Skip to content Skip to navigation

От редакцията

Скритата връзка между текстовете, събрани в летния брой на Littera et Lingua, е вниманието към сюжета и малките, но значими детайли, които го правят въздействащ и актуален независимо от дистанцията на времето, онези привлекателни детайли, благодарение на които сюжетът заживява отново в нови прочити и изследователски реконструкции.

Началото на броя ни въвежда в историята на българския театър през последните двайсет години, описана от Виолета Дечева като кратка история на променливите нагласи на театралната публика и сценичните репертоари, през отношението между травматичната трансформация на унаследените културни институции и насладата от изкуството в паралелни театрални работилници и (малки) сцени.

Следва радикалният жест на Елка Димитрова, който формулира прочита на българския литературен модернизъм през призмата на неговата психоемоционална нагласа, през емпатията като подстъп към литературните перипетии на азовостта. Студията отделя подобаващото място на предпоставеността, с която се характеризират интерпретациите на модернистичното изкуство, предпоставеност, обусловена от поетиката на модернизма, която обаче с течение на времето все повече обременява автономността на изследователските дискурси и проблематизира отговорността ни да говорим от свое име, да изразяваме себе си в интерпретациите.

По-нататък сюжетният материал се пренася в Прага, където се крият повечето предпоставки за създаването на Пражката школа в литературознанието и лингвистиката. Зад срещата на двама от нейните създатели, Вилем Матезиус и Роман Якобсон, се разпознават нови сюжети от историята на идеите, обусловили новия научен форум в европейската хуманитаристика.

Надежда Стоянова се занимава с литературната генеалогия на Гео Милевата поема „Септември”, като реконструира диалогична обусловеност на текста с едноименното произведение на Иван Перфанов от 1924 г. Сюжетът на диалога дописва генетиката на смисъла в емблематичния за българския експресионизъм поетичен текст.

В статията на Богдан Дичев, избрал изследователската практика „сюжет под микроскоп” (příběhy pod mikroskopem), в духа на най-добрите чешки образци на литературоведска интерпретация, се откроява променливостта на значенията в художествения текст, проследени в съотношението между ритмическата структура и мелодиката на стиха.

Вторият раздел на летния ни брой припомня годишната конференция на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, проведена на 13 и 14 май 2011 г., чийто тематичен фокус бе определен като “Събитие и безсмъртие”. Представяме три статии, визиращи далечни времеви полета - от библейския разказ за Давид и Голиат в изследването на Милена Кирова, през анализа на гръцкото наследство, търсещ разликите между литературен и паралитературен епиграматичен текст, направен от Димитър Илиев, до наблюденията върху събитийността в една от формите на интернет общуването - блога. Между тези полюси на цивилизационното писмовно развитие бяха разположени няколкото десетки, смеем да кажем, представителни за съвременната хуманитаристика майски доклади, с които ще можете скоро да се запознаете в подготвяния от организаторите на конференцията сборник.

Приятно четене!

                                   Редактори на броя: Добромир Григоров и Ренета Божанкова

Година: 
2011
Том: 
8
Книжка: 
2
Рубрика в списание Littera et Lingua: