wn 1890; D - MZb E ; TR - Itks 42; F - VAL 114; I - Rvat SP B . 79, датиращи от периода XII – XIV в. Става ясно също, че тази употреба не е обвързана с конкретна диалектна принадлежност, тъй като респонзорият е поместен в извори както от източната, така и от западната репертоарна група.

Ego sicut vitis fructificavi suavitatem odoris , 6633 b се открива поне от края на IX в. в извори от различни територии на латинското християнство57. Въз основа на достъпната ми в момента информация, разглежданият респонзорий се пее като част от репертоара за св. Георги единствено според D - MZb E , датиращ от преди средата на XV в.

Песнопението Pretiosa in conspectu domini , 7429- a , za , zcби могло да се проследи от Х в. нататък, като в певческия състав за св. Георги попада в A-KN 1018; A-KN 589; A-Wn 1890; D-B Mus. 40047; F-Pn lat. 1085; I-Rvat SP B. 7958.

Казаното за Pretiosa in conspectu domini , 7429- a , za , zc се отнася и до утринния респонзорий Laetabitur justus , 7064, поместен в службата за св. Георги в следните извори: A - Wda 1890; D - MZb E ; F - Pn lat . 1085; F - Pn lat . 15181; F - TOm 149; F - VAL 11452. От тях се вижда, че песнопението се пее за почитането на паметта за св. Георги от времето на появата му в нотирани музикално-богослужебни книги (т.е. втората половина на Х в.), и изписването му с тази функция не е обвързано с конкретен литургичен диалект.

Като част от музикалния репертоар за св. Георги изцяло в ръкописи от източната репертоарна група попада песнопението Tristitia vestra , 7782. С тази функция се изписва (не по-рано от XI в.) в антифонари A - KN 1018; A - KN 589; A - Wda C -10; A - Wn 1890; D - B Mus . 40047; TR - Itks 42, което би трябвало да говори за директната му употреба в службата за св. Георги от по-рано компилирани служби.

От същото столетие се проследява появата на респонзория Vidi civitatem , 7872 , което влиза в певческия състав за св. Георги век по-късно – в ръкописи A - KN 1018; A - KN 589; I - Rvat SP B . 7959.

В коментираната група утринни респонзории, които по принцип се пеят в светителски служби от пасхалния период и се изписват в музикално-богослужебните кодекси, попадат четири песнопения, които намират място в отслужването на почитта към св. Георги само в репертоара на староримския антифонар I - Rvat SP B . 79. Това са респонзориите Adoraverunt viventem, 6050; Ecce vicit leo, 6616; Si oblitus, 7653; Qui vicerit faciam, 7486.

В певческия репертоар на утринната служба за св. Георги в редица случаи се изписват кратки стихове (versiculae), от които Gloria et honore coronasti eum domine , 8081 изпълнява и за вечерните служби, разглеждани по-горе, поради което няма да се коментира тук. Освен него обаче в различни преписи на антифонара се намират още около шест кратки стиха: Posuisti domine , 8170; Justus ut palma , 8117; Ora pro nobis beate , 8164; Pretiosa in conspectu domini , 0355; Exsultabunt sancti in gloria , 8068; Laetamini in domino , cao 8120. Сред тях би могъл да се посочи само един, който вероятно е съставен специално за паметта на св. Георги, и отслужван в конкретна богослужебна практика. Стихът Pretiosa in conspectu , 800355 се изписва за разглежданата памет в репертоара на староримския антифонар I - Rvat SP B . 79. Появява се още в светителски служби от пасхалното време в извори, датиращи най-рано от век по-късно от цитирания ръкопис60. Останалите кратки стихове принадлежат на редица общи и индивидуални служби за светци и мъченици, които се изписват в антифонара от Х в. нататък. Въз основа на хронологията на преписите, които включват всеки от стиховете става ясно, че в службата за св. Георги се използват от вече установени богослужебни последования.

2.3. Хвалитна служба (Laudes)

Наблюденията относно репертоара за вечерните и утринната служби в богослужебното последование за св. Георги, коментирани по-горе, се отнасят по сходен начин до структурирането и съдържанието на хвалитната служба. И тук певческият репертоар се обособява в няколко „групи“ според произхода и разпространението си.

Три антифона, които в отделни ръкописи заемат място в хвалитната служба за св. Георги, намират приложение и за вечерните служби за същата памет, коментар за които бе изложен по-горе61.

Беше казано, че манастирът „Св. Георги“ в Прага обособява своя служба за светеца-патрон, чийто певчески репертоар по досегашни сведения не се помества в извори, които не са свързани с богослужебната практика на самия манастир. Това се отнася и до хвалитния репертоар. Следните пет хвалитни антифони съставят разглежданата светителска памет и те вероятно намират приложение само в посочения манастир: Praecinctus dominus fortitudine protexit Georgium, 206955; Servit Georgius in laetitia, 206962; Quam jucunda decoraque laudatio , 206956; Quem laudant cuncta dei , cao 206957; Martyrum viri sancti pretiosum , 206949.

Тук бих искал да обърна внимание на два хвалитни антифона, които в най-значителна степен намират приложение за цитирани по-горе светителски памети, отслужвани по време на пасхалния период. Антифоните In velamento clamabunt , 3306 и Sancti et justi, 4729 се изписват като певчески репертоар за св. Георги двукратно: в антифонарите F - Pn . Lat . 1085 и D - MZb E. Първият от двата ръкописа в действителност е и първият извор, в който засега имам възможност да проследя посочените песнопения. На база на тази хронология е логично да се допусне, че е възможно антифоните да са компилирани за служба за св. Георги, откъдето впоследствие са заемани за останалите светителски служби, в които могат да се проследят. Би могло също да се смята, че песнопенията датират от по-ранна дата от достъпната ми досега информация, през което време да се пеят с друго литургическо предназначение. Към настоящия момент обаче е трудно категорично твърдение в ползва на която и да е от двете възможности.

С по-голяма увереност би могло да се мисли за друга група хвалитни антифони, компилирана специално за св. Георги: Cum beatus miles Christi , 206463; Extensus in eculeo , 206464; Calens igne fidei , cao 206465; Magus quidam cum dei , 206466; Laudans dominum testis, 206467; Martyr domini Georgius cum, 206468 . Те се откриват в единствен известен ми засега препис на антифонар, произхождащ вероятно от териториите на източния литургичен диалект – A - Wn 1890 (според оскъдната информация за извора, публикувана в база-данни Cantus, антифонарът вероятно произхожда от териториите на днешна южна Германия или Австрия и датира от XII в.)62. В съдържанието на самия ръкопис, посочените антифони не се предписват за служба, различна от тази за св. Георги. Предположението, което се оформя от тази информация е, че посочените антифони вероятно отразяват музикално-литургичен репертоар с тясно локално значение и употреба, който не намира приложение в по-широка група преписи на антифонара, респективно територии на латинското богослужение. Тези и сродни предположения предстои да бъдат потвърдени или не чрез подробно проучване на цялостния репертоар за коментираната служба, отразен в подобни извори, което включва особено внимание върху мелодическото съдържание на песнопенията.

Отделна група хвалитни антифони се открива в два антифонара, произхождащи отново от източната репертоарна група: D - AAm G 20 и MA Impr . 1537. По-конкретно имам предвид песнопенията Mirabilis dominus in excelsis, 206272; Atria ejus in hymnis, 206273; Labia justi laudabunt deum in, 206274; Anime justorum benedicite, 206275; Omnis spiritus in excelsis, 206276. Към настоящия момент не намирам посочените антифони в репертоар на различен от цитираните извори, нито в последованието на друга служба. Това дава основание да се смята, че в отделни региони на латинското християнство паметта на св. Георги се възпоменава с различен от обичайно срещания певчески репертоар, вероятно с локално значение и разпространение.

Като част от певческия репертоар за св. Георги в отделни източни антифонари, биха могли да се посочат следните песнопения: Amavit eum , 1358; Justus autem , 1675; Iste sanctus pro lege , 3435. Извън проучваната служба тук, антифоните обичайно са част от музикалния репертоар за общи и индивидуални светителски служби от пасхалния период. Ръкописите, в които е изписано предназначение за паметта на св. Георги са A-KN 1018, A-KN 589; D-FUl Aa 55; TR-Itks 42; AA Impr. 1495.

Хвалитният антифон Si manseritis in me et verba, 4901 има подчертано място в службата за св. ап. Филип и Яков63. В отделни случаи песнопението се пее и в някои други служби – например общи светителски служби от пасхалното време или в служби с означение Intempore Pashalae и т.н. Като част от певческия репертоар за св. Георги се изписва еднократно, в антифонар D - MZb E .

Жанрът на хвалитните евангелски антифони е застъпен с около осем песнопения, изписани в различни преписи на антифонара. И тук част от песнопенията се откриват с предназначение за редица (най-често) светителски служби, докато биха могли да бъдат посочени и такива, чиято единствена функция е за отслужването на паметта на св. Георги.

Сред последните следва да бъдат посочени следните евангелски антифони: Martyr domini Georgius , 206468; Recolentes sancti Georgii , 206958; Civibus en caeli , 200790. Тяхното литургично място е изключително за службата за св. Георги, като всеки от тях се среща (по досегашна информация) еднократно в съответните преписи на антифонара: A - Wn 1890; CZ - Pu XIV B 13; F - VAL 114.

Антифонът In domo David , 206277 се открива двукратно в антифонари D - AAm G 20 и MA Impr . 1537, датиращи съответно от XIII и XVI в., в певческото последование за св. Георги. Към момента нямам възможност да посоча изписването му в други извори и богослужебни последования. Tекстовият инципит на песнопението I n domo David pueri sui erexit domum coram salutis per viscera misericordiae suae обаче отвежда към хвалитен евангелски антифон, изписван в едва около десетина антифонара, който има означение Feria 3 per annum и датира поне от края на IX в. (от това време е изписан в F - Al 44)64.Текстовият инципит на втората „версия“ на антифона гласи: I n domo David pueri sui fecit redemptionem dominus plebis suae. Въз основа на хронологията на изворите, съдържащи песнопението следва да се предполага, че антифонът с предназначение за св. Георги вероятно е „адаптация“ на песнопението, пято от ранна дата в темпоралния цикъл.

Песнопението Alleluia ego sum vitis vera , 1342 обичайно се изписва за провеждане на службата за св. ап. Филип и Яков, както и на други светци, чествани през пасхалното време. Антифонът би могъл да бъде проследен с такава функция от Х в. нататък. Столетие по-късно се включва в певческия репертоар за св. Георги (в ръкописи D - B mus . 40047, датиращ от XI в. и F - VAL 114, XII в.; I - Rvat SP . B . 79, XII в.).

Lux perpetua lucebit sanctis, 3653влиза в певческия репертоар на общи и индивидуални светителски служби от пасхалния период65. Преди разпространението на песнопението с тази функция обаче то се появява като евангелски хвалитен антифон за службата за св. Георги в антифонара от късния Х в. F Pn . Lat . 1085. Освен там, в състава на интересуващата ни тук служба се изписва още в D - MZb E .

Два евангелски хвалитни антифона от състава на общата служба за един мъченик се изписват и в певческия репертоар за св. Георги. Песнопенията Iste cognovit , 3418 и Hic vir despiciens , 3069 попадат в състава на последния, съответно в антифонари D - FUl Aa 55 и F - Pn . Lat . 15181.

Химничният жанр не е застъпен в хвалитната служба за св. Георги. Изключение от това е химнът Martyr dei qui unicum, 8346, обичайно изписван за общата служба за един мъченик, който за състава на разглежданата тук памет бе коментиран като репертоар от вечерната служба, изложен по-горе.

