01591nam a2200181 4500008004100000020001800041245010200059210009600161260003500257300000700292520087800299100003301177700003101210700003301241700003701274700003301311856006501344 2015 bul d a978619176040400aБългарски език като чужд. Тестове за нива A1, A2, B1, B2, C1,C20 aБългарски език като чужд Тестове за нива A1 A2 B1 B2 C1C2 aСофияbГутенберг a893 a
Настоящата книга съдържа комплекс от изпитни варианти за чужденци и лица от български етнически общности в чужбина за получаване на степен на владеене на български език. Материалът е структуриран и разработен в научен и методологически план според изискванията на международни стандарти, практикувани в езикови центрове като Кеймбридж, Оксфорд, МГУ “М. В. Ломоносов” и др.
Изпитните задачи са разпределени в общоустановените нива за владеене на език: А1, А2, В1, В2, С1, С2.
1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aШушлина, Весела1 aВелкова, Йорданка1 aБайчева, Венера uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/hadzhieva201506134nam a2200181 4500008004100000022001800041245005400059210005300113260003500166300000800201520547200209100003305681700003105714700003705745700002705782700003305809856011005842 2014 bul d a978619176013800aКак се общува на български?0 aКак се общува на български aСофияbГутенберг a1883 aЕзиковото общуване е сложен социалнокомуникативен феномен, който се реализира чрез вербални и невербални речеви единици, отличаващи се със самоидентичност, формирана от културата на отделната личност и тази на обществото.
Ефективността на общуването следва да се синхронизира с етикетните норми на поведение в дадено общество, които от своя страна очертават естетическия дискурс на културното общуване.
При изучаването на българския език като чужд редица наблюдения потвърждават факта, че по-доброто усвояване на езиковите умения у обучаваните кореспондира и с по-доброто ориентиране в сферата на национално специфичното културно пространство на чуждата среда, каквато за тях е българската.
Изборът на „добрия тон“, вежливостта и уважението са традиционните маркери на културата на речта, която предполага спазването на определени езикови норми, а също и използването на подходящи езикови средства (етикетни формули), съобразени с условията на съответната комуникативна ситуация.
Една от целите на чуждоезиковото обучение е постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване и усвояването на езиковите модели на етикетното поведение. По този начин се формира езиково- етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет, който е свързан с речевата ситуация и нейните параметри: участниците в комуникативната ситуация, темата, мястото и времето, мотивите и целите на езиковия контакт.
Учебната книга „Как се общува на български?“ е предназначена за чуждестранни граждани, изучаващи български език и култура, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социокултурната и комуникативната им компетентност.
Книгата съдържа следните части: Етикет за всеки ден, Делова кореспонденция, Бизнес етика и бизнес етикет, Бизнес комуникация, Говоренето пред публика, Учтивост в ефир.
В дяловете са представени конкретни предписания и правила за нормативната употреба на етикетните формули, съдържащи признаци като официалност, уважителност и социална дистанция. В зависимост от съответната комуникативна ситуация – от сферата на личното или бизнес общуване, а също и на деловата кореспонденция, във функционален план са диференцирани етикетните формули за започване на контакт, за поддържането и за завършването му. Предложените в края на дяловете упражнения, задачи или образци имат за цел проверка на придобитите знания по български език и по-специално на знанията, свързани с етикетното общуване в съвременното българско общество.
Една от причините, която инициира създаването на тази книга, е използването, особено напоследък в ежедневието или от ефира, на т. нар. „модни разговорни форми“, редуциращи учтивите фрази, белег на всяко културно общуване, а важна цел на настоящото изследване е актуализирането на позабравените вежливи речеви единици, без които диалогът без граници би бил трудно осъществим.
