Български
EnglishВ настоящата статия се описват етапите на създаване и функционалните възможности на електронната двуезична база данни по българска и немска граматическа терминология. В този електронен справочник се съдържат данни за термините по българска и немска морфология и синтаксис, които се използват в учебниците по български и по немски език в средното образование, както и за техните съответствия във формален и понятиен аспект в няколко академични граматики.
The paper describes development stages of the electronic bilingual database of Bulgarian and German grammatical terminology and its functional features. This database contains Bulgarian and German morphology and syntax terms used in Bulgarian and German textbooks for secondary education. The formal and conceptual counterparts of these terms in several academic grammars are implemented.
І. Основни етапи в създаването на електронната база данни
Създаването на електронната терминологична база данни по българска и немска граматика, която по своята същност е тип електронен двуезичен справочник, обхвана няколко етапа, включени в работната програма на проекта „Входна морфологична и синтактична терминология за студенти филолози (българисти и германисти)” (І етап – 2009 г., ІІ етап – 2010 г., ІІІ етап – 2011 г.), финансиран от Фонда за научни изследвания на СУ „Св. Климент Охридски”*. Трябва да подчертаем, че в тази електронна база данни изходният компонент са термините по граматика в учебниците по български и по немски език за средното училище. Екипът разглежда този компонент като входна база, с която студентите постъпват в университета. Съотнасянето на входната терминологична база по граматика във формален и в понятиен аспект с академичната терминология, която се усвоява по време на следването (и на двата езика), очертава специфични трудности и проблеми както по отношение на академичното преподаване, така и по отношение на овладяването от студентите на необходимата граматична терминология и понятийна система.
През първия етап (2009 г.) от одобрените от МОМН учебници за 4., 5., 6. и 7. клас по български език и от учебниците по немски език за гимназиалния курс бяха извлечени списъци на включените в тях морфологични и синтактични термини. В електронни таблици, идентични за българския и за немския език, тези термини бяха представени формално и понятийно – в таблиците бяха предвидени полета за следните данни: учебник, клас, автори, издателство, година на издаване, номер и име на урочната статия, термин, дефиниция, страница за дефиницията, пример/-и, страница за примера/-ите, забележка. Данните от електронните таблици на двата езика бяха използвани за създаването на електронна база данни, в която съществува логическа връзка между българските и немските граматически термини, основаваща се на понятийна близост. Създаването на електронната базата данни като софтуерен продукт е дело на Георги Филипов (бивш докторант в Катедрата по германистика и скандинавистика на ФКНФ). Използвана е програмата Access, която е част от пакета на Microsoft Office, и езика за програмиране на приложения VBA. Логико-семантичната обработка, както и дефинирането на връзките между термините на двата езика са направени от Веселка Василева.
През втория етап на проекта (2010 г.) беше определено от кои учебници и/или монографии, използвани в академичното обучение по българска и по немска граматика, да бъдат ексцерпирани терминологичните и понятийни съответствия на граматическите термини от школските граматики в съществуващата вече база данни. Електронната база данни беше разширена с академични термини и техните дефиниции, съответстващи на съществуващите в базата школски термини и определения, при това и за двата езика.
През третия етап (2011 г. – договор №164/май 2011 г.) беше извършено редактиране на цялата база данни, допълване, изчистване на пропуските, премахване на несъответствията, както и усъвършенстване на потребителския интерфейс, което доведе и подобряване на възможностите за максимално извличане на информация както вътре в рамките на един език, така и между езиците в двете посоки – от български към немски език и обратното, а освен това между школските и академичните термини и техните дефиниции. Целта е създаденият справочник да може да се използва от широк кръг потребители: както с добри софтуерни познания, така и без съществени знания и опит в работата с електронни бази данни.
Усилията на екипа в предвижданото продължение (ІV етап) ще бъдат насочени към разширяване на академичните съответствия чрез добавяне на ексцерпирани термини и дефиниции от още няколко учебника и монографии по граматика на българския и на немския език, използвани в университетското обучение. Вторият аспект включва задълбочаване на анализите, наблюденията както вътре в рамките на един език, така и между двата езика.
ІІ. Основни полета в интерфейса на двуезичната база данни. Функционални възможности
Най-общо полето на основния екран на електронната двуезична терминологична база данни е разделено на три части (вж. Екран 1):
- Подполе А – изходен списък с граматични термини, ексцерпирани от учебниците в средното образование на единия от двата езика.
- Подполе Б – подробна информация, поделена в отделни информационни прозорци. Тя е на езика, на който е изходният терминологичен списък.
- Подполе В – подробна информация на езика цел, разпределена в информационни прозорци, идентични с тези в подполе Б.