Два кратки стихабиха могли да бъдат посочени като част от певческото съдържание за хвалитната служба за св. Георги – Magna est gloria, 8130 и Sancti et justi in domino, 800389. И двата стиха съставляват ранен певчески репероар за общата служба за един мъченик, датиращ от края на Х/XI в. От това време датира и поместването на стиховете в певчески репертоар за св. Георги – съответно в F - Pn . Lat . 1085 и D - MZb E и I - Rvat . SP . B . 79. Трудно е категорично да се каже, че песнопенията са компилирани за св. Георги и оттам са заемани за други служби. Очевидно е, че в службата за светеца се изписват по времето на първите индикации за изписване на такива стихове, но това все още не доказва произхода им.

2.4. Малки часове

Приблизително седем от използваните за проучването извори включват музикално последование и за малките часове от дневния хорариум. Резюмирано биха могли да се посочат около петнадесет антифона, един кратък респонзорий и един кратък стих. Част от песнопенията съставят репертоара и за други богослужебни часове, които бяха коментирани по-горе. В състава на вечерните служби влизат: Justum deduxit dominus , 3540; Domine rex aeterne , 2374; Iste sanctus pro lege , 3435. Като част от хвалитния репертоар бяха коментирани антифоните Amavit eum dominus , 1358; Justus autem in perpetuum , 3543. Както щи видим, всеки от останалите антифони за малките часове от богослужението за св. Георги е специално компилиран за паметта на светеца.

Анифонарът от манастира „Св. Георги“ в Прага CZ-Pu XIV B 13 включва в състава си следните песнопения: P . A . Contemptor vitae mundi sancte Georgii , 206931; T. A. Jesu bone domine omnium dulcissime , 206945; S . A . Suffragantibus sancti Georgii meritis , 206966. Очаквано песнопенията не се откриват като част от друга служба или съдържание на различен препис на антифонара.

Три антифона, предназначени конкретно за малките часове от службата за св. Георги откриваме в антифонар A - Wn 1890: P . A . Sanctus vir Georgius martyr , 206469; S . A . Qui regnas cum sanctis , 206470; N . A . Per beati Georgii meritum , 206471.

В коментарите за другите богослужебни часове, съставящи службата за св. Георги, се откроиха два източни антифонара, които в редица случаи представят репертоар, специално компилиран за разглежданата тук памет. Като част от този репертоар, изписан в D - AAm G 20 и MA Impr . 1537 попадат следните антифони: P . A . Deus in nomine tuo , 206278; S . A . In verbum tuum , 206280; N . A . Gressus domine justi , 206281. Песнопенията, по досегашни сведения, не намират място в други извори. Трябва да се спомене обаче, че антифонът за първи час, в първия от двата посочени преписа се изписва още с предназначение за общата служба за светци, почитани по време на пасхалния период. В същия извор антифонът за шести час носи рубриката per annum .

Краткият респонзорий Gloria et honore coronasti , 6775- aпо принцип е част от певческия репертоар за общи и индивидуални служби за светци и мъченици и в състава на службата за св. Георги се изписва в два източни антифонара – A - KN 1018 и А- KN 58966. В състава на малките часове за св. Георги неколкократно се изписва краткия стих Posuisti domine super caput , 8170, който, поради това, че попада и в репертоара за утринната служба, разглеждана по-горе, тук няма повторно да бъде коментиран.