доц. д-р Елена Хаджиева
1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aВелкова, Йорданка1 aАсенова, Ася1 aШушлина, Весела uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B02014%D0%B006084nam a2200205 4500008004100000022001800041245006500059210006500124260003500189300000800224520524600232653008205478653005305560100003305613700003105646700003705677700003305714700002705747856010405774 2014 bul d a978619176021300aЛесното в трудния български език0 aЛесното в трудния български език aСофияbГутенберг a3333 aУчебникът „Лесното в трудния български език“ представлява компактен общ курс по български език за чужденци, включващ нова система от образователни подходи за практиките на чуждоезиковото обучение, с което заема своето иновативно място сред учебните пособия в българската приложна лингвистика. Той е предназначен за обучение на чужденци с различна степен на лингвистична компетентност, както начинаещи, така и напреднали или подготвящи се за полагането на сертификатни езикови изпити. Точно тази компактност на разработката на всички езикови равнища определя спецификата на учебника като високофункционален и съобразен с общоевропейските стандарти в чуждоезиковото обучение. Съдържанието е структурирано в 30 урочни единици и Приложения с диктовки, фразарий, фразеологизми, тестове и таблици с граматически факти, които затрудняват изучаващите български език. Представеният учебен материал отговаря на стандартите за степен на владеене на чужд език на традиционно утвърдените нива:
Като основно учебно помагало за изучаването на българския език от чуждестранни граждани, а също и от членовете на българските общности в чужбина, учебникът се отличава с утвърждаването на редица модели и рубрики, позволяващи „трудните" специфики на българския език да бъдат възприети по-лесно. Един от тези модели е краткият уводен курс по българска фонетика, фонетиката рядко присъства в учебните пособия за изучаването на българския език като чужд, а трябва да се отбележи, че именно тя кореспондира пряко с говоренето, респективно с писмото, както и със слушането.
Овладяването на базисните фонетични норми на чуждия език е задължителна предпоставка за ефективното му изучаване. Затова към учебника е приложен и аудиодиск с учебните текстове.
От рубриките особен акцент представляват „Етикет за всеки ден", „Повече лексика", „Запомнете", „Разбирате ли?". Внимателният подбор на представените литературни форми също е подчинен на общата идея на учебника да се опознае по-лесно „трудният" български език и българското културно пространство като част от европейското (в рамките на което българският език се отнася към малко изучаваните и редки езици). Поради тази причина са включени и произведения на представители на съвременната българска интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Георги Господинов, Деян Енев, Милен Русков, Теодора Димова и др., образци, които допринасят за културния прочит „плюс" на една нова действителност. А това предполага, от една страна, обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция, а, от друга, скъсяването на дистанцията между изучаващите „екзотичното" присъствие на „непознатото" и самото „непознато", като по този начин то се превръща в едно естествено социокултурно общуване, макар и в чужда среда.
10aБългарски език – български език като чужд10aбългарски език – учебници1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aВелкова, Йорданка1 aШушлина, Весела1 aАсенова, Ася uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0201402324nam a2200145 4500008004100000022001800041245011700059210011700176250000600293260003500299300000800334520169800342100003302040856010502073 2013 bul d a978954176004600aИнтерференция между сродни езици в психолингвистичен аспект0 aИнтерференция между сродни езици в психолингвистичен аспект a2 aСофияbГутенберг a1203 aПодчертаният интерес към проблемите на интерферентните явления, характерни за българската езикова практика на носители на руски език, от страна на чуждестранните студенти, докторанти и специализанти на СУ „Св. Климент Охридски" инициира преиздаването на това изследване.
В настоящата книга освен представените интерферентни грешки, е направен опит да бъде обяснен психолингвистичният механизъм за възприемане, респективно невъзприемане на даден лингвистичен елемент от усвоявания език и мотивите за заимстването на определени фонеми, морфеми и лексеми от родния (първия) език. Същевременно е обърнато внимание как българското езиково съзнание приема тази реч с интерферентн отклонения на фонетично, морфологично и лексикално равнище.
Научните интереси на Елена Хаджиева са насочени в областта на приложната лингвистика, проблемите на сравнителния морфосинтаксис и методиката на чуждоезиковото обучение.
1 aХаджиева, Елена uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B02013b04197nam a2200157 4500008004100000245008500041210008400126260003500210300000800245520355200253100003303805700002703838700003703865700003303902856010403935 2013 bul d00aПрепъни-камъчета в чуждоезиковото обучение0 aПрепъникамъчета в чуждоезиковото обучение aСофияbГутенберг a1003 aСъществен компонент в учебните политики на международното образование е представянето на културните различия, които са в основата на редица недоразумения при общуването на представители от различни националности. Езикът като елемент от културата е нейното комуникативно и когнитивно средство, а речевите съобщения се различават със собствена идентичност, формирана от културологичен и исторически контекст. По този начин резултатът на корелацията език: култура намира израз в продуцирания текст.
Основна предпоставка за адекватен превод от родния на чуждия език и обратно е преодоляването не само на езиковите бариери, но и развиването на сензитивност към спецификите на чуждата култура. Затова една от приоритетните насоки за чуждоезиковото обучение е не механичното представяне на културните реалности, а и отчитането на тяхното влияние в контекста на междукултурните различия.
Разглежданата проблематика в книгата Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение от Е. Хаджиева, А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина обхваща разнопосочни мнения за фразеологичните единици и умалителните форми в българския език. По този начин авторският екип попада в поле, недостатъчно коментирано и представяно пред изучаващите български език като чужд. Избраният предмет и подход е провокативен от изследователска и методологична гледна точка и е отправна точка за включването на двете сфери в чуждоезиковото обучение. Методологията на това проучване използва интердисциплинарни изследователски процедури, приложени върху българските умалителни форми и българската фразеология.
Изключително ценен е изборът върху представители на различна езикова среда, мотивиран преди всичко и от спецификата на дейността на Катедра „Български език като чужд“, както и от възможните връзки между различни култури и националности, което разширява диапазона на проучването и дава перспектива и за бъдещи такива в съвременното езикознание.
Учебната книга „Текстове плюс“ включва подбрани текстове – образци от научния, публицистичния, художествения и разговорния стил.
Научните текстове презентират базисни понятия от научни документи и материали, включени в учебните програми на различни специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – История, География, География на туризма, Психология, Социология, Философия, Политология, Право, Международни отношения, Журналистика, Филология и др.
Приложените към текстовете задачи и въпроси целят изграждането на умението четене с разбиране, като основно се акцентира върху усвояването на научната терминология чрез лексикалния и семантичен анализ на представените образци на научния стил. От друга страна граматическите задачи спомагат за усъвършенстването на лигвистичната компетентност на изучаващите български език като чужд.
В учебната книга се отделя специално внимание на типовете литературни и публицистични форми. Това е свързано с подобряването на общата информираност на обучаваните и социокултурното им ориентиране в една нова за тях чуждоезикова среда. Разгледани са произведения на представители на българската интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Светослав Минков, Георги Господинов, Деян Енев и др. Същевременно са публикувани и образци на съвременната преводна литература.
Кое мотивира авторите за създаването на „Текстове плюс“? Освен изброеното по-горе бих прибавила културния прочит плюс на „другостта“, изразена чрез нова, непозната действителност, което предполага обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция.
доц. д-р Елена Хаджиева
1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aВелкова, Йорданка1 aШушлина, Весела1 aАсенова, Ася uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B02013%D0%B000566nas a2200109 4500008004100000245017600041210012400217300001000341490000700351100003300358856006500391 2012 bul d00aКорелацията пол:език и изборът на синтактични факти в писмената езикова практика на чужденци0 aКорелацията полезик и изборът на синтактични факти в писмената е a21-300 v181 aХаджиева, Елена uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/hadzhieva201203343nam a2200145 4500008004100000022001800041245012700059210012300186260003500309300000800344520267500352100003303027700002703060856011003087 2012 bul d a978954617126900aПол и език : Иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели0 aПол и език Иновативни изследвания Поведенчески и езикови модели aСофияbГутенберг a1303 aДоскоро съвсем непозната, екзотичната проблематика, отнасяща се до историята на пола, все повече привлича вниманието на редица учени от различни научни дисциплини и позволява изследванията върху пола да бъдат погледнати и интерпретирани от разностранни перспективи.
В представената монография се проследява изборът на езиковите средства при всякакъв вид комуникация, като се доказва, че той се обуславя от социални културни значения, включително и от пола. Направен е опит да бъде очертан профилът на системата от поведенчески и съответстващите им езикови модели, като за първи път извършените проучвания са върху езиковата практика на не-носители на българския език. В същото време се представя как опозицията пол/език кореспондира с междукултурните различия на представители от различни националности.
Наблюденията в книгата се базират на значителен брой проведени анкети, интервюта, коментари и спонтанни съобщения на чуждестранни студенти от хуманитарните специалности в СУ „Св. Кл. Охридски“, условно разделени в изследването на славянска, балканска, западна и източна група. Анализите показват, че процесът на общуване представлява динамична обмяна на идеологии, които са неразривно свързани със социокултурната идентичност на говорещите, като същевременно биологично половите роли влияят на избора на езикови средства при продуцирането на всякакъв тип текст.
доц.д-р Елена Хаджиева
1 aХаджиева, Елена1 aАсенова, Ася uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B02012%D0%B001515nam a2200181 4500008004100000245003700041210003700078260003500115520085200150100003301002700003101035700003301066700003301099700002701132700003301159700003701192856010401229 2012 bul d00aРазбирам и говоря0 aРазбирам и говоря aСофияbГутенберг3 aУроците включват кратки граматически очерци, като същевременно се извеждат и основни правописни, правоговорни и книжовни правила, характерни за българския език. Упражненията помагат за повишаване на лингвистичните и комуникативните умения на чуждестранните студенти.
Текстовият материал в книгата е важен с определените социокултурни знания, които представя за официалната и неофициалната реч и са свързани с различни тематични ситуации на общуване.
1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aГарибова, Недка1 aДачева, Гергана1 aАсенова, Ася1 aШушлина, Весела1 aВелкова, Йорданка uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0201200328nam a2200085 4500008004100000245006000041210005800101260003500159856004800194 2012 eng d00aРеч, етикет, културни традиции0 aРеч етикет културни традиции aСофияbГутенберг uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/node/528201288nam a2200157 4500008004100000022001800041245009100059210008800150260003500238520062500273100003300898700003500931700003300966700002700999856010401026 2011 bul d a978954617122100aБългарски език като чужд. За напреднали В2, С1, С20 aБългарски език като чужд За напреднали В2 С1 С2 aСофияbГутенберг3 aУчебното съдържание на помагалото е структурирано в урочни единици, които включват кратки граматически статии в областта на морфологията, синтаксиса, въпроси на правописа и пунктуацията и основни проблеми на българската стилистика. Упражненията помагат за повишаване на лингвистичните и комуникативните възможности на студентите.
1 aХаджиева, Елена1 aКаменова, Милена1 aШушлина, Весела1 aАсенова, Ася uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0201104765nam a2200169 4500008004100000022001800041245006200059210006100121260003500182300000800217520413200225100003304357700002704390700003304417700003504450856011004485 2011 bul d a978954617124500aРеч, етикет и културни традиции0 aРеч етикет и културни традиции aСофияbГутенберг a1523 aКнигата е предназначена за чужденци, студенти и специализанти, изучаващи български език и култура, а и за всички, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социолингвистичната и социокултурната им компетентност. За да стане част от чуждата култура, обучаваният обменя или споделя определени социокултурни знания и правила за официална и неофициална реч, етикетни единици, свързани с различни тематични ситуации на общуване, и избор на синонимните им варианти със съответните стилистични и социолингвистични маркери, а също поддържането на определено общуване в избрана тоналност.
Речевите съобщения са набор от практики, предлагащи не само конкретни системи на фонетични, лексикални и граматични норми, но също и определени начини на общуване – невербални, като се има предвид моделите на паралингвистическата кинематика, отразяващи националнокултурното своеобразие на българската речева действителност. Усвояването на вербалните и невербалните компоненти на комуникацията и представянето им като система усъвършенстват социокултурните знания на обучавания, който избира определен начин на въвеждане на света и по определен начин да поддържа отношения с тези, с които влиза в контакт.
Дяловете Устна комуникация, Невербалност и етикет, Културни традиции са представени с базисна теоретична част и задачи-самооценка за определяне степента на комуникативната способност на изучаващите български език. Студентите се информират за български етикетни единици и тяхната уместна или непрепоръчителна употреба, за различни лингвистични и паралингвистични компоненти на речевата дейност при формално и неформално общуване. Освен това са включени и материали за типични български етнографски, фолклорни и културни традиции, както и образци на междукултурни различия. За създаването на тази книга авторите са проучили и използвали материали от книги, монографии, статии и доклади на най-авторитетни учени и специалисти в споменатите по-горе съответни области. От съществено значение е и опитът на авторите в преподаването на български език акто чужд, както и богатият архив със значителен брой анкети и интерв’та с чуждестранни студенти, изучаващи български език и култура.
доц. д-р Елена Хаджиева
1 aХаджиева, Елена1 aАсенова, Ася1 aШушлина, Весела1 aКаменова, Милена uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B02011%D0%B003370nam a2200133 4500008003900000245013700039210012600176260011200302520261700414100003303031700003303064700003503097856010403132 2010 d00aМозайки от българската цивилизация (Българското: култура, образи, памет)0 aМозайки от българската цивилизация Българското култура образи па aСофияbУниверситетско издателство „Св. Климент Охридски“3 aДа изучиш един чужд език, без да се докоснеш до историята, културата, духовния облик и обичаите на неговите носители, е все едно да изминеш половината от пътя до желаното място. Самоцелното натрупване на думи, понятия и сложни граматични правила несъмнено улеснява общуването, но го лишава от познаваемост и близост с другия. Поради това авторите на „Мозайки от българската цивилизация” са избрали правилния подход, с който въвеждат изучаващите българския език в един малко познат за тях свят, без да ги насилват с обемни и трудни екскурси, претрупани с факти, имена и данни, каквито в изобилие предлага дори беглото запознаване с фенофактите на българската култура.
Подходящото подзаглавие – „Българското: култура, образи, памет”, ориентира читателите в същината на книгата, сполучливо осъществена в съдържанието на текста. Във въведителната част са представени символите на държавността и формите на държавното управление, които създават първото впечатление за изучавания обект. В подбраните шест части са обхванати най-атрактивните и важни за опознаването на българската културна мозайка сфери като историята, географията, туризма, етнографията, народното творчество и литературата. Искрено се надявам тази книга да бъде оценена по достойнство от бъдещите й ползватели поради ясната си и простичка структура, която ще насочи интереса им към богатствата на българското.
проф. д-р Георги Бакалов
1 aХаджиева, Елена1 aДачев, Мирослав1 aКаменова, Милена uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0201000562nas a2200109 4500008004100000245012900041210012700170300001200297490000600309100003300315856010400348 2002 bul d00aСлучаи на синтактична интерференция при близкородствено двуезичие0 aСлучаи на синтактична интерференция при близкородствено двуезичи a69–710 v81 aХаджиева, Елена uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0200200613nas a2200133 4500008004100000245013400041210012200175300000800297490000700305653001100312653001900323100003300342856010400375 1987 bul d00aДвадесет и втори летен семинар по словашки език и култура в Братислава0 aДвадесет и втори летен семинар по словашки език и култура в Брат a1220 v1210aEvents10aХроника1 aХаджиева, Елена uhttps://naum.slav.uni-sofia.bg/en/librislavici/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B01987