Екран 1: Основни полета в интерфейса на терминологичната база данни
Софтуерът разрешава избор на език: български или немски, на който да бъде изходният списък от термини (вж. Екран 2). Подробната информация в прозорците от подполе Б е на изходния език (в случая на български), а информацията в прозорците от подполе В – на немски език.
В готовия продукт съществува и опция за филтриране на термини по зададен критерий. На Екран 2 е даден пример с филтриране по критерия „минало неопределено време” при изходен език на списъка български.
Екран 2: Филтриране на термини по зададен критерий (горе вляво в поле А). Избор на език за изходния списък (долу вляво в поле А).
Първите два вертикално разположени прозореца, намиращи се непосредствено вдясно от изходния списък (на Екран 3 това са 2А и 2Б) съдържат информация колко пъти в базата данни се явява терминът, който е избран от изходния списък (на Екран 3 това е 1). Един термин би могъл да се среща не само един път в базата данни на изходния език, тъй може да се съдържа в няколко учебника по граматика за средното училище.
В конкретния случай – вж. Екран 3, изходният списък (поле 1) съдържа граматически термини от учебниците по български език. Като критерий за филтриране е избрано минало неопределено време. В поле 2А са регистрини 4 появи в базата данни на този термин, което означава, че в четири учебника се съдържа информация за този термин, за негова дефиниция и т.н. Чрез кликване в поле 2А върху съответната поява на термина могат да видят в следващите по хоризонтал прозорци дефиницията на този термин, примери, забележки, автори на учебника, клас, страница на термина/примера/забележката, заглавие на урочната статия, в която е употребен терминът, година на издаване на учебника, издателство. В поле 2Б се съдържа списък на термините от езика цел (в случая на немски), които съответстват на избрания термин от изходния език – при това появите на термина в поле 2Б са толкова, колкото са учебниците по немски за гимназиалния курс, в които има формална и съдържателна информация за термина.
Екран 3: Избор на термин от основния списък (поле 1). Брой появи на избрания термин в базата данни от изходния език (поле 2А) и брой появи на термина в езика цел (поле 2Б).
Както стана ясно, след като е избрал термин от изходния списък и след като е избрал коя негова поява в учебниците по български език ще наблюдава, работещият с базата данни може да придобие в следващите по хоризонтал прозорци детайлна информация за: определение на понятието, което се назовава със съответния термин, забележка, автори на учебника, страница на примера, страница на дефиницията, име на урочната статия, авторски колектив, година на издаване, издателство. Възможно е и чрез кликване в прозореца за забележка или за пример да се появят, ако такива съществуват, дадените от авторите примери, свързани с този термин, както и забележки (ако има такива).
Екран 4: Информационни прозорци.
Софтуерът, с който е създадена базата данни, разрешава и извличане на информация за всички появи на даден термин в различните учебници по българска и по немска граматика в средното училище. Това става чрез кликване върху иконата (на която е изобразена отворена книга), разположена под полето с всички появи на термина в базата данни (вж. Екран 5). Извличането е възможно и за двата езика.
Екран 5: Опции за извличане на всички появи на термина.
Файлът, в който се извличат всички появи на термина в базата данни, заедно с дефиницията, примерите, забележките, източника, е в PDF формат (вж. Екран 6).
Екран 6: Файл с екстракция на всички появи на даден термин от един език в учебниците за средното образование.
Ако използващият справочника си е поставил цел да изследва съответствията и разминаванията във формален и семантичен план между училищната граматична терминология и съответстващата й академична терминология, той може да използва бутона „Академични съответствия”. Тази опция е достъпна за всеки от двата езика (вж. Екран 7).
Екран 7. Извличане на академичните съответствия.
Академичните съответствия на избрания школски термин се извеждат в допълнителен прозорец, който може да бъда записан като PDF файл. Екран 8 представя как изглежда файлът с извлечените на академични термини.
Екран 8. Академични термини, дефиниции и др., извлечени в отделен файл. Съответствия на изходните термини от учебната база .
Създаването на базата данни и анализите на данните за първите два етапа на проекта бяха представени от членовете на екипа на кръгла маса „Училищната граматика в академичен контекст“, проведена на 2 март 2011 г. Наблюденията и научните анализи, които екипът презентира, бяха по-късно обработени, допълнени, редактирани. Те са поместени в настоящото издание на Littera and Linguа. Благодарим на редакционния екип на списанието и специално на доц. д-р Татяна Ангелова и доц. д-р Андрей Бояджиев за предоставената възможност да запознаем широк кръг читатели с тематиката, а и с проблематиката, която ни интересуваше през последните 3 години. Благодарни сме на Фонда за научни изследвания на СУ „Св. Климент Охридски“, че финансово подкрепи трите етапа на проекта (етап ІІІ – договор № 164 от 2011 г.).