3. Обобщения

Изложената дотук информация налага следните обобщения:

3.1. Служба за почитане на паметта на св. Георги официално се въвежда в западния литургичен календар около средата на VIII в. Ако се позовем на цитата, изложен в началото на настоящия материал, че службата трябва да намери място в „римските богослужебни книги и техните копия на север“, то вероятно процесът на компилиране и разпространение на богослужение за светеца поне хронологически съвпада с процесите на „романизация“ на франкските територии. Необходимостта от съставяне на певчески репертоар за „новата“ служба логически отвежда към това да бъде използван вече съществуващ такъв, особено „тематично“ или „времево“ отнесен до паметта на светеца – по-конкретно имам предвид наблюдаваните заемки на репертоар от пасхалния период, общите или индивидуалните светителски служби от същия период, както и общите служби за мъченици, отразени в ранни певчески кодекси от Х и XI в. Независимо от това дали ранната поява на нотиран репертоар за св. Георги е обвързана с употреба и / или адаптация на вече съществуващ такъв или не е, видно е, че от времето на установяване на богослужение за светеца до кодифицирането на певческо съдържание за него остава период от два века. Допустимо е, а и е логично да си представим, че почитта към светеца през тези два века е била отбелязвана с репертоар, подобен на отразения в ранните нотирани извори.

3.2. Музикалното съдържание на службата за св. Георги би могло да се проследи в преписи на антифонара от втората половина на Х в. нататък. Службата се появява в преписи на антифонара от различни репертоарни групи на западната църква приблизително по едно и също време. От таблицата с достъпните извори, съдържащи службат,а ясно може да се констатира неравностойно съотношение на преписите според различните богослужебни диалекти, т.е. антифонарите от източната група количествено са около два пъти повече от тези на западната. Също така сред първите разпространението на службата за св. Георги продължава до втората четвърт на XVI в., т.е. поне два века след най-късно датиращите западни преписи. Това вероятно отразява различие в значимостта и степента на почит към светеца в различните региони на латинското християнство.

3.3. Наблюденията върху съдържанието и структурирането на музикалния репертоар за паметта за св. Георги разкрива редица различия сред различните територии на западната църква, както по отношение на застъпените богослужебни часове за възпоменаване на светеца, така и на съставящия ги певчески репертоар. Според литургическата функция, разпространение и хронология на коментирания по-горе репертоар се открояват няколко основни начина на компилиране на музикалното съдържание на службата за св. Георги.

3.3.1. Първият и очевидно най-широко използван и приложим начин е заемането на съществуващи песнопения от други богослужебни последования. Предпочитани са следните „източници“, от които се заема реперто. ар: общи и индивидуални служби за светци, чествани по време на пасхалния период (най-често); общи и индивидуални служби за светци – мъченици (по-рядко); темпорални служби от пасхалното време и от самата неделя на Възкресение (само отделни случаи).

3.3.2. Макар и с не твърде широко приложение, ясно разпознаваеми са адаптации на съществуващи песнопения за употребата им в службата за св. Георги. Засега това би могло да се установи въз основа на някои промени в текстовото съдържание на такива песнопения.

3.3.3. Най-ясната липса на единство по отношение на репертоара за почитане на светеца се вижда в онази негова част, която разкрива, че е специално компилирана за службата за св. Георги. Конкретно компилиран репертоар за разглежданата памет засега може да се посочи в отделни преписи на антифонара: CZ – Pn XIV B . 13; A - Wn 1890; групата D - AAm G 20 и MA Impr . 1537; частично в F - VAL 114 и I - Rvat . SP . B . 79. На база на досегашния етап на проучване не биха могли да бъдат констатирани допирни точки между репертоарите, изписани в цитираните извори. Тези различия по мое мнение са израз на това, че различните територии и дори по-тесни богослужебни региони отдават различна значимост и почит към светеца (там, където почитта към него изобщо е отразена). Включването на служба и съответен музикален репертоар често е въпрос на тясно локално разпространение на култа към него.

4. В ред случаи е възможно да бъдат посочени песнопения, които, въз основа на хронологията и литургическите им финкции, с голяма доза вероятност са част от певческо съдържание, компилирано за службата за светеца, но впоследствие използвани при отслужването на други, най-често отново светителски служби.

Цитирана литература

Thurston, H., 1909. St. George. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Available at: http://www.newadvent.org/cathen/06453a.htm.

Година: 
2013
Книжка: 
1-2
Рубрика в списание Littera et Lingua: